Духовно развитие и сливане с Бог?

[Guest Христо]

Едно и също ли е да израстваш духовно, да се развиваш духовно, да проявяваш заложени в теб духовни качества, да трупаш духовност - тези неща едно и също нещо ли са със сливането с Бог, разтварянето в Бог ? Ако е вярно, че Бог е нищо ? Какво означава, да се слееш с Бог? Да се слееш с нищото, да станеш нищо, да се разтвори индивидуалността ти ...? Това не значи ли, че подобно схващане противоречи на идеята за духовна еволюция, духовен растеж ? Та въпросът е : " Духовно развитие и Сливане с Бог ?" - еднозначни ли са като понятия. Ако и двете са възможен вариант пред душите, към кое те трябва да се стремят ?

Редактирано Септември 3, 2011 от Христо

[Слънчева]

Духовното развитие понякога води до сливане с Бог!

Работа с Любов и Вяра!

[Guest Христо]

А защо "понякога" ? В смисъл на "я стане, я не стане", или в смисъл на "ще стане, като му дойде времето".

[Слънчева]

А защо "понякога" ? В смисъл на "я стане, я не стане", или в смисъл на "ще стане, като му дойде времето".

Ще стане, когато му дойде времето! Важно е да пътуваме, да се движим с вътрешен стремеж към Любов и разбиране......

[Станимир]

Едно и също ли е да израстваш духовно, да се развиваш духовно, да проявяваш заложени в теб духовни качества, да трупаш духовност - тези неща едно и също нещо ли са със сливането с Бог, разтварянето в Бог ? Ако е вярно, че Бог е нищо ? Какво означава, да се слееш с Бог? Да се слееш с нищото, да станеш нищо, да се разтвори индивидуалността ти ...? Това не значи ли, че подобно схващане противоречи на идеята за духовна еволюция, духовен растеж ? Та въпросът е : " Духовно развитие и Сливане с Бог ?" - еднозначни ли са като понятия. Ако и двете са възможен вариант пред душите, към кое те трябва да се стремят ?

Доста въпроси

Към каквото се стреми човек, това и ще получи. Друг е въпросът дали няма да съжалява след като го получи и дали желанието му е било разумно.

В какво се изразява духовното развитие? Какво се развива? - Духовните качества в човека: състрадание, честност, смирение, самоотверженост, постоянство, разбиране, различаване и мн. др. Всичко останало за което се говори като самадхи, сливането с Бог и т.н. са следствие от развиването на тези качества. Как се развиват тези качества? Чрез самонаблюдение и честна самопреценка на действията, мислите и стремежите си - доколоко отговарят на идеала за духовно развита индивидуалност, който сме си изградили, и ако не отговарят да действаме според идеала си, а не според астралните си желания.

[Guest Христо]

Май има две основни теории, условно да ги нарека езотерични :

- колкото повече развиваме качества, колкото повече израстваме духовно, толкова повече затъваме в Майа и се отдалечаваме от Бог, който е Нищо и който не е форми

- формите служат, за все по - пълно изразяване на божественото в нас, изразяването на заложените в нас качества е смислът на живота

Стремежите и желанията - май едни ги отричат напълно и казват, че пречат за сливането с Бог, а други правят разлика в това какви точно са стремежите и желанията. И сливането с Бог - за едни не противоречи на духовната еволюция, а за други духовната еволюция ни отдалечава все повече от Бог и ни вкарва в по - фини илюзии

Май тези източните, сред които будизъм, наблягат на угасване на желанията, стремежите, някак си са по - непрактични и пасивни като че ли. Докато че ли при Дънов няма такова отричане на материята. Така ми се струва.

Редактирано Септември 3, 2011 от Христо

[Guest Христо]

Духовното развитие понякога води до сливане с Бог!

Работа с Любов и Вяра!

Според разбиранията ти, това свързано ли е с вечно прекратяване на духовната еволюция ? Понеже има и такава теория.

[aiia]

Вечно прекратяване на духовната еволюция.Много интересен термин.Ей това ме изненада много.

[Guest Христо]

В смисъл да не еволюираме, понеже еволюцията ни отдалечава от Бог според въпросната теория. Визира се сливане с Бог, равнозначно на това да не преминаваме в по - висши форми, да не разгръщаме никакви потенциали, явно да не се изменяме по никакъв начин. Просто сливане с Нищото, загубване на индивидуалността ( такава е теорията).

