Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ester

Мъжът ми ми изневери

Recommended Posts

Естер,в момента ти си много наранена . Нашите думи за приемане и прошка, сигурно ще ти звучат кощунствено дори. Дай си време . На себе и на вашата връзка или брак. Дай време ,в което се опитай да не живееш с обидата и всички онези чувства, които в момента не ти оставят свободна валенция за никаква друга мисъл . Не казвам че е лесно. Даже напротив . Знам че в момента за тебе е най-трудно да спреш да мислиш за случилото се. Но само ако успееш да укротиш в себе си страстите, можеш да намериш верния път. Пожелавам ти да поемеш по пътя, който ще те отведе до прошката. А дали ще продължиш с този човек или не ,това е друга тема в момента . И решение по нея ще вземете вие двамата. Всичко зависи от много неща, които наистина само вие си знаете .С най-добри чувства и благопожелания ,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещата не са толкова прости ,не ви пиша за да се правя на жертва,за връзката или там каквото е било знам че е приключило,благодаря за някои от коментарите,казвам някои защото е лесно да се забавляваш за сметка на някой друг както изглежда.

В теб се е промъкнал неканен гост, чието име е раздвоение. То те мъчи и гризе, то пече съвестта ти. И аз съм имал пристъпи на раздвоение, не като в твоя случай, но подобни тежки дилеми и знам, че е ужасно. Достойнството срещу хитрия и безкруполен оператор - любовта. Първо се чувстваш употребена и измамена, а в следващия момент си готова да дадеш прошка, защото все още таиш топли чувства към него. Положението е деликатно и само принципиалността и острата непреклонност ще бъдат добродетелите, които ще те измъкнат от трудното положение, в което се намираш. Виждаш, че съветници не липсваха, дори и ясновидец се промъкна измежду желаещите да помогнат. Почувствах се длъжен да споделя своя съвет, това и направих в предните два поста. Съвети и препоръки мога да ти давам до безкрай, но това няма да помогне, защото в крайна сметка ще се подчиниш на вътрешния си глас. За финал ще ти пожелая да си щастлива, каквото и да предприемеш! Аз мога само да се надявам да хванеш верния път, дано, дано! Бъди силна!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещата не са толкова прости ,не ви пиша за да се правя на жертва,за връзката или там каквото е било знам че е приключило,благодаря за някои от коментарите,казвам някои защото е лесно да се забавляваш за сметка на някой друг както изглежда.

Разбира се, че не е лесно да се премине през обидата.

Коментарите са типично форумски, от искренна загриженост до пълна небрежност. Интернет, какво да се прави.

Когато човек е наранен по някакъв начин, често силната емоционалност го тласка първо да сподели просто някъде, където хората няма да са лично ангажирани. Но когато хората не са лично обвързани с участниците в една история са способни да я разтеглят и "обезобразят" за сметка на представили я е, разбира се.

ester, надявам се да имаш добра избирателна пропускливост при четене.

15 години е доста дълъг период на съжителство и ако е бил придружен от доверие и сговор една подобна случка може да разтърси из основи емоционалността. Може би е добре да си дадеш време, първо да успееш по спокойно да погледнеш на нещата и след това да поговорите. Защо? Кога? Как? и Какво следва?

Моят( изцяло форумски съвет :) ) е да решиш първо за себе си, искаш ли да продължиш с този човек? Ако отговорът е - Да. Ровенето в това какво е било става не просто излишно, а даже непрепоръчително.

Често причините за подобни постъпки са много "делнични" и лесно се стига до разбирането и преодоляването им, особено ако има желание от двете страни.

Относно пътуването, това е фактор, който ще тормози теб, а не него. Помисли добре как ще преработиш в себе си ситуацията и какво точно ще поставиш като приоритети в бъдещето. Те определено ще са различни от досегашните.

