Донка Добавено Февруари 23, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 Бихте ли предложили някакво езотерично обяснение за подобен род неща? Време е отношенията да се сложат в ред Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 23, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 Под "свят на Истината" - атмичния свят ли се визира? Предполагам, че не само атмичният свят. Вероятно е добре да се види и самият контекст, където е използван този израз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 23, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 Чел съм за това, как самоубийците преживяват ад в астрала, траещ докато изтекат дните, които е трябвало да изживеят на Земята (самота, съжаление за стореното...). Това за абсолютно всички самоубийства ли важи? Семействата на самоубийците изживяват ад, ала не в астрала, а докато са живи. Цялото им битие отива по дяволите, носят стигмата, носят страданието - тихо или крещящо. Всички са обременени и всички нося вината, че не са могли да се намесят. Без да имат вина. Моля, когато се намесват подобни теми, имайте предвид, че ви четат и хора, преживели подобни драми, не прекалявайте. Лично на мен ми писаха хора, които са потресени от това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Февруари 24, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2015 Под "свят на Истината" - атмичния свят ли се визира? Предполагам, че не само атмичният свят. Вероятно е добре да се види и самият контекст, където е използван този израз. Имах предвид контекста на първия цитат от тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2723&p=50591 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Февруари 24, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2015 Бихте ли предложили някакво езотерично обяснение за подобен род неща? Време е отношенията да се сложат в ред Благодаря за отговора. На практика, в случая отношения липсват. С този мой познат, сигурно съм общувал максимум два часа и половина общо за целия ми живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 25, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2015 Отношения не означава контакти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Февруари 25, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2015 Отношения не означава контакти. Ако желаеш, внеси уточнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 25, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2015 Не мразя човека, но не се и радвам особено, когато се засечем някъде и ме заговори, понеже се е случвало през годините да се държи с мен по неприятни ми начини. Когато пръв го забележа, поздравявам от учтивост, от неудобство да подмина без поздрав - не от някаква реална нужда да го поздравя. Това са отношения но не са контакти Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Февруари 25, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2015 Понеже де факто с него няма какво да оправяме, предполагам че ако в съвпадението има някакъв смисъл, то този смисъл не касае другия човек, а само мен. Ако желаеш, коментирай за света на Истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 25, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2015 Донка ти го каза . Отношенията се дефилират от чувствата които изпитваш . А щом си го забелязал значи е време да изчистваш . Значи следващия път (може) да се задълбочи негативизма и тогава (може) да е по трудно . За теб са важни твоите отношения , не тези на другия . за света на Истината се пише много .Това е другото име на Реалността . Проблема идва от малкия светилник който всеки носи , от който сме зависими .Но и това е достатъчно за да може всеки да научава по нещо и напредва . За да разбере , човек трябва да обработи случващото се , със всичките си сетива и възможности . Всяко нещо може да приемаме като духовна храна . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 19, 2015 Доклад Share Добавено Юли 19, 2015 Защо откакто се помня, интересът ми към умствените дейности е по - голям и са ми по - приятни, отколкото физическите? Бих казал и че повече ми се отдават. Мързелът ми по отношение на умствената работа е по - малък и я предпочитам пред физическата. Четенето на книги и статии ме влече много повече от работата и физическите упражнения. Защо това е така? С менталното тяло ли е свързано? Има хора, които физическото си ги влече много повече (тоест, много повече обичат да спортуват, отколкото да четат книги). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 21, 2015 Доклад Share Добавено Юли 21, 2015 Според мен зависи от детството( и възпитанието ) . Общо го наричаме наследствени предпоставки . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Август 1, 2015 Доклад Share Добавено Август 1, 2015 Може ли според вас, само и единствено заради кармата на един човек, пътуващ в някакво превозно средство и неуправляващ въпросната машина, катастрофа да претърпят и другите возещи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 1, 2015 Доклад Share Добавено Август 1, 2015 Предполагам, че не. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 2, 2015 Доклад Share Добавено Август 2, 2015 Знаете за пеперудата и урагана ?Възможно ли е , група хора събрани на едно място по едно време да нямат нищо общо .Не ги ли е събрала тяхната съдба , във този момент ? Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Август 21, 2015 Доклад Share Добавено Август 21, 2015 (edited) Ако години преди нечия смърт, вие предложите на въпросния човек, като почине, ако съществува живот след смъртта - то тогава той да ви се яви на сън и да ви уведоми за това, но след смъртта си, не си удържи на думата, каква мислите, че може да е причината:- няма живот след смъртта - забравил е за уговорката ви - има живот след смъртта, но човекът не е способен да ви се яви в съня ви и да ви съобщи информацията, за която сте се разбрали години преди той да почине - има живот след смъртта и човекът е способен да ви се яви и да ви каже онова, за което сте се разбрали, но някой в отвъдното не му разрешава да го стори - обиден ви е и не желае да разговаря с вас - вие самите не сте способен да контактувате със съответната душа - вече не желаете да получите отговора на споменатия по - горе въпрос и затова душата на починалия не ви го казва? Редактирано Август 21, 2015 от Сингам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Август 29, 2015 Доклад Share Добавено Август 29, 2015 Питането ми към вас е относно темата "Секс? Какво е отношението ви към него?". Цитирам част от мнение на участника Иван, написано на 30 юли, през далечната вече 2005 г.: "Според мене ние мъжете сме облагодетелствани в това отношение защото можем да търсим Бога и Богинята вътре в нас , жените - не . Жените винаги търсят Бога вън от тях ....)))) Ако има не съгласни само подменете Бога и Богинята с ....Ян и Ин енергиите ." Линк за целия коментар: http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/280-секс-какво-е-отношението-ви-към-него/?do=findComment&comment=5684.Защо мъжа да може да търси Бога и Богинята вътре в себе си, а жената да може да търси само Богинята в себе си, а да трябва Бога да го търси навън? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 29, 2015 Доклад Share Добавено Август 29, 2015 (edited) - има живот след смъртта, но човекът не е способен да ви се яви в съня ви и да ви съобщи информацията, за която сте се разбрали години преди той да починеплюс вероятно- вие самите не сте способен да контактувате със съответната душаНо за първото съм убеден. Редактирано Август 29, 2015 от Станимир Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 1, 2015 Доклад Share Добавено Септември 1, 2015 Ако някоя много по - еволюирала от нас същност реши да се инкарнира, при все, че се е освободила от необходимостта да го прави, но желае, за да служи на Цялото (т.е., реши да направи саможертва, лишавайки се от заслужена почивка във висшите сфери), дали това жертване за Цялото е съпътствано само и единствено от радост и от любов към него или има и страдание при мисълта за завръщане в материята...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 1, 2015 Доклад Share Добавено Септември 1, 2015 (edited) Какво казват за Христос ?Konkretno? За Христос са писали наи много .То е отговора на въпроса ти . Личен опит няма ...Имал съм преживявяне-въпрос , за живота на земята . За мен той е красив , привлекателен , любопитен . Редактирано Септември 1, 2015 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 1, 2015 Доклад Share Добавено Септември 1, 2015 То много неща са писани и изговорени през вековете...Можеш да конкретизираш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Септември 2, 2015 Доклад Share Добавено Септември 2, 2015 Ако някоя много по - еволюирала от нас същност реши да се инкарнира, при все, че се е освободила от необходимостта да го прави, но желае, за да служи на Цялото (т.е., реши да направи саможертва, лишавайки се от заслужена почивка във висшите сфери), дали това жертване за Цялото е съпътствано само и единствено от радост и от любов към него или има и страдание при мисълта за завръщане в материята...?Тук не може да става въпрос за жертва. Човек жертва низшето, когато иска да придобие Висшето. Тогава само се говори за някаква "жертва", в езотеричното християнство.