Редактирано Септември 3, 2011 от Христо

[Креми (късметче)]

Сливане с Всичкото и надрастване на индивидуалността.

Всички сме още далече, затова ... стъпчица по стъпчица.

[Орлин Баев]

Едно и също ли е да израстваш духовно, да се развиваш духовно, да проявяваш заложени в теб духовни качества, да трупаш духовност - тези неща едно и също нещо ли са със сливането с Бог, разтварянето в Бог ?

Да се развиваш духовно означава да доближиш съзнанието си до божественото съзнание. Не трупаш и не градиш качества, но се разтваряш за тях - защото вече ги имаш в божествеността си. Тоест това постепенно разтваряне на гордостта и разширяване на божествеността е път към сливане с Бога. Не са едно и също, но първото води към второто!

Ако е вярно, че Бог е нищо ? Какво означава, да се слееш с Бог? Да се слееш с нищото, да станеш нищо, да се разтвори индивидуалността ти ...? Това не значи ли, че подобно схващане противоречи на идеята за духовна еволюция, духовен растеж ? Та въпросът е : " Духовно развитие и Сливане с Бог ?" - еднозначни ли са като понятия. Ако и двете са възможен вариант пред душите, към кое те трябва да се стремят ?

Божественото е нищо или пустота от позицията на ума, на егото. Малкият бинарен ум не може да обхване безкрая на Бога. Той се преживява - с онзи недвойнствен по-широк сърдечен Разум! От позицията на този интуитивен и директно преживяващ и знаещ Разум, Бог е всичко, а малкият ни его свят и материален живот е нищо. Объркването идва от източната терминология - пустота, нищо...Всъщност отвъд терминологията, преживелищни противоречия в пътя към Бога няма! Били те будистки или християнски или индуистки и т.н. Например Елена Рьорих обяснява така привидното противоречие между будистката доктрина за Анатман, липсата на АЗ и християнската и адвейта доктрини за наличието на духовно АЗ. Според тази велика посветена, будизмът, като една практическа, приземена и много ефективна, действена и ефективно приложима в ежедневния живот психодуховна школа, се фокусира в терминологията си за пустотата и т.н. в по-ниските тела на човека, до причинното. Някои наричат тези принципи огледален свят и т.н. В тях наистина няма никакъв АЗ, а само временни струпвания от психоенергетични качества. Това не прави будизма по-слаба система. Просто в него умишлено не се спекулира от позицията на ума с причинния, будичен и атмичен принцип (които представляват същинския Човек, Азът, Христос, Духът) - но за сметка на това се преживяват директно от мнозина практикуващи. В християнството и адвейта веданта примерно се приема съществуването на висш божествен АЗ/ Христос. Той обаче не е нито чувства, нито мисли, а е нещо, което ги надхвърля. Проявява се през тях донякъде, като през инструмент, като през ръкавица, но е нещо повече. И пак казвам, практически, извън психофилософския фокус и терминологична лингвистика, същностни разлики няма!

Май има две основни теории, условно да ги нарека езотерични :

- колкото повече развиваме качества, колкото повече израстваме духовно, толкова повече затъваме в Майа и се отдалечаваме от Бог, който е Нищо и който не е форми

- формите служат, за все по - пълно изразяване на божественото в нас, изразяването на заложените в нас качества е смислът на живота

Стремежите и желанията - май едни ги отричат напълно и казват, че пречат за сливането с Бог, а други правят разлика в това какви точно са стремежите и желанията. И сливането с Бог - за едни не противоречи на духовната еволюция, а за други духовната еволюция ни отдалечава все повече от Бог и ни вкарва в по - фини илюзии

Май тези източните, сред които будизъм, наблягат на угасване на желанията, стремежите, някак си са по - непрактични и пасивни като че ли. Докато че ли при Дънов няма такова отричане на материята. Така ми се струва.

Истината е, че не развиваме качествата, а просто се отваряме за проникването на божественото, което преминавайки през мислите и чувствата ни, се проявява като качества! Ако вникнеш в току що казаното, ще видиш, че всъщност противоречия между школите няма, ако се погледнат през една висока перспектива!

