Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Смъртта – какво е отношението ви към нея

Recommended Posts

Не е ли това един парадокс?

Как е възможно такова нещо?

Ключът за отговора на този въпрос ни дава универсалната мъдрост, която ни обяснява, че човекът е едно двойно същество, което според своята биологичната същност е подвластно на смъртта, но по силата на един присъстващ в него духовен елемент принадлежи на вечността. Така човекът, без сам да съзнава това, е една арена и за биологичния и за вечния елемент. Той има само догадки и притежава един праспомен за нещо вечно, съвършено и непреходно. Подтикван от този праспомен, той се бори срещу всичко несъвършено и преходно, противопоставяйки се и на смъртта.

И аз със съгласен, valentinus!

Само да допълня. Не само човек разполага с духовен елемент, който го прави част от вечността. Този елемент се съдържа във всичко познато на човек и във всичко непознато. Този елемент е частичка Вечност, частичка живот. Безброй много частички изграждат Битието. Те са като най-малките, микроскопични частички на един жив организъм.

На земята, от биологичните видове само човека може да осъзнае, това, че живее.

“В творението изглежда така, като че ли Бог спи в камъните, сънува в цветята, събужда се в животните и ЗНАЕ в хората , че е буден.”

П. Йогананда - "Казано от Йогананда"

Замисляли ли сте се за вашият собствен организъм, как при проблем в дадена област - орган или тъкан, ви сигнализира много преди този проблем да се разрасне, за да му обърнете внимание и да предприемете необходимите мерки?

По същия начин аз виждам молитвата на човек към Бог, като едно търсене, една нужда, една необходимост, която всеки чувства.

Творецът, който присъства Сам в творението си не може да не обърне внимание на този "вик" за помощ от частичката!

Аз също съм против кремацията. Тя не е естественият кръговрат на биологичната енергия. Друго е да предадеш тялото си на земята, без да нарушаваш закона на природата с намесата си. Всички тела в природата са част от енергиен кръговрат.

:smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: И аз смятам, че е редно да ме предадат на Земята, но ако трябват връзки в гробищата, нямам ги. Сега и за раждане и за смърт трябват доста пари и не знам как хората са решили да печелят от това :feel happy:

А дори и душата да реши да се върне, ако е погребана как ще излезе? Малко е шантаво :ph34r::):harhar::1eye:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да мога да твърдя,че не ме е страх от смъртта,защото тя ще е красива,тиха и добра,тя ще е пътя, който трябва да извървя за да направя прехода от едно измерение в друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко съм против кремацията за духовно пробудения човек.

Знаем че на изток правят също разлика според нивото на развитие - и начина на погребване.

В Тибет телата на хората недостигнали просвеление се нарязват и дават на лешоядите.

Телата на просветлените се погребват по съвсем друг начин.

В Индия телата на свамите се заравят в земята, докато тези на миряните се изгарят.

Освен това има една малка възможност душата да се върне няколко дни след "смъртта" за духовно напредналия човек.

Мисля си, че кремацията е всъщност сливане със стихията на Огъня, а когато действително знаеш как се "умира" преди да си "умрял" , ти ще се слееш всъщност с първичния Огън :1eye:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като е духовно напреднал, възможността душата да се върне си е направо плашеща. То затова е и кремацията, не че много има нужда, но малък подтик и отдолу, да се прекъсне по-бързо връзката със земното...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да кажа , че чувствам ,страх , от смъртта , но чувствам колко изтъняла е границата между живите и мъртвите , този и онзи свят .

Много често , сънувам дядо ми , който отдавна е на "оня свят" . Подържаме си хубава връзка с него .

Сънувала съм го и в доста неприветлив вид , на полуоблечен в материя .

Но колкото , повече време минаваше , толкова по , добре започна да изглежда той .

Явно има истина в 40 - те дни и 3, 6 месеца .

Като малка съм сънувала точно 'оня свят " ,виждала съм многото ''умрели души " .

Но сега имам , чувството , че само трябва да заспя и съм там . Толкова тънка е границата .

Наскоро , сънувах и една умряла сестра на майка ми , която никога не съм виждала , през живота си , тя е умряла като момиченце , но аз я сънувах като голяма жена .

Имам , чувството , че мъртвите не отиват в ад и рай , ами ги събират в нещо като чистилище , където също си има нива . Като небетата . Нали казват че имало 7 небета .

