Синева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 (edited) Няма нищо по-хубаво да се родиш да си част от хората. Да можеш, да изпитваш и анализираш чувствата и мислите си. Само ако си от хората можеш да добиеш познание и да станеш Човек, да изпиташ Насладата от Живота и на това завижда целият Свят и всеки "завидял" е вече Паднал в инволюция и поел дългият път на еволюция - Познанието. Всеки "завидял" жител на Светлината се насочва в Центъра на Райската Градина, където да намери и откъсне от Дървото на Познанието плод, да слезе от него с плода си, да си хапне от него и да му се наслади на Аромата и Вкуса. Това е Животът - Аромат и Вкус! Това е Бог и това е инволюцията и еволюцията и двете се поемат заради желанието да Познаеш Насладата, т.е. Бога! И така от както Свят - Светува. На здраве! Ето центровете на Познанието - (двете противоположни точки на противоположностите) Редактирано Ноември 26, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Сещам се, че и змията ги говореше тея неща. Е, тя наистина е символ на мъдрост, но и на други неща - все пак бе осъдена да се влачи по корем, тоест да не може да си надигне главата от земята и да има само плътско-материални влечения... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Здрасти, Венци! Щом се сещаш значи си жив, а това е прекрасно! Щом се сещаш, значи се развиваш, имаш развитие, а щом имаш развитие, значи придобиваш и познание за Смисъла, а придобиеш ли познанието ще му се насладиш, защото смисълът е в това, в насладата от СЪЩЕСТВУВАНЕТО, от ЖИВОТА. А за Змията си прав. Змията е Змия, но в мъдростта си Змията може да се превърне в онзи Змей или Дракон с крила, онзи дето може да се издига - т.н. Кундалини, защото само при издигане, може да се получи Сливане и Единение. До тогава Змията се влачи по корем, по ЗЕМЯТА и не може да надигне глава (да излезе от кармичния цикъл на "раждан" и "смърт"), защото не е приложила мъдростта, на която е способна в правилна посока! Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 (edited) Дам , ето колко много са противоположни Изтока и Запада . Дори разбирането за змията им е крайно противоположно. Каквото при едните е право , при другите е с краката нагоре , интересна работа . Какво ли ще се получи , когато Изтока срещне Запада и обратното , то и сега има познанство и обмен , но колкото по напред във времето се движим , толкова повече тайни ще обменят един с друг народите и културите , след 50 години само , ще видите колко различна ще бъде Земята . Ние сега се откриваме и запознаваме помежду си . Чак 21 век. Редактирано Ноември 26, 2006 от Инатари Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Изтокът и запада не са противоречиви в същността си. Има противоречиви мнения и разбирания сред хората. Истината се изучава с наука, а науката е науката на Любовта и Светлината. И изтокът и запада в същинското са еднакви и нямат разлики, но и на двете места има много не разбрани моменти. Неразбраното е това дето изкривява разбиранията. Хубавото на всичко това е, че и то е част от пътя на Познанието по който преминават всички. Лек ден на всички! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 И кундалини може да се развива в различни посоки. Разбира се, обективно, истинското развитие е само в една посока, но човеците нямат критерия и поради тази причина изпадат в много дупки, коя от коя по-дълбоки. А радост от живота можеш да изпиташ само когато се слееш с него, но не някое земно проявление, а с Него - Христос. Сливането е състояние, което ни отнема от света завинаги, но ето, ние сме още тук(някои весели приятели пак ще решат, че става дума за физическа или душевна смърт, но то е поради ментална глаукома; когато се слееш с Христа, вече не съществува друго, а именно този, чистия Живот). За съжаление другите прояви на радост от живота са самозблуди, понеже просто не познаваме живота, а само сенки и в добрия случай - отражения... Аз съм преживявал подобни почти делириумични радости. Те не са имали полза за развитието на душата, а само са създавали его-лъжи. Ако в подобен момент човек може да се види отстрани и обхватно, би забелязал как се разклаща по ръба на острие и как всеки момент може да падне здраво назад, а там - бездънна пропаст. Добре си преживяме още с плода от дървото на познанието, но преди да вкусим от другия плод - дървото на живота, самите ние сме една голяма лъжа и всикчо, което бълваме - също. На съществения въпрос - къде е това дърво, нека всеки да си отговори сам. Ако и да успее, да не попада в първия капан, че вече е постигнал, а да знае, че това е само началото на на дълъг път, който ще свърши чак след "Consummatum est". Ще следва друг... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Най-чистата любов, която можем да изпитваме е вдъхновение от Божественото. Но, за да съживим това чувство, трябва да накараме ума си да замлъкне, да угасим тази пещ на Сет... ...Законът на любовта е основен стълб на всички религии (християнска,еврейска, мюсюлманска, ориенталска), той е двойникът и коректорът на кармата. Благодарение на Любовта имаме изключителна възможност да разтворим миналите си грешки и прекратим закона за причино-следствието. От този момент скъпоценният камък, скрит до тогава в дълбините ни, може да излезе от обвивката и да засвети с целия си блясък. Най-сетне сме развили всички потенциални възможности на съществуването си... Ражда се Радостта..."Траектория", П. Рабан Змията е извършила своята работа. Наша работа е да я изучаваме, да я направляваме. Тя понякога подсилва Егото, но в крайна сметка намира правилния път. Аз съм благодарна, че чрез нея познах всичко земно, сега пак чрез нея търся онова невидимо Всичко, което само се усеща Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 (edited) Здрасти, Венци! Да приемем, че Бог е създал в първом Светлината от Нищото и всички частички Божии, като проявление са Живели в Светлината, защото сама по себе си Светлината е Живот. Но как Бог би изпитал Наслада и би разбрал що за Проява Е, ако пребивава Вечно в едно и също Нещо? Затова се казва че Бог след като сътвори Светлината с – "3.Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.”, “4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.” Затова, за да се познае Светлината и това - що е то Светлина, трябва да се познае това, което Тя не е. Как ще познаеш Христос, ако постоянно пребиваваш в Него? Как ще разбереш за идеалната права, ако не знаеш що е крива? Всичко е толкова просто, че чак не е за вярване и там е силата на Илюзията. – Всичко ти е “под носа”, ама ти дори не го забелязваш и Го търсиш къде ли не. Простата формула от математиката е най-сложна. Най трудно е да приведеш нещо до опростен вид – това е самата сложност на задачата. В началото си мислех, че Бог е само там, където е Христос и търсех това място. В последствие разбрах, че можеш да Познаеш що е Любовта, едва когато се сблъскаш с твърдата материя т.е., там където Любовта липсва. Пътя за познание на Христа минава през материята и опитности от Карма! Властелин на материята и светът изграден от пет сетива е Сатанаил, Сатана, Луцифер, Шива,... Това са Божиите Синове – чрез единия можеш да познаеш другия – Вечните противоположности. И двамата са Неизменна и важна част от Бог, как би разбрал за него иначе? В Пълнотата си Бог е и двамата – Всичкото, което бе Сътворено от Нищото, където Бог НЯМА Проява. Бог е познаваем само в Проявата Си. Другата Му част е Нищото - Празното. А проявата Му Е Светлината и Тъмнината! И Светлината разбра за Себе Си, поради това че Тъмнината съществуваше. Бог Се Прояви и намери начин да Познае Творението Си (Себе Си), за да изпита Наслада от това, което Е. Няма по щастливо същество от Будния Човек. Той има сетивността и на спящи и на будни. Той се намира във втората равновесна точка - между Света и това, което Света не е - на Вечния Кръговрат! Това може да се оприличи с детето, което е между училището и детската градина, но не съвсем. Ето, отново ви предлагам да видите двата Центъра - на Светлината и Тъмнината - - Само през Центъра на единят се достага в другият. Сега, ако сме в Тъмнината, как ще стигнем до Светлината, ами единствено през Центъра на Тъмнината. Само през своите очи, човек може да установи, къде е Центъра на Светът му, на съществуване. Всеки има такъв Център, защота всеки гледа през своя поглед. Абе с други думи - Напред към Центъра! Помнете Намерението и Любовта - те са баща и майка на Светлината! Успех и дано не съм ви досадил или пък дано съм. Щастлив съм, че ще Светим заедно! Редактирано Ноември 26, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Синева! Сенките са толкова важни, колкото и СветлинатаДжейн Еър Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 (edited) ГЛАВА 1. 