Относно отричането на желанията или ползването им. Това е древна дискусия и въобще не може да раздели между изток и запад. И на изток и на запад има школи, които поддържат повече единия или другия подход. Първият, този на отричането обаче, е доста късоглед. Изглежда примамливо директен, но включва в себе си непознаване на основни психични механизми. Отричаш ли, отреченото и нагнетено в несъзнаваното не се губи, а като змия се опитва всячески да пробие навън през невротизиращ страх или перверзни емоции или компусливно поведение. Тогава последователят си казва: "О, аз съм слаб и грешен, не се боря достатъчно, трябва да изгоня бесовете си с още повече воля!..." . Засиленото отричане неминуемо задълбочава още повече болезненото изтласкване на желанията и съответно "гноясването" им в подсъзнанието става все по-силно!

Затова вторият подход - този на приемане, ползване и сублимиране на желанията, е доказал ефективността си в течение на милениумите! Дънов и Омраам говорят за това трансформиране през метафората за психодуховната присадка - на дивата подложка на срастите се присажда плодното дръвче на духа! А на изток се казва: "Там където свършва йога, започва тантра!" . В будизма между другото, също има тантрически направления - тибетският будизъм... Та така...

Редактирано Септември 4, 2011 от Орлин Баев

[Guest Христо]

Редактирано.

Един казва : наблюдавай и виж обективно - такова каквото е, без самоанализи ( самоанализите и съзнателните усилия за промяна са инстроспекция, тя не те води до истината, действията за израстване не водят до истината), наблюдавай обективно, не се бори, имай пасивна будност на ума, не бягай от страховете, не се крий зад това или онова, приеми ги и ги изучи из основи, те ще ти разкрият корените си, ще достигнеш до истини, но не анализирай и не опитвай да култивираш, не се стреми към промяна, оставяй нещата да преминат през теб, осъзнай ги, просто бъди с една пасивна будност на съзнанието - без стремежи за промяна и без опити за промяна в конкретна посока.

Друг казва : наблюдавай, изучи из основи, разсъждавай, самоанализирай се, не се бори с лошите мисли и чувства, не ги гони,променяй се, стреми се да си еди какъв си и т.н. (второто като че ли е свързано с повече активност, в него може да присъстват и съвети за самовнушения, визуализации - нещо, което се отрича в първото). Второто не знам дали изключва първото, но първото определено отрича второто.

Може би и двете са истина, но предполагам, че човек може да избере това, което му допада повече и което мисли, че на него ще му е по - полезно.

Тогава, щом и двете неща дето съм опитал да обясня все са верни, кога духовният стремеж и духовните занимания могат да ни отдалечат от Бог ? Дали е вярно, че развиването на волята трупа карма ? Понеже така ми беше представено : правиш ли самовнушения, правиш ли усилия и опити за усилване на волята, ти се отдалечаваш от Бог.

Редактирано Септември 4, 2011 от Христо

[Орлин Баев]

Ако развиваш волята на малката си личност, откъснато от Волята на Духа си, на Бога в теб, такава гордост наистина отдалечава от божественото! Ако обаче оставиш божията воля да се проявява все повече през живота ти, това приближава към Човека, АЗА в теб!

[Guest Христо]

Според теб, какво трябва да значи разрушаване на аза, разрушаване на центъра на желанията, стремежите, надеждите, вярванията, знанията, вътрешна революция. В същото време човекът който обяснява тези неща, свързва въпросната вътрешна революция с това, че тя ще доведе до истинска промяна в света, промяна която никоя религия, философия, идеология или каквото и да е друго не може да извърши. Как така хем да разрушим азовете, хем да има индивидуалности на този свят и светът да съществува.Нещо ми се губи. Може би има предвид да се превърнем в нещо като автомати на Бог, нещо като роботи, които са много синхронизирани помежду си, не знам,хмм. За божията воля пък казва, че ние не я знаем и няма какво да се опитваме да я изпълняваме, понеже не я знаем, няма какво да я търсим. С молитви не можело да се разбере божията воля нито можело да се стигне до истината, защото чрез тях получаваме отговори от подсъзнанието ни или от колективното съзнание на човечеството, но не и от Божественото, което не го е грижа за нашите дребни проблеми, и че до него не можем да стигнем, а трябва да станем отворени за него, а то ще ни посети.