Неразрешими проблеми няма, има преработване на ситуации. Приеми тази ситуация като задача с няколко неизвестни, която трябва да решиш. Вярвам, че решението ще е в полза и на двамата.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

П.П. Не ми е ясно защо са тези намеци, да не кажа и осъдителни думи. Сякаш писалите ги са съвършени. Въобще целият този подфорум е един огромен провал (лично мнение). Не за пръв път се случва участник търсещ съвет да бъде разпъван на кръст.

Според мен подфорума е необходим дори само поради това, че има хора, които го ползват за да споделят своя болка и/или да поискат съвет как да излязат от определена житейска ситуация.

Отчуждението между хората в реалния живот, страхът от огласяване на тайна и др. карат много хора да търсят в интернет това, което им липсва в реалността.

Във форумите пишат хора с различни разбирания и е напълно нормално да има и такива, които осъждат постъпките на другите.

Друг е въпроса, че един от основните принципи (не знам дали това е точната дума!) залегнали в Учението е неосъждането и би трябвало пишещите да се съобразяват с това.

Но - всеки с разбиранията си. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно мнение от мъж, което може да бъде повратна точка в разбирането между половете:

стигането до секса минава през сърцето на жената... При нас мъжете често е обратното...

Не обичам да обобщавам, но отношението към секса е едно при повечето жени и съвсем друго при повечето мъже.

Естер, за да разбереш., дали прошката е възможна за теб, трябва първо да разговаряте и всеки да се опита да види гледната точка на другия. И понеже в такива разговори напрежението ескалира, бих ти препоръчала да го направите в присъствието на някой неутрален трети - най-добре професионален психотерапевт, който да поддържа спокойствието на разговора ви.

Когато ти разбереш,

защо той постъпва така

и той разбере,

защо ти реагираш така,

ще си проправите път нататък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Мъжът ти има право да има приятели, дори от женски пол. Какво като се чуват с онази жена по телефона? Нищо лошо не виждам в това. Повече смисъл от недоволството ти ще има ако говориш с него и си изясните нещата. Успех.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Аз се замислих друго... от всички нас в тази тема колко ли са имали 15-годишна връзка, че да дават акъл?

Аз съм пас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не виждам нищо лошо в форумите,след като ги има ,исках да споделя и благодаря за това че се отзовахте,не целя анонимност ,дори немисля че това има значение как и по какъв начин.За изневярата ....може да баде различна дори и за наи-малки неща,ако се обърнем към себе си го чустваме много често,може и да не обръщаме внимание,поне според мен е така.За прав път споделям в форум и се радвам че толкова хора пишат на тази тема своите мнения дават своята подкрепа .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се замислих друго... от всички нас в тази тема колко ли са имали 15-годишна връзка, че да дават акъл?

Аз съм пас.

И аз преди да пиша се замислих за това....и го направих не за да давам акъл, а да споделя мнението си.

Нямам 15 годишна връзка, но и 12 години брак не е малко, а...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато трябваше да се регистрирам имаше въпрос защо искам да участвам в поратала.Имаше една подобна тема,първо си помислих има и други .Знаех че има но никой неговори за проблеми ей така и така реших да пиша.После видях колко въпроси си задават хората,над колко неща се замислят :3d_009:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че сме те заинтригували и с други теми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката си е прошка, любовта – любов. Можеш да простиш и да прекратиш всякакъв контакт с човека отсреща и всичко това без да престанеш да го обичаш.

П.П. Не ми е ясно защо са тези намеци, да не кажа и осъдителни думи. Сякаш писалите ги са съвършени. Въобще целият този подфорум е един огромен провал (лично мнение). Не за пръв път се случва участник търсещ съвет да бъде разпъван на кръст.

Станимир, това е и моето виждане.

И как може да се заклеймяват хората, които търсят помощ в нашия форум: "Една уважаваща себе си жена, не би тръгнала да иска помощ от форум..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не бих нарекла "Лични истории" провал, първо има доста добра активност, второ не всеки би могъл да се намери във всички теми и подфоруми и трето понякога, когато имайки някакъв проблем, споделяйки го, дори и да си нападнат и опроверган , ти започваш да виждаш естеството на проблема от друга гледна точка.

