Jump to content
Порталът към съзнателен живот
summertime

За "Тайните учения"

Recommended Posts

Здравейте,

Четейки темите във форума, доста често попадам на думи като - езотеричен, мистичен, окултен, сакрален, и т.н. Въпреки многообразието от думи, смисъла им е почти еднакъв - става въпрос за нещо тайно, скрито, заклеймено, и прочее. Прави ми впечатление, че някои от потребителите във форума, проявяват силен пресантиман към употребата на думи с подобно значение. Сякаш ако нещото за което говорим, не е окултно или мистично, то губи голяма част от своето "очарование".

За да не съм голословен, погледнах в тълковния речник, за значението на тези думи. Питам се следното нещо : Доколко хората които прокламират дадено учение, или определени мисли, наистина вярват в тях, и ги приемат за истина? След като всяко учение, носи в себе си частица от "голямото познание" защо е необходимо да се разделят на категории? Носи ли "сладост" факта, че вярваш в неща, които масата отрича? "Тръпката" да си част от някаква група хора ли е важна, или дълбокия смисъл на учението?

И още нещо, според вас учението на Петър Дънов - Езотерично ли е, и ако да, според вас трябва ли да бъде такова?

Благодаря за вниманието

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писах огромен пост и ми се срина мозилата, съжалявам.

Но ето нещо, накратко:

Винаги е имало хора, които притиснати от условията, страданията са търсили решения, отговори. Така са възниквали науките, откритията... Това е вътрешният /окултен, скрит/ стремеж на всеки да си обясни, да открие нещо ново, да погледне нещата от друг ъгъл. Всичко, ново е било посрещано със страх, с отрицание, нормално... /например откритието, че Земята е кръгла и се върти.../

Различните учения са в основата си Божествени, защото различните Учители са идвали в различни епохи и са ни давали това, което ни е било нужно тогава, за да имаме стимул, да продължим да се развиваме.

Учителят

Именно, защото ние всички притежаваме/виждаме само частичка, отрязък от голямото, общото познание за света, то и за това имаме разногласия по някои въпроси, не се разбираме... За това и различните последователи на ученията "воюват" помежду си и спорят кой е по-прав.

Всъщност, всяко нещо с времето си ...

Има хубава беседа Мойсей и Христос

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-голямата мистика и езотерика е да претвориш практически в живота си това, което знаеш....каквото и да знаеш

Ето, знаем, че негативните емоции влияят лошо на живота и съдбата ни, че трябва да ги овладеем. Претворили ли сме това едно единствено знание в живота си?!

Иначе нито го знаем, нито го имаме. Абе имаме само думите "езотерика", "окултизъм" и "бла-бла".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, съгласен съм с теб, че предмет на Езотериката е света на извънсетивните възприятия. Но, ако приемем че те всъщност са нещо нормално, и всеки индивид потенциално ги носи в себе си, т.е. те са реални макар и невидими. Защо според теб, трябва да се отделят в някаква категория, която ги разграничава от нещо друго? Има ли особенна тръпка в това, да вярваш в Окултни и Езотерични неща? Самата идея че са тайни, и скрити за широката публика, привлича ли хората според теб?

Божидар, извинявай приятелю, но и един милиард пъти да прочета написаното от теб, ми е трудно да намеря адекватна връзка с разискваната тема. Относно второто изречение, за негативните емоции, не знам какво визираш точно. А питам се, във връзка с казаното от теб - Дали негативните емоции наистина са "лошо"? Ако ги няма тях, как ще разпознаеш "позитивните" такива? И в тази връзка, не са ли те "необходимото зло"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ли особенна тръпка в това, да вярваш в Окултни и Езотерични неща?

За мен е сравнима с тръпката, пронизваща цялото съзнание и самосъзнание, когато те се докоснат до "тайна", която винаги е била пред очите ми, "скрита" в една малка пъпка под едно увяхнало и готово да полети листо...

