Samovliubka Добавено Юли 10, 2014 Доклад Share Добавено Юли 10, 2014 Здравейте! Аз съм жена на 26 години. Имам връзка от скоро. Нещата вървяха гладко, до момента в който не правихме секс за 1 път. Оттогава футбола и приятели на мъжа с който излизам са на почит. Не се чувствам обичина, харесвана и желана. Онзи ден имахме оговорка да се видим, а той ми каза , че вечерта ще гледа мач... Според него това е нормално според мен не . Казах му край последния път когато го направи ( Излезе с приятелите си а имаше оговорка с мен ) . Извиняваше се но какво от това. Щом няма промяна в поведението, значи няма и разкаяние. Виж те аз не искам да пренебрегва тези " важни неща " за него , но над 100 пъти му обясних че не желая да ми казва че ще се видим, а после да отменя огорката защото има нещо " важно" за вършене. Не , не мога да го приема за нормално и колкото повече се опитвам толкова повече ме избива на агресия. Ето днес имаме огорка да спи в къщи, но желанието ми откакто му го предложих мина и просто ще го отрежа. Вдруги ден имам рожден ден, за който най вероятно е забравил ( защото поне ако помнеше поне щеше да си направи трудна да си промени смените на работа за да е с мен )... Нямам нито тонус, нито желание да го слушам , да го виждам и каквото и да е друго с разбиране и приемане. .. Какво да правя? Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 10, 2014 Доклад Share Добавено Юли 10, 2014 Здравей, от прочетеното оставам с впечатление, че си решила какво да правиш. Добре е само да изясниш за себе си това решение в следствие на обида от твоя страна ли е или от вътрешно желание и потребност. В зависимост от това какъв е отговора следват и пътищата за преминаване през ситуацията. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rona Добавено Юли 10, 2014 Доклад Share Добавено Юли 10, 2014 Мисля си, че на първо време трябва да се успокоиш,После да помислиш върху това,че няма по отблъскващо нещо за мъж,от стремежа на жената да го получи само за себе си.Мисля че успешна е тази връзка, в която всеки си има собствен живот и допуска другия да влезе в него.,Очакването друг човек да ти създаде твоя живот,носи само разочарование.Успокой се, занимавай се с любими неща,отпусни претенциите към него,,това ще промени и неговото отношение,може би,а ако не, ти по трезво ще прецениш подхожда ли ти тази връзка Кон Круз и Ивета 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 10, 2014 Доклад Share Добавено Юли 10, 2014 Подкрепям те.Ти наистина не си важна за него и няма смисъл да се измъчваш.Ще намериш някой който наистина да го е грижа за теб. Кон Круз и Ивета 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 10, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 10, 2014 Благодаря ! Имах нужда от обективност! (Диляна ), мисля , че решението ми е на основа обида . Потребност по скоро не . Мога и с него и без него . Не съм дете. Въпроса е ако остана във връзка как да подобря отношенията ? Раздялата е най - лесното ми решение . Сега разбирам , че днес няма да се видим (пак) . Бил болен . Но пък събота и неделя си взел почивни дни , за да е с мен ... Действа хаотично . Това ме обърква . Сякаш нямам сигурност и упора . И (Rona ) не поставям щастието си и живота си в ръцете на друг , просто ми се иска повече внимание , от разиграването му ми се скапва настроението и донякъде самочувствието . Имам чувството , че на него трябва да му кефне, че на излезе с мен ! ( д-р Първанов, благодаря за потвърждането на това което мисля дълбоко в себе си ) Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 10, 2014 Доклад Share Добавено Юли 10, 2014 една народна приказка, или незнам как да го нарека "ако един мъж започне да пренася вечер мебели с приятели, а е имал уговорка да излезе с тебе, значи просто иска да се измъкне от срещата" Твоичкият изглежда често "мести мебели" в дните, когато имате уговорка за срещи, В такъв случай не се занимавай с него и си потърси друг. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 10, 2014 Доклад Share Добавено Юли 10, 2014 Голямо его или страх от изоставяне Заглавието на темата би могло да бъде и : "Голям страх от изоставяне." В основата на големия страх от изоставяне лежи следното : Не се чувствам обичана, харесвана и желана. мисля , че решението ми е на основа обида . Потребност по скоро не . Мога и с него и без него . Не съм дете. Въпроса е ако остана във връзка как да подобря отношенията ? Раздялата е най - лесното ми решение . Ако човек няма достатъчно висока самооценка, ако не се обича и харесва, ако е готов да търпи унижения само и само за да задържи някого при себе си, вкопчвайки се в този някого като удавник за сламка, то този човек ще привлича именно такива хора (унижаващи го, недържащи си на думата, хора усещащи зависимостта му към тях и възползвайки се от нея). Работи в посока на следните неща : да се харесваш повече, както и по - малко да се влияе настроението ти от това кой какво направил. Така ще намалеят страхът ти от изоставяне и обидчивостта : и дори отново да ти се случи да попаднеш на не много сериозен мъж, по - лесно ще можеш да достигнеш до онова, което дълбоко мислиш в себе си. А то по принцип е по - правилното. Ако не си влюбена в този човек, ако не ти се нрави поведението му, не виждам защо трябва да се напъваш да оставаш във връзка с него. Ако искаш да си запазите отношенията, най - добре е да поговорите двамата за измъчващото те и в зависимост от поведението му след това, да прецениш дали да продължиш връзката си с него. Другият вариант е направо да го зарежеш. Не са се свършили мъжете. Можеш да си намериш някой, който да не те пренебрегва заради цар Футбол или ако ще следи футболните мачове редовно, то поне това да не води до нарушаване на уговорките ви. Съществува израза "мъжка дума". Намери си мъж, чиито думи да са мъжки и така няма да те спохождат споменатите разочарования. Нещата вървяха гладко, до момента в който не правихме секс за 1 път. С оглед на това ти изказване и на другите ти обяснения за поведението му, ясно е че той не държи на теб. Намери си някой, с който да ти е по - добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 11, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2014 Благодаря и за останалите коментари! Не ми е трудно да сметна колко е 2 и 2 , просто понякога ми се струва , че имам нещо сбъркано в ценностната система. Понякога мисля, че постъпвам егоцентрично. Нали децата до 3 години мислят , че света се върти около тях?! Понякога казвам, че харесвам един човек, после разбирам , че не харесвам поведението му ... така излиза , че не го харесвам.. а накрая в крайна сметка.. да не излезе , че никой не харесвам. Трудно ми е да се нагодя към някой, да се съобразявам..., с компромисите също съм доста скарана. Аз мисля, че за да съм щастлива ще трябва да намеря някой като мен и ако случайно не е, то ще се стигне до раздяла, някак няма да издържа на напрежението. Няма да избягам от проблема, но и няма дълго да го решавам . Но нали конфликта, конфронтацията са спомагател за разтеж? Един човек да се отвори към света и чуждите гледни точки? p.s ( Кон) над 2 години бях сама, търсейки себе си и този до мен ? Дали имам страх от изоставяне ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veselin111 Добавено Юли 11, 2014 Доклад Share Добавено Юли 11, 2014 "Тя каза: Нямаш хубаво тяло. Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта. Тя каза : не си достатъчно мъжествен. Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост. Тя каза: глупав си. Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга. Тя каза: не можеш да ме издържаш. Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход. Тя каза: ти си канцеларска мишка. Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване. Тя каза: алчен си. Той й купи къща в "Бояна" и "Порше". Тя каза: безнесът направи от теб дяволски бездушен човек. Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен. Тя каза: Кво се чудиш? Не те обичам и това е....." Така като ти чета терзанията се сещам за себе си преди - не ми вървеше в любовта и все се нахаквах с някакви смотли, дето ме караха да се чувствам сякаш има някакъв проблем в самия мен. Истината беше, че те просто не ме обичаха. И без това ниското ми самочувствие направо се срина в резултат на такива неуспешни връзки. Бях убеден, че ми има нещо и не заслужавам обич. Та кой би обичал такъв инфантилен, протеснителен и безотговорен мъж?! Самоприписах си какви ли не диагнози и състояния. Започнах да слагам маски, правех се на нещо, което не съм, криех слабостите си и донякъде успявах да заблудя околните. Но цялата тая гавра със себе си беше много стресираща и в резултат на това получих панически атаки, от които с помощта на терапия успях да се освободя. Какво направих - смених средата си, прекъснах всякакви любовни и интимни отношения. Година по-късно Бог ме срещна с най-прекрасното създание, което ме приема на 1000% с всичките ми слабости, с което не се налага да слагам маски и да играя театри. И чак сега разбрах какво е любовта... и колко далече от любов са били всичките ми предишни връзки! Съвета ми е не си губи времето с хора, които не те обичат, защото самочувствието ти ще пострада сериозно и ще задълбаеш в самовнушения за диагнози от Фройд-ов характер. Ивета, Кон Круз и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 11, 2014 Доклад Share Добавено Юли 11, 2014 p.s ( Кон) над 2 години бях сама, търсейки себе си и този до мен ? Дали имам страх от изоставяне ? Писах ти на базата на това, което бях прочел за теб. Част от прочетеното беше заглавния ти въпрос : Голямо его или страх от изоставяне Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 15, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 15, 2014 Как да разбера , че едно нещо идва ( или ми се случва ) защото го искам от сърце, а не заради егото? Например , ако не ми се обади , как да разбера , че страда егото ми , не сърцето ми ? Редно ли е да оставяш , човека да бъде такъв какъвто е без да му казваш какво искаш да коригира в поведението си ? Или ще бъде по добре да му кажеш все пак с какво и как би се чувствал по добре ? Възможно ли е изцяло рационалния избор да се окаже добър ? Имам в предвид , когато срещнеш човек който отговаря на твоята ценностна система, но нямаш кой знае какви чувства? По добре ли е да си сам и така да изграждаш себе си или е по добре във връзка в която можеш да изпробваш това което вече мислиш , че си придобил ( като знания)? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SeekerOfAnswers Добавено Юли 15, 2014 Доклад Share Добавено Юли 15, 2014 редно, нередно, трябва, не трябва... познати са ми тези разсъждения и въпроси, но ако беше въпрос за умуване, досега да си го измислила! истината, според мен,... не се разбира, тя се преживява, чувства. понеже ти не си особено свързана със самата себе си, не можеш да си разпознаваш чувствата, кое е твое и кое не. защо не пробваш психодрама - преживелищен метод, сякаш на игра откриваш много истини за себе си... и индивидуална психотерапия също напоследък почвам да се убеждавам, че единствено себепознанието (да се свържеш със себе си и най-дълбоките ти ценности) оправя другите "външни" неща като стрес, кофти отношения с околните и т.н. ... така че, ключът е в теб.. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 15, 2014 Доклад Share Добавено Юли 15, 2014 Мисленето не е ли решаващо за оцеляването ни на този свят? Вашият ум е средство, инструмент. Има го, за да го използвате за определени задачи и когато задачите са изпълнени, да го прибирате. Аз бих казал, че около 80-90% от мисленето на повечето хора е не само повтарящо се и безполезно, но и поради нездравия си и често негативен характер е до голяма степен вредно. Наблюдавайте ума си и ще видите, че е така. То води до сериозно източване на жизнена енергия. Това натрапчиво мислене всъщност е нещо, към което сте се пристрастили. Какво е характерното за едно пристрастяване? Много просто - вече нямате усещането, че е по силите ви да спрете. По-силно е от вас. Освен това ви създава фалшиво усещане за удоволствие - удоволствие, което неизменно се превръща в болка. Защо се пристрастяваме към мисленето? Защото се отъждествявате с него, тоест извличате чувството си за идентичност от съдържанието и действието на ума си. Защото вярвате, че ако спрете да мислите, няма да ви има. Израствайки, си създавате мисловна представа за това какво сте въз основа на възпитанието си в личен и културен контекст. Можем да наречем това въображаемо „аз" ваше его. То се състои от мисловна дейност и може да се поддържа