Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

До колко е полезно да държим на принципите си

Recommended Posts

 Здравейте, 

 

От няколко дни ме мъчи една мисъл, аз доста често имам натраплливи мисли, свиканала съм да се справям с тях, но някои са много упорити и ми причиняват доста телесни страдания, тогава когато цялото ми тяло е напрегнато до такава степен, че вибрира, главата ти е като в менгеме и т.н. 

Та имам следната натрапчива мисъл: реших да поемам по-голяма отговорност в живота си и да се обичам повече и затова съвестта ми, или нещо друго , което се обажда обаче ми създава голям дисбаланс. Замислих се, а говорих и с един приятел по темата за слушането на безплатната музика, която ни залива отвяскъде. Аз съм много благодарна, че всеки, който има интернет може да слуша часове с приятна и любима музика. Но с един приятел говоирхме и той ми каза, че ако съм решила да поема отговорност,  слушането на безплатна музика ощетява музикантие и писателите на песни, или гледането на безлпатни филми, ощетява индустрията. И т.н. Да, в началото при бума на интернета имаше опити за възпиране на това, но неуспешни. Няамше как да ограничат интернет пространстовото и си мисля,че тогава измизлиха начини как да си защитават правата и как да печелят артистите и като гледам никой от тях не е обеднял. 

Така, че , налудничаво е мисля, при положение, че имаш Youtube,  и други подобни източници да не се възползваш. То, да вземем това, че вече дори няма специализирани магазини за музика. Ето това е натрапчивата мисъл и тя не ме остави снощи да спя. чувствам се ужасно. Та въпросът ми е, до кога и колко трябва да 'робуваш' в случая на принципи? Да, не искам да махна с лека ръка и да кажа , абе те всички го правят, но какъв е другият силен аргумент, който да си дам, защото знам че е налудничаво просто да спра да слушам, но от друга страна искам да се успокоя, защото в момента въобще не се чувствам личностно израснала, а напротив- личностно смачкана. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Същата прекомерна зависимост от мнението на свръхзначимия друг. Зависимост, идваща от неизграден собствен център от самостойна самоувереност, от сигурна свързаност с лю бовта към самата себе си. Не някакву напъни за любов, не повторения на фрази, а като усещане за вътрешен център. Понеже съм чел за миналото ти със сектата, ми се ще да кажа, че психологически погледнато, това преживелищно усещане за стъпване на стабилна вътрешна база, изпълнена със сигурност, смисъл и радост, религиозните наричат "да имаш Бог в себе си". Разбираш ли, има здрава духовност и тя не е фантазна, нито фанатична, няма общо със секти, деноминации, догми, катехизиси, ритуалности, но е изцяло обяснима научно, през психологията и когнитивната наука на религията. 

Когато липсва тази стабилна вътрешна база, на колкото и години да е, човек е като дете, което зависи от "големия" друг, мненията му, разбиранията му. Съответно, в такава психика имплицитно присъства базисен страх от изоставяне от другия и вторично автоагресивно нагаждане по мнението му - за да не изостави. Разбира се, това е сигурен начин за натрупване на напрежение, както и на ядрено ниво, за поддържане на бебешката характерова несамостойност. 

Хубавото е, че този процес при теб вече е на по-високо ниво. Вече съзнаваш автоагресията си, отдавна се опитваш, успяваш и все по-често успяваш да я преобразуваш в спокойно заявяване на собственото мнение - на себе си. Така зейва страхът от изоставяне, което обаче дава шанса да бъде прегърнат, приет, погален, стопен и преобразуван до стабилна, автентична себеувереност. ВЪпросът е да продължаваш да следваш тази пътека, да бъде канарата на естествената ти здрава себеоценка все по-често "под нозете" ти. 

.......

Конкретно за музиката. Разбира се, че ще слушаме и разбира се, че казаното от господина, няма никаква връзка с реалността, освен със собствената му ригидна такава. Светът се променя, формите на предоставяне на творчеството стават различни, а овъзмедяването за труда ни също променя формите и начините си. Светът ще минава през много катаклизми, но със сигурност ще се промени значително в посока човещина след не повече от век. Свободното предоставяне на добро изкуство, облагородяващо всички ползващи го, е предвестник на този задаващ се по-смислен свят. 