Ако развиваш волята на малката си личност, откъснато от Волята на Духа си, на Бога в теб,

Тоест ако се опитваш да развиваш волята си, това трябва да е свързано с изпълнение на определени неща, които смяташ, че те приближават към Бог; да я развиваш в посока на това да си неотстъпчив в желанието си да усетиш/разбереш/осъзнаеш каква е божията воля ли ? Знам, че и Учителят е говорил за развиване на различни качества, сред които и волята. Може би ако ще се развива воля, трябва да се моли човека волята му да е в синхрон с божествената.

[Орлин Баев]

Нещо разсъжденията на този автор са ми някакси странни - цитирай източник.

За волята и развиването и - тук наистина има определен пролапс в началото, когато човекът, тръгнал по духовен път, все още няма директна опитност в осъзнаването и живеенето на въпросната Божия Воля. Тя не толкова се развива, колкото се учим да резонираме с нея!Докато я няма в достатъчна степен личната опитност, на човек му се налага да слуша авторитет, да ползва патерицата на нечий вече преминат опит. Ето виж Петър Дънов - обикновен човек, средно статистически интравертиран младеж, който учи, чете, развива се. Чете християнство, теософия, индуизъм, будизъм, завършва модерния тогава християнски евангелизъм. Следва нечия система, нечий път, лута се, анализира, синтезира, интегрира, стреми се, моли се, медитира. Идва време обаче, когато в този обикновен като всеки друг човек настъпва разтваряне на вътрешното "небе", свързване с вътрешния Дух, с Атман, с Божествената Любов, Будхи, с висшия духовен Разум, Манас. Тогава преживените вече стремежи, думи на този или онзи учител или школа се осмислят в съвсем различна светлина. Самият той става Учител и светлината на безкрая преминава през познавателния апарат на богослова Дънов, личността с нейните разбирания и предпочитания. Ние като малки хора, можем да следваме подобен път, поне като Ученици, поне до някаква степен. Но, всичко се променя, когато поне в някаква степен сърдечният Разум се разтвори! Той е много различен от обикновения двоичен ум!

Редактирано Септември 4, 2011 от Орлин Баев

[Донка]

Представете си, че аз знам, че ми трябват 20 лева, че имам нужда от тях. И разправям за 20-те лева – каква полза ще ми принесат, че хляб ще си взема с тях, че това-онова ще си взема. Трябват ми 20 лева, но ги нямам. Питам: Знанието ми за 20-те лева какво ме ползва, ако ги нямам? Мисля какво благо могат да ми принесат – мир, спокойствие, добър сън, а всъщност ги нямам тия пари. Хляба го нямам. Какво съм придобил, питам.

Трябва приложение. Ако парите са в джоба ми, ако хлябът е в джоба ми – имам тази опитност, знам положително това, което съм казал. И за всички други работи вие все по същия път вървите.

Някой задава например такъв философски въпрос: "В какво седи истинското християнство?" Или: "В какво седи хубостта на семейния живот?" Ожени се – ще видиш! В какво седи качеството на добрата жена? Намери я – ще видиш. Изобщо в сегашната култура говорим за неща, които не съществуват. Четеш романи – разправят, разправят, учат хората как трябва да се женят, как трябва да раждат деца, а след това, като се ожениш, не можеш да приложиш ни най-малко от тази теория...

Дали сте фарисеи или садукеи, дали вярвате в това или онова – това е друг въпрос, това е ваша работа. Твоето вярване нищо не допринася. Вярването нищо не допринася! Това, което в дадения случай можеш да приложиш - това е важното. Мен ме ползва в дадения случай любовта, която прилагам и опитвам. Какво мисля, как мога да философствам върху любовта, да я описвам – то е друг въпрос, то нищо не помага. То е като 20-те лева или 100-те лева, за които мисля и които нямам. Каква полза ще допринесат те, какво благо? Трите лева в джоба ми, с които мога да взема едно парче хляб, струват повече, отколкото стоте въображаеми лева.

Единият лев

Мисля, че дава много добър отговор на въпросите на Христо и не само на неговите - аз също често се изправям пред подобни дилеми.

