Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Какво е Бог и какво не е Бог?

Recommended Posts

Бог е енергия. Всичко е енергия. Това означава ли, че Бог в определен смисъл е всичко, което е съществувало, съществува или би могло да съществува някога и някъде?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог притежава качеството безкрайност и тази безкрайност във времето се проявява като вечност, или по-точно извънвремие.

От неговата безкрайност следват и други качества, като всемогъщество, вездесъщност, всезнание, единност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 10.02.2019 г. at 17:59, Кон Круз каза:

Бог е енергия. Всичко е енергия. Това означава ли, че Бог в определен смисъл е всичко, което е съществувало, съществува или би могло да съществува някога и някъде?

 

Изказваш твърдение, а това само по себе си означава да вкараш в рамките на изказ някакъв смисъл, които е продукт на вътрешното ти усещане, което пък е продукт на умствената преработка на сигналите от външната среда. Тази умствена конструкция - връзка между психични съдържания, е познание. А пък от натрупаното познание, както съм срещал да се твърди, се формира съзнание. От това пък следва, че представата за Бог е индивидуално субективно усещане. Това предното беше повече към мен, за да мога написвайки го, да го осмисля :)

Иначе позицията ми е, че самото твърдение ,,Бог е енергия. Всичко е енергия'' е субективно и последващият въпрос вече е малко подвеждащ, поради потенциалът му да доведе до логическа заблуда ума ни, докато си търсим отговори. Защото все пак проявлението на енергията става в Пространство, а промяната на енергията пък се проявява във Времето.

Какво ли ще излезне, ако ,,добавим'' и пространство-времето към атрибутите на Бог? Според мен ще се промени умствената представа за това субективно усещане!

А пък има и един друг много ,,дълбок'' въпрос, който според мен е в този ред на мисли:

- Какво е човек?

Особено, ако се свърже и с последващата констатация, че човекът е субектът, който  поддържа тази представа в съзнанието си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 16.02.2019 г. at 14:00, kipenzov каза:

Какво ли ще излезне, ако ,,добавим'' и пространство-времето към атрибутите на Бог?

Тогава Бог би бил част от материалния свят.

Редактирано от Alexeo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Горе-долу се приближавам до Всичко, което е, но ми се губи самата мотивация.

Дори и да не се опирам о херметическото "предложение" в тази насока, няма как първопричината да е друга освен Волята. Защото, дори и будиското "предложение" за първопричината в лицето на Желанието пак е производна на Волеизявата, а пък тя се явява опосредствана Воля?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече като се замисля, бих изказал твърдение, че Бог е Воля, Идея, Енергия, Време, Пространство.

5 винаги ме е кефело, но пространството има три дименсии и тогава "отивам" на 7.

В "Дневникът на галактическия стопаджия" пък излезна 42. Може би всичко, което бих си помислил, че не е Бог, също е Бог. Иначе не би бил всичко. Дори и лошото;) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отвъд личните ми "хумористични" отклонения стоят и сериозни следствия, де.

За да стигна до мотото на твърдението "Бог е Всичко" има още елементи, които бих могъл да доловя като фрагменти от съществуването. Не за друго, а защото така работи ума ни - разделя, фрагментира, за да може да осмисли и да разбере. А пък този процес, бидейки част от патологията ми следствие на травмите, които си съхранявам в полето на миналото, са просто опити Логосът да си обясни причините за "движенията" в Еросът. Умът да разбере Чувството. Янът да "оплоди" Ина. Духът да срещне душата.

Би могло и по-романтично да се опише този вътрешен(субективен) процес, но като цяло става въпрос за противоречията или пък "полярностите на махалото", от чиито разлики в потенциала "се ражда" вътрешния заряд на психичната ни енергия ( уж да не е романтично, но то пак на там избива след като сам си го "предписах" в изречението:) ) 

Тези противоречия "си вървят" още от самото ни раждане ( а според някои изследвания вероятно и преди това) даже в момента се сещам как учудено ме питаше докторката, която изследваше с видеозон бременната ми съпруга, за какво се интересувам кой орган започва да функционира първи - сърцето или мозъкът:lol: 

Така "живеем" в свят на полярности, дуалности, дилеми, аз и светът, субективното и обективното, тяло и психика.

