Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Лиула

Много съм добре

Recommended Posts

Да... и отново се доказа... За да дойде прозрението "много съм добре" - истинското прозрение, не мантрата, е нужен задължително моментът на страданието, разочарованието, усещането за несправедливост и предателство дори... Ако човек е на повърхността и гордо е скъсал пъпната си връв с Вселената, той потъва в чернилката на собствената си оценка и очаквания. НО ако остави по същата тази пъпна нишка да се влее в него живителна струя Божествена любов, любов не заради, не защото, не в името на, а просто любов (както беше написал един приятел - любов въпреки...) Може би някъде там минава границата между розовата самозаблуда и истинската безусловна любов ... Парадокс, но чистотата винаги е свързана с чистене, а то не става без замърсяване... поне не тук на тази планета...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

и пак стигаме до въпроса какво всъщност е любовта. То верно, че има много страни на въпроса, но най-смешно изглежда, когато човек се пъне, бие в гърдите и крещи, че обича. Да кажа, че Учителя споменава "който обича, взема..."

 

Хм, личи си, че съм станал от следобеден сън, а това е вредно за мен, но пак е израз на любов :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек обича птичките и тревичките истински той не се бие в гърдите за това, просто защото тази обич е толкова естествена за него и му доставя такава радост, така че той не я осъзнава и не я възприема като някакво свое постижение, с което специално да се хвали и да се бие в гърдите.

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек обича птичките и тревичките истински той не се бие в гърдите за това, просто защото тази обич е толкова естествена за него и му доставя такава радост, така че той не я осъзнава и не я възприема като някакво свое постижение, с което специално да се хвали и да се бие в гърдите.

 

Не е достатъчно да обичаш птичките и тревичките, а да обичаш себе си в ландшафта на птичките и тревичките.

Конюнктурата на битието определя парадигмите на реалността, където място за митомания, няма. 

 

И, когато казваш - аз съм добре, ти го знаеш, не е пренос, нито компенсация, нито очакваш някой "умник" да прави анализи на твоето "добре". Ти просто си добре, защото знаеш какво искаш, знаеш кой си и можеш. 

Осъзнаването на реалността е най-прекият път към това да си добре. 

Особено в свят на митомани. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четейки предните коментари, се абстрахирам от тях. 

Човек е добре както е сам, това съм го научила от родителите си - да бъдеш сам със себе си, значи да си някой. Пък и да не си, е все тая, ако пак си сам :D

 

 

Няма да забравя Ловци на бисери, каква болка издълба у мене, когато рабрах, че онова невинно щастие може да бъде отнето и че после отново да се види - Ловци на бисери, да се усети и драмата на операта. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-добре ще се чувствам на остров Капри. 

В уханията на пролетни цветя, на гледка с яхти и безкраен залив, ето терапия за нормални жени. И после шопинг между Прада и Армани,  може и Долче и Габана. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес се чувствах върховно - въпреки утринния хлад и заледените пръсти на ръцете и краката, но заради невероятния изгрев!

- въпреки влагата и калта на полянката - но заради неописуемите песни на славеите, които огласяват гората на Кенана и прелитаха и пяха заедно с нас 2 часа! 

Беседата - сякаш отговаряше на въпросите, на вълненията ни в този момент... 

Но най-велико от всичко беше усещането за хармония и светлина между нас - свирещите, пеещите и танцуващите! Първата Паневритмия тази година! Ангелите ни танцуваха и пяха с нас! 

med_gallery_377_43_67830.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Била съм и по добре .

Ей , това небе не се наваля !

Такъв мрачен ден отдавна не е било при нас ,слънцето не се показа и за минутка .

И в комбинацията със сатурновата дупка в , която съм е просто прелест .

Искам си слънцето и овнешката енергия и позитивизъм ...само още някой ден да издържа 

и да видя моята пролет .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не искам да редактирам и за това ще допълня .

Всъщност това е несериозно... най-голямото богатство е здравето -

и любовта на любимите ти хора .

Да виждам тръпчинките, и дългите мигли, и тези красива уста 

разтворени в усмивка до ушите .

Ще си шибна един шамар да се опомня ...

виновен е дъжда и всички планети , които са на главата ми 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×