Ariam Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Здравейте за пръв път пиша тук.Избрах тази тема, защото онази "Да се разделим ли../" е заключена! Тук говорите за компромиси към партньора, имам още един вариант в който са влючени и родителите на партньора..? Ще споделя колкото се може по-накратко нашата ситуация и моята дилема. Женени сме от 3 години и сме заедно от 3 и половина.Още в самото начало аз бях влюбена до уши в него и му давах всичко от себе си, само, че той беше малко друпнат и все изморен и така нататък.В един момент това почна да ми тежи, споделях всичко с него, молих го ако наистина ме обича да ме разбере...в крайна сметка стана нещо, което продължава и сега от материална гледна точка. Двамата останахме без работа за 2 месеца, преживяхме супер мизерията - на половин хляб на ден двамата, а понякога и без да ядем.Нямахме цигари - ние сме пушачи.На мен не ми пречеше, но той изливаше всичката си ярост върху мен. Нещата станаха повече от зле, моите родители ми помагаха с пари за да плащаме заема на мъжа ми, който е изтеглил преди да се запознаем.Храниха ни.Неговите родители и пръста не си мръднаха за нас.Криеха се в другата къща и ни гледаха как се изпокарваме.Спряха ни тока - продължи 4 месеца.Почнахме някаква работа с него - аз сезонна, а той в един хотел, като мияч.Не носеше пари , защото оправданието беше, че не му ги дават, забравих да спомена, че бях вече бременна.Той се прибираше всяка сутрин в 4-5 , пиян , напушен и мноооого весел.При положение, че аз гладувах в къщи..тревожех се за него, за това как да се оправим..Мислех, че когато родя детето, той ще се промени, ще гледа по-трезво на нещата.., но не познах. Минаха тези трудни 9 месеца, родих 3 седмици по-рано от нерви.Една седмица стоях в гадната болница, защото бебето беше много малко и имаше нужда да стои на системи.Върнах се в къщи.Един ден подкрепа или помощ не получих от никого, всеки само идва дава си ъкълите и до там.Той спи, аз се занимавам със всичко..Малкия поотрасна.Мъж ми си намери по-добра работа, аз бях в майчинство.Спавяхме се някак първата година на бебето.Разбира се не говоря за скандалите, за страданието, за всичко пропиляно като чувства и т.н.Напусках го 3-4 пъти, връщах се с надежда, че обещанията за по-добър живот ще са истина този път.Вярвах, че свекървата и свекъра ще спрът да взимат пари от нас.Вярвах, че няма да ми се меси. Вярвах, че ще ми позволят да движа финансите на семейството, при положение, че се справям по-добре.Но до преди 2 седмици, когато тотално спряха тока, при положение, че сме дали 600 лв за 3 месеца на свекърите да го платят (тока е общ), но не..не..не..не!! Прибрах се в Бургас при баща си и казах, че няма да си ида докато нещо не се направи и то да е завинаги, за да не изпадаме повече в това положение.Помолих мъжа си поне да си намерим квартира, той каза добре и до там.Обаждам му се последната седмица 3 пъти да го питам дали прави нещо по въпроса, а той ми казва, че скоро ще пуснат тока о0 и какво ме топли мен това,До следващия път, когато детето ми пак ще мизерства гладно и мръсно и неизпрано..ии аз не мога повече да гледам как детето ми страда, как аз страдам и как родителите ми се чувстват безпомощни, като ме гледат заслабнала, с падащи зъби на 23 и как не мога да спра да плача...Обичам мъжа си, бога ми незнам защо!!Според вас какво да направя..?!Да остана в Бургас или да си ида във Варна, кадето нищо добро и ново не ме очаква.Дете с баща или без него.Какво да правя..смисъл от разговори няма, защото говорим , обещават ми се някакви неща и после нищо.Не мога да му вярвам повече..не мога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ariam Добавено Май 15, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Нека допълня..Правя компромиси през цялото време, със себе си, с детето ни, правя компромис на свекърите си, които само се възползват от това, правя компромис със живота на всички които ме обичат, заради един човек, който очевидно ме обича по един много странен начин, заради човек, който обичам също,но съм на мнение, че е време този компромис да спре веднъж и завинаги, защото не се оценява и защото отсрещните хора не правят компромиси зарди мен и едно дете за нищо виновно..