Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Разклащане не основите на религия, вяра, атеизъм, агностицизъм и други

Recommended Posts

И след цялото това прекрасно осъзнаване днес, (не)случайно попадам на тази песен! Поздрав и за вас.

 

Редактирано от holyvalentine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат


    • За Размисъл Днес

       
      Беинса ДуноСегашните хора сами създават нещастието си. Господ те е пратил на земята да посадиш една добра мисъл, но ти не я посаждаш - мъчиш се. Трябва да приложиш едно желание, да се повдигнеш, но не го прилагаш – мъчиш се. Вложено е нещо в душата ти, което трябва да реализираш, но го отлагаш – пак се мъчиш. И след това се оплакваш, че работите ти не вървят. Много естествено, не изпълняваш, това, което трябва. (Беинса Дуно)

     

    •  

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    Цитат

    Ето тук идва промивката на мозъците според мен.

    Това е шаблон и означава , че някой е повлиял на нечие мислене . Единствения начин да намалим външното влияние , е като разглеждаме фактите и свързващите ги отношения с най малки подробности . При което достигаме до възможно най всеобхватно виждане за съответния факт .Друг важен момент е представата за човека , за неговото мислене и поведение . Реално човек възприема света чрез шаблоните , които е попил от средата и тези които е займствал от възпитателите . Реално човек около ,,двадесетата си година "г. започва усилено да преосмиля и променя внесените в него стереотипи , чрез съпоставянето им с това което вижда . Процеса продължава цял живот :) .Тези неща е важно да се помнят заради друг един факт . Човек може да се докосне до божественото и преживее вдъхновението и екстаза , за кратко . Причина че мисленето ни е  все още през , егоистичния ,,Аз" . Всички сме в това положение , Трябва ни постоянство  , ( ....в православието го наричат ,,ревност") в стремежа към истината .

    Цитат

    Така че... с моята майка се разбрахме, че за нея това е най-важното и че въпреки, че тя много ни обича, не гарантира, че няма да прави забележки по темата. А пък аз ѝ казах, че винаги когато ми е неприятно ще ѝ го казвам, за да се съборази, защото все пак ако обичаш някого би трябвало и  да уважаваш решенията и разбиранията му

    Прекрасно ! Това е любов . Да виждаш различията и те да са повод за размисъл . Защото Бог е цялото и не може да се побере в нечие лично мнение . Неговата истина е във всички мнения . Проява на любов е да я търсим с доверие , че е там .

    Цитат

    че сякаш чувал как падат дългогодишните окови на съзнанието му, и на негови пациенти, и освобождаването то това робство. Напоследък сякаш и аз ги чувам - разпадането на тези окови. С всяка малка победа, с всяка изминала крачка, с всяка нирвана, с моменти като днес.

    Това го разбирам като освобождаение извършено чрез лично израстване на разбирането , съпътствано от съществуващото предишно конкретно разбиране . Като двете не си противоречат . Те се допълват в една по всеобхватна картина .

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    В навечерието на разпятието аз имам нови осъзнавания. За пръв път този празник преминава за мен с по-осъзнат вътрешен мир. Днес имах вдъхновение да творя - беше в сферата на работата ми, но все пак творчество. А творчеството е вдъхновено отгоре, от Него - от Бог. Ние просто канализираме тези идеи за това което ни трябва, това е прекрасно усещане. Усетих цялост, свързаност. Прекръстих се. Но веднага се замислих - какво означава този ритуал за мен? Обясних си го с отдаване не почит на един велик учител, който ни е показал пътят към Бога. Но се замислих за християнството, което приема този велик учител за ЕДИНСТВЕНИЯ път към Бога. Демек, ако не накраш другите да се събудят си губиш времето, живота и целта в живота. Ето тук идва вината и аз отказвам да го приема. Ами Буда, ами всички останали древни и днешни, малки и големи учители? Не можем просто да игнорираме толкова много истини. Нали така?

     

    Също така се оглеждам за нови модели във вярата, общувам и виждам интерпретацията на различни хора за тяхната вяра. За мен това е важно, за да мога да намеря нещото, което да ми резонира, и да заместя старите - наложени модели. Моя много добра приятелка, която е много силна личност, вярваща в себе си и добър предприемач, ми каза, че Бог ѝ е най-големият съюзник и тя има специална връзка с Него. Тя не се плаши да прави неща за разлика от мен, да поема рискове, да ръководи живота си, като казва, че се чувства част от вселенската мъдрост и понякога когато е несигурна какво да прави или дали греши, призовава Бог да ѝ даде сигнал или да я спре. Това ми хареса като мислене. Освен това тя приема случващото ѝ се в даден момент като част от голямата картина, независимо добро или лошо. Това ѝ помага да приема нещата такива, каквито са. Това с ъщо ми хареса като мислене. 

