Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Човек_88

Социална тревожност с панически атаки

Recommended Posts

Всъщност, с жената съм се видял само 5 пъти.Нарочно не исках да го споменавам, защото този брой сесии е много, много малък.Изключително рядко с толкова малко  сесии може да се повлияе толкова тежък и дългогодишен проблем.Това може да се постигне само с изключително мотивиран клиент, на когото наистина му е писнало да страда и е готов да вложи всичко от себе си в терапията.Такива клиенти не се срешат често.

 

Така,че въпроса не е във броя на срещите или срока, той зависи от клиента.Това което зависи от мен е да направя план и стратегия за постигането на желаният резултат.В  случая методите за релаксация не са влизали като основни.При толкова малко сесии имаше много по-важни неща на които трябваше да се наблегне и те наистина бяха свързани със стабилността на самооценката.Ще си позволя да дам пример и със Студент 21 с когото също заедно преодоляхме симптомите на социалната фобия-там изобщо не е ставало дума за релаксация.

Като пиша това, не искам да отрека важността на овладяването на тревожността чрез различни техники за отпускане.Не е така.Искам само да подчертая,че основната насока за работа не бива да бъде в това направление.Защото тревожността се поражда от нестабилната самооценка.Тоест, тя е вторична по отношение на самооценката и се влияе от нея.В случая, да се съсредоточим върху тревожността и методите и за повлияване е все едно, водопроводната тръба в апартамента да е спукана и тече, водата в стаята да е до колене и ние да мислим,че може да решим проблема изтребвайки водата с кофи и легени.По-ефективно би било да спрем водата и ремонтираме тръбата.

Поне, на мен така ми изглежда.

 

Тук също съм изразил мнение по темата-http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11060

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много, много благодаря за отговора! Дадохте ми надежда, защото бях започнала да се отчайвам : ))

Ще поговоря с лекаря ми да поработим повече върху самооценката, а скоро ми предстои и еднократна групова терапия. Ако след това няма някаква видима промяна, ще потърся алтернатива.

Много би ми помогнало, ако мога да прочета някъде нещо от рода на : "Как да повишим самооценката си" или ми дадете някакъв съвет. Благодаря отново и лек и успешен ден!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много, много благодаря за отговора! Дадохте ми надежда, защото бях започнала да се отчайвам : ))

Ще поговоря с лекаря ми да поработим повече върху самооценката, а скоро ми предстои и еднократна групова терапия. Ако след това няма някаква видима промяна, ще потърся алтернатива.

Много би ми помогнало, ако мога да прочета някъде нещо от рода на : "Как да повишим самооценката си" или ми дадете някакъв съвет. Благодаря отново и лек и успешен ден!

 

 

 

 

Д-р Първанов, мислите ли, че съм в правилна посока?

 

mvm?! Каква е тази абревиатура? Това не е сериозно, pls  :3d_144:

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще кажа само,че е много трудно сам да се пребориш със страховете си.Клиентите които споменах, бяха сами и вече бяха разбрали,че без съюзник и то такъв, който знае повече от тях по въпроса, няма да се справят.Това им помогна да ми се доверят и следват инструкциите ми.

 

 

Според мен, доверието между теб и терапевта ти не е добро. Изглеждаш ми  на човек, който е тръгнал да се справя с проблема, но се чувства сам и това го прави допълнително неуверен.Мисля и, че толкова години психотерапия, допълнително са убили вярата,че нещата ще се оправят.По тази причина искам да ти предложа нещо различно. Провери как може да се запишеш за семинарите на Алексей Бъчев.Уверен съм ,че те ще ти бъдат по-полезни от груповата терапия за която споменаваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обръщате ми внимание на нещо, на което не отдавах значение. Терапевтът ми също ме определя като дистанцирана в терапията ми, но не знаех, че това е нещо съществено. Може би в някои случаи просто не се получава необходимото взаимоотношение, понеже при този втори опит избрах терапевт, който е добър. Ще пробвам груповата терапия в края на тази седмица, понеже искам да си дам още един шанс и след това ще се възползвам от Вашия съвет:

Да, Алексей Бъчев е страхотен, чела съм книгите на Иванина, слушала съм негова лекция и много ме радват похватите му. Но истината е, че с вяра бих идвала на терапия единствено при Вас.

