Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Изкуството


Ради

Recommended Posts

Когато човек е ... изпил докрай чашата на горчивите изпитания, тогава той се отваря за една друга сила – силата на Гносиса. Тогава цялото му същество може да бъде сравнено с едно още ненарисувано платно или с един още неиздялан каменен блок, които в тази сила и съгласно нейните закони се сътворяват наново. Това ново произведение на изкуството се заражда в сърцето, където благодарение на любовната сила на Гносиса се пробужда божественият атом – Атомът на Духовната искра. Ако след това човекът предоставя все повече пространство на тази нова творческа сила, той е в състояние, най-напред да пречисти цялото си същество, след което да може да му придаде нова форма.

Така най-висшето “изкуство” на човека се състои в това да се вслуша в надземния поток от светлина, мъдрост и любов и да позволи от нея отново да бъде сътворен Първоначалния божествен човек.

:thumbsup::thumbsup::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
  • 3 weeks later...

НАТЮРМОРТ

Есен във София.

Предполунощ.

Сам сред стотици смълчани балкони...

Сякаш от праисторически хвощ

са на кавака стърчащите клони.

В паркинга – фарове с неми очи.

Само през час профучава патрулка.

Сив самолет потреперва с лъчи

като ранена гигантска светулка.

Витоша – дом на владетел-термит –

стине в предчувствие сляпо за зима.

Горе, с лице към античния мит,

грее в Кентавър звездата Проксима.

Лунните кадри се бавно менят –

на безконтурния фон негативи...

В сенки поименно слиза

Сънят

и се разпада в игра на мотиви.

Лека нощ... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Заспали са панелите,

асфалтовата сивота заспа.

Проблясват само изтънелите,

горящи светлинки на вечерта.

Звънът на GSM-и и лъскави коли

изгражда самочувствие, уви!

А рицарят в тоз порочен океан

през изпитания преминал, пак е сам.

Със свещ в ръката се оглежда скрито,

сърцето му от страх за утре е присвито.

Животът продължава пак,

тече в междупанелен полумрак...

.................................................................

На поляната, под изгрева, върху росата

се чува музика на тъпани, вълшебна.

Сякаш звуци от сърцето на Земята

за пробуждане на красото вълшебна.

През вековете ритмите преминали

послания на прадедите носят;

зли мисли и магии са надалеч отминали

в очите на танцуващи девойки светят слънчеви откоси.

Хоро на самодиви-божествен ритуал

с движения отсечени, ту плавни.

Душевността на цял народ е в себе си събрал

с музика ту радостна и бърза, ту тежка, бавна....

Хубав ден на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Ами, колкото и да се старая, израсла съм и изучила в този режим :feel happy: Но пък съм поела и голяма доза от хубавото на този режим /или поне така си мисля/ :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Замислям се дали изкуството в живота на възрастния човек не осигурява еволюцията на детската фантазия.

Приказките, метафоричните образи, алегориите играят най-важната роля в процеса на усвояване на човешката нравственост и духовна култура в детството. Фантазията разширява ограничения свят на детето и му позволява да променя гледните точки, ситуациите и да съпреживява. Така то опознава себе си и света си и се развива. Изкуството като че ли ни връща този тип познание - развитие и особен "канал" за връзка с Вселената.

Усещали ли сте допира с изкуството да "събужда" детското във вас? Може би това обяснява впечатлението, че творците на изкуство изглеждат по-детински? :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

На поляната, под изгрева, върху росата

се чува музика на тъпани, вълшебна.

Сякаш звуци от сърцето на Земята

за пробуждане на красота вълшебна.

През вековете ритмите преминали

послания на прадедите носят;

зли мисли и магии са надалеч отминали

в очите на танцуващи девойки светят слънчеви откоси.

Хоро на самодиви-божествен ритуал

с движения отсечени, ту плавни.

Душевността на цял народ е в себе си събрал

с музика ту радостна и бърза, ту тежка, бавна....

http://foto.germany.ru/albums/3/7/44737/SAVE0093.jpg

Изкуството е плача на Душата по Красотата.

Линк към коментар
Share on other sites

Не би било лошо фантазията да разширява ограничения свят не на детето, а на възрастния. Няма по-фантазна представа за света от детската. За възрастните остава утехата на изкуството, ако имат сетива обаче. Затова има понятия като масово и елитарно изкуство.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами например това, че постиженията и насоките за развитие на елитарното изкуство се приемат едва ли не като догми, а масовото изкуство не получава достатъчна стимулация от обществото, най-вече поради високите критерии поставени от елитарното изкуство. Това, че критериите са високи само по себе си не е лошо, но в човешката психика е заложено винаги да иска "най-доброто" и да отвръща поглед от останалото.

За комерсиализацията в изкуството няма да кажа нищо.

Линк към коментар
Share on other sites

Думите ти искрено ме учудват. Никога досега не съм знаела, че изкуството, наречено елитарно, пречи на онова, което е масово. Едното обслужва свои интереси, другото - пазарни. Или пазарът за едното изкуство е масов, а другото е ограничен откъм потребители. Отдавна картините на Ван Гог, Мунк или Брак не стоят захвърлени на някой таван, а се продават за милиони долари. С литературата и музиката нещата стоят по-различно, заради сетивата, които се използват при възприемането им. Има и парадокси - например Умберто Еко, един изключителен семиотик и после романист, всеки го знае, книгите му се продават в многомилионни тиражи на много езици. Модерно е да бъде цитиран и използван както някои намират за добре. Но, почти никoй не го чете или само първият му роман - и то донякъде, заради флима, който се направи впоследствие. Защо ли, ами защото е труден автор, речта му натоварва мисълта на четящия до краен предел и ако не е подготвен за този интелектуален шок, естествено е да се обърне към достъпното и леко слово на Пауло Коельо, например. Затова масовото изкуството е достъпното изкуство, във всеки свой аспект и форма. Достъпен език, достъпна реч, достъпно изкуство.

