Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Свободната воля

Recommended Posts

Съвсев спонтанно ми дойде един пример, четейки темата, интересно ще ми е да чуя други мнения.

Открито е, че макари рядко се раждат хора с една "У" хромозома в повече. Това е т.нар. "хромозома на престъпността".Този тип хора са извършители на тежки престъпления, обикновено рецидивисти. При тях факторът съвест е силно притъпен, за сметка на силното желание да навредят на друго човешко същество. Всичко това съвсем физиологично. Преди години обаче, на млад мъж, все още в юношеска възраст, при кръвна проба му откриват въпросната хромозома, обясняваща особеното му поведение до момента. Тъй като е достатъчно голям му се обяснява, защо получава тези импулси да вреди на хората и съществуващата опасност. Този, все още младеж, решава да докаже, че човешката воля е по-силна от генетиката и отдава целия си живот на борба с този импулс. Става полицай, за да си постави точно обратните цели, да помага, а не да унищожава и успява. При изслушванията той споделя, че този избор му коства ежедневни усилия. Определя живота си като кошмарен на моменти в борба със силните пристъпи за унищожение, доказва, силата на човешката воля живеейки в борба с биологично отреденото му. Единственият от този вид.

Мисълта ми е : кое в случая е проява на свободна воля? Кошмарната борба с инстинкта или отдаването на инстинкта?

И двете биха били проява на свободната воля. Човек може да избере дали да се отдаде на инстинкта и другите видове наследство от миналото си или да утвърди нещо ново на тяхно място. Може да избере и начина по който да го направи. Свободата е именно в това, че можеш да вземеш и едното, и другото решение. От последствията разбира се няма как да избягаш, но винаги можеш да вземеш нови решения и да направиш корекции на нежеланото. А конкретните последствия – и добрите, и лошите, ще отминат и ще бъдат заменени от нови последствия, които ще бъдат определени от нашето умение да действаме разумно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Например, можем да приемем атмосферата и гравитацията на планетата за ограничение, което спъва свободната ни воля. Обаче можем да ги приемем и като дар Божи, който ни е дал свободата да живеем пълноценно. В същото време Божествената воля ни е дала свободата да смятаме атмосферата и гравитацията за това, което си изберем сами - можем да се чувстваме ограничени, а можем да се чувстваме и свободни....

Ако аз чувствам, че нямам свободна воля, това автоматично означава ли, че се чувствам ограничен от нещо?

Да, точно - можем да се чувстваме ограничени, а можем да се чувстваме свободни. Интересното е просто, защо да се чувстваме свободни, ако в действителност сме ограничени? Не задавам обратния въпрос, защото съм сигурна, че повечето хора са свободолюбиво настроени :)

В крайна сметка и в двата случая, ако ние се чувстваме еди как си, а действителността е друга, то това ще е просто живот с една илюзия. Затова и въпроса е важен, затова и толкова хора се вълнуват от него.

И Донче, точно това е работата - на практика всеки нормален човек се чувства свободен, или по-точно не се усеща ограничен от нищо конкретно; аз не случайно дадох тези елементарни примери - Ето, аз сега ще стана прав (и човекът става). А сега пак ще седна (и човекът сяда). Значи човекът сам решава и прави нещо, по своя воля (уж), така видимо поне никой не му пречи, никой нищо не му внушава ... Но така ли е?