единствено чрез постоянно мислене. Терминът его означава различни неща за различните хора, но когато аз го използвам тук, влагам в него смисъла на неистинско „аз", създадено от несъзнателното себеотъждествяване с ума. За егото настоящият момент почти не съществува. За важни се смятат само миналото и бъдещето. Това обръщане на истината наопаки обяснява факта, че „его режимът" на ума е толкова нездрав. Той винаги се грижи да поддържа миналото живо, защото какво сте вие без миналото? Постоянно се проектира в бъдещето, за да си осигури оцеляването и да търси там някакъв вид освобождение или осъществяване. Казва: „един ден, когато стане това или онова, ще бъда добре, ще бъда щастлив, ще намеря покой". Дори когато егото привидно се занимава с настоящето, това не е настоящето, което то вижда: възприема го съвсем изкривено, защото го гледа през очите на миналото. Или пък свежда настоящето до средство за постигане на някаква цел, а тази цел винаги се намира в мисловното построение на бъдещето. Наблюдавайте ума си и ще видите, че този процес протича точно така. Настоящият момент крие ключа към освобождението. Но докато сте вашият ум, не можете да намерите настоящия момент. He иcкaм да загубя способността си да анализирам и преценявам. Нямам нищо против да се науча да мисля по-ясно, по-фокусирано, но не искам да губя ума си. Мисленето е най-ценният дар, който притежаваме. Без него щяхме да сме просто един от многото животински видове. Надмощието на ума не е нищо повече от етап в еволюцията на съзнанието. Сега трябва да преминем спешно към следващия етап, иначе ще бъдем унищожени от ума, който се е превърнал в чудовище. По-късно ще говоря за това с повече подробности. Мисленето не е синоним на съзнанието. То е само една от неговите страни. Мисълта не може да съществува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене. Просветление означава да се издигнем над мисълта, а не да паднем обратно до равнището под мисълта - равнището на едно животно или растение. В просветленото състояние вие продължавате да използвате своя мислещ ум, когато ви е нужно, но много по-съсредоточено и ефективно от преди. Използвате го най-Вече за практически цели, но сте освободени от неволния вътрешен диалог и във вас е тихо. Когато използвате ума си, особено когато трябва да се намери находчиво решение, преминавате на всеки няколко минути между мисленето и тишината, между мисленето и немисленето. Немисленето е съзнание без мисъл. Само така може да се мисли творчески, защото само така мисълта притежава реална сила. Сама по себе си, когато вече не е свързана с много по-широкото царство на съзнанието, мисълта бързо става безплодна, нездрава и разрушителна. Умът е по същество машина за оцеляване. Нападение и отбрана срещу други умове, събиране, съхраняване и анализиране на информация - за това го бива, но изобщо не е съзидателен. Всички истински хора на изкуството, независимо дали го знаят или не, творят от територията на немисленето, от вътрешната тишина. След това умът придава форма на творческия импулс или прозрение. Дори големи учени са споделяли, че творческите им прозрения са настъпвали в моменти, когато умът се е смълчавал. Едно национално проучване на методите на работа на най-видните математици в Америка, включително Айнщайн, изненадващо показа, че мисленето „играе едва второстепенна роля в кратката и решаваща фаза на самия творчески акт"[1]. Затова бих казал, че простата причина повечето учени да не са творци, е не, че не знаят как да мислят, а че не знаят как да престанат да мислят! Не е заслуга на ума и мисленето чудото, че на земята има живот, нито създаването и поддържането на вашето тяло. Очевидно тук действа интелигентност, която е безкрайно по-голяма от ума. Как е възможно една-единствена човешка клетка с диаметър една хилядна част от инча да съдържа в своята ДНК указания, които биха изпълнили 1000 книги с по 600 страници всяка? Колкото повече научаваме за начина на действие на тялото, толкова повече осъзнаваме колко безбрежен е този действащ в него интелект и колко малко всъщност знаем. Когато умът възстанови връзката си с него, той се превръща в прекрасен инструмент. Тогава той служи на нещо по-голямо от себе си. [1] А. Кьостлер, Духът в машината". - Бел. авт Ивета, АлександърТ.