Jump to content
Порталът към съзнателен живот
val68z

Могат ли доброто и злото да бъдат относителни понятия

Recommended Posts

Поводът за тази темичка са обтекаемите обяснения на някои,които се опитват да докажат ,че две и две прави пет.

В „ Писмата на Махатмите”

имаше едно примерче – за лисицата, която ловувайки кокошки, нахранва малките си с тях.

За един вид това е добро , а за друг не чак толкова .

Тоест на определени нива или планове, това което е добро за едни ,може да се окаже не толкова добро за други.

Мисля че понякога интерпретацията на подобни понятия, можеда се окаже твърде опасна,

а вие как мислите, къде според вас минава границата, кое определя смисълът ,съдържанието, обликът и отенъкът на тези понятия в нашият свят,

тук и сега.

/ ако модераторите преценят ,могат да обединят темичката ,с една друга подобна на нея /

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има един хормон серотонин - хормона на щастието. Също така ефекта му е да намаля болката. Дори леката болка започва да се чувства приятна. Поради тази причина съществува садо-мазохизма и други видове нестандартна любов. Отстрани изглеждат не много приятна гледка и болезнени, но когато си в тях изживяването е много силно и вълнуващо. Естествено ако се поддържа нивото на серотонин високо. Кафето и другите подобни на него кофеини намалят количеството му, затова ако на човек му предстои ходене до зъболекар е полезно да си спести кафето за няколко дни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Братушките отдавна са го казали: това, което за руснака е добре за германеца е смърт. :)

За един гроздето е кисело, а за друг същото грозде е сладко (българска мъдрост)

Тук обаче говорим за степени в сетивата и съзнанието. Например едни хора чуват звук с честота 18-20 кХц докато други не могат да чуят тези честоти. Един човек на 20 години може да има превъзходен слух, но на 70 години да му трябва слухов апарат поради амортизацията на неговите уши.

2+2 винаги прави 4.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителя говори за огънатата плоскост - всеки е добър или лош според това доколко е огъната плоскостта, върху която стои: всеки може да е добър ако е равна плоскостта му. Но ако се огъне:hmmmmm: ...ако си изпаднал в ситуация да си дълго време гладен и няма възможност да се нахраниш, и минаваш покрай магазина с хлябовете, можеш да вземеш, никой няма да те види, но не вземаш. Не искаш да крадеш, смяташ, че е лошо...Но ако се огъне плоскостта още малко, може и да се пречупиш и да станеш лош, а кой има право да съди дали си добър или лош без да знае колко е огъната плоскостта, на която стоиш, казва Учителя.

И още: добро е това, което е добре за човека в дадения момент.

И: изправете плоскостта, на която сте застанали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Our ideas on Evil. Evil has no existence per se and is but the absence of good and exists but for him who is made its victim. It proceeds from two causes, and no more than good is it an independent cause in nature. Nature is destitute of goodness or malice; she follows only immutable laws when she either gives life and joy, or sends suffering [and] death, and destroys what she has created. Nature has an antidote for every poison and her laws a reward for every suffering. The butterfly devoured by a bird becomes that bird, and the little bird killed by an animal goes into a higher form. It is the blind law of necessity and the eternal fitness of things, and hence cannot be called Evil in Nature. The real evil proceeds from human intelligence and its origin rests entirely with reasoning man who dissociates himself from Nature. Humanity then alone is the true source of evil. Evil is the exaggeration of good, the progeny of human selfishness and greediness. Think profoundly and you will find that save death — which is no evil but a necessary law, and accidents which will always find their reward in a future life — the origin of every evil whether small or great is in human action, in man whose intelligence makes him the one free agent in Nature. It is not nature that creates diseases, but man. The latter's mission and destiny in the economy of nature is to die his natural death brought by old age; save accident, neither a savage nor a wild (free) animal die of disease. Food, sexual relations, drink, are all natural necessities of life; yet excess in them brings on disease, misery, suffering, mental and physical, and the latter are transmitted as the greatest evils to future generations, the progeny of the culprits. Ambition, the desire of securing happiness and comfort for those we love, by obtaining honours and riches, are praiseworthy natural feelings but when they transform man into an ambitious cruel tyrant, a miser, a selfish egotist they bring untold misery on those around him; on nations as well as on individuals. All this then — food, wealth, ambition, and a thousand other things we have to leave unmentioned, becomes the source and cause of evil whether in its abundance or through its absence. Become a glutton, a debauchee, a tyrant, and you become the originator of diseases, of human suffering and misery. Lack all this and you starve, you are despised as a nobody and the majority of the herd, your fellow men, make of you a sufferer your whole life. Therefore it is neither nature nor an imaginary Deity that has to be blamed, but human nature made vile by selfishness. Think well over these few words; work out every cause of evil you can think of and trace it to its origin and you will have solved one-third of the problem of evil. And now, after making due allowance for evils that are natural and cannot be avoided, — and so few are they that I challenge the whole host of Western metaphysicians to call them evils or to trace them directly to an independent cause — I will point out the greatest, the chief cause of nearly two thirds of the evils that pursue humanity ever since that cause became a power. It is religion under whatever form and in whatsoever nation. It is the sacerdotal caste, the priesthood and the churches; it is in those illusions that man looks upon as sacred, that he has to search out the source of that multitude of evils which is the great curse of humanity and that almost overwhelms mankind. Ignorance created Gods and cunning took advantage of the opportunity.

...

http://www.theosociety.org/pasadena/mahatma/ml-10.htm

И нещо от едно друго писмо, което въпреки че е извън контекста, все пак мисля, че е добре да се отбележи:

..."good and evil are not to be measured by events on the lower or physical plane"

http://www.theosociety.org/pasadena/mahatma/ml-68.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има една езотерична максима или просто аз така я наричам. Ако има противоречие между добродетелта - "Любов, Състрадание и Не-нараняване", и "Честност" тогава трябва да приложим първата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доброто е абсолютно, злото е относително и субективно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

За един вид това е добро , а за друг не чак толкова .

Тоест на определени нива или планове, това което е добро за едни ,може да се окаже не толкова добро за други.

Мисля че понякога интерпретацията на подобни понятия, можеда се окаже твърде опасна,

а вие как мислите, къде според вас минава границата, кое определя смисълът ,съдържанието, обликът и отенъкът на тези понятия в нашият свят,

тук и сега.

...

Да, за мен доброто и злото (така, както ние ги усещаме и разбираме, както казваш ти - тук и сега) са си относителни. И смисълът и съдържанието им се определя изцяло от нашия си човешки светоглед.

Опасно или не, това е положението - ние не можем да надскочим себе си и собствените си разбирания.

За мен по-опасна е илюзията на някои, че виждат абсолютното добро или зло.

В един момент доброто и злото ще изчезнат като понятия, но това ще стане, когато ние започнем да усещаме пряко Божията воля. Защото в Божествения План няма добро и зло, всичко просто Е.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Из сборника "Учителя за еволюцията", гл. "Закон за добро и зло (полярност)":

Там, където започва доброто, в най-ниските си вибрации, това е зло. И затова едно същество, което е достигнало до своя най-висок стадий на развитие в еволюцията си, като забрави как да измени вибрациите и влезе в по-ниските вибрации на живота, то умира, понеже влиза в разрез с противоположните движения в живота. И тъй, злото в света е начало на доброто. Значи, ако си станал лош, сложил си начало на живота си.Не тъжете заради злото в света.

http://bg.netlog.com...messageid=19802

Какво точно се визира с това, че съществото умира...Буквално ли умира ?

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×