     

    Аз , за разлика от нея, много се страхувам да предпирема действия. Винаги искам да предугадя накъде ще тръгнат нещата, какво ще стане и затова ми трябва Бог, някак си да ми каже отговорът в самото начало и аз да знам какво да правя. Но сега осъзнавам, че това всъщност е губеща позиция. Защото няма как да знаеш отговора докато не опиташ. Защото няма логика Бог да ти даде отговора, защото така няма да се научиш от опита. Това е велика осъзнаване.  И това ми пречи във връзките, в които аз се страхувам да опитвам. 

     

    Друг мой приятел - сериозен предприемач и коуч по личностно развитие каза не една негова лекция , че най-голямата му вяра е в себе си. Веднага след лекцията отидох да го попитам - ами къде остава Бог? Той ми отговори така - ако някога Бог те изостави, или ти се почувстваш изоставена, на кого ще разчиташ?? На кого единствено можеш да разчиташ? Тогава разбрах, че на себе си. Ако сам не можеш да се издърпаш за косата когато си в калта, можеш да си седиш и да тънеш там и да редиш празни молитви. Бог дава заряда и силите, но работата е твоя! Още едно велико осъзнване , за което съм много благодарна. 

     

    И с това искам да пожелая на всички: Весели празници и Честито възкресение Христово!

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Наскоро попаднах на тази статия свързана със сходна до тази тема. Разбира се, авторът е пресилил част от аргументите си и най-вече заглавието като финално твърдение, но като цяло е ценна. Липсва по-широко запознаване с концепциите.

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    По принцип информация от непознат автор е загуба на време . Освен , ако няма такова в излишък . ( Н )   Ако харесваш предизвикателствата за мисълта , Това е добра тема      http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Великият_път
     

     

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    Цитат

    "Христос дойде, за да задвижи себепознанието. Не за да спаси Света. Да задвижи себепознанието, където от вътре да се спасят хората с дълбоки, честни и искренни усилия. Човек трябва да се избави от себе си. Избавянето от тежкия живот не е идването на никакво историческо Събитие, а трансформиране на твоето съзнание."

    " Истинския човек не е нито християнин, нито мюсюлманин. Той е чисто съзнание. Не можем да кажем, че Слънцето е арабско или турско...или пък да кажем, че молитвата е българска или арменска...нали?...Къде отиваме ние...? Затова аз изнасям многобройни Учения, защото всички Клони са от едно Дърво...всички реки отиват в Морето.... Затова трябва да имаме широко съзнание. защото вече ще стане късно, то за много хора вече е късно, защото те смятат, че те са прави, само че навсякъде има определени хора - пречистени. Те като се съберат образуват Чистия народ, това е мястото, а на ниското ниво хората образуват разногласията, раздвоението и казват: Има в едно село, където мюсюлмани и християни живеят в разбирателство с години, винаги са се разбирали, защото там няма деление, защото тази простота и народна мъдрост е обединителна. Обаче този ум, който е станал сложен, политически, хитър, лицемерен, той всичко може да раздвои, само че това е негово падение."

    "Чрез чистото си съзнание Христос живее в Бога, и това е цялото обяснение на въпроса "Кои сме, от къде сме и къде трябва да отидем?...Христос е чистото Съзнание, а Бог е Изначалното. А Светът е изгубеното Съзнание, което е част от хаоса и част от Света."

    "Човешкият Дух в чист вид е Христос. И това е подобието на Бога. Най-великото Учение, това е чистото Съзнание. Христос живее вкоренено в Бога, в мястото на Пълнотата и Безкрая. Той е велик невидим Дух. Това, че се е явил, не го прави видим и разбираем. Явил се е - пак не го познаха милиони..."

    "Разпознават Го само избраните и определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина. Образът Му е неисказан, и затова плътта не може да Му понесе Светлината. Тези, които имат съдба са се самоизпъдили от тази Светлина и от Бога, и са станали сляпа сила, невъзприемаща Истината. "

    "Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете, защото всеки сам и лично си ги изкупува. Той е слязъл за да покаже Пътя към себепознанието и Бога. Христос е разкритие на смисъла, който съществува отвъд този свят, отвъд оня свят, даже отвъд Вселената. Това е познаването на Любовта, която пък е същността на Бога."
    Елеазар Хараш

     

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    В 7.04.2018 г. at 23:23, Несъгласен каза:

    Много добра и твърде вярна по отношение на екзотеричните религиозни вярвания и системи. Има обаче езотерично разбиране, съвпадащо с адекватната, автентична и приземено приложна духовност. 

    Думите на Елеазар - красота!

