Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Какво е Бог и какво не е Бог?

Recommended Posts

Бог е енергия. Всичко е енергия. Това означава ли, че Бог в определен смисъл е всичко, което е съществувало, съществува или би могло да съществува някога и някъде?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10.02.2019 г. at 17:59, Кон Круз каза:

Бог е енергия. Всичко е енергия. Това означава ли, че Бог в определен смисъл е всичко, което е съществувало, съществува или би могло да съществува някога и някъде?

 

Изказваш твърдение, а това само по себе си означава да вкараш в рамките на изказ някакъв смисъл, които е продукт на вътрешното ти усещане, което пък е продукт на умствената преработка на сигналите от външната среда. Тази умствена конструкция - връзка между психични съдържания, е познание. А пък от натрупаното познание, както съм срещал да се твърди, се формира съзнание. От това пък следва, че представата за Бог е индивидуално субективно усещане. Това предното беше повече към мен, за да мога написвайки го, да го осмисля :)

Иначе позицията ми е, че самото твърдение ,,Бог е енергия. Всичко е енергия'' е субективно и последващият въпрос вече е малко подвеждащ, поради потенциалът му да доведе до логическа заблуда ума ни, докато си търсим отговори. Защото все пак проявлението на енергията става в Пространство, а промяната на енергията пък се проявява във Времето.

Какво ли ще излезне, ако ,,добавим'' и пространство-времето към атрибутите на Бог? Според мен ще се промени умствената представа за това субективно усещане!

А пък има и един друг много ,,дълбок'' въпрос, който според мен е в този ред на мисли:

- Какво е човек?

Особено, ако се свърже и с последващата констатация, че човекът е субектът, който  поддържа тази представа в съзнанието си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно си прав!

Предложението ми беше с друга насоченост. Да добавим и менталния и феноменалния и идеалния свят и да видим не липсва ли нещо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Горе-долу се приближавам до Всичко, което е, но ми се губи самата мотивация.

Дори и да не се опирам о херметическото "предложение" в тази насока, няма как първопричината да е друга освен Волята. Защото, дори и будиското "предложение" за първопричината в лицето на Желанието пак е производна на Волеизявата, а пък тя се явява опосредствана Воля?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече като се замисля, бих изказал твърдение, че Бог е Воля, Идея, Енергия, Време, Пространство.

5 винаги ме е кефело, но пространството има три дименсии и тогава "отивам" на 7.

В "Дневникът на галактическия стопаджия" пък излезна 42. Може би всичко, което бих си помислил, че не е Бог, също е Бог. Иначе не би бил всичко. Дори и лошото;) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отвъд личните ми "хумористични" отклонения стоят и сериозни следствия, де.

За да стигна до мотото на твърдението "Бог е Всичко" има още елементи, които бих могъл да доловя като фрагменти от съществуването. Не за друго, а защото така работи ума ни - разделя, фрагментира, за да може да осмисли и да разбере. А пък този процес, бидейки част от патологията ми следствие на травмите, които си съхранявам в полето на миналото, са просто опити Логосът да си обясни причините за "движенията" в Еросът. Умът да разбере Чувството. Янът да "оплоди" Ина. Духът да срещне душата.

Би могло и по-романтично да се опише този вътрешен(субективен) процес, но като цяло става въпрос за противоречията или пък "полярностите на махалото", от чиито разлики в потенциала "се ражда" вътрешния заряд на психичната ни енергия ( уж да не е романтично, но то пак на там избива след като сам си го "предписах" в изречението:) ) 

Тези противоречия "си вървят" още от самото ни раждане ( а според някои изследвания вероятно и преди това) даже в момента се сещам как учудено ме питаше докторката, която изследваше с видеозон бременната ми съпруга, за какво се интересувам кой орган започва да функционира първи - сърцето или мозъкът:lol: 

Така "живеем" в свят на полярности, дуалности, дилеми, аз и светът, субективното и обективното, тяло и психика.

Изредих пет атрибута на Бог в твърдение -

В 19.02.2019 г. at 23:22, kipenzov каза:

Воля, Идея, Енергия, Време, Пространство

, които даже мога и да фрагментирам всяко във вид - Воля-волеизява, Идея-форма, Енергия-сили, Време-процеси, Пространство-вещество, щото материята ми клони повече към Идеята, но май е излишно.

Така май идва ред да добавя и материалистическата гледна точка на субективното и обективното. Обективното, което съществува независимо от наблюдаващия Субект. Схващане, което само по себе си е ограничаващо, защото отрича всякаква друга връзка между човека и заобикалящата го среда, освен действията му с тялото 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо искам да ти благодаря за положения труд да извадиш синтезирано атрибутите на Господ!

Защото така изброени не съм ги срещал, а схематично поднесената информация ми е по-лесна за ,,обработка''.

