Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest valentinus

Евангелие от Юда

Recommended Posts

Guest Кристиян

Здравейте selsal,

С написаните неща е съвсем същото- ето, аз употребих един израз, като ни най-малко имах предвид неговото буквално разбиране, а и Христос, както можем да прочетем в някои евангелия, често е завършвал притчите с израза "Уши който има, нека слуша"...Под слух се разбира състояние на покой, в което възприемателните възможности на човек нарастват, за да може да "чуе", човек трябва да може да пази "тишина" вътре в самия себе си, защото от всичко що може да се чуе, гласът на Бог, който говори вътре в нас, е най-тих....Никакъв шум не трябва да се вдига- нито една мисъл, нито една емоция не трябва да смущават този покой, в който човек заема позицията на "възприемащ", "чуващ", освен това, под "чуване" се разбира онова състояние на "разумение", в което независимо дали чете или слуша чисто физически и т.н., човек разумява същината на това, което възприема, независимо дали е притча, песен, човешка или природна музика...

Устата е понятие, което се отнася до способността на човек да съедини в себе си небето и земята, и да може да предаде нещата така, както ги е приел. Не случайно органът, чрез който се възпроизвежда звука- ларинксът, е разположен по средата на разстоянието между мозъка и сърцето- бих си позволил да твърдя, че от анатомична, физиологична, метафизична и т.н. гл. точка, именно ларинксът е онази "чаша", или граал, която трябва да изпием така, според волята на Бог...

И така, процесът на разумение и възприемане може да се илюстрира с известния ни пример още от училище- ако поставим върху снега различни по цвят парчета плат, да речем с форма на окръжност, ще забележим, че черния плат възприема светлината в по-голяма степен от другите. Така е и при човека- нощем, по време на сън, преобладават процесите на асимилиране, тогава метаболитните процеси са под влияние на вагусовия нерв, който определено има "ин"-функция, и слушането е процес, свързан с мозъка и ума.

Устата, и функцията говор сами по себе си отразяват действие, а всяко проявено действие е ян по същност, така че, за да може чрез устата да се изяви светлината, преди това тя трябва да бъде приета...

Устата има и други функции- храним се с устата, целуваме, и в тези процеси извън чисто анатомично-физиологичния аспект, има много нива и пластове на фино енергийно ниво, и съвсем не е случайно това, че Христос бива предаден от Юда чрез целувка. Целувката е езотеричен акт, който е част от службата на човек в Храма...но, за това нямам време точно в момента, че съм на работа и трябва да ставам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един ден той беше с учениците си в Юдея и ги свари сбрани и седнали на земята в изпълнение на религиозния обичай. Като ги наближи и ги видя седнали така да произнасят благодарствена молитва над хляба, засмя се.

А учениците му рекоха: Учителю, защо се смееш на нашата благодарствена молитва? Направихме всичко, каквото трябва.

А той им отговори и рече: Не се смея на вас. Вие не правите това по собствена воля, а защото този е начинът, по който вашият Бог бива възхваляван.

Една ключова фраза за това евангелие според мен - може би тя и видението на Храма и тълкуването му от Христос е предизвикало "анатемата" на този текст.

Евангелистът е "пипнал" много болезнена струна на клира - лицемерната религиозност...

И за обикновените хора като нас това е ключов въпрос - дали и кога вярваме и правим нещо по вътрешна необходимост и убеденост и свободна воля или защото "така трябва да се почита Бог"....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Не е лицемерна религиозност това, което са правили учениците...Ние сме рожби на нашщия Творец и Бог- висшият Аз, и стремейки се към и зрастване, заниманията ни са свързвани с осъзнаване и интегриране на по-фините нива на нашето съществуване. Този персонален Бог е отговорен за сбъдването на мечтите, за отговорите на молитвите и исканията ни- изобщо, за удовлетворяване на всичките ни нужди, но както се казва още в първата книга от писанието- "битие", човек ще напусне майка си и баща си, и ще прилепхне към жена си, т.е. слизайки във физическия свят, обличайки се в тяло, човек написку баща си имайка си...че дори ги забравя напълно, и се прилепва към жена си- своето его..

И по това време е нямало друг метод на развитие, освен този- да се почитат бащата и майката, за да придобие човек дълъг живот - ако е нужно хиляди години дълъг, докато най-накрая не се завърне в своята "троица" , на която самия той е физическо проявление - а троицата винаги носи в себе си законът за самодосктатъчност, и да царува над земята, да притежава всичките земни богатства...т.е. да се подчини на своя висш аз, който всъщност е този, който бидейки опора и пътеводна звезда в опознаването на себе си, в опознаването на човека като микрокосмос и извеждането на съзнанието сдо предела на диалектиката, се превръща след 40 дни постене в пустинята в най-квалифицирания изкусител, наречен Сатана-Противник..или да речем "нелоялен конкурент", "Княз на света"...както щете можем да го наречем..

Така че, учениците Христови в своето съзерцание и служба са действали по този метод, с който са разполагали всички, нима някой допуска, че Бог иска жертевни животни принасяни от свещениците...не, тези дарове, според както е определено от Мойсей, са за удовлетворяване на

човешкия Бог-Творец, в очакване на Месията, Който ще дойде, за да направи "откриване" на пътя към Царството небесно от въд пределите на падението, да даде възможност на човека да се пресътвори, преминавайки стъпките на сътворението и да се новори, да приеме смъртта на старата си природа, да подготви своето агне и своя безквасен хляб, да напарви прощална вечеря, и да изпие чашата която му поднася не друг, а Всевишния...

Затова Христос е нямало какво друго да направи, освен да се смее- в евангелието на Юда Той често се представя като дете сред учениците, а смехът е ....най-мощоната защитна реакция...

Но, образът на Юда в исторически и обществен план, съвсем целенасочено е изграждан, развиван, и тиражиран с подчертано антисемитски цели, като дари самото му име- Юда, се свързва с юдеите, за които официцално е имало мнение, че са убийците на Господ..но, ако го ньямаше Юда, ако нямаше "убийци", нямаше да има и Господ- в пълното неразбиране на учението, и с желание за целенасочено манипулиране, образът на Юда от страна на "официалното" христианство е бил "гримиран" за да бъде поставен и режисиран да играе "антитезата", "врагът", "сатаната", "еврейството"...в ужасен религиозен трилър, който и до днес се разиграва с невиждан бюджет, и много кървави сцени...

Всеки един от апостолите има евангелие, и това не са всичките евангелия- всъщност, смея да твърдя, че евангелията са точно 48- 24 са с автори мъже, 24- с еавтори жени, и всяко едно евангелие носи информацията, каквато моем да открием в хромозомите ни, но...с тази разлика, че има 2 нови хромозоми....Сегашния старозаветен човек има 44ХУ хромозоми, а новородения човек и ма 46ХУ- за отбелязване е, че е от мъжки пол, което има своето съвсем уместно и научно обяснение, което съвсем скоро ще бъде внесено в културата на цялото човечество...

