Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте! Както бях чела някъде , ОКР мени теми и вече го осъзнах.Предишният ми страх изведнъж намаля , сещам се за него , но не ми изглежда така зловещо.Всичко започна , когато с една приятелка се скарахме И аз го понесох тежко.От тогава като говоря с човек изпитвам как да го обясня -мравучкане , бодежи в главата.Отделно при преместване на главата пак го чувствам и ме е страх да не се забелязва от хората.Питала съм -казват ми , че не ми личи , но аз като защита намалих излизанията и контактите.А толкова много ми се иска да съм като преди.Като съм на кафе при вземането на чашата и отпиването чувствам същото.Беше намаляло , но сега съм в тежък семестър и даже и сега чувствам болка в теменната част, напрежение в тялото и главата.Страх ме е да не получа тикове и да не бъда отхвърлена.Защото аз ли си измислям , но сякаш ми потреперват мускулите на моменти и сякаш тялото ми отскача.Как да го спра? Само под действие на алкохол се чувствам г.д добре.Помогнете ми.Искам да излизам , контактувам с хората.Напоследък имам и кръвно 150 на 90.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Фиксирана си в това да премисляш отново и отново, да се самонаблюдаваш и анализираш. Докато си толкова заета с това, няма да има място за още, защото вече има много, и то в повече.

преди 7 часа, Ивет каза:

Искам да излизам , контактувам с хората

Какво те спира всъщност? Телесните симптоми - това ли е твоят отговор? 

 

преди 7 часа, Ивет каза:

Всичко започна , когато с една приятелка се скарахме И аз го понесох тежко.

 Кое беше непоносимо за теб? 

 

Виж, пишеш "всичко започна", а оставам с впечатление, че ситуацията с приятелката ти е "пренасочила" твоя страх:

преди 7 часа, Ивет каза:

Предишният ми страх изведнъж намаля (...) Всичко започна (...) От тогава като

 

Прочетох споделянията ти тук във форума преди - какво стана, тръгна ли на психотерапия? Не личи да работиш със своето ОКР, а продължаваш да искаш да се оттървеш от него, макар че го споменаваш често, като свой добър приятел и верен спътник... Явно ти е потребно - да живееш така вероятно има своите ползи? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз го мисля твърде много , когато седна да уча и когато съм в лекция, сред хора.Имам определен тип от хора , от които сякаш имам респект и се получава или определени ситуации.Сега страхът ми е дали ще получа тикове.Много ви моля за отговор.Чувствам леко потрепване вътрешно и както казах , но не мога да обясня чувството , подобно на мравучкане или импулс.Днес главата ми потрепна и не знам дали само аз го усещам или се вижда.Ще съм благодарна за всеки отговор!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Момиче, всичките ти страхове са с един източник -твоето ОКР. 

Започни психотерапия и се справяй с него, иначе, то ще те измъчва години наред, сменяйки темите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дължат се на страха ти от излагане и отхвърляне, който задейства автономната ти, симпатикова невна система. В главата, защото несъзнавано се стягаш, което повдига нагоре известно телссно (не на кръвта) налягане. Тоест, безобидни са тези телесни усещания. Радвам се, че си по-добре откъм натрапливостите! 

Относно страха от отхвърляне, лекува се с много комуникация, през приемане на себе си и развиване на самоувереност. 

................................

П.п.: Отделих време да събера заедно всичките ти доста на брой теми. Моля, за в бъдеще ако пишеш, прави го в тази! Благодаря!

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Посъветвахте ме да пиша тук ако има нещо.Споделих Ви за това , че имам като леко трептене на главата , но беше леко и близо до очите.В други моменти като разговарям сякаш усещам , че очите ми ще изхвръкнат и веднага отвъртам поглед.Но съм се наплашила най-вече от така да го кажа потрепванията , които се разпространяват леко надолу от главата.За миг главата ми сякаш се разклаща , усещам го като импулс или сякаш задната част на главата ми се разклаща.Страх ме е да не си вижда от хората Посъветвайте ме как да постъпя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би става въпрос за тремор? Защо го получавам и не може ли да се лекува? Ако изобщо е това

 

Имам напрежение сякаш в главата , боли ме теменната част.Не се издържа вече.А и ако става на въпрос за тремор, в интернет пише, че може да стане много зле.Отделно от това имам ппотрепвания на мускулите и замъглено зрение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти не разбра и вече ,че не трябва, по никакъв повод, да четеш, каквото и да е в нета, за каквито и да е оплаквания.Наистина ли не си го разбрала ?

