Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Творчество и креативност

Recommended Posts

Творческите импулси

Нужни ли са за всеки човек и защо?

Как да ги проявяваме и развиваме?

А нужни качества ли са в духовния път?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естественно, че са нужни творческите импулси.

Дават желание и стремеж за по-добър живот. Създават мотивация на човек да се развива към по-добро. Благодаря за разумно поставената тема.

И обратно ...

Пресечи му на човек творческия импулс и му убиваш желанието за развитие и живот.

Уви, последните години съм наблюдател повече на негативната страна на въпроса. Разбирам, че Форума набляга на така нареченото положително , НО малко обективност няма да навреди.

Това ни е лошо на нас българите, всячески се стремим да убием творческият импулс или неговият носител / човека / , ако този импулс е много силен и не може да се пребори. А творците създаващи творческият импулс са най-ценното което има една държава и народ. Те са " локомотивите" на общественото развитие. Творците създаващи творческите импулси, са точно хората развили се и напреднали в духовното си развитие въплътени Духове.

В духовен аспект точно това символизира отрязването главата на Йоан Кръстител, а главата е ...Христос.

Много хубава тема - БЛАГОДАРЯ !!!

Но и много болезнена - съжалявам, но е истина ...поне за мене е истина. Виждал съм така наречените негативни сили как убиват творческият съзидателен импулс и познавам явлението добре от духовна гледна точка / за много ...много голямо съжаление/ .

От тук - от тази тема трябва да започне осъзнавенето на съзнанието и самосъзнанието на хората в страната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз имам потребност да творя, защото ми е заложено като импулс - създаването, свързано с рисуване, писане, готвене, музиката, игла и конец - всичко, което ражда умът и на което ръцете или гласът придават форма. Децата също са плод на творчество - уподобяване на божествения процес в създаването на Човека. Твор- и твар се един и същи корен.....

В астрологията за творчеството отговаря дом пети и Венера - повелителката на изкуството, на Везните. При мен тя е точно в пети дом, а и съм везна..., няма измакване, щи си твори цял живот, ако не деца, то има толкова идеи, които чакат осъществяване.

Всъщност креативност е думичката побалгарена чуждица, което е пример за създаването на думички - към латинския корен е прибавена славянско-българската наставка -ост... Иначе си е синоним на творчество, но се употребява в случаи, в които трябва да се подчертае необикновеноста, извънмерноста на конкретното понятие. Креативност е по-абстрактно понятие, творчество има по-практически смисъл. Креативността е неоформено още творчество - та не може да се пипне, тя е идеята, вдъхновението, нагласата за създаване. Творчеството е резултатът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Чрез творчеството се проявява Духа ни.

Чрез творчеството ние опознаваме нашите най-дълбоки чувства оставяйки Духа ни да ни води.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомняте ли си кога за пръв път (от най-ранно детство) усетихте порив да "сътворите" нещо?

Изпитва(х)те ли някакви "мъки на творчеството" или процесът на "сътворяване" ви потапя(ше) в море от радостна тръпка?

Кое ни радва повече, кое ни вълнува, кое ни измъчва-

- творческият замисъл?

- периода на сътворяване?

- резултатът от творческия процес?

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:harhar: От детската градина още съм била малко "сбъркано" според моето семейство дете. Била съм много музикална, рецитирала съм, но и много чувствителна, защото съм плачела, когато учителката се кара на друго дете / това ми е разказвано, не се надувам/. Доста по-късно реших, че ще се запиша народни танци, 7г. в кварталното читалище, след това ансамбъл "Маяковски", но на 17г. баща ми не разреши да продължа, защото се прибирах късно от репетиции. Такива бяха разбиранията по онова време.

На 26г. започнах да пиша стихове... Общо взето :harhar::whistling:

Имах голяма мечта да се науча да рисувам, но като нарисувам пиленце на децата мислят, че е гарга, така че отпада.

Може би наистина Бог ни говори чрез творчеството, макар и понякога абстрактно.

Но там човек може да изрази себе си. :harhar::feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато имаш порив отвътре да твориш, това значи само едно - че преливаш от живец. Че силата в теб блика и иска да се прояви. Можеш да твориш и съзидателно, и деструктивно, зависи от съзнанието. Можеш да твориш красота, можеш да твориш и болка! Съзнанието определя как ще се изяви творческата сила, съзнанието моделира от силата определени чувства и ги превръща в дела!

