Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Въздействието на компютърните игри

Recommended Posts

Guest Христо

Какво ви е мнението за компютърните игри с насилие ? Как според вас се отразяват на играещите ги възрастни/деца ? Доколкото съм запознат, в психологията има две теории за тяхното въздействие : според едната те се отразяват зле на психиката на децата и агресията от монитора би могла да стане агресия в реалния свят. Според другата - така децата се разтоварват от напрежение.

Какво ви е мнението за други компютърни игри - спортни, логически, карти, шах ...

Играете ли компютърни игри ?

Виждате ли около вас хора, които играят и ако да - какви игри играят ?

Статия, отразяваща езотеричен поглед върху компютърните игри с насилие, филмите с апокалиптичен сюжет и не само :

"Създателите на бъдещето"

http://www.sibir.bg/blog/momchev/index.php?blogPage=blogPreviewArticle&artID=167711

Ако се реализира всичко това, на което днес играят децата, ще получим свят на анархия, в който управляват парите и "Колт" 48 калибър.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една тема ,която от време на време се пуска по медиите ,както и за филмите с насилие .За копютарните игри мисля ,че не оказват съществено влияние на психиката ,играя от малък и все още се развличам с игри ,дори от време на време и Counter Strike ,разбирасе стига да не се прекалява с игрите е добре .Повече влияние имат филмите и телевизията но дотолкова влияят доколкото се приемат за истина .Но въпреки това филми с жанр екшън ,ужаси ,драми могат да окажат също и положително действие ,като примерно дадена ситуация ,труден момент от животът на да даден актьор ,той я изиграе адекватно и правилно ,също съм привърженик на "хепи еднът" кото такъв край оказва съшо положително влияние .Доста може да се пише иначе по темата .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Аз съм играл игри с насилие. Като цяло малко съм се занимавал с подобни произведения и повечето от тях не са били много реалистични. Предпочитам да играя спортната игра FIFA.

По - долните клипове се отнасят само за компютърните игри с насилие.

В това предаване по БНТ се говори за он лайн игра с насилие (мисля че името и е "Му онлайн"). Тази игра, въпреки че в нея може да се върши насилие, е по - позитивна в сравнение с много други подобни игри. Позитивното е, че можеш да избереш дали да се държиш добре или зле - ако убиваш други играчи, ти трупаш лоша карма и в следствие на което на теб ти е забранено да влизаш в градовете, в които има магазини, чудовищата те нападат от по - голямо разстояние. Избереш ли да си лош, ставаш жертва на различни рестрикции - което може да има възпитателен ефект върху играещите деца.

Вредни ли са компютърните игри?

http://www.vbox7.com/play:c9aec14c

Двойка уби бебето си заради компютърни игри
По - точно пристрастяването им към компютърна игра е станала причина за умирането му от глад.

http://www.vbox7.com/play:7386b4dc

В играта, за която става дума в по - долния репортаж, стреляш срещу хора (дори срещу деца)с абсолютно реален вид - ако ги пощадиш, те те застрелват в гръб.Едно момче го питаха по колко човека убива горе долу на ден. Той вика "20,30, 50, може и повече, стабилно количество".

Кръвожадни компютърни игри зомбират децата ни

http://www.vbox7.com/play:de904db5

Компютърните игри са опасни за детската психика

http://www.vbox7.com/play:e67f67116b

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Духовни компютърни игри - това ми хрумна. Би било добре да се създадат. Как според вас би трябвало да изглеждат ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко което поглъща вниманието ни е база за формиране на модел на поведение. Нашето поведение. Игрите с насилие привикват играчите им към мисълта да причинят болка и да убиват. Така както хвърлянето на боклуци в кофите за смет изгражда навика към това и обратното ни дразни. Естествено знакът е противоположен.

Игрите за шах формират логическо мислене, естествено двете нямат нищо общо, освен може би гледане на монитора, което ако се извършва неправилно може да увреди зрението. Мнението ми за електронните игри е, че са мощен стимулатор за мозъка, защото го ангажират на максимум (играещия не вижда и не чува какво става край него). Като такъв лесно водят до пристрастяване. Това е и една от причините да не играя на тях, защото биха ми ангажирали много време, а то ми е скъпо.