 

Усили волево тремора, това прави.!

Ясно ли е?

Ако не започнеш да го правиш, ще стопираме всичките  ти постове, иначе, излиза, като преливане от пусто в празно.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да , ясно ми е за интернета.Просто исках да ви попитам как да намаля тази симптоматика.Въпроса е , че аз го мисля постоянно , примислям, анализирам всяко мое действие.Някой път е от напрежение в очите и сякаш просто минава като ток през мен , не дотолкова треперене.Възможно ли е всичко да е , защото го мисля и как да се справя с това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,.Просто исках да ви попитам как да намаля тази симптоматика.,,

 

Написах ти го няколко пъти, като я усилваш.Това прави, усилвай я колкото се може повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за проявеното търпение!А като усиля тази симптоматика , какво ще променя? И тъй като това си появи наскоро , на какво се дължи , нормално ли е и свързано ли е с психически проблем?То се проявява най-вече като има тълпа от хора , които познавам, момче, което харесвам и хора към които имам донякъде респект.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Тъй като виждам , че никой не отговаря , а не е и длъжен реших да пиша пак.От сърце ви моля да ме посъветвате , защото аз така и не разбрах, колкото и глупаво да звуча.В труден период съм , много изпити , тежки и практики , че тези вибрацийки на главата искам да престанат.Защото от притеснението ми се затварям и спирам да излизам.Някакви хапчета има ли като лек? Аз че съм си нервна е така , но защо някой път от определени хора и ситуации се засилва.Сигурно от повече от половин година не съм се чувствала спокойна и без т.н вибрации.Напоследък ми потрепват и мускулите , не се наспивам.Ще съм благодарна на всеки съвет и ще се опитам да го приложа!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@Ивет, ако трябва да бъдем откровени, ти получи много съвети.

Но не личи да ги отчиташ, да опитваш поне да ги приложиш и после да споделиш тук обратна връзка, за да има движение, действане, а не единствено писане. Даването на още съвети и насоки би било преливане от пусто в празно - следва да опитваш практически кое работи за теб и кое не, да си в преживяване, оттам и ще опознаваш себе си и случващото се в теб. 

Съветвам те да препрочетеш написаното към теб в темата. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако се зачетеш, в която и да е от темите напоследък ще видиш, как пишещият повтаря едно и също нещо и сякаш е извън диалога, който се случва. Твоята тема и писане тук са същите. Това е вашето бягство от действителността.

Ако задържиш концентрацията си за пет минути върху този пост ще имаш информация за това, което ти се случва.

Имаш завишена тревожност, с изразен натраплив характер. Това означава, че мозъкът си избира сюжет /фантастичен/, върху който се фокусира и започва да го предъвква и украсява с факти, които не съществуват. Когато започнеш да пишеш за този свой сюжет, той започва да ти изглежда все по- реалистичен. Когато започнеш да търсиш в нета информация за фантазийния си проблем, мозъкът започва да го визуализира и дори да ти пуска по някое усещане за по автентично. Разбира се за теб това е "черешката на тортата" и окончателното доказателство "че на мен ми има нещо".

За съжаление, никой лекар не намира нищо. И мозъкът отново се връща в режим на търсене на фантастичен проблем.

Реалният за теб остава скрит и той не е в тялото ти. Той е в живота ти. Нещо не успяваш да се справиш там. Чудя се, до колко имаш ресурс да се организираш и да се префокусираш сама към реалната си житейска ситуация- взаимоотношения, работа, партньорство - за да установиш истинския си проблем. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за изчерпателният отговор , в който намирам доста истина! Но искам да ви питам за друго нещо , и то е как да се справя с адреналина в тялото? Попринцип имаше едно момче , с което си писахме.И аз съм си такава , притеснителна , че дори и да искам да го виждам , гледам да избягвам контакта с него.Почнах да не ходя на лекции , но утре се налага да сме почти цал ден заедно.Сега не ме свърта , не успях да спя , повръща ми се , тялото ми почти е изтръпнало , като влюбена ученичка съм, а реално не искам да тръгвам с него , защото си имам човек до мен.Но се притеснявам от контакта с него , като го видя , сякаш в тялото ми се повишава налягането , как да го обесня... Какво да направя в тази ситуация?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, влюбена ученичка си.Това, какво общо има, с това,че имаш човек до себе си ?  Има три вида любов, едната е сексуална, другата романтична, третата е привързаност.Не винаги и трите вида са към  един и същ човек .