На втори план оставям това, че останах с впечатлението, че дискутираме отнносно атрибутите на Бог, според индивидуалните ни мирогледи, които явно са монотеистични. Аз нямам проблем, ако ти плътно се придържаш към християнската теологична интерпретация за Творецът, с допълнително придадените му от хората атрибути.

Единствено мога да споделя  какво на мен не ми се връзва:

преди 13 минути, Alexeo каза:

- доброта
...
– единство

От уважение ще добавя, че с предния цитат лесно мога да се опра на аргументите на последователи или познавачи на дуалистичните религии като Зороастризма или отцепката му - манихейството, и така да влезнем в некъв теологичен спор, до който лично аз не изпитвам желание да достигам. Защото не би имало контакт между мен и теб и градивен синтез между мирогледите ни, а между концепции, които са родили достатъчно разделение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна логическа конструкция предложи! Доколкото се ориентирам има поне две логически заблуди, в които можем да изпаднем в дискусията.

Грешна посока – аргументът се базира на обърната причинно-следствена връзка. Твърди се, че следствието причинява причината

както и Позоваване на авторитет или пък тази, при която приемаме за истинно нещо, защото повечето хора смятат така.

За това имам въпрос. Какво не мога да приема, защото има друго следствие на причината, която се опитвам да приема като си я опиша?

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ОК!

Да разбирам ли, че не можеш да ми кажеш какво имаше предвид с предния ти пост?

Току-що, Alexeo каза:

Не се придържам плътно към нищо, но тези атрибути не са случайни и принципно ще бъдат същите за всеки монотеистичен мироглед.  Не можеш да приемеш нещо, без да приемеш друго, което следва от него, защото става манджа с грозде.

Болднатото е причината за неразбирането ти на по-дълбокия смисъл на въпроса ми, по който вече дори бях написал

В 19.02.2019 г. at 23:22, kipenzov каза:

Може би всичко, което бих си помислил, че не е Бог, също е Бог. Иначе не би бил всичко. Дори и лошото;) 

 

Това съдържа и единността и непознаваемостта и ...

преди 1 час, Alexeo каза:

и някои други

 

Не можеш да си обективен, както претендираш, докато не обединиш дуалността добро-зло, което става единствено с приемане. Но за това е нужно и търпение, а в подходът ти към его-игрички в стил "Открии си сам" просто личи липса на уважение.

Не съм некъв морален съдник. Очаквах повече от теб! Жив и здрав!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото успях да се себеизследвам в реакциите си до момента, гневът се стопи, когато приех, че сме различни.

А месианският ми комплекс все някъде трябва да избие и за това синтезирано бих ти казал, че свободата, която също отсъстваше в изредените атрибути, не е силата да наложиш чуждо за човека мнение, а да погледнеш със собствените си очи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Три фактора съществуват за човека: Бог, природа и човек. Човек е детето на Бога и природата. Следователно човек трябва да опита природата, да опита и Бога. Ако той се съмнява, не този Господ, който си създал, но Онзи, в Когото цялото, безграничното битие е потопено. Природата е външната страна на туй Божественото, а пък ние сме външната страна на природата. Може да кажем така: Бог е нашият баща, Природата е нашата майка, ние сме детето. Родени сме от природата да намерим своето място.

Наяве - днешната неделна беседа

И за да не бъда обвинена в просто цитиране.... 

Определението, подчертано по-горе изумително кратко и точно. Е, ще възникне въпросът - а какво е това, в което то е потопено? Нима имаме сетивата и безграничността на мисленето, за да го осъзнаем и квалифицираме? То е все едно вирус да иска да квалифицира що е човек... Не че няма да го квалифицира, но дали ще е адекватна тази квалификация? 

Какво НЕ Е  Бог, също е формулирано кратко и ясно. Природата НЕ Е Бог (както смятат някои). Природата е външната проява на Божествената същност. Ние също НЕ СМЕ Бог. Ние сме проявата на Природата. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донке, спести ми доста с 

Току-що, Донка каза:

Онзи, в Когото цялото, безграничното битие е потопено

Самото минаване през поне 10 измерения на реалността (клипчето е интересно), които пак не е сигурно дали описват битието, защото самото битие е всичко, което съществува, а истината, колкото и неудобна да е на някои възвишени тремления е, че ние сме роби, защото ни е набивано в тимбите, че не можем да си представим нещо, което не съществува, но ни е спестявано, че можем да си го измислим и след време да започне да съществува. Тези, които знаят това, само споделят, че не сме били готови за това познание. За съжаление на идеализма, с които съм откърмен, в работата си като горски съм видял, че реализмът е основата на практичността, а селските хора имат една проницателна прагматичност, която мигновено отсява лицемерно поднесените лъжи под формата на полуистини. Почерпил от житейската им мъдрост стигам бързо до извода че има нещо "гнило в целата ра'бота". Или знаят и ни баламосват или знаят и за това ни баламосват. И в двата случая, аз просто съм марионетката, която не знае, защото не е заслужила.

