Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)

Recommended Posts

Guest Христо

1. Може ли една подредба на целите да е по - добър вариант за един човек и да е по - лош вариант за друг човек, гледано към определен момент във времето ?

2. С оглед характера на сайта, няма да питам кое да е най - висш приоритет в човешкия живот, понеже знам, че ще кажете "духовното усъвършенстване", т.е. нещо в тази посока. Но ако човек иска да развива определени качества ( без значение какви са му мотивите за това), от къде да почне ? Учителят съветва да се почне от най - силните качества. Думите му ми внесоха поне някаква яснота ( и преди съм мислил по този въпрос) : "Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел. Ако всяка година придобивате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да дигне ръката си и Живата природа ще му отговори." Из сборника "За добродетелите и успеха", стр.14, съставител : д-р Светла Балтова. Това добре - избираш си една добродетел и цяла година работиш върху нея. На следващата година друга и така лека полека ... Тогава пък трябва да избереш с кое кога да се занимаваш, но това като че ли е по - лесното. Едно на година и работиш. В същата книжка има думи на Учителя, в които той съветва хората да не се втурват наведнъж да се занимават с развитието на много добродетели, защото ще се провалят, също така да не си мислят, че в един живот могат да развият всички добродетели. За да приложи тази постепенност човек, нужно е търпениееее ...а търпението също е нещо, което подлежи на развитие. :D Така че ако нямаш търпение, няма да можеш да приложиш съвета за постепенност, който е дал Петър Дънов. Остава въпросът как да се развива една или друга добродетел - предполагам с молитви, самовнушения, стремеж да се държиш с хората по определен начин ( тези неща си ги пише по книгите). Но ако ти се отдаде възможност да поработиш върху добродетел, която не е планирана за същата година, сигурно не бива да се отказваш от оползотворяването на тази възможност. Лошо ли ще е, ако ето това е стимул ( стимул породен от желанието да си по - полезен за хората и за ...себе си) :

а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да дигне ръката си и Живата природа ще му отговори
Може би се има предвид, че ще придобиеш определени способности, определено знание. Лошо ли ще е това да е сред мотивите за работа или мисълта трябва да е насочена към това да работиш заради самата работа, без да се замечтаваш, че ще станеш еди какъв си ?

3. Ако човек има различни цели, приоритети - може би трябва да вземе да си ги запише всичките, да анализира как да ги подреди и постепенно, поетапно да полага усилия върху тях, защото реално погледнато ако се захванеш с всичко, накрая може нищо да не стане ...Ако човек иска много, ако му се иска много, ако иска и това и онова и третото - било то в духовен, физически, финансов и какъвто и да е план, целите стават достааа ...В свой коментар, Станимир е споменал, че занимаването с различни цели едновременно, води до разпиляване на енергия по различни неща ...И явно шансът да изпълниш поне едно от тях намалява доста ...Две дини под една мишница не се носят. Записването на целите - това е дадено като съвет в различни езотерични книги, може би е част и от психологията. Работата е там, че човекът трябва да е убеден поне за известно време какви усилия за кое по - напред би желал да полага. Пък евентуално след време да внесе корекция в плана. И все пак ми се струва, че тези корекции не бива да са прекалено чести и бързи, иска се минимум време за работа по дадена цел ( трябва да може да определи и колко време да и отдели, дали е на прав път) ? Явно е необходимо самоанализиране, опит за долавяне на вътрешния глас ( интуицията) - опити да разбереш дали и какво искаш в действителност ? Себеопознаване чрез астрология, номерология например ?

4. Май е по - лесно да имаш колкото се може по - малко и по - основни цели ?

5. Ако целите са от различно естество, би ли могло едновременно да се работи по тях - например едната може да е духовна, другата пък материална ? Или без значение какви са целите, трябва да се занимаваш само с една в конкретен период от време ? Ако са по - различни като същност, като характер, дали би могло да се съчетаят за даден период от време - една от този вид и една от другия, след време втора от този вид и втора от другия ?

6. Друг момент е това да имаш реална самооценка за себе си, която да ти помогне правилно да определиш големината на целите си - тоест, да си избереш такива, които да съответстват на моментните ти способности. Да можеш да прецениш дали в момента имаш прекалено високи или прекалено ниски цели и евентуално да ги коригираш.

Според езотериката ние притежаваме безграничен потенциал, според психологията - доколкото знам това не е така и ние сме с ограничен ресурс (подлежащ на развитие, но все пак ограничен). Тези разлики в схващанията за потенциала на човека, отразяват ли се по някакъв начин на това какъв по размер цели да си поставя той и ако се отразява, в какво точно се изразява ?

