Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Петко_П

Черната ложа, черен учител

Recommended Posts

   Защо се смята, че всичко е толкова праволинейно? Например Учителя казва да се определим към стъпките или на Любовта, или на Мъдростта или на правдата.  Следователно се разбира различия по пътя.

  Ето, ако взема една притча, която демонстрира подхода на Мъдростта. Тя не е дадена от Учителя, но пък той е казал, че всички, писатели, философи, майки, бащи, и пр. повдигат човечеството:

Веднъж един конник минавал покрай някаква нива. Когато приближил достатъчно, той видял, че селянинът, който я обработвал, е заспал под голямо ябълково дърво. И изведнъж забелязал, че в устата на спящия пропълзява отровен скорпион. Ездачът разбрал, че ако на мига не направи нещо, човекът ще умре от отровата на скорпиона.

Той веднага скочил от коня си, приближил се към спящия и започнал безмилостно да го удря с камшика си. Селянинът се стреснал и извикал от страх и болка. Той гледал ездача с широко отворени очи и не можел да разбере какво става.

А неканеният гост, без да му даде време да се опомни, го съборил отново на земята и го принудил да яде от гнилите ябълки, с които била покрита земята под дървото. После го подгонил към реката и заплашвайки го със своя камшик, го заставил да пие вода на големи глътки.

– Какво съм ти сторил?! – простенал селянинът. – Защо ме биеш така? Защо ме тормозиш!? Моля те, пусни ме!
Но ездачът бил непреклонен. В продължение на няколко часа той не спирал да изтезава горкия човечец, като го карал да яде гнили ябълки и да пие вода от реката. Накрая селянинът паднал изтощен на земята и започнал да повръща.
И тогава, заедно с гнилите ябълки и водата, от стомаха му излязъл и скорпионът.

Едва тогава човекът разбрал, че неговият мъчител всъщност е негов спасител. Той започнал да го моли за прошка за всички думи и обиди, които е казал по негов адрес.

– Ако ми беше казал веднага какво се е случило, аз безропотно щях да приема твоето „лечение“.

– Страхувам се, че не е точно така – отговорил ездачът. – Ако ти бях казал, че си погълнал скорпион, ти най-вероятно нямаше да ми повярваш. А ако ми беше повярвал, щеше да те обземе такъв страх и паника, че най-вероятно щеше да умреш на минутата. Затова се наложи да действам така – жестоко, но мъдро.

Казвайки това, ездачът се качил на коня си и изчезнал в далечината, а все още уплашеният селянин продължил да осмисля думите „жестоко, но мъдро“.

А в другия край на селото стопанинът на съседната нива, който отдалече наблюдавал разигралата се сцена, оживено разказвал на събралите се на площада хора как един жесток и безмилостен човек изтезавал техния съселянин. Селяните се възмущавали от дъното на душата си и единодушно решили, че светът е много несправедлив, а на земята живеят много лоши хора.

Наистина, понякога жестокостта на мъдрия е много по-добра и полезна от добротата на глупавия. Зад страданието може да се крие спасение. Точно така често се отнася с нас и животът. Съдбата постъпва с нас жестоко и на пръв поглед несправедливо, за да ни спаси.
Просто трябва да изчакаме края на историята...

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

………………….

Добре сега, отговорете ми въпроса Бог може ли да ползва и "доброто и злото" за нашето възпитание и спасение? Бог обръща ли всичко на добро? Има ли някой упрек към Бога за неговите методи? За какво се хващате, че Бог не може да заблуди човека?  Бог е чистата Истина, а Елеазар казва, че именно затова е създаден Сатана, и в него Бог тайно работи за нашето повдигане. Тайната и скрита воля на Бога, като нашето негодувание от методите Му не е насочено  директно към Бога, а към другия негов ипостас и така вината ни от недоволството ни към методите Му за нашето развитие и възпитание е много по-малка.  Иначе не бихме могли да Го обикнеме. Че грехопадението е желано от Бога и затова е допуснато и пр.

  Най-накрая, Елеазар казва, че ще умре невежа, а вие опитвате ли се да говорите като последна инстанция, "опазвайки Учението " на Учителя?

   В книгата „Мистерията Бог“, Елеазар казва :“ Ако Бог ти дава отрова, то е нещо много по-дълбоко от това, ако глупакът ти дава еликсир.“

  Значи, пълно доверие към методите на Бога, Та Той е позволил Христос да виси на кръста. Та ние без злото , скърбите и страданията ли ще минем?

