Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Акация

Свободата и Цялото

Recommended Posts

преди 22 часа, Донка каза:

А ние сме локални проявления и като такива сме свободни в рамките на своята локалност ( във всеки смисъл)

Така и не ме разбрахте, че "локалността" е функция на преживяването в тяло. Те баш в тази ни "локалност" не сме свободни, а имаме свободен избор измежду вече налично!!!

Същинската свобода е във Въображението ни! "Там" се проявяват всички "образи","концепции","парадигми". "От там" слизат и "картите", ама когато се предоверим на други хора и спрем да мислим самостоятелно, живеем в техния свят, дори и "водачи" караме МПСто си по "техните карти".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 22 часа, АлександърТ.А. каза:

Тука развива основен мотив от християнството , за греха . Но не както се тиражира в масовото религиозно разбиране . А греха като възможност за израстване . 

.....

Все още като цъкна на форума пише - "философия", а не "теология"!!!

Ама явно за някой може да има изключения!

преди 22 часа, АлександърТ.А. каза:

Трансцендентална Тайна, която е Тайната на Творчеството, един от неразбираемите таланти на Бога да притежава Отрицанието и да бъде господар на Страданието.

БОГ не притежава, Той е!

Това, че несъобразително си цитирал този автор, поднасяйки го безкритично, не означава, че и ти като него не антропоморфизираш инфантилно БОГ!

Айде вземи най-накрая да "боравиш" и със собственото си "Отрицание"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 13.09.2020 г. at 23:54, АлександърТ.А. каза:

Тука развива основен мотив от християнството , за греха . Но не както се тиражира в масовото религиозно разбиране . А греха като възможност за израстване

Не само това. Грешките са неизбежни на определен етап от развитието на човека. Тази случка в Едем е била неизбежна. На човека се дава възможност да избира, но той все още няма знанията и качествата за да направи разумен избор. Това е начинът за натрупване на нужния опит и за придобиване именно на тези необходими за разумния живот знания и качества. Всеки може да види, че нещо подобно се случва и в отделното човешко въплъщение, когато детето е неспособно да взема най-адекватните решения. Да оставиш свободен някого за да се завърне сам - стана въпрос за това в предходните дни. Това всъщност е изгонването от Едем, което би следвало да доведе до израстване и до завръщане (като в притчата за блудния син).

В някои случаи въпросното израстване може да продължи твърде дълго, човекът да не успява да достигне до нужното осъзнаване - това все пак е реалният живот, а не някаква дирижирана пиеска. А и каква свобода има в последната? Но на такива хора им се дават възможности непрекъснато, дори и да не е очевидно за тях и за останалите.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 13.09.2020 г. at 17:32, kipenzov каза:

"Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността"

Тук пишещите (предполагам всички) се отъждествяваме с едно свое отражение. Освен ако някой не се е осъзнал като своята същност в причинния свят. 

 

В 13.09.2020 г. at 17:32, kipenzov каза:

Ако "позадълбаем" ще стигнем и до субстанционалността на Аза( концепта за Атман), еветуално "висшата индивидуалност". И това ще бъде единия "ръкав" на доста абстрактния мисловен анализ( водещ до съответното чувство).

Но автора го избива на липсата на субстанционалност на Аза, неговата илюзорност, Анатмана, и в хептен "дълбокото/отнесеното" - Пустотата, Шунятата.

Концепцията за анатман реално не се различава от концепцията на Шанкара и на Адвайта, че атман е идентичен с Брахман. Да осъзнаеш себе си като част от Бог, като едно с него и всичко в него - това наистина засега е далечно.

Според мен в случая авторът не се задълбава чак товкова много. По-скоро се има предвид Висшия Аз (атма, будхи и манас в съвременната езотерика).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Станимир каза:

Тук пишещите (предполагам всички) се отъждествяваме с едно свое отражение. Освен ако някой не се е осъзнал като своята същност в причинния свят. 

Всички сме "отражения"( някакъв Simulacrum), ама осъзнаването, че живеем в Simulacra and Simulation , в която "тъждествеността" е вече доста "отдалечена" от "оригинала" е вече трудно лично постижение по Пътя! А пък и здравословното "връщане", "приземяване" в обикновеното ежедневие...