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много въпроси, много нещо. Ще се опитам възможно най-кратко да дам отговор според това до което съм разбрала до момента и така да си изясня за себе си някои неща.

Относно приоритетите-много е хубаво човек да ги знае и поставя на правилните им места, това говори за познаване и разбиране на Вселенските закони, на причините и следствията.

В Библията са изброени някои от тях и ще ги посоча. Не, на първо място не е усъвършенствуването. Първото място е отредено на Бог. Второто място на семейството/съпруга или съпругата/ и след това децата. Много хора бъркат тези приоритети и им разменят местата/включително и аз/ и от тази размяна следват негативни последствия. На вашият език може би значи трупане на лоша карма/не знам/. На трето място е поставена работата като приоритет.

Тоест би следвало да не лишаваме семейството си заради работата, но на практика и тези времена обикновено се получава обратното. Та добре е човек да изучава приоритетите, защото правилното им подреждане подреждали правилно и живота ни.

Относно целите и постепенното постигане на добродетели

Свързвам примерът на Дънов със спорта. Обикновено човек не може всичко да постигне, но когато започне от малко отделено време и постоянство/всеки ден или през ден примерно/ може да постигне много.

Имаше и един друг пример - за капката, която пробивала скалата, бавно - капка по капка, всеки ден, всеки час.

Подобно е навярно и в духовния свят - да бъдем постоянни в молитва например/която напоследък забравям/.

Също се започва от малко - отделяш време пет, десет минути и така докато стигнеш нужното време от един час описано в писанията. По същият начин го разбирам - да отделяш време за всичко, в което искаш да напреднеш и не само да го отделяш, а да бъдеш постоянен.

Повечето хора искат да постигнат много, но като не го постигнат бързо и веднага се отказват. Дори и да имат качества и данни, липсата на постоянството им пречи, тоест липсата на търпение.

Относно целите - в много случаи хората все се оправдават с липсите. Но никой няма да ни държи отговорни за това, което нямаме. Така че е хубаво да правим това, което можем и да започнем от това, което имаме, което ни е дадено.

Интересно - толкова много ли време имаш, че не можеш да избереш няколко цели, които да преследваш?

На мен обикновено времето не ми стига, за да осъществя повече от две или три цели на ден примерно. :)

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако имах чак толкова много време : по - малко вероятно щеше да е да се питам дали да се откажа от някои цели, а пък ако не се отказвам от нито една цел, то тогава как да подредя по значимост това, което имам като цели и за кое какви усилия и какво време да отделям. Всъщност, нали имаме безкрайно време едва ли не. Може би ако повече осъзнавах и ако повече вярвах в безсмъртието ми, щях да имам повече търпение и спокойствие по отношение постигането на едни или други цели.

за да осъществя повече от две или три цели на ден примерно.
Щом постигаш по две три, значи са дребни. Нямах предвид точно такива цели, а цели които могат да отнемат месеци, години, животи ...От друга страна се колебая дали да си поставям цели : разколебан съм и от някои неща, които съм прочел и от това, че може напразно да загубя време и сили и да не постигна целите, или че ако ги постигна няма да ме удовлетворяват, или че може да ми навредят на душата, или че това не е най - висшето, за което съм прочел и може да се прецакам ако се занимавам с него, а не се опитам директно за повече. Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христо - виж подписа ми. Дълго време нямах подпис, но след като доста време четох неща, които се казваха, че и повтаряха, и потретваха, ей така, по инерция, наизустени от някакви книжки, реших да напиша това.

Та, ето ти една цел - опитай се на първо време да разбереш нещата (шегичка :), разбираш, че това "първо време" си е много дълго време).

Защото е много нелогично, да се опитваме да променим хода на нещата в желана от нас посока, без да разбираме кое, какво и как. Това важи с пълна сила и по отношение на нас самите - в смисъл, ако искаме да се променим в желана от нас посока.

Иначе ти е ясно какво се получава - човек, който примерно никога не е виждал тухли, бетон, арматура и т.н., но непрекъснато обяснява на другите как точно се строят небостъргачи. :)

А представяш ли си, ако такъв човек, дори и перфектно да е разбрал информацията и много точно и прецизно да я представя, без сам да подозира, е чел книжки как се изграждат бункери, а не небостъргачи ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Всъщност, животът може да наложи на човек едни по - малко предпочитани от него цели и приоритети, пред други по - предпочитани.

