Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Ревността - как да се отнасяме към нея?

Recommended Posts

:1eye: Любо, как го измисли туй..."изродена" любов :blink: ревността е просто "състояние" , реакция :angry::P вид поведение...нещо като 'кипването' :lol: "подгряват" те или се "самоподгряваш" без много да го осъзнаваш, и почваш - вриш, кипиш...изпаряваш и после временно преставаш.. кръгът е омагьосан, но пък е добре да го наблюдаваш и спокойно изучаваш - интересно ми е значи, и си зависи от степените на ревността, за някои си е даже удоволствие че ги ревнуват :whistling: може и да бъде като вид "подсещане", че просто съществуваш...да не те пренебрегват значи , може и да е като "вик" за повече внимание :D;)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не губете любовта си към ревнивковците. Ако са твърде непоносими - ти-и-и тю-у-у - сбогом! Горките, наистина страдат много, докато се освободят, докато "освободят" и любимия. А той всъщност си е свободен, не принадлежи никому по никакъв начин, освен доброволно. Другото е насилие, робство, страх и омраза.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благост, ок, чак изродена не може да е, но не е от нормалните. Като невротична реакция на накърнено собствническо чуство, ревността не стъпва на реални основи, защото какво ИМА човек ? Всичко му е дадено под наем, единствената реалност всъщност е ...

Виж, ревността като игра родена от Любовта ... ;):lol:

(Може наистина да ми липсва нещо в усещането на "ревност" или успеха да се изразя...но поне правя опит да се аргументирам.)

Хубаво написано, latina.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_vermim_*

Как да преодолея ревността, когато има разминаване между думи и действия.

С няколко думи за какво става въпрос. Омъжена съм от 15 години, доскоро смятах, че щастливо. Изведнъж съпруга ми започна да се държи странно. Говири, че много ме обича, че няма чувства към друга жена, но действията му показват нещо съвсем друго. Как да превъзмогна ревността. Как да възвърна щаствието си. Как да му повярвам? Как да продължа с брака си оттук нататък?

Всеки ден се старая да му вярвам, но всеки ден постъпките му ме нараняват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ситуацията си е ситуация! Може да я има, може и да си внушаваш.

Вариант - погледни и от "неегоистичната" страна - разнообразие може да му е необходимо на човека, а пък ти... ще имаш повече свободно време за разни твои си занимания:) Но без ултиматуми и сцени - отблъскват ги повече. Имам достатъчно наблюдения на подобни взаимоотношения - женени мъже с по две деца и с по приятелка и даже две + съпругата...:1eye и не се развеждат. Свят шарен, ситуации разни, всичко тече и всичко се променя! Дай бърз пример за"нараняващи" постъпки... Щастието е относително понятие. А съпруга си ...обичай и приемай винаги с

