Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mecholari

Сине Мой, дай Ми сърцето си!

Recommended Posts

Построявам мост над една голяма, дълбока река. Един философ иска да мине през моста, но не се решава, не знае дали е здрав. Той се спира пред мене и ми казва: „Докажи ми математически, че мостът е здрав“. Ако започна да му доказвам здравината на моста с изчисления, ще изгубя много време. Казвам: Ето, аз имам един слон. Ще го доведа и ще го накарам той пръв да мине през моста. Ако слонът не се колебае и свободно мине, мостът е здрав. Ако има най-малката несигурност в здравината на моста, слонът не би направил ни една стъпка. Щом той мине през моста, след него могат да минат хиляди философи, с багажа и колата си заедно. Здрав е мостът. Слонът е най-доброто доказателство. Щом мине от единия до другия край на реката, мостът е здрав. Това е вътрешно решение на въпроса.
Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си. Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
В древността, един слон влязъл в жилището на един Фараон и изпоплашил неговите синове и дъщери, които избягали навън. Слонът срещнал един от жреците и му казал: „Ще ме извините пред Фараона и неговите синове и дъщери, които се изпоплашиха от моя ръст. Аз нямах желание да ги плаша, затова, нека се качат на гърба ми и ще ги поразходя малко". Този слон е дошъл днес да поизплаши малко и българите, но казва: „Извинете ме, нямах желание да ви плаша. Качете се на гърба ми и аз ще ви поразходя малко". Въпросът седи другаде. Всеки трябва да работи! Задачата на духовенството е – да изучава законите на топлината и нейното приложение. Задачата на учителите е – да изучават законите на светлината и нейното приложение. Задачата на държавните мъже, на управниците е – да изучават законите на физическия свят и тяхното приложение в живота.
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
Като слон е той, светията. Сега от вашето гледище вие мислите, светията е чиновник, покръщат го. Върши работа той, най-много работи той. Най- работните хора са светиите, много малко спят. Някой път подремват един час или половин час, другото време работят. Виждали ли сте мазоли на светии, светийски мазоли?
И най-силният не може да надвие слона. Следователно, колкото и да е даровит човек, или силен, все ще се намери някой да го надминава. Един от еврейските царе се е борил с лъв, но със слон никой човек досега не се е борил. Не се е родил още юнак на земята, който може да победи слона. Въпреки това, хората излизат на борба с по-силни същества от себе си и казват: „Ще ти докажа кой съм!“ Ако се борите със слона, какво ще му докажете? Той ще ви повали на земята и ще си замине. С физически по-слабите от вас можете да се борите, но как ще се борите с по-силните от вас? Разумният се бори по друг начин с по-силните от себе си. За пример, ако трябва да победи слона, той не излиза на двубой с него, но всеки ден му дава по няколко килограма ориз за ядене. Като се грижи за слона и се отнася добре с него, последният го вдига с хобота си, слага го на гърба си и го разхожда. Към по-силните от себе си човек трябва да приложи ума си. Следователно разумният човек прилага и ума, и сърцето, и волята си на място. Те са оръжия, с които той се защитава.
Ако ти не можеш да търпиш, ти не можеш да бъдеш един слон. А щом не си слон, ти седиш всякога на второ място. А слонът защо е най-умен? Проточил си е той носа. Виждате ли колко е дълъг този нос? Казва той: "Ехей! - На животните казва: - Слушайте, на вас ви трябва дълъг нос." Защо му е? Най-дългия нос в света има слонът. Ако рече човек да сравни своя нос със слона? Може би човек след хиляди години ще дойде да мисли, тъй както слонът. Отношение трябва да се даде.
Ако аз взема тъй - А е слонът, а В е човекът, тогава, ако А - слонът, се отнася към В - човека, тъй както В се отнася към С - А:В, В:С. Човекът, който е разбрал положението, тъй както слонът го е разбрал. Значи от слона трябва да се извади един пример, че с къс нос ти нищо не можеш да разрешиш. Можеш да разрешиш, но ще вземеш положението на заека, на една лисица, на един вълк, на един вол, една крава и т.н., но никога не можеш да вземеш положението на един слон. Те казват, че лъвът бил цар. Аз бих казал - той лъвът, докато стане цар, много хляб трябва да яде. Цар е слонът. Но казва - хайде да му мине хатърът, слонът турил лъва за цар, казва - играе ролята на цар. Или лъвът минава за главнокомандващ, а той си взел правото за цар, кръстили го хората. А скромният слон е цар. Той дирижира, всичките все до него се допитват.
Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
За да стане човек господар, той хиляди години трябва да живее на Земята, само за да стане господар на своите мисли. Как ще станеш господар на някой голям кит, който ходи надалече?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И тъй, след всеки преподаден урок ще пристъпваме към опити. Това значи: След всеки преподаден урок ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически. Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в живота, там да се разработи и изпита. Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши. Казвате: „И без това ние имаме мъчнотии“. Да, но сега ще разберете смисъла на тия мъчнотии. Като разберете смисъла им, ще можете да ги употребите като методи за лекуване. 3апример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят; главата го боли, гръбнакът го боли, стомахът му е разстроен. От всички тия болки невидимият свят ще му създаде само една болка, но по-голяма, към която ще насочи неговия ум и ще го застави да се лекува. По този начин той ще забрави малките болки и ще започне усилено да работи в едно направление. Значи голямата мъчнотия привлича силите към един център. Иначе става разпиляване, разсейване на силите и на вниманието в човека. И природата действа по същия начин. Тя създава на човека една голяма болка, в която всичко се лекува. Вие още не сте дошли до големите болки.

https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=417&status=1

От личен опит знам, че жаждата за творчество превъзхожда всяка болка и страдание, и точно в болката е свръхконцентрацията, с която директно в съзнанието се създават светове. А Господ Бог Учителя Благи ни подготвя за сътворци (по образ и подобие на Твореца).

Из „Книга на Тайнствата“

Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти.

Учителя в „Слънцето не ще зайде“

http://beinsa.bg/beseda.php?id=1107

Учителя през Елеазар Хараш: Когато човек познае себе си, величието на своята душа, тогава Бог ще му даде едно празно пространство и ще му каже: Ето ти това място, можеш да твориш според своите закони. – И човек ще твори много по-съвършено, отколкото е сегашното му състояние. Той ще се старае да твори по образа на Бога. Казвам: Той ще построи духовен свят, но и той ще бъде несъвършен. Има и друг път, още един таен път към по-дълбоко и древно себепознание. Тук човек трябва да открие царството на своя чист и древен дух. Тук човекът вече ще твори по подобие на Бога. Но този свободен дух може да пожелае единствено свободата, без да твори, защото Царството Божие е една велика свобода. Ако такъв дух посети земята и нейните същества, достатъчно е само присъствието му. То дарява тези, които разбират, с нещо повече от всякакво творение. То пресътворява съществата в по – висока степен от стремежа. То дарява на съществата вдъхновение. Стремежът е голяма сила във Вселената, но вдъхновението е велика сила извън Вселената.

…..…………...

Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл:

През Юпитеровия период ще бъде съживен до известна степен умът и тогава човек посредством въображението си ще може да твори форми, които ще живеят и растат като растенията.

През Венериния Период, когато умът на човека ще е придобил „чувство“, той ще може да твори живи, растящи и чувстващи неща.

Когато достигне съвършенство, в края на Вулкановия Период, той посредством въображението си ще е в състояние да извиква за живот същества, които ще живеят, чувстват и мислят.

(420 стр.)

.................

В Свещената книга на Черното Братство (има я в spiralata.net) е дадена настройка на съзнанието, как да изкараш от Мрака, Нищото, потенциални светове. Но да се върнем към болката. От книгата:

Страданието и болката са това за Черния Адепт, което са радостта и щастието на обикновените хора. (26 стр.)

....................