Благодаря Ви за отзивчивостта!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека допълня нещо, докато си пия сутрешното кафе :D 

Ако клиента няма пълна вяра в терапевта и се поставя над него, резултата ще е, че пациента като "по-умен" ще филтрира информацията която получава от терапевта според собствените си възгледи. Ясно е, че в такъв случай промяна няма да има, просто затвърждаване на вече известното и съответно ефекта от терапията ще е нулев.  

Според мен необходимо е човек да започне терапията си смирен. Да признае пред себе си, че щом има даден проблем, неговото собствено мислене е объркано. Да приеме, че някой друг го познава по-добре и по-добре знае от какво има нужда. Необходимо е да си готова да изпълняваш задачите на терапевта, дори когато не разбираш логиката зад тях. Все пак слънце може да влезе само ако си отвориш прозореца... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за мнението, Veselin!
За съжаление не се мисля за по-умна от тeрапевта ми, а напротив и това ми пречи.
Прав си, че съм объркана, но не знам как да се изразя по-точно в няколко изречения. А времето, което измина, ме притеснява, не бих искала да повтарям вече допусната грешка.
И да, полагам усилия да извършвам възложените ми задачи. Но ще се постарая да бъда по-смирена.
Писах всичко това в момент на крайно отчаяние (, та аз хакнах акаунта на потребител!)
От тук нататък оставам просто гост във вашия форум (освен ако не пуснете малко акаунти :) ) Благодаря ви, че ви има !!! Създали сте пристан на утехата за много хора.
И Veselin, приятно пиене на вечерната бира :)
 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

 

Моля ви за съвет.

До каква степен е важно да се чувстваш одобрен и приет от терапевтът ти? Необходимо ли е да те харесва?

Не е ли противоречие да се опитваш да се научиш да се възприемаш по положителен начин с помощта на човек, който не те възприема много положително (или пък не усещаш ангажиран)? Но пък нали и той има право на собствено отношение, като всички хора.

Проблемът ми е, че това ме подтиска и не знам как да се справя.

 

Благодаря и приятна вечер!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най - добрият вариант в този случай е да говорите за това с терапевта.

Вероятно това усещане се дължи на някакъв пренос от твоя страна или пък на контрапренос на терапевта, кой знае, случва се. Но трети човек няма как да коментира обективно. От друга страна един коментар за този дискомфорт, може да е в полза на терапевтичния процес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди е права, обсъди го с терапевта си.

    Но въпросите ти са интересни и ще ти отговоря как стоят нещата от моя гледна точка .

,, Необходимо ли е да те харесва?,,

 

Терапевтът е човек и като такъв има собствени вкусове и предпочитания. Едни от хората ще харесва, други не. Същото ще е с клиентите му, някои ще му харесват, други няма.Въпроса е, че това дали харесва даден клиент или не, няма значение за успеха на терапията. Възможно е това което ти мислиш за хубаво, да те харесва, да се превърне в проблем при терапията ви.

 

,,До каква степен е важно да се чувстваш одобрен и приет от терапевтът ти?,,

 

Въпроса има два аспекта: от една страна чувстваш ли се приета, от друга- приема ли те наистина терапевта. Възможно е разминаване в действителната ситуация. Например, ако ти самата не се приемаш, почти винаги ще се чувстваш неприета и от хората, включително и терапевта си. От друга страна терапевта трябва да може да приеме всеки човек, независимо какъв е, включително и теб. Приемането означава уважение към теб като към уникален човек, но както казах, то не е лично, то е към всеки.

Приемането не значи харесване, не значи и пълно одобрение, някои неща в теб може да не му харесват и той спокойно може да ти го каже.

 

,,Не е ли противоречие да се опитваш да се научиш да се възприемаш по положителен начин с помощта на човек, който не те възприема много положително (или пък не усещаш ангажиран)?,,

 

Ако  има нещо, което непременно трябва да усетиш като клиент, то това е заангажираността на терапевта в твоята промяна. Нарочно не казвам проблем, заангажира ли се с проблема, терапията става проблемна. Тъй  като терапията си в основата е промяна, то терапевта трябва да се ангажира с нейното провокиране и осъществяване. И мотива, който трябва да го води, не бива да бъде само това да ти помогне, мотива трябва да бъде много по –силен. Той трябва да бъде личен. Добрите лекари възприемат болестта като личен враг и воюват  с нея в една лична война. Това наистина ги кара да влагат всичко от себе си, само и само да я победят. Те истински се зареждат от победите  и ядосват на неуспехите си и се стремят да бъдат максимално креативни. Същото се отнася и за психотерапевтите.