П.п. : И тези наложените, всъщност може да са ( или явно ще са) по - важни. Понякога може да осъзнаваш, че нещо е по - важно от друго, но да те мързи да го вършиш, но трябва да се прави, няма как. В случая, може да става дума по - скоро за сблъсък между важни ( сравнително важни) цели от една страна и забавления/почивка от друга страна. :D

Всъщност, самите забавления/ удоволствия/ хобита/ потребности (от какъвто и характер да са те) - също са си цел ако човек се стреми да отделя време за тях, и ако ги счита за част от смисъла на живота си.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

2. С оглед характера на сайта, няма да питам кое да е най - висш приоритет в човешкия живот, понеже знам, че ще кажете "духовното усъвършенстване", т.е. нещо в тази посока. Но ако човек иска да развива определени качества ( без значение какви са му мотивите за това), от къде да почне ?

Според мен от това, което прецени, че най-много не му достига за духовното му развитие.Добре да се прецени и осъзнае важността на различните качества, за да се обърне първо внимание на по-съществените. Също така много качества са взаимозависими едно от друго. Работата над едното неизменно развива другите. Други качества са комплексни и включват в себе си други качества. На практика нещата не са много сложни. Просто избираме едно качество, което смятаме за важно за духовното ни развитие и в същото време е слаборазвито в нас и работим над него.

Остава въпросът как да се развива една или друга добродетел - предполагам с молитви, самовнушения, стремеж да се държиш с хората по определен начин ( тези неща си ги пише по книгите). Но ако ти се отдаде възможност да поработиш върху добродетел, която не е планирана за същата година, сигурно не бива да се отказваш от оползотворяването на тази възможност.

„Ако ти се отдаде възможност да поработиш върху добродетел, която не е планирана“ – ти си този, който планира, така че ако почувстваш, че имаш нужда да работиш в дадена насока, просто го правиш. Възможностите не идват случайно. А и както споменах, духовните качества са взаимосвързани и развивайки едно в определен момент ще ни се наложи да обхванем и други качества за да продължим напред. Не мисля, че е необходимо чак толкова задълбочено планиране кои качества кога да развием, колко време да работим над едно качество и т.н.

Що се отнася до въпроса „Как да работим върху дадено качество?“, то най-важно е твърдото решение, а възможностите ще дойдат. Необходимо е самонаблюдение за да можем да следим кога действаме според решението си и кога не успяваме, търпение и непреклонност. Масовата грешка е човек да се отказва след няколко неуспеха, често когато почти е успял. Но истината е, че нито едно усилие не е напразно и води до съответните макар и незабележими натрупвания в нас. От нас се изисква да отстоим докрай в стремежите си, без да се отчайваме и без да се съмняваме в успеха.

Лошо ли ще е, ако ето това е стимул ( стимул породен от желанието да си по - полезен за хората и за ...себе си) :

а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да дигне ръката си и Живата природа ще му отговори
Може би се има предвид, че ще придобиеш определени способности, определено знание. Лошо ли ще е това да е сред мотивите за работа или мисълта трябва да е насочена към това да работиш заради самата работа, без да се замечтаваш, че ще станеш еди какъв си ?

Не, стига да не поставяш средствата за постигане на целите пред самите цели, т.е. придобиването на сили пред доброто за хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

3. Ако човек има различни цели, приоритети - може би трябва да вземе да си ги запише всичките, да анализира как да ги подреди и постепенно, поетапно да полага усилия върху тях, защото реално погледнато ако се захванеш с всичко, накрая може нищо да не стане ...Ако човек иска много, ако му се иска много, ако иска и това и онова и третото - било то в духовен, физически, финансов и какъвто и да е план, целите стават достааа ...В свой коментар, Станимир е споменал, че занимаването с различни цели едновременно, води до разпиляване на енергия по различни неща ...И явно шансът да изпълниш поне едно от тях намалява доста ...Две дини под една мишница не се носят. Записването на целите - това е дадено като съвет в различни езотерични книги, може би е част и от психологията. Работата е там, че човекът трябва да е убеден поне за известно време какви усилия за кое по - напред би желал да полага. Пък евентуално след време да внесе корекция в плана. И все пак ми се струва, че тези корекции не бива да са прекалено чести и бързи, иска се минимум време за работа по дадена цел ( трябва да може да определи и колко време да и отдели, дали е на прав път) ? Явно е необходимо самоанализиране, опит за долавяне на вътрешния глас ( интуицията) - опити да разбереш дали и какво искаш в действителност ? Себеопознаване чрез астрология, номерология например ?

Практиката ще ти покаже най-добре какво трябва да правиш. Не усложнявай прекалено нещата и бъди по-уверен. Каквато и добродетел да избереш за работа над себе си, все ще ти е от полза.

4. Май е по - лесно да имаш колкото се може по - малко и по - основни цели ?