Изредих пет атрибута на Бог в твърдение -

В 19.02.2019 г. at 23:22, kipenzov каза:

Воля, Идея, Енергия, Време, Пространство

, които даже мога и да фрагментирам всяко във вид - Воля-волеизява, Идея-форма, Енергия-сили, Време-процеси, Пространство-вещество, щото материята ми клони повече към Идеята, но май е излишно.

Така май идва ред да добавя и материалистическата гледна точка на субективното и обективното. Обективното, което съществува независимо от наблюдаващия Субект. Схващане, което само по себе си е ограничаващо, защото отрича всякаква друга връзка между човека и заобикалящата го среда, освен действията му с тялото 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, kipenzov каза:

Изредих пет атрибута на Бог в твърдение -

, които даже мога и да фрагментирам всяко във вид - Воля-волеизява, Идея-форма, Енергия-сили, Време-процеси, Пространство-вещество, щото материята ми клони повече към Идеята, но май е излишно.

Всеки е свободен да си приказва всякакви неща.

Това са атрибутите на Бог според християнската теология

- самодостатъчност
–безкрайност
- доброта
–милосърдие
- неизменност
–иманентност
- трансцендентност
–непознаваемост
–вечност 
-- безплътност (духовност)
– единство
– всемогъщество
– всезнание
– вездесъщност

и някои други

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо искам да ти благодаря за положения труд да извадиш синтезирано атрибутите на Господ!

Защото така изброени не съм ги срещал, а схематично поднесената информация ми е по-лесна за ,,обработка''.

На втори план оставям това, че останах с впечатлението, че дискутираме отнносно атрибутите на Бог, според индивидуалните ни мирогледи, които явно са монотеистични. Аз нямам проблем, ако ти плътно се придържаш към християнската теологична интерпретация за Творецът, с допълнително придадените му от хората атрибути.

Единствено мога да споделя  какво на мен не ми се връзва:

преди 13 минути, Alexeo каза:

- доброта
...
– единство

От уважение ще добавя, че с предния цитат лесно мога да се опра на аргументите на последователи или познавачи на дуалистичните религии като Зороастризма или отцепката му - манихейството, и така да влезнем в некъв теологичен спор, до който лично аз не изпитвам желание да достигам. Защото не би имало контакт между мен и теб и градивен синтез между мирогледите ни, а между концепции, които са родили достатъчно разделение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, kipenzov каза:

Аз нямам проблем, ако ти плътно се придържаш към християнската теологична интерпретация за Творецът, с допълнително придадените му от хората атрибути.

Не се придържам плътно към нищо, но тези атрибути не са случайни и принципно ще бъдат същите за всеки монотеистичен мироглед.  Не можеш да приемеш нещо, без да приемеш друго, което следва от него, защото става манджа с грозде.

Редактирано от Alexeo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна логическа конструкция предложи! Доколкото се ориентирам има поне две логически заблуди, в които можем да изпаднем в дискусията.

Грешна посока – аргументът се базира на обърната причинно-следствена връзка. Твърди се, че следствието причинява причината

както и Позоваване на авторитет или пък тази, при която приемаме за истинно нещо, защото повечето хора смятат така.

За това имам въпрос. Какво не мога да приема, защото има друго следствие на причината, която се опитвам да приема като си я опиша?

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ОК!

Да разбирам ли, че не можеш да ми кажеш какво имаше предвид с предния ти пост?

Току-що, Alexeo каза:

Не се придържам плътно към нищо, но тези атрибути не са случайни и принципно ще бъдат същите за всеки монотеистичен мироглед.  Не можеш да приемеш нещо, без да приемеш друго, което следва от него, защото става манджа с грозде.

Болднатото е причината за неразбирането ти на по-дълбокия смисъл на въпроса ми, по който вече дори бях написал

В 19.02.2019 г. at 23:22, kipenzov каза:

Може би всичко, което бих си помислил, че не е Бог, също е Бог. Иначе не би бил всичко. Дори и лошото;) 

 

Това съдържа и единността и непознаваемостта и ...

