Jump to content
Порталът към съзнателен живот
lowriderzzz

Казах нещо за което съжалявам - сега направо ме подлудява - моля за малко помощ!

Recommended Posts

Здравейте!

Съжалявам, че може да звуча малко негтивно и ниско, обикновено съм ведър и позитивен, но има нещо, което сякаш ме изяжда отвътре.

Накратко за мен: мъж на 29

Ето ситуацията на кратко.

Запознах с тази жена (на моята възраст) миналото лято и си изкрахме прекрасно, в края на лятото обаче контракта й приключи и трябваше да се върне във Франция (беше тук на доброволческа програма).
От тогава си поддържм връзка по скайп, но не сме си обещавали нищо сериозно. Всеки си имаше свобода да си прави неговото, аз излизах с други сигурно и тя.
Но както казах, редовно си говорихме по скайп с видео връзка и беше забавно, интересно и започнах да с чувствам привързан лека по лека. И въпреки, че през деня си излизам с мои приятели и се запознавам с нови хора, вечер като се прибера усещането да си поприказваме за други неща с нея си беш различно и свикнах с него.

Преди около седмица си говорихме пак и тя спомена че излиза с някой и че не е свободна. Аз в началото не реагирах и продъължихме да си говорим други неща. Бях я питал преди дали става да й дойда на гости това, защото смятах да ходя при един приятел - тя е съгласна. Онзи път като говорихме пак я питах дали още важи поканата - тя каза, че няма проблем. После си приказвахме още малко и започна нещо да ме човърка. Знам че изглежда странно и абсурдно.
Накрая не успах да се сдържа и любезно и с благ тон и казах, че не смятам че е добра идея да ходя там, щом има някой друг, защото не искам да се чувствам като страничен фактор. (въпреки че въобще не знам какви са им отношенията - може да не е нищо сериозно).
После продължих и й казах, че не смятам че даже да говорим късно по скайп е добре, щом тя е някой. 

Осъзнавам до някаква степен, че го казах от чувство на страх или притежателност, като превентивен начин да не ми го каже тя, защото наистина ме жегна.  Въпреки че тя изобщо не накланяше на там темата. Т.е. никога не ми е давала сигнал  че не иска да си говорим, даже често пъти тя ми звънеше, защото явно и на нея й харесва да си бъбрим, да се закачаме и да си флиртуваме вечер, защото имаше тръпка помежду ни.

Та така де - онази вечер се повлиях емоционално и гледах бързо да затворя скайпа, за да не ме вижда в такова състояние. Все пак съм мъж и трябва да съм на положение.

Тя нищо не каза, не възрази, даже изглеждаше очудена. Знам че това бешя някаква его защита и някак си целях да се направя на по-силния като поставя някакви условия, но сега след няколко дена като премислих си давам сметка, че беше излишно, беше проява на слабост и направих голяма глупост.

Казах ги тези неща провокиран от някакъв първичен инстинкт на притежание може би, наълно импулсивно без да мисля, какво може да изгубя за това.

През последната седмица откакто стана това изпитвам микс от всякакви емоции - преобладаващи негативни, но най-засилени напоследък са разкаянието и само-упрекването.

Преди няколко дни (в неделя) видях че е онлайн и й звъннах да й каза, че съм сбъркал и че реално не го мисля че трябва да прекаратяваме всякакъв контакт. Тя е свястно момиче и е разбрана. Само че не вдигна.
На следващия ден и написах същото - че се извинявам, за дето съм бил краен и прибързан в решенията си. Че сбърках. Че не мисля че трябва да прекратяваме пълен контакт и ако иска да продължим да си приказваме - да ми пише. И че чакам отговор.

От тогава (2 дена) обаче не е писала - а ми показва че е влизала в скайп.

Не знам може да не го е прочела, може наистина да не иска да пише. Може и тя да се чувства неудобно/некомфортно и за това да избягва да отговаря. Обикновено, съм забелязал, че когато подхвана някаква тема за която не й е комфортно да говори - тя гледа или да я отбегне или сменя темата и никога не съм я притискал.

Имам й мобилния и това е последната възможност да говоря с нея. Искам да ги изясня нещата, защото сега над нищо не мога да се съсредоточа. Дори и да си има някой там разбирам, бих искал да си запазим добри отношения, защото осъзнавам че не може да седи вечно сама. А и с мен е същото. 
А по-принцип бях решен наистина да ида до Франция и даже ако би могло да се получи поемжду ни нещо по-сериозно бих останал да живея там. Знам езика и работа бих могъл да си намеря.

Има ли според вас нещо, което бих могъл да направя още? Или просто да оставя всичко на съдбата. Не искам да й пиша всеки ден или да я притискам, за да не изглеждам отчайващо. (никоя жена не обича такова поведение). Топката сега е в нейното поле и тя трябва да направи нещо. 