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ooo, много ти благодаря за мнението, Орлине. Прав си, че все още градя вътрешните си устои, но все повече навлизам в себеобичането и те стават по-здрави. Усещам истинската любов да преминава през мен, не тази получена от антропоморфно съещство или създател , а тази вселенската, висшия разум и т.н. Все повече имам такива проблясъци и все повече осъзнавания, но и рецидиви като този, които буквално замразяват ума и тялото ми и сриват качеството ми на живот до минимум, но както казваше един познат, добре е ако ставанията са повече от паданията :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, имам и още един въпрос към теб или към някой друг, който реши да отговори. Понеже виждам как моите мисли постоянно ми вредят, дори изопачават истини , които чувам и ги преправят, то аз съм притеснена това изобщо кога ще се  оправи. Сякаш имам един генератор на отровни мисли в главата ми  и отедлям време да измисля нещо, и тъкмо го измисля, така че да ми върши работа и се появява следващата проклета мисъл която се загнездва и не ми дава мира. Вчера имах прегряване отново. Изпитах физическа болка в мозъка от мислене и колкото повече мислех, толкова повече се забатачвах. Накря опраях да хапчетата, защото нямаше накъде. Не знам кое точно е базисното ми мислене, програмата , която изкривява мислите ми. Но вчера слушах една лекция на Наталия Кобилкина, да знам, смешна история,но всъщност тя каза някои ценни неща. Лекцията беше 'КОя съм Аз'. И тя говореше там за лъжливото аз, кето един друг психлог нарича вътрешното дете, моят познат го нарича режисьор на драмата, или това е човешката част от мозъка  ни, която е напълнена с програми, от детстовото ни от обществото, религията и т.н И тя каза , за да се освбодим от това лъжливо аз трябва да се научим да си позволяваме. 

И аз открих, че аз наистина не мога да си позволявам и да си давам. Всякаш трябва да искам позволение от висша сила и винаги търся протекция. За да си позволя да бъда щастлива трябва да знам, че Вселената го е решила така. Много често чета, че Вселената ни е създала , за да живеем в изобилие, да сме  щастливи, ама това така ли е? Тя е просто създател, тя не е антропоморфно същество, така че дали наистина й пука дали сме щастливи? Тя не ни 'мисли' доброто, нещата просто се случват поради глобалния причинно -следствен закон.

Другото , което е супер важно за мен е да чувствам тази протекция и сигурност от висша сила. Моят познат я нарича съзидателна сила, Дейвид, един даоист, който също е психотерапевт в Ангия я нарича по китайското шен. Та тази сила е нещото , източникът, от който сме произлезли и това е нашаото свръх аз и интуиция и т.н. Вярвам че ако се свържем с нея, ще сме в баланс. Но...ето тук може би аз интерпретирам тази сила, която е част от нас със старото схващане за бог и т.н. Защото аз вярвам, че да се свъжа с нея, трябва да съм чиста и добричка. Ето тук бяха терзанията ми за музиката, за данъците и въобще да бъда 'праведна' защото ако съм в любовта трябва да съм праведна, за щото любовта върви с праведността и аз осквернявам името на тази велика любов, която ме залива и аз не я заслужавам.Не отиваме ли тук в условната любов и в един друг модел. 

Също така имам тежко наследство от сектата да не си позволявам, да не си позволявам лично удоволствие, защото овцата от стадото не може да се отлъчи, тя трябва да е починена. Личното удоволствие е свъзано със свободноата воля и неподчинението, на което се дължи грехът в религията. 

Та това, коеот чух от Наталия беше да разровим себе си, да се разширим, да си даваме. А това, което аз разбирам от 'просветеление' и най-вероятно криво го разбирам  е стесняваане. Напоследък развих манията да се стремя да не завися от никого  и нищо, за да не ми липсват ако ги изгубя. Да не завися от родитеите ми , за да не ми лиспват като си отидат един ден, да правя всичко сама , да живея с минимална сума пари,  за да съм сигурна, че ако ме изостави целия свят, аз ще оцелея. А Наталиял казваше точно обратното, позволи си да бъдш уязвима, п озволи си да се поглезиш да поискаш да те поглезят. Звучи добре.  

Някак си напоследък се оттласнах много към това просветление, к ато че ли да избягам от всички програми в подсъзнанието ми, които ми причиняват болка и страдание и да избягам в просветелнеито, но аз го виждам като едно вегетиране. Тоест не се интересувам от нищо земно. И накрая заключих , че всичките ни страдания се дължат на човечката ни част от мозъка и се заех да я ерадикирам видиш ли. НО нали затова сме хора, с тялото си и човешката част изпитвам болка и страдания , но също радост и удоволствие. Трябва да намеря баланса, между това да съм свъзана с шен или съзидателната сила и да съм си аз.  И от тук идва страхът от моите постъпк и действия, за щото ако те са грешни не мога просто да пискам прошка от висшия 'любящ баща', а като голям човек трява да поема отговорност и тук ми е трудно да се обичам в такива моменти, защото чувствам, че съм виновна, че съм направила нещо грешно. Та каквъ е пустият механизъм , к ойто ми обърква главата , проличава ли си от написаното? И как да го поправя. Аз се уча да се обичам, но трябва да се възприема и с отрицателните си черти.  В момента аз изпитвам някакво дълбоко неприемане заарди някакви малки грешчици или бунтове, от които няма да отсъпя обаче , защото това означава да съм се предала. И тук едно към едно се повтаря, и тогава аз открито се опълчиих срещу авторитета, но тогава той беше видим. А сега явн имам някаквъ авторитет в главата ми и не знам срещу какво се опълчвам. Но може би заради този авторитет не мога да се възприема??