За сега, истинността на който и да е християнин се проваля най-често на теста на Юда...като в това число на първо място поставям себе си, но продължавам да "решавам листовки" и да се явявам на изпити, като съм убеден в това, че християнството е томчна наука, и изпитите изискват съвсем точни отгонори...тук "съчинение с елементи на разсъждение" гарантират по-скоро скъсване, отколкото вземане на изпитите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но нека се направи ясно разграничение между библейски и земен грях... Но в Православието има човеци омотани от първородния грях и това Сатаната много умело го използва. - Ян

Ян, според Павел всички са омотани в първородния грях /“Праведен няма ни един”/. А за гностиците библейския грях (ако правилно разбирам имаш предвид отново първородния грях) не е никакъв грях. Змията, която дава на Ева ябълката на знанието, е един по-раншен Христос, който дарява на първата човешка двойка гносиса. А гносисът е, че богът, който е създал телата им, не е истинският Бог, който им е вдъхнал живот. В психологически смисъл това проличава при ония хора, които разбират, че бащата, който ги е заченал, е един, а бащата, който ги е отгледал, е друг. Предпочитанието е за втория, защото той ги е превърнал – един вид – от организми на истински човеци.

Под слух се разбира състояние на покой, в което възприемателните възможности на човек нарастват, за да може да "чуе", човек трябва да може да пази "тишина" вътре в самия себе си, защото от всичко що може да се чуе, гласът на Бог, който говори вътре в нас, е най-тих... - Кристиян

Кристияне, аз предпочитам “Христос вътре в нас” пред израза “персонален бог”. Иначе съм съгласен, че когато се смълчим, чуваме истината отвътре си. Но пък от друга страна всички смълчани чуват ли една и съща истина? Евангелията не говорят ли различни неща? Павел не говори ли пък трети неща? Ти, явно, твърдиш четвърти неща? И аз, като се добавя в тая отбрана група, и заредя пети неща, то някак ще разпънем Христовата истина в много посоки. Ще се получи нещо като вавилонски строеж, всички ще се цопнем в несъграденото.

Евангелистът е "пипнал" много болезнена струна на клира - лицемерната религиозност... - Донка

Донка, в средата на II век (когато е писано “Евангелие от Юда”) е нямало клир. Точно тогава ортодоксалните църковни общини се намирали под заплахата на силно налагащия се гностицизъм. Всъщност средата на II век е и началото, в което първитe ортодоксални теолози са наченали утвърждаването на християнството, такова каквото го познаваме днес.

Един ден Той бе със своите ученици в Юдея, и ги намери събрани заедно, седнали в религиозно уединение. Когато той [се приближи до] своите ученици, [34] събрани заедно и насядали в благодарствена молитва над хляба, [той] се изсмя.

Учениците [му] казаха: „Господарю, защо се смееш на [нашата] благодарствена молитва? Ние направихме което е право.”

Той им отговори, казвайки: „Аз не се смея на вас. не правите това

от собствената си воля, но защото така вашия бог [ще бъде] възхвален.”

Евангелие от Юда

Но пък същинският въпрос е: в този цитат има ли се предвид лицемерно поведение? Освен превода, който valentinus е предложил в тая тема, аз имам превод на книжен носител, където посоченото в горния цитат “седнали в религиозно уединение” е преведено като “седят благочестиво”. Под линия е посочено, че най-точния превод тук е “упражняват се, обучават се в благочестивост”. Смисълът очевидно е различен: “религиозното уединение” напомня дълбока молитва, една силна и искрена медитация, докато “упражняването в благочестие” ни отправя в нещо като позиране, в едно създаване на впечатление в очите на другите, пък и в своите очи. Ако това е вярно, то наистина е лицемерие онова, което малко след това Исус разобличава.

Що се отнася до “благодарствената молитва над хляба”, на която Исус се изсмива (в превода, който имам, е “засмя”, а не “изсмя”) е или евхаристията, или нещо подобно на евхаристията. Това е сериозен момент, който разкрива убедеността на гностиците, че евхаристийността е заблуда. А това означава, че всяко божие въплъщение е илюзия, защото евхаристийността е разбиране, според което божественото е докрай сраснало с тленното. Тази пълна срасналост е най-неприемливата теза за гностика. “Христос не е хляба, Христос не е виното”, гностиците не спират да повтарят това. За тях литургията не е никакво тайнство, а чиста лъжа.

Въпреки това, учениците отговарят “Ние направихме, което трябва”, в другия превод е – “Не постъпихме ли богоугодно?”. За Исус явно не са. Но защото лицемерничат ли? По-скоро не. Защото някой ги е заблудил. Но кой?

“Вие го правите не по собствена воля, а защото така ще се прослави вашия бог”. Явно не става дума за един бог, а за двама. А единият бог, този на учениците, не е богът на Исус. Всъщност умението да се различава самозвания бог (ортодоксалния бог) от истинския бог е гносисът. Причината, поради която Исус се смее на учениците си, не е щото те лицемерничат, а защото са неспособни да добият гносиса, да направят разликата.

От друга страна никакво лицемерие ли не води учениците на Исус? Разбира се, погледнато през “Евангелие от Юда”. Възможно ли е човек да е лицемерен в гностически смисъл? За гностическото мислене – Демиургът, самозваният бог, е оня, който е създал Адам и Ева от кал, но не е успял да им вдъхне живот. Наложила се е намесата на истинският Бог, който ги е съживил. Така божествената искра, вдъхната в човек, се е затворила в плътта му. За гностиците лицемерието е подкрепата за плътта, която Демиургът е създал, и забравата за вдъхнатия божествен дух. Затова и гностицизмът толкова държи да се прави разлика между тленното тяло на Исус и Христос, който е нетленен, а духовен. За гностиците евхаристията е почитание на затварянето на духа в плът, което е израз на благоговение пред Демиурга.

В същността си лицемерието не е осъзнато; човекът, който е лицемерен, живее със съзнанието, че е това, което е, но в действителност той е забравил всичко освен маските си (лицемерието си). Също както учениците на Исус от “Евангелие от Юда”, които почитат плътта и въплътяването, и така забравят същинското – божествената искра.

А това е различно от лицемерието, посочено в ортодоксията. Матея 6:5 – “И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоещи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците…”

Лицемерието в ортодоксията е съзнателно; лицемерите нарочно се показват, за да се ползват от демонстрациите си. Лицемерите, укорявани от ортодоксията, не са вярващи; и поради слаба вяра, чрез лицемерни действия, те търсят ползи на тоя свят. Докато в гностицизма лицемерите, поради липса на гносис, стоят в неведение за лицемерните си деяния, така че тяхното лицемерие е неосъзнато.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че когато стигнем до разбирането на нещата, до причините поради, които се случват ще разберем и Великият Божествен смисъл. Пред него всички сме равни.

Не веднъж тук сме говорили, че грешно ни програмират от самото ни раждане. Не можем, а и не трябва да сме добри за всички. Да бъдем добри към Бога и себе си, това се иска от нас. Да бъдем проводници на Духа, това е смисъла...

''Водим се, слепци, от слепци'', докато прогледнем. Нека просто бъдем себе си..... :wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че когато стигнем до разбирането на нещата, до причините поради, които се случват ще разберем и Великият Божествен смисъл. Пред него всички сме равни.

''Водим се, слепци, от слепци'', докато прогледнем. Нека просто бъдем себе си..... :wub:

Там е работата, че не сме равни.

Равен е само старта и законите на които сме подчинени.

Учителят в един клас/ курс/ група ..говори еднакво на всички, всеки разбира и осмисля различно / защото някои гледат повече в деколтето на колежките от колкото Учителя, други повече през прозореца/, но се оценяват по еднакви критерии.

А оценките са различни.

Не можем, а и не трябва да сме добри за всички.
До тук с равенството.

[21:21] Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?

[21:22] Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.

[21:23] И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?

[21:24] Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.

Започва завистта и гадните номера. И човек трябва да се пази чрез хамелионски номера или сила. <_<

Иначе "вия де лароса" в буквалния смисъл.

Приятно съм изненадан от selsal.