Само че в същото време нейната пасивност ме подлудява и някой път започвам да губя контрол. Това вече си е проблем в мен.
Но наистина исках да поговорим с нея, хем за да ми олекне хем, за да е наясно че не ги мисля тези неща.

*в допълнение искам да кажа че не исля, че съм с ниско самочувствие - до онзи разговор си живях доста активно. Спортувам, тренирам, поставям си цели, имам приятели и постоянно се запознавам с нови хора и жени, пътувал съм и пътувам доста. Семейството ми е нормално и ме обича. Не мога да се оплача.

Моля за помощ и съвет.

Благодаря!


 

Редактирано от lowriderzzz

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Тя е свястно момиче и е разбрана. Само че не вдигна. "

 

Не е.

" Обикновено, съм забелязал, че когато подхвана някаква тема за която не й е комфортно да говори - тя гледа или да я отбегне или сменя темата и никога не съм я притискал. "

 

Е, нали ти обясних, че не е свестна.

 

" Но наистина исках да поговорим с нея, хем за да ми олекне хем, за да е наясно че не ги мисля тези неща. "

А тя не иска да общува с теб, когато се нуждаеш от това.

Сигурно не е младо момиче, а жена над 25, така че е наясно какво чувства и какъв характер е. И такива нейни сцени са проява на лош вкус.

 

Естествено, това е твое предположение каква е тя и как се отнася с теб, а ние само можем да гадаем за отношенията ви.

Редактирано от el9

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 29 е - колкото и аз. 

Казвам че е свястна, защото до сега сме се разбирали и никога не е правила драми за някакви дреболии или глупости (сравнено с други с които съм бил преди). Изглежда по-улегнала и не е супер красавица, за да има надуто самочувствие - скромността ме кефи.

Не знам дали нарочно не иска да общува, когато се нуждая от това. Гледам да не й споделям какви са ми чувствата към нея и да не й обяснявам че се нуждая от нея, защото знам че като го направя и нещата започват да се вмирисват - декем отиват на провал. Може би и за това че всичко си беше готино и наред, защото съм се въздържал да й казвам чувствата си. 

А това че не отговаря, показател ли е че трябва да й се сърдя и да я обвинявам. Тя като цяло нищо не е направила, аз си го направих сам, и именно това че нищо не прави (сега в случая) ме жегва. 

Не знам - аз ли се заблуждавам, защото обикновено характера на човека се проявява в кофти ситуации, защото като е наред всичко нещата си вървят. 

От една страна ми се ще (от мъжко его ли от кво не знам) да й звънна по телефона, за да съм 100% че съм ги изяснил тези неща. Не да й мрънкам и някакви такива глупости, а просто да кажа че не съм го мислил реално това. То на дали ще се съберем на момента, но поне да си останем с добро - защото за в бъдеще нищо не се знае.

От друга обаче, вече съм й дал сигнала и е неин ред да реагира. Няма какво да я припирам, като някакъв преследвач. Да си запазя самоуважението - няма да се излагам я.

Ти на какво мнение си - алтернатива има ли? 

 

Редактирано от lowriderzzz

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, lowriderzzz каза:

На 29 е - колкото и аз. 

Казвам че е свястна, защото до сега сме се разбирали и никога не е правила драми за някакви дреболии или глупости (сравнено с други с които съм бил преди). Изглежда по-улегнала и не е супер красавица, за да има надуто самочувствие - скромността ме кефи.

А това че не отговаря, показател ли е че трябва да й се сърдя и да я обвинявам. Тя като цяло нищо не е направила, аз си го направих сам, и именно това че нищо не прави (сега в случая) ме жегва. 

Не знам - аз ли се заблуждавам, защото обикновено характера на човека се проявява в кофти ситуации, защото като е наред всичко нещата си вървят. 

От една страна ми се ще (от мъжко его ли от кво не знам) да й звънна по телефона, за да съм 100% че съм ги изяснил тези неща. Не да й мрънкам и някакви такива глупости, а просто да кажа че не съм го мислил реално това. То на дали ще се съберем на момента, но поне да си останем с добро - защото за в бъдеще нищо не се знае.

От друга обаче, вече съм й дал сигнала и е неин ред да реагира. Няма какво да я припирам, като някакъв преследвач. Да си запазя самоуважението - няма да се излагам я.

Ти на какво мнение си - алтернатива има ли? 

Такъв и е характера. Да не се безпокои за дреболии. Но го компенсира с манипулиране. Какво е манипулирането? Като нещо не ти изнася, като истината не ти е изходна, да сменяш темата.

Освен това не я вълнува какво е мнението на околните за нея, а това не е хубаво за жените, защото така пък имат характер, който привлича отначало, но като ги опознаеш отблъсква и е противен. Защото използва изучени похвати за манипулиране, а не е естествена.