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От всичките тези думи, които прочетох,  разбрах само едно - много си объркана. Единственият ми съвет е, отдели време и пари и започни да посещаваш  някой психолог или психотерапевт. 

Само системната психологична работа, може да ти помогне, да заживееш по спокойно и щастливо.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Запозната съм с това да следваш секта и да се сблъскаш след това след като напуснеш обществото с  различни принципи и ценности. Тези, които попринцип са си водещи като тип личности, по-логични и уверени и след напускането нямат кой знае какви терзания, те си имат увереността, че са прави за новия път, който са избрали и го следват без вина, но тези хора, които са по- чувствителни, по-следващ тип и приемащи като тип хора, някак си без водача и обществото  остават като дете, което се е озовало на непозната гара през ноща посред зима на студа и се оглежда и се чуди какво да прави. Много често такъв тип хора искат да следват 100%та истина и като се излезе от такива общества и сблъсква с други обществени разбирания се насочва да търси отговори в психологи я та, но и там става сблъсък от стари варвания и тн. Според мен, ако е минало определено време след излизането от такова общество и има доста объркване по това, как точно да живее човека ,е по-добре наистина да се потърси навреме психолог, който да помогне, и като най- добър вариант разбира се е добре той да има знания  за религия и тези общества. Ако не се разрешат по-скоро тези дилеми, започват чудения, ама този мъж де т о го харесвам да се женя ли за него или Господ не ми е говорил, тая работа Господ има ли я за мен и като шефа ме накара да излъжа тука малко и да не кажа едно дребно нещо и незначително да напускам ли Става едно огромно чудене и загуба на житейско време В живота винаги настъпва в определен момент криза или негативен период и ако човекът е толкова объркан в тази центрафуга, в която го завърта живота не се знае какво ще стане, от едн а страна може да му се избистрят някои неща, но от друга може да се затегнат още повече тези обърквания и вече да не е за психолог, а дори за психиатър, а кризи и проблемни периоди винаги има

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, @holyvalentine,

пиша тук, заради твоята молба. Ще коментирам нещата, които ми направиха впечатление.
 

В 25.04.2020 г. at 9:00, holyvalentine каза:

слушането на безплатна музика ощетява музикантие и писателите на песни, или гледането на безлпатни филми, ощетява индустрията

Това не е съвсем вярно. Все едно да кажем, че ние тук сме ощетени, защото даваме съвети безплатно.
С музиката (поне) нещата са по-различни - в най-голямата видеоплатформа, която всички познаваме, например, се печели много от самите реклами - крайният потребител не плаща директно за музиката, тя е достъпна за него и то със съгласието на самите автори. =

В 25.04.2020 г. at 9:00, holyvalentine каза:

Така, че , налудничаво е мисля, при положение, че имаш Youtube,  и други подобни източници да не се възползваш.

Да, не е незаконно да ползваш тази платформа и каченото на нея.

Но тук има друго, към което Орлин те е насочил - липсата на вътрешна самостойност и самоувереност. Личи си и много вина, която иска да се "закачи" към нещо.

Изпитващият вина човек винаги ще намери причини за нея!

Защото така се облекчава (макар и кратковременно и илюзорно) вътрешното напрежение - поне вината има някаква форма, някакви граници, поне има спрямо какво да я изпитваме. Ето още един пример:

В 27.04.2020 г. at 2:50, holyvalentine каза:

И аз открих, че аз наистина не мога да си позволявам и да си давам. Всякаш трябва да искам позволение от висша сила и винаги търся протекция. За да си позволя да бъда щастлива трябва да знам,


Определено е добре да помислиш за психотерапия, защото действително личи объркването ти - замъгленият мироглед и отношението, което имаш към света и към себе си. Но психотерапевта не виждан като Велик Гуру, който сочи с пръст Твоя Път, а човек, който умее да те подкрепи в намирането на теб самата, в прегръщането и обичането на това, което си - това твое заслужаващо Аз, до което да стигнеш, на което му липсва най-вече емоционална храна в момента.