Нужно ли е за да излезна пред хорските очи една търпелива и компромисна личност, да съсипя целия си живот в името на тази любов?!?Не мисля и не ме интересува какво ще кажат хората..искам само свободата си от това полжение Итое 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 (edited) Здравей Ariam, в трудна ситуация си, но не и непоправима. Това което описваш като компромиси, са действия далеч надхвърлящи границите на компромиса. В него участват двама души, а ти си сама. Сама вярваш в неща, в които ти си определила да вярваш, никой всъщност не ти дава гаранции или показва поведение за промяна. Това е близко до болезнена наивност. Вярваш в нещо в което ти се иска да се случи, но то явно няма да стане, защото никой друг не го иска. Отговора на въпроса ти къде да останеш - ти го знаеш и си го привела в действие, но не ти се иска да е така. Не ти се иска, но това е гласът на разума в теб, на опита който си натрупала, довери му се. Една майка най- добре усеща къде е доброто място за нейното дете. Това е майчиният инстинкт. Твоят въпрос и твоят отговор: "Нужно ли е за да излезна пред хорските очи една търпелива и компромисна личност, да съсипя целия си живот в името на тази любов?!?Не мисля и не ме интересува какво ще кажат хората..искам само свободата си от това полжение" Ти си го решила, не искай някой да те разубеди Успех! Редактирано Май 15, 2012 от didi_ts ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 (edited) Благодаря на Ariam най-вече за една фраза, с която започва писмото си: Още в самото начало аз бях влюбена до уши в него Всичко останало е следствие от това "красиво", но катастрофално начало на една връзка. Влюбването, особено до уши, е агресия към човека, в когото сме влюбени "до полуда", както и към цялата вселена. А известно е древни времена, че каквото изпратим към Вселената, това ще ни се върне и то в неколкократен размер. Втората агресия е това, което ариам нарича "компромис". Както справедливо отбеляза Диди, това не се нарича компромис - това е угодничество и също е агресия към хората, на които се угодничи. Сега сигурно всеки, който ме чете си е помислил - ужас, каква жестокост към това изстрадало момиче! Къде и е съчувствието, къде и е сърцето на тази??! Тази, обаче по себе си знае, че само истината може да извади човек от този омагьосан кръг. Мила Ариам, само да не си помислиш, че само ти си била влюбена до уши (агресивно) и само ти си угодничела... Само ако знаеш колко жени го правят и са го правили, и аз също. Докто съжалявах себе си и близките и приятелите ми ме гледаха с очите, с които най-вероятно гледат теб, тази агония продължаваше и продължаваше. И няма значение къде си, и на другия край на планетата да отидеш, това ще си върви с теб докато не го извадиш от самата себе си - "болковото тяло", "съдника-жертва". Правилно си решила, че твоето място не е там, но причината не е тази, която си ни обяснила. Твоето истинско аз е усещало истината още в самото начало: той беше малко дръпнат и все изморен и така нататък Но ти не си пожелала да го чуеш. Сега се опитваш да обясниш връщането на своя истински път, на своето истинско място с поведението на някакви други хора. Можеш само да им бъдеш благодарна, че са те заставили да избягаш докато още си на 23. Мен успяха да ме изхвърлят, когато зад гърба ми бяха вече 21 г. брак и 44 г. живот, със студент и абитуриентка до мен. Много е дълго да разказвам сега как съм се справила и как съм извървяла пътя до истинското си щастие. Искрено те съветвам да се опиташ да разбереш какво ще ти кажат Лазарев - Диагностика на кармата - особено от част 5 и нататък; Дон Мигел Руис - Четирите споразумения , Екхарт Толе - Силата на настоящето , Дийпак Чопра - Пътеката към Любовта и не на последно място, а като най-важната - за най-накрая оставих моята любима и най-ценна - Изворът на доброто Успех мило момиче - всички тук сме с теб. Ти имаш и силите и сърцето и ума да успееш да се върнеш до истинското си себе си, да намериш своето истинско място и своето истинско щастие в този живот. Редактирано Май 15, 2012 от Донка ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Май 16, 2012 Доклад Share Добавено Май 16, 2012 и защо си причинявате всичко това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ariam Добавено Май 16, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2012 Искренно благодаря на всички прекрасни хора, които са отговорили на темата! Може би наистина не търся отговори, а малко подкрепа, която получих по един чудесен начин и сега ми е много по-леко.