Накрая, стихотворението ми „Жажда“:

Жаден съм, жаден, жажда ме мъчи,

газя със чисти нозе във реката,

Студ ме сковава и болка ме гърчи,

с вик раздрах Небесата.

Болката дава, болката учи,

ражда Духовна Вселена.

Нека да взема, нека се свърши,

Нека да бъде ценена.

https://www.facebook.com/groups/BeinsaDouno/permalink/2534915816575955/?hc_location=ufi

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За пеещият: https://www.borislavil.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46:2010-12-19-15-51-59&catid=37:2011-01-29-18-20-57&Itemid=53

Упражнение Поклон пред Учителя:

Представяте си, че сте до кръста във водата на океана или морето и започвате да се покланяте, изричайки: "Покланям се на Господа Бога мой Учителя Благи, Учителя Беинса Дуно" и когато вече сте под водата си казвате Тайна Молитва. Например: "Слейте ме със Стареца на Тишината".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=3281326158562540&set=a.1530442770317563&type=3&theater

Книга на Йов
"Кожа за кожа, да..."
"И Господ рече на Сатаната:Ето, той е в ръката ти; само живота му опази"

"Но човек се ражда за печал,
Както искрите, за да хвъркат високо".
Еклиаст
"Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Двама оджибвеи били в едно кану, когато силен вятър ги отнесъл далеч от брега. Останали навътре в морето, гладни и объркани. Вече нямали сили да гребат, а вятърът ги люшкал насам-натам. Накрая кануто се понесло към един бряг и те се зарадвали, но не задълго. Като се поогледали за следи от животни, видели няколко големи стъпки, подобни на стъпките на великан. Изплашили се и се скрили в храсталаците. Както се спотайвали, една голяма стрела се забила в земята край тях. След това към тях се приближил едър великан. От колана му висял канадски елен карибу, но човекът бил толкова висок, че еленът изглеждал колкото заек. Обяснил им, че не прави зло на хората и иска да бъде приятел с малките люде, които на него, великана, му се стрували много безпомощни.

Поканил двамата индианци в дома си и тъй като те нямали храна и оръжие, защото ги изгубили по време на бурята в морето, с радост тръгнали след него. Но един зъл дух на име Уиндиго дошъл в жилището на великана и им казал, че великанът има и други хора, скрити в гората, защото обича да яде хора. Уиндиго се престорил, че им е приятел, но всъщност тъкмо той търсел хора за ядене, защото бил човекоядец. Великанът не отстъпил хората и Уиндиго много се ядосал. Великанът също се разгневил. Взел една голяма тояга и с нея прекатурил една великанска паница. Под нея лежало някакво непознато животно, каквото индианците не били виждали до този момент, и ги гледало. Приличало на вълк, но великанът нарекъл животното „куче“. Наредил му да убие злия дух Уиндиго. Животното скочило на крака, разтърсило се и започнало да расте. Колкото повече се разтърсвало, толкова по-голямо и по-свирепо ставало. Скочило върху Уиндиго и го убило; сетне захванало да се смалява, докато станало съвсем малко, и пропълзяло под паницата.

Великанът видял, че индианците са смаяни и доволни от кучето, и обещал да им го даде, макар то да било негов другар. Казал им, че ще заповяда на кучето да ги отведе по домовете им. Те нямали представа как ще стане това, макар и да видели, че великанът може да прави магии, но все пак му благодарили за големия приятелски дар. Великанът завел мъжете и кучето на брега на морето и заповядал нещо на кучето. Тозчас то започнало да расте и да става все по-голямо и по-голямо, докато пораснало почти като кон. Великанът поставил двамата мъже на гърба на кучето и им заръчал здраво да се държат. Когато кучето скочило в морето, станало още по-голямо, а когато влезли доста навътре, заплувало надалеч от брега.

След много дълго време двамата оджибвеи съгледали част от познатия бряг и кучето се насочило натам. Докато приближавали към брега, то започнало да се смалява, така че през последната част от пътешествието индианците трябвало да поплуват. Кучето ги оставило близо до домовете им и изчезнало в гората. Когато двамата мъже разказали пред племето за своето приключение, хората помислили, че те ги лъжат.

— Покажете ни поне малкото тайнствено животно, Кучето, и ние ще ви повярваме — казал един вожд.

Няколко луни дошли и си отишли и една сутрин, докато хората от племето спели, кучето се върнало при двамата мъже. То им позволило да го потупат и взело храна от ръцете им. Хората от племето много се учудили, като видели новото същество, което останало да живее при тях.

Ето така, разказват индианците, дошло на земята първото куче.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро сънувах осъзнато, че се намирам в един манастир. И там по лицата на монасите имаше Кръв. След това влезна едно ужасяващо същество, облечено в черни дрехи ,върху които беше изрисуван скелет. Събудих се и си изтеглих карта таро. Падна ми се Смърт.

Няколко дни по-късно ,сънувах Сит. Преди това не знаех кой е.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сит

Също, сънувах, че ставам Глава на Пентаграма.

Сънувах, че в мен е Великото Зло, змийте ме обладаха, и аз късах от себе си и хвърлях Злото в света, и то покълваше и се множеше.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Песента на Воина

Вървя със песен към смъртта,

О, бойно знаме, Синева,
И герб от розови звезди
Сърцето празнично тупти...

Камбанен звън,
Небесна песен,
Настъпва мойта есен...

Плодът ми отбери
И сладост, радост,
Гладът си насити.

О, хищна Смърт,
Настъпи моя час
Стръвнице гладна,
Безжалостен съм аз...

Реки от кръв ще потекът,
Към Океана ще намерят път,
Разцъфна мойта Роза,
Без драма и без проза....

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Толтеки, дон Мигел Руис

Посвещаваме на мъртвите:
Да прегърнем ангела на смъртта

Последният метод за постигане на лична свобода е да се подготвим за посвещаването на мъртвите, да приемем смъртта за свой учител. Защото ангелът на смъртта може да ни научи как да бъдем истински живи. Даваме си сметка, че може да умрем всеки миг; живи сме само в настоящия момент. Ние наистина не знаем дали няма да умрем утре. Кой може да каже със сигурност? Смятаме, че разполагаме с много години живот. Но така ли е?

Ако отидем в болницата и лекарят ни каже, че ни остава една седмица, какво ще направим? Както вече казахме, имаме две възможности. Едната е да страдаме, защото ще умрем, да се оплакваме на всички: „Горкият аз, ще умра“, и да направим истинска трагедия. Другата възможност е да използваме всеки миг, за да бъдем щастливи и да правим онова, което наистина ни е приятно. Ако ни остава само една седмица, нека се порадваме на живота. Нека бъдем живи. Можем да кажем: „Ще бъда самия себе си. Вече няма да се старая да угаждам на другите. Няма да се интересувам какво мислят за мен. Какво ме засяга мнението на другите, след като ще умра след една седмица? Ще бъда самия себе си“.

Ангелът на смъртта може да ни научи да изживяваме всеки ден така, сякаш е последният в живота ни, сякаш няма да има утре. Можем да започваме всеки ден с думите: „Буден съм, виждам слънцето. Ще благодаря на слънцето и на всичко и всички, защото съм още жив. Още един ден, в който да бъда себе си“.

Така трябва да приемаме живота, на това ме научи ангелът на смъртта — да бъда напълно отворен, да зная, че няма от какво да се боя. И, разбира се, показвам на любимите си хора своята обич, защото това може да е последният ден, в който мога да ви кажа колко ви обичам. Не зная дали ще ви видя пак, затова не желая да се караме.

Ами ако се скараме жестоко и аз ви изпратя цялата си емоционална отрова, а вие утре умрете? Олеле! Мили Боже, Съдникът добре ще ме нареди и аз ще се чувствам виновен за всичко казано. Ще изпитвам вина и че не съм ви казал колко ви обичам. Любовта, която ме прави щастлив, е любовта, която мога да споделя с вас. Защо трябва да отричам, че ви обичам? Няма значение дали вие отвръщате на чувствата ми. Може утре да умра, вие също. Онова, което ме прави щастлив сега, е да ви покажа колко много ви обичам.

