Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Латина

Чувствата

Recommended Posts

Guest azbuki

Ина, растенията имат емоции. И животните също, разбира се. Дори познавам характера на всичките си цветя. Едни обичат да ги глезят, други са по-независими, трети са горди и не се оставят на кой да е да им се радва. Цяла палитра от характери и емоции. А ми се е случвало да уловя и че са тъжни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта дава едно осъзнаване на чувствата и емоциите, на което животните не са способни. Невъзможно е да отделиш чувствата от мислите. Те се допълват и взаимно си влияят. Мисълта е водещия, активен елемент в това взаимодейтсвие (поне би трябвало да бъде), но ролята на пасивния елемент - чувствата - е не по-малко важна. При животните отсъства мисъл и там водещ е инстинктът.

Защо говорим за "наранени чувства", но не и за "наранени мисли"?

Като чуя "наранени чувства" правя асоциация с усещането за болка. Астралното тяло е това, което усеща болката. В случая емоционална. Всъщност тука отново не трябва да отделяме чувствата от ума, защото той взима особено дейно участие във възприемането и класифицирането на това усещане. Дори и при чисто физическата болка, ако отсъства умът, усещането ще е далеч по-слабо. Усещането е емоционално, то се регистрира в астралното тяло. Сама по себе си мисълта може да си го предъвква, анализира, но нищо повече от това. Мисълта не може да бъде наранена. Посоката е обратна. Тя действа отвътре навън. Тя може да нарани, но не и да бъде наранена. Чувствата и емоциите не могат да наранят, или по-точно инициативата за нараняването не идва от тях самите. Тя може да дойде от ума, от инстинктите, от желанията. Те са пасивни, възприемащи. Дори когато човекът срещу нас е подложен на силен изблик на емоции, причината е, че той ги е подтискал и акумулирал в себе си (било поради страх или друга причина) дълго време и в един момент налягането им се е оказало непосилно. Причината пак не е в самите чувства, а във фактора който ги е подтискал вътре в този човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Невъзможно е да отделиш чувствата от мислите. Те се допълват и взаимно си влияят. Мисълта е водещия, активен елемент в това взаимодейтсвие (поне би трябвало да бъде), но ролята на пасивния елемент - чувствата - е не по-малко важна.

Станимире, наистина повечето неща, които пишеш, намирам за много точни, но тук трябва да изразя несъгласие. Това беше една много "мъжка" мисъл, както за първичността на мисълта, така и за пасивността на чувствата.

Тъй като съм жена, пък и учен, да ти кажа, от практиката, как е при мен, дори когато става дума за една много "интелектуална" дейност. Първо имам интуитивно усещане, което ме повежда, чак след това разционализирам върху него. Обикновено резултатите от такива рационализации въз основа на интуитивното възприятие се възприемат като особено силни, пропити със смисъл в сравнение с обичайните логическо еквилибристики, базиращи на чисто механична манипулация на данни на ментално ниво. Това е така, защото реализацията на интуитивните възприятия изисква една съвсем друга дълбочина на преработката, за да се првърнат в мисъл. Затова пък като такава, остават задълго. Менталното ниво няма плътност и е способно да моделира всичко, но тези модели сами по себе си са безсмислени. Чувствата имат по-голяма плътност, не са пасивни, а по-инертни, но затова пък много по-мощни като мотор и като основа на всичко, случващо се на ментално ниво. без тях нищо не става.

Моята кръстница казва нещо, което може би не е нейна мисъл, но от нея съм го чувала. Жената зачева от мъжа физически, мъжът от жената интелектуално. Не може да роди нищо велико твоята мисъл без дълбините на чувствата. Нищо не ще сътвори мъжът без женското начало, а то е именно чувственото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимире, наистина повечето неща, които пишеш, намирам за много точни, но тук трябва да изразя несъгласие. Това беше една много "мъжка" мисъл, както за първичността на мисълта, така и за пасивността на чувствата.