Единствената реална възможност за избор, отражение на свободна воля е to be or not to be. Да живееш означава отговорност.

Но още като се родим, ние ставаме проводник на Божия егоцентризъм. Започваме да чувстваме и да виждаме творението му, единствено, за да може да се огледа и през нашите очи. Предното твърдение е валидно единствено при поддържане на антропоморфната престава за Бог. Осъзнали или не, рано или късно, всички хора разбират, че градивните действия в животът, съобразно естествените принципи, носят радост, стига за момент да спрем в преследването на възприетите от външната среда цели и да се огледаме, за да видим, че това което сме пожелали се е случило ( имам предвид сетивната атмосфера на заобикалящата ни среда). Живеем в атмосфера, отразяваща точно вътрешното ни състояние. Обаче всеки що-годе реалистичен поглед ще види нищетата, мизерията, а пък те са удобно ползвани от някои групи хора като "плашила" за привеждане на волевите действия в синхрон с това, с което би бил награден, ако спазваш естествените принципи.

Хубава мисъл на деня имаше, че всичко, за което мислим,отразява желанието ни да сме щастливи.

А отвъд това ни желание, чрез което се осъществява контрола в системата? Къде виждаш справедливостта - в покорството на системните изисквания ли? Навсякъде на желанието за живот противостои нуждата да се пребориш за това ти право. За "светлополярния" "духовно извисяващ се" това са пороците, които стоят като предизвикателства на пътя му към божественото и вижда често само у другите. На "тъмнополярния" "хранещ се" от страха и хаоса, които посява в главите на жертвите си, пък му пречи индивидуалността, защото тя е силата отделяща от стадото. А стадото много по-лесно се управлява благодарение на способността му да изпада в масови психози  чрез споделянето в тълпата на религиозното чувство (да не се бърка с религия, виж "Психология на тълпите" от 1892 г.

По който и път да върви човек, независимо че в повечето случаи лъкатушим между двата, все се налага да се бори. Един път със себе си, а на другия фронт е борбата със възприятието му заобикалящата го среда, която пък бидейки по-мащабно отражение на вътрешния му, изтласкан в несъзнаваното му свят отново е борба със себе си.

А единственият архетипно проявил се образ в тимбите ни, чийто единствен достоен противник бива самият този образ,  е самият Бог. Като тук трябва удобно да изключим древногръцкият, египетският и хиндуисткият мироглед или като цяло немонотеистичният мироглед, защото там съвсем практично и смилаемо за ума, в контекста на времето, в което са се развивали цивилизациите, обществото е наложило в самото общество по-фрагментирана картина на Твореца,, чиято божествена същност, изразена чрез божествените сили, движещи психиката ни е била "разпределена" между множество богове. Така на ковача му е било по-лесно да бъде ковач, а на шивача - шивач, защото системата на обществен контрол не е била претоварвана от нереалистични его претенции, спрямо реалният индивидуален потенциал. Между другото, доколкото знам и богомилите, в обществата им, са имали система за подбор на децата и определяне на подходящото им обучение спрямо заложбите.

Извинявам се за лекото отклонение, но трябваше да спомена и други подходи, при които вътрешната борба не е толкова интензивна, защото божествената концепция не е "нагъчкана" в един образ само.

Та от горните ми твърдения излиза, че в образната представа за "борбата със себе си" е заложена и връзката с божественото в нас. А ние като бледи отражения сме роби на тази зависимост. Просто сме призвани за спазването на някаква еволюционна процесия от малкото към голямото. От нищожното към безкрая. А всеки предначертан като посока път си е чисто контролиране.

Ей от това ми идва въпроса - Бог контрол ли е? 

Защото дори да приема, че природата е проявление на Бог, изменението на природата във времето Съдба ли е или сбор от настоящи избори? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 17 часа, Alexeo каза:

В предишния си пост имах предвид, че повечето атрибути следват от приемането, че Бог е един или пък следват един от друг - неговата самодостатъчност, безкрайност, трансцендентност, вечност, вездесъщност, всезнание, всеблагост и т.н.

Приемем ли, че Бог е един, трябва да приемем и тези атрибути.

Така съм съгласен с теб, но не напълно, защото този път не се включил добротата, но пък си я заменил с всеблагост. Тъй като, ако Бог е единен, то дуалносттите добро-зло, еле пък всеблагост-всегорчивост, са само проявления, но не и атрибути. А това, че издават твои неосъзнати желания, е друг въпрос. Също така и предубедеността ти към хората, с които комуникираш. Както и какво разбираш под Мая и как разбираш проявлението й на практика.