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Александър Т.А - много хубави цитати. Браво! И благодаря. 

    Изминаха няколко дни откакто не съм писала, а се случи нещо , което ме разклати и което ясно ми показа, че човек спре ли да работи над себе си и да захранва връзката си с Бог, старите модели бавно ,но славно се промъкват в съзнанието, и ставаш уязвим. Уязвим към външните влияния, към чуждото мнение, а това автоматично значи отричане от себе си. Затова днес искам да пиша за връзката със себе си, чрез която Аз достигам до Бог. Не знам дали това е така и при други хора, но аз открих, че е вярно за мен. 

    Покрай Великденските празници се чух с една много добра моя приятелка, която все още живее в Англия. Тя е много добра жена и много чиста душа. От 18г е там и премина през разни перипети, една голяма нещастна любов и т.н. За да забрави този мъж, тя се отдаде на четене първо на мотивационни книги, после лека полека едни хорица я прикоткаха да започне да чете библията и някак си интуицията ми подсказваше, че нещо е станало с нея , защото не се бяхме чували много през последната година. Обадих ѝ се, а тя започна да ми разказва за промените, които са настъпили покрай нея, как тръгнала в една църква, как приела Христос в сърцето си, как  била born again. И колкото повече слушах, толкова повече ми потъваха гемиите. Нямаше я онази истинската, вдъхновената Таня, с желание за това и онова, с мъничко женска суета. Тази жена всякаш се беше предала, не я интересуваше какво става по света, за пръв път не боядисала яйца за Великден, тя е страшна домакиня, абе въобще Таня я нямаше. Напомни ми на моите първи години след сектата. И това ме отврати. Още една жертва, още една приятелка, която загубих в бездната на религията :(((( И от тогава това много го изживявам. Много ми е тъжно и съм разстроена покрай този факт. На времето така загубих братовчедка си. Замина за Германия и се омота в едни секти и от тогава загубихме връзка. Сега Таня!

    Говореше ми какво бил направил Исус Христос в нейния живот, как сега нейният живот бил различен, как и нейните приятелки били дошли в тази църква и как си четели бибилята. И не че  не беше щастлива, напротив, беше много щастлива, спокойна, но предадена. Усещала съм това спокойствие, да то се наслагва с хилядите проповеди, молитви и четения на Библия и то е толкова приятно и силно като чувство, че човек започва да се стреми към него като нощна пеперуда към крушка. НО за мен това е  просто крушка, а не Слънцето. Затова всички тези християни са толкова настървени да четат, да слушат проповеди, защото това е така нареченият техен бутон, с това те се захранват. Защото според мен това е, което им лиспва - връзката с Аза. Те центрират всичко в живота си около Исус Христос и какво е казала библията и започват да мислят само в тази насока. Какво би направил Исус Хрисос в тази ситуация, какво пише в Библията. Личната оценка и мисъл започва да отсъства и се започва едно страшно ровене из текстове, това което бях и аз преди. 

    В мен извира гняв в този ред на мисли. Защо и как хората могат да бъдат манипулирани чрез една истина, която на външен вид и на пръв поглед си е самата истина, но всъщност ги ограбва? Защото това е целта на религията, тя дава сила на теб, но за да направи себе си по-силна, защото твоята единствена цел е да ѝ служиш - The God Virus. 

    Но Таня беше толкова уверена в щастието си, в това че е прогледнала, в това, че е обрърнала поглед навътре в себе си и вече е задгърбила старото, че си помислих, коя съм Аз да съдя? Вероятно и по този начин се достига до Бога? Вероятно Той е избрал да има и такъв начин? И си дадох възможност да видя дали Таня е права. Когато познаваш човека и неговите искрени намерения, си казваш, е този не иска да ме излъже, сигурно е намерил щастието, чакай и аз да тръгна по този път. Така на времето се озовах в сектата. Нямаше да им се дам, но заварих там една приятелка от Пловдив, с която сме купонясвали през студенството и едно друго момиче от Казанлък, което беше много приятно. Доверих се на тях и тяхната преценка и се оставих, оставих се да правят с мен каквото решат. Беше за малко, но все пак ги оставих, и се повредих, защото ми пипнаха най-милото. Затова днес съм в този ред на мисли, личната преценка не може да отъства в работата ти с Бога!!! 