Редактирано от Ян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напомнянето, че хората сме пред Бога равни, иде да покаже несъстоятелността на светските форми на междучовешка йерархия. “Последните ще станат първи” е религиозна постановка, която не толкова полага една нова йерархия, колкото по най-парадоксален начин снема всяка земна йерархия. В същото време примери за Божието предпочитание – към един, а не към друг – има и то доста. Бог предпочита Авел пред Каин, сякаш по каприз; Исус – в примера даден от Ян – съвсем ясно низвергва Петър и отчленява съдбата му от тази на Йоан. Всъщност ортодоксалната, пък и религиозността въобще, се състои в овладяване на човешкия напор да се критикува Божия избор. Смирението е опаката страна на гордостта и е присъщо само на най-силните.

В гностицизмът има два рода – земният род, който робува на Демиурга и материята, и оня род, небесният род, който ще се спаси от материалното тяло, като освободи божествената си същност от него.

“Истина ви казвам, който се е родил от този еон, не ще види оня род, и никое ангелско войнство от звездите не ще господарува над оня род, и никой смъртен не ще се причисли към него, понеже оня род не е дошъл… Родът на човеците между вас е от рода човечески…”

“Евангелие от Юда”

“Този еон” е най-малко светлинният еон, това е еонът на материята, еон, сътворен от Демиурга. “Рода човечески” е тленният род, родът, който умира, защото е подвластен на Демиурга и създадения от него еон. Въпросното “ангелско войнство от звездите” са архонтите (управниците) на Демиурга, които държат божествения дух в плен на материята. В “Активната страна на безкрайността” на Карлос Кастанеда, в няколко страници и по много впечатляващ начин, се говори за така наречените “летачи”, които контролират човешкото съзнание в един вид човешки “кокошарници”, а това е контрол, който остава неразпознаваем за почти всички хора. По същия начин в “Евангелие от Юда” Исус казва, че учениците му не съзнават как “техният бог” (Демиурга) ги контролира, като им вменява привидно благочестие и добруване, но всъщност им налага тленността и затвора на материята. “Оня род”, за разлика от “рода човечески”, е свободен род, род без господар. И “никой смъртен не ще се причисли към него”, защото в гностически смисъл смъртността (тленността) е израз на едно робство пред “ангелското войнство от звездите”. Съзнанието-че-се-умира е липса на гносис, на знание, че в човек се намира божествения дух, чието освобождаване, го причислява към “оня род”.

Гностиците проявяват пълно несъгласие с идеята за равенство пред Бога. Според тях подобна идея е внушение на Демиурга, който иска да подчини всички на себе си. А ония, които поддържат подобна теза, отново според гностиците, се кланят все на “своя бог”, който иска да потъпче гносиса. Гностиците считат себе си за своеобразен елит и се противопоставят на всяка атака против елитарността на имащите гносиса. В “Евангелие от Юда” единствен представител на този елит е самият Юда. Основната идея на това евангелие е, че поради пристрастеност към материята и тленността, не се разбира предателското деяние на Юда, и той бива най-обругаваният и най-заклеймяван образ в уж светите писания на ортодоксалното християнство.

“Исус отговори и каза: ти ще станеш тринайсетият и ще бъдеш отлъчен от другите родове… и един ден ще получиш власт над тях. В последните дни те ще хулят твоето възнесение, при рода свят.”

“Евангелие от Юда”

Отлъчеността на Юда е отлъченост от “рода човечески”, тоест от лишения от гносис род. В тоя смисъл Юда става последен, но “един ден ще получи власт над тях”, което ще го направи първи. А възнесението, което ще бъде хулено, е точно оная представа за обесването на Юда (или неговото пръскане, когато вътрешностите му изпадат навън), което всъщност е неразбиране за гностическото спасение на “тринайсетият”, който в крайна сметка се причислява към “оня род”.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И все пак - защо Бог Отец допуска най-просветения (според евангелието от Юда) от дванайсетте апостоли да се самоубие?

Защото Божествената сила не се изявява в тази природа. Проявата й би била насилие. Гносиса е проникнал в Юда и той е проумял, кой е Христос и откъде идва. Това се случва и днес. Но гностичния човек е чужденец за Демиурга, който е Йехова, седмия аспект на шестте Елохими. Чужденците страдат, а някои и не издържат. Може би затова Юда се обесва. Всъщност бога на този свят е наказващият. Гностичният човек е странник. Юда е бил такъв.

Редактирано от Виктор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съдбата на Юда, според "Евангелие от Юда" не е смърт.

Ние толкова сме обзети от ортодоксалното виждане, че най-често пропускаме различните от ортодоксията моменти и детайли.

Юда повдигна очите си и видя светещия облак, и влезе в него. Тези, които стояха на земята чуха глас идващ от облака, казващ, [58][…] велико поколение […] …подобие […] [-- около пет реда липсват --].

"Евангелие от Юда"

Това е спасението на гностика!

Интересното е, че самото предателство е поставено след спасението на Юда - това са двете последни събития от евангелието - сякаш хронологически Юда първо освобождава божествения дух у себе си, а сетне освобождава Христос от тялото, посредством предателството.

Въпросът е: защо така?

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юда предава своята плът за да се освободи Христовия Дух. Христос се е родил в микрокосмоса, чрез проникновението на Гносиса. Роден веднъж този Дух, е необходимо предателство за освобождението Му. Освобождението е свързване със Светия Дух. Вдигането на очи от Юда символически показва освобождението и проникването в светещия облак, който е Бог Отец.

Тези последователности показват трансфигуристки процеси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Кой би могъл да отговори a priori , без живота му да е следвал евангелието чак до тази финална сцена, придобивайки знание и опит в Христовото учение? Едва ли емпирично можем да достигнем до същината на едно "тайнство". Всъщност, тайнството е точно затова тайнство, защото единствения начин за разбулване на тайната е личното преминаване през съотвевтното тайнство, или- мистерия. Тук и сега, животът на повечето от нас протича в "гримьорната" на евангелската "сцена"- малцина са онези, които играят на тази сцена, ръководейки се от сценария, който е написан първо в сърцето им, а после и във всеки друг орган и система на човешкото тяло, не само във физически аспект естествено. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Евангелие на Юда

Тайният разказ на Откровението, което Исус даде в разговор с Юда Искариотски, по време на седмицата и трите дни преди празнуването на Пасха.

Знаейки, че Юда говори за нещо възвишено, Исус му каза:

„Ела на страни и аз ще ти разкажа за мистерията на царството. За тебе е възможно да го достигнеш, но ти ще се мъчиш много. [36] И един друг ще те замести, за да могат дванандесетте [ученици] отново да бъдат в пълнота със

своя бог.”

Те приближиха до Юда и му казаха: „Какво правиш тука? Ти си ученик на Исус.”

Юда им отговори както те пожелаха. И той получи някакви пари и се обеси над тях. "

Превод от английски език: Николай Сисоев - Труден

Прилагам цитати - от началото, от средата и от края на публикуваната от Valentinus версия на т.н. Евангелие и имам въпрос, който отдавна ми се иска да задам:

Това Евангелие ОТ Юда ли е, НА Юда ли е или ЗА Юда?

И как преди Пасха е дадено Откровението на Юда от Христос, а след като Юда достига преди предателството "спасението на гностика" и светият дух, проникнал в него, се осбобождава от тленното му тяло и го замества "един друг", допълващ пълнотата на земния бог на учениците, е писано това евангелие и от кого е писано така че да описва и обесването на Юда? Това много ми се ще да си изясня.