Интерактивните уроци в училище, които навлизат Христо, могат да бъдат тези духовни игри. Под формата на предизвикателство/мисия/игра се реализира някаква цел с възпитателна цел. С практическо направление, с духовно израстване, затвърждаване на ценностите, тук границите са само във фантазията на програмистите които ги съставят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

В последните дни се заиграх в една игра със стреляне. :D Бам бам бам. :lol: Като съм чел история преди години и понякога съм си фантазирал, как сме се укрепили някъде с мои боини другари и даваме отпор на чужда армия, която дори може и да ни превъзхожда като бройка. Представял съм си и как съм обкръжен (обкръжени) някъде и се бия до смърт, умирайки геройски или побеждавайки. С такива игри, човек няма нужда от подобни фантазии ( още по - малко от реални подобни преживявания). :lol: Но иначе не съм фен на таквиз игри, повече спортно цъкам.

П.п.: Останах без амуниции срещу трима въоръжени мъже и сигурно ще ме опаткат след малко. Приближават се все по - близо, а аз няма и накъде да бягам. :D

Утрепаха ме.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Играя компютърни игри от ... вече 10 години, но към една се пристрастих почти 100% в продължение на 1-2 години. Сега е отшумяло това състояние и не смея да започна да играя нова игра. А не съм дете отдавна.. Не съм ставала по-агресивна, когато съм играла, но съм ставала от стола пред компютъра почти напълно изморена психически. Това води до бързо раздразнение от най-малкото нещо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен някак не са ми интересни компютърните игри. Не ги играя и не знам как биха ми въздействали.

Преди време пишех в един американски сайт и повечето от хората там бяха запалени по компютърните игри. Какво да ви кажа, не им завиждам на тези. Имаше жена с 4 деца, с различни проблеми всяко, тя се оплакваше на две на три от децата си и си продължаваше да говори за Skyrim. Те сякаш живеят в тази игра, бе хора! Много са докачливи общо взето, Не знам дали е черта на всички американци това (всъщност не са само американци), но тези геймъри ме разпердушиниха, когато се престраших да попитам имат ли приятели, кога си гледат децата и такива неща... Много голямата част от тях се оплакваха, че не им върви в любовта, че са нещастни, че семействата им се разпадат,не можели да общуват пълноценно а после спокойно започваха да си говорят за точки и нива, за суперсилите си, какви дракони изтребили и всякаквите там подробности от няколко популярни игри.

Да не говорим, че в този сайт могат да членуват деца над 13 години, а освен игрите, там спокойно се възхваляват екстазито, тревата и алкохола. То бива бягство от действителността, бива, ама такова чудо... :3d_159:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Има компютърна игра, в която можеш да убиеш човек с оригане, плюване, секнене, а в по - горно ниво на играта и с пърдене. :D:3d_065:Даже и повръщане има, та и акане. :D Луда работа. :lol:

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще споделя и моето скромно мнение по темата :)

До голяма степен зависи от човека, от възпитанието, от възприятията...

Лично аз съм израстнала с компютърни игри, със и без насилие. Но това не ми е повлияло.

Все пак са просто игри.

Вече има някои хора, у които животинското като че ли надделява. На тях, не зная как се отразява... (говоря за комплексираните момченца, които носят ножове в училище и тем подобни)

А има и други, които до толкова са се отегчили или отчаяли от реалния свят, че са предпочели да пренесат идентичността си в някоя игра. Където няма толкова предразсъдъци, където всичко е много по-ясно и предопределено, където винаги ще знаеш на къде отиваш и какво ще постигнеш, където комуникациите се осъществяват много по-лесно , където една обща цел винаги събира хората заедно в процеса на едно обединено действие.... където има смисъл, който да те води (в рамките на играта, разбира се).

И лично мога да разбера това. Кой ли не иска да се пренесе на едно такова място, да избяга от реалността.

Не е лесно да се живее в сегашните времена.

