Jump to content
Порталът към съзнателен живот

В депресия ли съм?


Recommended Posts

Здравейте, 

На 27 съм, мъж. Преди съм пускал тука теми относно тревожност, с която към този момент имам голям напредък. Може би най-големия плюс, който направих в тази насока, е чисто диетичен - спрях кофеина, алкохола и съм намалил сладкото. 
 

В следствие на тези промени, мога да кажа, че ежедневната ми тревожност почти отсъства (възможно ли е да съм бил в непрестанен махмурлук)? 

 

Та, откакто съм с новия начин на живот, в началото се чувствах доста добре, но в последно време ме мъчи мисълта, че годините минават, а нищо не се променя. Буквално сякаш вчера бях на 20. Нямам жена, нямам семейство, чувствам че животът, който живея е абсолютно напразен. На моменти ми идва да се отдам на старите пороци и да "си поживея", обаче имам чувството, че ако го направя, ще се почувствам засрамен от себе си и саботажа в прогреса ми.

 

Имам хубава работа, доколкото това е възможно в България и свързвам двата края. Проблемът е, че това усещане за безсмислие не ми дава покой. Вечерно време преди да заспя, и сутрин след като се събудя в първите мигове си казвам - нов ден, а всичко е същото. 

 

Работата ми не е нещо, което задължително харесвам, а просто нещо, което правя добре. Ходя в офиса и се прибирам вкъщи, ден след ден, едно и също. В някаква "криза" на възрастта ли съм, или съм депресиран? Знам, че за по-големите от вас възрастта около 30 е нищо, но аз се чувствам сякаш целият ми живот е минал и нищо не съм постигнал. Някакви насоки? Нормално ли е това, или да започвам да сменям работата и заниманията?

Линк към коментар
Share on other sites

Ще си позволя да взема думата преди специалистите. Да, тази възраст е особена за всички. В астрологията я наричат първо сатурново възвръщане. Описвате доста точно симптомите на приближаващата криза. И съвсем не е нищо - всички в тази възраст сме минали през най-сериозните си изпитания. Известни са като "изпита на любовта". Човек трябва да изчисти от живота си всички излишни неща и да докаже, че е стъпил здраво на краката си, самостоятелен е и започва да служи с любов. При изчистването остават само нещата, които човек обича с безусловна любов. 

Цитат

 

Около 29-тата, 30-тата ни година преживяваме сатурново завръщане– това е периодът, когато Сатурн завършва своята първа обиколка около Слънцето и се връща в позицията, където е бил в момента на раждането ни. Времето е белязано от житейски кризи, породени от генералната необходимост да пораснем, да слезем на земята, да се съобразим с реалността и да вземем решения, за които да си понесем отговорността.

Тогава започваме за пръв път или сменяме работа, напускаме родителско гнездо, сключваме бракове, развеждаме се, заминаваме за чужбина, сменяме амплоа...

 

и още

От написаното от вас, предполагам, че се задейства темата със семейството и децата и това е най-нормалното на тази възраст :) Дори при нас жените е много по-сериозно. 

Линк към коментар
Share on other sites

Вярно е, живота ти е минал...и нищо не си постигнал.На 27 аз завърших медицина и започнах работа.Но, имах две деца и ...не се и замислях дали жита ми е смислен или не е ,

Всичко е в социалната среда. Тя създава усещането за смисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей! Странното е, че някой ще го нарекат криза, а други ще го нарекат пробуждане. Това е твоят реален сблъсък с времето, с живота, с екзистенциалния смисъл.  Много хора дори пропускат, дори никога не си задават въпросите, които си задаваш ти. Ако питаш мен се намираш в духовна криза. Либидото е паднало дълбоко, появили са се депресивни симптоми, което е напълно нормално. Поради факта, че си навлязъл в по-дълбоките пластове на своята психика. Депресията е едно по-здраво състояние от тревожността и постоянното люшкане нагоре и надолу. Това състояние, в което си е една крачка напред към твоето развитие. Тук говоря за духовно естество. Мари фон Франц дори пише, че в едно такова състояние най-лечебното е просто да продължиш да копаеш надолу и току виж един ден се е появила някоя идея или импулс за творчество, който не си подозирал дори, че притежаваш. За това моят съвет е продължавай да търсиш. Ти си в етап на търсене. Навлизаш в години, в който от чисто астрологическа гледна точка се предвещава осмисляне и трансформиране на живота. Тук можеш да прочетеш книгата на Лиз Грийн "Сатурн. Нов поглед към един стар дявол", препоръчвам ти също книгата на Виктор Франкъл "Човекът в търсене на смисъл". Ще Почерпиш доста опит от това. Ти нямаш нужда от хапчета, ти имаш нужда просто да разбереш смисъла на своето състояние, а той е някъде там. И един ден можеш да се събудиш и да погледнеш с нови очи светът и този свят макар и същият да ти се струва, като че ли по различен. :)

Линк към коментар
Share on other sites

И аз не съм специалист, затова приемете съвета ми на доверие, но мисля, че смисълът идва отвътре навън, а не отвън навътре. 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте Димитров,

От това, което пишете, разбирам, че идеята за връзката между тревожността и екзистенциалните дилеми не ви е чужда. Дори напротив, сякаш имате готовност да не се подлъгвате по лесни обяснения и механични методи за справяне с тревожните симптоми, а да си зададете истинските въпроси за себе си, желанията си, мястото си в света, и какво стагнира развитието ви и възпрепятства осъществяването на това, което вероятно усещате като нереализиран потенциал.

Сама по себе си тази готовност е много добра прогноза, защото сте преодолели първата сериозна бариера по пътя - отричането на тази връзка. Хората обикновено предпочитат да разглеждат живота си като "идеален, само да не беше тази тревожност, замайване, паника и пр." Такава позиция не е случайна и нейното преосмисляне е съществена част от една терапевтична работа. Но положителното е, че в това отношение изглежда сте крачка напред. 27 е чудесна възраст да останете буден по тези въпроси!  

Линк към коментар
Share on other sites

"но в последно време ме мъчи мисълта, че годините минават, а нищо не се променя."

Това ти е проблема. Само, че ти си впрегнал ума си в само една тема която при всеки ще избие в лошо настроение. Аз съм на 24г и знам 3 езика, уча второ висше, от дете съм сменял 3 спорта като при един от тях играех полупрофесионално но приключих преди 3 години. Работя в столицата и имам добра заплата, гледам да пътувам, имам много приятели и т.н. Искам да дам за пример себе си, че аз постигнах всичко това и все още мисля че не съм постигнал нищо. И какво от това? Мисля, че чакаш всичко да ти бъде винаги добре. Ами няма как, приеми че живота е несправедлив, че има различни хора, че светът не е перфектен и кой за Бога ти вкара убеждението, че трябва да постигаш нещо? И това го чуваш от човек, който е голям инат и иска да е номер 1 във всичко. Опитай се да събираш хубави моменти с хората, да пътуваш и да се наслаждаваш на малките неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Мерси за отговорите. 

Всъщност може би проблемът идва от това, че работя прекалено много, а се забавлявам прекалено малко. Последната година ми е почти само работа, работа, всеки ден почти едно и също, а усещам това, което казвате - че смисълът е в другите изживявания и хората наоколо... дано отмине този период.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...