012726766.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Четейки темите във форума, доста често попадам на думи като - езотеричен, мистичен, окултен, сакрален, и т.н. Въпреки многообразието от думи, смисъла им е почти еднакъв - става въпрос за нещо тайно, скрито, заклеймено, и прочее. Прави ми впечатление, че някои от потребителите във форума, проявяват силен пресантиман към употребата на думи с подобно значение. Сякаш ако нещото за което говорим, не е окултно или мистично, то губи голяма част от своето "очарование".

За да не съм голословен, погледнах в тълковния речник, за значението на тези думи. Питам се следното нещо : Доколко хората които прокламират дадено учение, или определени мисли, наистина вярват в тях, и ги приемат за истина? След като всяко учение, носи в себе си частица от "голямото познание" защо е необходимо да се разделят на категории? Носи ли "сладост" факта, че вярваш в неща, които масата отрича? "Тръпката" да си част от някаква група хора ли е важна, или дълбокия смисъл на учението?

И още нещо, според вас учението на Петър Дънов - Езотерично ли е, и ако да, според вас трябва ли да бъде такова?

Благодаря за вниманието

Ами не може да се отговори общо - има и такива хора, и онакива :)

Някои хора изпитват именно нещо като изкушение да са измежду малцината посветени в някакви тайни; постепенно обаче им става ясно, че има два пътя към тези тайни и се налага да избират.

Други хора, които аз за себе си съм нарекла "със склонност към магично мислене", са склонни тотално да отхвърлят познанието на съвременната наука, в полза на всякакви странни, съшити с бели конци теории.

Има и хора, които просто имат желание да вникнат в дълбоката същност на нещата и обръщайки поглед към такива окултни/езотерични текстове, се опитват да допълнят пъзела, леко прекрачвайки встрани от официалната към момента наука.

П.П. Да не забравяме, че преди 1000, 2000 и повече години болшинството от хората са били доста по-различни. Годните да възприемат и да прилагат безопасно за всички някои по-тънки моменти в познанието за света се увеличава. Така погледнато "тайните" преди учения все повече ще се разкриват, все повече хора дори сами ще стигат до тях. Но не се притеснявай ;) , светът е безкраен, ще останат още тайни за разкриване :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е Диана :) хора всякакви по тоя "щур" свят. Много ми се ще, тия категории дето ги изброи постепенно да се слеят - в една универсална, "свободномислеща" група. Мисля си че, "духовната" еволюция на човека, би трябвало да върви към обединение, обобщение на всичкото знание (колкото и тайно да е то), а не да преминава от една категория в друга. Нали се твърди че, човек се освобождава, тогава когато престане да "вижда" разлики. Аз мисля, че всичко е част от едно цяло. Вярвам в това. Смешно ми е, и ми е странно когато хората словоблудстват безцелно.

А тия "със склонноста към магично мислене" са най-опасни :3d_139:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Алберт Айнщайн

  • Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.
  • Вечната загадка на света е неговата познаваемост.
  • Въображението е по-важно от знанието.
  • Господ не играе на зарове.
  • Да унищожиш предразсъдаците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици.
  • Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.
  • Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.
  • Единственото наистина ценно нещо е интуицията.
  • Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.
  • За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.
  • Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.
  • Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.
  • Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
  • Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.
  • Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.
  • Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният би бил достатъчен.
  • На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично.
  • Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите.
  • Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.
  • Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.
  • Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
  • Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.
  • Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.
  • Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново.
  • Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.
  • Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.
  • Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.
  • Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества.
  • Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.
  • Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.
  • Три неща ми дават представа за вечността: "Престъпление и наказание", звездите и Дон Кихот.
  • Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността.
  • Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си.
  • Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.
  • Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

http://bg.wikiquote....%B0%D0%B9%D0%BD

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Тайни съществуват, но разкриването им не е обвързано с членуването някъде, а със съзнанието на самия човек.

Езотериката и окултизмът имат за обект света извън видимото от сетивата на човека. Именно това е окултното, скритото. Да, в някои случаи (всъщност в много случаи) то е и тайно, но причината отново е в човешкото съзнание.

Тайно учение ли е това на П. Дънов? Ако говорим за външната форма, в учението няма нищо тайно – то е достъпно за всеки. И все пак в него се съдържат тайни, които всеки сам трябва да открие. Няма някакъв организиран вътрешен кръг от посветени в тези тайни, но едни ученици със сигурност ги познават в по-голяма степен от други ученици.