Аз лично не съм фен на лични истории, но виждам,че има голям успех в Портала.

А иначе изневери се случват доста често, такъв е животът просто. Ако имаше някакъв морален кодекс, към който всички да се придържат си мисля,че щеше да е чудесно. Просто, когато всичко се изчерпи да се разделят двама души и това е, без взаимни заблуди.

Но тогава сигурно щеше да има теми "Мъжът ми ме напусна", а може и да има вече.

Кое е по- добре раздялата или изневярата?И в двата случая има болка, има наранен, това е.Но всеки е свободен да живее както и с когото си иска.След като има развод, аз не виждам защо се случват тези изневери.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера премести коментарите в друг форум,днес темата.Темата която публикувах избрах да бъде в лични истории с какво право някои решава вместо мен??? :thumb down:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че темата е заспала, но и аз съм в същото положение от три месеца близо. Мъжа ми, с когото имаме 14 годишен брак се забавлявал с разни дами он лайн. Разни сайтове за запознанства и дори фейсбук. Първо исках да го убия, после тръгнах да се самообвинявам, после изпаднах в дупка, от която не знам сега как да изляза. Нито знам къде съм, нито какво правя, нито как да изляза от това състояние, защото аз искам да си запазя семейството. Обичам го до болка и не мога да си представя живота без него. Той е центъра на вселената за мен. Твърди, че само мен обичал, че аз съм била виновна донякъде за забежките, че не ми е изневерявал физически, но аз не мога да повярвам. Голямото доверие, което имах в него се срина тотално, а без доверие не се живее. Не съм глупава, знам чудесно, че дори и да не е сега - след време отново ще залитне. Явно такава е мъжката природа, но искам да помогна първо на себе си, после и на семейството си.Помогнете

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитай се да си представиш живота си без него. Не искам да кажа, че ще те напусне физически, 

а просто оставам с впечатление, че си се вкопчила в мъжа си, като някакъв остров спасителен

Защо е център на вселената за теб? Би трябвало ти сама да си център на вселената.

Не можеш да очакваш мъжът ти до края на дните си да вижда само и единствено тебе

Той вероятно само се развлича, като си общува онлайн с различни дами, всеки го прави

без да се стига до физически контакт и разваляне на семейство

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласна, че всеки го прави. Аз например не го правя-нямам нужда просто. Обичам го силно и истински. Никога не съм ограничавала свободата му, напротив. Той е ревнивеца в къщи. От време на време ми говори разни неща, които нямат нищо общо с мен, че съм говорила с този или онзи, разни измислени от него истории, които нямат нищо общо с действителността. Последните три години обаче изобщо не съм имала проблеми в това отношение. Точно това е времето, през което  той си е чатил с разни "дами". При това не е само чат някакъв, а ги е канил по срещи, раздавал си е телефона наляво и надясно и е предлагал "дискретни" връзки. Дори го набарах да си уговаря срещи за кафе с една"дама", която в разговор преди това ясно му обясняваше какво иска от него. Нещата са ми ясни и тука помощта, която искам не е как да го завържа за себе си и да си го охранявам, а как АЗ да се справя с болката от предателството, болката от изневярата/и не ми казвайте, че това не е изневяра, защото си е точно емоционална изневяра/, болката от загубеното доверие, болката от факта, че явно не го привличам вече и т.н. С две думи: Аз как да се изправя първо на крака и как да направя после чудото да си запазя семейството?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С болките си ще трябва да се справяш сама, както са се справяли милиони жени преди тебе с подобни болки, при това съвсем реални, а не виртуални, каквито са вашите поне засега.

и Без истерии се опитай да се справиш. 

Запазването на семейството ти зависи не само от тебе, а и от мъжа ти.

И имай предвид, че скандалите няма да ти помогнат, а само ще изострят отношенията ви. 

 

Пиша ти така, защото съм преживяла не виртуални, а реални изневери, преди години, и все още имам семейство.

Гледам философски на тези неща, не се впечатлявам отдавна от тях, защото са  нормални за човека.