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дааа, на теория е много лесно, а и като погледна отстрани - супер отношения - съпругата да позволява на мъжа си да си има приятелка/-и. Дано и той да й позволява да си има приятели в такъв случай. Хората имат различно разбиране за такъв род взаимоотношенния. Аз лично при подобен сценарий ще се отдръпна - не желая да съм една от много или дори 1 от 2. Не ми харесват полигамните отношения и това е. Не бих се измъчвала. С това не давам съвет как да се постъпи, а давам личното си становище. Чувала съм стряскащи твърдения от рода "да, спал съм с много жени, проститутки, циганки и всякакви и всички съм ги обичал". Да, мъжът вероятно визира оная висша Любов, която не можел да спре да раздава на женските същества. Само че не под каква да е форма, а под формата на секс. Което според мен си е опит за извинение и оправдание на собствената слабост. Та това споменах точно във връзка с любовните триъгълници и многоъгълници. На мъжете, а и на жените им харесва идеята да са обкръжени от почитатели и да имат отношения далеч отвъд платоническите почитания. Някои са изкушени, други не се поддават на изкушенията. Вижте, постъпете така, както ви говори сърцето и живейте така, че да не се създава излишен тормоз - за вас и за другите. За някои свободните извънбрачни отношения не са проблем и това ги устройва, за други това е немислимо и за да няма вечни обиди, наранявания и вина, трябва да се наруши триъгълника/многоъгълника - някой трябва да излезе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ети и примери. Никога до сега не съм се съмнявала в него, нито аз съм му изневерявала. Той е военен и всичко започна когато в негово подчинение дойдоха две жени-колежки. Започна да се прибира всяка вечер пийнал. Черпели се. Още на първата седмица ми каза, че колежките започнали да го свалят. Отидохме на гости в негов колега и този колега цяла вечер се бъзика, че ще ни разведат. Мъжа ми започна да се променя. Стоеше като отнесен. Започна да се къпе всеки ден / а преди това през 2-3 дни/. Бръсне се сутри и вечер. Купува ми цветя, книги, бикини, а преди това всяка покупка беше свързана с врънкане от моя страна. Едната от неговите колежки даже се обади в неделя вечер, уж да го пита за нещо. Заподозрях атака от нейна страна. Говорих много със съпруга си. Казах му, че любовта е като язовир. Ако се появи и малка дупчица и той не я запуши ще се отприщи цялата стена. Казах му, че съм видяла тази дупчица в него и знам,че чувството е много хубаво, но е добре да я запуши. В същото това време преминавах през своя ад. Болеше ме, че 15 години отдадох любовта си, грижих се за семейството и детето, а той ме пренебрегваше. В семейния си живот не сме се карали никога сериозно. Имало е сърдене и малки проблеми, но не са прераствали в нещо сериозно. Смятах, че се разбираме. От разговори с негови колеги разбрах, че има нещо като съревнование за вниманието на тези колежки и явно и моят се е включил в това. Нали мъжете са ловци. От няколко месеца насам искаме да имаме и второ дете, но засега това не става. Преди няколко дена се заговори за банкет на батареята. Всички негови колеги и той бяха много въодушевени. Банкета се правеше единствено заради новите колежки. Казахму го и той го потвърди. Не исках да го спирам, толкова много искаше да отиде на този банкет, но няколко дена по-рано говорихме, че точно по това време аз съм в овулация, а той предния ден е наряд, а след това е банкета и няма да се видим два дена. Той избра банкета. Много ме заболя, а смятах,че и двамата искаме това дете. Върна се сутринта в 6 часа, много пиян. Ризата, потника и дори кожата му миришете на скъп и силен дамски парфюм. Попитах го дали се е случило нещо на банкета, но той отрече. Всичките тези неща стават в рамките на 1 месец. Аз не спя, не ям и много ме боли душата. Чувствам се като птица в клетка, която си удря крилата в стената. Казах му, че го напускам, защото искам да си тръгна здрава и в някакво душевно равновесие. Той отвърна, че с ръка на сърцето ми казва, че не е имал никакви помисли към колежката си, нито е имало нещо между тях. Говорихме много. Казах му как се чувствам, как се съмнявам. Отговорът му беше, че всичко е стечение на обстоятелствата. Останах в къщи. Но много ме боли от всичко това. Надявам се да му вярвам, да оцелея, но незнам как.