За справка виж това - https://www.ted.com/talks/helen_fisher_tells_us_why_we_love_cheat?language=bg#t-473058

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър клип! Има и четвърта любов обаче, която свързва, регулира качествено и поставя на мястото другите три. Или по-скоро, първична любов. Това е любовта към Бога. А тя е състояние на съзнанието - мъдра и освобождаваща е. Няма ли я нея, сексът слиза до чукане и разврат, до промискуитет и оскотяване. Романтичното влюбване се превръща в дрога, търсена заради нея самата - когато действието ѝ мине, се търси нов обект, стимулиращ мозъчно наркотичната стимулация. Имал съм клиентки, при които този процес буквално е довеждал до дълбоки, деградационни личносови промени. Едно скачане в пика на поредното влюбване и падане в дупката на депресията след него. Няма ли я любовта към Бога, това е тенденцията. Привързаността - липсва ли първичната, към Бога любов, обектът на привързване сам по себе си се превръща в кумир, поставя се на мястото на Бога. А законите на живота не прощават това. Ето какво казва Сергей Лазарев по темата - плюс мои коментари:

„Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Опит в оцеляването 1, стр. 75
 
На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. 
 
Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! 
 
Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. 
 
При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога!
 
„Всяко деградиращо извращение изниква от преклонението пред наслаждението (а в основата си то е задвижвано от либдния, сексуален нагон, бел. ред.)… В съвременната западна цивилизация, прекланянето пред сексуалното наслаждение незабелязано, но безвъзвратно убива любовта и вярата. Когато на първо място се слага наслаждението, а любовта на второ, това по същността си е начало на процеса дяволизъм.
 
Стига да постави нещо пред Бог и пред любовта и душата неусетно започва да се разпада. Разпадането първо се проявява с греховно поведение, постепенно с изгубване на нравствеността, след това – с извращения и престъпления, после – с болести, злополуки и смърт. Случва се за спасяването на душата да ни дадат болестите на ранните етапи, преди да деградираме до извращения и да извършим престъпления.“ Опит в оцеляването 1, стр. 65
 
Според някои колеги психолози, в основата на човешката мотивация стои либидният нагон, стремежът към удоволствие. В такова разбиране човекът е виждан като не повече от еволюирала горила. Всъщност, дали приеманите за предци на човека примати, не произлизат от него, е отдавна задаван въпрос… Слава Богу, в морето от психологични парадигми, съществуват и такива, които постулират като водещ човешки мотиватор смисъла, Логоса. Логосът обема и приема напълно удоволствената и агресивна мотивация, погалва разбиращо его властовата териториалност, успокоява тревожните сърдечни терзания, но въздига всички тези човешки „етажи“, включени иманентно в Богочовека, до цялост, надхвърляща качествено сумата от включващите я части.
 
Гещалтът на любовта прихваща либидото в потока си, така че суровите му импулси захранват Човека. Когато любовта присъства като водещ, преживелищен принцип, агресията и властовата его териториалност се трансформират до решителна мотивация и заявяване не на друго, а на любовта и произтичащите от нея закономерности, провеждани в ежедневната социалност и бит. Тревожната невротичност, когато е обхваната от любовта, се преобразува до самостойна емпатия и здрави граници при следването на житейското призвание в играта на живота.
 
Тоест, нищо лошо в удоволствието, когато е преживявано като част от любовта и въздигано до нея. Тогава любовта поставя нужните граници, нито се привързва към него, нито отбягва трудностите, а поравно извлича смисъл от всичко. Повечето хора сме малки грешници – случва ни се да поставяме удоволствието като самоцел… Въпросът е основната ни цел да е любовта. Тогава ни е простено, доколкото сами си прощаваме, а любовта нараства като основен фокус на мотивацията, така че малкият човек постепенно е обуздаван от Богочовека.
 