И за мъжа и за жената. Семейството не е вкопчване на мъжа и жената един във друг, а свободата им.

Аз самата миналата година почти бях заминала в Коми да се женя  за мъж, с който се запознах по интернет.

Едва ли има на земята мъж, или жена, които не са изневерявали поне един път в живота си.

На твоя мъж в един момент ще му омръзнат всичките тези флиртове, и ще престане да се занимава

Е, ако пък реши да разваля семейството си, заради друга жена, не виждам ти как би могла да му попречиш.

Но според мене той само се забавлява. 

Просто се успокой,, светът ти и животът ти  не  свършват с разговори в интернет с противоположния пол.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 С две думи: Аз как да се изправя първо на крака и как да направя после чудото да си запазя семейството?

Здравей, отговорила съм ти тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14103

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за отговорите. Много мислих напоследък и стигнах до извода, че в едно семейство вечно на някой от двамата партньори му се налага да направи компромис с чувствата си, заради безотговорността на другия. В моя случай се налага да преглътна емоционалните/или други!?!/ забежки  на мъжа ми, заради общото благо на семейството. Това обаче още не значи, че мога да го преживея на моето си ниво. Болката е толкова ужасна и поглъщаща и съм толкова изтръпнала душевно и физически, че изобщо не знам откъде да започна оздравителния процес. Гледам тъпо в една точка и нищо не мога да измисля. Когато се насиля да мисля по проблема, болката се засилва многократно и започвам да плача неудържимо. Съпругът прави опити да балансира нещата, държи се мило и грижовно, но аз не мога да го погледна даже. Осъзнавам прекрасно, че не се ли взема в ръце в най-скоро време, ще загубя битката както със себе си, така и битката за семейството си. Откъде да я подхващам сега?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ти кажа, налагат се най-различни компромиси, поради слабостите и неспособността на единия партньор да поеме всички отговорности при създаването на връзка, деца ... Някои хора за себе си не могат да са полезни, какво остава за другите около тях.

 

Съзнавам, че това с намесването на трети хора именно в интимната близост между партньорите е най-неприятно, подрива самата същност на връзката.

 

Какво ще предприемете по-нататък зависи много от вас двамата.

Имай предвид, че много семейства продължават да съжителстват, дори и да няма никакви забежки и от двете страни, доста хладно, като съквартиранти бих казала ... Това се прави най-вече заради децата, които се предполага, че и двамата обичат и имат желание да се грижат за тях; също и инерцията допринася, както и удобството, да се поделят домашните и други грижи и необходимости.

 

Ситуации най-различни.

 

Проблемът е, че ти се чувстваш много наранена. В тази връзка само да кажа - скандалите са по-скоро вредни отколкото полезни. Цупенето - също. Изтръгването на обещания от типа "Никога повече ..." - също. Опитай да разбереш какво го подтиква към подобни действия. След това реши за себе си какво би те удовлетворило при така създадените вече обстоятелства и го сподели  на партньора. Ако постигнете консенсус (най-вероятно с компромиси и от двете страни, но не такива, които да тлеят болезнено във вас след това) - чудесно. Ако не - ще търсиш друго решение.

Не се затваряй в себе си, погледни го, това е същия човек, който си ценяла и харесвала. Поговорете. Това ще помогне и ще съкрати това болезнено безвремие, което си избрала в момента.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти за мъдрия съвет. Снощи и аз мислех по този начин. Днес е прекрасен ден за всички жени и съм избрала да се върна към живота, каквото и да ми струва. Обичам го много силно, направо до болка и искам да съм с него докато сме живи и двамата. Дано преодолея болката. Надявам се да мога да продължа напред. Боже, какво му идва на главата на човек понякога? Никога не съм мислела, че точно на мен ще ми се случи това. Вярата ми в него беше безгранаична. Много ме е страх, да не залитна в другата крайност. Не понасям ограниченията и не налагам ограничения, предпочитам доверието между хората. Надявам се да мога да си го върна към него. Бъдете здрави, усмихнати и щастливи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×