И за да покажа, как всичко е  субективно, ще спомена,че когато завърших  терапията с това   момиче http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10501&hl=

то ми каза –Достатъчно ми беше, само  да тръгна към вас или да чуя гласа ви за да се успокоя напълно.

При завършването на терапията си Cveti - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13594&hl=

ми каза-Всеки път когато тръгвах, за да дойда при вас, корема ми се свиваше и се чувствах като на изпит.

Както виждаш, от посочените постове и двете момичета са с ОКР, поведението ми и към двете е било еднакво, но за  да успее в промяната си, на  едната е било нужно да вижда в мен добрия чичо доктор, а другата- строгият,  изискващ  учител.

Всъщност, за мен няма значение кой как ме вижда, важното е целта на терапията да бъде постигната. 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички . Не направих нова тема за себе си , защото видях , че има хора със същите проблеми. Аз съм момиче на 24 години . От няколко месеца насам получавам паник атаки - почти всеки ден. Бях на лекари за сърце , щитовидна жлеца , бъбреци ...Нищо ми няма. Кръвната ми картина е перфектна. Но всеки ден ми е лошо . Това стана около от Януари месец , беше ми много лошо , треперих , щях да припадна , повръщаше ми се ....не знам дали тогава бях просто болна или пак се е получило същото , но от тогава всеки ден ми става лошо , но не и толкова колкото беше тогава . След това се бях разболяла , имах синузит и някакъв вирус , може би от това ми стана така. Моята история е следната : Аз съм много социален човек , не се задържам на едно място , най-малко в къщи , не обичам да седя в къщи. наложи се да замина за Германия по осмутрение на майка си ...От тогава стана всичко. Почти всеки ден плачех за България , приятелите си и семейството ми в България ....Когато ми ставаше лошо дори не исках да излзаим от вкъщи. Казвах на моя приятел , че ми е лошо , вие ми се свят , че ще припадна всеки един момент , затова не исках дори да излизам от нас .Почнах да пия валериани . Не ми помагат кой знае колко , даже бих казала изобщо ...В началото бяха много нарядно , но вече от месец съм всеки ден така. Сега съм в България , мислих се , че като почна да се виждам с всички и като не съм в къщи няма да ми става лошо , но е същото . Потя се , сърцето ми бие , страх ме е да излезна , за да не припадна някъде ...получавам страх , че тук в България няма кой ми помогне . Лекарката в Германия ми каза , че тъй като кръвката ми картина е добре , сърцето ми преслуша , ЕКГ ...всички , каза , че не знае какво ми е ...И ако се притесня пак да пия валериан.Е пия ...ама нищо не се оправя....Илизам навън не съм се скрила още в къщи , но всеки ден , когато излизам поне 30 минути го обмислям дали да излезна , да не говорим да дискотеки или нещо подобно , но пак излизам ходя , но мозъка ми е зает всяка секунда да не ми стане лошо и дали ще има някой , който да реагира адекватно ако припадна. на 17сти имам час за невролог ...не знам какво да направя . Аз съм спортист човек , гледам да се разсейвам с тренировки , но когато почна да правя силови тренировки и когато си вдигна пулса до 200 , спирам ,защото ме е страх да не ми се пръсне ...?! Много ще съм ви благодарна ако ме посъветвате нещо , просто хората виждат огромна разлика в мен , както бях душата на купона , съм се привърнала в човека с многото хапчета , който мрънка да се прибира постоянно . Не се оплаквам , все пак донякъде осъзнавам , че всичко е в главата ми , а и не е редно да го правя , на фона , на хора с къде-къде повече проблеми от моите ...Но все пак не знам какво да правя . Благодаря ви предварително и съжалявам , че ви натоварвам ама усещам , че не мога да се справя сама . Имах се за силен човек , но явно и силните понякога страдат :) Пожалавам само здраве на всички ! :3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук има много теми за паник атаки, потърси ги и ги прочети всичките. В интернета изобщо и на други места има много информация за това. 

Както виждаш не си физически болна, дори си в идеално здраве, всичко идва от мисленето ти. 

Въобразяваш си, че ще припаднеш или ще ти се пръсне сърцето, но това няма да се случи.

