Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ISTORIK

Каква е идеологията зад термина "degrowth"?

Recommended Posts

Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена.

Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми.

Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление.

Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция  - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави.

 

Дерастежът  не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята.

 

Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия.

 

Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще.  Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление.

 

Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост.

 

Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни).

Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди.

В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса.

Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като:
- намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата);
- постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие);
- прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели;
- влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество.
- възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване);
- Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата  значително се увеличава.
- Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и  разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата.
- Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството  между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм).
- От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло.
- Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води.
- Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд.
- Свеждане до минимум на производството на отпадъци.
- Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно.
- Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство.

Ето петте стъпки в правилната посока:
- намаляване на консумацията; (reduce)
- поправяне на това, което вече имаме; (repair)
- повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse)
- рециклиране на старото в ново, (recycle)
- възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine).

Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички.

Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета.

Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци.

Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили.

Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като  решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо.

Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото.

Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин  обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура  и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя  социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената  отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък.

Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти.

Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване?

Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас!

 

 

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17271&hl=

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази идея ако я прочета в някой ежедневник , ще съм сигурен , че България ще се оправи .Хвърлих едно око на коментарите в ,,БГ Наука" и не ми се видяха много научни .Изглежда съм по простичък .Щото тази идея я виждам като призив за промяна на мисленето .И едва след това с ново мислене може да се осъществяват тези промени .Със сегашното чиновническо , от преди 100 г. ,мислене и администриране се съмнявам да стане каквото и да било .......Щях да напиша , за докладите , за растеж , на ,,М-Тел". Но не го виждам лично и затова ще си замълча .Но виждаме как ни продават нов телефон .На всичко са съгласни , само да взема нов номер .Да отчетат продажба .

Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти.

Ее , не мога точно да цитирам Дънов , къде казва , че на човек , да се осигури , му е достатъчно да работи няколко часа (по малко от половин ден).

Погледнете реално , колко хора създават нещо , и колко пъти повече хора , ги контролират , пазят .

Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности  

Мисля просперитета е общо дело , но няма как да стане без духовното , личностно развитие .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не?

 

Не е утопия - много хора по света сме избрали да живеем по тези закони - а те са естествените закони на света, в който живеем. Не надпреварата, не растежът, не - основният закон е любовта и свободата, а те включват в себе си изучаването и творчеството... 

 

И отново Учителя е предвидил този процес преди повече от век. Науката и възпитанието

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нищо лошо в това да е утопия. Утопиите са даже твърде забавни. Всеки може да си избере да живее според всякакви утопии. Дори и в утопията на учителя или на някой друг учител, или пък просто на някой си друг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво става, не се виждат много възторжени възгласи. Къде са елфите? Какъв идеален момент да обединим сили и да поведем битка срещу силите на злото и да се отправим към светлото бъдеще на всеобщо благоденствие и щастие!

 

 

Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия.

 

Трябва да допълня, че съм напълно съгласен с това послание. Трябва да намалим зависимостта си от електроенергията. Тя е зло!!! Даже ползването на никаква електроенергия е най - добре. Може би само ползването на свещи е добре. Никакви електрически крушки или такива разни неща, най - много ползване на свещи. Все пак трябва да се придържаме към доброто.

Редактирано от Ashtoning

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За какви битки говорим и за какво зло? Достатъчно е просто да осъзнаем кое от всички "благини", натрапени ни от цивилизацията и най-вече от рекламите на печелещите, ни е наистина необходимо и без кое можем да живеем и да се обичаме дори по-добре. Осъзнаването помага (не казвам "ще") да възпираме капризите и да работим за това, което е наистина стойностно за нас и близките ни. 

То е като натуралните сокове - можем да отидем до пазара и да си купим ябълките и морковите, да ги почистим и да ги превърнем на свеж сок, а можем и мързеливо да идем до супермаркета и да си купим кутия с нещо вътре, за което някой е написал, че е натурален сок... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естествено, аз просто го разглеждам от забавната му страна. Иначе то това цивилизацията е опасно нещо. Трябва да се осъзнават хората кое е правилно и кое не. Това е много важно. Аз винаги подкрепям такива благородни каузи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×