Дано не съм ви досадила, но вярвах в брака, в обичта, в добротата. Не знам как да продължа напред. Затова ви излях цялата си мъка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Vermimр знаеш ли, много пъти съм си мислела, че си въобразявам - въобразява си, че знаците, които получавам, са плод на фантазията ми и на ревността ми. Дори когато бяха прекалено явни и недвусмислени. И си казвах, че това са глупости, че щом момчето ме уверява в обратното /а аз имам склонността да вярвам на хората/, следователно всичко друго е възможно, но не и че той ми изневерява. Затворих си очите, дори когато получих вирус, който се предава само по един-единствен начин..., реших, че явно медицината е в грешка, но не и той. Защото ми се искаше да му вярвам, искаше ми се това, което казваше, да е истина, но не. Много малко са мъжете, които могат да си признаят. Повечето лъжат. Лъжат, защото ги е страх. Лъжат, защото им харесва да живеят така. Или може би защота си мислят, че като излъжат, ще задържат жена си, ами да - какво толкова - някоя и друга свалка, голяма работа, само тя да не разбере. Но тя разбира. Винаги разбира. Аз имам много силна интуиция ли е, телепатия ли е, някакво странно усещане за нещата. И разбирам. Дори да няма външен признак. Твоят случай много ми прилича на повратния момент в живота на моя приятелка. Но за него ще ти пиша л.с., не искам да го коментирам в пространството, тъй като аз не съм анонимна. Има доста жени, които си падат по неангажиращи връзки с женени мъже, като по този начин причиняват ненужни страдания - и то не само на съпругата му, но и на него. Това е грозно. Не прави това, което не искаш на теб да се случи - това е един от моите житейски девизи, но далеч не всички го споделят. 15 год. брак са критична точка и при подходящ дразнител по-лабилен човек се подмамва и кривва. Независимо от всичката си любов. Повече от ясно е, че съпругът ти се е поддал на ухажванията, но дори и това да не е станало, фактът, че предпочита банкетите, пийванеткомпанията на колежките, говори, че иска да го направи. Което е равносилно на изневяра. Той не е безучастен, активен е - и към тях/нея , и към теб /подаръците, цветята/. Повече от мен - в л.с.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че трябва да се укоряваме за ревността си, ако сме лъгани. Кое е по-лошото - да ревнуваш или да мамиш? Човек никога не ревнува без да има повод за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Онзи ден един приятел /българин/ ми сподели, че се разделил със своето арабско гадже, защото тя го обвинявала в липса на ревност! Да, тъй като той не проявявал такава, тя го обвинила в недостатъчно любов :D . Разни култури, разни нрави...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, Милкана, защо ли мнението ми по въпроса е друго? Нима човек трябва да се постави в клетка и да не общува? Нима не трябва да работи? Нима трябва да общува само с хора от своя си пол?

Ревността - ако е в малки дози е нормална - тя е част от животното в което живеем. Но ако е прекомерна - това значи че това животно язди човека, а не обратното!

Много често ревността съществува предимно благодарение на предразположеността на притежателят си към нея! По този начин тя само трови живота и на ревнуващия, и на ревнувания! И го подтиква към изневяра, тъй като това чувство се проявява амбивалентно, едновременно изисквайки верност, и едновременно тлаксайки към изневяра - чисто енергийно и мисловно! Това е един вид магия - изпращаш на някого много мощна, подплътена със силни страсти(ревност) мисъл! Ти си представяш как той/тя ти изневерява, виждаш го в съзнанието си! И съответно тази мисъл се стоварва върху адресанта си и го подтиква несъзнателно към внушаваното действие, излъчвано от съзнанието ти!

Ревността е признак за така наречения в психологията "несигурно привързан" или "емоционално недиференциран" тип човек. Тоест за човек който не е успял да оформи независимост на съзнанието си и стремежите си в степен достатъчна че да не зависи от мненията, схващанията, отношението към него на другите(или поне да е зависим в нормални мерки)!

Аз също имам ревност и съм ревнувал много - но се старая да я сублимирам - чрез силен живот и контрол над съзнанието си! Донякъде успявам, но може да се иска още много ! :):feel happy::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля,че ревността е сигурен индикатор,че не сме в Любовта.

Този,който е дал повода за ревност не е.А за ревнуващият това е предпазен рефлекс,според мен.Много са ме ревнували,е,и аз малко съм ревнувала,признавам си,но от опит знам,че започна ли да ревнувам,трябва да бягам далеч,не съм в Любовта,значи!Бъркам я с нещо друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Съгласна съм със Силвия! Преди да познавам беседите на Учителя ревнувах по особен начин. Оставях го свободен, не го преследвах, не го убеждавах, не го осъждах, разбирах го. Но се свивах в себе си и се усещах справедливо наказана, че не съм достатъчно добра домакиня и майка и красива жена и затова ми се случва това. Той държеше на децата, не искаше развод, но се държеше студено и грубо.... Примирявах се ... Това пак е било ревност, но с обратен знак.