Хубави мисли... Така си е то :feel happy: тайните са винаги пред очите ни, стига да имаме отворени сетива за тях. И.... удивлението е безкрайно, но това няма как да се изрази, няма как да се каже или покаже на някой който още не е махнал превръзките от очите си и точно поради тази причина то макар и да е явно си остава тайно :)

...

Един простичък пример, за "тайните".Една сутрин се прибирахме към къщи с майка ми, развиделяваше се и беше тоолкова тихо, чисто и красиво наоколо... Вървиш притихнал и се удивляваш на красотата която се разкрива пред очите ти... Изведнъж споделих възхищението си от всичко това с нея, а тя простичко ми отговори - Така е, но само, за този който има очи да го види. Замислих се.- Колко ли хора биха тръгнали рано сутрин и биха се възхищавали на това на което се радвах от цялата си душа в този момент!? И тогава разбрах - Всичко е пред очите ни, само, че е важно какво гледаме и как го виждаме. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, съгласен съм с теб, че предмет на Езотериката е света на извънсетивните възприятия. Но, ако приемем че те всъщност са нещо нормално, и всеки индивид потенциално ги носи в себе си, т.е. те са реални макар и невидими. Защо според теб, трябва да се отделят в някаква категория, която ги разграничава от нещо друго? Има ли особенна тръпка в това, да вярваш в Окултни и Езотерични неща? Самата идея че са тайни, и скрити за широката публика, привлича ли хората според теб?

Божидар, извинявай приятелю, но и един милиард пъти да прочета написаното от теб, ми е трудно да намеря адекватна връзка с разискваната тема. Относно второто изречение, за негативните емоции, не знам какво визираш точно. А питам се, във връзка с казаното от теб - Дали негативните емоции наистина са "лошо"? Ако ги няма тях, как ще разпознаеш "позитивните" такива? И в тази връзка, не са ли те "необходимото зло"?

Тайните , дали привличат хора? По принцип човек винаги е бил любопитен в своето естество, още от самото му пръкване в света, още от Адам и Ева/когато са опитали от плода на дървото, въпреки предупреждението за смърт/, още от възрастта на пеленачето, което иска да се опознае света.

Откъдето следва, че тайните и неизвестното винаги е привличало хората, защото просто е заложено в природата му - да открива тайни.

Друг е въпросът, че когато човек напредва духовно разбира нещо важно. Например аз в началото ходех на църква просто ей така, защото вярвах в Бог и нищо повече, но когато взех да чета Библия и да разбирам и научавам истини ...

спрях да ходя на църкви, защото вярата ми вече се разминаваше с тази на останалите в църквите, един вид надрастнах ги.

В началото църквата определя вярата, но когато тръгнеш по пътя на духовността - вярата определя църквата.

Надявам се, че ме разбра - когато израстнеш във вяра - според вярата в сърцето си - намираш църквата, която изповядва твоята вяра, до която вяра ти лично си достигнал и обратното е верно, разбира се.

Не знам доколко ще ме разбереш, но знанието не е приоритет на дадена църква или тайна организация или отделни личности/и така е донякъде/. Знанието идва от Бога за благото на човека и Бог избира на коя църква или тайна организация да го даде. Знанието също е и сила и в много случаи носи печал/например знанието за бъдещето на света/.

Бог е готов винаги и на всеки да дава всичко, но не всеки е готов да приеме. Получават само тези, които са отворени за Божието знание и тайни, които могат да получават безпристрастно и които са обучили чувствата и егото си.

Ще ти дам само един пример - познанието за атома - в ръцете на неподходящите хора безценното знание се превръща в атомна бомба и унищожение вместо в сътворение и изграждане. Знанието може да бъде за благословение и за проклятие.

Затова Бог си знае работата на кого и как да дава. Интересното е, че нищо не е тайно, както си мислиш. Всичко е явно, но просто някои хора го виждат, а други не могат, не им е дадено нито да го разбират, нито да го виждат - това е.