1. В начало Бог сътвори небето и земята. Небето - Намерението - Куб Земята - Любовта - Сфера Остава да се свърже Светия Кръст с Дървото на Живота и да се прозре в същото, къде са очертанията на обърнатия кръст, после всеки сам за себе си може да види къде се намераме в момента и на къде вървим! Надявам се картинките да са ясни! Защо ли се надявам? Редактирано Ноември 26, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 (edited) Редактирано Ноември 26, 2006 от Венцислав_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 (edited) Синева, братко, не изкушавай отново Ева, това вече е минало. Сега не можем да гледаме оттам насам. И все пак, получаването на свободната воля не предопредели пътя на всички събожествени човеци, а само на част от тях. Те наистина решиха да слязат, за да вървят, но това беше избор за кристализация и затвореност. Понеже тази задачка добре сме я свършили - успяхме да затворим всички врати за Отца ни, затова сега ни е толкова трудно и невиждащи, се блъскаме в стени и подове. Сътворението не е най-подходящата част от Писанията за цитиране, понеже е най-спекулативната. Дори теологически, тълкуванията са в най-различни направления, дори противоречащи си. Сърцата ни биха могли да ни покажат някои значения, но по-добре друго да ни показват ако сме успели да ги активираме правилно. Чисто логически си прав, но бидейки част от диалектиката разсъждаващ напълно диалектично. Няма спор, понеже използваш точно тези дуални взаимообвързаности за да подкрепиш тезата си. Само че като говорим за свобода тази позиция е много неблагоприятна, понеже е позицията на обвързаността. То, това е бил и тогавашния избор, но точно той е довел малкия Луциферчо до настоящите му колосални размери. Повярвай, този, падналия, е порастнал доста. Аз бих предпочел да нямам възможност за ментална познавателност, но да живея в Христа - син единороден Божи. Разбираш ли какво значи единороден - единствен действителен. Само Той притежава живота, а извън него е смъртта. И това е отговора на въпроса дали съществува нещо извън него - да, смъртта. И е така, понеже тя е антисъществуване. Сега, за човешките възприятия е трудно да се примирят, защото те познават някакви си нейни прояви... Пък и не осъзнават, че повече на нея принадлежат в момента, отколкото на Живота. Няма как да се осъзнае подобно нещо така леко, понеже е отказване от себе си. Приемайки част от подобна философия за собствена, човек би разбрал, че всъщност единственото от което може да се откаже е точно тази смърт, която за сега влиза в неговата идентификация и така би могъл да получи по-изявена проява на самия Живот и да стане част от тялото Христово, понеже от Живота отказването не е възможно тъй като той е е единствената истина и реалност... Е, трудно е за човека, изял цялата езотерична литература с кориците ( сигурно е получил целулозно натравяне ), култивирал личността си до степени на частична възможност за въздейсвтие дори на материята, да се откаже от наплъстяванията които толкова усърдно сам е градил. Още по-трудно става и след това, когато осъзнаваш истинското значение на чистотата и страдаш от началните си полууспешни опити за прилагане. Но тогава вече страданието става очистващо, а волята започва постепенно да се доближава до Христовата понеже сам Той прави крачки към нас тъй като вижда действителността на твоята готовност и признанието, че Той е истинската човешка любов, което се преплита в едно с копнежа по Бащиния дом. Трудно е, много е трудно, но това е и момента, в който получаваш Надеждата, истинската Надежда, която е обещанието за Царството небесно. Тук природата на смъртта започва бясната си съпротива, понеже не и се разделя с нейния роб, но е трудно да се върнеш напълно отново към нея, след като си получил Христовото обещание. Започват същински сблъсъци на двете природи в човека, но той усеща, че победата е близо(както ап. Павел)... Ех, какви сме малки човеченца. Как да се гордеем с това?! Как да проповядваме, че за това сме предопределени. Защото не го виждаме, но ще го видим... Само да не е когато загубим възможност вече да растем. Редактирано Ноември 26, 2006 от Венцислав_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Четох в книгите на Анастасия за долмените. Според нея имало една епоха, когато хората се оттегляли в долмен, за да умрат, когато почуствуват че работата им в този живот е свършена. Изпадали в медитация вътре в долмена и така напускали тленния живот. НО духът оставал да витае около долмена. Живите можели да го посещават и духът им помагал със съвети и информация за каквото имало нужда. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 (edited) Венци аз имам един мъничък въпрос към теб, приятелю, с което да приключа участието си във форума, а той е: Защо Бог е допуснал съществуването на Луцифер и Илюзионния свят? Истината е, че не държа на отговор и той може да си остане за теб. Желая ви здраве! Редактирано Ноември 26, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Изглежда този въпрос те интересува, но лично на мен не ми звучи добре. Допускане и Бог не ми се съвместват. Нали знаеш, Луцифер е бил от Архангелите. Човешката история е една с тази на Луцифер, понеже той е бил проводник на Божията воля, а когато му се подарява собствена воля Той сам си избира път. Бог няма друго отношение към чедата си, освен Любов и от Любов е дарил този вид свобода. Самият Луциферов избор е бил ограничаващ го, понеже избира да се лиши от абсолютността на Отец си. Така се е чувствал зависим и е извоювал независимостта си, която в неговия случай е била равносилна на ограниченост. Тук Бог отново дава на хората символ на неограничената си любов - подарява им преходността и закона на преходността, за да могат да забравят постоянно смъртта в себе си, с надежда за осъзнаване и последващо пълно отдаване на Отца си, което да ги изведе отново в стария дом. Въпроса не е мъничък, а отговора не би могъл да бъде всеобхватен, просто на нас обхватността не ни е присъща. Това е само една гледна точка, а тези, които биха могли да имат допир с истината са неизброимо много. Е, човешките представи ги правят възможно най-отдалечени от нея, но мъчим се и драпаме... Сега ще прозвучи полуизкуствено, понеже аз имам отдаваншни мераци да приключа също с активните си форумски изяви, но все пак искрено - не взимай подобни крайни решения освен ако не си сигурен, че отсъждаш обективно и реално. Този форум е пространство на търсещи, едни докоснали миниатюрна част от Истината, други - напредващи към този допир. Заслужава поклон и прегръдка, заслужава и интерес. Лице на форума е полемиката и несъгласието на участниците един с друг, но сърцето му е самото Търсене, самия Път. Тук се събират освободителните стремежи и се акумулира позитивност и въпреки, че основно се виждат маски и изкуственост - присъщни на хората, прозира потенциалността на съвършенството, поради самата същност на участниците, която тук е в по-голяма или по-малка степен загатната... Благодат и Мир! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Приятели обични, благодаря ви за мъдростта в изказа и всичко, което споделяте много много е нужно щото съм от тези с целулозното натравяне Е, трудно е за човека, изял цялата езптерична литература с кориците ( сигурно е получил целулозно натравяне ), култивирал личността си до степени на частична възможност за въздейсвтие дори на материята, да се откаже от наплъстяванията които толкова усърдно сам е градил. туй за мераците да не е заразно щото и аз от доста време размишлявам по въпроса за форумското си участие обаче много убедително си го изписал...Синева ще разбере, че заедно е добре да сме понеже аз имам отдаваншни мераци да приключа също с активните си форумски изяви, но все пак искрено - не взимай подобни крайни решения освен ако не си сигурен, че отсъждаш обективно и реално. Този форум е пространство на търсещи, едни докоснали миниатюрна част от Истината, други - напредващи към този допир. Заслужава поклон и прегръдка, заслужава и интерес. Лице на форума е полемиката и несъгласието на участниците един с друг, но сърцето му е самото Търсене, самия Път. Тук се събират освободителните стремежи и се акумулира позитивност и въпреки, че основно се виждат маски и изкуственост - присъщни на хората, прозира потенциалността на съвършенството, поради самата същност на участниците, която тук е в по-голяма или по-малка степен загатната... Благодат и Мир! Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Би трябвало да правим разлика между Луцифер, и Луциферов принцип... Луцифер и до днес "разпространява Светлината"- дистрибутира я във всеки ден от Божествената седмица, защото "биде ден, биде нощ..."- има закон, чрез който Бог разпространява Светлината Си, за да се изяви, и този закон закон се нарича Луцифер. А причината да го има Луцифер- това Бог си знае... Човек каквото и да прави, както апостол Павел казва, "отчасти знае", и отчасти "пророкува", така че дали ще говори полуистини, или полулъжи, май няма кой знае какво значение... На нас ни е достатъчно дза знаем, че законите се проявяват на физическо ниво, и ние като хора, можем да опитваме тези закони като явления с определена цикличност, повтаряемост, формули и т.