Милосърдието, проявено към другите, принципно, не може да бъде жертва (при условие, че човек не е себичен. А пък ако е себичен, това значи, че той, все още, не е свободен; ерго – той не може да бъде милосърден, защото е задължен да действа, в контекста на някаква лична корист, независимо от това, какво мисли, или не мисли, по този въпрос. Защото несвободният човек, е ограничен в мисленето си и поради тази причина, твърде много се заблуждава).Но на въпроса ти, бих отговорила, така: дали една Майка, на която малкото детенце е паднало в кладенец (или се дави в житейското море) – при все че знае, че никакъв писан Закон не я задължава, със заповед, да прави (или да не прави, в тази връзка), нещо; дали – Тя, когато бърза да се притече на помощ на бедното страдащо същество, мисли за някаква "своя" радост, или за някакво "свое" страдание; т.е. дали тя мисли, за нещо добро, или за нещо зло, досежно самата себе си? Уверявам те, че в този момент – у никоя Майка – няма никакво мислене, за самата нея, а тя напълно е забравила за себе си. Майката бърза, водена единствено от Духа, който е над доброто и над злото. Този Дух е Божествената Любов, която ражда Живота. Донка, АлександърТ.А. и Кон Круз 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 2, 2015 Доклад Share Добавено Септември 2, 2015 Да речем, че имаш желание да направиш нещо добро, но освен желанието, освен потребността да го сториш, има и определена вътрешна съпротива, която обаче е малка - ти я преодоляваш и извършваш доброто, без никой да те задължава (а да речем, защото вярваш, че така правиш добро на душата си, а и донякъде, защото имаш потребност да свършиш добрината, при все, че тази потребност не е категорична, а в теб действа и някакъв контрамотив срещу това да свършиш добрината). Това да направиш добро, воден донякъде от вярата, че правиш добро и на себе си не е вършене на добрина заради нечия заповед (била тя божествена или човешка). Но има елемент на корист. Това, което съм чел и което ми се струва разумно е, че по - добре човек да действа, в една или друга степен движен и от мисли за лична изгода, отколкото да бездейства. Няма как от много користолюбив и егоистичен да станеш много алтруистичен и самоотвержен. Има множество междинни степени между две крайни състояния. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Септември 2, 2015 Доклад Share Добавено Септември 2, 2015 Прав си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 9, 2015 Доклад Share Добавено Септември 9, 2015 (edited) Сингам----------- някакви колебания ли имаш ? Аз цял живот уча да живея в единството и още до никъде не съм стигнал . Вътрешната съпротива идва от разбирането за доброто .За това оглеждам каква свобода или ограничения дава това добро .Има ли ограничения , не е добро . Дали за мен , или другия , все едно .Наскоро прочетох едно изречение от Дънов { Аз съжалявам, дето хората не могат да разберат този закон. Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро!" Гледайте да въдворите хармония }----Мога да кажа . Правейки добро , правя света по добър и за себе си и за всички .Ако някоя много по - еволюирала от нас същност реши да се инкарнира, при все, че се е освободила от необходимостта да го прави, но желае, за да служи на Цялото (т.е., реши да направи саможертва, лишавайки се от заслужена почивка във висшите сфери), дали това жертване за Цялото е съпътствано само и единствено от радост и от любов към него или има и страдание при мисълта за завръщане в материята...? казват , че мнозина чакат ред за да дойдат на земята и усетят страдание и радост .Казват също , че кой ще дойде , кога и с каква задача , се определя от добре функциониращи правила ... Чрез думата саможертва , егото си прави паметник . Другия неподходящ израз ,, заслужена почивка" Що , ще рече ? Само от гледна точка на физическото тяло има напрегнат труд и почивка .Но ако разглеждаш събитията по всеобхватно .Ще видиш , че почивката е друг вид труд , Напр. : Спираш за малко , давайки време на кръвта да изхвърли блокиращата , мускулите , киселина .От някъде ми хареса следното : Разглеждайки почивката , като нищо не правене .Правим стъпка към крайната почивка - вечния покой . ...Лесно е да забележим , че за ума почивка няма . А за нещо по висше от ума ?Според мен ,,човек" завършил земния период на развитие , ако се въплъти отново , няма да изгуби постигнатото .За него животът ще бъде много по различен от нашия .Предполагам , нашите чувства на страдание и радост няма да ги изпитва , Ще си има свои , непознати за нас . Редактирано Септември 9, 2015 от АлександърТ.А. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.