@Дилянче - примерът е интересен; на мен веднага ми направи впечатление изборът на професия. За мен не всеки човек е годен за полицай (тук нямам предвид хората, които работят в полицията, но заемат някакви чиновнически, технически и др.п. длъжности); напротив - хора със специфичен психологичен профил се насочват към тази професия; това обикновено са едни такива по-бойни хора, с по-високо ниво на агресивност. Този младеж може и да стане добър полицай (тежко им и горко на престъпниците, с които ще се разправя), но затова пък не е никак пригоден за монах например, а още по-малко за ролята на майка Тереза. Професията полицай е свързана с една перманентна, а защо да не кажем рецидивираща :) агресивност. Така че някак подозрително добре е насочена "свободната" воля на този младеж.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Дианче, как се разбира кое е действителността, а кое само нашата представа за нея? Кой е този от нас, който може да определи действителността на ограничената свободна воля и той с каква сигурност ще твърди, че другите дето се усещат свободни само се усещат така? Че то по същата логика тези с усещането, че волята им е свободна могат да твърдят, че тяхното е действителността, а другият има в собствената си глава някакви лични зависимости и не-свобода....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е, като че ли няма доказателство - нито за едното твърдение, нито за другото.

Не разбрах само какво имаш предвид под "действителност на ограничената свободна воля". По принцип действителността не е обвързана с волята. Аз под действителност имах предвид обективния свят, който съществува, независимо от нашите пречупени през собстената ни призма възприятия.

Ако по някакъв начин успеем да стигнем до истината относно свободата на волята ни, това би въздействало много върху убежденията ни, начина на действие, въобще върху живота ни.

И за да не въртим на място, бих искала да разгледаме следния пример: нека имаме един човек, който след 5 години примерно следва да изиграе много съществена роля в някаква ситуация и да спаси живота на 20 души; само че, едва след година време, самият той попада в животозастрашаваща ситуация; според вас дали ще се случи чудо и този човек ще оцелее, за да изпълни мисията си след още 4 години или съдбата/Бог ще го замести с друг подходящ човек за тази ситуация? Сещам се за книги, като тези на М. Нютон, в които се разказва, че хора на прага на смъртта биват "връщани" обратно, защото им казват или им се внушава, че имат още какво да свършат на Земята. Въобще всичките тези оцелявания по чудо, например при самолетни или корабни катастрофи по чия воля се случват? Интересното е и че често оцеляват само малки деца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

за теб свободната воля е повече от Бог и свободната воля съдържа Бог в себе си?!?

Казва се "Бог е любов" и като такава, тя съдържа всичко в себе си, включително и Божията воля, която наричаш свободна.

Имате се за повече от мене, щото сте се докоснали уж до Бога, но всъщност тези ви грешки, ме държат на разстояние от ученията ви и от вас.

Ако нямахте подобно високо мнение за себе си, щях да си кажа - добре, нормално. Но някак си не пасва високото ви мнение/повечето участници тук имам в предвид/ и грешките които допускате.

Хем ме поучавате, хем се получава като в онази история с ученика, който виждал грешките на учителя си ...

Аз наистина нямам високо мнение за себе си - само споделям обикновени неща. Личността ми е малка, слаба и със своите си плюсове и минуси, просто обикновен човек. Не виждам да имам и учение, за да те държи нещо настрана - тук си говорим и споделяме мнения, разсъждаваме, толкова. Да, според мен свободната воля е изява на божествената ни същност в действие. Динамично проявление на божествеността ни! И като такава, съдържа елементите на божественото в себе си - Любовта, Мъдростта и Истината. Ако говорим за свободна воля, откъсната от божествената - това вече не е свобода. Как можеш да бъдеш свободен, като си откъснат от самата си същност, от Човека от Свободния в теб? Дрехите (тела), през които се проявяваш, са се възгордяли и решили, че са равни на обличащия ги...

Орлин казва - ама аз виждам, как хората пред очите ми се променят, проявяват волята си да променят живота си; добре, разбирам, но дали просто ти и твоята терапия не сте "заплануваната" не от самия човек стъпка (слагам в кавички, за да избягна обвиненията за персонализиране на Бог, защото и аз съм на мнение, че Бог не е същество)? Просто в този живот този човек е трябвало да се срещне с теб, именно по повод на психотерапия и т.н.