Творчеството е живот, то е сила, то е Истина. Когато творческата сила угасне, угасва и носителят на съзнание. За да стигне до действително, осезаемо материално проявление, изкуство или друга съзидателна дейност, творчеството първо блика сила от извора си в долната част на корема, стопля сърцето в спокойно, ведро и красиво чувство и достига съзнанието във вид на светлина, на светли мисли и идеи, които се проявяват в действия!

Поддържането и развиването на творческата сила е най-важната задача в животите ни! Тази сила е нужна във всяка сфера и във всеки един момент от животите ни! В "пътя" търсещият пресътворява себе си, преражда се от вода и огън, от съзнание и сила! В "пътя" е нужна най-много сила. Ако в бизнес делата тя е много важна, в "пътя" тя е незаменима!!!

Пиша тези идеи и ги осъзнавам добре, но често губя творческата си есенция и после скърцам със зъби ... Поне имам реални житейски основания за това - дано обаче по-бързо се изпълнят тези обязаности, за да мога по-пълно да се отдам на "ПЪТЯ"! Обичам ви! Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:harhar:

Имах голяма мечта да се науча да рисувам, но като нарисувам пиленце на децата мислят, че е гарга, така че отпада.

:harhar:  :feel happy:

Дерзай! След Пикасо, Ван Гог и Салвадор Дали всеки става за художник!

Само като си спомня онзи разтечен часовник...

Много популярни са станали даже абсолютно неразбираеми творби. Пък колко струват!!!

С един приятел, като бяхме на половината на сегашните си години ходихме на една изложба на абстракционисти и сюрреалисти. Много се смях като каза, че тези явно са се обръщали с гръб и са хвърляли четките към платната, пък каквото излезе. Явно така си и беше...

Дерзай!

Рисувай си за своя радост поне. Даде идея и на мене. От разни други приключения бях забравила колко щастлива съм се чувствала като рисувам. Благодаря ти за това!!! :feel happy::thumbsup2::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомняте ли си кога за пръв път (от най-ранно детство) усетихте порив да "сътворите" нещо?

Изпитва(х)те ли някакви "мъки на творчеството" или процесът на "сътворяване" ви потапя(ше) в море от радостна тръпка?

Кое ни радва повече, кое ни вълнува, кое ни измъчва-

- творческият замисъл?

- периода на сътворяване?

- резултатът от творческия процес?

Израстнала съм на село. Там родителите са много отрудени и още от малки приучват децата си да са включват в домакинската работа- чистене на къщата, готвене, ръкоделстване.

Спомням си, когато направих първата си баница /тогава нямаше готови кори, а се точеха с точилка/. Бях в пети или шести клас.Мама беше заминала да се лекува на някакви бани и тати ми показа как да направя тестото и да разточа корите. Бях много горда и щастлива, макар че малкият ми брат не поиска да яде от нея, тъй като била правена "от кака". :)

Същото удоволствие изпитах и по- късно, когато изплетох първата си блузка и то на една кука. Мама ми казваше, че нищо няма да стане, но аз бях много упорита и не се отказах, макар и аз да имах същите съмнения. Накрая, когато изплетох блузката и я облякох за първи път, наистина изпитах истинско щастие. Спомням си този момент на удовлетворение и щастие много осезателно, като че ли сега се случва. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2::feel happy:

Благодаря, Таня - върна ни щастливите мигове на детството. :feel happy:

Сега си мисля, че креативността (аз го разбирам като заложения в нас интуитивен порив към творчество) е наше естествено състояние. Достатъчно е да наблюдавате как "творят" малките деца! Те създават своята версия на света.

Защо и как с възрастта го загубваме този порив?

Дали защото се учим на правила и на критерии за оценка на сътвореното?

Дали защото започваме да сравняваме сътвореното от нас с това, на по-добрите от нас?

Дали защото ни затрупват рутинни дейности, които осигуряват ежедневието ни?

А може ли да има творчество в рутинните дейности? Вие усещали ли сте го? Наблюдавали ли сте?

Таня, ти сега като правиш баница, усещаш ли всеки път подобен порив и щастие или това беше само първия път? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Таня, ти сега като правиш баница, усещаш ли всеки път подобен порив и щастие или това беше само първия път? 