От паник атаки не се умира, макар симптомите да те карат да си мислиш, че изживяваш последните си земни минути.

Ти осъзнаваш всичко това, опитай се да го преодолееш, сама казваш, че мислиш само за това и че те е страх.

Колкото повече мислиш, повече ще те е страх и по-често ще получаваш паник атаки, от които още повече ще те е страх и така се въртиш в един порочен кръг.

Спасението е да се стегнеш, да се опиташ да мислиш и за нещо друго, като излизаш навън да не мислиш дали ще ти прилошее и кой ще ти помогне. Мисли за нещо друго, гледай витрините, или птичките, или каквото искаш,  мисли си за някакви хубави преживявания. Намери си някакво занимание, като спортуваш, ти се покачва пулса, но от това няма да умреш, бъди спокойна. 

Минала съм през всичко това, лекарството е в главата ти, не е във валериана

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да , наистина .. Четох много , но някак си ..наистина не мога да се успокоя от това,което прочитам из интернет пространството. Вчера ми стана зле ..казах си "майната му" и отидох да пия една бира с приятелка ..наистина ми мина . Днес хаха комичната ситуация беше , че трябваше да пътувам за Германия , ест. като един типичен пример за женското съсловие и нехайността , не си бях взела личната карта и се върнах пак в Пловдив . Одеве , когато пих кафе пак ми се доповърща и ме обзе паника , сега още съм така ама се разсейвам ... Надявам се да премине ...Мисля да започна с някаква йога , когато се прибера в Германия . Иначе , когато бях тук , ходих на тренировки(попринцип съм състезател ппо Муай тай - боен Тайландски спорт) , та дори по време на тренировки ме обзе паниката да не ми стане нещо ...Наистина ти благодаря за подкрепата , имам нужда от това , от хора преживели това. Защото хората около мен , просто си мислят , че се лигавя или че си измислям . Пожелавам ви приятна вечер на всички !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С отиването си в Германия си изпадала в стрес.Понеже никой не ти е обяснил,че се касае за обикновен стрес си се уплашила, че си болна от нещо тайнствено и неизвестно, което лекарите не могат да открият.Страхът от това генерира още повече стрес и усещанията са станали перманентни.

Това е.В състоянието ти няма нищо тайнствено и неизвестено, най-обикновен стрес и страх от него.

В този смисъл, всичко което би намалило стреса ще ти е полезно.Има  и друго, започнеш ли да отстъпваш на страха, той ще те ограничава все повече и повече-трябва да проявиш смелост и се конфронтираш с него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди е права, обсъди го с терапевта си.

    Но въпросите ти са интересни и ще ти отговоря как стоят нещата от моя гледна точка .

,, Необходимо ли е да те харесва?,,

 

Терапевтът е човек и като такъв има собствени вкусове и предпочитания. Едни от хората ще харесва, други не. Същото ще е с клиентите му, някои ще му харесват, други няма.Въпроса е, че това дали харесва даден клиент или не, няма значение за успеха на терапията. Възможно е това което ти мислиш за хубаво, да те харесва, да се превърне в проблем при терапията ви.

 

,,До каква степен е важно да се чувстваш одобрен и приет от терапевтът ти?,,

 

Въпроса има два аспекта: от една страна чувстваш ли се приета, от друга- приема ли те наистина терапевта. Възможно е разминаване в действителната ситуация. Например, ако ти самата не се приемаш, почти винаги ще се чувстваш неприета и от хората, включително и терапевта си. От друга страна терапевта трябва да може да приеме всеки човек, независимо какъв е, включително и теб. Приемането означава уважение към теб като към уникален човек, но както казах, то не е лично, то е към всеки.

Приемането не значи харесване, не значи и пълно одобрение, някои неща в теб може да не му харесват и той спокойно може да ти го каже.

 

,,Не е ли противоречие да се опитваш да се научиш да се възприемаш по положителен начин с помощта на човек, който не те възприема много положително (или пък не усещаш ангажиран)?,,

 

Ако  има нещо, което непременно трябва да усетиш като клиент, то това е заангажираността на терапевта в твоята промяна. Нарочно не казвам проблем, заангажира ли се с проблема, терапията става проблемна. Тъй  като терапията си в основата е промяна, то терапевта трябва да се ангажира с нейното провокиране и осъществяване. И мотива, който трябва да го води, не бива да бъде само това да ти помогне, мотива трябва да бъде много по –силен. Той трябва да бъде личен. Добрите лекари възприемат болестта като личен враг и воюват  с нея в една лична война. Това наистина ги кара да влагат всичко от себе си, само и само да я победят. Те истински се зареждат от победите  и ядосват на неуспехите си и се стремят да бъдат максимално креативни. Същото се отнася и за психотерапевтите.