н. Принципите, на които се основават законите са в йерархичния свят, светът на фините енергии, или- Духовния свят, а причините за законите и техните принципи са в Божествения свмят- ние не можем да познаваме този свят такива каквито сме. Този свят е познат на Христос, а човек може да се запознае с Христос (Светлината), не са му нужни посредници, които да доведат Светлината до човека...но, засега межгду нас и Христос е поставен един Луциферов принцип...благодарение на който Светлината не само че се разпространява, но и се отразява...Най-често виждаме Христос, но този Христос в крайна сметка е оказва поредното отражение на онова, което сме искали да видим...а като човеци можем да имаме желания, които са "егоугодни"...Ако живеем в тъмна стая, с малко познания и находчивост, ще "осветим" стаята като поставим няколмко огледала на подходящо място, така че естествената светлина през прозореца да се "разходи" няколко пъти из стаята и да засили възприятието ни за "повече" светлина...която всъщност не е повече.... И така, ако се използва Луциферов принцип, може да се "закара" светлина на места,където няма естествено проникване на светлина, изобщо този принцип много прилича на "перископ", но не съвсем... И така, между нас и Христос има един луциферов принцип, ето защо Христос не може да дойде отвън.... Една искирица има у нас, и само тя е останала от Божествената Светлина...но тази искрица може да порасне, тя е като семе, в което се съдържа всичко, което е Божественото Битие...както в жълъда сеа съдържа цялата "идея" за вековния дъб... Ето защо, само тази искрица (а тя е чисто физически представена, т.е. тя е нещо което съществува, и затова Христос се ражда по плът, и в "изпитването" на духовете Йоан казва, да накараме духът да "признае" как познава Христос- по плът, или като дух) може да покълне и да израстне в нас Цветето на Живота, а това е "новораждането", и за нея Христос казва, че има у човека Светлина от Светлината...ако пък ли няма, значи е тъма...И всичко останало, което не представлява тази искрица е "външна тъмнина"- тя е тук и сега,у и се нарича човек...Първокласна тъмнина, която общува с един луциферов принцип...и всъщност, смъртта е само една центробежна сила, която запраща човека в периферията..където уж има светлина...която се оказва отразена... Вселенския "вътрешен дизайн" е също като в една тъмна стая...слънцата са огледала, поставени на добре изчислено място...даже на дяволски добре изчислено място... Христос в учението, което даде, предостави най-важното, а то е как да бъде Светлината в нас, но без посредници....От "първа ръка"- Божествената... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 27, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2006 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 27, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2006 Светлините за които говориш са съвсем разнохартактерни. По-плодоносно според мен е различаването им отколкото сходяването. От едната трябва да се откажем за да създадем у нас чистата утроба в която би могло да се развие житното зрънце. Трябва да повдигнем жената, понеже женихът просто чака... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 27, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2006 Така, кои съм аз? Аз сам никой. Това някой да започне да развива привързаности към някои е чиста форма на его. Затова и страдаме след смърта на близките си. Привързаностите не са Любов, а са егоизъм! Егото е много нормално човешко нещо и умира едва на Кръста. Но защо да ни боли от загубите и какво губим? Кой умира, кой ни напуска, кой не виждат петте ни сетива? Илюзията. Никой не умира и не ни напуска - умира една обвивка, един инструмент! Да се привързва човек към този или онзи носи само страдание. Човек може да обича човека като му дарява свободата! Това е истинската Любов - без очаквания и привързаности. Ако е по-добро за някой и за неговия духовен път той да си отиде, защо да упорстваме и да се опитваме да го задържаме насила при нас? Това е извън Закона! Винаги земния път свършва за някой, когато е най добрия момент за него. Имаме ли по-голяма мъдрост от Бога? Не задържайте привързаности и очаквания в себе си за нищо и никой включително и за вас самите! Егото