   Елеазар казва, че ако Христос е бил в Рая, да го изкушава змията, тя не би имала никакъв шанс. Дава ли Бог на всчики свои творения да се развиват и творят? Какъв би бил ако не позволи свободната воля? Нима не люби и скорпионите и змиите, защото и те са част от Неговия Замисъл? С цялата им отрова?

  Прави ли се усилие някой да погледне през очите на другия, прави ли се усилия да се погледне през Очите на Бога и да се разбере неговия замисъл?

   „Спрях контакта с "творчеството" на Елеазар“... То ако взема аз да напусна смисъла на вашите поучения,ще го приемете ли това с безразличие? Всъщност, Елеазар казва, че само Истината има мисия, но да не се почуствате че така ви се омоловажава значението. Защото без Бог и без Сатана, човек е нищо. Ако Бог си отегли силата дори и за миг от човека, той не може да се пребори и най-слабия дявол. Ако Бог в неговата Царственост и Величие изпълни Сатана, последния ще изчезне, няма шанс, никакъв шанс, както змията срещу Христос.

Може ли Бог да има врагове?

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mesholari ,  по спокойно . Хубави въпроси , но ако искаш разговор , едно по едно . Остави картечницата  :) не си в кръгова отбрана .

Ще ти напомня защо човек , като избира извор , търси най чистия .Там водата най лесно се усвоява .

Та не става и дума за сравняване на някой с учителя Дънов , безмислено е . Но ще ти дам и пример .

Цитат

 

Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва:

– Не вярвам в Бога, вярвам в природата.

Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения:

– Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките?

– Да.

– А да ми кажеш дали вятърът и реките са създали пчелата?

Мълчание.

– Твоя работа.

Неразумността на човека се превръща в негова съдба, а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш.

Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога.

 

Разбирам че есенцията тука е да поставиш Бога на първо място . Но въпреки това :( . Това влиза в конфликт с виждането ми на Бога в неговото проявление тук с името ,,Природа" . Но така е когато разчитаме само на думите . Изхода е в приемането им като нещо неуточнено .

Влизането в главата на другия всеки го прави .То е толкова по трудно , колкото по различно е мисленето . Големия учител по това се познава , че множество хора без усилие го разбират . А щом има голямо усилие , шанса да не разбереш е по голям . За това избираш най чистия извор който можеш да си позволиш .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз в "творчеството" на  Елеазар откривам личния си символизъм. Това не мога да го направя нито в твоето нито в това на Донка. 

Малко 'бонус" и от Ориген, от Уикипедия:

Есхатологически възглед

Според Ориген очистването и усъвършенстването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24).

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
В тях се отваря жажда за Тайнството на Безмълвието

Ангелите са същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежки условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Да разберете Моето Безмълвие

Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Източникът на песъчинката, на цветето и на съществата е Един. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го не да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие. Защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Не в думите, а в Скритостта на думите

От хиляди и милиони години търсех Истината, защото бях уверен, че тя знае пътя към Прародината. И най-накрая открих Истината, но не в думите, а в Скритостта на думите, не в значението на думите, а в Скритостта на значението. И търсейки това, най-накрая Истината се роди в моето Безмълвие. И тогава моето Безмълвие ми каза: „Ела ще ти покажа нещо“. И то ми показа прадревния и най-вътршен свят, Праобраза, Бащата на световете, Образа на Нищото, Прародината, или Образа без образ. И по-велика Пълнота и Свобода от това не съм виждал.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Прозорливата сила на виждането

Всеки човек си има свой Дълбинен вътрешен Дом. Този Дом е съставен от Пустота и Мистерия. И виждал съм много ангели и висши същества, които странно завиждат на онези от земята, които минават през болка, бреме и страдание, защото те знаят, че това се превръща в прозорливата сила на виждането. А когато силата е прозорлива, тя прониква в Невидимото, в Неведомото и във Върховното Нищо. Пътят на тази прозряваща сила е пътят към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Учителят знае Незнайните пътеки

Пътят на всеки човек е път към Прародината, но най-благословен е този, който е намерил своя Учител, защото Учителят е Майстор при преминаването през тъмни области. Той знае Незнайните пътеки, които строго се пазят от тъмни сили. През тези пътеки Учителят провожда ученика си, като го превръща подобно на себе си, на вятър. Ето защо пълното доверие и преданост към Учителя е пътят към Прародината. И затова казвам: Вятърът е най-свободната птица. Чрез него се завръщаме в Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