Например, като и каза, че искаш да я посетиш. Дори и да я посетиш, и тя например да те запознае с новият си приятел, това за нея ще е нещо нормално и например, ще мисли новият си приятел като поредно завоевание, а няма да мисли как ти се чувстваш неудобно, защото на нея все и е удобно.

" Не знам - аз ли се заблуждавам, защото обикновено характера на човека се проявява в кофти ситуации, защото като е наред всичко нещата си вървят.  "

 

Така е. Но има 3 варианта. Първият е например, ако е силен характер да ти помогне жената и да ти обясни да не се безпокоиш. И да се интересува как се чувстваш. Вторият е, ако има слаб, да се безпокои от твоето мнение и това на околните. Да и е неудобно, депресирана. И трети да е манипулаторка, да не и пука за околните и за това какво те чувстват. Важното е тя да е добре.

Няма алтелнатива. Като не иска да общува с теб. Може да и се обадиш или по skype. А и имам чувството, че жената е умна и манипулаторка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За това си много прав - че ако ида там тя няма да има напротив и на нея ще й е гот да получава внимание от двама мъже. Ама на мен няма да ми е гот и на ония сигурно няма да му е гот.  Защото това ти казвам - не е фръцла или т.н. - супер скромна е и имам чувството, че не е от жените на които всички мъже точат лиги. Има си чар - не е грозница, но не е мис франция - средна работа. Но може би това и факта, че сега има повече внимание около нея й вдига малко стойнотта и не разпознава отношенията и ситуациите на другите. 
То може би всеки човек е така. Като има нещо, което му е липсвало преди и вече не се замисля за чувствата на другите.

А също като сме си говорили съм и правил и тест за темепраменти на Mayers Brigs - падна се интроверт, мислител, - другите две не ги помня какви бяха. Мисълта ми е че разчита повече на разума от колкото на емпатия. 

То и аз съм г/д същия де. 

Още нещо пропуснах да кажа за това, защо смятам че е свястна - приятелите ми също мислят така. Обикновено те са критерии и ми казват истината, когато ги запозная с ново момиче и за около месец разбират дали става или не. Защото друг път са ми казвали че дадена жена не е за мен (и са били прави), но този път само положителни отзиви дадоха. 

За манипулации - пак не мисля че го прави нарочно. Не ми изглеждаше такава, за това именно реших да поддържам контакт с нея. Бил съм преди с манипулаторка и съм сърбал попарата от такива жени. А тази не действа по този начин.

За това дали и колко е умна - не е проста бичкия, има обща култура, има образование. Не е някаква вундеркинд - нормално. Знае няколко езика и бълг. ез учи даже. 

Наистина ми се иска да науча истината, за да не се заблуждавам и да продължа на чисто. 
За това искам да говоря с нея, но не знам дали няма да изглежда натрапчиво. 

 

Благодаря за отговорите ти. 

Редактирано от lowriderzzz

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"  Защото това ти казвам - не е фръцла или т.н. - супер скромна е и имам чувството, че не е от жените на които всички мъже точат лиги. Има си чар - не е грозница, но не е мис франция - средна работа. "

Точно този тип жени са манипулаторките. И не им пука за другите, освен за себе си. Те затова не са фръцли. Защото знаят, че трябва да са омъжени за един мъж, и така е най-добре. Но не означава, че могат да го постигнат. Защото прекалено обичат себе си. Скромни са, не са кифли, умни са. Но са манипулаторки. И каквото не им изнася и не им харесва. Компромиси не правят.

А за манипулацията. Ако го правеше нарочно е по-лесно. Тогава може да я промениш. Но ако го прави неосъзнато, ако това е част от характера и и от начина и за оцеляване. Тогава, цял живот ще те манипулира. И няма да знаеш как се чувства и какво изпитва към теб.

" Наистина ми се иска да науча истината, за да не се заблуждавам и да продължа на чисто. 
За това искам да говоря с нея, но не знам дали няма да изглежда натрапчиво.  "

Прави каквото трябва. Пък като не иска да общува с теб, така да е.

А ако е манипулаторка и иска изгодата и не се интересува от чуждото мнение. Няма да научиш истината, защото тя самата себе си лъже и лъже собствените си чувства, в зависимост от това каква изгода има.

Понякога няма истина. При едни хора има, при други не. Така са създадени някои хора, че все да се заблуждават, че изпитват някакви чувства към един или друг, а то е било заради изгодата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

lowriderzzz

Показал си чувства и май това те е стреснало .Може би сега си малко по на ясно със себе си ?И знаеш какво искаш ?Не е ли това най важното ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти искаш да се чуеш с нея и тя да ти каже това, което вече ти е показала, игнорирайки обажданията ти. Можеш да продължиш да й звъниш и пишеш и да мачкаш самочувствието си или да приемеш ситуацията и продължиш напред, пък ако е писано пак ще се пресекат пътищата, но не и насила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, АлександърТ.А. каза:

lowriderzzz

Показал си чувства и май това те е стреснало .Може би сега си малко по на ясно със себе си ?И знаеш какво искаш ?Не е ли това най важното ?

Да така е. Явно чувстата ме обладаха, колкото и да се бях заричал никога да не се влюбвам, защото винаги си патя.

Знам какво искам - да сме заедно. Но не знам дали това което мога да направя (да ида до Франция) няма да се окаже глупост и да се чувстам още по-разочарован. Защото и от това съм патил. Предния път само че беше не до Франция а до София. 

Реалността май обаче е че не винаги се получава това, което искаме. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, Rwanda каза:

Ти искаш да се чуеш с нея и тя да ти каже това, което вече ти е показала, игнорирайки обажданията ти. Можеш да продължиш да й звъниш и пишеш и да мачкаш самочувствието си или да приемеш ситуацията и продължиш напред, пък ако е писано пак ще се пресекат пътищата, но не и насила.

Не ми остава друг избор. На този етап не мога да й се обаждам. Но често казано ми писна все "да продължавам напред" т.е. все да сменям жените и с нито една да не се получава. Искам сериозни отношения вече, достатъчно се наживях да "бройкам" и тази репутация не ми е полезна. 

За това също усещам, че трябва да се боря за това, което искам. Обичам да си поставям цели, да ги следвам и да ги изпълнявам, но в аспект на взаимоотношенията май на сила не става както казваш. 

Редактирано от lowriderzzz

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен си направил най-голямата грешка която един мъж допуска в живота си - въобразява си че някоя "жена" е "по-специална" и "по-различна". Реалността е че описваш типично женско поведение. Не я привличаш, и споделянето под някаква форма че изпитваш интинмни чуства към нея, от нейна гледна точка е тежест. Сега какво ще го правя пък тоя. Принципно, ако си свестен човек, жените не обичат да те отрежат в лицето, така че си мълчат и те избягват. Това е класическо поведение в което и аз съм бил поставян, доста по-млад и неопитен от теб. Няма нищо повече, и нищо не можеш да направиш. За един мъж е странно, защото той не би отрязал човек по тоя начин. Толкова малко ли струва другият за теб, и още повече точно заради такова нещо да го отрежеш брутално. Но жената мисли и функционира по друг начин. Да - толкова лесно може да отреже един мъж, и да - споделянето на искрени интимни чувства и желания без тя да е привлечена от теб (забележи последното), е най-сигурният начин да я отчуждиш. Това дали си има приятел, колко е сериозно е без никакво значение (и него може да отреже толкова лесно ако реши).

Днешните сексулани взаимоотношения се диктуват от жената, и затова са такива каквито са - емоционални, временни, хумористични и повърхностни, с една дума - детински. Ако ти върви в тях, изобщо не се занимавай с тия терзания за сериозни връзки. Бъди реалист и настина не се опитвай насила хубост да правиш, нестава... Тежко е да си сам, но и никое време не е било лесно и всякога е било борба. Навремето най-вече за физическо оцеляване, сега - предимно психическо...

Редактирано от iti

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще взема това изречение ,

Цитат

Според мен си направил най-голямата грешка която един мъж допуска в живота си - въобразява си че някоя "жена" е "по-специална" и "по-различна"

Да  така е . Същевременно е и обратното .Разликата е в това , какво прави мъжът . :)  Дали ще и даде ролята на принцеса или ще я държи далече от сърцето си .Едва след това , след като и даде короната , ще се разбере има ли тя качествата .Дали и тя ще даде своята корона . Но ако не я поканиш за царица на своето царство , няма как да се отвори вратата и  вероятното да се случи .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още не съм ти прочел цялата темичка, но ще ти кажа да не си го слагаш много на сърце това, че си казал нещо, за което съжаляваш. На всеки се случва. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 6/23/2016 at 1:31, lowriderzzz каза:

Знам какво искам - да сме заедно. Но не знам дали това което мога да направя (да ида до Франция) няма да се окаже глупост и да се чувстам още по-разочарован. Защото и от това съм патил. Предния път само че беше не до Франция а до София. 

Да да да... кофти спомени, още една обеца на ухото и нищо полезно.

Иска ли някой да споделя развоя и края на събитията?

ОК.

Ето на кратко. 

Да ходих до Франция. Да видяхме се. Не беше същото. Каза че имало друг - беше ми гадно, но все пак го приех и й пожелах да е щастлива. След месец обаче след като се прибрах, тя дойде тук, но не заради мен. Другия беше някой, който познавам (не ми е приятел, а познат). Видях ги случайно - поговорихме все пак и тя беше адски притеснена. Не съм се карал - винаги съм бил дипломатичен. Че нищо няма да стане помежду ни, вече беше ясно, но поне исках да останем с добри отношения един към друг. И тя каза че иска да е така вместо да се намрзваме. ОК, но не това бе и на действия. В последствие ме блокира и каза че не иска да се чуваме. 

Аз вече приемам това като неуважение след всичко, което бях направил. Сега не искам да я виждам, защото я свързвам с негативни емоции. Ще й простя може би, но след време, а ако тя продължава да се държи безлично (при положение, че съм й помагал за много неща) ще.... (всъщност не знам какво ще стане). 

Не обичам да си руша отношенията с хората, при положение че не съм направил нищо лошо, и си задавам сега въпроса, къде обърках нещата и какво по-различно бих могъл да направя следващия път? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Единственото за което се сещам от така разказаната и интерпретирана ситуация е следващия път да заявиш сериозните си намерения в самото начало. Може би и да опознаеш по-добре момичето, да видиш дали тя разбира какво търсиш и очакваш преди да се впуснеш във връзка.  

 Понеже и аз съм попадала в подобни ситуации след раздяла, сближила съм се повече и съм приела човека като част от живота си, очаквала съм че той, също като мен трябва да преглътне раздялата и  да си остане приятелството и доброто отношение най-малко, а не се е получило, разбирам самотата ти. Но си представи тя да беше поискала да останете приятели и същевременно да е с другото момче, но без предишното закачливо, благоразположено държание. Ти би ли искал да поддържаш комуникация в този случай? 

Също така си представи, че хората са непълноценни по различен начин. Тя се е почувствала объркана и неподготвена от тази среща, нещо между вас е останало недоизяснено. Ти каза че тя е човек, който е затворен за проблемите. Това е напълно нормална реакция като се замислиш за образа с който тя се възприема. Не и от твоя гледна точка обаче, защото образа, който на теб ти се е искало да бъде не е бил действителен. 

 Казваш също така, че не са били заложени очаквания и през цялото време са били намесени 3ти и 5ти хора(фактори), тоест през цялото време се е давало шанс връзката да бъде разтрогната. И така е станало.. Живота не е хазарт за сериозните работи.

 

Редактирано от ChildInTime

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Единственото за което се сещам от така разказаната и интерпретирана ситуация е следващия път да заявиш сериозните си намерения в самото начало. Може би и да опознаеш по-добре момичето, да видиш дали тя разбира какво търсиш и очакваш преди да се впуснеш във връзка.  

Обикновено не си заявявам намеренията в самото началото. Защо? Защото нямя смисъл, а и изглежда много напористо. Представи си ти да излизаш с някой и той на 1-вия, 2-рия месец да ти каже, че иска връзка, да се жените и т.н. Направо ще ти се прище да избягаш със 100 км. А и в началото няма как да го опознаеш човека чак до там. В началото всичко е повърхностно. И обикновено бих оставил идеята за връзка да дойде от жената - така всичко се стича както си му е реда. 

За опознаването: стори ми се че през тази една година я опознах добре и прецених, че въпреки, че е скромна и не толкова наперена като други жени, останах с впечатлението, че е свястно момиче. А и дълбоко знам, че е така. Знам че има морални ценности, просто има излишни страхове, които леко и намалят самочувствието. Защото аз по принцип съм по пробивен и "нахакан", което от една страна ме прави привлекателен, но от друга (по нейни думи) я кара да се чувства не еквивалентна. 

 

 

Цитат

Понеже и аз съм попадала в подобни ситуации след раздяла, сближила съм се повече и съм приела човека като част от живота си, очаквала съм че той, също като мен трябва да преглътне раздялата и  да си остане приятелството и доброто отношение най-малко, а не се е получило, разбирам самотата ти. Но си представи тя да беше поискала да останете приятели и същевременно да е с другото момче, но без предишното закачливо, благоразположено държание. Ти би ли искал да поддържаш комуникация в този случай? 

Всъщност и тя сама така каза за приятелстовото. Още като отидох във Франция, я попитах какви иск тогава да са нашите отношения, щом няма да са романтични и тя каза: приятелски. Аз отвърнах, че обикновено не ги приемам тези "фалшиви приятелства" и и казах индиректно: или ще е както преди или нищо. Не го казах вербално, а индиретно. После обаче и мен ме заболя от това ми отношение към нея, защото това я разстрои (тя плака) и в края на крищата си върнах думите назад и се съгласих да приключим нещата и да останем 'чисти приятели' както тя пожела. Да болеше ме, но го преодолях и продължих напред с живота си. Ако тя не беше дошла в града ми и да ме измами по този начин всичко щеше да е ОК още тогава. Знам че няма смисъл да я обвинявам, но тя о направи точно в периода, в който бях започнал да се възстановявам. И тогава отново всички негативни емоции нахлуха обратно.

 

Цитат

Също така си представи, че хората са непълноценни по различен начин. Тя се е почувствала объркана и неподготвена от тази среща, нещо между вас е останало недоизяснено. Ти каза че тя е човек, който е затворен за проблемите. Това е напълно нормална реакция като се замислиш за образа с който тя се възприема. Не и от твоя гледна точка обаче, защото образа, който на теб ти се е искало да бъде не е бил действителен. 

Подготвена беше за срещата. Знаеше още една година в аванс, че ще ходя. В началото всичко беше екстра, каза че няма проблем да остана у тях и едно друго. В последствие обаче не се получи така. Въпреки че бяхме 3 дни заедно, не си спази на обещанието да остана да нощувам у тях и бях на друго място. Но карай, както и да е - явно не всички хора ценят това кото другите са правили за тях. Казвам го, защото и преди 10 години имах подобен случай, само че тогава всичко беше в рамките на България и там не се получиха нещата, но поне момичето остана с уважение към мен и дори и след раздялата си помагаме и се чувахме от време на време, въпреки че всеки си живее различен живот. Ама явно както казваш, всеки си е непълноценен по различен начин. 

 

Цитат

Казваш също така, че не са били заложени очаквания и през цялото време са били намесени 3ти и 5ти хора(фактори), тоест през цялото време се е давало шанс връзката да бъде разтрогната. И така е станало.. Живота не е хазарт за сериозните работи.

Е, аз че имах очаквания имах. Бях влюбен - тя ми пасване на критериите за партньор и това ме накара да се влюбя. До момента, когато дойде тук и разбрах че другия не е някой на месно ниво (както си мислех, което би било нормално все пак, разтояние и т.н.), а е някой който живее на няколко стотин метра от мен. Т.е. Е това вече е подлото. 

Не искам да драматизирам повече. Приятелите и други хора ме съветват да простя и така ще направя. Но просто не искам да я виждам повече (освен ако не си промени отношението към положително). В противен случай, ако видя че се държи студено (което си е арогантно) и аз трябва да се държа така. Няма как да ми се държат с мен, а аз да се усмихвам. Бих простил, не съм Христос (не бих си дал другата буза). Знам, че ако оставиш другите да не те уважават, никой няма да те уважава, а когато се изгуби уважение, човек губи себе си.

Мисля че това е нормалното поведение на този етап. Кажи според теб бъркам ли някъде? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж, аз пък не мога да разбера какво има да и прощаваш. Това, че си се влюбил в нея и тя не е отвърнала на чувствата ти? Ами не е длъжна. Това, че е намерила любовта в лицето на друг? За една година си имал предостатъчно възможности да проявиш кураж и да действаш, но не си го направил (1-2 месеца са предостатъчно време, за да си изясниш дали имаш чувства към някого, а какво остава за цяла година. А това, че инициативата трябва да поеме жената, направо го оставям без коментар.) Е, някой друг е действал и е спечелил момичето. Това дали е от Франция, България или Мозамбик, няма никакво отношение в случая. Чудиш се защо те е блокирала - ако аз бях на нейно място, бих направила същото с някого, който се опитва да ме изнудва емоционално. Визирам поведението ти в стил "ако не е по моите правила, няма да общуваме въобще." А относно това, че си правил много неща за нея...ами докато правиш жестове към другите с очакването да ти връщат услугата, ще си в положението на излъгано камилче. Хората не са ти длъжни - ако жестът, който смяташ да направиш не е безкористен, по-добре въобще не го прави.

Последно: замисли се защо при такова дълго общуване, основният фактор за отключване на "романтичните" ти чувства е новината, че тя се вижда с друг. На мен ми прилича на класически случай на събуждане на ловния инстинкт, когато мъжът усети, че жената е труднодостъпна. Доколко това има общо с истинската любов, обаче, е отделен въпрос.

Както и да е, не знам и аз защо ти отделям толкова време. Все пак, като автор на книгата "Как да преодолеем някого само за дни", в която обещаваш, на читателя, "че ще преодолее всеки човек, който е обичал след като приложи това, което е в книгата" би трябвало да си ОК съвсем скоро.

Хайде със здраве!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 На твое място бих останала насаме със себе си, за да разбера какво искам.

Казваш че си се зарекъл да не се влюбваш, също така мислиш, че ако си искрен за чувствата си в началото нещата се "вмирисват". Сам си поставяш бариери, които очакваш че ще отнемат определен период от време, за да се преодолеят впоследствие. И сега трябва да останеш сам пак за определен период от време, за да премахнеш този абсурд. Какво се крие зад това например? Ще играеш роли, защото така стоят нещата в обществото ли? Една може да избяга със 100, можеш спокойно да й пожелаеш попътен вятър и да дочакаш тази която ще побегне с 200, но не в обратната посока, а към теб.

 Представи си че срещу теб стои човек, който е решил да търси любовта на всяка цена и не го интересува кое след кое следва според правилника ти. Представи си на кои твои чувства искаш да откликва една жена. Представи си какво в живота ти ще се промени, как би искал да изглежда тази промяна, с какво от себе си ще допринесеш, за да има честност и доверие, и същевременно духовно да израснеш. Това са малкото моменти от живота, които можем да си позволим да бъдем щастливи. Това ще ти помогне да се развиеш като индивидуалност. 

 Нормалното и пълноценното могат да бъдат едно за един, но точно за теб на етапа на който си и най-вече на етапа към който се стремиш да преминеш, да бъдат недопустими.  Можеш ли да прецениш за себе си и да си направиш тази равносметка?

Редактирано от ChildInTime

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога хората регират по начин, който въобще не очакваме. После ние сме потресени, наранени, обидени и прочие.

Аз си мисля, че обзети от емоциите си, не сме видели нещата, които са подсказвали подобен развой. Не бих тълкувала в твоя случай кое, какво, защо, няма смисъл. И ще ти напиша защо - когато някой не иска да си част от живота му, остави го. Можеш да си мислиш за него, да ти липсва, но не се опитвай да влизаш в живота му, не го кани повече в твоя. Отишъл си е и/или те е изгонил. Не е достойно да настояваш да си там, където те гонят. Няма значение мъж или жена си. Продължи живота си, следвай твоя път. Анализирането на ситуацията ще ти донесе болка, вероятно излишно ще те натовари негативно. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11/12/2016 at 17:05, Ushna каза:

Понякога хората регират по начин, който въобще не очакваме. После ние сме потресени, наранени, обидени и прочие.

Аз си мисля, че обзети от емоциите си, не сме видели нещата, които са подсказвали подобен развой. Не бих тълкувала в твоя случай кое, какво, защо, няма смисъл. И ще ти напиша защо - когато някой не иска да си част от живота му, остави го. Можеш да си мислиш за него, да ти липсва, но не се опитвай да влизаш в живота му, не го кани повече в твоя. Отишъл си е и/или те е изгонил. Не е достойно да настояваш да си там, където те гонят. Няма значение мъж или жена си. Продължи живота си, следвай твоя път. Анализирането на ситуацията ще ти донесе болка, вероятно излишно ще те натовари негативно. 

Съгласен съм написаното (от всички до тук с малки подробности (за които много не ми се обяснява в момента). Понякога е адски объркващо, когато имаш чувства и особено като си мъж и не знаеш дали това да ги споделиш би те направило слаб или би било проява на кураж. Не отричам че съм имал чувства (а може би и още имам, а може би и винаги ще имам), не отричам че се сещам за нея въпреки че е с малко негативни асоции, не отричам и че когато съм (бил) с нея се чувствам по-пълноценен.

Когато емоциите ми се задействат (т.е. започна да обичам някой) не обичам да играя игри и гледам и поемам риска за последствията. Някои хора може би го оценяват, други може би не. Хората явно са различни. 

Конкретно за мнението ти - точно така и направих - гледах да забравя за всичко и да се отдръпна. Да болеше ме, беше ми гадно, чувствах се излъган и предаден, но в крайна сметка явно го забравих.... докато това лято не ми се напомни отново когато пак случайно ги видях. Но този път не исках да оправя нещата просто подминах без да казвам нищо, което явно пък ги притесни. 

Знам че тя се чувстваше адски виновна за случилото се и знам че я е беше страх, когато ме види. От което ме заболя още повече. Но това се дължи на нейните психологични проблеми от които страда. 

Искам да продължа напред, но не искам и да тая лоши емоции. В края на краищата говорих и с него - хем да ги успокоя малко, хем и на мен да ми олекне. Надявам се че се получи. 

Вярно е че понякога егото ми се намясва и желанието ми да съм в контрол противопоставено с реалността създава вътрешен конфликт. Ходих и на медитация известно време, мисля че и това помогна малко. 

 

Сега се чувствам по-добре сякаш. Доста неща ми се изясниха, особено като погледна какво съм писал преди и сравня как съм се чувствал. 

Е останах и някои които още не са ми на 100% ясни, като например това, че тя ми честити рождения ден преди две седмици и то с доста добронамерено пожелание (което ме изненада). Аз й отвърнах подобаващо. 

Но защо го направи и въобще трябва ли да се питам какво значи. Честно казано следващия път като я видя (интуицията ми подсказва че пак ще я засека някъде) не знам какво да кажа.

Няй-вероятно нищо няма да направя (противно на инстинкта ми) и ще си тръгна, защото просто трябва да забравя.  

  

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11/11/2016 at 23:36, bliss каза:

Виж, аз пък не мога да разбера какво има да и прощаваш. Това, че си се влюбил в нея и тя не е отвърнала на чувствата ти?

Не това че съм се влюбил в нея, а това че ме излъга и че не беше изцяло откровена, когато отидох там на място да си разсяним нещата. Което от моята призма изглеждаше все едно: "ОК ще му кажа че си имам приятел, но ще крия кой е какъв е (в същност не е длъжна да казва де), за да може  евентуално нещо ако не се получи да го имам като резервна опция". Никой себеуважаващ се човек не иска да е резервна опция, а аз така го усетих. Както и да е, говоря в минало време и вече не я укорявам, защото в последствие разбрах какво й се е случило в миналото и явно миналите травми я карат да действа предпазливо и страхливо по този начин, но пък наранява други за сметка на това. 

 

Цитат

Ами не е длъжна. Това, че е намерила любовта в лицето на друг?

Дали е любовта или по-скоро сходен човек, който има подобни пробеми и комплекси и сходно ниво на самочувствие. 

 

Цитат

За една година си имал предостатъчно възможности да проявиш кураж и да действаш, но не си го направил (1-2 месеца са предостатъчно време, за да си изясниш дали имаш чувства към някого, а какво остава за цяла година.

Всъщност 1-2 месеца е относително време за това някой да започне да изпитва чувства към някой друг. Някои хора се влюбват от раз (любов от пръв поглед както му казват). Други са приятели с години и в един момент развиват интимни чувства един към друг. Така че времето е относително. При мен просто се случи за около година след като я опознах достатъчно отвъд летния флирт, който имахме.
 

Цитат

 

А това, че инициативата трябва да поеме жената, направо го оставям без коментар.)

 

Не инициативата трябва да поеме жената, но жената трябва да подаде сигнала и мъжа да действа. Сигнал за нещо сериозно от нея нямаше. Единсвено вече накрая, където ме пита (явно от любопитство) какво съм мислил за сериозни връзки. Но това не е достатъчно, за да си помисля че иска да сме заедно. 

 

Цитат

Е, някой друг е действал и е спечелил момичето.

Дали е действал или не или как е действал не е ясно. Знам че аз действах на макс (за кеото не съжалявам) и той може да е действал, в края тя е избрала него. 

Цитат

Това дали е от Франция, България или Мозамбик, няма никакво отношение в случая.

Вярно е. Няма никакво отношение и значение. 

 

Цитат

Чудиш се защо те е блокирала - ако аз бях на нейно място, бих направила същото с някого, който се опитва да ме изнудва емоционално.Визирам поведението ти в стил "ако не е по моите правила, няма да общуваме въобще."

И най-вероятно правилно би направила, ако блокираш когато някой те изнудва емоционално. Разликата е там че аз не съм го правил. Да реагирах като ми каза за него и ми стана гадно и за това реших аз да прекратя нещата, но се осъзнах че може би е малко грубо и се извиних и реванширах на време. 

 

Цитат

А относно това, че си правил много неща за нея...ами докато правиш жестове към другите с очакването да ти връщат услугата, ще си в положението на излъгано камилче. Хората не са ти длъжни - ако жестът, който смяташ да направиш не е безкористен, по-добре въобще не го прави.

Съгласен съм. Не трябва да се правят жестове с очакването някой да направи същото или в същия еквивалент обратно. Човек помага и прави добрини безкористно и защото иска да го направи, а не за да чака отплата. Но е нормално когато помагаш на някой или правиш нещо добро за някой, поне той/тя да се отнася (държание) подобаващо с теб, а не да те блокира, да се крие от теб или да го е страх от теб. Но ситуацията беше различна. 

 

Цитат

Последно: замисли се защо при такова дълго общуване, основният фактор за отключване на "романтичните" ти чувства е новината, че тя се вижда с друг. На мен ми прилича на класически случай на събуждане на ловния инстинкт, когато мъжът усети, че жената е труднодостъпна. Доколко това има общо с истинската любов, обаче, е отделен въпрос.

Замислих се. Всъщност доста мислих над това. Защо ли? Може и да е свързано с ловния инстникт, може и да съм я приемал за даденост. Не мога да отговоря конкретно. Но явно щом съм се жегнал не ми е било все тая, тоест пукало ми е. Това според моите разбирания повече клони към истинска обич. Ако обичаш някой ти пука за него и те е грижа дали е добре или не. По темата за истинската обич може да се пише до безкрай...

 

Цитат

Както и да е, не знам и аз защо ти отделям толкова време. Все пак, като автор на книгата "Как да преодолеем някого само за дни", в която обещаваш, на читателя, "че ще преодолее всеки човек, който е обичал след като приложи това, което е в книгата" би трябвало да си ОК съвсем скоро.

:D Още не е издадена. 

 

Цитат

Хайде със здраве!

 

 

Благодаря!
Подобно и на теб. Не се напрягай, просто си пишем ;) 

Редактирано от lowriderzzz

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×