Когато обаче удоволствието постоянно се поставя на първо място (което според някои клонове на психологията е норма…), протича процес на обезлюбяване, в който любовта постепенно все повече се превръща в пожелателен и отричан мит, а на сцената на себевъзприятието, където първоначално нейното място е централно, се настанява в нарастваща регресия его оскотяване и диаболизиране. Първоначално загубата на любовта невротизира – тук човек е близо до нея и лесно може да се завърне в лоното ѝ, в процес на психотерапия или самостоятелно покаяние (от арамейски – завръщане).
 
Когато поради възпитателни и социални фактори, човекът вместо да разреши тревожните си конфликти чрез любовта, я отрече напълно, сянката „изяжда“ егото и аз-идеално – настанява се на тяхно място. Този процес на психопатизиране Сергей Лазарев нарича развиване на дяволизъм. Остава един гол егоцентричен нарцисизъм, дълбоко изтласкал ужаса си от липсата на любов, на всяка цена стремящ се да го компенсира чрез власт, пари, удоволствия, груба и икономическа сила, териториални завоевания, насилие над брата и природата. За следващите от това извращения и престъпления, Сергей говори пределно ясно.
 
Излиза, че разбирането на съвременната психология за водачеството на либидната мотивация, играе съществена роля в нравствената деградация на съвременното общество…
 
„От детските си години помня една фраза: „Пролетта е сезонът на влюбените“. Съществуват устойчиви стереотипи – напролет трябва да се завъртят нови любовни романи, да се търсят сексуални приключения –това се смята за напълно естествено. В действителност, пролетта трябва да е сезон на влюбеност в Твореца. Работата е там, че през този сезон, човек се отваря за новата енергия на бъдещето. Ако тя се използва за увеличаване на любовта към Бога, зависимостта на човека от въжделението, от желанията рязко намалява и с това се преодолява тенденцията да сме вкопчени в наслаждението. Значи, в следващите месеци, човек по-малко ще греши, по-малко ще е подвластен на страстите, а заедно със страстите ще намалеят и ревността и гневът, завистта и алчността му. С други думи, правилното отношение към пролетните пости изчиства душата и позволява да се предотвратят бъдещите болести и нещастия в самото им начало.“ Опит в оцеляването 1, стр. 177
 
Уникален сезон е пролетта – всичко избухва, разцъфтява, взривява се от животворна сила, подмладява се, пее и диша особено жизнено. През пролетта рязко и мощно в живите твари и човека се влива енергия. Тя протича през вече установените психодуховни, ментални, емоционални, сетивни, невронни и социално поведенчески канали. Ако си крадец, тогава си по-жизнен и по-настойчив крадец. Ако си воин, ставаш по-смел и решителен воин. Ако си свещеник, проповядваш особено вдъхновено. Енергията отива натам, накъдето са проправени възприятийните, характерови, идейни и социално-целеви пътища. Пролетта е сезон, в който тези характерови пътища, определящи съдбата ни, могат с известни благи усилия, да бъдат оптимизирани, а дори и проправени нови такива. Най-голямото щастие на човека е Бог, любовта. Без нея няма смисъл, няма истинска радост, светлина и жива мъдрост. Затова пролетта е сезон на възстановяване връзката с любовта. Има ли я нея, тогава всички земни радости, такива като секса, храната, общуването, бизнесът и т.н., се насищат с мъдър смисъл, вдъхновена радост, оптимизирани са и превърнати в жива молитва и медитация от любовта.
Пътищата за такава характерова хармонизация, са известни от древността – пост и лечебен глад, реструктурираща мисленето и събуждаща живата вяра в Себе си молитва, известна сексуална сдържаност. Поставен в условията на лишение от земното, човешкият процес бива насочван съзнателно и с благодарност към вечното, към безсмъртието на любовта. Тогава настъпващата енергия бива жадно приемана и ползвана за тониране на човешката душа, а оттам и за подобряване здравето на телесния носител. Както казва Сергей Николаевич, пролетта е сезонът, в който характеровото акордиране с любовта, когато е така съзнателно фасилитирано и искано, се получава в най-голяма дълбочина, за най-кратки срокове. Не е лесно, тъй като привичните патерни за получаване на удовлетворение са нарушавани съзнателно. Благословено откъсване и период на душевна радост е такова временно въздържание, понеже изисква смирено доверяване на Себе си. Доверяване, в което егото притихва, а благословената любов се лее като ниагарски водопад. Който я познава, няма нужда от въпроси. Който не я живее, няма да бъде задоволен и от най-добрите аргументи. С картинка на вкусна лазаня на компютърния екран няма да нахраниш гладния. 
 