Аз съм възкресявал умрели

Аз съм бил често при хора, които са умирали, разбирате ли, правил съм опити; няма да ви кажа сполучил ли съм, или не съм, но правил съм много наблюдения, турял съм ръката си на сърцето и съм виждал пулсът как замира. Усещам как иде един момент, когато може да стане прекъсване. Само като прошепна дума на ухото на умиращия, Аз забелязвам – пулсът се усилва, той си разтърси главата и оживее човекът.
Аз съм възкресявал умрели, но ако Ме слушат. Тези, които не умеят да Ме слушат, съм ги сложил във времето. Те са за други времена. Аз знам, че който няма уши да Ме слуша, ще страда повече, отколкото е необходимо. Който не умее да Ме суша, времето го поглъща. Него не мога да го възкреся. Той е погълнат от света. Той много пъти ще умира и ще се преражда, докато Ме познае.

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Оценявам богатството на тези книги, защото в тях намирам личния си символизъм. Няма как заради наличието на ключови думи да не се сетя за едно „мое“ стихотворение, което написах 2011г.

Душа на птица

Харесвам Вятъра проникващ до прозрачност
във вените и топлата ми кръв.
Във звуците на птича песен
изчезват призрачните спомени
изтривани от следващия дъх.
За Mене пеят птиците
във болката на чезнещата плът.
Във миг на сътворение написах
едничка мисъл на Небето.
В хармония трепти сърцето със ритъма на Мрака,
излива светлина и чака, събуден да я видиш.

……………….
Светът се събужда, нашата Прародина ни зове, и който е готов е както във завета, където ангелът го пита "Що виждаш ти?" 
Знаците могат да се открият в музика, песни, клипове, като например тези:

 

 

Пожелавам ви да не изоставете много, и по-голямо усърдие в старанието да разберете нещо, което някой ви говори. 

 

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)  бърза корекция . Моето мнение си е за мене , Споделям го защото видях повод .

пп   Мисля , нещо те мъчи относно Елеазар . Ако имаш конкретни въпроси , да ги обсъдим . А така общо какво да се каже ? Казвам ти го за втори път , :)  . Хубав човек е , много напреднал . Имам в пред вид прочетеното в интернет .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Земните умове постоянно пораждат илюзии.

(Това е начин на живот, начин на мислене –
така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са... остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)

"Умът има две проявления – казва Бодхидхарма – чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре, после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри..."
Тук всичко е обратно
на Изначалното състояние,
Буда-състоянието, за което после ще говорим.

Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тук има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тук умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорèн. Тук умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е, нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно... това е все Дао, това е Изначалното състояние.

И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност.

Коренът на невежеството е нечистият ум и оттук произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване, защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания."

Елеазар Хараш,
лекция УМЪТ (ВТОРАТА идея за размишление)
https://eleazarharash.wordpress.com/%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%…/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, АлександърТ.А. каза:

mesholari ,  по спокойно . Хубави въпроси , но ако искаш разговор , едно по едно . Остави картечницата  :) не си в кръгова отбрана . 

От моя гледна точка някой да ми дава наклон на изразните средства, това е простотия.

 

преди 9 часа, АлександърТ.А. каза:

 Големия учител по това се познава , че множество хора без усилие го разбират 

Това е подценяване на Учителя. Ни най-малко не е лесно да се разбере Учителя, и смисъла, който влага в нещата. Може би са необходими милиони и милиарди години, и сам Той казва, че когато се говори за кратки срокове, затваря очи

 

преди 5 часа, АлександърТ.А. каза:

 пп   Мисля , нещо те мъчи относно Елеазар . 

А може и аз да ви измъчвам сивите вещества като го цитирам. Чистия и нечистия извор… Важно е пред лицето на Бога кой какъв е не за какъв се представя в публичното пространство за пред хората. Всеки трябва да си изправи отношенията с Бога.

 

преди 2 часа, Кон Круз каза:

Нещо любопитно.

Д-р Нютън и неговите ученици са хипнотизирали хиляди хора. Никой от хилядите не е видял демони.

Преди време щях да си описвам личните преживявания, срещи с дяволи, демони или пък с Учителя. Но няма основа за разговор, когато от другата страна липсва личната опитност. Тогава хората не се убеждават взаимно, този прочел това , този онова, този вярва, друг не вярва, едно велико похабяване на време, енергия и ресурси.. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

От моя гледна точка някой да ми дава наклон на изразните средства, това е простотия.

мерси за комплимента :)

 

Цитат

Големия учител по това се познава , че множество хора без усилие го разбират 

Учителя е поел задължение да учи--грижи за ученика . Ученика е поел задължение да учи .