Сега - във втория си брак - се усещам пълна и обичам себе си достатъчно като човек и жена, за да не ми са необходими доказателства, че ме обичат вярно. Какво означава изневяра - та неговият живот си е негов и той не е длъжен да ми дава отчет! Нито аз на него! Ние сме свободни хора и се обичаме такива. Ако не ни е хубаво заедно, няма да живеем заедно. Не ме интересува дали се прави на петел с колежките (работи в женски колектив) - той си е мъж, ако му харесва, да го прави! И аз съм моногамна - не мога да имам интимна връзка с повече от един партньори. Ако усетя, че в секса ни нещо не е наред - просто няма да го правим докато не сме в синхрон, близост - и физичска, и духовна!

Колкото до ревността, нямам какво повече да кажа от Учителя. Той ме освободи от нея.

за ревността

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислих, мислих и ето какво измислих внезапно:

Казват, че съм общо-взето добър човек с принципи и поведение. Но ревността никак не ми е чужда и е една от отрицателните ми характеристики. Не че вдигам скандали ала италиано, о не, по най-тънкия и неуловим начин мога да я проявя - спокойно, с поглед, с държание. Пределно ясно ми е откъде идва /генетически и астрологически доводи и житейските поводи/, знам добре, че до никъде не води /освен до разпад/, но въпреки това не мога да си представя, че утре мъжът ми ще ми снесе някоя новина и аз ще се възрадвам от все сърце - защото видите ли , той е щастлив. Ами няма да се зарадвам. Нито ще ми е все едно. Неверността е човешки недостатък. Как се изправя той? С болка, с катарзис. С минаване през ада. този ад може да е проявената ревност, може да е преживяната загуба, обида. Аз ревнувам, защото очаквам да бъда излъгана и обидена. Ревнувам, за да не се изненадам. Ревнувам, защото това е предпазната мярка. Знам, че така може да предизвиквам мислеформи и даподтиквам към изневяра - което го мислиш, става. Но също така знам, че досега това не се е случвало. Моята ревност е също предупреждение към човека, с когото съм. Той трябва да знае кое ще ме нарани и ако ме обича, няма да го допусне. Моята ревност също наранява - рибата в морето, а пък аз съм сложила тигана.

Когато се опарите, идва болката. Ревността предшества изгарянето - ревнувам човек, който не ми е изневерил. Изневери ли ми - вече не го ревнувам. Ревнувам, защото искам честност, откритост. Ревнувам, защото освен любовница аз искам да съм най-вече приятел. И ако споделя с мен грешките си, значи е заслужил доверие и прошка. Ревнувам, когато виждам заплаха. Заплаха за кое, ще попитате? Заплаха за целостта. Моята ревност е моят ключ, с който завардвам вратата на дома, в който не искам да влизат крадци.

Разбира се, че не можем и не бива да ограничаваме контактите си само до един човек, това е абсурдно и немислимо. Но нима няма да ви направи впечатление, мили дами, че мъжът до вас желае да опознава хората и в любознателността и любовта си към тях търси контакти - за разговор и споделяне с непознати. Но нито веднъж непознатият заговорен не е бил мъж! Това няма ли да ви поучуди и наведе на някои мисли? Интерес към психиката и поведението на другия, противоположен пол - да, може би. И докъде се простира той, интересът? Ето ви малък пример за повод за ревост, за съмнение.