Линк към коментар
Share on other sites

Що ли ми се струва, че изкуство, което те кара да мислиш и чувстваш е ценното, независимо дали се продава или не. Онова, дето не ти докосва сетивата едва ли е изкуство... :feel happy::hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Е, чак пък интелектуален шок от Умберто Еко :rolleyes: , аз навремето по-бавно четях Кафка например, отколкото Еко. А защо ми се струва, че някак и двамата влагате негативи, що се отнася за масовото изкуство? На мен не ми допада правенето и разпространението на комерсиално изкуство и чак ми се струва вредно, а масовото - какво, просто е по-достъпно.

А и за музиката със сигурност е съвсем друго да слушаш на живо Николо Паганини например, ама поради историческа и техническа невъзможност ще си слушам CD-тата и от време на време на живо съвременни изпълнители и това е...

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Днес изкуството е мъртво. Същината на изкуството е в това, че то самото е инструмент, чрез който човека се развива духовно и се приближава към Божественото. А точно тази същноскт днес е умряла. Изкуството днес обслужва единствено и само интересите на личността като творец, и личността като потребител на това "изкуство". Ако разгледаме изкуството във времето, ще установим, че онези, които са се занимавали с него, са знаели, че посредством изкуството, с което са занимават, служат на "боговете". Днес ние не знаем например какво Е музиката на Моцарт например, не сме я чували от самия него...Не сме чували и думите на Христос- имаме възможност да прочетем записани слова и звуци, които да интерпретираме по свой вкус...

Знаем ли всъщност, каква истинската стойност на музиката като вид изкуство, знаем ли какво място е заемала тя в езотеричните школи на Питагор нарпимер, или пък знаем ли истинската стойност на химните на Орфей...

Изкуството не може да се купи, нито да се продаде- купува се и се продава само физическия носител.

Например, записаната музика няма никаква стойност. Звукът има същинскастойност единствено и само, когато бива изсвирен на живо. Когато запишем звук- на лента, или на диск, той пректически "мъртъв"...

Всеки може да направи един най-прост експеримент, като пусне кратък откъс от песен на едно кърмаче, и също така да изпее сам този откъс от песен - реакцията е различна. Ако песента е "нова" за слуха на кърмачето, то дори няма да я чуе, ако е възпроизведена от диск...би я чуло само ако му бъде изпята...за това си има наука, която има точни данни, и точни обяснения..Всъщност, в еволюционно направление, няма разлика между наука и изкуство. Тук, в това положение на развитие, науката и изкуството са свързани, но не са идентични. Признаваме взаимната зависимост, но едно е да си учен човек..друго е да си "артист"... :3d_052::3d_167: ...

Линк към коментар
Share on other sites

Същината на изкуството е в това, че то самото е инструмент, чрез който човека се развива духовно и се приближава към Божественото. Ако разгледаме изкуството във времето, ще установим, че онези, които са се занимавали с него, са знаели, че посредством изкуството, с което са занимават, служат на боговете.

:thumbsup: :thumbsup:

... записаната музика няма никаква стойност. Звукът има същинскастойност единствено и само, когато бива изсвирен на живо. Когато запишем звук- на лента, или на диск, той пректически "мъртъв"...

Донякъде е така. Има и живи носители, особено аналоговите винилови плочи и магнитни ленти.

Магнетофоните също си имат "дух" :hypocrite:

Магнитният запис има много интересни свойства. Всеки запис е уникален.

Включват се и флуктуиращото магнитно поле на земята и полето на записващия което зависи от емоциите.

:thumbsup:

Духът в машинатаicon1.gif

Цифровият запис от друга страна е идентичен с оригинала.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина, в днешно време голяма част от "творбите" не са "изкуство". Но изкуството не е мъртво, няма да е и не можев да бъде мъртво. То е проява на Любовта и ние тепърва все повече ще виждаме това. А и много истински творци в тази сфера са потънали в забравата - това също трябва да се отчита.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес изкуството е мъртво. Същината на изкуството е в това, че то самото е инструмент, чрез който човека се развива духовно и се приближава към Божественото. А точно тази същноскт днес е умряла. Изкуството днес обслужва единствено и само интересите на личността като творец, и личността като потребител на това "изкуство". Ако разгледаме изкуството във времето, ще установим, че онези, които са се занимавали с него, са знаели, че посредством изкуството, с което са занимават, служат на "боговете". Днес ние не знаем например какво Е музиката на Моцарт например, не сме я чували от самия него...Не сме чували и думите на Христос- имаме възможност да прочетем записани слова и звуци, които да интерпретираме по свой вкус...

Знаем ли всъщност, каква истинската стойност на музиката като вид изкуство, знаем ли какво място е заемала тя в езотеричните школи на Питагор нарпимер, или пък знаем ли истинската стойност на химните на Орфей...

Не се хващайте за думата "мъртво". Мисля, че Кристиян е пояснил добре какво казва. Усетете думите.... :3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Изкуството е голяма работа ама за хората на изкуството за нас остава само удоволствието.А днес и едното другото

се правят само за пари.Изкуството според мен не е 100% интелектуален труд а 50 % от това е сръ4ност

Изкуството е духа облика на цивилизциата,зрелище ако щете,хармония. Всеки изкуство не може да прави.

Изкуството едадено от Бога

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...