заключение :)  --- наистина се чудя защо пишеш като  нищо не показваш че си разбрал   ..Поне 3 неща опитах да ти покажа . А ти само цитираш  и повтаряш колко това е велико . Даже не ,,чуваш" че и на мен ми харесва но не по наивния начин на преклонение , който демонстрираш .Тук някъде написа че е добре да се опитваме да разбираме другите при контакт . Но защо не го опитваш

пп явно не се получава разговор ---съжалявам , щото съм виждал хъбави твои мнения

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, АлександърТ.А. каза:

мерси за комплимента :)

 

Учителя е поел задължение да учи--грижи за ученика . Ученика е поел задължение да учи .

заключение :)  --- наистина се чудя защо пишеш като  нищо не показваш че си разбрал   ..ПОне 3 неща опитах да ти покажа . А ти само цитираш  и  обясняваш колко това е велико . Даже не ,,чуваш" че и на мен ми харесва но не по наивния начин на преклонение който демонстрираш .

Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди! То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури; това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100 милиона години във всяка една слънчева система, а те са 100 милиона слънчеви системи в нашата вселена, в края на времето, един ден като се срещнем, вие ще Ми разправите за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и Аз ще слушам всичко онова велико, което ще Ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем. (2/стр.207)

Из "Двата природни метода" 207стр.

И ти се изхвърляш, че разбираш Учителя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, mecholari каза:

Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди! То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури; това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100 милиона години във всяка една слънчева система, а те са 100 милиона слънчеви системи в нашата вселена, в края на времето, един ден като се срещнем, вие ще Ми разправите за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и Аз ще слушам всичко онова велико, което ще Ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем. (2/стр.207)

 

Из "Двата природни метода" 207стр.

И ти се изхвърляш, че разбираш Учителя?

Последното никога не съм го и помислял , Само знам няколко неща...А цитата добре . но можеш ли да обясниш смисъла му . Предполагам не е само за приспиване . Защо ми го показваш . И ако следващия ти пост  е в същата нападателна гама , няма да ти обръщам внимание повече . Разбираш ли . Разговор има когато нещо се обсъжда . И то не е личноста на другия  . Имам си достатъчно комшийки за такава разтуха .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, АлександърТ.А. каза:

Последното никога не съм го и помислял , Само знам няколко неща...А цитата добре . но можеш ли да обясниш смисъла му . Предполагам не е само за приспиване . Защо ми го показваш . И ако следващия ти пост  е в същата нападателна гама , няма да ти обръщам внимание повече . Разбираш ли . Разговор има когато нещо се обсъжда . И то не е личноста на другия  . Имам си достатъчно комшийки за такава разтуха .

 

Почна да си гълташ граматиката. Поставяш запетайки вместо точки. Почваш изреченията с малка буква. Не поставяш питанки на въпросителните. А преди като ясновидец ми пишеш "по-спокойно", все едно съм раздразнено животно.  После аз съм бил обсъждал другите. Предположение, "осъждане" на базата на предположение и после някой не бил живял в илюзиите си. Да не гълташ със съседките, че показваш такава Неадекватност?

Със Учителя ще се разберем след сто милиона по сто милиона години. Който сега го разбира го подценява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдаа... Добро четиво е тази тема и писаното в нея. Както е казал Великият Учител: "Който има очи да гледа, който има уши да слуша". Христос и Учителя са толкова многопластови, че може да ги разбере и дете, и учен, и помъдрял. И всеки, и неукият дори, може да открие спасителното зрънце за себе си. 

Ето още от Учителя Беинса Дуно:

Цитат

Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира. Има детективи, пуснати подир вас от двете страни: от Бялата ложа и от черната ложа. Едните хроникират вашите добри постъпки, другите хроникират вашите лоши постъпки. И едните, и другите за бъдеще ще използват тези постъпки. Онези, които хроникират вашите лоши постъпки, чрез това психологически ще изучават вашата душа, за да може да ви привлекат на своя страна. Туй е целта. Всички искат работници. И едната, и другата страна искат да ви привлекат, да ви убедят, че пътят, по който те вървят, е най-добрият. А най-добрият пък за ученик е този, в който неговата душа се освобождава от миналите връзки, които са я спъвали.