Когато пролетната енергия е така мъдро ползвана, в живота настъпват промени. Появява се радостна удовлетвореност, спокойно блаженство, целият живот все повече се превръща в молитвен, в една постоянна свързаност и сливане с Бога. Тогава и сетивните радости и удоволствия стават част от този свещен процес на въздигане на профанното до сакралното.
 
„Преклонението пред инстинкта за продължаване на рода води до безплодие, до падане на енергията на живота, до болести и израждане на потомството.
Обществото е нежизнеспособно без религия. Прекланянето пред инстинктите превръща човека в животно. Днешната цивилизация твърдо иска да повтори опита на Содом и Гомор… Е, слънцето все още свети…“  Опит в оцеляването 3, стр. 25, 26
 
Сексът, както многократно се е случвало в предходни деградирали и изчезнали цивилизации, отново се превръща във все по-очевадно развратен култ. Нищо ново под слънцето – вече се е случвало в Атланта, а в по-малки мащаби и в съвременната едва няколко хилядолетна история. Сексът по презумпция е свещен – част от любовта е, сакрален е. Когато обаче страстта му престане да служи на любовта, сублимирано и регулирано да се влива в нея, нещата се променят. Тогава сакралната енергия, предназначена да бъде част от любовта и нейно гориво, се откъсва от и започва да я смуче и изчерпва, вместо да я подхранва. Сергей споделя какви са резултатите на лично и глобално цивилизационно равнище. 
 
„Обществото е нежизнеспособно без религия“, твърди Сергей Николаевич. Не религия като институционализирана, болна църковна догматика, а като същностна духовност, ресвързване/ религаре със същността. Науката е едната страна на монетата, религията другата. Науката е лявата мозъчна хемисфера, религията дясната. Науката е мъжът, религията е жената. Науката е единицата, религията е нулата. В един по-цялостно мислещ свят, религията е научна ,а науката черпи вдъхновение и нравствени ориентири от религията. А има научни и духовни области, които обхващат имплицитно и двете. Квантовата физика и психологията са такива области. Йога, била тя индуска, будистка или даоска, също. Физиката на микрочастиците навлиза в ниво на познание, което медитаторите, мистиците и мъдреците от всички времена, винаги са познавали и описвали. Науката за душата, лишена от актуалното, феноменологично изследване и познание на душата, се превръща в проучване на въглеродно процесната биороботика. Когато обаче душеведът през молитвена и медитативна опитност емпирично познава душевността си, навлиза в аналогично с това на йогите, мистиците и мъдреците преживелищно познание на душевността.  Наука на високо ниво, правена с религиозен плам, нравственост и интуитивно/ медитативно надскачане на логиката до гениални прозрения. Религиозен устрем, следван със зрънце сол/ научна здрава скептика и връзка с реалността.
Само такава религия/ научна духовност може да даде етичните нравствени и естетично сърдечните ориентири, водещи човечеството по спиралата на равиващото се съзнание. Без тези нравствено любящи  ориентири науката се превръща в слуга на икономическо властови манипулации, религията във фанатизъм и фантазност, а опошляването на съзнателността по надолната спирала на деволюцията, протичащ и проследим с невъоръжено око факт. Някой би възразил: „Има философска дисциплина етика – нека тя се занимава с морала!“. Философията обаче, когато е откъсната от вътрешното феноменологично преживяване на духовността, се превръща в сухо-дървено мислене за мисленето,  в безплодна интелектуализация, лишена от прагматична стойност.
 