А Божидар ти обяснява, че всяко знание което не се е превърнало в практика, не те ползва.

Може много знания да си получил от Бог, но ако не можеш да ги използваш в живота - не те ползват, нито тебе, нито другите около тебе. Той всъщност ти казва нещо много ценно, но не го разбираш. Така е и с тайните науки. Те не са тайни, но не се разбират от всички и причината е ясна/спомни си за примерът с атомната бомба/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А тия "със склонноста към магично мислене" са най-опасни :3d_139:

Защо разделяш и осъждаш хората с "магично мислене"? Остави на Бог да си върши Божиите работи, а ти се занимавай с твоите си! Не понасям осъждението и то е врата към ада! Докато има осъждение в един човек, той никога няма да познава дълбочините.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Има ли особенна тръпка в това, да вярваш в Окултни и Езотерични неща? Самата идея че са тайни, и скрити за широката публика, привлича ли хората според теб?...

Намекваш за ЕГО-то, дали е гъдел за него това че: "самата идея за тайни, скрити неща привличат широката публика?..." не знам, може би за някои е това, може да направиш анкета сред "широката публика" почвайки от себе си.

За мен и всички други които познавам в Братството - не е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

dcveta мисля че говорим, за едно и също нещо! В случая акцента, не е върху това "дали тайните привличат хората" по-принцип, а дали "тайната" като такава е притегателния механизъм. Схващаш ли разликата?

Аз мога да съм любознателен, и да имам стремеж да разгадавам тайните. Но обясня ли си нещата за себе си, тайната престава да бъде за мен тайна. Но мога и просто да търся "тайните" именно защото са "тайни" В случая, не би ме интересувало да ги разгадая, важното е че са "тайни"!

Тук се пита, каква е отправната точка в едно "духовно" (отвратих се от тази дума, покрай форума) търсене - Мотивацията да се обяснят "тайните" , или просто Да потънем в тайните, чуствайки се някак "различно" , езотерично, духовно, окултно, ала бала портокала и т.н.

Не мога да разбера, защо вадите думи и изречения от контекста, и си ги тълкувате по начин който ви харесва. В случая с Божидар, мойте уважения към него. Съгласен съм, че човек трябва да претворява в живота си, истините които научава. Но това няма отношение по темата, а са размисли "въобще" и "по-принцип". В този ред на мисли, ще отговоря и на последния ти пост в темата. Като я гледаш тая подскачаща "тиква", смяташ ли че това е истинския смисъл на изречението? Защото така извадено от контекста, сигурно звучи осъдително, но реално не е!

Въобще, ми прави впечатление, че тук не се чете. Пускат се някакви теми, отговаря се по "дифолт" - кой каквото разбрал и прочел. Малко хора, реално се напрягат да се замислят за смисъла на това което коментират. Пускат се фермани с цитати, взети от бог знае къде, и прочее и прочее. Липсва ми МИСЪЛ. Ето сега е момента, да подкрепя думите на Божидар за прилагането на наученото в действие :).

Днес например, логвайки се във форума, получих лично съобщение от потребител, чийто думи коментирах, признавам си малко остро. Та въпросния съфорумец, ме нарича нещо от рода на "тъпо мъжко говедо". Ами мъжко съм, и съм говедо (щото Май месец съм родено) а не съм и умно. Приемам тези думи с усмивка, даже признавам си - развеселиха ме. Но думите ми, казани по адрес на неговия коментар, стоя зад тях. Нямам нищо против никого, не мразя никого, напротив би ми било приятно да участвам в тоя форум, и да коментираме като интелигентни хора, но тогава когато се пише просто ей така, да има там нещо, мисля че самия потребител се излага.

Елф :) повярвай ми, не си единствената която умее да вижда прозаичните неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съмъртайм,

всички четат,просто всеки отговаря според неговите разбирания и знания,до които е достигнал.Върхът е един,пътищата до него-много,колкото и душите,запътили се нагоре.