Редактирано Септември 4, 2011 от Донка

[Орлин Баев]

Приложението е важното, така е! Иначе хора с по три доктората по сравнителна религия и философия много. Интелектуалното познание може да помогне, да изясни. Но винаги е опосредствено спрямо реалното приложение в пътя. Простичко, от сърце... Един овчар може да е по-практически духовен от десет професори...

Редактирано Септември 4, 2011 от Орлин Баев

[Guest Христо]

Един казва : наблюдавай и виж обективно - такова каквото е, без самоанализи

Плюс това не се насилваш да живееш по дадени схеми ( нещо което го има и при други автори; тоест авторът не проповядва и подтискането за което спомена, но отхвърля и опитите за трансформиране). Книгата е "Първата и последна свобода" на Кришнамурти. Ако искаш виж и тази тема, която е за книгите и творческото мислене :

http://www.beinsadou...16

Цитат :"виж Петър Дънов - обикновен човек" // Знаех че е изучавал това онова, бил е тук там. Но си мислех, че винаги си е бил наясно с това, което ще проповядва, че от раждането е бил едва ли не осъзнат за мисията си - явно просто съм омаловажал търсенията му ( имам основна представа за тях), забравил съм и съм си го представял едва ли не от раждането му като едно много духовно същество, наясно с това и онова, наясно с идеите, които ще представи. Благодаря за интересните коментари.

Цитат : "Твоето вярване нищо не допринася. Вярването нищо не допринася! Това, което в дадения случай можеш да приложиш - това е важното. Мен ме ползва в дадения случай любовта, която прилагам и опитвам." /То и Кришнамурти е обяснявал като че ли същото. Май това дето правя в момента е противно на обясняваното от Кришнамурти, при все че не съм напълно сигурен. Но просто ми се прави.

На мен това малко ми е странно : Кришнамурти е говорил против книгите, но е писал книги. Омаловажавал е гурувците - не мога да кажа, че напълно ги е отхвърлял, но е казал нещо от рода на :"въпросът е да разберем защо търсим гуру, защо имаме нужда от него, а не толкова дали е нужен или не", но по - скоро ми се струва, че има отричане на духовните авторитети и школи. В същото време сам е изнасял лекции по цял свят, като е казвал, че не иска да го обожествяват, не иска да го приемат като неоспорим авторитет и с пропаганда света няма да се оправи(а ще се оправи, когато все повече хора се отворят за истината). Но сам е правил пропаганда, а с лекциите си е създавал възможност хората дори неволно да го обожествят. Говорил е против организациите, но е създал фондации, в които да се пази точността на информацията му, та да не бъде изкривявана. Макар че човек дори неволно може да я изкриви, като не му разбира какво е имал предвид.

Редактирано Септември 4, 2011 от Христо

[Донка]

Това, че прилагането е по-важно от теорията и без него теорията остава кухи думи, не означава, че теорията е ненужна или дори вредна. Това че само с молитва и четене на философски книги и писане на такива няма духовно развитие, не означава, че по принцип това е вредно за духовното развитие занимание. Все едно да кажем, че кутията с кибрит е вредна, защото у дома сме на газ и ток.

[Guest Христо]

Той дори не съветва за практика. Не казва седни в еди каква си поза, стой еди как си, заставяй се да мълчиш. Говори за пасивна будност на съзнанието, която да опитваме да я имаме целодневно, та даже и докато спим. Да се наблюдаваме, без стремежи, без очаквания, без етикети, и да видим какво ще ни се разкрие. Аз лично обаче, предпочитам да отделям някакво време за медитативно самонаблюдение.

[dcveta]

Редактирано.

Един казва : наблюдавай и виж обективно - такова каквото е, без самоанализи ( самоанализите и съзнателните усилия за промяна са инстроспекция, тя не те води до истината, действията за израстване не водят до истината), наблюдавай обективно, не се бори, имай пасивна будност на ума, не бягай от страховете, не се крий зад това или онова, приеми ги и ги изучи из основи, те ще ти разкрият корените си, ще достигнеш до истини, но не анализирай и не опитвай да култивираш, не се стреми към промяна, оставяй нещата да преминат през теб, осъзнай ги, просто бъди с една пасивна будност на съзнанието - без стремежи за промяна и без опити за промяна в конкретна посока.