Можете да живеете по този начин. Така се подготвяте за посвещаването на мъртвите. А при посвещаването на мъртвите ще се случи следното: старият сън в ума ви ще умре завинаги. Да, ще си спомняте за паразита — за Съдника, за жертвата и за предишните си убеждения — но паразитът ще е мъртъв.

Ето какво ще умре при посвещаването на мъртвите — паразитът. Не е лесно да се решиш на посвещаването на мъртвите, защото Съдникът и жертвата ще се съпротивляват с всички сили. Ще ни се струва, че ние ще умрем, и ще се боим от тази смърт.

Когато живеем в съня на планетата, все едно вече сме мъртви. Но който оцелее след посвещаването на мъртвите, получава най-прекрасния дар: възкресение. Да възкръснем означава да се изправим из мъртвите, да бъдем живи, отново да бъдем самите себе си. Да възкръснеш означава да бъдеш като дете — да бъдеш див и свободен. Но с известна разлика. Разликата е, че свободата е съпроводена от мъдрост, а не от невинност. Способни сме да се отърсим от опитомяването, да станем отново свободни и да излекуваме умовете си. Предаваме се на ангела на смъртта, знаейки, че паразитът ще умре, а ние ще продължим да живеем със здрав ум и съвършен разум. Тогава ще сме свободни да използваме собствения си ум и да управляваме собствения си живот.

Ето защо толтеките смятат, че ангелът на смъртта е наш учител. Той идва при нас и казва: „Разбираш, че всичко, което съществува, е мое, не твое. Къщата ти, партньорът ти, децата ти, колата ти, кариерата ти, парите ти — всичко е мое и мога да си го взема винаги, когато пожелая, но засега можеш да го използваш“.

Ако приемем ангела на смъртта, ще бъдем вечно и винаги щастливи. Защо? Защото той премахва миналото, за да позволи на живота да продължи. От всеки минал момент ангелът на смъртта взима мъртвата част и ние продължаваме да живеем в настоящето. Паразитът иска да носим миналото със себе си и затова е толкова тежко да бъдеш жив. Нима можем да се радваме на настоящето, когато се опитваме да живеем в миналото? Защо да носим товара му, когато мечтаем за бъдещето? Кога ще живеем в настоящето? Това ни учи да правим ангелът на смъртта.

 

Свети Иван Рилски: 

Споменът за смъртта да посещава винаги твоя ум.

Защото за нас Животът е Христос, а смъртта е придобивка.

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=738:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В 12.03.2012 г. at 23:54, catch22 каза:

Здравейте,

сънувах сън, който не мога да разтълкувам и много бихте ми помогнали със съвети.

Аз вървя, в съня ми вече от години, и стигам до едно изоставено планинско село. Вечер е, умората е огромна. Виждам една къща, с плевня. Тя е изоставена. Между къщата и плевнята има дървена маса с дървени пейки. Насочвам се към едната пейка и сядам, за да почина. В този момент чувам шум и виждам огромна океанска костенурка, която идва към мен, сякаш за да ме нападне. Аз си казвам, не се страхувам от теб и я взимам. Страшно е тежка. В момента, в който я повдигам, се обръщам и виждам огромен вълк, който ме гледа и бяга напред назад. Аз си казвам, аз не се страхувам и от теб и го гледам. В този момент се появява огромна мечка. Това вече ме стряска много и аз се качвам на пейката, а после на масата, като държа огромната костенурка с насочена глава към мечката. Костенурката започва да се опитва да захапе мечката, а тя се изправя на задните си крака и размахва лапите си заплашително, ревейки. Но аз стоя и използвам костенурката като оръжие, а вълкът просто наблюдава.

Мечката се пуска на предните си крака след секунди и всички стоим и се гледаме, а аз не чувствам никакъв страх повече. След което пускам костенурката и тя си тръгва с мечката. Вълкът е там до мен и аз го знам това. Сядам на пейката, облягам се на масата и заспивам."

Сънят продължение:

Аз съм в непознат град, който е почти унищожен. Няма почти никакви хора, а аз вървя из улиците и виждам един непознат човек, на когото има доверие априори. Говорим си с него и си уговаряме среща. Той идва на срещата, след като аз обикалям града и идва с мечката от гореспоменатия сън, която върви до него на четири крака, съвсем спокойна, козината й е много бляскава, без грам агресия. Аз, обаче, изпадам в паника и тръгвам да бягам. Влизам в първия унищожен блок, затварям външната врата и крещя, че ме е страх. Той ми отговаря, недей се страхува, тя няма да те нападне, ти вече си я укротила. Аз продължавам да бягам, стигам до асансьор и се качвам, но тъй като всичко е разрушено, виждам как се издигам нагоре, а те - той и мечката, застават спокойни долу и ме гледат как се отдалечавам на 10 метра поне нагоре. Асансьорът спира тогава и ние просто се гледаме, а аз не чуствам вече никаква заплаха.

Напълно готов съм. В предишните си коментари, за 8 години, разгадах го съня.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек се учи духовно само в съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И ако вие не знаете как да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бъдете, и ученици не може да бъдете. И когато казвам, че трябва да се научите да спите, разбирам, че трябва да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашата душа, вашият двойник, да намерите вашия учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава горе в духовния свят, а не на земята. Тук е повторение на това, което там се преподава. Затуй казвам: най-първо, да се научите да спите спокойно.

……

Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господ говори в съня един, два и три пъти“. Той все в съня говори. На Йосифа на сън му е говорил. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все в сънно състояние им е говорил.Йоан се е пренесъл и тогава му е говорил Господ. И ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете как да поправите живота си, вие трябва да прекарате такъв един сън и веднага ще имате най-добрите наставления как да поправите живота си.

http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=432&status=1

Вие сте ходили в Рая, но Белите братя ви знаят какви сте – те имат едно широко езеро и след като вие излезете оттам, потопяват ви в това езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: „Бях някъде снощи, но забравих всичко.” Всичко това да не ви се вижда чудно. Понякога вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: „Ще си го запиша!” Станете сутрин, но сънят е изчезнал и вие си казвате: „Сънувах снощи нещо – няма го!” Така е със съня – сънувате, но не го записвате и го забравяте. Когато сънувате нещо, ще си вземете една тетрадка и ще си записвате всичко, а за тези, които не си записват, казвам, че са от тия ученици, които само обикалят университета.

Като ученици най-първо ви трябва смирение и пълен Мир на душата – спокойствие и Мир.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=korenlr&id=630…

Колцина от вас, като сте работили толкоз време, имат опитността да са ходили в оня свят? Може някои да сте имали, да сте били до вратата на рая в миналото. Може да кажете, че сте ходили, но това е предположение. Но колцина от вас имат опитността съзнателно да сте ходили до вратата на рая? Сънувате някой път, че в подземия ходите или хвъркате из въздуха, но колцина от вас имате опитността да сте ходили до вратата на рая?