    Аз свърших много работа със себе си и да, беше трудно, беше страшно, беше огнено, но когато намериш Пътя, източника, просто знаеш , че си там. Таня казва: "Светият Дух е в мен." Майка ми казва: "Светият Дух е в мен. " Те всички говорят по един и същи начин и сякаш всички са го изпитали по един и същи начин. Спомням си на един ритрийт, на който трябваше да се раждаме отново, правихме толкова ритуали и упражнения, за да можем всички да преминаме през 'усещането' и да получим прераждането. Ама сякаш се работеше на конвеир. Всички трябваше да правим едни и същи неща и някои се вживяха и изпитваха разни работи, други се мъчеха да наваксат. Абе доста си прилича на психологичексата работа по семинарите, само дето там всеки е добре дошъл да изпитва и да отработи това, за което е готов. В църквата нямаше такава алтернатива. Ако на чуеш от Бог , значи си все още в греха. Самобичуване, молитви и всякакви други приоми, за да отидеш 'там'. Накрая проговаряш и 'езици' и всякакви неща, които не са ти ясни, in a state of delirium, и се питаш направих ли го, това ли беше. После получаваш това спокойствие, но то е там едно такова несигурно и ти не искаш да го загубиш. Не искаш да мислиш за нищо друго, за да не изчезне. Започваш да ограничаваш мисленето си, за да не ти пречи някоя твоя светска мисъл, или просто някоя ТВОЯ мисъл към това новопостигнато 'блаженство'. Започваш да не се интересуваш от светския живот, да избягваш всичко не-християнско, защото то те отдалечава от това 'спокойствие'. Колкото е по -далече източникът на непсокойствие, толкова по-спокоен си ти. И изведнъж изчезва светската суета, светът, семейството, старите приятели, всичко , което не е свързано с новооткритото си 'призвание'. Да, при просветлението също е така. Но аз намирам разлика, защото вече познавам и други просветлени хора. Затова ми хареса толкова много и този цитат на Александър.:

    "Истинскияг човек не е нито християнин, нито мюсюлманин. Той е чисто съзнание. Не можем да кажем, че Слънцето е арабско или турско...  ....Те като се съберат образуват Чистия народ"

     

    Но все пак се питам понякога дали в мен не говори Егото, дали все пак 'онези' не са прави? Егото изчезва с израстването, но това се случва бавно и постепенно и по желание, а не като го отстраниш хирургически. Има една хубава книга - Път със сърце над Джак Корнфийлд, който обяснява, че свързването с Бог може да бъде и в ежедневните дела и в обикновения живот, без да се отстраняваш от него, без да си в стъклен похлупак (както мен сума ти години), уж жив, а вътрешно мъртъв. Можеш да бъдеш 'включен' , но все пак да имаш собствени въжделения, собствени мечти, собствени надежди, различни от това колко добре служиш на Исус Христос и дали изпълняваш мисията си да „спасяваш други хора“. Замисляли ли сте се всъщност кое е смисълът на живота – в собственото ти спасение, откриване на кой си ти , правне на добро и помагане на другите или спасяване на други хора? Или всичко? Наблюдавам и си казвам има разлика как човек израства, а има ли? Има ли значение?? Между моето израстване и на Таня всички привидно е едно и също, говорим в същата насока, но фокусът е различен. Осъзнах, че много хора като Таня, които са плашливи и ги е страх да направят каквото и да е сами, е по-лесно да бъдат в група, да бъдат в общество, както тя сама каза, колко ѝ харесвало, че всички се подкрпяли, но виждам, и че е по лесно да те захранват наготово с голямата лъжица, да си ти го сдъвкали и да са ти го поднесли, но пречупено през тяхната призма, отколкото да минава през огъня на собствения си ад, докато се калиш и избавиш от собствените си стари стархова и окови. Но в крайна сметка, колкото и важно да е за мен да направя тази разлика,да, защото за мен е много важно да направя това разграничение, за да спра един път завинаги да се огорчавам и да се влияя от чуждото мнение, да разчитам на източника в Мен, да разчитам на Себе си и собственото си мнение, нужда, усещане, свързване. Дори когато пиша тази мисъл в мен се поражда съпротива, някак си вина и неудобство, че гледам да наглася себе си, да ми е добре, вместо да мисля за общото благо или нещо подобно. Ето тази промивка на мозъка още дерзае в мен. Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора. Това често ме изпълва с огорчение, гняв и страх. Дали има нещо общо с това, че ми е трудно да приема себе си?

    Да, и последнията цитат на Елеазар е наистина прекрасен!!!  Има ли подобни цитати в библията , които да показват Христос по този начин?

    Редактирано от holyvalentine
    Пропсунат текст

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Като една Дева в пълна степен, за мен религията винаги си е биля бягство от работата, за която съм дошла в този свят. За часовете, в които ще повтарям до умопомрачение мантри, аз мога да свърша толкова много полезни на хората неща, мога да науча толкова много полезни за мен неща.... изобщо  за мен духовното учение е истината. Да ми даде светлина, да се уча целият си живот тук на земята коя съм, защо съм тук, как точно да живея, та да осъществя върховния замисъл, с който съм изпратена.... И не само и просто да мисля и медитирам, и да се моля - работа и милосърдие. Или както казва Учителя - ние не сме в 14 век та да ставаме отшелници в пещерите. Сега имаме друга мисия. Не да бягаме от света в някакви изкуствено създадени от незнам кого си убежища, да бъдем в света, но да не сме от него. И един ден светът да се промени.... 