Целите могат да бъдат близки и далечни, като близките често се явяват подцели по пътя към далечните цели. В последния случай целите са взаимосвързани. Многото цели пилеят енергията, но пък за някои хора това не е проблем. Тук наистина важно е да преценим възможностите си и да не изискваме прекалено много от себе си.

5. Ако целите са от различно естество, би ли могло едновременно да се работи по тях - например едната може да е духовна, другата пък материална ? Или без значение какви са целите, трябва да се занимаваш само с една в конкретен период от време ? Ако са по - различни като същност, като характер, дали би могло да се съчетаят за даден период от време - една от този вид и една от другия, след време втора от този вид и втора от другия ?

Това, че целите са от различно естество не е проблем, стига да не си противоречат. Ако имаме една материална и една духовна цел, въпросът е как ще ги подредим по-важност и необходимост и според това да им отдадем нужното внимание. Честно казано останалите въпроси, които задаваш в тази точка ми се струват доста излишни.

6. Друг момент е това да имаш реална самооценка за себе си, която да ти помогне правилно да определиш големината на целите си - тоест, да си избереш такива, които да съответстват на моментните ти способности. Да можеш да прецениш дали в момента имаш прекалено високи или прекалено ниски цели и евентуално да ги коригираш.

Според езотериката ние притежаваме безграничен потенциал, според психологията - доколкото знам това не е така и ние сме с ограничен ресурс (подлежащ на развитие, но все пак ограничен). Тези разлики в схващанията за потенциала на човека, отразяват ли се по някакъв начин на това какъв по размер цели да си поставя той и ако се отразява, в какво точно се изразява ?

Тук разлика може да се яви от това дали човек вярва в своето безсмъртие или счита, че живота му продължава няколко десетилетия. Във втория случай целите на човека няма как да не бъдат сериозно ограничени, а и мотивацията му да си постави духовни цели ще е доста трудна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В една друга подобна тема написах следното, което мисля да споделя и с теб:

Прави грешки. В едни по-високи нива грешки няма. Има само опит. Един американски милионер е сменил 20-30 професии, докато стане милионер. Дали те са били грешка? :)

Сега конкретно.

Първо е хубаво да определиш истинската си задача и цел в живота. Става по следния начин:

- Пишеш на лист хартия отгоре "Истинската ми задача в живота".

- След това се отпускаш чрез някой метод за отпускане. Например, релаксираща музика за 5-10 минути или отпускане чрез мислено преглеждане на всяка част от тялото.

- Започваш да пишеш това, което смяташ за истинската си задача и цел. Без да мислиш.

- Като напишеш поредната пак се питаш въпроса и започваш да пишеш следващата истинска задача/цел, която ти дойде в главата

- Може да се наложи да напишеш 40-50 или повече, докато стигнеш до истинската истинска

- Ще разбереш, че е тя по силния емоционален изблик. Може и на плач да те удари

- Ако не стане този конкретен ден, опитай следващия

Тя може да ти изглежда абстрактно. Не се притеснявай. По нея с времето ще ти дойде конкретиката и конкретните стъпки.

След това започваш да следиш какво ти дава живота. Например, "случайно" ти попадне информация за интересен курс и ти се иска да го посетиш. Уж нямаш пари за него, но намери и иди.

Неочаквано се обажда приятел и ти предлага бизнес начинание. Довери се на усета и го следвай.

Блъсва те гръм като видиш непознато момиче на спирката. Иди и се запознай с нея.

От време навреме си припомняй истинската си цел/задача и я дръж в съзнанието си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

Това, че целите са от различно естество не е проблем, стига да не си противоречат. Ако имаме една материална и една духовна цел, въпросът е как ще ги подредим по-важност и необходимост и според това да им отдадем нужното внимание. Честно казано останалите въпроси, които задаваш в тази точка ми се струват доста излишни.

....

А можем ли да познаем дали една цел е материална или духовна?! И дали си противоречат?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Според мен от това, което прецени, че най-много не му достига за духовното му развитие.
Тоест, да определи най - слабото си място.

Просто избираме едно качество, което смятаме за важно за духовното ни развитие и в същото време е слаборазвито в нас и работим над него.
Животът също подтиква хората да работят, защото ако се остави само на тяхната воля ... :D Наскоро прочетох, че колкото по - несъзнателен е човек, толкова по - необходими за духовното му събуждане са външните стимули и че като достигне определен етап на съзнание, тогава започва сам да работи върху себе си и нуждата от тоягата на живота намалява (не че няма да среща съпротивление, но явно ще избегне много удари, които вече ще са просто излишни).Това са неща, които съм ги срещал и преди в книгите, макар и не толкова директно изказани.