Сега, ако не сте ходили до вратата на рая, туй ни най- малко не показва, че раят не е за вас. Ако досега не сте ходили, някоя вечер трябва да идете. Сегашните хора казват, че като идат в рая, назад не се връщат. Простите хора в българите казват, че който отиде в рая, назад не се връща. Сега вие седите тук и слушате лекция, но една жена има, която била три дни в оня свят, разправя ми какво видяла, какво са й казали. Та в туй отношение някои прости хора са по-богати в своята опитност от вас. Вие сте по-богати във философия, пък те са по-богати в опитност. Следователно във време на изпитание те ще издържат повече, отколкото вие може да издържите.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=korenlr&id=1395…

Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=korenlr&id=1471…

Щом се справи със злото в будния си живот, човек трябва да се справи с него и в сънния си живот. Забележете, някой човек не върши никакво зло през деня, но в време на сън върши кражби, убийства и ред други престъпления. Значи, на човека предстои задачата да се справи със злото и в сънния си живот, да дойде до положение да вижда пред себе си само красиви, хубави образи. Човек е онзи, който е придобил чистота и в будния, и в сънния си живот. Не само това, но неговата душа трябва да бъде широка, чиста и благородна, без никакво петно, без никакви утайки, без никаква кал. Най-малката нечистота в него докарва вече злото. От хиляди поколения насам, злото се е наслоило в човека, и той трябва усилено да работи, да се освободи от него. Чистене е необходимо.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=korenlr&id=1244…

Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добрите хора съзнанието всякога е будно. Непреривност на съзнанието се изисква от човека. И в будно, и в сънно състояние, той трябва да се моли, трябва добро да прави. Някой се оплаква, че сънувал лоши сънища. – Нечисто е било съзнанието ти. – Какво да направя тогава? – Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си от лоши чувства и желания.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=korenlr&id=1162…

Ако някой от вас мисли, че е имал разговор с някой ангел, без да има някаква реална придобивка, той се самоизлъгва. Аз зная, че ангелите са много учени – те разбират висшата геометрия и математика тъй добре, че могат да ви осветлят върху някоя трудна задача за вас и ще ви помогнат да я решите. Стане ли това нещо с вас, разрешите ли някоя трудна задача, която сам не сте могли да решите, тогава ще ви кажа, че наистина при вас е идвал някой ангел. Как може да дойде един ангел тук, на Земята? – Той може да дойде във формата на някой жив човек: ангелът е вътре в него. Той може да дойде в сънно състояние при вас и вие сами да го видите. Или пък най-после може да възприемете една силна светлина в ума си, която да ви помогне да разрешите задачата. Значи ангелът може да ви въздейства по три начина.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=korenlr&id=831…

Та, тия от вас, които искат да станат учители, да възпитават децата, трябва да ги възпитават насън, когато те спят и когато вие спите. Направете един малък опит. Имате 10 деца, които искате да възпитавате. Извикайте ги насън и вижте, колко от тях ще дойдат при вас. Този опит е само за вас. Да не отивате да го разправяте на другите, докато не сте го опитали вие сами. Колкото деца дойдат вечерно време на училище като ги повикаш, бъди уверен, че тия деца ще възприемат учението ти и с тях ще можеш да завършиш нещо. Не идват ли тия деца насън, с тях нищо не можеш да направиш. Такива ще бъдат бъдещите учители, а като дойдат тук, те само ще проверяват работите на обикновените училища. Това е истинският метод за възпитание, който може да приложите за себе си. Имате един приятел, искате да знаете можете ли да работите с него. Ако той дойде при вас, бъдете уверени, че работите ще вървят добре, не дойде ли, нищо няма да излезе.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=korenlr&id=763…

Преди стремящият се да се научи да напуска плътното си тяло по желание, той трябва да работи в тялото на желанието по време на съня, понеже у някои хора тялото на желанието бива напълно устроено, преди да може да се постигне разделянето във виталното тяло.
При такива условия е невъзможно да се извикат тези субективни опитности в будното състояние, но като пръв белег на развитие ще бъде забелязано, че всички объркани сънища престават. След известно време сънищата ще станат по-живи и съвършено логични. Стремящият се ще сънува, че се намира на места и сред хора (дали познати за него през будните часове или не, е без значение), с които той ще се отнася по такъв разумен начин, като че ли е в будно състояние. Ако сънуваното място е достъпно за него през часовете на будност, той може понякога да провери реалността на своя сън, ако забележи някакви физически подробности на представената сцена, и да потвърди нощните си впечатления на другия ден.
Той също ще установи, че е в състояние по време на сън да посети всяко място върху лицето на Земята, което пожелае. Може да го изследва много по-основно, отколкото би могъл да стори това, ако отидеше там във физическото си тяло, понеже с тялото на желанието той има достъп до всички места независимо от преградите и ключалките. Ако постоянства ще дочака деня, когато няма да му е необходим сънят, за да разкъса връзката между телата си, а ще може съзнателно да се освобождава.

477/478 стр. Из "Космогонията на Розенкройцерите", раздел "Методи за придобиване на знание от първа ръка".

Сън преди врене:В осъзнатото сънуване, каквото имах и преди малко, често се явява една зона на изпитание, която Учителя нарича тъмна. Аз минавам през нея като описанието тук във втората беседа. "Запушвам си ушите" . "А окултният ученик трябва винаги да има будно съзнание. Вие сега не знаете как да заспивате, там е всичкото зло – вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно. Следователно ще имате една отлична опитност за вашите състояния. Да се добие такова едно будно състояние на душата, се изискват доста упражнения. За пример нека някои от вас се опитат да заспят съзнателно – като да знаят, че заспиват. Ще ви дам едно малко обяснение какво ще се случи с вас, когато заспивате. Да кажем, седите, съзнанието ви е тихо и спокойно. Изведнъж усещате, че вътре в мозъка ви става едно шумолене, като че нещо ви сграбчва и вие не можете да се върнете назад, и във вас се заражда един вътрешен страх. В такива случаи някои хора усещат едно мъчение и почват да викат. Стойте тихо и спокойно, защото щом се уплашите, настава един момент на помрачаване и вие изгубвате съзнанието си, и в тази тъмнина ще се намерите в една тъмна зона. Вие трябва да пазите мисълта за себе си, да се познаете, за да излезете благополучно от тази тъмна зона. Няма да се мине дълго време, веднага ще влезете в духовния свят и ще правите разлика, ще знаете кога спите, кога сънувате, кога ходите, ще различавате нещата. И после, като се върнете от духовния свят, по същия начин пак може да се събудите. Работата е, че като дойде туй шумолене, тогава се намесват тия гъсти магнетически състояния, при които човек изгубва съзнанието си, не се познава, всичко за него е разбъркано, всички предмети, положения, които вижда, всичко туй представлява за него една фантасмагория, но щом влезе в съзнанието си, ще види, че между всички неща има една вътрешна връзка. За да надделеете, изисква се много голямо усилие, защото някои от вас, които се концентрират, заспиват. Заспиването е един метод на Природата. Няма по-лесно нещо от това, да заспиш, но в туй лесното нещо нищо човек не може да научи. По някой път и в съня се пробужда съзнанието ви, когато искат да ви предпазят от някое бъдещо събитие. Онези, които те ръководят, ще събудят съзнанието ти, като ти дадат някой жив сън. Внимавай да запазиш този сън. Някой път човек запомни някой сън, дълбоко се вреже в ума му и може да се предпази от някоя беда. Разбира се, това съставлява една част от окултната наука, един от трудните въпроси, да може да регулирате вашите енергии. Тия енергии идват от центъра на земята, вървят по гръбначния стълб и във вид на едно голямо течение нахлуват към централната мозъчна система. В тия течения съвременния свят е изгубил своята контрола. Има и друго едно течение, което иде от слънцето. То върви по обратна посока, от мозъка към симпатическата нервна система или към стомаха."
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=phrase&id=642&status=1…
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=phrase&id=936&status=1…

Още за тъмната зона: ТЪМНАТА ЗОНА
Като познава човешката природа, Бог е поставил тъмната зона за граница между този и онзи свят. 147-86
Всички хора не умират по една и съща причина. Светията умира по една причина, грешникът - по съвсем друга. И за единият и за другия
е страшен пътят през смъртта. Мъчно се минава през тъмната зона на смъртта. Там душата среща свои приятели, които й се притичат на помощ. Колкото повече приятели има човек, толкова по-лесно минава през тази зона. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза в духовния свят. 57-36
Има една тъмна зона около Земята, в която витаят отрицателни човешки мисли, желания и постъпки. Докосне ли се до тях, човек настръхва. Когато възвишените същества минават през тази зона, те, като Мойсея, вдигат тоягата си и я разделят, отварят си път. Който има знания лесно минава през тази зона. Който няма знания, удавя се в нея. Мостът, който свързва тъмната зона със светлата, е много тесен, като конец. Праведният лесно минава по него. Грешникът обаче, като дойде до него, поколебава се, завие му се свят и пада в пропастта. Затова е казано, че когато заминава за другия свят, човек трябва да се откаже от всичко земно, от всичко човешко, нищо да не носи със себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. Там можеш да занесеш само светлите си мисли и желания. Там всичко е безсмъртно. Дойдеш ли до своите смъртни мисли и желания, ще ги оставиш на Земята. 147-85
https://petardanov.com/topic/31757-тъмната-зона/…

http://atiearth.com/lucid_dreaming/?fbclid=IwAR29uU7EQWmCk6tRnSrVTAxh5ycpYyhOUuxvC1DliXtHdt6KfsROYhoveA4