„За да може любовта да победи въжделението, трябва устремяването към Бог да е по-силно от въжделението.“ Опит в оцеляването 3, стр. 88
 
Въжделението, страстта, желанието, е в основата на зависимостите. Има нормални зависимости – дишаме, ядем, пием, правим любов, общуваме. Има и ненормални, когато преминат една количествена и качествена граница – от парите, властта, телесния и социален имидж, мнението на стадото, реда, контрола, човешкия морал. От храната, когато с нея компенсираме липсата на любов в живота си. Вкопченост в секса, с който се опитваме да напълним безсмислието си. Нормално е да се подсигуряваме финансово, но когато е на всяка цена и по всякакъв начин, сме зависими от парите и властта, старозаветни психопати, „продали“ душите си за пари. Чудесно е да се грижим за тялото, ако тази отдаденост е част от живот, пълен със смисъл и творчество. Наблюдавайки търчащите с часове девойки във фитнеса обаче, виждам как за мнозина от тях едно раждане вече е твърде огромна жертва – бременностите нарушават външния вид, а и майчинството налага отдаденост на децата, вместо преследването на мъжка кариера… Естествено е да общуваме, но когато мачкаме автентичността си, за да задоволим другия, погребваме и любовта си. Добре е човек да живее морално, когато моралът произтича от любящата нравственост – иначе се превръща в сковано „дървена“ невроза. Прекрасно е да се обичаме. Ако обаче ни е страх да останем сами и зависим от присъствието на партньора инфантилно, в това уравнение любовта присъства само на думи… 
 
Искаме, въжделяваме, когато ни е страх, че нямаме. Искаме сила физическа и социална власт, защото ни е страх, че сме малки, слаби и нищожни. Търсим да бъдем приети на всяка цена, понеже в душичките ни крещи унижено себенехаресване. Вкопчваме се невротично в контрола, понеже си умираме от страх, че ако го загубим, сме пълен провал. Зависим от това някой да ни обича и въздишаме по принца с белия кон/ мерцедес, защото ние самите сме празни отвътре в неумението си да обичаме себе си и другия искрено и сърцато.
Буда казва: „Всички страдания идват от желанието/ въжделението. Премахвайки желанието, изчезва страданието.“ Често желанието се бърка с любовта. Не, в основата му стои страхът от липса. А любовта е пълнота, изобилие от доволство, смисъл и творческа радост във всеки момент от следването на дадена цел, идваща от нея. 
 
За да се минимизира въжделението и засвети любовта, е нужно да се изчистят страховете. Тогава любовта протича, воденото от страх желание отстъпва и всичко идва на мястото си. Тогава тренировките във фитнеса са изява на любовта, без каквито и да е фиксации и прекалености. Професията или правеният бизнес, социалната потентност, служат на любовта и човещината, тъй като изчезва его вярването за собственост, а бизнесменът се превръща единствено в управител на предприятията си, правейки с резултатите им добро на всички през знанието си, че ресурсите никога не са били негови, а на Бога. Когато любовта е „водеща парада“ в живота, прекомерната зависимост от партньора и мнението на хората, се преобразуват в автентична добра компания на самия себе си и спокойно себезаявяване. Малкият човешки морал става гъвкав, воден от любящата нравственост, през която човек смирено е готов да загуби контрола, спечелил самообладанието на духа си. 
 
Говорейки за любовта, говоря за Бога. Защото е любов! Жива, смирена мъдрост е любовта. Нещо много повече от блудкавата представа за усмихнат позитивизъм е. Често е изстрадала, преболяла, сила на духа е тя.
 