преди 1 час, Alexeo каза:

и някои други

 

Не можеш да си обективен, както претендираш, докато не обединиш дуалността добро-зло, което става единствено с приемане. Но за това е нужно и търпение, а в подходът ти към его-игрички в стил "Открии си сам" просто личи липса на уважение.

Не съм некъв морален съдник. Очаквах повече от теб! Жив и здрав!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото успях да се себеизследвам в реакциите си до момента, гневът се стопи, когато приех, че сме различни.

А месианският ми комплекс все някъде трябва да избие и за това синтезирано бих ти казал, че свободата, която също отсъстваше в изредените атрибути, не е силата да наложиш чуждо за човека мнение, а да погледнеш със собствените си очи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Три фактора съществуват за човека: Бог, природа и човек. Човек е детето на Бога и природата. Следователно човек трябва да опита природата, да опита и Бога. Ако той се съмнява, не този Господ, който си създал, но Онзи, в Когото цялото, безграничното битие е потопено. Природата е външната страна на туй Божественото, а пък ние сме външната страна на природата. Може да кажем така: Бог е нашият баща, Природата е нашата майка, ние сме детето. Родени сме от природата да намерим своето място.

Наяве - днешната неделна беседа

И за да не бъда обвинена в просто цитиране.... 

Определението, подчертано по-горе изумително кратко и точно. Е, ще възникне въпросът - а какво е това, в което то е потопено? Нима имаме сетивата и безграничността на мисленето, за да го осъзнаем и квалифицираме? То е все едно вирус да иска да квалифицира що е човек... Не че няма да го квалифицира, но дали ще е адекватна тази квалификация? 

Какво НЕ Е  Бог, също е формулирано кратко и ясно. Природата НЕ Е Бог (както смятат някои). Природата е външната проява на Божествената същност. Ние също НЕ СМЕ Бог. Ние сме проявата на Природата. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донке, спести ми доста с 

Току-що, Донка каза:

Онзи, в Когото цялото, безграничното битие е потопено

Самото минаване през поне 10 измерения на реалността (клипчето е интересно), които пак не е сигурно дали описват битието, защото самото битие е всичко, което съществува, а истината, колкото и неудобна да е на някои възвишени тремления е, че ние сме роби, защото ни е набивано в тимбите, че не можем да си представим нещо, което не съществува, но ни е спестявано, че можем да си го измислим и след време да започне да съществува. Тези, които знаят това, само споделят, че не сме били готови за това познание. За съжаление на идеализма, с които съм откърмен, в работата си като горски съм видял, че реализмът е основата на практичността, а селските хора имат една проницателна прагматичност, която мигновено отсява лицемерно поднесените лъжи под формата на полуистини. Почерпил от житейската им мъдрост стигам бързо до извода че има нещо "гнило в целата ра'бота". Или знаят и ни баламосват или знаят и за това ни баламосват. И в двата случая, аз просто съм марионетката, която не знае, защото не е заслужила.

Единствената реална възможност за избор, отражение на свободна воля е to be or not to be. Да живееш означава отговорност.

Но още като се родим, ние ставаме проводник на Божия егоцентризъм. Започваме да чувстваме и да виждаме творението му, единствено, за да може да се огледа и през нашите очи. Предното твърдение е валидно единствено при поддържане на антропоморфната престава за Бог. Осъзнали или не, рано или късно, всички хора разбират, че градивните действия в животът, съобразно естествените принципи, носят радост, стига за момент да спрем в преследването на възприетите от външната среда цели и да се огледаме, за да видим, че това което сме пожелали се е случило ( имам предвид сетивната атмосфера на заобикалящата ни среда). Живеем в атмосфера, отразяваща точно вътрешното ни състояние. Обаче всеки що-годе реалистичен поглед ще види нищетата, мизерията, а пък те са удобно ползвани от някои групи хора като "плашила" за привеждане на волевите действия в синхрон с това, с което би бил награден, ако спазваш естествените принципи.