Книга:

http://atiearth.com/lucid_dreaming/?fbclid=IwAR29uU7EQWmCk6tRnSrVTAxh5ycpYyhOUuxvC1DliXtHdt6KfsROYhoveA4

Последната книга на ВанДеКеере в предишния коментар. Когато започнах да я чета, Учителя ми даде знак. Какъв? Сънувах Го осъзнато, бяхме пред Него с още един "ученик". Аз държах книга със Слово от Учителя и вниманието ни беше насочено върху нея. Другият "ученик" усещането беше, че не възприема, не учи. На края на осъзнатия сън, Учителя ми каза да стана и да се изкъпя. Аз го направих, и след това легнах пак да спя. И отново имах осъзнат сън. Къде е знака? Когато дочетох книгата, ето любимия метод на ВанДеКеере за предизвикване на осъзнати сънища повече от един път на нощ: Метод „Събуждане, ставане и обратно в леглото”. Запазих най-добрата техника за последна. Това е най-ефикасният метод, защото можете да го използвате заедно с всеки от останалите методи и той просто превъзхожда всички останали. Прилагането на този метод увеличава експоненциално шансовете ви за успех и колкото повече го използвате, толкова по-добри ще бъдат резултатите ви.
Ето какво представлява той…
Легнете си с намерение да спите около шест часа. Точното времетраене не е от голямо значение. Идеята е да се наспите достатъчно добре, така че да достигнете зоната на най-активното бързо движение на очите (БДО). Ако сте се наспали добре, тялото ви ще бъде напълно отпочинало и ще имате продължителни периоди на БДО, което прави предизвикването на осъзнати сънища много по-лесно.
Събудете се и станете от леглото. За да увеличите шансовете си за успех е много важно да станете от леглото. Ако мислите, че не е нужно да станете от леглото си, методът категорично няма да проработи, защото ако не застанете вертикално, така да се каже, няма да сте достатъчно будни. Преди да се завърнете обратно в леглото си, трябва да сте напълно събудени. Ако сте все още замаяни и сънливи, когато си лягате отново, това ще означава, че не следвате точно указанията на метода и това ще проличи от резултатите.
Останете будни за около час. Идеята е да заспите отново 60 до 90 минути след първоначалното си събуждане. Това ще синхронизира времето на повторното ви заспиване със следващия естествено настъпващ цикъл на БДО. През това време би било добра идея да си припомните и запишете всички сънища, които сте имали през нощта. Четене на книга за осъзнатото сънуване или преглеждането на вашия дневник на сънищата през този междинен период би ви било от полза. Експериментирайте с периода, в който ще останете будни, за да установите коя продължителност ви върши най-добра работа, в зависимост от това колко бързо заспивате отново. Ако заспивате отново бързо, това означава, че би трябвало да останете будни по-дълго време и обратното.
Понякога ми отнема доста време да заспя отново, особено след като съм се събудил напълно, но съм установил, че даже ако съм бил буден около час, след което ми е нужен половин час, за да заспя отново, получавам чудесни резултати. Все още получавам добри резултати, когато оставам буден само 20 минути, но в крайна сметка най-добрите ми резултати се получават, когато съм стоял буден около час, преди да си легна отново.
Легнете си обратно в леглото, като използвате обичайната си техника за предизвикване на осъзнато сънуване. Може да използвате всеки от методите, описани в тази книга.
Един ключов момент е да „си изработите навик”, като прилагате редовно този метод на Събуждане, ставане и обратно в леглото. В началото използвах този метод от време на време, но след като го превърнах в свой приоритет, резултатите бяха феноменални. В края на третата седмица достигнах почти 50% вероятност да предизвикам осъзнато сънуване. Даже в един момент поставих личен рекорд от 25 предизвикани осъзнати сънища за една седмица, с помощта на точно този метод. Все още не съм надминал това си лично постижение и макар да не гледам на осъзнатото сънуване като на някакво състезание, определено е вълнуващо, когато имаш осъзнати сънища един след друг в продължение на доста последователни нощи.
Така че аз мисля, че ключът се крие в постоянството и във вграждането на този навик в подсъзнанието. С времето методът работи все по-лесно и допълнително броят на спонтанно възникналите осъзнати сънища се увеличава. Това определено е най-добрата техника за предизвикване на осъзнати сънища и тя би трябвало да бъде прилагана редовно от всеки, който има сериозно намерение да практикува осъзнато сънуване. ………….. http://atiearth.com/марк-вандекеере-част-6/ ………….
 
atiearth.com
Марк ВанДеКеере – Част 6 |

Марк ВанДеКеере – Част 6 |

В "Свещената книга на Черното Братство" е написано:
19. И каза Разаор на Деветимата: “Сънят не е за почивка, а за пътувания. За да пътуваш, трябва да владееш времето, а не то тебе.” Тогава Разаор легна на земята, наметна се с наметалото си и заспа.

………..
В съня си Разаор срещаше различни други спящи и будни хора и им говореше, а те винаги откликваха на думите му. Често спящите чуваха по-добре от будните и думите на Разаор пускаха корени в сърцата им, но когато се събуждаха забравяха и всичко им се струваше като в мъгла. Независимо от това те следваха пътя на Разаор без сами да знаят. Несъзнателно те вървяха към него в спирала навътре - бавен процес на еволюция. Осъзнатите спящи вървяха право към Разаор и не се отклоняваха.
…………….
4. Атендаджи поведе учениците към вътрешността на пирамидата по безбройни коридори с огледала. Всяко огледало беше свързано с даден човек и на това огледало се записваха всичките му сънища. Понякога Атендаджи се спираше да говори на някои от огледалата. Той можеше да достигне всеки човек в съня му. Някои лишаваше от сънища, на други пращаше закодирани идеи и послания, на трети пращаше кошмари. По тези коридори изпълнени с Огледала се съдържаха сънищата на човешката раса.

5. Сънят е съществена част от Изкуството и също поле за практика. Как може да водиш пълноценен живот, ако не можеш да контролираш дори съня си?