 Дори често се прокрадва и илюзионната убеденост, че такава "връзка" няма, щото "се губи от погледа самата връзка", а това "придава" същинска субстанционалност на Симулацията... и се "губим" ...И аз не знам дали има такива хора в тук пишещите...:(

 

Току-що, Станимир каза:

Според мен в случая авторът не се задълбава чак товкова много. По-скоро се има предвид Висшия Аз (атма, будхи и манас в съвременната езотерика).

Точно "незадълбаването" и съответното небалансирано, "еднопосочно" както го нарекох, поднасяне на собствената концепция на автора, бе причина да си изкажа мнението, че Функционализмът е интересна наука, но не и функционалистите. Защото "основата" им е, че ние сме "Дарвиново", "еволюирало животно", или както се самоопределя автора - "мислещо животно", а това за мен е "еднопосочно", небалансирано, неизказващо и контратезата си, и в тази му същност - Чисто Внушение, а не послание към друг Разумен Човек. ... и като самостоятелно такова във форум "Философия", не би следвало да остане без да "му лепна моята критика", според моите критерии за правилност. ..

А дали авторът е направил опит, чрез внушения, метафори, да предаде метафизичната концепция за Атмана или Анатмана, вече е въпрос на дискусия, щото за пореден път коментираме автор, който не може да изкаже нещо насочващо за собствените му убеждения, освен това, което вече е споменал, но не е конкретизирал каква му е по-дълбоката концепция с използване на познати термини като "Атман" или "Анатман".

На мен, лично, повече ми клони към "Анатмана" с тази му "изначална несамотъждественост", която е характерна за Будизма, "илюзорността на Аза", "взаимовъзникването изпод взаимната обусловеност на съществуването" и съответната липса на реална субстанционалност, "собствена природа", защото няма такава в "непостижимостта" на Пустотата, Шунятата .

Да ма намесва и концепта "Бог"!!!! И става "манджа с грозде"!!!! "Пълна каша в главата", което е видно и от прическата му.

Обърквацията става тотална, защото "есенцията" на Будисткото схващане за Пустотата, е че "няма Буда природа", извън човешките ни възприятия, както и няма човешки възприятия извън "Природата на Буда", щото всичко взаимовъзниква и е въпрос на "движение по градиента Вътре-Вън" да открием "Същинския Буда".

А пък авторът "намесва" християнския концепт(част от доктрината) за "Обективния Бог", който е "безпогрешен автомат", извън нашия илюзорен "фактум на индивидуалността". А така въвежда и представата, че ние, като "Субекти", поради това, че сме "Греховни" сме отроче, на "Нещо", което едва ли не не е и в нас, "отрицание" на Съвършеното. 

( "съвършеното", което пък е автоматизирано, на всичкото отгоре, без да се съзнава, че "автоматът" е полярния образ на "чувствения", Танатос и полярния му Ерос, и за това написах за незъзнаваното Деструдо на самия субект-автора. Защото това, че те изгаря вътрешното чувство за несъвършеност, дължащо се на "различността" и сблъсъка със собствените си ниски страсти, когато си ги открил, не означава, че си длъжен да се отречеш от тях, изфабрикувайки си собствена концепция, базирана на малоценността- "греховността". Рационализация на Ума. Просто се изживяваш като Его сравняващо се "болезнено" с Безкрая, с Всичко което Е). 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Станимир каза:

Концепцията за анатман реално не се различава от концепцията на Шанкара и на Адвайта, че атман е идентичен с Брахман. Да осъзнаеш себе си като част от Бог, като едно с него и всичко в него - това наистина засега е далечно.

Реално се различава, и то доста! Защото при Атмана, независимо кое разклонение на Индуизма е, все пак е Индуизъм! 

А при Индуизма имаш Атман, чиято "висша, назначена цел" е да "се слее" с Брахман! Т.е. Субстанционалността е само проекция на "по-висшата Реалност". Субективната реалност и Абсолютната Реалност( атмана и Брахман), "разделени" от "булото на Мая", с "цел да го скрие". Ама тия дето "отварят книгата, прочитат, и затварят, скриват, да не видят и други, КОИ СА по вашата скала на оценяване, :lol:?!  В същността си Индуизмът, както и повечето ортодоксални(масови, колективни) религии налагат съществуването на външен, "съвършен свят", към които да се стремят правоверните.

Т.е. залага се Обективността, "Външното Съвършено" в опозиция на "Вътрешната несъвършеност", и то като обществено зададена цел за "висше движение" на индивидите в обществото изповядващо Индуската религия (или последващите й "отрочета" - Християнство и Ислям, а "отрочета" защото формата им е също Монотеистична, а не Политеистична или пък изобщо Атеистична). И всъщност се задава ракурс за "движение" на хората като общество, като единен, комплексен Идеал за следване и налагане на морални норми на поведението на всеки индивид.

Така, че Атмана, като проекция на доктрината на "обществено(колективно)" изповядваните религии, носи един "заряд"! А Анатмана като проекция на "индивидуалните" религии, носи съвсем друг "заряд"! 
Вероятно има нужда от малко конкретика какво имам предвид под "обществени" и "индивидуални" религии, а за това малко по-подробно съм писал в темата за "Измеренията" тук

При Анатмана, в самия Будизъм(протоформата му отпреди над 2000 г., това което във времето не се е загубило или е тенденциозно променяно с интерпретации), вече има индивидуализиран път към Божественото(достигане до Същинския Буда, в Седмте му "тела", "възприятия"), което е самата природа на Всичко, което може да преживее човек, дори и като "Атман". НЕ-природата често се преживява и като нихилизъм, но това е продукт на неразбиране, според мен...

Макар и да "звучи" идентично" с "отричането", "преходността" на Субекта, както е в Индуизма(Християнството, Исляма), при Анатмана, НЕ-душата, е заложено "индивидуално движение" отвъд колективно споделената представа за Брахман(Бог). Т.е. налице е и Свободата да бъдеш Индивидуалност, частица от Бог, отвъд колективното(общественото). Като "есенция" това "освобождаване" от "привнесеното отвън" в този "илюзорен свят", съществуващ единствено като взаимовъзникващото Желание и проявление в материалната реалност.

А самото "идентично звучене" между атмана и анатмана се дължи на "привнесените" в първичния Будизъм "допълнения", които са го оформили като Религия. 4-те Благородни истини, дали не е от значение как ще ги интерпретираш, ако живееш в общество и ако си в аскеза?! Дали от Благородния Осмичен Път ще ти се налага да прилагаш "3.Правилно говорене" като част от Нравствеността, ако не си сред хора?! И за какво, при положение че Буда е постигнал "Нирвана", се е върнал да "говори"?!? За да се "отричаме" от някаква част от нас, което служи за социализирането чрез потискане на индивидуализма, което пък е основата на Будисткия път?!

За да не създавам излишни потенциали за емоционални реакции, просто ще обобщя що-годе безпристрастно!

преди 1 час, Станимир каза:

Концепцията за анатман реално не се различава от концепцията на Шанкара и на Адвайта, че атман е идентичен с Брахман. Да осъзнаеш себе си като част от Бог, като едно с него и всичко в него - това наистина засега е далечно.

 Концепциите за Атман и Анатман се различават щото са проекции на различни "пътища".

Първото е на "Социалния път" към Божественото, а второто на "Индивидуалния път".

А тази есенциална разлика между социалното и индивидуалното, доста често се опитвам да подчертавам, ма май не ми се получава да ме разбират.

В крайна сметка са просто различни пътища, по които човек може да "върви по Пътя си", и отразяват различни възможности за реализиране на двупластовата ни същност, погледната през призмата на индивида - социалната и индивидуалната природа на Човек .

В това отношение ще си позволя да цитирам Айнщайн от статията му от 1949г. "Защо социализъм":

"Човекът е едновременно самостоятелно същество и социално същество. Като самостоятелно същество той се опитва да защитава своето съществуване и това на своите най-близки хора, да задоволи своите лични желания и да развие своите вродени способности. Като социално същество той се стреми да получи признанието и привързаността на околните, да сподели техните удоволствия, да ги утеши в тъгата им и да подобри условията на техния живот. Единствено съществуването на тези променливи и често конфликтуващи черти на характера на човека и техните специфични комбинации определя степента до която един индивид може да постигне вътрешно равновесие и да допринесе за благосъстоянието на обществото. " 

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×