Хубава мисъл на деня имаше, че всичко, за което мислим,отразява желанието ни да сме щастливи.

А отвъд това ни желание, чрез което се осъществява контрола в системата? Къде виждаш справедливостта - в покорството на системните изисквания ли? Навсякъде на желанието за живот противостои нуждата да се пребориш за това ти право. За "светлополярния" "духовно извисяващ се" това са пороците, които стоят като предизвикателства на пътя му към божественото и вижда често само у другите. На "тъмнополярния" "хранещ се" от страха и хаоса, които посява в главите на жертвите си, пък му пречи индивидуалността, защото тя е силата отделяща от стадото. А стадото много по-лесно се управлява благодарение на способността му да изпада в масови психози  чрез споделянето в тълпата на религиозното чувство (да не се бърка с религия, виж "Психология на тълпите" от 1892 г.

По който и път да върви човек, независимо че в повечето случаи лъкатушим между двата, все се налага да се бори. Един път със себе си, а на другия фронт е борбата със възприятието му заобикалящата го среда, която пък бидейки по-мащабно отражение на вътрешния му, изтласкан в несъзнаваното му свят отново е борба със себе си.

А единственият архетипно проявил се образ в тимбите ни, чийто единствен достоен противник бива самият този образ,  е самият Бог. Като тук трябва удобно да изключим древногръцкият, египетският и хиндуисткият мироглед или като цяло немонотеистичният мироглед, защото там съвсем практично и смилаемо за ума, в контекста на времето, в което са се развивали цивилизациите, обществото е наложило в самото общество по-фрагментирана картина на Твореца,, чиято божествена същност, изразена чрез божествените сили, движещи психиката ни е била "разпределена" между множество богове. Така на ковача му е било по-лесно да бъде ковач, а на шивача - шивач, защото системата на обществен контрол не е била претоварвана от нереалистични его претенции, спрямо реалният индивидуален потенциал. Между другото, доколкото знам и богомилите, в обществата им, са имали система за подбор на децата и определяне на подходящото им обучение спрямо заложбите.

Извинявам се за лекото отклонение, но трябваше да спомена и други подходи, при които вътрешната борба не е толкова интензивна, защото божествената концепция не е "нагъчкана" в един образ само.

Та от горните ми твърдения излиза, че в образната представа за "борбата със себе си" е заложена и връзката с божественото в нас. А ние като бледи отражения сме роби на тази зависимост. Просто сме призвани за спазването на някаква еволюционна процесия от малкото към голямото. От нищожното към безкрая. А всеки предначертан като посока път си е чисто контролиране.

Ей от това ми идва въпроса - Бог контрол ли е? 

Защото дори да приема, че природата е проявление на Бог, изменението на природата във времето Съдба ли е или сбор от настоящи избори? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, kipenzov каза:

А единственият архетипно проявил се образ в тимбите ни, чийто единствен достоен противник бива самият този образ,  е самият Бог. Като тук трябва удобно да изключим древногръцкият, египетският и хиндуисткият мироглед или като цяло немонотеистичният мироглед, защото там съвсем практично и смилаемо за ума, в контекста на времето, в което са се развивали цивилизациите, обществото е наложило в самото общество по-фрагментирана картина на Твореца,, чиято божествена същност, изразена чрез божествените сили, движещи психиката ни е била "разпределена" между множество богове...

Едно уточнение - индуизмът е религия, която позволява почитането на много богове, които въплъщават отделни страни на Божественото, но в индуистката философия има понятие Брахман, което е точно единен обединяващ принцип, първопричина, безкраен, вечен и неизменен.  С една дума - Единия Бог.  Това понятие се среща още в най-старите Веди, значи хилядолетия преди Христос. 

Или идеята за единия Бог е много стара.  Друг е въпросът, че тя е твърде абстрактна.  Човешкият ум трудно се справя с понятието за безкрайност.  По-лесно и по-практично е Божественото начало да получи въплъщение в Божествен образ/и, което е и станало в повечето религии.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×