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    Цитат

     Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора. Това често ме изпълва с огорчение, гняв и страх. Дали има нещо общо с това, че ми е трудно да приема себе си?

    Всъщност ние никога не сме били, не сме и няма да бъдем източникът на мъдрост от извора. Ние сме тези, които черпим от този извор. Но не от щерните, които други са напълнили и водата застоява там и тинясва - от истинския извор. И не някой да чакаме да ни донесе, а сами да идем да отпием. Доверие можем да си имаме, че МОЖЕМ САМИ да го сторим - има път за всеки от нас отделен и за всеки има вода, но! сам да си я отпие... Мисля, че затова ти е трудно да приемеш себе си като такъв извор. Може би е добра идея да се приемем не като извора, а като душата, която сама стига до него и пие от него...

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Говореше ми какво бил направил Исус Христос в нейния живот, как сега нейният живот бил различен, как и нейните приятелки били дошли в тази църква и как си четели бибилята. И не че  не беше щастлива, напротив, беше много щастлива, спокойна, но предадена.

    Отначало подкрепата, заедността, получаването на цел и фокус, уж водещи към смисъл и любов, дава това усещане за намиране и сигурност. Докато се окаже, че предаването не е смирение на егото, а примиренчески мазохизъм, нагаждащ се към допусната поради собствена незрялост и несигурност чужда манипулативна система. А разликата между смирение и примирение е огромна. Смирението е стихване на егото, за да премине свещения трепет на Бога, даващ обаче вътрешна самоувереност, независимост, свободна воля не от его, а от на Духа си позиция. Дух, единен с Бога, дух който е собствената Христова/ Буда природа, не нещо привнесено външно.

    Нищо лошо в това човек да се стреми към общност, съпричастност, взаимопомощ, сигурност идваща от дадено учение и личност. В будизма се говори за трите стълба на Буда, Дхарма и Сангха, тоест за водача, учението и общността, като за изключително важни. 

    Привидно при зрялото следване на духовна пътека и сектанството нещата са подобни. Разликата я има. Адекватната духовна пътека води към лична зрялост, намиране на Аза, самоуверена вътрешна незаввисимост, допускане и дори стимулиране на себезаявяването като един от аспектите на проява на любовта, ведно със смиреното доверие. Доверие, но не сляпо, а първо на собствената вътрешна зрялост, любов, мъдрост и творческа свобода и истинност и след това, към всеки друг. Доверие, което никак не изключва здравия разум, но дори стимулира адекватната и резонна скептика. 

    При сектантската пътека, манипулативно се стимулира зависимостта от системата, откъсване от пречещото на тази зависимост, подхранва се мазохистичното примирение спрямо подаваното, представящо се за смирение, докато всъщност е автоагресивен мазохизъм. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Усещала съм това спокойствие, да то се наслагва с хилядите проповеди, молитви и четения на Библия и то е толкова приятно и силно като чувство, че човек започва да се стреми към него като нощна пеперуда към крушка. НО за мен това е  просто крушка, а не Слънцето. Затова всички тези християни са толкова настървени да четат, да слушат проповеди, защото това е така нареченият техен бутон, с това те се захранват

    Крушка е, защото не води към слънцето на собствената любяща мъдрост, а е единствено поведенческо обуславяне (conditioning), хранещо зависимото нагаждане към външния авторитет, вместо намиране на своя собствен вътрешен такъв (на Бога, Аза, Селфа, Буда природата). Тоест, поддържане или развиване на детска зависимост от големия външен друг, вместо порастване към зрелостта на вътрешния авторитет. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Защо и как хората могат да бъдат манипулирани чрез една истина, която на външен вид и на пръв поглед си е самата истина, но всъщност ги ограбва? Защото това е целта на религията, тя дава сила на теб, но за да направи себе си по-силна, защото твоята единствена цел е да ѝ служиш - The God Virus. 