Всъщност и това пускане на теми е жажда за общуване, за внимание, за близост - което е съвсем човешко - но и тук, както и в ситуациите, които си описала, личи как си едно малко дете, което гледа авторитарния възрастен отдолу-нагоре, плахо и страхливо от това какво ще последва... Още не си почувствала, че имаш всичките ресурси, необходими да си родител на себе си, достатъчно автономен да обгрижи уплашеното дете, което е част от вътрепсихичния живот на всеки един от нас.

Ще завърша с един цитат:

"Умът е като вълните.
Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да се носиш по тях."


Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 27.04.2020 г. at 10:58, д-р Тодор Първанов каза:

От всичките тези думи, които прочетох,  разбрах само едно - много си объркана. Единственият ми съвет е, отдели време и пари и започни да посещаваш  някой психолог или психотерапевт. 

Само системната психологична работа, може да ти помогне, да заживееш по спокойно и щастливо.

Д-р Първанов, мисля, че нищо не си разбрал. От 2014 г съм по психолози и семинари от различен тип и това е резулатът , който е много по-добър от предишното ми състояние. Сменянето на психолози не е решението на проблема тук. Важна е вътрешната работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за отговорите. Да, в интерес на истината, по тези теми трудно се се говори с обществото, просто хората не са заинтересовани и затова съм в този сайт. Между другото Еделвайс е права, жертвите на секти имат едни малко по-особени травми  и доста психолози са неподготевени за това. Но пак да подчертая, не съм лаик на тема психология, чела съм и съм посещавала достатъчно консултации. Включително днес говорих с психоложката си и тя ми каза, че в мен има доста голяма доза самокритика, дори по-лошо от вина. Т.е неща, които бих одобрила за други хора, дори не бих ги одобрила аз да ги върша и тук опрях до ценностите си, които всъщност не са ли предрасъдъци? Въпросът е много фундаментален, защото тъкмо започнах да се самообичам, но изпитвам някаква бясна съпротива срещу това и има рецидиви. Както един приятел казва, много хора са пристрастени към драмата и драматични модели. Това мислене трудно се изкоренява, особено ако трябва да пребориш житейския си мироглед, така както си живял до сега. Например в момента ме терзае мисълта дали да плащам данъци на продажната мафиотска власт или да правя лични дарения на нуждаещи се хора. 

Например идеалистът в мен казва - ако искаш да си наистина в мир със себе си и да си извършил промяната, плащай. Бъди пример. НО прагматикът и критичното мислене казва, ок, аз ще плащам е дин необходим минимум, но другото е да храня шайката на властта, и от моите пари няма да са нахранени гладни деца и вързрастни боледващи хора. Веднага запитах за мнение на други хора както правя обикновено и всеки ми каза - ти си луда да декларираш всеки лев, не и в тази държава. Точно тук се асоциирам с на Еделвайс поста, че ако трябва да мърднеш наляво или надясно от някакви норми и правила, изпитваш неистова вина.. За какво? Това в момента принципи и морал ли са или патология?

И акълът ми продължава да произвежда мисли, ако не обявиш всичко до последната стотинка, колкото и минимално да е като доход, ти се превръщаш в онези долни олигарси и крадци, които перат милиони, защото те действат на същия принцип. И когато вдигнеш ръка да съдиш някого, първо погледни себе си. При мен е точно обатното - съседът може да има цял куп греди, но аз виждам прашинката в моето око. Нали имаше там нещо на Исус - който е безгрешен , да хвърли първия камък. Сякаш не мога да изляза от това черно-бяло мислене и генерализиране. Питам се, до колко трябва да посегна на ценностите си, защото това вече не са принципи , а ценности. И ценности ли са ако аз ги интерепретирам грешно, по пагубен за мен начин?

Значи, един вид, ако започна да робувам на моята съвест, това значи по този начин разбрано в момента, да си плащам всички данъци, за да не изпитвам вина и да мога спокойно да вдигна пръст към всеки, който е сгрешил нещо и да му кажа , ама на виж се, нарушител и да ги презирам на воля. Тъпо, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Д-р Първанов, мисля, че нищо не си разбрал. От 2014 г съм по психолози и семинари от различен тип и това е резулатът , който е много по-добър от предишното ми състояние. ,,

Както писах, единиственото което разбирам от постовете ти е,че си много объркана.За това и ти препоръчах ,,системна,, работа.Не с няколко човека, а само с един, но постоянно...година, две, три,че и повече .

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×