 

 

 

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако една жаба ми говори истината, аз ще я слушам най-внимателно.
https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=phrase&id=258…
Ако се говори така на съвременните хора, ще те вземат за луд или за смахнат, но ако взема костената жаба и разгледам всички геометрически форми, написани по нея, и
научно обясня на хората целия живот и историята на тази жаба, ще се съмняват ли? – Не, това е наука вече. Вие не сте се спирали върху тия фигури по кожата на жабата. Това са геометрически проекции. Та в Природата върху всички неща е написана историята на Целокупния живот.
https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=phrase&id=858…
В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров. Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали.
https://beinsa.bg/students_s.php?s_type=koren&id=110…

Всички знаят за Учителя и неговата цигулка. Бог Ганеша свири на цигулка: http://www.beinsadouno.com/…/2312…/

Слон: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=3278224215539401&set=gm.3187919221275608&type=3&theater&ifg=1

Преди време имах осъзнат сън с Учителя, където Той остави си цигулката и зарисува очертанията на една планина. Аз бях пред него малко дете, и започнах да преповтарям и да рисувам. Той каза: "Има едно място, което е опасно, но Аз ще ви прекарам". Сега разбирам, че обръщането на полюсите, потъване на континенти, земетресенията са опасността. Иначе в съня ми, се появи истинска красива такава планина, с чудни поляни и цветя. А на скоро пак повтарям, сънувах, че в мен е Великото Зло и аз го късам и хвърлям в света, а то се умножава. Но Учителя казва, че който Люби Бога, Бог обръща всичко на добро.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвам: когато човек започне да работи от гледището на Божественото съзнание, той ще придобие в себе си вътрешно богатство, към което днес се стреми. Както хората биват различно богати, така и съвременните езици, а също така и езиците на миналото са били различно богати. За пример в арабския език за понятието камила има пет хиляди думи. В санскритския език за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи арабите са мислили най-много за камилата. В българския език колко думи има за слънцето? Днес най-видният български оратор си служи едва с пет хиляди думи. Думите се раждат и умират като живите същества. Милиони думи умират, милиони думи се раждат; те постоянно се обновяват. Божественото съзнание разполага с нова, възвишена енергия, която е в сила да изрази вътрешните състояния на хората. Тогава хората ще имат по-правилни схващания, повече светлина. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=1083&status=1…

Ако вие пътувате с една камила в пустинята, щом тя усети, че има някакъв ураган, забие носа в пясъка, не може да я мръднете. Легне и казва: "Ни крачка напред." Тя познава, че времето ще се развали. Който не разбира, може да я бие, но тя тури, забие носа си в пясъка, пази се вече.https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=2414&status=1…

Вие на български език не знаете какъв е смисълът на буквата А, какво означава. Не знаете смисъла на буквата Б, на В и т.н. Първите учители, като ви откриват буквите, те ви дават и смисъла на буквите. Аз няма да ви го дам. Като дойдат тия учители, вие ги питайте какво означава А-то. Буквата А е произлязла от египетските йероглифи и означава „натоварена камила“.https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=3277&status=1…

„В начало бе Словото и Словото бе Бог.“ Словото е разумното в света, чрез което Великият ни призовава към свещена работа. Дали си баща, майка, брат, сестра, учител, свещеник, слуга, изпълни длъжността си, както Бог я изпълнява. Има модели в света, които трябва да следвате. Казано е в Писанието, че за Израел Бог бил като натоварена камила. Пазете се и вие да не изпаднете в същото положение, да товарите Бога с вашите грешки. Всяка крива мисъл, всяко лошо чувство са товар, с който претоварвате своята и Божествената кола. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен“. Това значи: потърсете Господа с всичкото си сърце, с всичката си любов. Само при това положение ще бъдете свободни от мъчнотии и страдания, от изкушения и болести. Изкушенията представляват слабостите в човешкия живот.https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=3514&status=1…

„Великата камила пак ще пие вода на Дунава“ Нострадамус

За Ванга траките са "големи, хубави, яки хора". Вижда ги мускулести и леко облечени, с голи ръце, живеещи много бедно. На трапезата им има само хляб, козе месо, чесън, лук и маслини. Развъждат мулета и камили. https://www.ranina.eu/марин-бояджиев-омфалос-или-пъпът-на-…/

Има една много стара приказка – било време, когато една камила струвала 10 гроша и била смятана за много ценна.
После дошло време, когато имало много камили и една от тях струвала една аспра, но вече нямало купувачи.
Разсъждавайте върху тая приказка, з
ащото ще дойде ден, когато хората ще имат всичко, но няма да могат да си
купят нищо от това, което има стойност и представлява неоценимо богатство – приятелството, другарството,
любовта, съпричастието…
От книгата „Ванга” https://www.facebook.com/vangq/posts/1248709285166847/

Вицове:

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/vitsove_za_vesel_start_na_denya-353184.html?fbclid=IwAR2riTGhrcHBHNJrWxJo3_xGiG8ouY5IwkI0fcBYqkvdzGMGDiCSGlCy-tY

 

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ва ля

Благодаря ти, Гриша!
Това лято за първи път се качих и видях паневритмията в Рила. Бях там на 18 и 19 , отидох чисто сам с огромно вътрешно желание. Спах първо на Бъбрека ( Махабур ,ако не се лъжа) през първата част от нощта, а след това подгонен от студа между Бъбрека и Близнаците.
Нощта беше изключително интересна. Спомням си , че разговарях със звездите, усещах, че бяха слезли там. Повтарях си:"Господи, колко е красиво... Господи, колко е красиво..". Интересувах се, от къде е дошъл Христос, Звезното Дете. Нищо не бях чел от осиянията и това да кажем за Звездата на Елма.
  На другия ден се запознах с Ваня. Посрещнахме заедно Слънцето. Тя ме запозна със Стоян, Николая, Катя, Иван и др. , на които не помня имената. Именно сега се сещам обаче, че преди да тръгна отворих Библията на случаен принцип с въпрос от рода на "Господи, да го направя ли? Да ходя ли там?". Падна ми се "Тези дни ще се помнят дълго."
Като си говорихме с Ваня, първо минаха някакви коне, имаше и малко, после дойде един скакалец, Ваня ми каза "има нещо да ти каже". Той беше много кротък. А тя ме разведе, говорихме си , хрумна й да ми покаже Вратата на Агарта.
По-късно, когато другите почнаха да играят паневритмия, а ние с Ваня седяхме отстрани. И аз гледах по едно време към Харамията, която през изминалата нощ ми изглеждаше в тъмното като джамия. И видях в скалата образа на Жена с видимо издут полугол корем, взех я за Бременна, която всъщност беше три различни , т.е. смениха се във времето. По-късно в дясно видях и каменно лице на мъж.
  След като свърши паневритмията за пръв път чух осияние. Беше за деня на Благостта. И о оказа се, че Николай ще ходи да спи там, с още не знаех кой. Това била някава програма, всяка вечер различно спане на различни места. А аз изперках от желание да отида там, заради това , което видях. Стори ми се , и че Ваня ме подканя "защото няма време", а по-късно тя ме подкара към палатковия лагер, и с учудване разбрах , че ме води всъщност да нощувам там. И аз я питам "Защо така? Няма ли да ходя на Харамията?", и в последствие се разбрахме, че такъв разговор не се бил състоял т.е. или съм "бум-куку", или нейното обяснение "казано ти е директно от Духа".
И качих се със Стоян на Харамията, а по-късно дойде Николай и Иван. Оказа се, че сме точно четирима, а там в Земята нареден един каменен кръст. Наредихме се по четирите краища, четохме осияния, после ми дадоха мантра за входа на Агарта. Легнахме да спим трима а Иван отиде на друго място. Мина нощта в спане, размисъл и мълчание. На другия ден на върха се качиха още две момчета, не се познавахме всички до преди това. Едното имаше рожден ден и Николай му даде задача щом няма да ходи да играе паневритмия, а ще я гледа от високо, да прочете осиянието за Благостта докато тече и още едно. А пък аз получих големо желание да остана с него.
И ето какво видях и писмо пратих по-късно на Стоян (след няколко дена):
Сряда, 2013, Август 21 19:50:19 EEST
Здравей, Стоян!
Мисля, че е редно да ти споделя наблюденията ми в планината. Първия път, когато вие играехте паневритмия, а аз седях с Ваня видях под Върха Харамия, който предишната нощ ми приличаше на джамия, образа на жената, който ти споделих. Интересно е, че ми се стори, че тя се изменя в различно жени, струва ми се ,че си помислих, че едната й народност е индуска. Тя не беше съвсем в цял ръст и по едно време забелязах, че полуголия и корем е доста големичък, все едно, че е бременна. По късно направи ми впечатление, че Николай говореше за преродената Родопа, Евридика и незнам коя, всичките в едно лице. Та го отчетох този момент но сега добивам смелост да го споделя.
Когато бях с това момче (Деян , мисля), започването на паневритмията я усетих като много силен ток-импулс и видях удивителния синхрон на началото от всички братя. След това Деян четеше, а аз наблюдавах и по едно време цялата планина оживя, камъните се озарихя и всички заедно с играещите се превърнаха в светлина, сякаш планината се изпълни изцяло със живи същества.
Кръговете на Паневритмията от Харамията изглеждаше като око, мислих си за Ир и Озирис, а отдолу под кръга на самия наклон спускащ се към Близнаците и другото езеро, видях Главата на Козела.
Иначе по едно време наблюдавах скалите, които се намираха "около срещу старата Хижа и към новата" (съжалявам за обяснението), там имаше изсечени коне, и конник.
Долу близко до близнаците, където има едно особено струпване на камъни, видях статуя на кон с крила, "Пегас" си мисля. А над Бъбрека, над самото езеро видях много фигури, които изпозабравих, но сякаш една огромна изсечена глава на индиански вожд гледаше право в паневритмията.(Между другото днес търсих контакт, да започна като начинаещ сам да я играя). Имаше и рибена глава, мисля.
Мисля, че енергията на паневритмията е като генератор, който отключва скритите съкровища, фигури в палнината. Има страхотен символизъм.
Иначе, когато прочетохме, казахме последните две мантри, тогава ми стана много лошо и имах чувството, че умирам. Едвам издържах и след това поседнах на онзи камък. Енергията беше много могъща.
Надявам се, че съм ви бил полезен и да съм бил над езерото на заблужденията. :)
Мислех си за картините, които рисувахме заедно. Тази синята "Птица" ми прилича на Главата на Козела. А примерно малкото жълто кръстче, май го открихме на върха.
Между двете големи червени дъги, които са в центъра, на картината, където е Синята Птица-Козел, между двете дъги има някакво противипоставяне, което сякаш Таня успя да съчетае. Но не съм сигурен.
Засега, за друго не се сещам.
Айде, поздрави и Светъл Ден!
..............
По-късно ,може би един месец след това тази, която мислех, че е Таня за писмото, я срещнах в Дупница и се казва Катя. Това е някаква грешка - разминаване. Или нещо, което още не разбирам.