И за да покажа, как всичко е  субективно, ще спомена,че когато завърших  терапията с това   момиче http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10501&hl=

то ми каза –Достатъчно ми беше, само  да тръгна към вас или да чуя гласа ви за да се успокоя напълно.

При завършването на терапията си Cveti - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13594&hl=

ми каза-Всеки път когато тръгвах, за да дойда при вас, корема ми се свиваше и се чувствах като на изпит.

Както виждаш, от посочените постове и двете момичета са с ОКР, поведението ми и към двете е било еднакво, но за  да успее в промяната си, на  едната е било нужно да вижда в мен добрия чичо доктор, а другата- строгият,  изискващ  учител.

Всъщност, за мен няма значение кой как ме вижда, важното е целта на терапията да бъде постигната. 

 

Объркана съм, не знам вече какъв е проблема, знам само, че се чувствам ужасно със себе си и не знам какво да направя. В главата ми е хаос, а когато ходя на терапия ми е дискомфортно. Не знам задължително ли е пък да ми е комфортно. Реших, че така става, понеже терапевтът не ме харесва. И понеже цитатът долу описва какво чувствам в момента, реших да попитам. Но е много вероятно нещо да греша.

 

Ще кажа само,че е много трудно сам да се пребориш със страховете си.Клиентите които споменах, бяха сами и вече бяха разбрали,че без съюзник и то такъв, който знае повече от тях по въпроса, няма да се справят.

Изглеждаш ми на човек, който е тръгнал да се справя с проблема, но се чувства сам и това го прави допълнително неуверен.Мисля и, че толкова години психотерапия, допълнително са убили вярата,че нещата ще се оправят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, ти няма как да знаеш, един човек дали те харесва или не, ако той не ти го каже.

Ако ползваме терапевтичната техника за пренос на чувства, в случая въпросът е, не дали той те харесва или не, а кое е онова нещо, което ти не харесваш в него и как то е свързано с теб?

Мозъкът често има функция на огледало, когато нещо силно ни дразни в някой, това означава, че ние не сме се справили с него и виждайки го реагираме, така все едно то е извън нас ( като изображението в огледалото) , а всъщност то е в нас самите.

Ако не ни бяха научили, че изображението в огледалото сме ние, щяхме да реагираме също както котките, ще си мислим, че срещу нас стои някой друг.

И ако това усещане се повтаря или не търпи промяна, трябва да помислим как да счупим огледалото и да променим образа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има  и друго, започнеш ли да отстъпваш на страха, той ще те ограничава все повече и повече-трябва да проявиш смелост и се конфронтираш с него.

Интересно ми стана какво означава в събитиен план да се конфронтираш със страха. Какви са примерите за такова поведение? 

На мен ми се струва, че това е ходене по тънък лед. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има различни методи за работа с конфронтацията. Ето един от тях: 

 

Техника на конфронтация с подтискане на тревожна реакция.

Конфронтация означава поставяне на човек в плашеща ситуация. Обикновено при това у човека се появява изразена  реакция на страх съпроводена с поведение на бягство. Според научната теория, поведението на бягство се утвърждава като форма на негативна подкрепа, тъй като води до намаляване на страховата реакция. Главната цел на този метод е да предотврати реакцията на бягство. Забраната за бягство може да бъде представена под формата на договор с клиента за провеждане на експеримент, чиято цел е да се убеди в несъстоятелността на собствените си опасения.
Например, може да се предложи на клиент със социална фобия и страх от очакване на враждебна реакция от околните, да пита идващите насреща хора, колко е часа. Чрез провеждането на този експеримент и получаването основно на доброжелателни или спокойно - равнодушни отговори, клиента се убеждава в несъстоятелността на своите опасения( реакцията на страх не намира подкрепа) и неговото напрежение на улицата спада. Т.е. в резултат от конфронтацията (сблъсъка) с плашеща ситуация поведението се променя: променят се очакванията и се провежда обучение. 
 