    Гяволъкът е в подробностите, както се казва. На пръв поглед в сектата получаваш общност, учение и ужбог (умишлено така го пиша, защото не е никакъв бог). Всъщност обаче наместо да бъде поощрявано реалното намиране на реалния вътрешен Бог (Селф, цялостна личност, Аз), биваш откъснат от Него чрез създаването на безлюбна, зависима инфантилност и автоагресивно нагаждане, защото така решава манипулативният значим друг, водещ блеещото стадо. В зависимостта са травмите от самота, изоставяне, залепналата празнина, тъгата, когато големият важен проповедник не одобри и затова, за да не се случи, влизането в конформистко психично "надупване", развиващо травма от унижение, представяно за смирение, но всъщност представляващо самонараняваща, виновна автоагресия. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Вероятно и по този начин се достига до Бога? Вероятно Той е избрал да има и такъв начин?

    Не, дават се илюзии за достигане, не и реално такова, поради бариерите от психичен регрес в инфантилни невротични травми. Всъщност имаме отдалечаване. Защото Бог е любомъдра истина, докато манипулативните сектантски стратегии водят към зависимо смачкана лъжа. 

    Има все пак два варианта, относително водещи сектанта до някакво приближаване към Бога... Първият, ако е много примитивен и манипулативните стратегии просто няма за какво да се заловят в ума му поради глупостта му, а дори има нужда от такива външни окови, поради собствената си неразвитост. Вторият когато човекът въвлякъл се в секта, въпреки нея има собствено актуално преживяване на Бога при донякъде характерово обусловено по-слабо влияние от вина и зависимост. Отново ще бъде сектант, пак ще бъде залепнал и нагодено виновен, но по-малко и преживяането на Бога все пак, въпреки всичко, може да се процеди, поне донякъде - въпреки.

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Затова днес съм в този ред на мисли, личната преценка не може да отъства в работата ти с Бога!!! 

    Наложително е да присъства. Да, има вяра, но има и знание и те не си противоречат. Вярата без знанието се превръща във фанатизъм и фантазъм, а знанието без сърдечната вяра и обич, в слуга на властовата психопатия. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Таня казва: "Светият Дух е в мен." Майка ми казва: "Светият Дух е в мен. " Те всички говорят по един и същи начин и сякаш всички са го изпитали по един и същи начин. Спомням си на един ритрийт, на който трябваше да се раждаме отново, правихме толкова ритуали и упражнения, за да можем всички да преминаме през 'усещането' и да получим прераждането. Ама сякаш се работеше на конвеир. Всички трябваше да правим едни и същи неща и някои се вживяха и изпитваха разни работи, други се мъчеха да наваксат.

    Същото себеунижаващо, виновно нагаждане, поради страхливата зависимост от мнението на големия друг и изоставянето му.

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Абе доста си прилича на психологичексата работа по семинарите, само дето там всеки е добре дошъл да изпитва и да отработи това, за което е готов. В църквата нямаше такава алтернатива. Ако на чуеш от Бог , значи си все още в греха. Самобичуване, молитви и всякакви други приоми, за да отидеш 'там'.

    Една клиентка, ходеща на курсове по актьорско майсторство, даде пример за подходите на двама от преподавателите ѝ: "Единият ни учи да бъдем лоши негови копия, а другият да намерим собствения си творец, стил и подход." ... Не само ти е заприличало на пси работа. Има такава и при зрелите духовни подходи и при сектите.

    Първите водят към собствения вътрешен Творец, през индивидуалните особености и склонности към вяра (бхакти), разум и надхвърлянето му (джнана), медитативен транс (раджа), сетивност и действеност (карма) и комбинацията от тях.

    Сектите не само създават лошо подобие на всъщност отсъстваща вяра, любов, мъдрост и истина, но на практика отглеждат фанатизъм, вкопченост, отхвърляне на собствената автентичност както характерова, така и вътрешно божествена, социална и психична неадекватност и срив в здравия разум. 

     

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Накрая проговаряш и 'езици' и всякакви неща, които не са ти ясни, in a state of delirium, и се питаш направих ли го, това ли беше. После получаваш това спокойствие, но то е там едно такова несигурно и ти не искаш да го загубиш. Не искаш да мислиш за нищо друго, за да не изчезне. Започваш да ограничаваш мисленето си, за да не ти пречи някоя твоя светска мисъл, или просто някоя ТВОЯ мисъл към това новопостигнато 'блаженство'.

    Нищо не проговаряш. Проста психотерапевтична техника е, която се ползва за намаляване на невротичния контрол, проявяваща се през умственото бърборене и циклене през думите. Просто се позволява на мозъка да компилира уж фрази, думи и изрази, приличащи на език. В евангелистките църкви обаче, тази проста техника се ползва не терапевтично, а мозъчно промиващо, като видите ли, присъствието на светия дух. Не за освобождаваща загуба на невротичния контрол, стапяне на страхове и намиране на автентичост, а за поробващо сугестиране в съгласяващо автоагресивно нагаждане към другите. Евангелистите ползват масирано и сценична "хипноза", като принципът е същият - събореният на земята човек просто се подчинява на правения театър, за да не загуби одобрението на пастора. 