Както казах мисълта и чувствата са взаимосвързани. Единствено може би не употребих на място думата "водещ". Това, че чувствата са пасивни, не означава, че те не оказват влияние (често дори определящо) върху мислите. Но тяхното изявяване навън става чрез инстинктите (механично), мислите или желанията посредством волята. Иначе ако чувствата съществуваха сами по себе си, можехме само да ги усетим и то по начин различен от познатия ни. Интуицията е нещо различно. Засега, при повечето хора, тя е над нивото на съзнанието. Мисълта и чувствата са на неговото ниво, а инстинктите са подсъзнателни, както и някои неща, които сме подтиснали (мисли, чувства и реакции). За да се прояви интуицията, съзнанието трябва да заеме пасивна (възприемаща) позиция спрямо душата. Съзнанието включва както чувствата, така и мислите, като фокусът е в едно от двете при различните хора. По отношение на душата мислите са пасивни, а интуицията е качество на душата. Импулсът мислите и желанията да се настроят възприемащо към душата идва от самите мисли. За да се възприеме една идея идваща от душата, мислите и желанията трябва да са в покой. Веднъж възприела идеята, мисълта отново се активизира, преработва я (това може да включва и изкривяване) и я предава надолу.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Импулсът мислите и желанията да се настроят възприемащо към душата идва от самите мисли. За да се възприеме една идея идваща от душата, мислите и желанията трябва да са в покой. Веднъж възприела идеята, мисълта отново се активизира, преработва я (това може да включва и изкривяване) и я предава надолу.

:thumbsup: :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

съпричастността към другите ще измести егоизма; волята ти ще се кали в достатъчна степен, в резултат от усилията за трансформация, които си положил.

Ами точно съпричастността ми доведе до тези чувства. Обичам всичките си ученици и не мога да бъда строг с тях и да им се скарам каквото и да направят. В резултат леко ми се качват на главата и по време на час имах малшанса да влезе една друга учителка, която реши че не учим нищо в час (а това не е вярно, завари ме на дъската с тебешир в ръка и с пишещи в тетрадките ученици). Някои бяха малко по-шумни и неконцентрирани в момента и тя реши да ме привика при директорката. И накрая аз излязох виновен, понеже съм по-мек и не мога да им крещя и да ги стресирам. Имаше два варианта, или да им се карам, или аз да поема към себе си удара, но да остана добър към тях. Те ме защитиха пред директорката, казаха че съм много добър и искат да остана да им преподавам. Но на мен ми дойде много конското от директорите. Не обичам да ми казват как да си върша работата, няма да съм фалшив. Не мисля, че бих издържал второ подобно унижение. По-добре добър към учениците, отколкото добър с бюрокрацията. Те не са виновни, системата е грешна, тежка и тромава, но това е друга тема.

Включвам се с малко закъснение, но темата е много актуална за мен. Не знам колко са големи тези деца, но на всяка възраст човек трябва и може да подходи правилно, те също. Случката е чудесна и трябва да има продължение, което учителят ще подскаже.

Децата могат и Ще проявят своя дял от съпричастността, ако се подходи леко и весело към тях. Да им се покаже твърдо, че с израза на своите емоции не трябва да пречат на тези в съседната стая например. Също така могат да помогнат на обичания учител да провежда урока без проблем.

Изказът ми може би е тежък ,затова давам следния пример:

Мои ученици (3. кл.) имат навика да ме поздравяват при влизане с пълно гърло - от чист ентусиазъм и добро настроение (и добро здраве, бих казала, на което от сърце се радвам). Какво да направя? Да ги мъмря за хубавите чувства? Обръщам всичко на игра - играем на шепнене и е много весело и задушевно, и пак си се смеем. Така им внушавам да уважават работата на съседния клас.

Много голяма част от децата днес имат вопиюща нужда от възпитание - елементарни неща, които по една или друга причина не са им казали в семейството, а те не са виновни за това. Затова без да съдим, просто да го направим.

А за учителката и нейния гняв...нея може би я движат други причини, не мога да знам, а и не влизам в схватка с гнева, чакам нещата да се избистрят.

Във всеки случай гневът е безсилен пред двустранно проявената любов. Повтарям двустранно + проявена. Да не подценяваме по инерция децата, те са по-способни на съпричастност от нас.

Други конкретни идеи : направете изложба "Моят учител и аз" или нещо подобно ; или поканете директора на гости в един "шумен" час заедно с децата. Тук също трябва такт, за да се потуши конфронтацията, а не да се поднови. Затова моля на предложенията да се гледа творчески, не задължително буквално.

Когато Силата и Спокойствието на възрастия затрептят в резонанс с Чистотата на детето, се получава невероятна Красота. Ние имаме нужда едни от други, за да запазваме и изграждаме в себе си тези качества. Тъй както в гората малките и големите дървета се опират едни на други.