А. и bliss 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 15, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 15, 2014 Оставих го . Този път имахме уговорка да вечеряме , а отново в последния момент ми каза че има много работа и ще остане до късно т.е че няма да се видим. Радвам се , че му казах всичко , което мисля ! Наистина пренебрегването ме наранява повече от каквото и да е друго . Мисля че се чувствам по добре сама . Исками се да не бях го срещала , но уви до седмица , две ... Ще ми мине . Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивета Добавено Юли 16, 2014 Доклад Share Добавено Юли 16, 2014 Страхотно и много вярно казано от didi_ts - Диляна Колева От моя личен опит знам, че започна ли много да мисля особено, когато трябва да взема важно решение значи работата отива на зле. Затова притихвам, смълчавам се и се опитвам да чуя сърцето си. То винаги ми дава правилен отговор. То никога не лъже. Дори и да трябва да мина през много неприятни за мен ситуации или колкото и да е трудно знам, че съм на правилната посока и в крайна сметка ще получа това, което е най-добре за мен. Затова и народа е казал : Не му мисли много. Колкото повече мислиш толкова по-зле. Първо чуй сърцето си и след това остави ума да ти помогне да постигнеш желаното. Ако разчиташ само на ума при всички положения ще те излъже, защото той само може да преценя и претегля в повечето случай безуспешно. Успех и късмет от мен Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 16, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2014 Ще последвам сърцето си . Рано или късно винаги го правя . Дори когато искам да се разочаровам за да се откажа тотално от идея или човек. Просто след като му написах всичко което чувствам и мисля под формата на смс , той дори не си направи труда да ми върне каквото и да е . А смсите не бяха обидни , напротив пълни са с чувства и искреност , а и недоумение , какво се е променило толкова . Така като не ми връща имам чувството , че има нещо недовършено , нещо за което трябва да продължавам да мисля , да коригирам . Няколко пъти посочих че честността е всичко за мен . Бих искала да ми отговори ( дори ) да ме отреже , но да свърши всичко най после. Наистина се поизмъчих от снощи насам с тази ситуация . Щях да се радвам да бяхме се изяснили очи в очи а не пак да чакам ..смси .. Уви ! Иска ми се да направя нещо за да ми поотмине болката . Тежко е приземяването ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 16, 2014 Доклад Share Добавено Юли 16, 2014 Бъди реалистка.От поведението му личи, че не му пука за теб.Защо да ти отговаря? Ти, били си губила времето, да пишеш на човек, който не те интересува? Аз лично не бих. Ивета 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 17, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2014 Прав си ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 17, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2014 Какво може поведението ми да е себеотстояващо в случаите когато се засичаме ? Как да се държа като истинска жена , а не като супол ? Например :1) просто да го поздравявам ? 2) да не се опитвам да му се харесвам ? 3) Натрапвам, обяснявам ? 4) Да не го търся , нито смс ? 5) да не минавам в извън работно време от там ? 6) да отговарям кратко и ясно ? 7) да не го обвинявам , нито себе си ? 8) да не се опитвам да поправя отношенията ни ? Да се опитам да приема че са непоправими ? 9.) Да го гледам в очите докато ми говори , а не в Земята ? Все едно съм направила кой знае какво като съм била с него . Чувствам се малко зле заради това . 