Ако някой от знаещите може да ми помогне, много ще му бъда благодарна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юда предава своята плът за да се освободи Христовия Дух…

Тези последователности показват трансфигуристки процеси.– Виктор

Според “Евангелие от Юда” предателството е същинският и незаменим акт на трансфигурацията. Във всяка метаморфоза има един труден, дори непоносим момент. Същинската промяна е невъзможно да се осъществи безболезнено, единствено и само по-плавен начин. В каноничните евангелия тоя труден момент, тая съвършена критичност е разпятието. Така че имаме противопоставяне на две представи, които обикновения ум с доста усилия би разбрал, – предателството, като нещо добро, и разпятието, също като нещо добро. Ортодоксията е осмислила разпятието (Павловите послания са несравними в това отношение), но категорично отказва да приеме скрития смисъл на предателството. За сравнение ще посоча колко подигравателно се отнасят атеистите към положителната идея, заложена в Христовото разпятие.

Освобождението е свързване със Светия Дух. Вдигането на очи от Юда символически показва освобождението и проникването в светещия облак, който е Бог Отец. – Виктор

Доколкото аз знам, в гностицизма не само липсва Светия Дух, но и той няма адекватно място в него. В гностицизма се говори за Незримия Дух, но той е съвсем различен, дори противоположен на Светия Дух. Също гностицизмът разпознава в Бога-Отец не друг, а самия Демиург. Израза “Отец” се отнася точно до Йалдаваот, който е създал човека по свое подобие. Истинският Бог – онзи, който стои далеч над Бога-Отец, и който не е създавал човека, но неговата божествена искра е вдъхната в човека, – е онзи Незрим Дух, който посочих по-горе. “Евангелието от Юда” нито веднъж не нарича тоя Незрим Дух с названието “Бог”, камо ли с названието “Отец”.

Наистина е много трудно да се разграничават чисто гностическите виждания без да се смесват с каноничните. А това затруднява опознаване на гностицизма такъв, какъвто е.

Кой би могъл да отговори a priori , без живота му да е следвал евангелието чак до тази финална сцена, придобивайки знание и опит в Христовото учение? Едва ли емпирично можем да достигнем до същината на едно "тайнство". – Кристиян

Кристияне, тия две изречения не казват ли две противоположни неща? В първото ти се усъмняваш в априорното знание и съветваш да се позовем на опитното, а във второто изречение пък се усъмняваш в емпиричното (тоест в опитното) и говориш за нуждата да достигнем същината (тоест априорното).

Всъщност, тайнството е точно затова тайнство, защото единствения начин за разбулване на тайната е личното преминаване през съотвевтното тайнство, или- мистерия. – Кристиян

Има разлика между “тайна” и “тайнство”. Тайната е евангелска, тя е посвещение, а тайнството е деяние. Ако тайната се разбулваше единствено чрез преминаване през тайнството, тоест само чрез действие, то би се обезсмислило значението на откровенията, на силата на Logos-а. В “Евангелие от Юда” тайната се получава само по един начин. Чрез Исус.

“Отстъпи от другите и ще ти разкрия тайните на царството.”

Евангелие от Юда”

А гностикът (онзи, който не се намира в непосредствена среща с Исус, тъй както Юда) получава гносиса посредством евангелието. Този процес на предаване на гносиса се нарича сотериология (осветляване). А когато гносисът е вече даден, тоест чак след като човек бъде посветен в тайнството на гностическото познание – според което в нас има нетленен дух, различен от тленната плът, наложена ни от злия Бог, Демиурга, – се начева спасението от материята (което е деяние на осъзнаването) и идентификация с духа, който в действителност сме. Гносисът (тайната) е евангелска, той е благата вест, през която не се преминава, а бива предавана от учителя на ученика. Що се отнася до мистериите, макар подобни на гностичното спасение, те са твърде елинистични и митраистични, за да говорим в случая за тях.

Тук и сега, животът на повечето от нас протича в "гримьорната" на евангелската "сцена"- малцина са онези, които играят на тази сцена, ръководейки се от сценария, който е написан първо в сърцето им, а после и във всеки друг орган и система на човешкото тяло, не само във физически аспект естествено. – Кристиян

А дори и при мистериите се изисква инициация, тоест предаване отвън, от посветен, а не “сценарий”, извлечен от сърцето. Въобще тезата за “Христос най-вече в нас” е най-вече Павлова, аз много вярвам в нея, но тя твърде малко е гностична или мистерийна.

Силвия, на всичко, което не те удовлетворява в следващия отговор, който е част от мой предишен пост, ще отговоря допълнително, ти само кажи кое е то?

Ще бъде ли автентично това евангелие, ако то е писано от самия Юда? Може би да, може би не. Е, истината е, че “Евангелието от Юда” не е писано от Юда. Но нито евангелията от Матея, от Марка, от Лука и от Йоан са писани от Матея, от Марка, от Лука и от Йоан. Всъщност кои са тия четирима евангелисти, които де факто не са писали своите евангелия? Матея и Йоан са двама от учениците на Исус, Марка е сподвижник на апостол Петър, а Лука е сподвижник на апостол Павел. Авторите на всички канонични евангелия са анонимни, така както анонимен е авторът на “Евангелието на Юда”. Всъщност от всички канонични текстове автентични са – що се отнася до авторството им – само посланията на апостол Павел. И то не всички от тях. Изследователите имат силни съмнения, че Ефесяни, Колосяни, Солунци II, Тимотея I и II, както и Тит са писани от Павел. Тези евангелия се наричат епиграфически. Те се опитват да наподобят стила и идеите на Павел, дори използват името му в първо лице единствено число, но само толкова; авторите на тези послания са също така анонимни. - Селсал

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Привет selsal ,

Разликата между тайна и тайнство ми е ясна, затова много тайни може да ни се изяснят емпирично, ала тайнството- само когато го преживеем.

Не се опитвам да създавам противоречия- в крайна сметка, ако човек не търси, няма да намери..Търсенето е резултат от нужда, необходимост от нещо, което търсим..ако не готърсим, то може и да се размине с нас, нямаме нужда от него, и дори може и да не го забележим...а тайни може да си разбулваме като вид мисловно упражнение..тайнствата са нещо друго- те се преживяват лично, и за тях според мен, слредва да се говори от опит- какъв е принципа, закона и т.н. за някакво явление- екзо или езотерично можем да имаме знания, но познанието ни липсва- то идва само с опита.

Приятна вечер и всичко добро :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ти благодаря, selsal, че уважи въпроса ми. Зададох го чисто по детски, както всъщност задавам всичките си въпроси - непредубедено. Не умея като Волтер само да се съмнявам. Този твой пост съм го пропуснала неволно, но отговорът ти ме презадоволява. Да, както и почти всички текстове от Новия завет, включени в канона, това евангелие също е анонимно. Което не е критерий, разбира се, нито за автентичност, нито за обратното. Остава си висящ въпроса ми кой е писал това евангелие, но едва ли в скоро време отговор на него би могло да се даде изобщо от някого. И понеже този ми въпрос се базира на логиката, видно е как не може да се възприеме един текст, отнасящ се до духовни събития, само чрез нея.

Сега имам друг въпрос към теб - как да липсва Св. Дух при гностиците. Доколкото пък аз знам Св. Дух при някои от гностическите течения е израза на Женското начало. Сигурна съм, че знаеш и ти това. При офитите например - Св. Дух - Руах - староеврейски - е от женски род. И от него произхожда несъвършената София - Мъдрост - от староевр. Ахамот - Хокма - мъдрост. Която именно е майката на Демиурга, за който говориш ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кристияне, ако желаеш може да споделим опита си във връзка с тайнствата. В тая или в друга тема?