Все едно ни събират всичките на едно място , където ще се изчакаме , за да дойде страшния съд накрая . Когато живи и мъртви ще бъдат наедно .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделям мнението,че човек идва на този свят с точно определена цел или по-точно мисия,която следва да изпълни.Той е жив докато се чувства полезен,докато има за какво да живее.А смъртта се явява като естествен завършек на житейския му път.Също така смятам,че умира само физическото тяло,а душата се отделя от него и преминава в друго измерение,където продължава да живее до момента,в който реши отново да се върне на земята.

Редактирано от Evi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Evi и добре дошла! :thumbsup2: И аз споделям това мнение.

Оти ваме в нещо като чистилище, за да осъзнаем какви сме ги вършили тук. И после отново, обратно. Избираме си родителите и съдбата, за да имаме условията за поправка...

"Щом животът не е вечен и Смъртта не е безкрайна!" И. Радоев

Не се страхувам от Смъртта. Тя е само преход, преминаване през тунела... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да благодаря на xameleona за топлото и сърдечно посрещане,също така за подкрепата,която почувствах прочитайки неговото мнение по темата. :) Пожелавам приятен ден на всички. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изчетох всичко, което можах от постовете ви до тук :)

Няма да казвам, що за тема е тая за смъртта, а само ще споделя мнението си с вас.

Кое е първо животът или смъртта? Всяко е път към другото – животът към смъртта и смъртта към нов живот...

Да знам, че звучи малко шаблонно и дори простовато, но това е моето мнение – поредни фази на едно цялостно и движещо се съществуване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изчетох всичко и от никъде не ми стана ясно от къде сте толкова сигурни че има живот след смъртта. Никой не се е върнал с ясната мисъл че е точно той за да разкаже. На хората май им се ще да вярват в това за да им е по лесно да я приемат. Иначе раждаш се умираш е доста тъпо обезсмисля се живота не мислите ли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, ако всичко свършва със смъртта, то няма особен смисъл - така е.

Но ми е чудно, че след като си изчела всичко, не си разбрала как сме толкова сигурни ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Ради, чела съм и аз, не много, но достатъчно по темата и въпреки всичко това са само дотагки без съществени доказателства. Това там с душата дето тежи еди колко си грама и излита при смъртта уж е доказано ама не съвсем.въобще цялата тази тема е много интересна но не е разгадана до край,Дай ми някакви по съществени доказателства. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Ради, чела съм и аз, не много, но достатъчно по темата и въпреки всичко това са само дотагки без съществени доказателства. Това там с душата дето тежи еди колко си грама и излита при смъртта уж е доказано ама не съвсем.въобще цялата тази тема е много интересна но не е разгадана до край,Дай ми някакви по съществени доказателства. :hmmmmm:

Здравей и от мен!

Доказателствата се преживяват.

Колкото и доказателства да получи някой, докато не преживее някое от тях все ще се съмнява.

Преживяванията стават често и на различни хора, според това кое е необходимо на този или онзи.

Поздрави!

:smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Синева,не те разбирам напълно. Да преживееш смъртта може би искаш да кажеш клиничната и отново да се върнеш.да наистина гледала съм по телевизията хора които разказват горе далу едни и същи неща но науката казва че това е един вид халюцинация. Определено не съм сигурна че точно това е завръщане от отвъдното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не става въпрос само за опитностти извън тялото (ОИТ) или за преживявания на границата със смъртта (ПГС) или (ППС).

Има и други преживявания, които ти донасят Истината, но търси ги!

Който търси, той намира!

Само един въпрос ще ти задам:

Кое прави тялото ти живо?

:)

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Синева,не те разбирам напълно. Да преживееш смъртта може би искаш да кажеш клиничната и отново да се върнеш.да наистина гледала съм по телевизията хора които разказват горе далу едни и същи неща но науката казва че това  е един вид халюцинация. Определено не съм сигурна че точно това е завръщане от отвъдното.

Как е възможно всички да имат еднаква халюцинация? Психолози и психиатри отричат това. Умът е изцяло различен у всеки и е наивно да се твърди това, че редица умове са еднакви като от калъп.

Как ще се обяснят феномени като Ванга?

:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кое прави тялото ти живо?

Когато наблюдаваме телата преди и след е очевидна разлика.

Половин час след смъртта имат вид на опаковки, неживи.

Същността си е отишла.

Но може да се комуникира още с душата.