Това важи и за най-дребни неща - казваме: ето аз сега ще се изправя, а сега пак ще седна ... Това уж са проявления на свободна воля. Но дали? smile.png

Предопределението има доста общо с карма, а свободната воля с Дхарма... Вероятно кармичните връзки ни събират по подходящ начин, да. Но колкото повече човек е в закона на Дхарма, толкова повече личната му реакция на кармичните му струпвания се променя, а те далеч по-бързо се стапят, неутрализират и преживяват по много по-градивни начини.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, според мен свободната воля е изява на божествената ни същност в действие. Динамично проявление на божествеността ни! И като такава, съдържа елементите на божественото в себе си - Любовта, Мъдростта и Истината.

Наистина ли не разбра за какво си говорим в твоя случай?

Поставяш на първо място Божията воля, пред Божията любов! Разменил си приоритетите! И от там следват последствията. Тоест ти се водиш в мислите си и постъпките си от Божията воля, не от Божията любов.

За теб Божията любов се съобразява с Божията воля, не обратно. Поне това се разбира от думите ти.

Наистина ли е такова убеждението ти или аз те разбирам неточно?

Ако не се водиш от Божията любов, не можеш да разбереш Божията воля.

Не знам кой пример да ти дам. Например писаното с Петър и "заколи и яж". Божията воля примерно е да не се яде нечисто месо, но поради Божията любов към хората, Бог казва на Петър "заколи и яж", тоест благовествай спасението и на езичниците.

Ако той се придържаше към Божията воля, никога нямаше да заколи и да яде нечисто, която беше всъщност Божията воля съобразена с Божията любов. Примерите с пророците са много.

Не съм съгласна с мнението ти, че Божията воля съдържа Божията любов. Точно обратното е - Божията любов съдържа в себе си Божията воля. Това е моето мнение. smile.png

ПП Можеш да кажеш, че ги приемаш като едно и също, че се припокриват. Ще е по-приемливо, отколкото, че Божията воля съдържа любовта в себе си, защото не е така. Все едно в математиката да имаш две множества. Представи си го, това което казваш. Или не го изказваш правилно или не го разбираш правилно, но не е така, както е казано.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според термините на Учителя, вечното в нас се съставлява от триединството на Любовта, Мъдростта и Истината. Християните наричат това триединство Небесен Отец (истина), Майка (любов) и Син (мъдрост, свят дух). Индусите наричат това триединство Атман, Буддхи, Манас. Затова е три-единство, защото е цялостност. Божията воля или свобода кореспондира с Истината. Учителят казва, че Истината е централен принцип, който функционира, както той казва, със слънцата. Ние, сме личности микроотражение на макрокосмоса - слънцето на духа в нас е истината ни. А любовта слиза и до най-малките неща. Изборът, диктуван от принципите на истината, мъдростта и любовта, правен в ежедневието ни, е тази динамична проява на свободна воля - така мисля! Наистина, нужно ли е да ги разделя човек - те са три-единство!

Чисто практически, съм съгласен с теб, че Любовта е тази, която взема милосърдните и съобразени с вечността, отразена в преходността избори. Но, такава Любов съдържа и свободата на истината в себе си и виделината на Мъдростта, на онова директно знание на сърдечния разум! Едно цяло са трите, както огънят свети, топли и има определена сила!

Относно ежедневните избори, откъснати от това триединство - единствено на базата на логиката или на алчността или гордостта или страстта или страха и т.н. - да, има ги и положението на света в който сме, е такова поради такива откъснати от Цялостта избори! Но такива избори лични или глобални не са свободни и не могат да се нарекат свободна воля - в тях липсва Свободният дух, от чиято позиция да бъдат взети. По-скоро са израз на гордост (в християнския смисъл), на откъснатост от цялото.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според термините на Учителя, вечното в нас се съставлява от триединството на Любовта, Мъдростта и Истината. Християните наричат това триединство Небесен Отец (истина), Майка (любов) и Син (мъдрост, свят дух).

Тук намесваш една друга тема, също толкова много обсъждана и с различни мнения - темата за триединството.

Особенно ми се иска да цитирам стиховете, които Учителят е казал, стиховете от Библията и Кабала за триединството и да ги свържа, и сама да стигна до някакво заключение по тези въпроси.