Друг казва : наблюдавай, изучи из основи, разсъждавай, самоанализирай се, не се бори с лошите мисли и чувства, не ги гони,променяй се, стреми се да си еди какъв си и т.н. (второто като че ли е свързано с повече активност, в него може да присъстват и съвети за самовнушения, визуализации - нещо, което се отрича в първото). Второто не знам дали изключва първото, но първото определено отрича второто.

Може би и двете са истина, но предполагам, че човек може да избере това, което му допада повече и което мисли, че на него ще му е по - полезно.

Тогава, щом и двете неща дето съм опитал да обясня все са верни, кога духовният стремеж и духовните занимания могат да ни отдалечат от Бог ? Дали е вярно, че развиването на волята трупа карма ? Понеже така ми беше представено : правиш ли самовнушения, правиш ли усилия и опити за усилване на волята, ти се отдалечаваш от Бог.

Аз докато слушах този и онзи бях доста обръкана от многото писания и вярвания, защото определено във форумите се събират различни хора, с различна вяра и мнения.

Все пак трябва да се опреш на нещо, което вярваш като основа и от там да градиш.

След това се вслушваш и в сърцето ти, защото Бог няма да ти каже нищо, което вече не е говорил на сърцето ти.

Тоест няма нужда да приемаш всичко, което е писано ако не се свързва със сърцето ти. Един вид вътре в себе си имаш знанието и отвън било чрез книга, човек, форум или по друг начин то само се потвърждава.

При мен е по-лесно, защото вярвам на писаното в Библията и въз основа на нея си правя изследвания ако е нужно или си сверявам нещата и така. А те сами се доказват. Когато вървиш по истината, нещата се навързват сами едно с друго, а когато не вървиш в правилния път - има много въпроси и противоречия, като не забравям, че всяко правило си има и изключения. Понякога противоречията се повявават, за да се наредят след туй в едно цяло.

Всички тези неща и на мен ми ги говорят поради умът. Понеже когато умът не бил в покой, бил като размътена вода. А Бог се виждал ясно само когато водата е чиста, тоест умът спокоен.

Имаше една книга, която на мен ми помогна "Тибетска книга за живота и смъртта".

Честно да ти кажа мисленето и безсмислието са две части на едно цяло, както доброто и злото и не мисля, че за Бог има голямо значение дали ще ни говори в мисленото или в безсмислието.

А да не се бориш с мисли и чувства го разбирам като "да си пазиш мира" във всички случаи и бури, които могат да възникнат в този променлив свят. А за да си опазиш мира е нужна вярата на децата. Ако подадеш ръце на едно дете, което е седнало на висок прозорец - то изобщо няма да се замисли, няма да се страхува. С пълна вяра ще се хвърли в ръцете ти.

За отдалечаването от Бог какво знам, ще се опитам накратко да споделя. Когато не разбираме Божията воля и не я вършим един вид се отдалечаваме от Бог и тогава много лесно можем да бъдем заблудени и да попаднем под нежелателно влияние. Непростителността, осъждението и гордостта също отварят тези врати.

От друга страна за разбирането на Божията воля е нужно познаването на Божият глас. Тук нямам в предвид само и единствено говорене с глас, което се описва в книгите. Бог не е ограничен. Той може да ни говори по много начини - чрез природата, чрез хората около нас,чрез мисли, чрез радио, телевизия, чрез деца.

И когато се научим да разпознаваме този Божествен глас в нас/както познаваме гласът на родителите си/ или около нас вече няма да се лутаме.

Иначе като общ принцип се казва, че истината се намира по средата на две крайни мнения.

Върви си по пътя както си знаеш и с както ти позволяват възможностите, а останалото е Божия грижа. Никой няма да отговаря пред Бог за това, което няма или не му е дадено. Всеки ще отговаря за това, което има.

Бог ни изпитва и чрез решенията, които се налага да взимаме. Понякога е достатъчно само да стигнем до решение и живота ни се променя.

[dcveta]

Вечно прекратяване на духовната еволюция.Много интересен термин.Ей това ме изненада много.

Ако приемем, че Бог е пълнотата. Нормално е когато се върнем в небитието, да сме един вид в покой, тоест в прекратяване на всякаква еволюция.

А в битието има движение. Нали животът бил движение, като и покоят е част от него.