----

Силвия, малко на широко, но пък с желание да е и на дълбоко.

В ортодоксията Светият Дух е Божията благодат, която ни се дава като дар, заради нашата вяра. Това много добре е написано в началото на Коринтяни I 2:1-16. Вярата не е нищо друго, а следните Павлови думи – “защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат”. А в Йоан 7:38 се казва “Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му…“. Всичко това означава – все според ортодоксията – че всяка нагласа и всяко поведение, пък били те и най-благовидните и най-изпълните с любов, са неистински, ако не изхождат от Христос, който е “Пътят, Истината и Животът”. Човек не може да вярва в доброто, да вярва в любовта, да вярва в братството, без преди това и преди всичко да вярва в Христос и в изкупителната му смърт. Ако ей-така просто се вярва в нещо, то това е повърхностна вяра, както Павел казва, това ще е “мъдрост от тоя век”. Плода на вярата в “Христа и то в Христа разпнат” са “реките от вода” или Божият благодат. А това е Светият Дух.

“А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат…” Йоан 7:39

Но какъв е тоя Свят Дух, който се приема, щото се вярва в Христос? Павел казва, че Духът е “Божията тайнствена премъдрост”. Както и “Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини”. Светият Дух е дар! Той се дава поради вяра, а не по заслуги. Онзи, който си мисли, че обгръщайки се с добри дела (тъй както Йов) ще получи дарбата на Светия дух, не познава вярата. За сравнение, онзи, който си мисли, че щото се грижи за любимата, я обича, никога няма да изживее любовта. Светият дух носи не какво да е знание, а отвъдно знание.

…което и възвестяваме, не са думи научени от човешката мъдрост, но са думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща… Коринтяни I 2:13

Отвъдното знание, което иде със Светия Дух, “духовните неща”, с които ни обдарява той, много напомнят интуицията. Във втората книга на втория си том от “Разбулената Изида” Елена Блаватска говори за апокрифно евангелие на евреите, в което Исус изрекъл “Моята майка, Светата Пневма”. Според Блаватска в тия думи личи същинската женска природа на Светия Дух (вече преминавам към неортодоксалните ранно-християнски идеи, а и към идеите на гностицизма). Светата Пневма, в нейният майчин аспект, много напомня София. Мъдрата София е интуитивното познание, което е транцендентно и отнася човек в дълбините на най-непознатото. Но гностицизмът е дуалистичен, в него всичко има два аспекта – положителен и отрицателен. Два бога – съвършен, незрим и отвъден Бог, както и изпаднал, тукашен и зъл Демиург. В гностицизма има и две Софии, или по-скоро една София с две страни. Нетленната София, Ахамот, както и тленната София, Ахмот. Гностицизмът ни разкрива преди всичко тленната София.

Ако направим психологически паралел на идеята за двете Софии ще получим нещо много интересно. Женската страна на мъжа се нарича “анима”. Когато мъжът има неразвита емоционалност, когато е примерно педант или цени преди всичко общественото си място, той си въобразява, че е много мъдър, но всъщност тая негова мъдрост е дело на неразвитата му анима, на тленната София. Такъв мъж много напомня на Демиурга, но в един микроскопичен вариант. Но не по-различен от него е и разпиленият мъж, който е бурна емоционалност, която се мени на всеки час, мъжът, който ведно плаче и ругае. Той също е микроскопичен и егоистичен Демиург, дете на своята първична емоционалност, на същата оная тленна София. Примери за мъж, в който будува премъдрата София е най-вече Христос, такъв би бил Буда, в литературата такъв е княз Мишкин от “Идиот”. Мъжката страна в жената се нарича “анимус”. Точно тоя анимус е гарантът, че жената има читава интуиция. Жените с неразвит анимус твърде много бъркат интуицията си с капризите си, със закостенелите си мнения, обикновено неосъзнато засмукани от бащата или от някой дядо. Не една жена нарича нервния си характер или първата щуротия, която й хрумне, интуиция. Така и София от нетленна е изпаднала в тленно състояние. Гностиците твърдят, че София внезапно е била обзета от влечение към материята. Това много напомня на нервната жена, която в един момент решава, че е тъй ощетена от съдбата, че трябва да бъде компенсирана и то не кога да е, а точно сега. Нервният пристъп при жената (агресивната проява при мъжа) е признак, че се иска един вид капитализация (материализация) на всички жертви правени досега. От такъв пристъп се е родил Демиурга. Пример за жена с развит анимус, и оттук със силна интуиция, е Богородица, Изида, Инана и всички велики богини-майки.

За гностиците духът (Рух), който се е носил над хаоса, преди сътворението на света е бил именно тая тленна и изпаднала София. Аз си я представям твърде незадоволена – като мъжката анима или като нервната жена – чудеща се кой й е виновен, страдайки от това колко е ощетена. В резултат на това “носене над хаоса” София не се е усетила как е станала тленна и е създала Йалдаваот, или Демиурга (човешкият онанизъм ражда демиурзи). Така се е създал нашият свят, или тъй нареченият “долен свят”.

И ако в ортодоксията Светият Дух е мъжки образ, достъпен чрез вяра, то в гностицизма няма вяра, а гносис. Светият Дух е дарен, поради вяра в разпването, а гносисът е дарът на знанието, че Христос не е бил разпван (не е изпитвал кръстните болки, нямало е страсти Христови). А ако толкова държим в гностицизма да бъде открит аналог на Светия Дух, то това са всички спасители – от змията в райската градина до Христос, – които са низхождали в тленния свят, за да му предадат гносиса, че този свят не е само тленен свят.

----

Впрочем въпросът кой е писал един текст, е важен само в исторически план. Историкът и разследващите органи се интересуват от автора на един източник, за да съдят исторически (фактически) достоверни ли са данните във въпросния текст. Религиозният човек черпи достоверност не от историческата обоснованост, а от силата на откровението, което чувства в един текст.

Същинският духовен въпрос е не дали се е обесил Юда (според Матей, а в другите три канонични евангелия не се казва нищо за смъртта на Юда), а какво означава обесването на Юда? В Деяния Юда не се обесва, а се пръсва по средата и червата му изпадат. А да се случи нещо такова е малко нереалистично, нали? Така че символът е много по-значим от факта. Нас трябва да ни интересува как ни въздействат евангелските събития, и ако ни въздействат силно, защо ни въздействат така? Според “Евангелие от Юда” Юда нито се обесва, нито се разцепва, напротив, той става пример за “съвършен” (а това е много важна дума в гностицизма). Тая съвършеност е добре да ни интересува не фактологически, а символично. Иначе мъдростта ни ще си остане “мъдрост от тоя век”.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

selsal,

Тая съвършеност е добре да ни интересува не фактологически, а символично. Иначе мъдростта ни ще си остане “мъдрост от тоя век”.

Тази съвършеност е най-хубавото нещо натози свят. Но този свят не се интерисува от нея.

Защото...

"Ако моето Слово спазиха и вашето ще опазят"

"Ако мене гониха и вас ще гонят"

"Но Царството Ми не е от този свят"

Както и това Съвършенство не е от този свят ,а от Онзи-защото е Негов атрибут.

За да го разбере човек, първом трябва да го достигне чрез Вярата си, без да го е видял и почувствал. А Гносисът идва след като премине Вярата и Тя се преобразува в Гносис.