Донка, аз все още не съм изгубила тази си креативност,винаги правя всичко с удоволствие, радва ме всичко каквото правя. И заниманията с внучките ми , и грижата за цветята , и готвенето, и ученето, и пеенето, и Паневритмията,и срещите с приятелите, и разговорите ни тук в Портала, и общуването с близките ми, абсолютно всичко, каквото правя, ми доставя удоволствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2::feel happy: и с мен е така, макар да звучи малко фантастично и сладко-невъзможно, ние с теб си знаем, че Е възможно. Само ще добавя за себе си, че правя само това, което ми доставя удоволствие, и правя нещата само тогава, когато ми доставят удоволствие. :) (Това дали не е бягство от задължения с твърде удобен мотив? :( )

А успя ли да запазиш или събудиш този порив у децата си и хората, с които те е събирал Бог?

Ако да, каква е "тайната"?

Случвало ли ви се е да осъзнаете, че някой е бил пратен при вас, за да му дадете кураж и свобода да "отвори пъпката" на своята "изплашена" креативност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А успя ли да запазиш или събудиш този порив у децата си и хората, с които те е събирал Бог?

Ако да, каква е "тайната"?

Нямам основания да мисля, че не съм успяла, поне в настоящия момент.

"Тайната" стои във формулата:Любов + Мъдрост + Истина + Правда + Добродетел. Универсална е и винаги действа. :feel happy:

Случвало ли ви се е да осъзнаете, че някой е бил пратен при вас, за да му дадете кураж и свобода да "отвори пъпката" на своята "изплашена" креативност?

Случвало ми се е и обратното. Имала съм чувството, че на мен са ми изпращани хора с тази задача. Спомням си много такива случаи. Благодаря на Бога за това. Благодаря и на вас приятели, защото ви чувствам именно като такива. :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според йога силата която човекът има за да твори, крия шакти, е от същия източник със силата която се създава дете, или половата сила.

create ~ procreate

В йога усилията са насочени за овладяване на тази сила под контрола на разума.

Като водата превърната на пара в парната турбина, тя може да свърши много полезна работа.

Тя се трансформирана в така наречената оджас сила [парата] и се използва за различни цели, като подмладяване, усилване на вътрешните органи, паметта, силата и пр. Творчеството тогава е самото човешко тяло, което се препостроява когато има необходимост от това.

Не е проблем например при издигането и в седмия център в мозъка да се кара без сън много дни наред.

Този вид вътрешна алхимия трябва да се прави под ръководство.