10.) Да излизам с други мъже ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 18, 2014 Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 Какво може поведението ми да е себеотстояващо в случаите когато се засичаме ? От какво искаш да се предпазиш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 18, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 От болката . От това , че мога да го видя с друга и да ме боли , от това че ще съм тъжна дори само когато го гледам от далеч , от това че не мога да го докосна и прегърна , не мога да му се радвам, да го гледам в очите , да му нося кафе , закуска или обяд . От това , че не мога да го погледна в очите . Имам чувството че съм зле , че се е подиграл с мен и ме е захвърлил , а аз съм влюбена и се съм си дала сметка за какво иде реч преди да правя секс с него .... Имах нужда да се влюбя лудо , направих го спонтанно . Бях искрена , чиста и непринудена като дете. Но точно затова неразбрана . Защото той постоянно ми казваше че се държа като дете и правя детски работи. А на мен ми харесваше да чувствам душата си свободна , да милвам , целувам и прегръщам човек който харесвам на улицата . Да го държа за ръка ... Това ми липсва и от това ме боли . Искам да се предпазя от тези слабости които чувствам когато го видя . От това че ще ми се прииска пак да говоря с него , да се гушна в него да си поплача ... Не искам да бъда слаба . Аз съм отговорна зряла жена която винаги застава зад думите си каквото и да ми коства това. Лошото е че повярвах че и той е такъв... И още не вярвам че не е ... Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Август 20, 2014 Автор Доклад Share Добавено Август 20, 2014 Защо изпитвам агресия към мъжете , които се опитват да бъдат близки с мен ( интимни )? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 20, 2014 Доклад Share Добавено Август 20, 2014 Визирайки предния ти пост, ще отговоря - защото в теб има голямо вътрешно противоречие. Имах нужда да се влюбя лудо , направих го спонтанно . Бях искрена , чиста и непринудена като дете. Но точно затова неразбрана . Защото той постоянно ми казваше че се държа като дете и правя детски работи. Децата са слаби, те имат нужна от чиста обич, човек на когото да се доверят безрезервно и да се чувстват сигурни. От една страна ти искаш това. Липсва ти, вероятно си имала дефицит в получаването на любов, не зная, предположение. Не искам да бъда слаба . Аз съм отговорна зряла жена която винаги застава зад думите си каквото и да ми коства това. А това е ума. Той иска да е силен. На всяка цена. Как да си слаба и силна едновременно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
deepwoman24 Добавено Януари 21, 2015 Доклад Share Добавено Януари 21, 2015 И как се преборва голямото его или ума както казвате.Егото повече пречи отколкото да е в полза.И на мен ми пречи искам да го покоря.Да приемем ,че сме слаби ,че се проваляме и т.н в тая насока ли да се водим ?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Януари 21, 2015 Доклад Share Добавено Януари 21, 2015 "Единственият начин, да неутрализирате силата на егото така, че да не ви подчини е да бъдете щастливи! Щастието убива егото." Ошо Понеже може да бъдат интерпретирани многостранно думите на Ошо, ето малко насоки от Майкъл Тамура „Някои духовни търсачи погрешно разбират процеса на освобождаване на егото от всички негови „притежания“ като убиването или унищожаването на егото. Както оцеляването е първичният инстинкт на цялата природа, така и егото ще се опита да оцелее на всяка цена. Ако го заплашите, няма да успеете да изпълните своята духовна цел. Ако го оставите да гладува безразборно, няма да успеете. Вие, душата, имате нужда от съдействието на своето его. Проблемът не е в притежаването на его – вие няма да можете да осъществите себе си без него – а в начина, по който се отнасяте към него по своя духовен път. Докато егото не се превърне във ваш приятел и съюзник, то е като дете, отгледано с полуфабрикати. Не можете да насилите егото си да яде здравословно за една нощ. Крайната цел на вашето его е да бъде вашия носител към свободата и Бог. И вие трябва да го отучите от диетата на полуфабрикати, да го накарате да пости, за да се очисти от токсините, и да го храните с истинска „духовна храна“. Запомнете, че егото е самоопределящата се интелигентност на вашето съзнание. Докато не го храните правилно с мъдрост, родена от опита, то не може да се отъждестви с духа. Колкото повече се учите да действате като своя духовен Аз, вместо да зареждате със сила капризите на егото, толкова повече ще му помагате да се освободи и да го превърнете в своя носител към истинската духовна свобода.“ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.