Синът и Светият Дух са отделни личности, колкото и да са едно цяло. Чудя се дали тук е мястото да отговарям или има друга тема за триединството.

Чисто практически, съм съгласен с теб, че Любовта е тази, която взема милосърдните и съобразени с вечността, отразена в преходността избори. Но, такава Любов съдържа и свободата на истината в себе си и виделината на Мъдростта, на онова директно знание на сърдечния разум! Едно цяло са трите, както огънят свети, топли и има определена сила!

И на тези думи също бих отговорила. Да видим докъде ще стигнем. По принцип са едно цяло, но ги разделяме, когато ги изучаваме, за да разберем същността на нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Обширна, интересна тема, с много мнения!

Мисля си, че след като Първоизточника, Бог създава човека с Безусловна Любов, му е дал Свободна воля и правото на избор, докато е тук на Земята. И това не е случайно – чрез нея /Свободната воля/ всеки може да направи правилния избор, за да може да се усъвършенства духовно.

Човек може да прояви Свободната си воля най – общо казано към добро,с което повишава духовното си развитие и към зло-чрез което трупа карма. По този начин носим отговорност за постъпките си. Затова трябва Разумно да използваме Свободната воля в действията, мислите и чувствата си.

Направи ми впечатление едно мнение, което е още от 2007 г., но с малко думи са казани съществени неща:

“Свободната воля е един Божествен дар за човешката Душа и то само през земният И живот.

Само при правилното използуване на този земен дар,Душата може да направи стъпка напред в спиралата на своето духовно развитие.”

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1933&st=180&p=53888&#entry53888

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, искам да ви кажа , че има свободна воля- и тя е свързана с ангела ти -него слушай и вярвай в Божественото . В мига на избора, твоята душа трепти с любов край теб и ангелът те подпомага , въпроса е да не се откажеш да вярваш в божествената сила и помощ. Имах момент в животът който беше граничен изпит .Този който 7 години се считаше за мой духовен учител изведнъж ми внушаваше , всичко не добро за мен .Около мен нещата бяха неестествени. При тази ситуация , понеже мъжът ми се побърка и попадна в клиника -трябваше ли да загубя вярата , че съм добра душа и Бог не ще се откаже от мен, ще ми помогне. ..Не приятели, Човек има свободна воля да направи избора и оттам вече , ако този избор е единен с Божията воля идва помощта- пътя му се отваря. Нужна е безгранична вяра в безграничното с което сме свързани.Отговарям - има свободна воля по въпроса кой път да избереш - Божествения или страничния.Целият ми живот е преминал във връзка с безграничното. Уча се като черпя оттам. Ангелът ти е винаги до теб , само е нужно да следваме Волята Божия за нашия път. А за човешката воля- познавам я и понякога без да се усетя я изпълнявам - това са нашите желания- приличаме на палави и капризни деца , които са избягали навън от майка си и баща си да си поиграят. Връщат се изпотени, премръзнали и ранени и Бог пак ги приема .под покрива си.Всички са се отказвали от мен - дори и собствените ми деца , родители, съпруг , но Бог никога- винаги ме е приемал ..Да чуеш тихия му глас - това е най- прекрасния миг на времето на земята. През цялото ти съществуване, Бог е до теб.Важното е ти да не го изоставаш и престанеш да слушаш. Ние отделяме душата си от Бога и излизаме извън неговата програма , където водача ни напътства и води.Важното е да пораснем и осъзнаем за какво сме на земята и да вършим волята божия- тогава , повярвайте ми -и душа, ум

, и тяло са в едно единство и човекът се чувства божествен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти много!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Важното е да пораснем и осъзнаем за какво сме на земята и да вършим волята божия- тогава , повярвайте ми -и душа, ум

, и тяло са в едно единство и човекът се чувства божествен.