Масовата грешка е човек да се отказва след няколко неуспеха, често когато почти е успял.
Това ме подсеща и за твърдения, които съм срещал във връзка с постигане на по - външни цели, по - материални цели : преди да дойде успеха, първо може да се проявят неуспехите, понеже има закон за противоположностите, има съпротивление, което е неизбежно и се проявява.

Но истината е, че нито едно усилие не е напразно и води до съответните макар и незабележими натрупвания в нас. От нас се изисква да отстоим докрай в стремежите си, без да се отчайваме и без да се съмняваме в успеха.
Ако си правил усилия, имал си някакви успехи, но си се провалил след време и ти се струва, че си отишъл на по - ниска позиция ( или на същата) на каквато си бил преди началото на усилията, тези усилия дали са отишли напълно на вятъра ?

Целите могат да бъдат близки и далечни, като близките често се явяват подцели по пътя към далечните цели.
Ако използваш самовнушения и/или някакви физически упражнения, за да промениш нещо във физически план например, но се провалиш - цялото време и усилията, дали ще са били напълно напразни, ако не се постигне конкретната цел или по някакъв начин ще са спомогнали за развитието на нещо друго ?

Човек може да е раздвоен и от следното например : да има едно желание свързана с по - маловажна от духовна гледна точка цел ( цел свързана с нещо по - преходно като че ли), и да има желание за някаква духовна работа, която е свързана с дългосрочност, но да речем желанието за това дето се съзнава като по - значимо да е по - слабо от това дето се съзнава като по - маловажно, но все пак по - искано. Подредбата в този случай ?

- първо се занимаваш определено време с това дето е по - желано, макар да съзнаваш, че има и по - важно от него, а след това (без значение дали си постигнал или не си постигнал по - маловажното), започваш да отделяш време и сили и за по - значимото

- първо се занимаваш с по - малко желаното ( това за което имаш по - слаб стимул като че ли), но съзнаваш и вярваш, че то е по - важно и се стремиш да усилиш мотивацията си за него, а чак след това евентуааално отделяш време за това дето е по - маловажно в твоите очи и което поне първоначално си желал повече ( отделяш време ако все още го искаш - може да сметнеш, че не е нужно да се напъваш в тази насока и че и така си ти е добре, което може и да е истина)

- и по двете неща работиш, отделяш време и сили и за двете ( даже в един и същи ден работиш и върху двете)

Това, че целите са от различно естество не е проблем, стига да не си противоречат.
Това трябва да се прецени. Ами според Лазарев, лечението на физическото тяло трябва да е съчетано и с духовна промяна : иначе то би могло да навреди на душата (даже той свързва определени физически проблеми с определени несъвършенства в характера - не че НЕ е възможно и да липсва такава връзка де) : би излязло, че ако се лекуваш само физически, без да се занимаеш с нещо в духовен план ( което нещо може и да си е напълно конкретно и отнасящо се до точно определени черти на характера, с точно определени житейски ситуации,а не каквото и да е било), то тогава физическото лекуване противоречи на това да изчистиш даден недостатък в себе си (дадена мръсотия) и по някакъв начин може да си навредиш на душата усилвайки някакви негативни програми.

Блъсва те гръм като видиш непознато момиче на спирката. Иди и се запознай с нея.
Трудно ми е да си представя как някой вижда друг (уж) непознат за него и изведнъж едва ли не се чувства разтърсен като от гръм. :) Казах "уж", понеже нали реално няма непознати.

Благодаря за мненията ви. Току виж въпросите и особено отговорите по темата, биха помогнали на някого - мисълта, че темата може да се окаже полезна освен на мен и на някой друг ми харесва. :)

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но истината е, че нито едно усилие не е напразно и води до съответните макар и незабележими натрупвания в нас. От нас се изисква да отстоим докрай в стремежите си, без да се отчайваме и без да се съмняваме в успеха.
Ако си правил усилия, имал си някакви успехи, но си се провалил след време и ти се струва, че си отишъл на по - ниска позиция ( или на същата) на каквато си бил преди началото на усилията, тези усилия дали са отишли напълно на вятъра ?

Не. Даже си мисля, че най-вероятно без тях може би падението би било по-голямо. Но това са твърде теоретични разсъждения. Причините да се провалиш могат да са много, но никога положените в правилна посока усилия. А резултатите от положителните усилия се акумулират и в един момент неизменно ще доведат и до видим успех. Провалите от своя страна винаги са временни.