Благодаря ви! На въпроса "и защо си причинявате всичко това?", ще отговоря, че просто и аз незнам. Относно книгите, които милата дама ми е препоръчала, обещавам да ги прегледам ) Пак благодаря!Всичко добро! Диляна Колева и Итое 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Итое Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Искренно благодаря на всички прекрасни хора, които са отговорили на темата! Може би наистина не търся отговори, а малко подкрепа, която получих по един чудесен начин и сега ми е много по-леко.Благодаря ви! На въпроса "и защо си причинявате всичко това?", ще отговоря, че просто и аз незнам. Относно книгите, които милата дама ми е препоръчала, обещавам да ги прегледам ) Пак благодаря!Всичко добро! Мила Ariam, прочетох мнението ти и ти казвам, че това, което си изтърпяла заради твоята любов към един мъж, който явно не я заслужава и не я проумява, е повече от компромис - това е знак за безкрайната ти вяра в доброто, в любовта, в прекрасния и хармоничен начин на живот, в бъдещето! Запази тази вяра за единственото същество, което ще те обича през целия си живот - детето ТИ, защото то е само твое дете, щом бащата просто не го е еня! - и живей заради него, тук и сега, вярваща, щастлива, добра и разумна майка. Не го осъждай на живот в кавги и омраза. Предай му вярата в доброто, която цъфти в твоето сърце и направи от детето си човек изпълнен със светлина и благодат! Нека това те води през тъмата на живота, нищо друго! Стой далеч от сплетни и кавги и остани винаги вярваща и добра - това и ще дойде при теб! Бъди уверена и продължи по пътя, който си поела без страх - лошото е зад теб! Бъди силна и винаги помни, че ти си човекът, който ще сътвори от онова малко същество, дошло чрез теб на този свят, човек със силна воля, добро сърце и непреклонна вяра в доброто! Бог не наказва хора като теб - обича ги! Вярвай в това! ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sidi Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 Ариам, живота не е компромис , а решение. Тъй като е даденост веднъж ,просто няма време за компромиси. Всички в млади години сме били влюбени " до уши", ежедневието обаче бързо ни отрезвява. Междуличностните отношения в семейството са много деликатни и като такива държат човек в по-голямо напрежение. Ако едната страна е безразлична то не е нужно да се жертва другата. Разбира се това е право на личен избор. Мисля, че ще намерите най - доброто решение за Вас. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emma83 Добавено Август 20, 2012 Доклад Share Добавено Август 20, 2012 Спри да правиш компромиси със себе си, още поече пък и с детето си. Стегни се и уреди живота си сама. Няма да си нито първата, нито последната разведена с дете. Повярвай ми ще се чувстваш много по-добре, когато видиш, че наистина можеш да се оправяш сама и нямаш нужда някой да скъсява живота ти с години всеки ден. Само си мислиш, че го обичаш, но любов в такава ситуация няма - това си е чист мазохизъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ariam Добавено Септември 16, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2012 Много благодаря за хубавите съвети, отново! Наистина събрах куража и ума си и продължих по пътя си.Вече няколко седмици не сме заедно, все едно никога не сме били, това е благодат! И аз и детенцето се чувстваме повече от прекрасно, остава само една работа да си намеря иии.. нещо такова Живота е хубав!!!! Донка и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 17, 2012 Доклад Share Добавено Септември 17, 2012 Няма човек, няма проблем. Хубаво е, когато някой стресиращ дразнител е далеч от очите, далеч от ума. Така съзнанието ти ще е по-спокойно и ще можеш да се концентрираш върху намирането на работа, върху самата работа и върху възпитанието на детето си. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.