:thumbsup:

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2: :feel happy: :feel happy: късметче!

Споделям всяка дума казана от теб!

Когато Силата и Спокойствието на възрастия затрептят в резонанс с Чистотата на детето, се получава невероятна Красота. Ние имаме нужда едни от други, за да запазваме и изграждаме в себе си тези качества.
:thumbsup: :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Станимире, наистина повечето неща, които пишеш, намирам за много точни, но тук трябва да изразя несъгласие. Това беше една много "мъжка" мисъл, както за първичността на мисълта, така и за пасивността на чувствата.

Както казах мисълта и чувствата са взаимосвързани. Единствено може би не употребих на място думата "водещ". Това, че чувствата са пасивни, не означава, че те не оказват влияние (често дори определящо) върху мислите. Но тяхното изявяване навън става чрез инстинктите (механично), мислите или желанията посредством волята. Иначе ако чувствата съществуваха сами по себе си, можехме само да ги усетим и то по начин различен от познатия ни. Интуицията е нещо различно. Засега, при повечето хора, тя е над нивото на съзнанието. Мисълта и чувствата са на неговото ниво, а инстинктите са подсъзнателни, както и някои неща, които сме подтиснали (мисли, чувства и реакции). За да се прояви интуицията, съзнанието трябва да заеме пасивна (възприемаща) позиция спрямо душата. Съзнанието включва както чувствата, така и мислите, като фокусът е в едно от двете при различните хора. По отношение на душата мислите са пасивни, а интуицията е качество на душата. Импулсът мислите и желанията да се настроят възприемащо към душата идва от самите мисли. За да се възприеме една идея идваща от душата, мислите и желанията трябва да са в покой. Веднъж възприела идеята, мисълта отново се активизира, преработва я (това може да включва и изкривяване) и я предава надолу.

Добре, нашата понятийна система е ограничена и не достатъчно добре отразява това, което възприемаме и изживяваме. Може би интуицията не би трябвало да се брои за чувство. А какво е тя тогава? Къде човек усеща душата си, Бога, къде се реализират най-възвишените чувства, не е ли именно "в сърцето"? Когато при мен се отварят най-високите чакри, чувствам директна връзка между гърдите и третото око. Тогава ставам и "възприемчива". Когато се чувствам "между земята и небето", сърцето е отворено. Ако не е, няма връзка между "горе" и "долу". Не е ли там смисъла на изказването да се обръщаш към Бога с любов и чрез сърцето си да го познаваш? Не е ли там скритият ключ към хармонията?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато Силата и Спокойствието на възрастия затрептят в резонанс с Чистотата на детето, се получава невероятна Красота. Ние имаме нужда едни от други, за да запазваме и изграждаме в себе си тези качества. Тъй както в гората малките и големите дървета се опират едни на други.

:thumbsup:

Благодаря ти за топлината и мъдростта на думите ти! :feel happy:

Споделеното от теб е напълно в резонанс и с моето ежедневие, наситено с детски смях и незабравими, чувствени моменти.

Да си Учител е не по-малко отговорно от това да бъдеш Човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, нашата понятийна система е ограничена и не достатъчно добре отразява това, което възприемаме и изживяваме. Може би интуицията не би трябвало да се брои за чувство. А какво е тя тогава? Къде човек усеща душата си, Бога, къде се реализират най-възвишените чувства, не е ли именно "в сърцето"? Когато при мен се отварят най-високите чакри, чувствам директна връзка между гърдите и третото око. Тогава ставам и "възприемчива". Когато се чувствам "между земята и небето", сърцето е отворено. Ако не е, няма връзка между "горе" и "долу". Не е ли там смисъла на изказването да се обръщаш към Бога с любов и чрез сърцето си да го познаваш? Не е ли там скритият ключ към хармонията?

Това е от темата за интуицията.

Можем да имаме предусещане, че нещо ще се случи, че дадено наше решение е правилно или не, но това още не е интуиция. То е свързано само с чувствата. Интуицията е свързана с получаване на знание. А иначе сърдечния център винаги се активизира, когато са налице възвишени мисли и чувства, включително и при интуитивното възприятие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Към Донка и Silviya

Благодаря за насърчението! Имам много мисли и опит като педагог, но още много имам да чета. Подтиквате ме да пусна нова тема в Педагогика, която още не е избистрена като формулировка. Помагайте!

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×