Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте! Не мога да опиша с думи как се чувствам. Преди 2 години се запознах с приятеля ми. Влюбихме се от пръв поглед. Вече живеем заедно повече от година и се разбираме прекрасно. Аз съм само на 20, той е доста по-голям. На 34 години е. Месец след като се запознахме разбрах, че имам аденом на хипофизата и поликистозни яйчници. Той изтърпя всичко с мен. Депресията от лекарствата, постоянното ми мрънкане.... Обичам го. Не съм преставала да бъда влюбена в него нито за миг. Когато разбрах, че ще имам евентуални трудности да забременея не се впечатлих много. Със сегашния ми приятел започнах връзка непосредствено след една 3 годишна ужасна връзка. Но сега ужасно искам дете. На прага съм да се излекувам, а може би вече съм , не зная още. След месец, когато направя новите изследвания ще разбера. Говорила съм с него по този въпрос, но той твърди че съм малка(което е така, разбира се) и все пак аз се чувствам готова. Знам, че ще ми бъде ужасно трудно ако родя дете, аз току що завърших първи курс. Но искам, ужасно искам. Говорили сме, че ако стане случайно няма да махнем детето. До скоро пиех контрацептиви, но ги спрях по предписание на моя лекар. Така се надявам да стане случайно! Знам,че много хора биха ме упрекнали, но толкова ли е ужасно? Може би трябва да вметна, че това не е някакъв откачен опит да го задържа! Аз съм сигурна в него

:)

Редактирано от Eva Neikova

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Отне ми известно време да си оправя очилата, че се разместиха от изненадата...

Но - ако получиш упрек от същите хора, които се вайкат, че нацията се стопявала - нещо не са искрени.

От друга страна - това е твое решение, ти трябва да помислиш кои са ти приоритетите.

На 20 години да си завършила първи курс... ако искаш да продължиш... на колко години ще бъдеш, когато ще получиш диплома?

Естествено, това зависи и от специалността ти. И после дали мислиш да ползваш дипломата, или - не.

Също - не е ясно дали имаш желание и дали имаш замисъл да бъдеш самостоятелен човек.

Твоите родители вероятно имат мнение по въпроса?

Важно е и къде живееш.

Най-добре би било да се огледаш и да видиш каква е ситуацията около теб в момента - защото няма смисъл да ни питаш дали ще хванеш влака, ако си пристигнала с половин час по-рано, но със сигурност си го изпуснала, ако пристигнеш с половин час закъснение. Виж къде си в момента по своя път - обикновено нещата следват своя естествен развой.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естествено, че смятам да използвам дипломата си. Уча логопедия и нямам търпение да започна да работя и да помагам на хората и най-вече на малките сладки дечица. Родителите ми нямат мнение. Не съм говорила с тях. Знам какво ще кажат, за тях все пак аз съм дете, а и са се оженили на по 18. Сега са разведени...От половин година сънувам как раждам момченце и го държа в ръцете си. Толкова е прекрасно и красиво. Когато споделям сънищата си на приятеля ми казва "спокойно, ще си имаме бебенце след 2-3 години", но аз не искам да чакам. Мисля че ми се е превърнало в някаква фикс идея...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не вярвам в зодии, Бог и всякакви такива.Просто имах ужасно детство. Не, защото родителите ми са разведени (това го бях преживяла), но вторите им избори бяха ужасни и на двамата. Мъжа на майка ми я биеше пред мен, без никаква причина и аз не можех да направя нищо.Малко преди да навърша 17 се изнесох от вкъщи и живях сама в апартамента на баща ми. Не можех да виждам нищо повече от това. Тогава се заклех пред себе си, че ще създам едно перфектно семейство, когато намеря правилния човек. Това е основната причина, мисля :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Ева, не виждам защо го мислиш толкова, ако и двамата сте готови за този избор, всички други аргументи са просто подробности.

Аз родих първото си дете, когато бях на 20г, а второто на 22г. Изгледах ги като на шега и сега имам двама прекрасни приятели в тяхно лице. Дори в момента сме заедно с приятелките на дъщеря ми (15 год) и с учителката им на тур из Странджа и тя се чувства прекрасно в нашата компания. Да, и аз бях първи курс като забременях, прекъснах и доста време мина докато се завърна към ученето, но зад мен върви едно прекрасно семейство. Към момента имам професия, не тази която прекъснах, но според мен много по- добра, имам и две големи деца, имам и достатъчно време да се развивам и реализирам. Така протече историята на много мои приятели. Смея да твърдя, че раждането в тази възраст, носи много повече плюсове, от колкото минуси, както физиологично, така и психологично и чисто времево.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами може би мислиш, защото още не е дошло времето. Когато дойде точното време, бъди сигурна, няма да мислиш.

А перфектното семейство ...

Няма нищо перфектно, идеалът затова е идеал, защото е недостижим, там някъде далече, високо. Това казвам не с цел да те разочаровам, а за да не си вменяваш чувство на вина, ако нещо все пак куца малко - нормално е. От рекламите, от литературата и т.н. все ни внушават разни неща, но ... те са далеч от реалността, просто се заиграват именно със стремежа на хората всичко да е идеално.

И, за да не ме разбере някой погрешно, този стремеж е чудесен, стига да не се самонаказваме, ако все пак нещо не успеем "както трябва".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи ти трябва дете, на което да натрапиш нещо, което разбираш за перфектно семейство?!

А то би ли искало? ....да се реоди само заради това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв ти е проблема?Дефинирай го точно...Той знае ли за контрацептивите?

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, разбира се, че знае! Аз съм сигурна в това, което искам. По-скоро си питах дали тези мои желания са нормални на тези години и особено предвид това, че живеем в свят, в който нищо не е сигурно. Много исках да уча психология и продължавам да се интересувам от психология (но пък логопедията също е прекрасна). Може би прекалено много се самоанализирам и от там и всички тези въпроси. Не знам....

Редактирано от Eva Neikova

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги прави това, което ти доставя радост и удовлетворение, във всички случаи.

Ако имаш вече добър и стабилен партньор, по-добре е да родиш рано, така по-леко ще го (ги) изгледаш, както казва и didi_ts и накрая пак ще ти остане малко време за тебе самата.

... и особено предвид това, че живеем в свят, в който нищо не е сигурно. ...

Именно, светът и животът винаги са били такива, затова живей в момента. Всичко се променя, всички се променяме с годините и опита, това е естествено и да не те притеснява. Прави това, което на момента ти се струва най-добро.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Незряло, глупаво момиче! В стремежа си да изпълниш прищявката си защото така ти изглежда интересно забравяш най-важната подробност. Мъжът казва "Ти си още малка!" Това трябва да ти послужи като удивителен. Не че си малка и не че има значение дали си малка. Мъжът които иска ... действа! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×