Тя си е жива и здрава. :)

Необходимо е най вече спокойствие.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво да ви кажа, приятели... Имал бях извънтелесни преживявания, когато в разстояние на няколко месеца починаха трима от най-близките ми хора, от които двамата - ненадейно. Мога да ви кажа, че тогава наличната опитност ми помогна само да не си загубя ума, но не притъпи много болката, то си беше като жива рана за месеци наред... После имах разни преживявания, вкл. с материални доказателства, т.е. сънувам, че умрелият казва нещо и то се сбъдва или в медитация навлизам (може би?) в миналото или бъдещото, за да разбера защо това е така... Но всичкс това отминава... и умът ми пак си задава предвечния въпрос - ами ако въпреки това...? Разбирате ли, не можем умствено да се убедим така, че да сме спокойни пред лицето на смъртта (освен ако за целта се дрогираме до безсъзнание или не си самовнушим чрез НЛП нещо като втора природа, която уж да не се страхува, а всъщност вътрешно да си се гърчим). То, ако има такива хора, които не гледат само да се успокоят, а наистина са всеустойчиви (аз май не съм срещнал такива, а доста всякакви иначе съм срещал) - това си е дар свише, така си го представям аз... Ето и едно съвсем ново за България стихотворение от известен полски поет (считам, че в този вид не е виждало досега бял свят, тъй като го преведох... е, не съм полиглот, но с помощта на подсрочник:

Само не смърт!

Да станеш всякакъв приемаш -

смъртта да не настъпва само.

И граф да си роден, наемник

ще бъдеш с кръпката на рамо!

Чесалото е при конете.

Сановнико, вдигни лопата!

Труди се до припадък сетен!

Епископът е без заплата.

Мъртвец или ковач ще стане?

И воловар - напълно може.

Не бива да загиваш рано -

ще станеш и дерач на кожи.

И шут, и скромен дистрибутор,

чирак на майстора на печки;

в чували и гърнета бруто

ще мъкнеш стоки отдалечко.

Черва ще чистиш за колбаси.

И старец, просяк денонощен,

джудже да бъдеш си съгласен -

но само да живееш още!

И, своя облик дал в оставка,

би станал някаква си птица -

и пъдпъдък, и сврака, чавка;

вълченце или пък тигрица

и даже червей в храсталака,

тревичка в ров, обеззначена...

В което тя е вкоренена –

Земята само да почака!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаше един професор и беше казал:"Слушам,слушам и не мога да повярвам на очите си" и аз нещо такова.Не съм атеистка,но идеята за живот след смъртта за мен си остава една загатка.Може и да има доказателства но аз лично не съм изпитала нито едно или чула нещо подобно от някой мой близък.Това е.Би било хубаво ако е вярно .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не зная дали ще се съгласите с мен но като виждам какво става у нас и по света все повече си мисля че адът е тук на земята и може би нашите души са много грешни за да желаят да се върнат точно тук на земята.Явно чистилището е това.Напълно щастливи и безгрижни хора няма нито бедни нито богати.В момента живея 'УЖ" в богата страна и разочарованието ми е голямо.Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Последното е добра основа за градеж.

Така се приключва със старото - чрез разрушителното действие на страданието, което взима връх в отчаяние. Сега може да се започне на чисто, като знаем кой е камъка за основа.

Наистина този свят е чистилището, то чистещите се не го признават, понеже с него са облечени и без него ще им е студено. То, събличането става мъчително бавно, но поне веднъж да е взето решение...

Щом на някой абстрактните познания са далечни за момента, би било логично да му е близко матералното естествознание. Въпреки, че е херметичен принцип и физиката са е произнесла - "няма празно пространство", чисто ментално то си е и най-голямата абстракция, макар и временно постигаемо - само относително и то точно с насоченост и надежда към самия принцип. Та оттук - ако смъртта не е само грубо- и финоматериален трансформатор, то следва след нея да има нищо. Самият израз "има нищо" е достатъчно впечатляващ и дори изумяващ. Интересно е и ако мислим, че самият Живот е обвързан с ограничението на телата. За нашето паднало възприятие - да, но само в един миг от вечността, но обективно, Живота е принцип на Абсолюта и няма как да е необратимо свързан с ограничението.

Това са само насоки за съмняващите се, повечето участници имат отошение като вградено към следсмъртието :blink: . Не, че е задължително да е съвсем правилно, но е налице малко по-пълноценно усещане на самия Живот, откъдето идва и пренебрежителната нотка към проява на преходност като смъртта...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели. Само преди 2-3 месеца преживях отделяне от тялото и ми трябваше доста време да го осмисля с материално настроения си ум. Но е нещо невероятно. И изобщо не ми се връщаше. Усеща се мир, тишина и спокойствие. Единствено като се обърнах и видях дъщеря си и сина си си казах, ами те как ще са без мен. Още съм им нужна.