Целите могат да бъдат близки и далечни, като близките често се явяват подцели по пътя към далечните цели.
Ако използваш самовнушения и/или някакви физически упражнения, за да промениш нещо във физически план например, но се провалиш - цялото време и усилията, дали ще са били напълно напразни, ако не се постигне конкретната цел или по някакъв начин ще са спомогнали за развитието на нещо друго ?

Вече писах, че положените усилия никога не могат да бъдат напълно напразни.

Човек може да е раздвоен и от следното например : да има едно желание свързана с по - маловажна от духовна гледна точка цел ( цел свързана с нещо по - преходно като че ли), и да има желание за някаква духовна работа, която е свързана с дългосрочност, но да речем желанието за това дето се съзнава като по - значимо да е по - слабо от това дето се съзнава като по - маловажно, но все пак по - искано. Подредбата в този случай ?

Ако не си готов да се откажеш от преходното си желание, то правиш някакъв компромис. Какъв точно сам трябва да си определиш. Никой не може да каже вместо теб каква част от мислите си да отдаваш на духовните си стремежи и каква на по-материалните. Сам преценяваш възможностите си и приоритетите в стремежите си. Като цяло е правилно да поставиш непреходното преди преходното. Но практически се получава така, че някои желания в нас са доста силни и това невинаги е лесно-приложимо. Един модел на действие може да е растял в нас няколко прераждания и да се смени с друг не е никак лесно. Просто решаваш да осъществиш някаква промяна и предприемаш действия в тази посока, без да се отчайваш от неуспехите.

Това, че целите са от различно естество не е проблем, стига да не си противоречат.
Това трябва да се прецени. Ами според Лазарев, лечението на физическото тяло трябва да е съчетано и с духовна промяна : иначе то би могло да навреди на душата (даже той свързва определени физически проблеми с определени несъвършенства в характера - не че НЕ е възможно и да липсва такава връзка де) : би излязло, че ако се лекуваш само физически, без да се занимаеш с нещо в духовен план ( което нещо може и да си е напълно конкретно и отнасящо се до точно определени черти на характера, с точно определени житейски ситуации,а не каквото и да е било), то тогава физическото лекуване противоречи на това да изчистиш даден недостатък в себе си (дадена мръсотия) и по някакъв начин може да си навредиш на душата усилвайки някакви негативни програми.

Не виждам с какво физическото излекуване при даден проблем може да навреди на душата. Разбира се най-вероятно физическия проблем да е следствие от даден емоционален проблем на човека или проблем във възгледите му и е добре успоредно с физическия проблем да се работи и върху вътрешния, но дори и да се излекува само физическото тяло, това пак е някакъв положителен резултат и не въздейства отрицателно върху духовното развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

Това, че целите са от различно естество не е проблем, стига да не си противоречат. Ако имаме една материална и една духовна цел, въпросът е как ще ги подредим по-важност и необходимост и според това да им отдадем нужното внимание. Честно казано останалите въпроси, които задаваш в тази точка ми се струват доста излишни.

....

А можем ли да познаем дали една цел е материална или духовна?! И дали си противоречат?

Можем да преценим (познаването винаги се основава върху известна доза случайност). Нали за това ни е даден ума? Не е необходимо преценката ни да е абсолютно вярна. Ние определяме доколко една цел е материална или духовна според собствените си разбирания и пак я следваме заради собствените си разбирания. Това си е нашия живот, отговорността за него си е наша, последствията също са за нас. Ако допуснем грешка в преценката си, винаги можем да я поправим, но ако въобще се откажем от преценката си, то последствията ще са жестоки. В природата това, което не се използва, атрофира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че съвсем уверено можем да вървим към целта си, даже и да не знаем още каква е тя. Вътрешна увереност, когато вървим към уж нищото.....

Христо, ти я имаш тази увереност. Усеща се.

П.С. А защо преходното желание да е компромис.

ВСИЧКО е преходно. ВСИЧКО ли е компромис?!

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но истината е, че нито едно усилие не е напразно и води до съответните макар и незабележими натрупвания в нас. От нас се изисква да отстоим докрай в стремежите си, без да се отчайваме и без да се съмняваме в успеха.
Ако си правил усилия, имал си някакви успехи, но си се провалил след време и ти се струва, че си отишъл на по - ниска позиция ( или на същата) на каквато си бил преди началото на усилията, тези усилия дали са отишли напълно на вятъра ?

Не. Даже си мисля, че най-вероятно без тях може би падението би било по-голямо. Но това са твърде теоретични разсъждения. Причините да се провалиш могат да са много, но никога положените в правилна посока усилия. А резултатите от положителните усилия се акумулират и в един момент неизменно ще доведат и до видим успех. Провалите от своя страна винаги са временни.

...

Ключовите думи съм оцветила в червено.