Какво се изисква от ученика

 

Цитат

Някой казва: Дотегна ми да живея като праведен, да се моля по три пъти на ден. Искам да бъда свободен, да си поживея, както ми е угодно. Ето, ти направи вече един грях. Тази мисъл не е твоя, тя е на черната ложа. Ти взе тази мисъл без позволение и я внесе в своята глава. Като влезе в главата ти, тази мисъл започва да работи, и ти я приемаш като своя. Тъмната, мрачна мисъл е подобна на бомба. Ти внасяш бомбата в къщата си и мислиш, че си в безопасност. Не, къщата ти, в един момент ще хвръкне във въздуха. Онези, които са направили бомбата, ще бутнат запалката и ще бягат. Всяка лоша мисъл и всяко лошо желание имат експлозивна сила. Всеки момент могат да избухнат и да ти причинят пакост. Като знаеш това, дръж всяка лоша мисъл, всяко лошо желание далеч от себе си, да не избухнат. Те са бомби, които кога и да е, ще избухнат.

....

Значи, съществуват бяла и черна ложа. Всички хора са в съдружие и с едната, и с другата ложа. С левия крак те са в съдружие с черната ложа, а с десния – с бялата. Когато черната ложа е на власт, левият крак излиза напред, а при бялата ложа – десният крак е напред. Същото се отнася и до ръцете: лявата ръка е свързана с черните, а дясната – с белите. Затова Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Това означава: каквото прави бялата ложа, черната да не знае. – Защо да не знае? – Защото ще развали работата на бялата ложа. Черните не трябва да знаят пътя, по който белите вървят. Казваш на някого: Не си прав. – Няма какво да ме учиш! Свободен съм да избирам своето верую, своето убеждение и да служа, на когото искам. Ако служа на белите, живот ще имам; ако служа на черните, смърт ме чака. Животът е в ръцете на белите, а смъртта – в ръцете на черните. Казано е: „По плодовете им ще ги познаете.“

Казвам: По резултатите ще ги познаете. Ако умирате, ако осиромашавате, ако заболявате и боледувате, вие служите на дявола, т. е. на черните. Докато сте в бялата ложа, сиромаси не може да бъдете; невежи няма да станете; няма да боледувате, няма и да умирате. Там е животът. – Обезверих се. – Попаднал си в черната ложа. – Мразя хората. – В черната ложа си. Следователно, ако си служиш с насилие, с лъжа, ти си в черната ложа. – Как да се освободим от черната ложа? – Много лесно можете да се освободите. Ако пръстите на ръцете ви са събрани, свити, това е знак на черната ложа. Разтвори пръстите си. Ето освобождението! Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине. Питате: Защо идат изпитанията? – Много просто, за да правите избор между доброто и злото, между живота и смъртта. Една сестра от Изгрева ми каза, че изпитанията и страданията, които имате, са създадени от мене. – Тя не е права. Бог изпитва хората, на коя страна ще се определят: на страната на доброто, или на злото; на живота, или на смъртта. И двете си имат преимуществата. Зависи, какво ще изберете.

Първата песен

Това само стига... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? —

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

:(  е  уча се , че очевидното  за мен за друг е болка

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Сянката

Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те се формират у нас под влияние на философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. Може още да се каже и “Ти си лош, неграмотен, лъжец … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.
Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм…” поражда и преценка - “Аз трябва да бъда честен християнин, следователно не е правилно да си лукав езичник”. В Новия завет Христос казва по повод на такива преценки: “Не съдете, за да не бъдете осъдени”. Нека да разгледаме един пример, за да видим до какво води едно подобно осъждане и нарушаване на този принцип.
Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях ние виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите…
Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат се превръщат в точни техни копия. Бедните всячески осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция осъждат управляващите, но вземат ли властта постъпват по същия начин. За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме.
Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго”

Как можем да се справим със СЯНКАТА?
Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността.
Второ – като не осъждаме и не слагаме "етикети" на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА).
Трето – като обикнем всички хора около нас такива каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри.
Четвърто - простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин.
Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност.

http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=176705&df=46&dflid=3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 29.10.2018 г. at 13:46, Петко_П каза:

 

Защо соред вас са нужни черната ложа и черните учители. Колко често се срещаме с тях.

Петко

Ето , демонстрирахме ти как действат тъмните духове . Без значение е за тях , кой крив, кой прав . Джомбуш(забава) да става . :(

А човека за да може да продължи в правилната посока :) .Трябва да не се крие зад ,,така Бог го е създал " .  Трябва да поеме своята отговорност . Защото вече иска/неиска си понася последствията .( усмивката е за странноста на думата ,,правилна")

И ще повторя най важното , Първо са цитатите , второ е разбирането . Но най важно е приложението . Без него е смях и забава за тъмните духове . За това е добре да се подчертава по често метода за различаване . Важно е , както за мене , така и за всички . Всичко в което няма любов работи за тъмнината . Значи за да надмогнем спънките е нужно да потдържаме стремежа към Любовта .Имаме ли го това за основа . Рано или късно  яснотата по всеки въпрос идва .