ИМПЛОЗИВНА ТЕРАПИЯ, ПОТАПЯНЕ (flooding)
 
Популярната в САЩ техника на "потапяне" представлява най- интензивния вариант на техниката на конфронтация, така да се каже масирана конфронтация.
На клиента се предлага незабавна конфронтация с максимално неприятни стимули и съответно той трябва да преживее максимално изразена реакция на страх, гняв и т.н. Прилагането на тази техника изисква от клиента висока мотивация и силна стресоустойчивост.  Пребиваването в ситуацията въпреки страха и непосредственото реално преживяване на необосноваността на своите опасения, обикновено довежда до забележим пробив и рязко преодоляване на старите реакции. Практически поведението на избягване изчезва и в други житейски ситуации, тъй като не се подкрепя като жизнена стратегия, а подкрепа получава напротив - конфронтацията.  Обикновено техниката на масирана конфронтация се прилага на живо т.е. чрез поставяне на клиента в реална проблемна ситуация. Също така в редица случаи е възможна и работа с въображаеми ситуации. Главното е да се запази потапянето в ситуацията до постепенното намаляване на реакцията на страх или гняв. Като правило, за усвояването е необходимо многократно повторение на масираната конфронтация...............
 
Тук обаче, клиента трябва да е много, много мотивиран, да е готов да го "направи или да умре" , както се казва във филма "Девета рота". 
В противен случай се работи с други разновидности на метода, но като цяло конфронтацията е сблъсък със страха.
Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скоро мой клиент, който е стеснителен изпълни задача да спира хора и ги моли да му дадат 50 стотинки.По този начин от една страна се учи да контактува с непознати, от друга да не се бои от отказите.Следващата седмица направихме анализ на изводите от задачата и я видоизменихме-оказа се,че той се е обръщал за пари към хора, за които е смятал,че няма да му откажат. Новата задача бе да се обръща само към такива, за които мисли, че ще му откажат.В този ред на мисли, Антъни Робинс кара хората, които завършват курс при него, да си оставят всичките документи, кредитни карти и пари и да прекосят без нито една стотинка и право на помощ от познати Америка, от източният до западният бряг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest progressima

Здравейте. Страдам от ПР от 4 месеца. Преди около месец посетих психиатър, който ми предписа антидепресанти. Пих ги в продължение на 2 седмици, но усетих,че са прекалено силни за мен и като цяло те са за за хора в по-тежки случаи (шизофреници). Отделно се чувствах още по-отпаднала и спях на ден по 15 часа. Реших на своя глава да ги спра. Изчетох доста мнения по този въпрос относно ПР и ПА. Благодарение на Д-р Баев и многобройните хора, споделяли мнения по този въпрос, изясних доста неща на самата себе си. Но имам проблем с оставането сама и излизането навън. :(

С приятелят ми живеем заедно, усещам как съм се превърнала в зависима от него. Постоянно искам да е до мен, защото това ми дава уверност и спокойстве, че дори да се случи нещо, не съм сама. Момента, в който отиде до магазина, който се намира на 5 минути от вкъщи и аз остана сама, изпитвам силна тревожност. И веднага се замислям " Ами сега, той излезе. Какво ще правя, ако ми пролошее" И съответно момента, в който си го помисля се започва. Скоро има вероятност да започне работа и няма да е по цял ден до мен, както е сега. Няма да го има по 12 часа на ден и това лично много ме плаши. От друга страна знам, че няма как да сме един до друг винаги, нито има възможност да има някой покрай мен през целият ден. Рано или късно ще се наложи  да остана сама. Не знам по какъв начин да се справя с това. Обмисляхме вариант да ме оставя за по малко и да излиза някъде навън, за да мога да свикна някак. Дори да ми стане зле, да се опитам да запазя спокойствие, да приема случващото се и да се убедя, че нищо лошо не може да се случи, че няма да умра от това. Ще съм Ви много благодарна, ако ми дадете съвет как да преодолея това нещо.

 

Що се късае до излизането ми навън, изпитвам ужас когато се отдалеча от мястото, на което живея или от колата. За мен домът и колата са убежище. Мисля си, че като съм наблизо, всичко ще бъде наред. Има места, които не желая да посещавам, защото преди това точно там ми е ставало зле. Страхът така ме е завладял, че ми е трудно да контролирам мислите си в друга насока, а знам, че именно това трябва да се направи. Ужасява ме мисълта, че ще изляза, ще стигна до някъде и ще падна, какво ли ще си кажат хората и т.н Въпреки, че съм наясно, че не може да се припадне в такъв момент, страхът винаги го има. Напоследък ПА значително намаляха, и може би това е така, защото приех случващото се, че от това не се умира.