Интересното е Гриша, че преди време писах нещо като стихотворение за Родилката (не съвсем за нея, но участваше).

И затръби Архангел Михаил в искрящо сини доспехи пред четящите от книгата на Живота.
И изкова им Огнени мечове в Духа на Вечността.
Дойде в тайно Венера и венча Земята със Слънцето, слагайки пръстен от Юпитер.
А войска се събираше под родилата се в мрачното небе дъга.
Коне без седла удариха копита в океанския пясък и риби им хвърляше Нептун.
Лунна роса заваля като дъжд и искрящо виолетово огради Девите ,и Синовете Божии.
И Господ Се яви върху тях и Окото Му ги гледаше.
И с три Лъча от Плеядите и Ориона ги благослови.
И яви се в Тъмнината Огнен Кръст, приготвен за гроба на дяволът.
Аз Съм Алфа и Омега пееше цялата Вселена.
И роди Земята без мъки потъвайки в Кръвта на Агне.
И даде Плодът, Духът на благодатта.
И забоза Вълкът от гръдта на Родилката.
А Млякото се не свършваше.
И тръгна войската по Млечния път.
Водеше я Златният Светилник.

Написано е въз основа на мои сънища , съчетани със сънищата на други, които никога физически не съм се срещал. А Родилката ей така ми дойде, както и Вълкът. Само за него не съм наясно, най-егоугоугодно  и близкодостъпно ми е да вярвам, че в последствие от книгата , която си купих  "Опасният архив на Богомилите",( отворях я на случаен принцип), така клира е "клеймосвал" княз Бениямин. Изграждал му е образ като на върколак.
Това стихотворение беше написано преди да изкрейза и да ме вкарат в Лудница в Лондон. Там написах едно за Орфей.

Тези неща, които се случват в планината са истински, и осиянията които открих по-късно благодарение на всичко това, са нещо прекрасно. В момента ги приемам от рода на "и поетите ще се наситят". Даже вече разглеждам лудостта си в приказно-необходимо обаяние. И ми е по-лесно в последствие да я приема. Но доста се погаври Сатанаил с мене.
Това, което сега ми изпащаш, програмата я инсталирах, но не се отваря. Дава ми някаква грешка. Имай предвид, обаче , че ми го изпащаш точно в момент когато набързо прочетох почти цялата книга 2 за астролонията, т.е. целиш в съвпад момента. Сигурно ти е дарба...
Имам много да науча. А програмата , сигурно ще намеря начин да си я купя.

Благодаря ти, още веднъж и лек ден! Осиянията ти, дадоха ми творчески импулс да пиша.

Това е писмо до Григорий Жорж Кьосев (Григорий Ватан) преди да го опозная на живо.

Стихотворение написано по този повод:

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11011-ято-ято-мое-ято/

За Пегас от Григорий Ватан:

http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/09/99119970813.html

Тържествена Меса за Бременната от Григорий Ватан:

http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/03/04619840708.html

За всяко нещо, което е ставало и става в света, все Аз съм причината. (55/стр.13)
За нещата, които стават в света, все Аз съм причината. Аз въздигам и обожествявам. Аз отключвам пътя на хората и Аз го заключвам. Мене никой не може да Ме излъже, защото познавам думите на очите. Очите са древна същност на човека. Очите на човека са неговата Истина и понеже познавам Истината, в която живея, познавам и очите. Има очи, в които живеят ангелите. Има очи, в които живеят боговете. Казвам: Твоите очи са твоята Истина. За Моите очи не мислете, не се изказвайте.

Из „В Храма на Учителя“ Том 1
а по

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам дали някой от вас се е преживял като Куче, помияр.

https://espirited.com/psihiatritchnata-klinika-prez-pogleda/

Имах също индиански спомени, а като присъствах на първата си на живо лекция на Елеазар Хараш, много интересно съвпадение...

Тогава, питах го за Пегас, и той обеща да издаде книга за символите. Още я чакам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За Козела, България, Индия и Япония са под знака на Козирога.

ОСИЯНИЕ ЗА ЯРОВСЕЛЕНАТА

http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/09/96319970123.html

Клан, клан, недоклан

Старият паток излязъл вън от селото да се поразходи покрай реката и да си глътне две-три рибки от бързея. Като минал моста, проточил шия, опулил едното си око, погледнал към Дядо-Медарковата воденичка и видял, че нещо дими. (А то димяло торището на воденичаря.)

— Гааа — отворил уста глупавият паток, — тая работа не е хубава. Какво ли се е запалило?

— Бре-бре-брех — обадила се една жаба от водата, — не виждаш ли, че се е запалила земята?

— Земята ли — още повече зяпнал патокът, — земята ли, казваш, гори? Тогава какво чакам? Трябва да бягам!

— Какво ча-ка-ка-каш! Бре-бре-брех! — продължила жабата.

Старият паток разперил крила, изпънал крака назад и се понесъл над воденичката, над върбалаците, към дъбовата гора. Разтреперан, кацнал на една горска полянка.

— Добре си ми дошъл — изскочила от един храст лисицата, — защо трепериш?

— Остави се, Кумичке, още не мога да дойда на себе си.

— Какво се е случило?

— Какво ли — земята гори. Хайде да бягаме, докато не е стигнал огънят до нас!

— Хайде! — рекла лисицата и поела между дърветата по една козя пътека.

Патокът се затекъл подире й.

Бягали, бягали, додето стигнали леговището на вълка.

— Защо бягате? — надигнал се вълкът.

— Бягаме, защото земята гори отзаде ни! — отговорил патокът.

— Може ли и аз да бягам с вас? — подскочил вълкът.

— Тръгвай! — отвърнала лисицата.

Навървили се тримата. Бягали, бягали, стигнали до мечото кладенче. Мечката тъкмо си миела очите.

— Стойте! — изръмжала Мецана.

— Не можем да стоим, защото земята гори зад нас! — викнали в хор бегълците.