    Несигурно е това сектантско уж спокойствие, защото никога не е било мир, а е невротична глътка въздух от поробването, представяно за освобождение.

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Започваш да не се интересуваш от светския живот, да избягваш всичко не-християнско, защото то те отдалечава от това 'спокойствие'. Колкото е по -далече източникът на непсокойствие, толкова по-спокоен си ти. И изведнъж изчезва светската суета, светът, семейството, старите приятели, всичко , което не е свързано с новооткритото си 'призвание'.

    Илюзия е, когато се говори за духовност, да се има предвид някаква фантазност, откъсване от живота, сексуалността, социалното включване и бизнеса, професионалните постижения... Това не е духовност, а бягство. Реалната духовност се проявява в света, кариерното развитие, партньорските отношения, като състояние на съзнанието, което прави живота божествен, но и приземява Небето в ежедневната рутина.

    А механизмът на сектантска манипулация поощрява откъсването, давайки сурогат на спокойствие, докато всъщност отнема дълбоката вътрешна сигурност и истинско спокойствие.

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Егото изчезва с израстването, но това се случва бавно и постепенно и по желание, а не като го отстраниш хирургически.

    Според мен въобще не изчезва, дори и при най-постигналия самадхи, просветление и Бога. От наскоро проведен разговор:

    Въпрос: Интересно ще ми е да видя един Медитативно Ядосан Човек с Какво се Различава от Един Обикновенно Ядосал се Човек .Предполагам, че Медитивно ядосалият се човек не изразява гнева си навън нито го задържа в себе си а просто го неутрализира чрез Безпристрастното му своевременно ПриХващане и МироСъзнанийно Осветляване, докато гневът се превърне в нищо или в някоя позитивно зареждаща емоция,сила, драйв. Е Орли -  Самообяснението ми покрива ли се и доколко с твоето лично схващане по въпроса ?

     
    Отговор: Не мисля и не го чувствам така. Човекът си е човек. Ядосва се, яде му се, прави му се еди си какво си... Най-естественото нещо е да има Бог в човека и да живее през любовта - дали ще го наречем тиха молитва или медитация, все тая. Това е вътрешен център, средоточие на мисли, чувства и поведение. Образът обаче на някакъв свръхспокоен медитатор си е чиста проба розово бонбонен идеализъм, натрапен от романи и холивуд, - разбира се, това са мои заключения само. 
     
    Ако базисният темперамент на човека е холеричен или меланхоличен, дори и след известен психологически и сърдечен процес да осъзнае това присъствие на Бога/ Аза си и да го постави като ядро на живота си, темпераментът и базисните характерови импринти си остават такива, каквито са. Да, извличат се позитивните им потенциали - избухливият холерик влага темпера си в интуитивна готовност за мигновено вземане на добри решения, решителност и пробивност, меланхоликът прихваща тъгата си, а любящото присъствие на Бога я превръща в смирена мъдрост. Въпреки това обаче, избухливостта или известно потъване пак си ги има в споменатите примери, но просто човекът през сверяването с любовта много по-бързо прощава и извлича потенциалите от гнева и тъгата. Същото е с надлежащите характерови структури - не изчезват, но се вадят позитивните им потенциали. 
     
    Накратко, социалната персона и егото са си до голяма степен същите, но част от егото умее да замлъква и провежда любовта. Магарето си остава магаре, но се появява ездач, знаещ накъде го води!
     
    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Има една хубава книга - Път със сърце над Джак Корнфийлд, който обяснява, че свързването с Бог може да бъде и в ежедневните дела и в обикновения живот, без да се отстраняваш от него, без да си в стъклен похлупак (както мен сума ти години), уж жив, а вътрешно мъртъв. Можеш да бъдеш 'включен' , но все пак да имаш собствени въжделения, собствени мечти, собствени надежди, различни от това колко добре служиш на Исус Христос и дали изпълняваш мисията си да „спасяваш други хора“.

    Най-добре служиш на Христовата си природа, когато си социално включен, провеждаш присъсътвието си на Бога във всяка житейска сфера и превръщаш ежедневието си в постоянна молитва и богослужение. Не толкова с повтаряне на молитвени думички, а чрез мъдрото си, обичащо сърце, спускащо царството Божие в малката рутина. 

    За книгата "Мъдро сърце" на Корнфийлд - чудесна е.

     

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Осъзнах, че много хора като Таня, които са плашливи и ги е страх да направят каквото и да е сами, е по-лесно да бъдат в група, да бъдат в общество, както тя сама каза, колко ѝ харесвало, че всички се подкрпяли, но виждам, и че е по лесно да те захранват наготово с голямата лъжица, да си ти го сдъвкали и да са ти го поднесли, но пречупено през тяхната призма, отколкото да минава през огъня на собствения си ад, докато се калиш и избавиш от собствените си стари стархова и окови.