Преди време имах и друго разбиране. Ние сме създадени несъвършени и съответно сме поели пътя на усъвършенствувавенето. А за Луцифер се споменава, че създаден съвършен и съответно е поел обратната посака, понеше не е могъл повече да върви в пътя на усъвършенствуването, стигнал е краят на пътя един вид и поел обратната посока.

Ние всички идваме от Бог, от Невидимият Бог, Който се проявява и става Видим, след това се удвоява и утроява и така.

Докато един ден се връщаме обратно там, откъдето сме дошли - в небитието. Но дотогава следва да мислим за сегашното. По принцип в битието няма застой или този застой е относителен. Всичко се движи. Ние се движим, дори когато сме в покой с движението на Земята. Затова и не очаквам в близките хиляда години да има прекратяване на духовната еволюция в битието и още по-малко на ниво нашият материален, твърде неодухотворен свят, освен ако нямате в предвид край на света или нещо подобно. Не са ми познати тези теории, но и не ги смятам за важни. Нищо практически не те учат. Не виждам ползата от тях, поне от едното изречение, което прочетох.

[Guest Христо]

Ами Луцифер, той по - еволюирал ли е от нас ? Нали е хем ангел, хем паднал ? Ангел пък е следващо стъпало в духовната еволюция, обаче пък е паднал ангел - символ на злото. Та по - добър и по - еволюирал синоними ли са ? Синоними ли са по - духовен и по - еволюирал ? Може би по - духовен и по - добър са синоними, но дали еволюирал е синоним на духовен и извисен.

[dcveta]

Ами Луцифер, той по - еволюирал ли е от нас ? Нали е хем ангел, хем паднал ? Ангел пък е следващо стъпало в духовната еволюция, обаче пък е паднал ангел - символ на злото. Та по - добър и по - еволюирал синоними ли са ? Синоними ли са по - духовен и по - еволюирал ? Може би по - духовен и по - добър са синоними, но дали еволюирал е синоним на духовен и извисен.

Откъде да знам? Нямам представа. Защо сравняваш ангелите с хора в еволюцията? Някак си не би трябвало.

Те не умират. Ние умираме. За тях важат други закони поради тези причини.

Еволюцията може да се развива и в двете посоки - нагоре и надолу. Наричаха ги еволюция и инволюция доколкото си спомням. От тук следва, че не е задължително еволюцията да е символ на духовно извисен.

Относно основния въпрос мнението ми съвпада с това на Слънчева.

Имаше една притча, в която се казваше, че човек отделен от Бога не може да стори нищо и беше направено сравнение символично с лозата и пръчка от лоза. Казва се, че пръчката отделена от Лозата/ Исус/ не може да дава плод и изсъхва, хвърля се в огъня. Ние сме пръчките в притчата.

На друго място се казва "По плодовете им ще ги познаете". Всеки може да се представя за духовно извисен, но плодовете говорят. Ученията също са свързани с плодове и носят определени последствия.

Например има учения които наблягат само на закона, наречени са законници и има учения които наблягат само на любовта без никакъв закон/безусловната любов/. В християнството ги наричаха легалисти. Имаше една статия в която много добре се обясняваха нежалателните последствия от изпадането в тези крайности. А истината е по средата на тези крайни мнения и балансира между любовта и закона.

[Станимир]

Ами Луцифер, той по - еволюирал ли е от нас ? Нали е хем ангел, хем паднал ? Ангел пък е следващо стъпало в духовната еволюция, обаче пък е паднал ангел - символ на злото. Та по - добър и по - еволюирал синоними ли са ? Синоними ли са по - духовен и по - еволюирал ? Може би по - духовен и по - добър са синоними, но дали еволюирал е синоним на духовен и извисен.

Да вземем един сериен убиец и едно животно (например кон). Конят не е нито по-развит духовно, нито еволюционно. Това, с което убиецът е злоупотребил, при коня въобще липсва. Ще дам друг пример, от друга гледна точка: Ако едно дете трябва да преплува петдесет метра в басейн и успее, то по-добро ли ще е от един трениран плувец, който е трябвало да преплува един километър в бурно море и не е успял. Падналият ангел е можел и да не падне, т.е. било е в рамките на възможностите му, но не и във възможностите на човек. Пред хората стоят други проблеми, които са в техните възможности и да се правят някакви сравнения е нелепо.