Каква е отправната точка в едно търсене-зовът на Душата.Не я удовлетворява материалното битие и като такова не може да даде отговори на въпросите Кой съм аз? Смисъла на Живота,Бог....и още много.Както много други неща,всичко е на показ,но то съществува и го намираш само ако го търсиш.Наименованията може би са остарели,но понеже не сме сложили нови,още си ги ползваме :wub:

Цитатите съм ги сложила,защото материалистичната наука отдавна започна да се доближава до Бога и да го открива.Айнщайн е пример за материалистичен учен с магично мислене :3d_146: и отдавна не единствен.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората винаги са обичали своите тайни и са ненавиждали чуждите. Обикновено са предполага, че това, което се пази в тайна ще е нещо интересно и важно за човека от когото се пази. Това обаче далеч не винаги е така. Друг момент е, че хората се чувстват пренебрегнати, подценени, отхвърлени и обидени, когато някой знае нещо, което на тях се отказва да знаят. В същото време те се чувстват специални и избрани, когато те самите притежават информация, до която другите нямат достъп. Даже за много хора е безразлично какво точно съдържа тайната, важното е да я има и те да са от страната на посветените. Подобни неща се наблюдават още в детската градина. Не рядко те са съпътствани от манипулиране, защото тайната често върви със своята цена, която посвещаващия в тайната изисква от другарчетата си. По-късно в училище или при възрастните хора принципът си остава същия. Колкото до тайните свързани с духовното развитие на човека, те също си имат своята цена, която се изразява в работа над себе си, прилагане, себеотрицание, всеотдайност и загриженост за другите и др.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пък аз обичам да чета и най-вече приказки. Нищо, че там няма "мисъл"...

То, умът обича да си се наслаждава, но тогава с многото мисъл, може и да отблъсне...

Та така, всеки си намира, това, дето му е нужно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, ако позволиш да използвам твоята терминология. Би ли ми казал, каква е разликата между това, един човек да се научи да борави с лъжица(примерно), и да се научи на загриженост към другите (пак примерно)?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Елф :) повярвай ми, не си единствената която умее да вижда прозаичните неща.

Знам, че не съм :) и за това ти го споделих :))). Каква по- дълбока окултна тайна има от книгата на Живота? От това да я четеш, изживяваш и прилагаш наученото във всеки миг което те отвежда все по- дълбоко и по- дълбоко в тайните на собствената ти душа?..А те са тайни, повярвай ми, защото са неизповедими външно. Опитвал ли си се да споделиш нещо дълбоко свое лично- съкровено до което си достигнал, което си изживял? Аз съм опитвала и от опит знам, че тайната потъва надълбоко, а от вън нещата се обезличават и опушват, защото тези неща ако биха могли да се обменят по някакъв начин то това би могло да се случи само между сродни души при които и думите и мълчанието и жестовете са еднакво дълбоки, но външен човек нито би ги видял нито разбрал.

Дон Хуан ли беше казал на К. Кастанеда, не си спомням точно, но по смисъл.- Какво ще те ползва ако ти кажа, че точно в този момент сме заобиколени от безкрайността, ако ти не си готов, за това? Пак повтарям, че го пиша по смисъл.

Оставих се думите сами да излязат от мен....

Слънчева, три пъти ура, за приказките те тайните в тях се съдържат, точно защото са приказки ;):wub:

П.П. А някои неща са толкова дълбоко- съкровени, че само мисълта, че някой ще се опита да зарови нечистите си пръсти в тях те наранява, при все че, както споменах, тези неща сами се пазят, сами се защитават.

....

Що се отнася до изказването на Станимир, поставих му плюс, защото ми хареса начина по който показа как нещата във външния опитомен свят се случват т.е. успя да направи разграничението и уж са почти идентични начините, но за този който умее да различава разликите са видими т.е. това са два различни пътя, единият от които води до вътрешната пълнота, а другият е опустошителен... Пиша на бързо, защото с този форум ще изчезна от работа ми се струва хахахаха

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, ако позволиш да използвам твоята терминология. Би ли ми казал, каква е разликата между това, един човек да се научи да борави с лъжица(примерно), и да се научи на загриженост към другите (пак примерно)?