Звучиш ми толкова близко и познато ... И все пак - да вършим волята Божия, значи да се откажем да вършим нашата воля, тоест когато вършим Божията воля, човешката престава да съществува. То по принцип тя си съществува само до толкова, доколкото Бог е позволил/в рамките на предопределението/. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре де, ти откъде знаеш какви граници е поставил „Бог“ на човешката воля? Аз не виждам граници. Единствените ограничения са в моментните възможности на самия човек. Както едно бебе не може да говори, просто защото още не се е научило, така и ограниченията в човешката воля са само илюзорни. Човек може всичко, което и „Бог“ може.

П.П. Пиша „Бог“ в кавички, защото подобен тиранин, който да е напълно свободен, докато в същото време ограничава волите на всички други същества, и който ги обрича за цялата вечност да са по-нисши от него, не мога да приема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цвета, постът на Красимира ми подреди последното парченце от пъзела. Разбрах, че човешката воля не престава да съществува, нея си я има и е свободна, доколкото става това, което казва Красимира:

... Човек има свободна воля да направи избора и оттам вече , ако този избор е единен с Божията воля идва помощта- пътя му се отваря. Нужна е безгранична вяра в безграничното с което сме свързани.Отговарям - има свободна воля по въпроса кой път да избереш - Божествения или страничния.

...

А днес прочетох в една от книжките "Мисли за всеки ден" от Учителя това:

Защо съществуват противоречия в човешкия живот? Защото хората искат нещата да стават по тяхна воля ... Който следва естествения път на живота, той е свободен от всякакви противоречия. Естественият път на живота е Божествен. Следвайте този път и не се смущавайте!

Т.е ние имаме свободна воля, а същевременно съществува и Божествена воля. Нашата воля се изразява в избора, който правим. Ако нашия избор/нашата воля съвпадне с Божествената, то пътят ни наистина се отваря, като че ли всичко ни помага. А ако нашата воля не съвпада с Божестената, то ние тръгваме по един по-страничен, както казва Красимира път, по който обаче има много спънки и затруднения, противоречия; като по мои наблюдения, май дори не можем прекалено много да се отклоним. Точно затова и най-съществените, главни моменти в живота ни просто не могат да бъдат избягнати и се маркират прекрасно както от един добър астролог, така и от добър ясновидец и т.н.

Станимире, няма как да сравняваме човешката воля с Божествената, най-малкото защото както уж активно, свободно и независимо си проявяваме нашата воля, току виж след половин час само се окаже, че Божествената такава е да прекрати земния ни път. Съжалявам, ако е прозвучало малко зловещо, но исках примера да е пределно красноречив. Несериозно е да се имаме за кой знае какъв фактор, след като не сме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Т.е ние имаме свободна воля, а същевременно съществува и Божествена воля. Нашата воля се изразява в избора, който правим. Ако нашия избор/нашата воля съвпадне с Божествената, то пътят ни наистина се отваря, като че ли всичко ни помага. А ако нашата воля не съвпада с Божестената, то ние тръгваме по един по-страничен, както казва Красимира път, по който обаче има много спънки и затруднения, противоречия; като по мои наблюдения, май дори не можем прекалено много да се отклоним. Точно затова и най-съществените, главни моменти в живота ни просто не могат да бъдат избягнати и се маркират прекрасно както от един добър астролог, така и от добър ясновидец и т.н.

Привет Диана! :3d_046:

С тебе е приятно да се общува, дори когато мненията ни не съвпадат.

Нашият избор по принцип се простира в две посоки - живот или смърт. Това е. Другите избори са между другото.

Когато вършиш Божията воля и всички врати се отварят за тебе - този принцип се нарича принципът на отворената врата. Но в относителен свят, всичко е относително. Не можеш да се хванеш за този принцип като правило, защото ще сгрешиш. Понякога Бог допуска и други неща, когато вършим волята Му, допуска да заставаме пред затворени врати, които се отварят само с вярата ни. Има много библейски примери за затворените врати, когато се върши Божията воля. После ако човек не се усъмни и не се разколебае тези врати се отварят.

