Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Егоизмът маскиран като индивидуалност


B__

Recommended Posts

Малките деца са ограничени във възможността да задоволяват желанията си, но това не ограничава техните желания. Да легнат по-късно, да получат още един сладолед, да вземат вкъщи играчката на приятелчето си, да им се купува и тази играчка, и онази играчка и т.н. Много характерно и широко използвано оправдание от тяхна страна за исканията им е „Аз вече съм голям/а”.

„Аз вече съм голям/а” се използва за оправдаване на нуждите на егото пред околните. То постулира една характеристика на човека и личността за достатъчно условие за изпълнение на желанията му. И забележете, тази характеристика все още не е налична.

Разбира се, родителите забраняват на децата си неща с оправданието, че са малки. Децата си правят извода, че големите могат да правят някои неща само, защото са големи.

Ситуации, при които нужди на егото се оправдават с характеристики на личността (налични или илюзорни) не са типични само за малките деца. „Вземи си бонбон, че си момченце” е оправдание независимо дали момченцето е на 4 или на 40 години.

„Аз съм жена, значи ти трябва да си по-нежен с мен” е пак използване на характеристики на личността в опит да се постигне задоволяване на нуждите на егото. „Аз съм мъж, имам право на бира с приятели” е същият метод. Обаче, този метод се използва не само за задоволяване на приемливи (поне за околните) нужди на егото, но и за задоволяване на егоистични желания.

Маскирането на егоизма като уж нормална изява на личността стига един от върховете си в професионалната и обществена реализация. Предполагам си спомняме случая, когато една много известна фолкдива на име Златка на въпроса какво работи отговори с „Работя Златка”.

Тези наклонности на егото се използват и в рекламите. Напоследък в София има билбордове с реклами на клиника по пластична хирургия, където се казва: „Аз съм толкова красива, че вече не трябва да работя. Благодаря ви д-р ХХХХХ.”

Това е заблуда не само за околните, но и за тези, които ги правят, защото те бъркат личност с индивидуалност. Личността са земните, външните прояви на човека, а индивидуалното в него са неговите духовни качества, които са вечни и непреходни.

Когато някой човек твърди, че е изградена личност, той несъзнавано представя себе си за изграден от всяка гледна точка, вкл. и от духовна (ако се сеща за нея), което егоизмът представя като индивидуация, т.е. като изграждане на духовната същност на човека, изграждане на цялостен човек.

Така егоизмът хитро представя свои структури и черти на личността като част от неговата индивидуалност, което му позволява да работи точно срещу индивидуалността чрез отказване на човек от възможната промяна.

Връх на проявата на егоизма маскиран като индивидуалност се наблюдава при общуването с интимния партньор. Всеки опит на по-висшите сили да накарат човека да се учи чрез своя интимен партньор биват посрещани на нож с близко до следното изречение: „Та аз съм завършена личност”. Изтъква се, че човекът има свои професионални навици (евентуално дори съпроводени с професионални успехи), интереси, които го правят цялостен и пълен и той не може да се съобразява с изисквания, които биха довели до промени в живота му и мисленето му.

Егоизмът маскиран като индивидуалност наблюдаваме и в множество други случаи. Политик, който изтъква, че трябва да бъде избран само, защото той е носител на демократични идеи. Духовен водач, който кара своите последователи да се самоубиват, защото той бил достигнал до истината. Родител, който настоява за определена професионална реализация на детето си, защото родителите винаги най-добре знаят. Началник, който тормози подчинениете си, защото това била част от работата на началника. Американец, който поучава свои европейски приятели, само защото бил носител на най-демократичните идеи.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Да, така е.

Именно на това се дължи и недобрата обществена реализация (имам предвид създаване на интимна връзка, приятелства, добри отношения с колеги, съседи, съ/квартиранти) напоследък. Развявайки знамето - Това съм аз, това е моята индивидуалност, аз няма да се променя, защото иначе няма да съм аз - си създаваме куп социални проблеми. В тях обаче въобще не съзираме причината в себе си, а си мислим (дори се възмущаваме), че кой знае откъде, ама точно на нас, все ни се случва да срещаме едни толкова неподходящи хора, такива задръстени и закостенели, толкова злобни и егоистични ... :)

А то няма как и да срещнем подходящ човек, ако нашата личност е толкова скъпоценна, че въобще не се съобразяваме с другите личности около нас. И пак дебело да подчертая - в нашите собствени очи ние сме едни такива добри, невинни, нищо лошо не правим, просто проявяваме (уж) индивидуалността си.