    Въпросът е, че каквото повикало, това и се обадило - самореализираща се прогноза, несъзнаваното самовъвличане в дейности, задоволяващи присъстващи в човека подсъзнателни вярвания. Когато в човека вече присъства страхливост и неувереност, се привлича към манипулатори, които да я експлоатират. В по-редки случаи, хора със склонност към манипулация също се привличат от сектите, защото им дават поле за изява. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора.

    Именно до дълбоко доверие в Себе си води истинният път към любовта. Има го. 

    Редактирано от Орлин Баев

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Орлине, много благодаря за коментара!  <3 

    Също благодарности и на Донка!

    Много се радвам, че пиша в този портал и намирам съпричастие! Благодаря, че го има!

     

    Вчера след дълга разходка и време прекарано със себе си, успях сякаш да докосна проблема с Таня. Разбрах, че както мога да влизам в тези състояния, така и ще  мога да илзизам от тях, сама да се издърпвам за косата, и така и направих.  Просто осъзнах, че  я съпоставям с тази част в мен – малкото момиченце, което се нуждае от любов. А къде има вечен източник на любов – в Бог, Исус Христос, но често ни го представят като родител – баща, който те обича ако си добър и те наказва ако си лош. И вярвам, че когато някой ми заговори с пълната увереност как е намерил светия дух, как той е в него, как се е избавил от старото, аз започвам да се чувствам като пълна неудачница. Сякаш ми се иска да опитам от тази любов, но моя опит с нея е ужасно горчив. Продължавам да търся по собствения си път, но понякога е толкова трудно, а и си сам, че си казвам, сигурно защото не искам да следвам техния път ми е толкова трудно. Опитвам се да се натъманя истината според мен. Но, от друга страна, ако се представя в обувките на Таня, няма да бъда щастлива. Това не е моето. Но някак си чувствам отхвърляне. В момента,в който попаднах в онази тъпа секта чувствам отхвърляне, после от родителите ми, когато се заговори на тази тема, и от всички други, които безропотно са приели догмите и ученията на евангелизма и не можеш да намериш връзка с тях, ако не говориш същия език. Но най-лошото, което сториха с мен е, че започнах да чувствам отхвърляне от Бог и от самата себе си. Гадовете ми втълпиха, че те познават Бог всецяло и ето можеш да се докоснеш  до него ако не си в грях.

    УАУ... сега всъщност имах уау момент. Сега  разбрах какво е да си в грях. В грях означава, когато не си в унисон в себе си, когато живееш без вътрешната връзка в себе си, защото тогава изибраш мимолетните радости от света, а не истинското щастие отвън. Грях не значи точно 10те Божи заповеди и че някой ще те удари през ръцете, а значи че когато познаеш истинската радост, няма да имаш нужда от тези неща. Дали Таня е познала радостта по този начин? Не знам, но когато аз имам такова  осенение започвам аз да я познавам по моя си и започвам да бъда толерантна и към другите, защото аз просто знам, че това е пътят, това е любовта! Идва ми да напиша Това е пътят за мен и винаги съм се питала и съм била в дилема , има ли такова нещо като път за мен или Има един път и ние го откриваме по свой собствен начин, или Има само един път и всички трябва да го открият по един начин, и само той води нагоре и ако го откриеш си добре, а ако не го отркиеш си зле. Това също ме кара да изпитвам страх и вина, защото виждам размахан пръст срещу мен. Знаете ли... след всичките тези писания, започвам да откривам истината в Библията, във вярата и тънката манипулация на религията, когато започват да ти казват, че трябва да правиш неща заради Исус Христос и когато започва да става грозно. В Библията има мъдрости, които са ми липсвали през годините, защото аз не можех да погледна тази книга, толкова се бях отвратила от нея, не можех да вляза в църква. Всичко това беше свързано с болка и бич. Така че трябваше да отхвърля всичко от християнството в един момент, за да спра болката, но ми липсваше, липсваше ми любовта, липсваше ми опората, силата, която вярата ми даваше. Защото аз отидох вярваща в тази секта, не невярваща. Вярваща, но по мой си начин, неизраснала, но пък имах силна връзка с Бог и Той ми беше надежда и опора. Сега вече виждам, че мога да благодаря на сектата за това , което ме накара да видя по трудния начин.

    Редактирано от holyvalentine
    добавка на текст

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

    Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

    Направете регистрация

    Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

    Нова Регистрация

    Влизане

    Вече имате регистрация? Влезте тук.

    Влизане Сега


    ×