Проблемът е, че ние определяме нещо за положително или за правилно доста относително и изкривено в нашия дуален свят.

Другото, което ми направи впечатление е, че стигате до извода да развивате тъкмо нещото, което най-недостига, което е най-слабото място. И се чудя - как се развива нещо, дето липсва? Сега, разбира се, ще чуя в отговор тиради за огромния потенциал на човека, за скритите и неизползвани ... ала-бала :)

Иска ми се да се върна на темата за темпераментите и ще дам един цитат от там:

Преди време с двама приятели се разговаряхме, и дойде дума до темпераментите. Гледайки ги, единият класически флегматик, а другият холерик, та дрънка, ми стана любопитно те като какъв темперамент ще ме определят. Според "холерикът" съм флегматик, а според "флегматика" клоня към холерик :). Не е лесно, значи, дори да се прецени кой какъв е, а самата промяна в посока целенасочена промяня на темпераметна сама по себе си за мен е по-скоро излишно натоварване.

Виждала съм флегматик да се опитва да бърза - трогателна гледка - лута се хаотично, хваща нещо, пуска го, после нещо друго, и накрая забравя нещо важно. А холерик да върши работа, изискваща внимание и концентрация? Докато уж мисли спокойно, очите му шарят, пръстите мърдат, хапе устни и накрая все се прещипва/порязва..

Така че що се отнася до живота в "света", най-добре е човек да се съобразява и с темперамента си, избирайки работа. Малко или много, всички го правим, поне се опитваме

В семейството, личния живот често се получава да се съберат противоположности. Сигурно не е случайно, не е и лесно, с малко повече хумор и разбиране, и най-вече любов, нещата вървят. Дали нещо се научава, променя - не ъсм сигурна. Може би в дългосрочен план?

Що се отнася до личностното развитие, не знам, предполагам че човек, израствайки духовно се балансира и като емоция.

Флорестан, цитатът е много интересен, благодаря. Единствено се затруднявам да определя собствения си темперамент :)

Е, то е същото - да имаш мноооого малко, почти нищо от дадено качество и да се опитваш да го развиваш. Наистина трогателна гледка :D

И Учителя, Боян Боев, както и във Валдорфската педагогока се препоръчва да се развива това, което имаме, това, с което сме се родили; другото е да се налива вода в пясък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би е по - добре да се каже, работа върху най - големия недостатък ?

Хе, хе. Най-големият недостатък може да е най-голямото предимство....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Може, но не е задължително. :) То е пак въпрос на преценка - и дори да има преценка, няма гаранция, че ще е точна. Но човек може да я приеме за вярна, ако има достатъчни наблюдения и ако вярва в това дето пише по книгите, при все че личните наблюдения са по - добър показател.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Това е мое лс от преди време, на което не получих отговори и ще го споделя тук. Не ми се търси сред темите по - подходяща за въпросното съобщение. Мисля, че и тази става. Напоследък в различни дискусии като че ли засегнах тези въпроси. Цитирам :

Мечтите/целите/желанията/идеалите : нужни ли са ни? Май идеалният вариант е без тях ? Тоест идеалният вариант е само желание за единение с Бог. Но всеки ли е способен на такъв вариант ? Има ли неща, които задължително трябва да измечтаем и изживеем, за да се освободим от тях, нещо като задължителен етап и които ако не изживеем, няма да минем по - горе ? Срещам противоречия като че ли в неща, които съм чел по книги и форуми. Може би зависи кой на какво ниво е. Някой светец сигурно може да е супер щастлив в някоя гора, без да мечтае за нищо, без да прави нищо, без да си поставя цели. Учителят е казвал, че човек трябва да има по един идеал за всеки от трите свята ( физически, чувствен и умствен : май така ги беше определил), и че като постигнеш един идеал,трябва да го замениш с друг. Тоест трябва да имаме поне три идеала. В същото време е говорил за безобектна любов, казвал е "долу осигуряването !", тоест да не мислиш как да си осигуриш и наредиш живота, ами да мислиш как да служиш на Бог. Сякаш е казвал да се мечтае, мисли и моли само за неща свързани с божията воля и любов, да се молиш за света : някакви такива неща разбирам, но май НЕ да визуализираш лични постижения. В същото време е казвал, че предпочита бедния човек, който има мечти, 1и че този човек е по - лесен за носене вместо богатия, който си има всичко и не мечтае.