Хм, не схващам целта на въпроса, но разлика има. Едната е основно физически навик, чието усвояване изисква предимно копиране на другите и практика. Другото е свързано с определено отношение към света и към другите, с определено осъзнаване на действителността, на истинските ценности в живота и други неща, които сега не ми се изброяват. Просто нивото от което започваме едното и другото действие е съвсем различно. При храненето с лъжица областите на висшия ум и висшите чувства не се използват, всичко е сведено до механично повтаряне на нещо научено, което е съвсем недостатъчно за да проявиш загриженост към някого.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

dcveta мисля че говорим, за едно и също нещо! В случая акцента, не е върху това "дали тайните привличат хората" по-принцип, а дали "тайната" като такава е притегателния механизъм. Схващаш ли разликата?

Хората ли? Хората не ги привлича тайната, а властта която биха придобили от тайната или парите които биха спечелили, възможността им да се издигнат чрез нея./мисля, че този отговор очакваш, иначе предполагам че за всеки отговорът е различен, защото всеки си вижда през своите си очи/. Имаше един пример в Библията за Стефан, който искал да купи Божиите дарове с пари/тук всъщност говорим точно за Божийте дарове, нали/. Петър казва, че такива като него са проклети, а също били проклети и тези които проповядвали друго благовестие/други "истини"/ още се казваше.

Мен примерно ме привличаше тайната, защото чрез нея познавах Твореца, но в последно време спирам Духа и знанието което идва при мен. Идва ми в повече, защото виждам възможните последствия от него и повярвай ми, те са по-страшни и от атомна бомба. Не искам изобщо да мисля, не ми говори за мисли вече. Да ти кажа честно и не искам да знам, знанието носи печал. Какво привлекателно има в това да знаеш за тайните на Апокалипсисът например?

Съжалявам, че в повечето случаи наистина отговарям набързо, защото обикновено детето все мрънка за компютъра/разсейвам се/ и в повечето случаи пропускам да се изразя така, както искам, но ... Божа работа.

Иначе Елф е права. Една тайна, за да бъде обяснена и разбрана от обществото са нужни много усилия и убеждаване и доказване на правота и какво ли не още. А струва ли си? Понякога струва години и Слава Богу, че Той е верен и си доказва Истината, тя сама се доказва.

А как ще говориш на един човек, който е сто години назад в разбиранията си за тайни - не можеш. Все пак трябва да се доближива до твоето ниво иначе забрави. Все едно да говориш на човек без мозък за хирургична операция или космически полет. Затова някъде беше казано да не споделяме вярата си, докато не се е превърнала в действителност с неподходящи хора, но аз все не го спазвам и губя от времето си поради тази причина.

Дано намериш, отговорът който търсиш! :)

Вече все по-рядко нещо ме впечатлява във форумите и все по-рядко взимам участие, но твоята тема беше една от впечатляващите.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, в интерес на истината мислех да ти отговоря, защо ти задавам въпроса точно с подобни примери. Повярвай ми има връзка! Но след това се замислих, над думите ти за загрижеността. Та казваш ти, че като градация първо е научаването за боравене с лъжица, а след това развиването на "висши духовни ценности". А защо тогава, това качество - Загриженост и любов към себеподобните, виждаме и при животните? Примери от зоологията колкото искаш, затова как социалните животински видове, се грижат за себеподобните си все едно се грижат за себе си, с цел запазването на вида.

Интересно се получава! Хем еволюционно са по ниско от нас хората, хем не могат да боравят с лъжица, но пък се грижат за "своите" Да, странно е наистина. Едва ли стадо слонове например, някога ще разбере смисъла на думата - Езотеричен, Окултен и прочее. Но пък проявяват качество, което ние хората бихме вкарали в някаква "висша духовна категория"

В случая става така, че никой не ги е посветил в тази "тайна" Или пък не, може би този "никой" си има име, различно от това на разни "гурута"

Защо ли нещо ми нашепва, че името на тоя "въпросния" е Живот, Природа и още много други.

Редактирано от summertime

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та казваш ти, че като градация първо е научаването за боравене с лъжица, а след това развиването на "висши духовни ценности". А защо тогава, това качество - Загриженост и любов към себеподобните, виждаме и при животните? Примери от зоологията колкото искаш, затова как социалните животински видове, се грижат за себеподобните си все едно се грижат за себе си, с цел запазването на вида.