Тук е чистилището, ада, който сами си сътворяваме. Докато не дойде просветлението и не тръгнем в правия път.

Разбира се, необходимо е определено духовно извисяване, но всеки има избор, независимо от преражданията си. Защото, както казва Синева в един свой пост, любовта и стремежа към Бог изчистват всяка карма.

Покаянието и осъзнаването могат да донесат просветление и на най-страшният убиец.

И ангелът, като слезе на земята ще се изцапа (нещо подобно съм чела от Учителя).

Така че, съзнанието ни трябва да е будно и чисто, за да можем да вървим към Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Два откъса, които са точно по темата: :)

Шри Шри Рави Шанкар, лекция "Неизменният Аз":

Това тяло е обвивка, съдържаща пространство. Когато тялото си отиде, пространството въпреки всичко остава. Това е първият опит, когато хората умират. Когато вие умирате, първото, което се случва с вас е мисълта:”О, с мен нищо не се е случило”. Вие се чувствате така, сякаш просто сте съблекли ризата от тялото си. Не сте способни да общувате с хората наоколо, не можете да им кажете, че се намирате тук, и те плачат.”Вие” сте останали недокоснати, неповредени, нищо не се е случило, и вътрешно се чувствате много спокойни, щастливи и радостни. Толкова много свобода. Нямате тегло, можете да преминавате през стени. Мигновено знание. Никакви проблеми. Умът пребивава в мълчание. С вас нищо не се е случило. Само тялото е отделено. Вие не искате отново да облечете своята стара дреха, тя е сива и износена. Изведнъж вие сваляте дрехата и я хвърляте на земята, и виждате колко е мръсна. Не искате да я вземете и да я облечете отново. Това е просто опит на действителността в миниатюра. Човек в този момент е много смутен, защото не знае защо другите хора са нещастни, и даже не знае, че е умрял, че е отделен от тялото. След 1, 2, 3 часа или повече, хората започват да разбират, че са умрели, че са отделени от тялото. Ето защо в древността в Индия телата са били кремирани. Иначе понякога душата е можело да се заклещи, тя не знае как да се отдели от смъртните останки. След това са пели мантри, и е идвало разбирането:” Виж, ти не си плът, не си кости, ти си чистото съзнание”, и тази мантра ви е правела по-свободни…
същият автор, лекция № 10 "В търсене на Бог"-коментар върху Бхакти сутри на Нарада:

Във вас няма смърт. Смъртта не е нищо друго, освен продължителен сън. Смъртта не е нищо друго, освен смяна на дрехата. Страхуваме се от смъртта, защото не знаем какво е това. Страхът се появява поради незнание. Тук няма нищо кой знае колко съществено. Ще откриете, че тялото ви е захвърлено, но с вас нищо не се е случило. Вие сте останали недокоснати. Вземате друго тяло. Идвате. Това е хубаво. Толкова е весело. Защо даже след толкова много години да се държите за тази износена дреха? Минали са 90 години, тялото е овехтяло… Вече не е свежо. Никой не би искал да се държи за нещо несвежо. Смъртта допълва живота. В нея няма нищо, което да противостои на живота. Това е подарък на живота. Тя прави живота нов и свеж. Да предположим, че си спомните какво сте правили преди 50, 100, 200 години, нямаше да сте спокойни. Ако си припомните всичко онова, което сте оставили, всички свои привързаности, имущество, загуби, вашите придобивки, тогава няма да имате покой. Разбирате ли? Животът е прекрасен. Той си има структура. За да бъде живота още по-прекрасен, е запланувана също и смъртта. Ненавременната смърт е поради невнимание. Вижте, поставени са кръстовища, проходи, и там където има изход-вие излизате през него. Но ако отивате натам, където няма изход-се натъквате на огради. Възможно е да се блъснете. Хората, извършили самоубийство, осъзнават колко са били глупави. Вижте, някой извършва самоубийство, защото не може да се справи със силна болка, напрежение, проблем, тъга. След извършването на самоубийство те откриват, че всичко това не ги е напуснало. Както когато сте замръзнали-излизате и събличате палтото си. Не е възможно да се стоплите като си свалите палтото; обратното-става ви още по-студено. Ето какво се случва. Бъдете простодушни, естествени, в настоящия момент. Не се безпокойте по повод на това какво става след смъртта, какво ще се случи. Това не е необходимо. Ние ще видим, когато попаднем там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×