2Или пък Дийпак Чопра : в една от своите книги хем дава съвети за това да достигнеш до истинската си същност (чрез безмълвно себенаблюдение, въздържане от преценки и т.н.), в същото време учи хората да си записват мечтите за да си ги припомнят и по - лесно да ги следват, дава май съвети и за търсене на отговори в медитацията, чрез които отговори да постигнеш целите си в живота, но и да се стремиш твоите цели да правят други хора по - щастливи, твоите резултати да помагат за един по - красив и добър свят. И почвам аз да се чудя : да мечтая или не, как точно да медитирам : напълно безмълвно ли, с мантри ли пък, да си прави самовнушения ли, да се моля ли : пък дали да се моля или не моля за едно или друго. Има най - различни варианти. Доколко и дали да се ограничавам в едно или друго нещо в живота си, правилно ли действам или недействам в живота си и тем подобни. Явно е въпрос на вътрешно усещане, на духовно ниво. Някак си все ми се домечтава за различни земни благинки, трудно ми е да моля само за най - висши и божествени неща ( като да съм по - добър проводник на божията воля и любов и т.н.), все ми се иска освен за общото, да работя и за себе си. И може би е правилно : защото клетката трябва да работи и за себе си, и за цялото.

1. "1и че този човек е по - лесен за носене вместо богатия, който си има всичко и не мечтае." - беше казал нещо от рода на "този човек, по - лесно бих могъл да го нося на гръб, по - лесен е за носене".

2. "2Или пък Дийпак Чопра : в ..." - понеже за някои осъзнаването на истинската същност и себенаблюдението не се връзват с неща като мечти, визуализации, записване на цели, а даже като че ли ги смятат за противоположни неща.

Цитатът може да се разглежда в контекста на настоящата тема и на други теми, в които съм задавал подобни въпроси в последно време ( казвам това за тези дето са чели коментарите ми, но нещо може да им стане неясно в конкретния цитат). Май вече получих отговори на въпросите, но все пак реших да споделя. Току виж ми е припомнен някой отговор или съм получил нов.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Другото, което ми направи впечатление е, че стигате до извода да развивате тъкмо нещото, което най-недостига, което е най-слабото място. И се чудя - как се развива нещо, дето липсва?

2. С оглед характера на сайта, няма да питам кое да е най - висш приоритет в човешкия живот, понеже знам, че ще кажете "духовното усъвършенстване", т.е. нещо в тази посока. Но ако човек иска да развива определени качества ( без значение какви са му мотивите за това), от къде да почне ?

Според мен от това, което прецени, че най-много не му достига за духовното му развитие.Добре да се прецени и осъзнае важността на различните качества, за да се обърне първо внимание на по-съществените. Също така много качества са взаимозависими едно от друго. Работата над едното неизменно развива другите. Други качества са комплексни и включват в себе си други качества. На практика нещата не са много сложни. Просто избираме едно качество, което смятаме за важно за духовното ни развитие и в същото време е слаборазвито в нас и работим над него.

Никъде не съм писал, че трябва да развиваме точно най-слаборазвитото си качество. Писах за преценка на необходимостта от дадено качество и да, мисля, че качеството трябва да е относително слаборазвито, защото ако развиваме прекалено едни качества, които вече са развити до голяма степен и пренебрегваме слабите си страни, то ще се получи огромен дисбаланс.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

Никъде не съм писал, че трябва да развиваме точно най-слаборазвитото си качество. ...

....На практика нещата не са много сложни. Просто избираме едно качество, което смятаме за важно за духовното ни развитие и в същото време е слаборазвито в нас и работим над него.

....

Качеството да летиш метър над земята за постоянно е слабо развито. Как ще го развиваме :)

Това на шега, но въпросът ми е как ще развиваш нещо, което почти го няма?!

Примерно, да добиваме в България най-вече от полезното изкопаемо, което най-малко го има....

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Матей 7:7

Да, може да се иска, но аз бих казал, че е важен и Законът За Подобието.

Колкото и да си съдираш д-то да искаш, ако нещото го нямаш в себе си, няма да го получиш.

Кое ли ни кара да мислим, че можем да получим нещо, което го нямаме?!

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, в началото беше слаборазвито, сега пък съвсем го няма. Накрая ще излезе, че такова нещо въобще никога никъде не е съществувало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, в началото беше слаборазвито, сега пък съвсем го няма. Накрая ще излезе, че такова нещо въобще никога никъде не е съществувало.

E, не гледай от гледна точка на + и -. Колкото по-слабо развито, толкова по-малко ще резонира и по-малко ще се получи.

Другото име на закона за подобието - резонанс.

Всъшност някои наши "зли" качества много по-добре резонират със Вселената от други уж "добри", които си мислим, че трябва да развиваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Човек като постигне дадена цел, има ли право да и се порадва ( умерено), да се порадва на това, че е успял да постигне/преодолее ?:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×