А май-май нещо друго проявяваме.

Особено атрактивно е като се срещнат две подобни ярки "индивидуалности". Както са едни такива ярки, интересни, добри и невинни и ... след доста кратко време става направо война :P

Линк към коментар
Share on other sites

Малките деца са ограничени във възможността да задоволяват желанията си, но това не ограничава техните желания. Да легнат по-късно, да получат още един сладолед, да вземат вкъщи играчката на приятелчето си, да им се купува и тази играчка, и онази играчка и т.н. Много характерно и широко използвано оправдание от тяхна страна за исканията им е „Аз вече съм голям/а”.

„Аз вече съм голям/а” се използва за оправдаване на нуждите на егото пред околните. То постулира една характеристика на човека и личността за достатъчно условие за изпълнение на желанията му. И забележете, тази характеристика все още не е налична.

Разбира се, родителите забраняват на децата си неща с оправданието, че са малки. Децата си правят извода, че големите могат да правят някои неща само, защото са големи.

Ситуации, при които нужди на егото се оправдават с характеристики на личността (налични или илюзорни) не са типични само за малките деца. „Вземи си бонбон, че си момченце” е оправдание независимо дали момченцето е на 4 или на 40 години.

„Аз съм жена, значи ти трябва да си по-нежен с мен” е пак използване на характеристики на личността в опит да се постигне задоволяване на нуждите на егото. „Аз съм мъж, имам право на бира с приятели” е същият метод. Обаче, този метод се използва не само за задоволяване на приемливи (поне за околните) нужди на егото, но и за задоволяване на егоистични желания.

Поздрави за темата!

Осъзнаването на социалния АЗ- а е някъде около втора -трета година от живата на човека. И това е времето, в което следва да се обяснят разликите между "голям" и "зрял". Мои познати обясняват на детето си, че то е голямо на ръст, но определени решения за себе си ще взема когато стане "възрастен" - т.е. социално отговорно за решенията си и за последствията. Намират подходящите думи и подход така, че да са разбираеми за 4 годишно дете. Когато възрастните "пропуснат"в първите години на децата да обясняват разликите, закономерно е по-натам във времето индивидуалноста да се отстоява с методите на егоизма.

Линк към коментар
Share on other sites

Божидар, прекрасна тема, поздравления.Егоизмът идва като начин да изявим подтиснатото си "аз".А това е урок научен от родителската среда.Тя ни учи как трябва да си изразяваме емоциите.Кое е позволено и кое не.Често родителите обичат послушните деца, тези които изпълняват, които не говорят да оспорват родителското мнение.Това е модел на мислене, съзнателно учен от децата, поощряван от църква, институции и т. н.Така се потискат някои емоции у детето, то няма модел как да ги изрази и се явява "егото".Заместител на правилното изразяване на емоцията.Просто формираме фалшив "аз", за да бъдем себе си.В по- късните години ние развиваме привързаности, зависимости в характерите си.Колко е мъчително да разбиеш тия стереотипи на мислене.Да стигнеш до душата си, да бъдеш себе си, да преодоляваш егото си.Неимоверен труд, наистина.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Чудесна тема, която води към толкова размисъл! Като се замисля толкова е абсурдно обяснението на родител пред дете, че не може да получи нещо само, защото не е голямо. Предполагам, че всеки родител би прибягнал рано или късно към това обяснение, но не е ли по-добре да се използват по-реални обяснения, а защо не и да се казва самата истина: " Не мога да ти купя това, защото с тези пари ще вземем..."

Всеки се опитва да изиграе картите си по най-добрия начин и осъзнаваме или не всички сме били егоисти. Явно е заложено генетично или е провокирано от факта, че ако и другите се държат така, защо и ние да не бъдем, да не би да сме по-глупави?! Всеки трябва да мисли и за себе си и своите цели, но без да се стига до крайности и нелогични обяснения, защото ако номерът е минал при един, то надали ще мине и при всички останали, така че трябва да сме умерени в поведението си.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...