Също, моралните проблеми трябва да са вече решени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Състоянието на съществуване, в което пребиваваме, е тотално откъснато от реалността на Космическия Живот. Затворени в пашкула на тясната си аура, проявяваща се през твърдия физически мозък, ние живеем в едно животно-подобно състояние на илюзия и обсебеност от собственото си незнание и ограниченост. Отделният индивид от човешкото стадо създава своята малка илюзия, правила, норми и стандарти на разбиране и заедно с останалите индивиди от стадото си поддържа едно масово съноподобно състояние. Сън, сънуван от повечето представители на стадото, сън, в който са установени рамки на “нормалност”, тоест на сляпо ограничение. Тези рамки са изкуствено налагани на човечеството ни отвън, от същества, които имат интерес да ни поддържат в такова зомби състояние, за да се хранят с нас – буквално. Да пият кръвта ни! Да се хранят с произвежданата от нас ниско вибрационна енергия, образувана от животинските ни страсти. Най-добрият модел на Космоса и човека в неговата пълнота и многомерност, който съм срещал, е дървото на живота. Негова динамична репрезентация представлява астрологичната натална карта, схема на различните психически компоненти на човешкото същество и Космоса, съществуващи на различна дължина на вълната и проявяващи се във физическия свят и съответно през физическия носител на Човека. Ако си послужа с термини от тези два модела на битието, съвременният човек е изцяло обсебен от втория сефирот, Йесод(Луната, Астралният свят), и то от неговата най-низша проява – Лилит. Йесод е сферата на основно поле на съществуване на Космическата Йерархия на Ангелите. Ангелите са по съществото си хора от по-висш разред. Били хора като нашето човечество в една предишна манвантара, в едни по-леки и нетолкова грубо вибрационни условия на съществуване, сега те са издигнали съществуването си на по-висша октава на Любовта, Мъдростта и Истината, живеят безсмъртен живот, имат много по-ясни и реални възможности за прогрес и Освобождение от матрицата на отразеното битие! И, ако висшето ниво на тази сфера, Селена, е благодат, то низшето и състояние, Лилит, е това, което обикновено наричаме Ад. В теософията това вибрационно ниво е познато като низш астрал, в митологичните архетипи от цял свят, като подземен свят. Този подземен свят, Хадес, е обитаван от своите черни ангели, изкуствени, създадени от хората елементални мислеформи, естествени природни елементали, както и от черупките на починали земни ”хора”(истинският човек само се проявява през обвивките си)-елементарии. Обитателите на тази най-низша и тъмна сфера от битието имат своето място в цялостната схема на космическото дърво на живота. Те са неговите корени. Във всяко земно дърво соковете се движат едновременно нагоре и надолу - от корените към най-високите връхчета на последните клонки, като сублимираните земни елементи им служат за храна, и обратно, слънчевата светлина кондензира и се спуска до най-дълбоката тъмнина на подземната част от стеблото. Аналогично е устроена и многомерната Вселена. Мракът на бездната храни най-фините слоеве на проявеното битие, за да получи на свой ред Небесната Манна, спуснала се до него от сферите на красота и хармония! Протичането на вибрацията по ствола на космическото дърво на живота, тоест изфиняването и материализацията на космическата енергия, фохат, е нормален процес. Не е нормално обаче обсебването на тази енергия от низшите слоеве и прекъсването на връзката и с висшите и прояви. Такова е положението на нашата обгърната от оловно тежък егрегор планета. Егрегор, който изолира човееството ни от източника на живот, знание и радост. Аналогично е положението на съзнанието на масата от обитаващите планетата ни двуноги. Служещи на животинската си природа, хората забравят, дори отричат идентичността си със собствените си висши структури. Сякаш паразитен тумор е обхванал съзнанието на човечеството. Тумор, който изпива всичките му жизнени сили и го лишава от същинската му роля на свободен творец в безкрая на многостепенната игра, наречена живот! Основната енергия, която крепи цялото битие, е именно сексуалната сила. На висш план тя идва от източника си, от безграничния непроявен вакуум, Айн Соф Аур, вибрира най-близо до първоначалната си същност във висшите арупа (надформени) сфери, където нейните два полюса привличане и отблъскване, мъжки и женски са максимално сляти. Сексуалната сила, тази космическа вибрация, която захранва целия Космос, и която в езотеризма се нарича Фохат, забавя вибрацията си, като все повече раздалечава двойнствеността на полярностите си. Когато стигне до проявлението, в което ние функционираме, силата се проявява в нас като инстинкта на сексуалния нагон, либидо. В Индия я наричат Кундалини. Тук полюсите са максимално раздалечени. Според мен, ако искаме да бъдем креативни, трябва да върнем тази сила до източника и, който е извор на всяка креативност! Любовта е началото на творчеството. Без Любов творчество няма. За да обичаме, трябва д аовладеем и извисим сексуалната с исила - защото тя е директно проявление на Любовта в този свят!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Без въображението, творчеството и креативността, не биха били възможни.

Сещам се, че имаше една тема в портала за въображението.

Не би ли било възможно темите да се обединят в едно, защото и трите - въображение, творчество и креативност, са все от един и същи порядък и носят един и същи заряд?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без въображението, творчеството и креативността, не биха били възможни.

Сещам се, че имаше една тема в портала за въображението.

Не би ли било възможно темите да се обединят в едно, защото и трите - въображение, творчество и креативност, са все от един и същи порядък и носят един и същи заряд?

Наистина са о тедин порядък и са зависими едни от други двупосочно!!! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Твори мисълта, преминала през сърцето, т.е. получила сърдечен устрем. Така се създава магнит, привличащ от пространството сходни мисли, идеи и впечатления. Това е основата на вдъхновението и на внезапно осенилите ни идеи, както свързани с творчеството, така и с науката и другите области от живота. Въображението е способността ни да създаваме нови комбинации от така приетите идеи и от тези, които в миналото сме запечатали в паметта си като спомени. Пространството е изпълнено с мисли и впечатления, които можем да използваме. Същото е и с лъчите идващи от висшите светове, които обикновенно оставяме да се приплъзват покрай тялото ни без да ги усвояваме. За това е нужна съзнателна, положителна нагласа. Същия принцип лежи в основата и на интуицията, но тогава източник е нашата истинска същност.

