Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Anonimen96

И аз не знам какво ми е

Recommended Posts

Всичко започна преди месец и половина когато имах среща с приятел от детството при когото разбрах че има някакво психично отклонение заради наркотиците. След срещата последваха натрапчиви мисли за него в продължение на седмица. После тези мисли се обърнаха към мен и започнах да се притеснявам за моето психично здраве. Мислх си че полудявам.Не можех да спя  и да се храня. Някои дни се чувстах добре други не. Ходих на психолог но не ми помогна много. Предстоеше ми пътуване за чужбина не бях сигурен дали да замина да работя там но в крайна сметка заминах с идеята да променя обстановката. Прекарах 3 седмици там в чудене какво ми е. Не спирах да мисля за това. Прочетох всички форуми преписвах си какви ли не болести от шизофрения до биполярно. В крайна сметка се върнах в България защото не можех да се фокусирам върху работата. Отидох при психотерапевт и ми постави диагноза тревожно разстройство и ми предложи да пия неолексан и да си отговарям на едни въпроси в продължение на седмица един вид терапия. Но все пак не искам да и повярвам може и да съм хипохондрик. Не знам от къде да започна и какво да правя. Момче съм на 22 год имам и сериозна връзка от 2години и половина. Искам и да споделя симптомите напоследък които са - напоследък ме стягаше главата постепенно ми изтръпна носа нямам концентрация треперят ми ръцете от време на време, понякога не знам какво да си мисля освен за това положение в което съм. Най - много ме плаши вечер като заспивам и като си отпусна съзнанието и ми излизат някакви нелогични мисли думи изразо с които не мога да направя никаква асоциация. Сутрин като се събудя рева защото се чувствам много объркан не мога да разбера какво става. Нямам сутрешна ерекция от месец да не говорим за желание за секс. Изгубил съм доверие в себе си и съм много неуверен. Скоро започвам работа и се чудя дали ще се справя. Постоянно съю във вътрешен разговор със себе си. Самонаблюдавам се. Бъркам някои думи докато чета. Меня си мнението постоянно. Решавам че всичко съм си го внушил после отричам после пак се чудя. Не мога повече така искам да знам какво е. Правих си кръвна картина всичко е в норма не знам за кортизола и за него се чудя дали да правя изследвания. Много съм объркан. Ако имате идеи кажете. Ще съм благодарен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Но все пак не искам да и повярвам може и да съм хипохондрик. ,,

Хипохондрик си.Страх те е да не полудееш и само се самонаблюдаваш. Повярвай на колегата и се отпусни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам какво означава и знам че съм до някаква степен такъв. Но се усещам че не съм същия напоследък не се чувствам добре и най- много ме притесняват тези нелогични мисли в главата ми сутрин и вечер. Знам че направих от нищо нещо но какво е това нещо. Наистина ли е тревожно личностно разстройство?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, Anonimen96 каза:

 Много съм объркан. Ако имате идеи кажете. Ще съм благодарен.

Не просто имаме идеи, ние знаем точно какво ти е. Проблемът идва от това, че в това състояние, каквото и да ти кажем, няма да го чуеш, както вече забелязваш от последните си постове и ще подложиш на съмнение всяка наша дума. И ние ЗНАЕМ, че това е част от състоянието ти и губим смисъл и мотивация да обясняваме. 

Друго е да влезеш в кабинета, да видиш психолога/психотерапевта, той да те види и да ти въздейства по начин, който ще предизвика слушане. Това тук не можем да го направим за теб. Отвори и виж има още десетки теми като твоята, папагалско повтаряне на едно и също, което в общи линии звучи така:

- Какво ми има? - питащия

- Тревожен си /хипохондрик, паникьосан, с психосоматични симптоми......./- някой от нас

- Това опасно ли е? - питащия

- Не, просто си в стрес. - някой от нас

- Ама сигурни ли сте? - питащия 

- Да, защото....... - някой от нас

- Дали да не отида на някой преглед? - питащия

- Отиди, но няма смисъл - някой от нас, вече изгубил мотивация за обяснения, след като по - горе е обяснил подробно, но видимо обяснението му не е прочетено или не е асимилирано. Насочва към друга подобна тема. И така 150 теми подред.

- Ама сигурни ли сте? - питащия

- Даааа. - отговарящия.

- И все пак какво ми има- питащия

.................................

Така че, от втория ти пост се разбира, че нищо от това което ще напишем от тук нататък няма да достигне до твоя аналитичен ум, и няма да ти послужи за абсолютно нищо.

Така че, тревожен си, след като си се уплашил. Нямаш отговори за твоя страх и той те лъже, като ти пуска нелогични мисли, които да те държат в напрежение, точно защото са нелогични. Страхът си е свършил работата, разконцентрирал те е, а ти все повече потъваш в тревожността. Трябва ти психотерапевтична помощ. Кратка, но ти трябва.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е добър въпрос. :) Може би е добре да се сложи такава. Действително, преди години, комуникацията беше по-обстойна. Може би сме имали повече време. Благодаря за здравата критика - полезна е! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..Защо просто не сложите отгоре една обща препоръка за психотерапия на всички? ..

,Препоръката е сложена преди 10 години, има в началото на рубриката, където Шехина и Орлин  обяснявате целите на нашите консултации и, че те не могат да заместят истинската психотерапия.Това, че хората не са я прочели....не е наш проблем. 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Анонимен,

Случило се е нещо при срещата с твоя приятел от детството, което те е накарало да се идентифицираш с него. Несъзнаваната част от твоята психика е открила моментно сходство между вас двамата и е проговорила на езика на аналогията, за да изрази някакво опасение по достатъчно завоалиран и щадящ за теб (за съзнаваната част от теб) начин. Проблемът е, че тази "пощада" си има цена, и ти я усещаш в пълната й тежест (и с лихвата, така да се каже) чрез тревожните симптоми.

Т.е. изправен си пред загадка, на която само ти имаш отговора, но не знаеш как да стигнеш до него. Психотерапевтът е затова - да ти помогне да го търсиш и да не губиш посоката, докато го откриеш.  Това е труден и, в някакъв смисъл, творчески процес. (... в който зациклянето понякога е нормално - например "да си отговаряш на едни въпроси в продължение на седмица" ;) )

И още нещо важно - част от този процес е излизането от анонимност (... не съвсем в буквалния смисъл). Защото кой има полза от анонимни диагнози? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×