В основата на възгордяването обикновено се намира въжделението, преклонението пред което води до непоносимост към душевната болка.“ Опит в оцеляването 3, стр. 230
„В тази връзка и сексът трябва да е за Бога. Няма ли душевна топлота, вътрешна красота, правенето на секс, дори да е със собствената жена/ мъж, може да се нарече разврат. Сексът е нужно да е завършващият щрих на чувството любов, на душевната топлота и щастието. Тъй като сексът е един от най-силните източници на удоволствие, увлечението по него може да унищожава любовта и да вреди на душата максимално дълбоко и мащабно. Предците ни отдавна са знаели, че сексуалната невъздържаност нанася огромна вреда на душата. Прочетете пак стария завет – там се казва, че най-строго се наказват три категории престъпници: на богохулника, на убиеца и на развратника.“  Опит в оцеляването 4, стр. 84
 
Съществува древна и извечна система за соматично-топична локализация на човешката съзнателност – йога. В нея определени телесни зони символизират психични процеси, факти и съдържания – т.н. чакръци, чакри. Великият психотерапевт от 20-ти век Карл Юнг, в книгата си „Психология на кундалини йога“ обрисува по един брилянтен начин качествените психични съответствия с когнитивно-афективните процеси в тези архетипни репрезентации на нивата на съзнателност. Древната наука и изкуство психо-астрология, също така ситуира отделните домове и знаци, наситени с психично съдържание, в тялото. Съвременният интересен опит за компилация от астрология, психология, кабала, йога и и-дзин – човешкият дизайн (human design), също го прави. Аз също, в текстовете си Мандала на човешкия смисъл, ценности и потребности 1 и Мандала на човешкия смисъл, ценности и потребности 2, корелирам въпросните ценности, потребности, смисъл, психични съдържания и процеси, със соматично-енергетичната топика. 
 
Според въпросните системи, въжделението се появява, когато сакралният (свадхистана) център, е откъснат от сърдеччното призвание и смисъл, гърленото творчество и манифестирането му през качествена нравственост, вдъхновението на главата и същностните, бодхисатвични стойности на Богочовека. Когато култът пред страстта/ въжделението е практикуван продължително, автоматично прерязва връзката с тези по-високи нива на съзнателност и човещина – цялата енергия се ползва за захранване на страстната его гордост – центъра на слънчевия сплит, манипура. Его центърът сам по себе си е нормален, когато е свързан с изконните качества на Богочовещината – анахата, вишудха, аджна, сахасрара и бодхисатва триединството. Тогава е просто здраво его, спокойно заявяване на любовта, мъдростта и истината, поставяне на нужните граници в психичния и социален живот. Когато егото е откъснато от Бога, а е свързано единствено с въжделението на сакралния, отцепен от любовта център, тогава спокойното себезаявяване деградира до психопатната, нарцистична гордост.
 
„В Америка главният комплимент е „Колко си секси!“ В действителност сексуалността не е външната красота, а просто високата вътрешна енергия. Ако тази енергия се насочи към сексуалността, човек става красив, харизматичен, обаятелен. Но ако започне да тегли енергия от душата, резултатът е невидимо вътрешно разложение. Нещо повече, прекомерно ексесивната сексуалност убива бъдещите потомци.“ Опит в оцеляването 4, стр. 99
 
Супер е човек да е секси. Сексапилът представлява овеществена психична енергия, виталност слязла от духовно, ментално, до емоцинално и либидно ниво. Виталност, проявявана социално–поведенчески като магнетична харизма, привличащ чар. Виталният човек, освен че е по-издръжлив на несгоди и жизнено адаптивен, по-лесно се научава да се заявява здраво, да се уважава, но и да се смирява и приема гъвкаво неизбежните трудности и провали. Жизненият човек спокойно приема катаклизмите и се учи от тях – има силата за това. Свързва се с реалността спокойно и планира не само от глава, а от интуиция, смелост и висока мотивация. Дотук прекрасно – познати неща. 
 
Сергей многократно повтаря, че прекомерното въжделение, похот и секс, когато се превърнат в зависимост, черпят от стратегическата душевна енергия, от същността. А тя определя бъдещето, структурира собствената и на потомството ни съдба. Когато сексът застане над любовта, собственото бъдеще става не особено розово. Автоматично естествената нравственост на Дхарма деградира до малкия, невротичен човешки морал, който на свой ред не след дълго се превръща във врата в полето на властовата характеропатия, до все по-пълно оскотяване и примитивизъм. Процес, наблюдаем с невъоръжено око в съвременния свят.
Когато е от любов и с любов, когато е посветен на любовта и влаган в нея, сексът е раят на земята – най-върховното удоволствие, превърнато от любовта в преданоотдадено служене на Бога и блаженство, вече не толкова и само на тялото, но на непреходната същност е.
 