— Олеле! — ревнала Мецана и търтила пред всичките.

Вдън гората уплашените зверове намерили един козел с дълга брада, ей такава.

— Бягай, Козльо, да бягаме! — викнала мечката.

— Защо?

— Земята е пламнала отзаде ни!

— Олеле! — затреперил козелът и затропал след другите.

Бягали, бягали, бягали, най-сетне се уморили и спрели да си починат.

— Ах, че съм гладна. Яде ми се прясно месо — обадила се мечката. — Кого ще изядем, Кумичке?

— Кого ли, хайде да изядем козела — побързала да каже лисицата.

— Защо мен? — почнал да мига козелът и се стъписал.

— Защото имаш брада, а ония, които имат брада, са стари и непотребни.

— Хвани го за ухото и ми го доведи! — заповядала мечката на вълка.

Но щом вълкът посегнал да захапе ухото на уплашения козел, той дигнал предното си копито към небето и рекъл:

— Гледайте, гледайте, от небето падат печени агнета!

Трябва да ви кажа, че козелът много обичал да лъже.

Всички вперили очи нагоре. В туй време козелът се мушнал в гората и офейкал. Тичал, тичал, без да си поеме дъх, додето стигнал в едно село. Намърдал се право в поповата кошара. Като го видял, попът рекъл на ратая си:

— Дошъл ни е гостенин с брада. Станахме двама брадати. Утре ще идеш на ливадата да го напасеш хубаво.

Дигнал се ратаят рано на другия ден и откарал козела на ливадата. Цял ден лакомият гостенин стъргал зелена трева и пил бистра вода от поточето. Като се прибрали вкъщи, попът погалил козела по брадата и го попитал:

— Доволен ли си, Козльо, от пашата?

— Ами — отвърнал лъжливият козел, — как мога да бъда доволен, когато твоят ратай ме натири в трънаците и камънаците, а той отиде да играе с другите ратаи. Не съм видял тревица, не съм сръбнал водица. Тежкљ на моята душица!

— Да се махаш от очите ми! — викнал ядосан попът и прогонил ратая.

На втория ден попът проводил дъщеря си да пасе козела. Поръчал й да го откара там, където расте най-крехката тревица. Козелът щял да се пукне от ядене, но когато вечерта попът го попитал доволен ли е, поклатил глава:

— Дума да не става. Дъщеря ти цял ден си игра с другите попски дъщери, а мене натири в трънаците и камънаците. Не съм хапнал тревица, не съм сръбнал водица. Тежкљ на моята душица!

— Да се махаш и ти от къщата ми! — викнал попът гневно и прогонил дъщеря си.

На третия ден проводил попадията да пасе козела. Вечерта козелът пак започнал да се оплаква:

— Твоята бабичка цял ден си игра с другите бабички, а мене натика в трънаците и камънаците. Умирам за тревица и за водица!

— Вън — викнал попът и подгонил попадията.

Гонил я до края на селото.

На четвъртия ден самият поп нахлупил калимавката си и отишъл да пасе козела. Откарал го на ливадата и цял ден му показвал къде тревата е най-крехка и най-сочна. Като се прибрал вкъщи, попът се скрил зад кошарата и попитал козела с преправен глас:

— Козльо, доволен ли си от попа?

— Как мога да бъда доволен — отвърнал козелът, — когато дядо поп цял ден си игра с другите попове, а мене натири в трънаците.

— Аха, такава ли е работата? — ревнал попът. — За тая лъжа заслужаваш да те заколя, да ти одера кожата и да те опека в пещта!

И като грабнал един нож, попът се втурнал да коли козела. Но нали му било причерняло пред очите, не видял, че вместо с острието взел да коли козела с гърба на ножа. Клал го, но не могъл да го заколи, драл го, но не могъл да го одере. Хванал го за рогата и го помъкнал към пещта да го опече. Тогава козелът рекъл:

— Дядо попе, преди да ме метнеш в пещта, виж какво пада от небето.

— Какво?

— Едно печено агне.

— Де го? — извърнал очи нагоре попът и пуснал рогата на козела.

Козелът туй чакал. С един скок прехвърлил плета и търтил да бяга към гората. Той бяга, попът бяга подире му, той бяга, попът бяга подире, додето стигнали до мечата дупка. Мушнал се козелът в дупката. Попът също си наврял главата и налетял да влезе вътре, но козелът го посрещнал с рогата и заврещял:

Клан, клан, недоклан,

дран, дран, недодран,

печен, печен, недопечен,

яден, яден, недояден!

Рогата ми — игличени,

зъбите ми — тесличени.

Дето бодна — кръв потича,

дето хвана — месо късам!

— Брей, че лют звяр! — рекъл попът и се дръпнал назад. — Ще те науча аз теб.

И отишъл да повика мечката. Като научила, че козелът е влязъл в дупката й, мечката се разлютила много и затрополила надолу.

— Вън! — ревнала тя и си навряла главата, но козелът я посрещнал с рогата си и подхванал пак:

Клан, клан, недоклан,

дран, дран, недодран…

Мечката се дръпнала назад и отишла да повика вълка.

— Де е тоя? — попитал вълкът.

— Наврял се е в дупката ми!

— Ей сега ще го хвана за ухото и ще го измъкна! — заканил се вълкът и се втурнал в дупката, но козелът го блъснал с рогата си и почнал да врещи:

Клан, клан, недоклан,

дран, дран, недодран,

печен, печен, недопечен…

— Олеле, мале — дръпнал се вълкът, — щеше да ме утрепе!

— Що да чиним сега? — попитала мечката. — Къде ще спя довечера, ако козелът остане в дупката ми? Помогнете ми! Кой ще го прогони?

— Аз ще го прогоня! — пристигнал един бръмбар и влязъл в мечата дупка.

Почнал да бръмчи.

— Зън! Вън!

— Зън! Вън!

Но козелът не мърдал. Тогава бръмбарът се наврял в ухото му и почнал да го гъделичка. Козелът се завъртял и заподскачал:

— Моля ти се, остави ме, излез от ухото ми, защото имам гъдел!

Но бръмбарът не го оставил, додето не го изкарал навън. Щом си показал главата, попът се хвърлил и го хванал за брадата.

— Сега вече ще ти тегля ножа! — светнали очите на попа.

— Стой, дядо попе, този козел е мой! — изръмжала мечката.

— Аз ще го изям! — почнал да вие вълкът.

— И аз! — обадила се отнякъде лисицата.

Попът се развикал:

— Да се махате от главата ми, защото виждате ли ножа!

Скарали се зверовете горски с попа. Почнали да му дърпат расото.

— Чакайте — обадил се козелът. — Не се карайте, ами чуйте какво ще ви науча. Ако ме изядете всички, няма нищо да разберете, защото всекиму ще се падне по една мръвка. Най-добре ще е да се отдалечите на сто разкрача и да се затичате към мен. Който пристигне най-напред, той ще ме изяде.

— Добре! — отвърнали зверовете. — Дядо попе, отмери сто разкрача!

Попът закрачил надолу по пътя, а зверовете потеглили подире му. Козелът почакал малко, докато зверовете се отдалечили на сто разкрача, и хукнал към планината.

— Дръжте го! — провикнал се попът.

— Ние вече не можем го хвана — обърнала се мечката към попа, — ами тебе ще изядем, дядо попе!

— Защо? — попитал попът и брадата му затреперила.

— Защото сме гладни! — щракнал със зъби вълкът.

Попът рекъл да си послужи с лъжата на козела.

— Изяжте ме — рекъл той, — но най-напред вижте какво пада от небето. Знаете ли какво? Падат печени агнета!

— Тая вече я чухме! — изръмжала мечката, изправила се на задните си крака и сложила двете си лапи върху раменете на попа.

Попът онемял от страх и паднал на земята.

На другия ден дърварите намерили в гората само една калимавка.

https://chitanka.info/book/5904.htmlx

 

 

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×