Вярата не се обеснява с думи, тя се изживява.

Както Юда не е могъл да обясни на другите, онова което са си говорили с Христос.

"И никой не познава Отца освен Синът.

Само Синът който от Отца изхожда, само Той Го обясни."

Гносисът се дава само на тези, които са трансформирали Вярата си. Другите го отхвърлят, защото са от ... "този век" и за това Евангелието от Юда ще бъде вечно противоречиво в този свят. На мъдреците от този свят им трябват сетива за да познаят Този Гносис. А сетивата се изграждат бавно и продължително, от въплъщение във въплъщение. И така много пъти. Сетивата са ключът към Гносиса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

selsal, точно това имах предвид. За един текст, отвеждащ ни в полето на събития от духовен характер, фактическият автор би имал значение само за историци, археолози, графолози и т.н. изследователи. За подобен текст наистина е от водеща важност силата на въздействието върху приемателя, но и начинът, по който въздейства. Това, което различава конкретният текст - евангелието от Юда от останалите известни нам достъпни евангелия, е шокиращият начин на повествование - макар и с доста празнини и бели полета в текстово отношение, то някак въздейства разтърсващо, подобен ефект има само Откровението на Иоан, може би защото и двата текста директно разкриват и описват подробно събития от такава дълбина, почти неуловима за човешките възприятия, поне за повечето.

За Св. Дух и още по-дълбоко можем да си говорим, но ще съм кратка и схематична за повече яснота. Ако приемем Бог като състоящ се от Един Същински Център и множество излъчвания, еманации, еони - от гр. еон - вечен, то София е последен еон и като такъв, стоящ най-близо до материята. Което отдалечение от Центъра позволява и най-голяма волност - т.н. свобода, свободна воля. Та от тази свободна воля се заражда едно погрешно движение на този еон - желанието да се достигне до центъра и да се опознае що е то център, защото периферията е ясна като негова същност. И от тук нататък е незримата трагедия на този еон - а именно желанието за познание на Бога в същината - в Центъра. И тъй като несъвършената София произхожда при гностиците от преливането на Св. Дух, тя е носител в себе си пневматичния елемент. И изпадайки в материята се "покрива" с тлен - тяло, от което води борба да се освободи. И това при гностиците символизира вечната борба между дух и материя. И от тази борба на мъдростта - интуицията, се създават небесата. Демиургът, като нейно производно също е носител на пневматичния принцип и той, като творец на света и човека го пренася и в него. Т.е. това е аналогът на душата човешка в плен на материята. В човека има заложено само едно божествено качество - неговата духовна искра. Премъдростта - Ахамот, приема образа на змията и поднася плода на Дървото на Познанието на човека. Тогава човекът разбира кой е и Демиургът го гони от т.н. рай, небесата. Попаднали в т.н. долен свят, духовните искри, спинтерите, започват своята борба за освобождение от материята и Христос е пратен за да им покаже пътя за освобождението им. Накратко, това е според гностическия дуализъм нашата материално - душевно - духовна същност. И така - Св. Дух е с матерна природа и от него низхожда всичко в човека - и душа и несъвършена плът. А духът - искрата, е Божествена - от Истинният Бог - а не Демиургът - Отец. Централната същност, латенцията в човека е Божествената. Аз съм много по-склонна да приема тази ясна гностическа постановка, отколкото неясния ортодоксален образ на Св. Дух.

Гностиците изповядват, че именно желанието за познаване на Бога е погрешното движение в в най-отдалечения еон от него. И в същото време същността на гностицизма е познанието за Бога, но познание не ментално, а искрено, дълбоко, същностно. Истинно.

Относно това Евангелие на Юда мога да споделя, че при прочит усещането, което имам е подобно на това, когато чета Иоановия Апокалипсис.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да го разбере човек, първом трябва да го достигне чрез Вярата си, без да го е видял и почувствал. А Гносисът идва след като премине Вярата и Тя се преобразува в Гносис. – Ян

Ян, аз плътно се придържам към истината, че човек първо трябва да повярва, а после да разбере. Всичко останало е може би атеизъм. Но ми се иска да ти кажа, че гносисът не е обикновеното разбиране – онова на науката, или дори онова на философията. Поне така твърдят гностиците. Според тях сред хората има елит и множество. Гносисът е донесен от Христос единствено на елита (това е и една от причините гностицизмът да не стане европейска и оттам световна религия). Гносисът е знанието, че човек има произход по-възвишен от самия Яхве, и че има един друг свят, който е нашият истински дом. Гностикът дължи гносиса не на вярата си, а на това, че пневмата, божествения дух в него, бива пробуден от словото – logos-а – на Спасителя. Докато вярата е вяра преди всичко в изкупителното дело на същия този Спасител.

Аз самият имам лични интерпретации, с които мога да направя чудовищна компилация от различните течения в християнството, а и извън християнството. Но съм особено любопитен къде точно отделните религии намират своите различия. А истината е, че самите религии държат на тия различия. А и точно различията осмислят сърцевината на всяка религия.

Силвия, понеже ми се струва, че ти придаваш на София повече качество, отколкото аз съм забелязал в това, което знам за гностицизма, искам да кажа, че София много прилича на Пракрити от Самкхя. Твоите думи са, че поради свободна воля и желание да познава, София е изпаднала в тъй злощастното си погрешно деяние. Май много държиш на това, че София е мъдростта преди всичко, въпреки грешката й? Настина въпросът, как така точно тази, която е наречена мъдра, проявява такава немъдрост? Мисля, гностиците наричат София “пруникос”, тоест сладострастна. И сякаш забравят, че София означава мъдра. В Самкхя Пракрити – една женска сила – създава света. А тя явно много добре умее това. А го е сторила, защото е решила, че Пуруша – една мъжка сила – я е подтикнала в тая посока. В Самкхя казват, че Пракрити се е подлъгала в това, че Пуруша я подтикнал към каквото и да е. Пракрити съдържа в себе си три гуни (качества) – саттва, раджас и тамас. Тези качества били в съвършено равновесие преди Пракрити да създаде света, но тя прекратила това равновесие с цел светът да бъде създаден. И затова всяко нещо на тоя свят има различна пропорция на гени в себе си. Саттва е най-ценената гуна. Тя е светлината. Може би саттва в Пракрити е аналог на мъдростта при София. Но забележителното е, че в Самкхя колкото и светлинна да е саттва, тя не е съвършенството. Съвършенството е Пуруша (малко патерналистично, а?). Ако проследим аналогията до край – признавам, тя е малко спекулативна – то мъдростта на София не е толкова съвършена и сякаш в нея се съдържа сладострастието. Всъщност Самкхя казва, че Пракрити си въобразила, че Пуруша й намигнал, и затова, явно възбудена, тя извела от равновесие гуните, като създала света.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ян, аз плътно се придържам към истината, че човек първо трябва да повярва, а после да разбере. Всичко останало е може би атеизъм. Но ми се иска да ти кажа, че гносисът не е обикновеното разбиране – онова на науката, или дори онова на философията. Поне така твърдят гностиците. Според тях сред хората има елит и множество. Гносисът е донесен от Христос единствено на елита (това е и една от причините гностицизмът да не стане европейска и оттам световна религия). Гносисът е знанието, че човек има произход по-възвишен от самия Яхве, и че има един друг свят, който е нашият истински дом. Гностикът дължи гносиса не на вярата си, а на това, че пневмата, божествения дух в него, бива пробуден от словото – logos-а – на Спасителя. Докато вярата е вяра преди всичко в изкупителното дело на същия този Спасител.

selsal,

ами опитах се да "изхвърля" някоя друга твоя дума, за да ми стане по-малък цитата и не можах. За това пък ще допълня... Гносисът не е за форумстане. Гносисът всеки си го получава по "електронната" поща според Вярата и служението си сред хората. За форумстването са активните действия породени от Вярата и резултатите. Защото тук в една друга тема / и повече теми има/ хора нежелаещи да повярват в Христос /тяхно право е / черпят с пълни шепи от Даровете Му и после пародоксално Го отричат и ме препращат на другия край на географията. Лично нямам нищо напротив атеистите да седнат на масата с Даровете. Даже е добре да седната на тази маса / говоря с притча в момента/ .