Ноо... аз съм си добре.

Продължавам да играя от време на време, без да съм обсебена или без това да пречи на какъвто и да било аспект от живота ми.

И в момента, примерно, играя това:

(не е ли красиво направено)

И да, има насилие... както във всяка игра.

Хората, които критикуват насилието в игрите, би трябвало под същите аргументи да могат да разкритикуват и насилието във филмите, картините, литературите и т.н..

Не забравяйте, че това са просто игри. Интерактивно изкуство.

Ако някои хора са толкова примитивни, че да се поддават на това насилие и да позволяват да им оказва личностно влияние, това наистина си означава че отиваме на зле. Но не по вина на игрите. Поне според мен.

P.S. По-скоро, темата трябва да бъде "въздействието на човека върху човека". :D :D Защото все пак, каквито и теории да има в психологията, един пистолет сам не убива.

Редактирано от Emmy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето мнение за компютърните игри изпълнени с агресия жестокост и апокалипсис и филмите с груб и арогантен език не са за деца, защото те формират модела на поведение в детето до 70 процента поне. Това са мойте наблюдения върху 8 годишно дете момиче.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Хората, които критикуват насилието в игрите, би трябвало под същите аргументи да могат да разкритикуват и насилието във филмите, картините, литературите и т.н..

Но в игрите убиваме лично.:)

Красива игра си показала.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

убликувано: Вчера, 20:56 Има компютърна игра, в която можеш да убиеш човек с оригане, плюване, секнене, а в по - горно ниво на играта и с пърдене. :D:3d_065:Даже и повръщане има, та и акане. :D Луда работа. :lol:

Накрая героят попада в затвора ( но поне си хърка сладко). :lol:

П.п.: Сега видях, че има друга игра (продължение на по - горната), в която героят вече е в затвора, но може и там да буйства. Мернах и още игри със същия тип брадясъл бос шкембест. :lol:

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се абсурдно да говорим за нещо, което не носи душа, че било лошо/добро. То е, като тока, с него можеш да убиеш човек или пък да му сготвиш - зависи, как се ползва. И също така не приемам за истина, че игрите са ни виновни за агресивните деца. Една агресивна игра не може да повлияе негативно на дете по никакъв начин, ако преди това родителите му са му дали възпитание! Това е само избърсване на ръцете.

Говоря с такава убеденост, защото имам моя пример, моя личен опит. Аз съм голям компютърен фен и съм играл много игри. Играл съм ужасни игри! Ходиш с метално хладно оръжие и кълцаш чудовища. И всичко е толкова реално, че много пъти подскачаш назад. Това обаче не ме направи по никакъв начин по-агресивен! Дори едни от игрите, които са ми дали толкова много са пак с агресия: стратегиите! Но аз не се фокусирах в-у изтребването, а в-у създаването на империи, златен век и т.н. Стратегиите развиха много моя ум.

Няма да забравя, колко ми беше приятно да седна със собствената ми сестра и да напарвим една обща игра на някоя стратегия. Обединим се аз и тя с-у един силен компютър и когато единия от нас го закъса, другия ходи с армията си и го спасява. Опитвахме се да прогнозираме следващия ход на врага, правехме стратегии, планове за атака. Нямаше по никакъв друг начин освен компютърните игри да си прекарам приятно с нея и сами може да се сетите, колко много са значели тези мигове за мен. :)

Редактирано от Владислав88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм почитател на игри от ранга на Diablo I (+ Hell fire), Sacred I, Titan quest, Dungeon siege, Silk road online, The revenant, Nox, Rage of mages... Игри, в които трябва да избиеш всяко живо същество (хора, чудовища и други креатури), което диша около героя ти. Спасяваш света, избивайки силите на злото.

Наистина тези игри свалят напрежението, акумулирано офлайн. Ако човек е добре възпитан и има ценностна система (различава добро и зло), няма да проявява насилие над околните.

Харесвам и игри от типа на Rome: toral war, Age of Empires II - The conquerors, Civilizations, Age of might and magic, Tzar...