 

Бих се радвала, ако изразите мнението си как да преодоеля тези неща по-лесно.

 

Благодаря Ви предварително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, щом си прочела голяма част от форумните теми, вероятно е станало ясно, че без психотерапия преодоляването на процеса може да е дълъг и сложен.

Ясно е, че симптоматиката на ПР е психосоматично т.е. нереална, тя се случва единствено защото мисълта  е задвижила определени физиологични процеси. Благодарение на това разбиране, явно ПА са намалели.

Това, обаче е първата и разбира се доста важна част по преодоляването на състоянието тревожно разстройство. От тук насетне идва работата по преодоляването на един мисловен модел свързан с твоите базисни страхове - от смъртта и от изоставянето и всички последващи ги мисли, усещания и състояния. За съжаление това няма как да стане с писане. 

Терапевтирането на този процес е комбинация от разговори, техники, теория, упражнения и отнема време, в което е необходимо да се вложи целия потенциал, който има страдащия човек. 

В някои от темите има публикувани упражнения, които са подходящи при паническите кризи, те ще ти помогнат значително има и написана последователността, с която е необходимо да започнеш промяната. Може би ако ги потърсиш , изкараш и подредиш и се опиташ да ги следваш ще настъпи някаква промяна, но психотерапевтичната работа ще ти свърши работа много по - бързо.

Важно е да знаеш, че това състояние е преодолимо, хората преминали през него и през много по - сложни състояния са много, така че място за отчаяние няма. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей progressima!Лесен начин за справяне с това състояние няма,но прочети темата"Не мога повече да живея така"-аз съм обяснила как се преборих с проблема!Ето и една притча,която е поучителна за всички нас"Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма.То ревяло силно и отчаяно ,докато фермера се суетял и се опитвал да го извади.След като не могъл да измисли как да го извади той решил,че магарето е старо и не си заслужава усилията,а тази яма така или иначе трябва да се запълни и повикал съседите на помощ.Всички започнали да хвърлят пръст за да затрупат ямата.Първоначално магарето разбирайки какво се случва започнало да реве още по-силно и по-ужасено,но след време млъкнало.Фермера се навел да провери какво става и останал удивен.С всяка лопата пръст ,която го удряла в гърба магарето правело нещо удивително:то се отърсвало и стъпвало върху нея.И за всеобщо учудване след време се показало на повърхноста и излязло от ямата"....Номерът да "да излезеш от ямата"е да се отърсиш и да стъпиш отгоре.Всеки един проблем не е препъни камък-той е стъпало.Можем да се измъкнем и от най-дълбоката яма ,ако не спираме и не се предаваме.Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

прогресима, аз страдах от ПР повече от 10 години, като не знаех какво е,

разбрах през последните 2 от тези 10, че това било ПР

имах голяма част от симптомите  и у дома, и на улицата, в магазини и помещения,

и в колата докато шофирам, на светло и на тъмно, т.е и през деня и през нощта

въобще навсякъде и по всяко време..по няколко пъти на ден

 

още не съм умряла, нямам и ПА от повече от година,

Как се справих ли? Сама се преборих с мислите и страховете си

може би думата "преборих" не е най-точната, но да кажем , че осъзнах от какво страдам

и разбрах как да го елиминирам..постепенно, не стана изведнъж

но ПА постепенно се разредиха и накрая спряха да се появяват..просто ги няма вече

но ги няма и страховете ми....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest progressima

Благодаря Ви искрено за отговорите и подкрепата! Съвсем скоро мисля да започна да посещавам психолог и съответните терапии, които са необходими за справянето с проблема. Да, може би факта, че съм осъзнала нещата като цяло и съм ги приела вече, са намалили ПА. Справям се без лекарства, защото както споменах, от тях се чувствам още по-зле.

 

Искам да попитам как бих могла да се справя когато получа ПА докато съм навън?

 

За момента излизам навън само с придружител, но пак не смея да вървя на дълги разстояния. Опитвам по малко .. но все още ми е трудно. Все се притеснявам какво ще стане ако се отдалеча и получа ПА, и не успея да се върна обратно вкъщи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×