А има и обратния вариант. Понякога врати се отварят и когато не вършим Божията воля, само и само за да научим някой урок или да познаем непознато или поради други причини. Не можем да ограничаваме Бог и да си мислим, че винаги когато вратите са отворени - това е Божията воля. Това се случва на определен етап от нашето духовно училище, но на следващо ниво идват и затворени врати, които са пътя и които трябва да отворим.

Дори когато човек е в съвършената Божия воля, той не може да върви в нея без вяра и без чудеса и знамения/според Библията има добра, по-добра и съвършена Божия воля в която може да се намираме. Тоест когато сме в съвършената Божия воля сме най-близко до Бога/. Затова много хора се задоволяват с по-малко, защото не им достига вярата и устояването и тем подобни, не им се плаща цената за да бъдат в съвършената Божия воля. Всяко нещо си има цена, да вървиш с Бог също.

Досега да ти кажа не съм очарована от астролози и ясновидци/за разлика от библейските пророчества/, половинчати им са познанията. Затова няма да коментирам повече. Отделно си зависи за какво ще се хванеш и на кои думи ще повярваш. Ако им се вържеш - сбъдват се неща, ако не им се вържеш - не се сбъдват. А и в много случаи и те грешат, в други не са сигурни какво точно ще се случи/добро или зло/ и т.н, виждат нещо, но и те не знаят какво точно и времената много грешат. Поне моите опитности с тях са такива, не че познавам много, но все пак.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре де, ти откъде знаеш какви граници е поставил „Бог“ на човешката воля? Аз не виждам граници. Единствените ограничения са в моментните възможности на самия човек. Както едно бебе не може да говори, просто защото още не се е научило, така и ограниченията в човешката воля са само илюзорни. Човек може всичко, което и „Бог“ може.

П.П. Пиша „Бог“ в кавички, защото подобен тиранин, който да е напълно свободен, докато в същото време ограничава волите на всички други същества, и който ги обрича за цялата вечност да са по-нисши от него, не мога да приема.

Никой не е напълно свободен, когато е проявен, дори и проявеният Бог. Това е илюзия.

Ограниченията за човешката воля са си ограничения. Много нации доста развити са били унищожени, защото не са вървяли според Божията воля.

Спомни си библейската случка, когато се опитват да строят кула до небето. И това се оказва напълно възможно за човеците, но Бог разделя езиците и не успяват, защото това не е Божията воля.

С тази воля се съобразяват всички висши същества, която ти не виждаш и мислиш че я няма. Всичко видимо идва от невидимото, не забравяй-

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм, че и когато нашата воля е в съответствие с Божията воля пак може да бъдем изправени пред изпитания. Далеч не е задължително всичко да върви по мед и масло :) И все пак ако сме в синхрон с Божествената воля, затворените врати са някак от друг порядък, това са точно изпитания (вкл. на вярата), уроци ..., както казваш и ти. Когато действаме против Божествената воля, противоречията и съпротивата, която срещаме, са съвсем други. Ако се научим да различаваме тези състояния - това е много ценно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако се научим да различаваме тези състояния - това е много ценно.

Напълно съгласна. Как различаваш тези състояния, ако е възможно да ни осветлиш? На мен понякога ми е много трудно, да ги различавам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимире, няма как да сравняваме човешката воля с Божествената, най-малкото защото както уж активно, свободно и независимо си проявяваме нашата воля, току виж след половин час само се окаже, че Божествената такава е да прекрати земния ни път. ...

Това няма да е проблем за волята ни да се реализира, ако не в този свят, в отвъдния. А там възможностите са много повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, ако можех, веднага щях да ви осветля :)

На мен не понякога, ами доста често ми е трудно. Мога да кажа, кога ми е лесно - лесно е когато преразглеждам това, което е било. Тогава по се вижда, кога човек е вървял в пътя и кога е забивал настрани (образно казано).