От това, което казах, може да се направи извода, че когато творим, заслугата не е изцяло наша. Във всяко произведение, както и при всяко научно откритие участие вземат редица същества, които остават скрити за твореца или учения. Това разбира се не омаловажава заслугата на последния, защото той трябва да е развил нужните качества за да може да възприеме идеята, да я комбинира със сродни на нея (т.е. той се явява фокус и филтър) и да конкретизира всичко това, като създаде нещо красиво чрез въображението си, което да даде израз на озарилата го идея. Разбира се възможно е творчество и без вдъхновение, но тогава авторът може да разчита единствено на своите спомени и на това което вижда, като изходен материал за работата на въображението.

В заключение ще спомена факта, че много красиви идеи чакат в пространството времето, когато човечествотот ще запали в достатъчна степен сърдечните си огньове и ще ги пробуди за живот. За твореца творчеството е като молитвата - връзка с духовното. Творецът е проводник на висшите енергии, а творчеството му е техен израз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чрез творчеството се проявява Духа ни.

Чрез творчеството ние опознаваме нашите най-дълбоки чувства оставяйки Духа ни да ни води.

Перфектно изразено. :3d_047:

:3d_010::3d_051::3d_167::3d_052:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Творческият талант за мен е безценен дар от бога! Извира директно от сърцето на човек. Творчеството е вратичката към неограниченост и то ни прави Някой.То ни доближава най-много до бога защото чрез творчество ние имаме възможността да създаваме. Същевременно с това творчеството е мощно оръжие на човек, с което той може да промени света!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между другото , творческата енергия може да бъде първоначална - интелектуална , съзнателна енергия , която да намери своя път да се изрази чрез творчеството , придаването на форма , визуализирането .

Може да бъде емоционална енергия превърната в песен , може да бъде сексуална енергия , превърната в танц , може да е и съвкупност , една разходка по енергийното дърво на чакрите . Дори ,мисля , че в повечето случаи е точно така . Много рядко е енергия само от един вид , която не се развива нагоре или надолу . В повечето случаи е нагоре. ЗАЩОТО ЧРЕЗ ИЗКУСТВОТО, ЧОВЕК СЕ ИЗВИСЯВА .

Ина..отново много точно казано :thumbsup2:

и аз мисля че творчество проявява всеки един човек...в един или друг момент...по-рядко или по-често, НО ГО ИМА!

И аз си спомняк красивите, весели и нетърпеливи моменти, когато бяхме малки и искахме , обичахме и правехме толкова много неща...

бабите ни ни учеха как да бродираме, как да плетем на две и една игла, как да фъкаме аши, как да работим с хурка, дори едната ми баба ме учеше как да правя восъчен фитил...писането на яйца/във Велинградския край правим много хубави чйца с восък:)/, аз също много обичах рисуването и шиенето на дрешки и колекции за куклите...

когато ходехме на село много обичахме да взимаме по един чук, да сложим каската на деде и да копаем /деде беше миньор/, както и когато деде ни водеше /братовчедка ми, сестра ми и мен/ в книжарницата и ни купуваше оцветяващи книжки...и как сядахме на земята в кръг и рисувахме заедно....оооох и още толкова много щастливи и красиви спомени :feel happy:

Благодаря ти Донка, че ни връщаш в тези времена-беше и е толкова хубаво :3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Без въображението, творчеството и креативността, не биха били възможни.

Сещам се, че имаше една тема в портала за въображението.

Не би ли било възможно темите да се обединят в едно, защото и трите - въображение, творчество и креативност, са все от един и същи порядък и носят един и същи заряд?

Струва ми се , че креативността е от по-висш порядък от въображението и творчеството. Поне в духовен план. Разбира се, всеки влага в тези термини различен смисъл и с това съвсем не се опитвам да опонирам на уважаемата Мона.

Ама наистина съвсем,

съкън!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×