А пък защо вездесъщия, непроменлив Брахман Е забулен с булото на Мая и защо пък страдателен залог "Е", вече води към въпроса, но който потърсих отговор - Бог контрол ли е? , на който съм си отговорил, но просто имах желание да го дискутирам, евентуално да си коригирам мнението.

Явно, опитвайки се да рисувам заедно с Някой друг, който поне има смелост да "ми търси грешките", картината ми ще остане надраскана.

....."В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

Ранга Гуру му казал: „Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“

И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру му казал: „Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!“
...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Alexeo, човек, разбирам, че към момента трудно ще успееш да погледнеш нещата от друг ъгъл.

В голяма заблуда си, ако мислиш, че има безкрайно множество поведенчески модели. Индивидуалността ти е неповторима, но поведението ти е прогнозируемо.

 Фанатизмът в поведенческия модел тип "Войнът на светлината" е до време. Ала характерното за този тип поведение, с който се е идентифицирал Азът ти, в следствие на его-поривите, е избирателното отхвърляне на неприемливата информация от външната среда, както и тази, постъпваща от интуицията. Това съм сигурен, че си го чел ( когнитивен дисонанс), но не си вникнал дълбоко в значението му и структуроопределящото му значение за твоя мироглед.

В искреното желание да твориш Добро се корени и енергията да поддържаш изцяло позитивната си себепредстава, но пък това проектира и фанатичното убеждение, че атрибут на Бог е добротата или пък рационализациите ти за ВСЕблагостта, като отражение на безкрайната доброта. Така просто "изтласкваш някъде вън от себе си" лошотата, което ма изобщо не те прави обективен. Още по-малко приемащ.  

Дори, ако отделиш малко внимание на следния цитат на Орлин Баев http://orlinbaev.blogspot.com/2018/07/blog-post.html:

"Розово бонбонен позитивизъм на всяка цена

Наивният позитивизъм е също вид байпас, през който нежеланите импулси и съдържания се замитат под съзнанието чрез на всяка цена позитивно мислене и чувстване, откъдето необезпокоявани се акумулират и започват да се процеждат като невротични емоционални и телесни симптоми. (N.B): Има зрял позитивизъм - самата дума positum означава цялостност, нежели частичност чрез отричане на нерешености и изместване (друг защитен механизъм) на вниманието в его желаното."

Може и да ме разбереш какво имам предвид.

 

Само ще добавя, че съм бил в твоето положение, а това, че синхронично за мен комуникирам с теб, означава че все още не съм отработил тази ми характерова черта, но пък от опитът ми в това отношение произтича и желанието ми да те оценя. Защото знам, че ще ти е полезна гледната ми точка, колкото и да ти е неприятно.

 

А в цитираната притча, която искрено (за което съм ти благодарен) заяви, че не си прочел, просто исках да обясня защо няма смисъл повече да коментирам с теб и съдържа и посланието - нарисувай твоя картина, щото моята май е безмислено да я рисувам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-тъпото е, че и аз съм зает човек, а се занимавам с глупости, да пиша за неща, които са си въпрос на индивидуално възприятие.

 

Прав си! Бъди и ти здрав!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Исая 45:7
Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.

Не искам да навлизам в дискусия, реагирам асоциативно на "Розово бонбонен позитивизъм" и "воин на светлината".

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 28.02.2019 г. at 13:57, Alexeo каза:

Нещата, които приказваш, нямат нищо общо с това, което аз съм казал

Още един пример, за това, че егоцентризмът ти не ти оставя "свободно" внимание да разбереш какво казва отсрещната страна, фокусирайки се единствено върху собствената си теза. 

Още в този пост  ти направих подсказка за мисловния ти модел, от които "отиваш" в дуализма Mind–body, а в основата на възприятията ти стои неосъзнатото желание Бог да е добър, което вкарва дисонаснса в това че Бог е и лош. И всичко това е "предъвквано" от хиляди години.

Това е основната ми критика за Всеблагия като атрибут но Бог, а не че който и да е атрибут не трябва да е производна на безкрайността! Ако можеше с една приставка "ВСЕ" да се променя битието, както ни се иска...

А с това пък направо се "насираш" в невежеството си

В 3.03.2019 г. at 0:34, Alexeo каза:

За който се интересува да прочете повече

Omnibenevolence

, защото дори в линка се споменава "проблемът със злото" Problem of evil, който пък е в основата на философския подход Theodicy. А още преди доста постове изказах мнението, че е излишно да се стига до теологическите спорове за доброто и злото, още по-малко до Зороастризма и аврамическите религии. Но след като гледам, че доста предубедено се опитваш "да наложиш" монотеистичната си представа за Вседобрия и Всеблаг Бог, в тази статия на Юнг, авторът е извел доста примери за полемиките по въпроса за доброто и злото около 1000-1100 г. - ЕОН. Изследвания върху символиката на цялостната личност

 

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×