Има и някои признаци, които използвам напоследък. Преди бях от категорията - тъп и упорит :lol: - напъвам, докато стане; или докато не ме светнат така :3d_104: , че после с месеци си ближа раните. Сега съм си въвела правило - не правя повече от два опита да постигна нещо. Правя всичко съвестно и енергично, но ако след 2 опита не се получи добър резултат, спирам. Ако това, за което говорим, е част от нещо по-голямо като цел, проект, което вече е дало признаци, че потръгва, то сменям тактиката за постигането, или се въоръжавам с търпение и т.н. Също така, когато се колебая какво да направя, се усамотявам някъде, отпускам се и след това се съсредоточавам мислено върху нещото; държа го известно време в главата си, като се старая да го почувствам, да потъна, цялостно да ме обземе. После се старая колкото може безпристрастно да отчета как е реагирало тялото ми на представата - дали с лекота и разположение или с тежест, стягане, дори болка някъде (най-често в слънчевия сплит се усеща).

П.П. @Станимир:В отвъдния свят запазваме ли текущата си човешка воля?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това няма да е проблем за волята ни да се реализира, ако не в този свят, в отвъдния. А там възможностите са много повече.

Ако приемем, че единствено се реализира Божията воля - какво следва?

Иначе за Бог световете нямат значение, нито времето. Тоест може да ни вижда в миналото и в бъдещето. За него и живите и мъртвите са навярно еднакви, защото Исус например си е говорил с мъртвите Илия и Моисей, както е записано. Ние делим живота си на живот от раждането до смъртта, но смъртта също е част от живота както се разбира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, ако можех, веднага щях да ви осветля :)

Благодаря за споделеното все пак. Така е, за всеки уроците са различни според самия него и няма общи правила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре де, ти откъде знаеш какви граници е поставил „Бог“ на човешката воля? Аз не виждам граници. Единствените ограничения са в моментните възможности на самия човек. Както едно бебе не може да говори, просто защото още не се е научило, така и ограниченията в човешката воля са само илюзорни. Човек може всичко, което и „Бог“ може.

П.П. Пиша „Бог“ в кавички, защото подобен тиранин, който да е напълно свободен, докато в същото време ограничава волите на всички други същества, и който ги обрича за цялата вечност да са по-нисши от него, не мога да приема.

Никой не е напълно свободен, когато е проявен, дори и проявеният Бог. Това е илюзия.

Ограниченията за човешката воля са си ограничения. Много нации доста развити са били унищожени, защото не са вървяли според Божията воля.

Спомни си библейската случка, когато се опитват да строят кула до небето. И това се оказва напълно възможно за човеците, но Бог разделя езиците и не успяват, защото това не е Божията воля.

С тази воля се съобразяват всички висши същества, която ти не виждаш и мислиш че я няма. Всичко видимо идва от невидимото, не забравяй-

Ограничанията на човешката воля са в самия човек, вследствие от неговото несъвършенство. Нации може да са били унищожени, но хората, които са ги съставяли продължават да живеят в настоящите нации. Разбира се всяко действие си има своите последствия и човек трябва с действията си да предизвиква такива последствия, които са добри за него и за цялото. Но не защото божията воля е такава, а защото той сам осъзнава правилността на своите действия. Та малко ли са фанатиците, които изпълнявайки божията воля извършват чудовищни жестокости? Аз мога да кажа, че Бог постоянно ме напътства и да представя моите желания за божии. И кой може да гарантира божествеността на дадена идея? Където се споменава божията воля, винаги има манипулация. Винаги. Когато някой ти каже, че нещо е по божията воля, той винаги иска да неутрализира твоята собствена воля. Висшата воля обаче никога няма да се наложи над нисшата, просто защото на висшата воля поробени воли не са й нужни. Който не я разбира просто ще си стои далеч, докато не я разбере, но този, който я следва сляпо често е в по-лошо положение от този, който неистово й си противопоставя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×