Никога не съм обичала без да проява поне мъничко ревност. Винаги е намесена, колкото и да не я искам. От което следва ли, че обичта ми не е била истинска нито веднъж? От това следва ли, че съм неспособна да обичам? Не смейте да ме порицавате и клеймосвате. Не смейте да отнемате надеждата ми, че случващото се е любов. Аз никого не задържам насила. Способна съм да понасям раздели, но не съм способна да понасям лъжи. Ревността е жар. На един славянски език коренът на думата за ревност е точно този - жар. Също като жарава. Любовта е пламък, нали, тя гори и се разгаря. Тя е вечен огън. Топли и изгаря. Пламъкът оставя жарава. Има ли оган, има и нажежени въглени. За людската, проска обикновена любов говоря, не за свръхлюбовта на свръхбовека. Аз не съм свръхжена. И си го признавам. Ако някой реши, че е достоен за моята любов - тази с Огън и Жар, трябва да знае, че тя няма да го изгори, стига де не бърка с ръце в горещите въглени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оо Ревността.. РЕВ - НОСТ

"Ревността пак до мен лежи.. тихо ми шепти: С кой сега си ти ? Ако днес

пак ти позвъня, не отваряй ти, не идвам сам, Ревността ти идва гост.. Покрай теб, покрай мен като хищник.. дебне Ревността... за нашите сълзи.. (денс ! :)"

Ревността май има общо с Любовта, но определено са различни.. мелодии, вибрации, хеликоптри.

Ревността - привързаността към един човек, тъмни вибрации, но е вибрация о.О

Какво да правиш - опитност.

Как да се отнасяме към нея ? Кой както иска - негов е Животът !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората обичат да ревнуват. Дори и да са умни, те обичат да поревнуват, ей така, профилактично! Дава им усещане за живот и контрол. Ако се осъзнава и се впряга в каналите на човешкото в теб, това е супер! Все пак сме в тяло на бозайник. Той си излъчва импулсите и ревността е един от тях. Не сме по-висши от нея. Просто трябва да и сложим юзди и да насочим енергията и към осъзнаване и воля!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревноста е пряко свързана със сигурноста за човешкия живот.

Много хора пропускат тази "незначителна" подробност. Има една категория хора , който заради това не се женят/омъжват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността идва от желанието за притежаване. Тя е свързана и с желанието за власт и със страха от загуба. Най-точно това състояние според мен може да се определи с думата "привързаност".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността идва от желанието за притежаване. Тя е свързана и с желанието ... и ... страха

There is One Brotherhood, the human brotherhood

ОТЛИЧНО!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността идва от желанието за притежаване. Тя е свързана и с желанието ... и ... страха

There is One Brotherhood, the human brotherhood

ОТЛИЧНО!

Ще ми се да добавя.А това е:при ревността има дискредитиране на себеоценката ни.При въпроса:Защо е предпочетен другия,излиза наяве остойностяване.Щом той е пожелан вместо мен,значи е повече от мен,с какво,защо и т.н.Щом той е,аз не съм.Освен туй го има и разбирането,че този комуто си дарил любов,няма желание да я приеме,а я търси у другия.Пагубен е моментът,защото следващите крачки мисля са.Не се обичам,защото не ме обичат.Това вече не е животинското поведение,а матричното/което се повтаря/ поведение на детето.За бебето обичта на майката е убежище,сигурност,живот бъдене.Загубило я,то се чувства лишено от сигурността на удоволствието да е.Ревнуващият насочва агресията /Ти не ми даваш обич,лишаваш ме от доволството-Лош си.Ти ми вземаш този,който ме дарява-Ти си лош/към себе си./Не ми даваш обич,значи не съм достоен за нея,не я заслужавам-Аз съм лош./Тук виждам изместеното на по-високо ниво/емоция и осмисляне/ инстинктивно усещане за доволство от съществуването. Ревността измъчва също и защото не е потвърдена догадка,съмнение.В повечето случаи у ревнивеца започва преобръщане.Зависи в каква посока.Т.е. осъзнавайки се да придобие нови качества и да повиши в реалност стойността си или обратно да се втурне към пагубното себеунищожаване или унищожаване на обекта,към който са претенциите.Любовта се загубва в омраза.Но във всички случаи,ако поводът за ревност го има,се налага да се преосмисли състоянието на връзката.

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

-при ревността има дискредитиране на себеоценката ни.