Но, нека да стоят далеч от кухнята. Там не е за тях - защото всичко ще освинят. Нека да е като в ресторанта .... имаш "пари" отиваш в петзвездния ресторант, сядаш на масата и си поръчваш ако имаш пари и задължително си плащаш сметката после. Ако им харесва вече завършеното ястие като готов продукт .. заповядайте пак. Ако не им харесва на атеистите - да се върнат на другия край на географията те самите и да направят там сравнението с тяхното.

В противен случай ще се размият границите и ние няма да имаме после петзвезден ресторант.

Повтарям - мястото им не е в кухнята. Ако го искат - по етапния път на ритуалите ... Кръщене ... и нататък по пътечката... Пък Духът в тъмната стаичка по електронната поща решава на кой кога и колко да даде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силвия, понеже ми се струва, че ти придаваш на София повече качество, отколкото аз съм забелязал в това, което знам за гностицизма, искам да кажа, че София много прилича на Пракрити от Самкхя. Твоите думи са, че поради свободна воля и желание да познава, София е изпаднала в тъй злощастното си погрешно деяние. Май много държиш на това, че София е мъдростта преди всичко, въпреки грешката й? Настина въпросът, как така точно тази, която е наречена мъдра, проявява такава немъдрост? Мисля, гностиците наричат София “пруникос”, тоест сладострастна. И сякаш забравят, че София означава мъдра. В Самкхя Пракрити – една женска сила – създава света. А тя явно много добре умее това. А го е сторила, защото е решила, че Пуруша – една мъжка сила – я е подтикнала в тая посока. В Самкхя казват, че Пракрити се е подлъгала в това, че Пуруша я подтикнал към каквото и да е. Пракрити съдържа в себе си три гуни (качества) – саттва, раджас и тамас. Тези качества били в съвършено равновесие преди Пракрити да създаде света, но тя прекратила това равновесие с цел светът да бъде създаден. И затова всяко нещо на тоя свят има различна пропорция на гени в себе си. Саттва е най-ценената гуна. Тя е светлината. Може би саттва в Пракрити е аналог на мъдростта при София. Но забележителното е, че в Самкхя колкото и светлинна да е саттва, тя не е съвършенството. Съвършенството е Пуруша (малко патерналистично, а?). Ако проследим аналогията до край – признавам, тя е малко спекулативна – то мъдростта на София не е толкова съвършена и сякаш в нея се съдържа сладострастието. Всъщност Самкхя казва, че Пракрити си въобразила, че Пуруша й намигнал, и затова, явно възбудена, тя извела от равновесие гуните, като създала света.

Явно не съм достатъчно ясна в изказа си, макар че се старах, трябва да се старая повече за в бъдеще. И виждам неяснотата ми навежда на мисли от рода на "понеже ми се струва" и "май". А това "май" включва ли и че може и никак да не държа София да е мъдра и съвършена? Дано да е така. В гностицизма има не една София. Аналога с ведическите течения в хиндуизма и гностическите съм ги правила и аз, няма как. Та на думата направо - Св. Дух си има място в гностицизма, не е като да няма, а да съм споменала някъде, че това място е водещо? Май писах, че от него низхожда несъвършената София и от там всичко в човека - и душа и несъвършена плът. Освен това опитах се да обясня, че грешката на София се изразява в стремежа за ментално познание на Бога. И вероятно е така - нали е несъвършена София, няма как да не греши и грешката се изразява не в стремежа да се познае нещо, а в начина по който се прави. А чисто и само изолирано ментално нещо тръгнало да познава друго нещо, всъщност не познава другото истинно, а само себе си. За това и пратили, казват, Христос, да ни спасява от познание без любов. Пък и Пуруша се кръстосал, казват, с Пракрити, че да създадат Живия свят. Щото само Пракрити, да използвам аналога - само несъвършената София, раждала единствено демиурзи, а те несъвършени светове и несъвършени хора. Т.е. мисъл без любов винаги ще бъде крива.

А Юда, той пък бил пръв помощник на Христа в благородното му начинание да спасява хората. Това поне ни казва Евангелието на Юда.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, Ян, християнинът е чувствителен човек и понякога воюва от чувствителност. В него няма омраза, а плам, има не толкова нетърпимост, а силно желание да бъде разбран. Истина е, че християнството е логически най-неразбираемата религия. Дори повече от будизма. И затова християнинът винаги и ревностно пази светините си. А твърде уклончив е умът и затуй често се меси в “кухнята” на християнството, за да подрежда там, където е най-подредено.

Силвия, много искам да се съглася с теб, но за да го направя истински, може би трябва да ми посочиш къде си чела, че в гностицизма има Свети Дух? Някой гностически текст или пък труд за гностицизма? Ако ли пък това е твоя интерпретация, надявам се, ще направиш общото ни удоволствие да се бориш за нея?

Да, София е последният еон, като изключим Йалдаваот, и като всеки еон носи своя произход от Незримия дух (който е много различен от Светия дух и ако трябва тънко ще прокарам разликите). Аз знам вариант – струва ми се на Валентиновите гностици – при който София завижда на Върховното божество за способността му да поражда нещо отделно и самостоятелно единствено из от себе си. И решила да му подражава! Така създала “син с недостатък”.

Да ти кажа, аз съм голям привърженик на менталното познание. Най-вече щото е способност на малцина. А я виж, всеки е тръгнал да интуитивничи. Много неприятно. Разбира се, ако менталното познание означава празни мисловности, които са по-ялови от сухо дърво, то ще оттегля предпочитанията си от него. Аз винаги съм си мислил, че добрият менталист е единственият, на когото се отваря вратата към духовното. Проповедите на Исус са чудесен пример. А Павел пък е несравним в това отношение (особено Галатяни и Римляни).

Но и аз, заедно с теб, ще допусна една ментална София. Менталната София е може би по начало една грешна менталност. Върховният бог, по времето, когато все още не е сътворил нито един еон, е съществувал сам с Мисълта си (с Тишината). Тук вече може да говорим за една върховна менталност, дори духовна менталност, защото Мисълта му е отъждествена с Тишината. Явно менталността на София не е тиха. Някои гностици казват също, че София е била обзета от тщеславие. Нещо като бърбореща мисъл, в контраст на тихата мисъл. Та тая бърбореща менталност взела, че пръкнала “син с недостатък”.

В Самкхя много се държи на това, че Пуруша не се е кръстосал с Пракрити. Мога да цитирам Радхакришнан. Аналогична е идеята за това, че София не е била заплодена от Върховният бог (който е андрогинен) или от някой мъжки еон (според някои гностици еоните си имат пол).

Тук има един психологически въпрос – така представена в гностицизма – София е израз на мъжката представа за жената ли или е автентичен израз на женската същност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

selsal, не зная мъжката представа за жената, ти кажи, аз нали съм си жена, съм от бърборещата, т.н. немлъкващата менталност, т.е. доказателство за автентичност. :) Има ли някой Спасител, да избави човека от тази напаст.