„Преклонението пред секса води до разпадане на душата. След това започват да се разпадат съзнанието и тялото.“ Опит в оцеляването 4, стр. 218
 
Елена Блаватска казва, перифразирам: „Не една високо развити цивилизации са деградирали и отмирали, поради преклонението си пред секса!“… Нищо лошо в секса. Напротив, едно от най-прекрасните преживявания на тази земя е. Сексуалната енергия е следствие, конкретизация на силата на любовта. Когато обаче се въздига в култ, връзката му с източника на любовта прекъсва, а на нейно място се настанява единствено похотта. Нормална е похотта, когато любовта също присъства. Не говоря единствено за любовта между мъжа и жената, а за любовта като състояние на съзнанието, от което низхожда естествена нравственост, морал, човещина и хармония. Когато любовта е водеща и поставяна като главен ориентир в живота, сексуалната страст се въздига, сублимира се до нея – тогава всичко е наред в човека и обществото. 
 
Разпадне ли се връзката с любовта обаче, сексът се превръща в самоцел, която лишена от извора си, постепенно подрива нравствеността на Дхарма – връзката със същността, с душата, се прекъсва. Двуногият вече е ходеща черупка, бездушен мъртвец, прерязал нишката със Себе си. Споменавайки безлюбния секс, Лазарев всъщност визира цялостен процес на деволюция – невротизиране -> психопатизиране -> примитивизъм. В случая през призмата на такава профанна сексуалност, но на практика далеч по-мащабен процес на мислене, разбирания, вярвания за себе си, света, другите и живота, откъснати от Бога, от любовта.
Когато човек обича през смирението на социалното си его и персона, любовта протича. А тя е същинският Човек. Има ли я нея, всичко има. Няма ли я, има само сенки и пушек, прах и пепел, пръст и илюзии.
 
„…Христос е научил хората на истинска любов, обяснил им е как да преодолеят инстинктите си, победил е болестите – в известен смисъл точно това е механизмът за победа над смъртта.
Грехът лишава душата от енергия, тъй като в основата му стои отхвърлянето на любовта към Бога за сметка на устремяването към инстинктите. Ако човек вътрешно и външно продължава да се поддава на инстинктите, болестта се задълбочава и завършва със смърт.“ Опит в оцеляването 5, стр. 29
 
Не обичаш ли, не провеждаш ли любовта, жив труп си – докато живуркаш, вече си мъртъв. Главният грях е откъсването от любящата нравственост, от любовта и законите на Дхарма. Тогава остава едно гордо, луциферично его, за което най-нормално е да краде, лъже, убива, прелюбодейства, чревоугодничи, да се тревожи, унива, богохулства…
Обичаш ли, скафандърът на телцето отново ще си отиде скоро, но Ти, Човекът, го захвърляш като стара дреха, за да осъзнаеш в още по-голяма степен величието на Бога, част от което е нетленната ти, нетварна и вечна същност. Вече си безсмъртен!
 
 
.......................
 
Говорителката от клипа представя чудесно познание. Едно му липсва обаче - същината. А тя е не сексуална, романтична или привързана, а любов, която освобождава. Има ли я нея, сексът се превръща в духовен екстаз, влюбването в устойчивото хормонално (и не само) опиянение на единението с Бога, а привързването, в поставянето му като главен стремеж, цел, опорен стълб в живота си. Разбира се, Бог не като пенсионера на небенцето, а като Дхарма, като Дао - психодуховните закономерности на битието. 
 

"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Имам отново нужда от вашата помощ. Сега съм в сесия и стреса е в повече , учене също иима.И преди съм казвала какво се случва с мен.Примерно уча си и в главата ми се върти една песен и не мога да си я избия.Или примерно възникват някакви фрази , които съм чувала.Това гласове ли са , какво е.Плаша се и защо се получава само , когато съм в сесия.Аз ли пак си измислям и е ОКР.Но отново почвам да си мисля , край полудявам.Случва се и когато заспивам , много неща да ми се омотават.Моля за съвет

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изпитвам панически страх , че чак изпадам в чувство на дереализация.Толкова е силен страха ми , че ми идва да избягам от себе си , от всичко..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×