Jump to content
Порталът към съзнателен живот
dimitrovv

В депресия ли съм?

Recommended Posts

Здравейте, 

На 27 съм, мъж. Преди съм пускал тука теми относно тревожност, с която към този момент имам голям напредък. Може би най-големия плюс, който направих в тази насока, е чисто диетичен - спрях кофеина, алкохола и съм намалил сладкото. 
 

В следствие на тези промени, мога да кажа, че ежедневната ми тревожност почти отсъства (възможно ли е да съм бил в непрестанен махмурлук)? 

 

Та, откакто съм с новия начин на живот, в началото се чувствах доста добре, но в последно време ме мъчи мисълта, че годините минават, а нищо не се променя. Буквално сякаш вчера бях на 20. Нямам жена, нямам семейство, чувствам че животът, който живея е абсолютно напразен. На моменти ми идва да се отдам на старите пороци и да "си поживея", обаче имам чувството, че ако го направя, ще се почувствам засрамен от себе си и саботажа в прогреса ми.

 

Имам хубава работа, доколкото това е възможно в България и свързвам двата края. Проблемът е, че това усещане за безсмислие не ми дава покой. Вечерно време преди да заспя, и сутрин след като се събудя в първите мигове си казвам - нов ден, а всичко е същото. 

 

Работата ми не е нещо, което задължително харесвам, а просто нещо, което правя добре. Ходя в офиса и се прибирам вкъщи, ден след ден, едно и също. В някаква "криза" на възрастта ли съм, или съм депресиран? Знам, че за по-големите от вас възрастта около 30 е нищо, но аз се чувствам сякаш целият ми живот е минал и нищо не съм постигнал. Някакви насоки? Нормално ли е това, или да започвам да сменям работата и заниманията?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да взема думата преди специалистите. Да, тази възраст е особена за всички. В астрологията я наричат първо сатурново възвръщане. Описвате доста точно симптомите на приближаващата криза. И съвсем не е нищо - всички в тази възраст сме минали през най-сериозните си изпитания. Известни са като "изпита на любовта". Човек трябва да изчисти от живота си всички излишни неща и да докаже, че е стъпил здраво на краката си, самостоятелен е и започва да служи с любов. При изчистването остават само нещата, които човек обича с безусловна любов. 

Цитат

 

Около 29-тата, 30-тата ни година преживяваме сатурново завръщане– това е периодът, когато Сатурн завършва своята първа обиколка около Слънцето и се връща в позицията, където е бил в момента на раждането ни. Времето е белязано от житейски кризи, породени от генералната необходимост да пораснем, да слезем на земята, да се съобразим с реалността и да вземем решения, за които да си понесем отговорността.

Тогава започваме за пръв път или сменяме работа, напускаме родителско гнездо, сключваме бракове, развеждаме се, заминаваме за чужбина, сменяме амплоа...

 

и още

От написаното от вас, предполагам, че се задейства темата със семейството и децата и това е най-нормалното на тази възраст :) Дори при нас жените е много по-сериозно. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно е, живота ти е минал...и нищо не си постигнал.На 27 аз завърших медицина и започнах работа.Но, имах две деца и ...не се и замислях дали жита ми е смислен или не е ,

Всичко е в социалната среда. Тя създава усещането за смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! Странното е, че някой ще го нарекат криза, а други ще го нарекат пробуждане. Това е твоят реален сблъсък с времето, с живота, с екзистенциалния смисъл.  Много хора дори пропускат, дори никога не си задават въпросите, които си задаваш ти. Ако питаш мен се намираш в духовна криза. Либидото е паднало дълбоко, появили са се депресивни симптоми, което е напълно нормално. Поради факта, че си навлязъл в по-дълбоките пластове на своята психика. Депресията е едно по-здраво състояние от тревожността и постоянното люшкане нагоре и надолу. Това състояние, в което си е една крачка напред към твоето развитие. Тук говоря за духовно естество. Мари фон Франц дори пише, че в едно такова състояние най-лечебното е просто да продължиш да копаеш надолу и току виж един ден се е появила някоя идея или импулс за творчество, който не си подозирал дори, че притежаваш. За това моят съвет е продължавай да търсиш. Ти си в етап на търсене. Навлизаш в години, в който от чисто астрологическа гледна точка се предвещава осмисляне и трансформиране на живота. Тук можеш да прочетеш книгата на Лиз Грийн "Сатурн. Нов поглед към един стар дявол", препоръчвам ти също книгата на Виктор Франкъл "Човекът в търсене на смисъл". Ще Почерпиш доста опит от това. Ти нямаш нужда от хапчета, ти имаш нужда просто да разбереш смисъла на своето състояние, а той е някъде там. И един ден можеш да се събудиш и да погледнеш с нови очи светът и този свят макар и същият да ти се струва, като че ли по различен. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз не съм специалист, затова приемете съвета ми на доверие, но мисля, че смисълът идва отвътре навън, а не отвън навътре. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Димитров,

От това, което пишете, разбирам, че идеята за връзката между тревожността и екзистенциалните дилеми не ви е чужда. Дори напротив, сякаш имате готовност да не се подлъгвате по лесни обяснения и механични методи за справяне с тревожните симптоми, а да си зададете истинските въпроси за себе си, желанията си, мястото си в света, и какво стагнира развитието ви и възпрепятства осъществяването на това, което вероятно усещате като нереализиран потенциал.

Сама по себе си тази готовност е много добра прогноза, защото сте преодолели първата сериозна бариера по пътя - отричането на тази връзка. Хората обикновено предпочитат да разглеждат живота си като "идеален, само да не беше тази тревожност, замайване, паника и пр." Такава позиция не е случайна и нейното преосмисляне е съществена част от една терапевтична работа. Но положителното е, че в това отношение изглежда сте крачка напред. 27 е чудесна възраст да останете буден по тези въпроси!  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"но в последно време ме мъчи мисълта, че годините минават, а нищо не се променя."

Това ти е проблема. Само, че ти си впрегнал ума си в само една тема която при всеки ще избие в лошо настроение. Аз съм на 24г и знам 3 езика, уча второ висше, от дете съм сменял 3 спорта като при един от тях играех полупрофесионално но приключих преди 3 години. Работя в столицата и имам добра заплата, гледам да пътувам, имам много приятели и т.н. Искам да дам за пример себе си, че аз постигнах всичко това и все още мисля че не съм постигнал нищо. И какво от това? Мисля, че чакаш всичко да ти бъде винаги добре. Ами няма как, приеми че живота е несправедлив, че има различни хора, че светът не е перфектен и кой за Бога ти вкара убеждението, че трябва да постигаш нещо? И това го чуваш от човек, който е голям инат и иска да е номер 1 във всичко. Опитай се да събираш хубави моменти с хората, да пътуваш и да се наслаждаваш на малките неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мерси за отговорите. 

Всъщност може би проблемът идва от това, че работя прекалено много, а се забавлявам прекалено малко. Последната година ми е почти само работа, работа, всеки ден почти едно и също, а усещам това, което казвате - че смисълът е в другите изживявания и хората наоколо... дано отмине този период.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×