Интересно се получава! Хем еволюционно са по ниско от нас хората, хем не могат да боравят с лъжица, но пък се грижат за "своите" Да, странно е наистина. Едва ли стадо слонове например, някога ще разбере смисъла на думата - Езотеричен, Окултен и прочее. Но пък проявяват качество, което ние хората бихме вкарали в някаква "висша духовна категория"

В случая става така, че никой не ги е посветил в тази "тайна" Или пък не, може би този "никой" си има име, различно от това на разни "гурута"

Защо ли нещо ми нашепва, че името на тоя "въпросния" е Живот, Природа и още много други.

Радвам се, че споменаваш този пример, защото в много случаи инстинктите за оцеляване на вида се бъркат с Любов и Духовност. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей dcveta :) Почвам отзад напред. Въпроса, който зададох, беше провокация. Провокация към способността на участващите във форума да мислят абстрактно, и да преценяват себе си и околните обективно (до колкото това е възможно).

За себе си, не търся отговор, аз го знам :)!

Отговора който ми даваш ти, е резонен и съм съгласен с теб. Но той не е отговора който съм "очаквал" Знаеш ли, всъшност ти ми отговори още в първия си пост, в смисъла на написаното от теб за Църквата, Религията, и личната ти мотивация.

Знаеш ли, може би афинитета към Окултното, е вроден при хората. Също и афинитета да си разделяме нещата на категории, просто така за разкош. Може би този афинитет, се дължи на вечната човешка мечта да живее в един прекрасен, измислен свят, свят на приказките, в който всичко е хубаво, добро и т.н. Склонноста да си слагаме розовите очила, и да тичаме към пропастта съзнавайки го, е типична наша черта.

Но ние имаме и друга черта - да разбираме, осъзнаваме, прилагаме наученото. Е да, не всички, по-скоро малцина, но това качество е заложено потенциално у всеки.

Лошо звучат думите ти, за Печалта която носи знанието. :) Още древните философи са го констатирали. Но, винаги има едно Но :) Както се казва, всяка истина важи до тогава, докато не излезе по-нова версия. Знаеш ли, струва си да се размишлява по-този въпрос. Ето ти, потенциална интересна тема.

Питам се, наистина ли знанието носи печал? Възможно ли е, учещият се да пропуска нещо, или да допуска грешки, затова така да му се струва? Възможно ли е, това да е въпрос на гледна точка?

А и друго се питам, не е ли целта на духовния път, сливане с Абсолюта т.е. Знанието с главно З. Щом този стремеж е заложен у нас, струва ли си да го вкараме в категорията - "зарязано че носи печал" :) А целта не е ли, въпреки трудностите и печалта, да продължаваме да се борим за Знанието.

Та така :) Вкара ми мухата, интересни размисли могат да се получат.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та казваш ти, че като градация първо е научаването за боравене с лъжица, а след това развиването на "висши духовни ценности". А защо тогава, това качество - Загриженост и любов към себеподобните, виждаме и при животните? Примери от зоологията колкото искаш, затова как социалните животински видове, се грижат за себеподобните си все едно се грижат за себе си, с цел запазването на вида.

Интересно се получава! Хем еволюционно са по ниско от нас хората, хем не могат да боравят с лъжица, но пък се грижат за "своите" Да, странно е наистина. Едва ли стадо слонове например, някога ще разбере смисъла на думата - Езотеричен, Окултен и прочее. Но пък проявяват качество, което ние хората бихме вкарали в някаква "висша духовна категория"

В случая става така, че никой не ги е посветил в тази "тайна" Или пък не, може би този "никой" си има име, различно от това на разни "гурута"

Защо ли нещо ми нашепва, че името на тоя "въпросния" е Живот, Природа и още много други.

Радвам се, че споменаваш този пример, защото в много случаи инстинктите за оцеляване на вида се бъркат с Любов и Духовност. :)

Надявам се, схващаш иронията :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×