Най-стратегическата игра, разбира се е шахматът. Шахматът е наука, изкуство, игра, спорт - цяла вселена.

Най-антипедагогическата игра, на която съм играл е една, чието име не помня. Героят обхожда многоетажни схради и стрела или рита баскетболисти, старци и хора в инвалидни колички.

Виждал съм и една игра, в която замерваш с подкови дядо Мраз/Коледа, който пътува в небето със своята шейна. Целта е старецът да падне от шейната.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И на какво възпитават тези игри?

Кои игри - по-точно?

За възпитаване е трудно да говорим в този тип игри. Дидактическият елемент в тях е, че доброто побеждава (почти винаги), но за да победи, се налага то да ползва някои методи на злото (убийството, например).

В ролевите игри героят може да бъде (по избор на геймъра) както селянин, монах, рицар, монах от манастира "Шао Лин", светъл елф, джудже... така - и нинджа, магьосник, некромант (съживяващ мъртвите), трол, вампир, върколак... Може да бъде мъж или жена... Нерядко мъже играят с женски персонажи.

Човек не играе на някаква игра, за да се самовъзпитава чрез нея, а - за да се забавлява, да се отърси от ежедневния дистрес, за да избяга от нелицеприятната действителност, да поприказва с партньорите си в играта...

Някои игри предлагат богат набор от историческа информация за средновековието, например - Age of Empires.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Освен игрите, в които се насърчава насилието, където преобладават картините с разплискана кръв, отсечени глави и крайници, изкормени вътрешности и птица, кълвяща окото на труп, има и други игри.

Има и игри, които имат някакво друго терапевтично и успокояващо въздействие - в тях играчът попада насред приказно красиви природни гледки, слуша песента на птиците...

Такава игра е Natire treks - Healing with color

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето още красиви игри (Titan quest, Sacred)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря! Ще са много ценни за родителите игри с обучаваш характер за децата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето още красота:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моят 13 годишен син играе на игри с насилие. Разбира се като родител не съм съгласна, виждам проблем в това, не мога да му забраня. Ще спра компютъра, той ще излезе на вън и кой знае на какво ще попадне. опитвам се да разговаряме:

- Защо убиваш тези невинни хора.

-Такава е мисията

-Защо вземаш, такава мисия в която се нараняват хора?

-Играта е такава

-Но защо играеш на нея?

-Интересна е

-Не ти ли е жал да убиваш тези хора

-Това е само игра

Игра, но той не разбира, че очите свикват да виждат кръв, ръцете да държат оръжие, стойността на живота, било то на игра се омаломажава, съчувствието се притъпява.

Пръдължавам да опитвам, знам че битката ми с компютърните игри е неравностойна, моля ако знаете някой действащ номер, споделете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Деанна и добре дошла в нашия форум - от миналия ден се радвам на мненията ти и ти благодаря за тях - досега само с камара плюсчета.

Моят син (той вече е доста по-голям от твоя, работи като програмист и е дори семеен) също много обичаше тези игри и аз чувах същите думи, каквито чуваш ти, изживявах същите притеснения като твоите. Един прекрасен ден забелязах, че му омръзнаха, защото са еднообразни и бяха заместени от стратегически игри, в които насилието ставаше все по-малко. Когато тази седмица си пристигнаха със снаха ми - мило и интелигентно момиче, почти негова връстница, магистър и директор на детска градина в София, споделиха развълнувани с мен новата игра, която започнали да играят съвсем наскоро. Избухнах в смях, но когато ми я разказаха, се зарадвах много - игрите не просто губят насилието, те стават все по-умни, интелигентни и започват да излизат вън от нета, да събират младите хора за мир и взаимно опознаване. Самата аз много се развълнувах - не точно като участник, но като потомствен педагог. Има надежда за децата ни - те ще оправят света, който май нашето и поколението след нас се опита да съсипе.. дано! Аз ще им помагам с всичките с сили.

Та аз хукнах с тях из гората и старопланинските баири да търсим заедно.... кутии със съкровища :3d_146:

Ето я играта: Geocaching и българския вариант геокешинг

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×