е причина от липсата, която търсим да запълним цял куп от "животи". Липсата на Любовта. Липсата на Бог! И винаги хората се хващат като удавник за сламка за някой друг от тях самите. Спрете да търсите Любовта вън, сред света от пет сетива! Тя не е там. Имате всичко необходимо за да я намерите и да сте щастливи! Спомнете си за Намерението и къде сте го насочили. Намерението и Любовта раждат Светлината вътре във вас, но само когато и двете са насочени навътре а не навън. Посоката и за двете е много важна! Има една енергия вътре у всеки и всичко, която дава живот на масата - тялото. Тази енергия кара съцето да тупти! Кое кара сърцето да тупти и Слънцето да свети? Енергията. Енергията не може да се види, но може да се почувства, тя има вибрация. Намерете тази енергия у вас - Откриите я и я обикнете, защото това е Бог и Той не е никъде от вън, а е навсякъде вътре. В същото време е и вътре и вън, защото нищо не излиза от Неговите измерения. Обикнете това, което ви прави живи. Нищо друго не ви е необходимо освен Любовта и Намерението които да са насочени в правилна посока. Нито аз нито който и да е не може да замени Любовта! Тя е само и вътре у вас! Вътре у всичко и всеки. Там вътре се ражда Светлината, за която вече не е необходима Отражението на Илюзията, за да се чувства щастлива. Бъдете Светлина! Амин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 27, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2006 Човек може да обича човека като му дарява свободата! Това е истинската Любов - без очаквания и привързаности. Да. И заедно с това можем да молим Господа да помогне на тези души по най добрия за тях начин. Включително щом се наложи и ние да помогнем с нещо или да получим помощ от тях. "така хранейки едни други ще стигнете до най висше добро" Бхагават Гита" Без лични (егоистични) очаквания. Господ Исус казва "което си ми дал, нищо не изгубих" Семейството и приятелите са част от нашите божествени задължения и не трябва да се изоставят. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 27, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2006 В стремежа си да проумеят нещата хората проявяват склонност да ги разделят... Вероятно така им е по - лесно да ги разбират. Но разбирането се получава някак в едностранчив вариант... и все не е пълно. Изолираният идеализъм е тесен също колкото и чистият материализъм... Пълнотата на Кръста е в синтеза и на двете му греди. Сама за себе си хоризонталната директно се превръща в под на ковчег. А вертикалната самичка прилича на гол кол. Кръстът е кръст, когато ги има и двете... Но, Кръстът тежи, та ние понасяме по - лесно на раменете си само една от гредите му и се изгубваме така, без да се усетим... Почва без идея се превръща в кал, идея без почва виси и накрая умира... Тъжничко... Терминът за вътрешно перде е катаракта. Глаукомата е понятие за високо очно налягане, но и тя е опасна болест, много...каквото вземе, не връща. А усмивката е хубаво нещо, но и най - трудно постижимото. Усмихнати дни ви желая от сърце! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Декември 13, 2006 Доклад Share Добавено Декември 13, 2006 Smartta e ragdane v dugovnia sviat. Sabli4ane na starata , ovehtiala dreha i obli4ane na nova po finna. Duhat na 4oveka e ve4en i zatova 4ovek ne moge da prieme kato neshto normalno smartta . Nie ne sme rodeni za da umirame, nie se preragdame , do momenta dokato izgradim tialoto na lubovta i s tova tialo preminavame v Bogestveniat sviat ,t.s. v besmartieto. модераторска бележка: моля пишете на кирилица! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 15, 2006 Доклад Share Добавено Декември 15, 2006 Животът, какво ви е отношението към него, какво мислите? Смъртта, какво ви е отношението към нея, какво мислите? Не е ли един и същ въпросът? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Декември 15, 2006 Доклад Share Добавено Декември 15, 2006 Животът, какво ви е отношението към него, какво мислите? Смъртта, какво ви е отношението към нея, какво мислите? Не е ли един и същ въпросът? Не е. За мен не е. Що е живот? Духътъ на Животътъ Азъ съмъ животътъ. Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно. Животъ веченъ А това е животъ вечний, дето да познаятъ Тебе, Единаго истинаго Бога. Който съхранява въ животъ душата ни. ... Погълната би смъртьта съ победа. източник: Завета на Цветните Лъчи на Светлината Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts