Guest Мона Добавено Януари 28, 2007 Доклад Share Добавено Януари 28, 2007 Дечица сме на на Господ, а на страховете си. Господ е удобното прикритие и не само за нас. Бил е прикритите за всички, за които божествената светлина не е изгарящ огън, а е домашно огнище. На топло, при мама... Защитени сме - от самите себе си тогава. Сократ е казал да опознаем себе си, било е и написано на храма в Делфи. Да се опознаем и да не споменаваме Онова, когато няма какво друго да кажем, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Щом сме тръгнали да опознаваме себе си, ще стигнем и до Бога. Само да се справим със страховете Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Дечица сме на на Господ, а на страховете си. Господ е удобното прикритие и не само за нас. Бил е прикритите за всички, за които божествената светлина не е изгарящ огън, а е домашно огнище. На топло, при мама... Защитени сме - от самите себе си тогава. Това за страховете според мен е точно обратното - ние ги създаваме, а не те нас. Да се прикриваш зад Господ, мисля че е проява на слабост и невежество. Бог е висш идеал, който трябва да следваме и постигаме, а не преграда зад която да се крием. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 (edited) Мона, защо си мисля, че си искала да напишеш не, а вместо това два пъти си написала на. Редактирано Януари 29, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Това за страховете според мен е точно обратното - ние ги създаваме, а не те нас. И точно това е симптомът, че сме поели по грешен път, че сме се отклонили от Бог. Ето един житейски пример - страхувам се, че ще загубя любим човек, че той ще си отиде от мен, старая се да го задържа с всички средства и започвам да ограничавам свободата му, а заедно с неговата и своята (а това вече е грях, защото Бог ни е родил свободни). Осъзнаем ли, че не можем да загубим нещо, което не сме притежавали, че ако човекът не е щастлив с нас, е по-добре да си отиде и да освободи мястото за друг, с когото ще сме щастливи, ние се връщаме при Бог-Любов и Свобода. Страховете ни се топят, защото се обезмислят. Не е грях, че ще изпитаме страха, както не е виновно тялото, че има температура. Грях е, ако приемем страха като признак на нашата любов към човека и вместо да да го осъзнаем (лекуваме), ние му се подчиняваме. Както са ни внушили да вярваме - ревността е признак, че не си безразличен. Ревността е признак на точно обратното, че не обичаш другия, а се опитваш да ограничаваш свободата му. Грешник, според мен е етикет, залепен от "праведниците" на хората, които не искат да се подчиняват на техните правила. Няма и не може да има грешници и праведници. Има грешни и правилни избори в определен момент на живота ни. Греха, грешният избор причинява страданията и негативните емоции като знак, че изборът ни е грешен, че сме се отклонили от Бог в душата си - Любовта и Свободата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Има грях, но няма грешници. Това обаче е едно осъзнаване, което е над обичайния ум. Повечето хора нямат даже и епизодичен достъп до него. За тях то е неразбираемо (или се разбира погрешно), даже и 100 пъти да го прочетат. При тях нещата са черно-бели - или са грешници, или не са. В първия случай се самоунижават, а във втория - бъркат свободата със слободията. Явно е, че докато не се развие съзнанието, едва ли ще може да се помогне на повечето хора в това отношение... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Аз си имах и имам още страхове. Но щом някой се опита да си покаже зъбките се изправям срещу него, с мисълта, че каквото и да се случи ще е по волята на Бога. Например преди години започнах да усещам как "приятели" започват да се отдръпват заради детето ми /с ДЦП/, защото се срамуват, потискат и т. н. Тогава усетих, че и при мен се появяват тези чувства Но реших да участвам в предаване на М. Ангелова за деца с проблеми и ясно пред камерата заявих, че обичам дъщеря си и ще се боря за нея. Така страхът от отхвърляне премина. Много робувах на това, какво ще кажат хората,.. дали няма да обидя някого ако кажа каквото мисля,.. но пак така се изправях и преодолявах страха си. Всеки има право да си мисли, каквото иска, аз отговарям за себе си... пред Бога Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Това ли е проблема, че съм написала "на" вместо "не"?! Сигурно съм била пияна. Важното е, че квото съм искала да кажа, се разбира. Със здраве. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Много робувах на това, какво ще кажат хората,.. дали няма да обидя някого ако кажа каквото мисля,.. но пак така се изправях и преодолявах страха си. Всеки има право да си мисли, каквото иска, аз отговарям за себе си... пред Бога Илияна! Ти си невероятна жена и майка! А защо се появяват страховете ни, че ще ни отхвърлят, че ще обидим някого... Дали не е защото някой на времето ни е обявил за "грешници" и се опитва да ни лепи този етикет всеки път, когато не му сме по вкуса? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Ами също както в училище като вземат да "стягат", те го правят заради мързеливците, които и от това не се трогват особено, но затова пък съвестните ученици изпадат в треска... Винаги в обществото са били проблем голямото количество неразвити личности и внушаванията за грях първоначално за започнали като един от мноооогото по брой и вид неприятни опити те да бъдат обуздани. Не знам дали това е най-лошият метод, имало е май че и много по-жестоки... Проблемът е в липсата на диференциран подход, т.е. мерките, които, да допуснем, са били адекватни за едни, са се прилагали спрямо всички членове на обществото. Така в Индия отначало кастовото деление е било според достигнатото развище в еволюцията, но след това се е изродило и е запачнало да става по наследство и други показатели. Съзнанието за грях обаче не изчезва толкова лесно, отначало то се изфинва, преминавайки в други форми. От тях са страдали и т.нар. светци, макар че според мен едва ли точно те са били стигнали "върховете". За масовото ниво в днешно време е актуално да се разбере, че човек може да се учи от грешките си и без да се анатемосва за тях. Както например един шахматист се учи да не допуска същата грешка в каквато и да е следваща партия, но ако е добре емоционално, не се смята за "дръвник", само защото поради незнание или преумора я е допуснал... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Донче, безсилието и страха карат хората да лепят етикети и обсъждат другите. Много по-лесно е, отколкото да се вгледаш в себе си. И аз съм правила тези грешки. Докато не позволявах на себе си да съм щастлива, критикувах и другите. Сега, обаче имам друг поглед. Моето вътрешно щастие ме кара да харесвам хората, такива каквито са... И да им пожелавам мислено скорошно пробуждане Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Дечица сме на на Господ, а на страховете си. Господ е удобното прикритие и не само за нас. Бил е прикритите за всички, за които божествената светлина не е изгарящ огън, а е домашно огнище. На топло, при мама... Защитени сме - от самите себе си тогава. Сократ е казал да опознаем себе си, било е и написано на храма в Делфи. Да се опознаем и да не споменаваме Онова, когато няма какво друго да кажем, нали? Познавам силни хора - богати с честен бизнес,и момчета от "подземния свят",и работещи на полето - и винаги ми е правило впечатление,че те - силните-не говорят за Бог.Говорят за това какво ЩЕ направят за обществото. А за всеобщата любов и "мед и масло" става дума в разговори със слаби хора /пасивни/ или комплексари,или такива,които имат някакъв техен грях и се страхуват. Вярно не може всички в този момент да сме от първите.И всички имаме моменти когато ни се иска само едно: "на топло,при мама." Пожелавам на всички тези моменти да са редки и краткотрайни. Това за страховете според мен е точно обратното - ние ги създаваме, а не те нас. Не мисля.Според мен това са двата периода на едно нещо. Първо създаваме страховете си и после те ни обсебват,контролират - водят ни за ръчичка като деца.И така те постепенно създават един нов човек. Наскоро прочетох,че според новите изследвания било много вероятно причините за шизофренията да се оказат психологически. Добромир,не съм съгласен,че няма грешници и грях. И като следовател познавах хора убили,осакатили и т.н...Преживяват го тежко.И най,най-големия престъпник го преживява -ако се замисли за него.Но престъпника си налага да не мисли за това - както войника,убиващ на война. Но то съществува и Е. Дано не дойде ден когато няма грешници. Това обаче е едно осъзнаване, което е над обичайния ум. Ще станем роботи.Не мислиш ли? И като говорихме в другата тема за Александър,Хитлер и т.н. - може би те са достигнали до това осъзнаване,за което говориш ти и затова не са обръщали особено внимание и на живота човешки,и на мъдреците. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 (edited) Познавам силни хора - богати с честен бизнес,и момчета от "подземния свят",и работещи на полето - и винаги ми е правило впечатление,че те - силните-не говорят за Бог.Говорят за това какво ЩЕ направят за обществото. А за всеобщата любов и "мед и масло" става дума в разговори със слаби хора /пасивни/ или комплексари,или такива,които имат някакъв техен грях и се страхуват. Майкъл, значи ако говориш за Бог, си слаб човек и комплексар. А силните момчета от "подземния свят" говорят за това какво ще направят за обществото. Те между другото доста работи свършиха за това общество, така ги свършиха, че сега се говори за България като за мутренска държава. Естествено, че на тези момчета не им остава време да говорят за Бога, освен ако не се вдъхновят да стават архонти като Слави Бинев и да се заемат и с църквата. Това са според тебе силните хора. Май не те разбира нещо? Редактирано Януари 30, 2007 от Бина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 А какво е мнението ви за самоубииството като грях? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 (edited) Добромир,не съм съгласен,че няма грешници и грях. Доста неща съм казал по въпроса, и не само в тази тема. Моля те прочети ги, за да не цитираш силно избирателно само 1/10 от картината, която представям! А иначе... опитвам се да те разбера, баща ми цял живот много смело и с всякакви рискове точно това правеше - бореше се нещо да промени във външния свят... по стечение на обстоятелствата му се разминаха линча и лагерите... а накрая все пак стигна до по-други изводи за правилната позиция по отношение на себе си и обществото. Така че, ще поживеем и...кой знае? Редактирано Януари 30, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Самоубийството е обявено за голям грях ,ако се водим по религиозните писания.Но за какво всъщност самоубийство става въпрос?Ако говорим за доброволното прекратяване на физическото си съществуване е меко казано направо глупаво.Първо си е неуважение към създателя.И непознаване на духовното съществуване, с една дума -немърливост.Ако говорим за духовното самоубийство обаче..... то си е грях и то доста голям. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 гофоря за физическо самоубиване. Иначе човекът беше с голяма вяра в Бога, но или мисленето му се е объркало или реално е предпочел смъртта пред бавното личностно , мисловно, духовно и в крайна сметка пак физически краи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Познавам силни хора - богати с честен бизнес,и момчета от "подземния свят",и работещи на полето - и винаги ми е правило впечатление,че те - силните-не говорят за Бог. Може би се оприличават с Бог? И аз познавам от тези хора. Чувала съм репликата "Ама вярваш ли в това?" Наистина те не говорят за Бог, не признават Бог, но най-редовно ходят и даряват пари в църквите с надеждата, че така ще се откупят или строят параклиси в дворовете си, уж от 'мода'. Имаме си една ТВ звезда, която беше пожарникар, секретар, кмет. Той все нещо ще прави. Бъдеще време. Един дядо преди време ми каза така: 'Измъчи се момчето да се пъчи!' Много често хората които говорят, че ще направят нещо, остават само с говоренето, което си е вид комплекс. А кротките и мълчаливите (комплексарите според теб) вършат бавно и спокойно работата, която трябва да се свърши, без да очакват благодарност и признателност. Защото човек не трябва да се хвали с това, което ще прави, а да остави нещо, което е направил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 И аз познавам от тези хора. Чувала съм репликата "Ама вярваш ли в това?" Наистина те не говорят за Бог, не признават Бог, но най-редовно ходят и даряват пари в църквите с надеждата, че така ще се откупят или строят параклиси в дворовете си, уж от 'мода'. Не говорят,но го признават - определено.Признават природните закони, когато говорят за Него,обикновено казват - Съдба. Дядо ми беше комунист и атеист.И баща ми не помня да е влизал в църква. Но определено са много достойни,действени мъже - с чист живот. А тези,които много говорят - дават архонтства, приемат дарения - скъпи коли, имоти,хотелски комплекси някой им строи,индулгенции и анатеми раздават.И грамадни храмове строят. Кой построи частнитте болници и мед.клиники? А новите жилищни сгради, кой ни продава бензина и газта?Кой дава заплати на висшисти вече по над пет-шест хиляди лева месечно? Тези момчета - със или без тъмно минало.ТЕ. Говорещите - получават заплати и взимат дарения. Ти АIM говориш за Бойко Борисов-предпологам е очевидно Той оправи улиците, Витошка стана пак пешеходна зона - както през 89г. Разтърси Топлофикация. Говорещите не направиха нито едно подобно нещо за столицата. Дори само за това той е дал повече от тях на тези 2 милиона софиянци. Въобще - като не сте съгласни с мен - дайте ми някакви резултати от говорещите за тези може би 3-4000г.откакто има религии? Освен масови междугрупови избивания и подкрепа на "силните на деня"! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 добавям, че става въпрос зазаболяване/ шизофренно/ и човекът е предпочел да сложи край на живота си. В този смисъл може ли да се счита това за грях? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 гофоря за физическо самоубиване. Иначе човекът беше с голяма вяра в Бога, но или мисленето му се е объркало или реално е предпочел смъртта пред бавното личностно , мисловно, духовно и в крайна сметка пак физически краи. Не може човек с голяма вяра в Бога да се самоубива по какъвто и да било начин. Ако го прави - или точно вяра няма или в Бога не е, в нещо друго е - това, което обърква мисленето или те кара да нямаш такова, за да станеш лесна пионка, това, което нашепва на човек, че е по - велик и от Създателя си и поставя своята воля над Неговата. В тези случаи душата е пленница и не вижда брод...но подобна развръзка е най - малкото връщане още по - назад. Съжалявам за човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 А тези,които много говорят - дават архонтства, приемат дарения - скъпи коли, имоти,хотелски комплекси някой им строи,индулгенции и анатеми раздават.И грамадни храмове строят. Майкъл, не знаех, че под говорещ за Бога човек имаш предвид дядо Галактион. . предполагам,че той говори на тази тема когато най-вече е на чашка Въобще - като не сте съгласни с мен - дайте ми някакви резултати от говорещите за тези може би 3-4000г.откакто има религии? Освен масови междугрупови избивания и подкрепа на "силните на деня"! Ганди например. И всички Велики Учители , начело с Исус Христос. Мисля, че са направили малко повече от твоите силни момчета за хората? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 Майкъл, Влизаме в спор, който измества темата. Не смятам да продължавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 добавям, че става въпрос зазаболяване/ шизофренно/ и човекът е предпочел да сложи край на живота си. В този смисъл може ли да се счита това за грях? Досетих се. Но не човекът е направил грях, а това, което го е довело до решението...Станал е невинна жертва и ВЕЧЕ НЕ Е БИЛ ТОЙ, А НЯКОЙ ДРУГ. Не бих искала да се изтълкува отново погрешно, но има почва за доста спекулации с това понятие грях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 30, 2007 Доклад Share Добавено Януари 30, 2007 (edited) А какво е мнението ви за самоубииството като грях? Въпреки всеобщоприетото мниние, че самоубийството е най-големия грях, на мене ми е някакси трудно да осъдя като грешници самоубийците. За разлика от убийците например. Мъчно ми е за тях. Едни се самоубиват защото немогат да понесат физическата болка от някаква болест,други не могат да се справят с духовните мъки,които понякога са много по-силни от физическите. Вярно, че човек трябва да мине през всички изпитания на този живот, които са уроци за усвояване и ако сега ги прескочи ще му дойдат в друго прераждане. Докато се научи. Колкото до психически болните хора, то при тях самоубийството е по-скоро убийство, тъй като те са обладани от тъмни енергии, които ги тласкат към унищожение. Значи не те се самоунищожават, а този който ги е обладал. Така, че тук според мен грях няма. Редактирано Януари 30, 2007 от Бина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.