Това че го казвам не означава че съм ,,добър или лош" . И аз цитирам нечий думи . :) 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 19 часа, mecholari каза:

Да не гълташ със съседките, че показваш такава Неадекватност?

Какво да гълта? Може да се е притеснил от твоя "чупизъб" или както му беше там името. :D

Прав си, че много по - сериозно е да се водят дискусии на базата на лични опитности. Но аз знам двама духовно напреднали хора от сайта, всеки с разни лични опитности: според единия имаме свободна воля, а другият смята свободната воля за илюзия.

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В юдаизма библейския бог изпраща своите ангели да предават послания, да защитават или унищожават. Друга тяхна функция е постоянно да славят Яхве. У ранните юдеи не е имало концепция за злото същество, противопоставящо се на Яхве; Сатаната е член на небесния двор, изпълняващ по-скоро ролята на "прокурор", отколкото на божи враг.
Под влияние на доктрината на зороастризма за непрестанната борба на доброто и злото, на добри и зли ангели, били създадени нови истории.
Въпреки че не са канонизирани, в християнството и исляма те придобиват голямо значение.
Най-известната от легендите, обяснява падението на ангелите с небесна война. На втория ден от съзиданието, Луцифер се провъзгласява за богоравен и оглавява въстание на ангелите против небесния ред. Победен от архангел Михаил, той е изгонен от небесата, като отвежда със себе си близо 1/3 от ангелския легион в Ада, но дори и оттам те продължават да воюват против бога, като се опитват да разрушат света.
В “Книга на Енох” се посочва друга версия. Според историята в нея причина за падението е, че ангелите-наблюдатели (григори), “синовете божии възжелали дъщерите човешки”. Женели се за простосмъртни, учели ги на магия и други забранени изкуства. От тази връзка се родили чудовищните великани - нефилими.
·Християнството възприема своите ангели от юдаизма. Те постепенно заемат толкова важно място, че някои от ранните църковни съвети били обезпокоени от толкова ревностно почитане на ангелите, което затъмнява предаността към самия бог. Може би по тази причина не е постигнато съгласие относно това, кои са най-висшите сред ангелите. Има съгласие относно три архангела - Михаил, Гавриил и Рафаил, сред останалите - възможни са Уриел, Метатрон, Разиел, Узиел.
Към възможните причини за падението на ангелите се прибавят още две. Едната засяга “сянката на бога”, където Дявол се явява тъмната страна на бога, която постепенно се превръща в самостоятелно същество със собствена свободна воля. Втората е изложена от Ориген (185-254г.), според когото ангелите са имали свободна воля и някои от тях постепенно се отдалечавали от първичния източник (Бога). Тези, които са се спуснали прекалено ниско придобили човешки тела, а тези, които се отдалечили повече от всички, станали демони.
·Ислямът също наследява концепцията за ангелите от юдаизма. Коранът признава четири архангела - Джабраил и Микаел се споменават там, а според други източници останалите са Азраил и Исрафил(ангели на Смъртта и Възкресението).
Според ислямските мистици освен ангелите и хората съществуват и трети тип създания - джини. Те били създадени от пламък, (ангелите от чиста светлина, а хората - от пръст) и населявали пространство между света на ангелите и света на хората. Както и хората джините имат разум и свободна воля и затова могат да бъдат както добри, така и лоши.
Падението на ислямския Сатана - Иблис, се държи на непочитане на човека, като най-велико сред божиите създания. Следствие на това Иблис е изгонен от небесата и е превърнат в джин."

Из " Ангели, паднали ангели и духове на тъмнината" (http://www.zemlemoria.org/programa_files/2004_files/angeli.htm?fbclid=IwAR1KrfLm4z2m4faE8dX0j-ZDn8GiLKc0yJdzTukvPcMqZBuYFSPtcOAjH1U).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 10 часа, mecholari каза:
Сянката

 

Изобщо не съм съгласна с изравняването на черната ложа със сянката. Знакът на равенство между две несравними понятия е именно любим похват от онази ложа. Какво пък, приличат си, и двете са черни...

Ето нещо от Учителя за сянката и за това, кой се бори с нея , а кой я "приспива":

Цитат

 

Черната ложа воюва и убива, а бялата ложа воюва и приспива....