При гностиците, както добре знаеш и ти, има множество течения. Тези, които не са именувани на някой основател, като Валентин или Василид и др., са обединени под общо название анонимни, още офически - от офис-гр. змия, понеже повечето са издигали при култови ритуали змията. Това са предхристиянските взаимствания в гносиса от египетските жречески ритуали преди Христа. Змията е пренесена като символът на Св. Дух при офитите и символизира познанието най-общо.

Ето къде го срещам, при критиките на Св. Ириней Лионски в неговия труд "Detectio et eversio falco cognomitate gnoseos":

http://liternet.bg/publish14/m_ruskov/gnosis.htm

Да, еоните, в частност и последният - София, при някои гностически школи са еманации от Непознаваемия, наричан някъде Дълбина или още Бездна, който е съществувал преди еманирането си, със Сиге - Тишината, така е. При офитите несъвършената София е преляла, изпаднала в материята от Св. Дух. И дава началото на несъвършената същност в човека - женският елемант - ин елементът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, Силвия, аз открих някои места където София е наречена Свети Дух. Примерно – след падението на София, тя се разкаяла и еоните се застъпили за нея пред Възвишения. В резултат на тази молба Възвишеният еманира нови две двойки от еони. Едната двойка се състои от Ставрос (Кръст) и Хорос (Граница); ти споменаваш за това. Посредством Кръстът и Границата се извършва укрепване на Плеромата и отделянето й от долния свят – дело на Демиурга. Това укрепване и отделяне е зарадвало еоните, защото “намерението на София”, което е нещо различно от самата София, е изключено (отхвърлено) в долния свят. В тоя контекст София е наречена Свети Дух.

Разкаянието на София, както всяко разкаяние, е съзнание за извършената грешка и в тоя смисъл е разграничение от греховното намерение да се еманира нов еон единствено из от себе си. Но това разкаяние трябва да бъде прието. Затова останалите еони се застъпват (ходатайстват) за София пред Възвишения, което показва, че тия еони вярват на разкаянието на София. В резултат Възвишеният приема разкаянието. Появата на Границата, която отделя Плеромата от долния свят е израз на това, че София отново знае кое е добро и кое – зло. Тоест възвърнала е мъдростта си. И е наречена Свети дух.

И тук въпросът е: кое е святото на София, а може би и на жената въобще? Ами способността й да се разкайва за извършените грешки. Дори може да се види и нещо повече – че е присъщо на жената да греши, но пък не грешката я прави жена в истинския смисъл на думата, а последвалото разкаяние. Самото разкаяние превръща жената в свята.

Любопитно е, че като цяло в гностицизма се казват лоши неща хубаво за жената, за разлика от ортодоксията, където има образ като Богородица, и в същото време гностицизмът е много по-либерален към женското в сравнение с особено патриархалната ортодоксия.

Модераторска бележка: В последните постпове, темата се измести малко. Моля пишете по темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Господа модератори, моите почитания! Но когато се пише или разсъждава по някоя тема, няма как да не се правят аналози с други близки въпроси, касаещи реалния живот. Иначе познанието ни си остава релсирано и едностранчиво познание, а е добре за много от тук пишещите т.н. "мистични" неща и тайни да свързват и със съзнателния живот, животът, който водят, така че да са истински живи и осъзнати, връзките с реалния живот да не се губят, иначе за какъв портал на съзнателен живот говорим. Темата е гностична - т.е. познавателна по същината си, а всяко странично само на пръв поглед разсъждение внася още повече светлина в нашето познание за живота, в противен случай, не се ли сведе една мистика до реализъм, знанието ни остава на буква и е знание мътно, хвърчащо и безцелно, от трупането на което едва ли има някаква полза, освен тази - някой самоцелен гълтач на знания да си помисли "Ах, колко съм велик!".

Нямах намерение да пиша вече в сайта, но ще отговоря на selsal, когото много уважавам, именно защото се опитва да разбужда, въпреки спънките, които му се налага да преодолява.

В гностицизма има няколко течения, а между някои от тях има една тънка разлика. А именно - ти говориш за едното от тях, което споменава Св. Дух като повдигнатия отново еон София, който е еманация на Единосъщния, който се самовъзпроизвежда и излъчва 30 двойки еони от самосебе си и това е патриархалния модел при гностиците, мисля валентиновата школа го въвежда този модел. И това е точно така! Другият модел е този, който е онтологично с по-голяма давност и е взаимстван още от прастарите източници в Александрия и по-късно пренесен насам. При него наред с Първия Човек - Бог, Бащата на всичко и всички, който се отново самовъзпроизвежда във Втори Човек, съществува и Женско начало - Св. Дух. И когато светлината от първия и Втория човек пада върху Св. Дух, се ражда Първороденият - Христос - Синът. Но, Св. Дух за две същества е бил недостатъчен, а е в повече за едно, поради което се налага да излъчи от себе си също и това излъчване някои гнистици наричат с имено несъвършената София, която изпада в материята и т.н., да не се повтарям.

По темата - в Евангелието на Юда се има предвид точно вторият модел - там се говори за "благословеният свят на Барбело", а гностиците знаят добре, че под Барбело се има предвид Св. Дух, Небесната Майка - Майката на Христос, която Той нарича Светата Пневма. Небесната Майка живее в съюз неразрушим с Великия и добър Бог - Отец. В този смисъл се приема Първоизтичника като андрогинен, да.

Евангелието на Юда, като познавателен текст, макар и с много неясноти, внася достатъчна по сила светлина, за да се изясни и същността на гностицизма - преклонението към знанието. А там Христос не е само различен Христос от този, който го знаем от канонизираните евангелия, а дава директно гърмящи знания - като това например - че много далеч от земята, отвъд облаците (за мен тези облаци са несъзнавания свят на човека) има свят на звезди и че всеки един човек трябва само да намери своята звезда и да се свърже с нея, а това е пътят към съвършенството, погледнато и през очите на съвременните физични открития за холографската вселена и от психологична гледна страна. Говори се също за единствто на Мирозданието, което пък за мен обезсмисля напълно отколешните спорове между ортодоксалното християнство и гностицизма, тъй като първото също ни учи за това единство, залегнало като фундамент там. И изобщо всички религии го изповядват. И се губи смисъла от всички тези облечени уж във форма на религиозни различия войни, тъй като погледнато от още по-високо всички религии са в същността си една и съща и различията са само различия в погледа, в позицията, а не в самата религия. Евангелието на Юда, както и всички новооткрити гностически текстове - евангелията на Мария, на Петър, на Филип, на Тома и др. би трябвало, според мен, да послужат на човечеството само да попълни празнините, които досега са били използвани като основания за отлики и да се изгради една цялостна и истинна религия, такава, че да е и научно обоснована в тон със съвременните постижения, а то получи ли се това, религия и наука ще се слеят по естествен път и знанието за Всемира ще е пълно.

С това ми мнение участието ми във форумите на портала наистина завърши. И имам желание да се сбогувам с вас с един текст от Бхагават - гита, който много харесвам:

"Какъвто ме мислят хората, Партха,

такъв и Аз пред тях се явявам.

По безбройните свои пътища

хората стигат накрая до мене."

Бъдете здрави и щастливи! Благодаря за времето, през което бях с вас!

Господа модератори, темата е чудесна, моля, не я затваряйте!

Модераторска бележка: За публични обръщения към модераторите, както многократно сме уточнявали, съществува съответния форум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×