При въпроса:Защо е предпочетен другия,излиза наяве остойностяване.Щом той е пожелан вместо мен,значи е повече от мен,с какво,защо и т.н.Щом той е,аз не съм.

-Освен туй го има и разбирането,че този комуто си дарил любов,няма желание да я приеме,а я търси у другия.

Пагубен е моментът,защото следващите крачки мисля са.Не се обичам,защото не ме обичат....

- Ревнуващият насочва агресията /Ти не ми даваш обич,лишаваш ме от доволството-Лош си.Ти ми вземаш този,който ме дарява-Ти си лош/към себе си./Не ми даваш обич,значи не съм достоен за нея,не я заслужавам-Аз съм лош./

- Ревността измъчва също и защото не е потвърдена догадка,съмнение.

В повечето случаи у ревнивеца започва преобръщане.Зависи в каква посока.Т.е. осъзнавайки се да придобие нови качества и да повиши в реалност стойността си или обратно да се втурне към пагубното себеунищожаване или унищожаване на обекта,към който са претенциите.Любовта се загубва в омраза.

Страхотен анализ! Благодаря ти shelter!

Всичко написано по-горе според мен се отнася не само за връзките между мъже и жени. Ревността убива любовта във всички взаимоотношения, според мен. Има много и най-различни лица...

Ето например, забелязала съм как някои хора ревнуват, когато техните приятели не споделят мнението им и превръщат това в проблем, смятат се за ощетени, предадени; борят се да убедят своите близки в своята правота и тяхната слепота...

Може би е добра идея да "съберем" лица на ревността, които понякога наричаме и с благородни имена, но зад маската на добрите етикети се крие отново старото зеленооко чудовище.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен ревността е болестно състояние.Ревнуват тези хора ,които нямат доверие на самите себе си.Ревността убива любовта и особено,ако е безпочвена,тя дълбоко наранява и те отдалечава.По някога в малки дози е дори здравословна за една връзка,защото иначе ще заприлича на безразличие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Не се обичам,защото не ме обичат.Това вече не е животинското поведение,а матричното/което се повтаря/ поведение на детето.За бебето обичта на майката е убежище,сигурност,живот бъдене.Загубило я,то се чувства лишено от сигурността на удоволствието да е.Ревнуващият насочва агресията /Ти не ми даваш обич,лишаваш ме от доволството-Лош си.Ти ми вземаш този,който ме дарява-Ти си лош/към себе си./Не ми даваш обич,значи не съм достоен за нея,не я заслужавам-Аз съм лош./"-цитат Shelter ,

Наистина много хубав анализ , аз си мисля , че това матрично поведение се повтаря при нас хората във всеки един аспект .

Някой ни обича и ние решаваме , че ще обичаме , някой ни мрази и ние решаваме ,че ще изпитваме омраза , много рядко човек се обръща вътре в себе си и казва този път аз ще взема съзнателното решение да обичам , без да бъда ревнив . Да простя и да изпитвам любов .

Всеки води вътрешната си борба индивидуално , прави индивидуално обръщане на ценностите , на решенията .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки води вътрешната си борба индивидуално, прави индивидуално обръщане на ценностите , на решенията.
�”а, много вярно. Индивидуалната отговорност е истинска за съзнателния човек.

"Тоталната свобода е във възможността да избираш реакциите си." Виктор Франкъл

много рядко човек се обръща вътре в себе си и казва този път аз ще взема съзнателното решение да обичам , без да бъда ревнив . Да простя и да изпитвам любов .

:thumbsup:

При външна негативна атмосфера, когато имам време да се уединя и да си попея някоя песен от Учителя, облаците изчезват бързо и Слънцето на душата огрява отново всичко. Молитвата също помага много. Външните обстоятелства тогава се разрешават неочаквано просто. Толкова пъти съм ставал свидетел на това в живота си.

С кого избираме да се свържем - това е най важното.

Избирам Бог, избирам Любовта.

щом Божият бриз вдигне Голямата Синя вълна

сърфът приятно и бързо ще стигне брега

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×