Злото в света трябва да се обезоръжи. Сега ви казвам: Приспивайте злото в себе си! Не се стремете да го убивате. Вие сега искате по стария начин да убивате злото, така вървите по пътя на черната ложа. Не, ще извадите ножа си, ще приспите неприятеля, ще го обезоръжите, после пак ще го събудите, ще го нахраните и ще кажете: „Как, искаш ли пак да воюваш?"

 

Двата закона

Уважавам четящите тази тема достатъчно, за да не се опитвам да го тълкувам вместо тях... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Например Луиз Хей в "Излекувай живота си" казва, че ако нещо в поведението на даден човек ни дразни, трябва да преразгледаме себе си и да видим къде ние и спрямо кого друг постъпваме по същия или подобен начин, и променяйки себе си, такъв човек който ни дразни или ще промени и той поведението си, или ще ни напусне обкръжението ни, защото край, урокът е научен и нямаме нужда вече от него. И така работиш със себе си, което е доизясняване на понятието "сянка" а също и закона на привличането, защото хората в обкръжението ни не са случайни, няма нищо случайно, всичко е Божий промисъл.

преди 8 часа, Кон Круз каза:

Какво да гълта? Може да се е притеснил от твоя "чупизъб" или както му беше там името. :D

Прав си, че много по - сериозно е да се водят дискусии на базата на лични опитности. Но аз знам двама духовно напреднали хора от сайта, всеки с разни лични опитности: според единия имаме свободна воля, а другият смята свободната воля за илюзия.

  Гълтането е пиене, къде на алкохол, къде на енергия.

  Виждам че си ровил в стари мои постове, там съм се обявил и за вампир от слънчев тип и работещ със себе си, за разлика на някои събеседници, които ще бъдат канонизирани за светци, може би. Те са видни представители на Бялата ложа.

   Иначе ако ще се стреляме с цитати от Учителя, аз мога да кажа много свързано с черната ложа и вампиризма:

   Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си "От днес решавам да следвам Господа", те веднага съобразяват и ви казват "Чакайте да остареете, оправете положението си и тогава по-успешно ще сторите това".
Сега, въпросът е защо тези ангели се стараят да отклоняват хората от пътя Господен. Това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате да го спрете у вас, на вас да служи. Може да проверите и друг един факт в живота. Именно забележете, че има много пияни и в обществото, но никой нищо не им дума, докато пиянстват, никой не им говори, че не правят добре. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се надпреварват да го убеждават, че не е този правият път. Питам къде бяха тези хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха преди да пиянства. Да! Няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Толкова години аз воювам, за да изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане. Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават. Човешката душа е поле - арена, и върху тая арена работят и лоши, и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството.
Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?" Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега.
Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при по-добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Вам сега, в последния час, принадлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото, като дойде Господарят ви, да ви не завари, че в светилника ви няма масло.Някои от вас казвате: "Не ни съчувстваш!" Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен - да те нахраня; ако си затворен - да те посетя. Но повече от това е излишно. Думите не важа
т, делата са, които красят. Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто.
Беинса Дуно 11 август 1913 г.

Или пък: http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Будност_на_съзнанието_на_ученика?fbclid=IwAR3IXm66kxq5JiwI-i_oEve2FWAk7pDvE9BpMU8_GsyoeocNOERrz7XDp_g

………………….

Кон Круз ти прочете ли изцяло "Отвъд Страха" на дон Мигел Руис, защото и там пишеше за "боговете", които се хранят с нашата енергия?

……………….

"Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества - те идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той. Какви са тия същества? Като хората, само че за тях не са нужни специални столове - те могат да сядат и по десетина на един стол и пак им е широко. Какви са, каква външна форма имат - не е важно, важно е как действат върху човека. При всяко изпитание лицето на човека потъмнява. Страшно е, когато той се отдава на отрицателни чувства: завист, отмъщение, злоба. Тогава лицето му потъмнява и погрознява. Когато Каин завидя на брат си, лицето му почерня и погрозня и той реши да го убие. Пазете се от греха на Каин! Наблюдавайте се, да видите какви промени стават с цвета на лицето ви. Когато изпитвате завист и търсите случай да отмъстите на човека, погледнете се в огледалото, да видите какви промени стават с вас - ако цветът на лицето ви е тъмен, вземете мерки да се справите с отрицателните си мисли и чувства!"
"Вътрешна обхода", 29 август 1937 г.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Само да отбележа, че мислите от Учителя не стрелят, те просветляват. Благодаря на свой ред за по-горните извадки - много са точни за темата и разговора. Колкото до "творчеството" на т.нар. Елеазар Хараш - не ме е дразнило никога. Спрях контактите си, защото усетих, че ми отвлича вниманието и времето в русло, което не е моето. Усетих вътре в себе си порив да споря, да откривам отклонения, но слава Богу, навреме осъзнах, че това не е моят път. Както прекрасно и точно го казва Учителя по-горе,  усетих присъствието на тези "невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества - те идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той." Отстраних се и си спестих времето за работа с беседите на Учителя - вече 15 години.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

   Ако се говори на база личен опит , аз от дете съм ги виждал, така че потвърждавам казаното от Учителя. Например открил съм първата си среща с "Летач" тъй както малкия Жан, в описанието на "Жан и крокодилът" в  книгата на Пиер Дако "Психология и вътрешна свобода".

  Описанието на "летачите" на Кастанеда ми го даде колежка от университета, когато установи , че и двамата ги виждаме. Там в университета съм наблюдавал и как едно същество се храни от мой колега, и той стана много нервен. Той по принцип и "безпричинно" се държеше агресивно словесно с мене.

  След време прочетох в Библията, че борбата ни не е "срещу плът", и думите на Христос "И ето иде Князът на този свят и той няма в Мене нищо".

  Написал съм стихотворение, на база тези опитности:

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/1984-пръстенът-на-арабела/

  А Елеазар Хараш го приемам като съмишленик, защото той изнася две лекции за паразитите:

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Веднъж заслушах негова лекция но не се чувствам свързан с него или пък Георги Изворски например. Но мога а ти кажа как търся връзка и кой се сдобива с моето доверие. Например Ваклуш го слушах, и каза , че такива същества не съществуват, дявол няма, и спрях да го проучвам. Но например един ден посрещайки Слънцето един слънчев лъч ми изрисува бюста на Учителя. И след това попаднах на лекция на Христо Маджаров, който разказваше как на Даниел Цион три пъти от Слънцето му е слязъл и се е появил Христос Т.е. намерих обяснение и подобна опитност, затова редовно слушам Маджаров, купих си лично от него "Космогонията на Розенкройцерите", а от съпругата му в момента чета книгата за българската Кабала. А ако например някой се зачете в "Храма на Учителя" от Елеазар Хараш, там има също казано за слънчевата раса. Т.е. Бог ме е благословил да ми покаже нещо, което търся като обяснение и опитност у другите. Изследвам собствената си психика и нейните прояви и след това попадам и на литература.

Например Луиз Хей казва "Всичко, от което имам нужда идва при мен, всичко което трябва да знам ми се разкрива" . Аз съм го допълнил и с "Господи, благодаря Ти!".

Елеазар също има формула за това: 

650.

За книгите

   Господи, намери ми най-редките и специални книги, според както е Твоята Воля.

Из "Формулите, свещени ключове на живота"

На Елеазар започнах да му чета книгите за Старците , но първо осъзнато сънувах такъв. Даже съм написал стихотворение по този случай:

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/12179-наковалня/

Съответно всички книги от Елеазар съм ги взел след септември месец 2017.

 

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да  Луиз Хей го е казала точно , И ако човек знае какво на практика е . Значи друго не му трябва . Но за това

Цитат

Например Ваклуш го слушах, и каза , че такива същества не съществуват, дявол няма, и спрях да го проучвам.

Виждал съм как някои , като ги подхванеш и от дума на дума . Излиза че казаното от начало , по същество е по  различно ...

Интересното при всеки е гледната му точка изразена през мирогледа му . Всеки вижда неща , но малцина могат да ги обяснят разбираемо за останалите  . Но в едно си прав . Човек няма време всичко да проучи . За Това се опирам само на Дънов . Той е добрата мярка . Разглеждайки казаното от него  , търся на всякъде . И е малко да се каже ,,ако добре търсиш ще намериш"  . Което е перифраза на думите от Луиз Хей . По точно е че винаги каквото ти трябва го срещаш . Какво е различното ли ? Ами , неудобството , болката , всъщност са неразбраното--нужно , което ни се изпречква и крещи , вразуми се . :) .

Не че има значение , но за това уважавам човека казващ , това не ми харесва . А не този , твърдящ кое е добро и кое не струва . Има значение дали човек е видял егото си . Дали вижда как всяка негова проява е между крайния егоизъм и алтруизма .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм се ровил в твои коментари. Преди време неволно попаднах на коментара с чупизъба. Позната ми е идеята, че по - висши от нас същности се хранят с енергията ни (била позитивна или не).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×