Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Inatari

Как да станем приятели със себе си ?

Recommended Posts

Как наистина се сприятелявате със себе си ?

Как постигате вътрешна хармония със себе си, за да бъдем положително настроени и полезни и за другите ?

Вярно ли е според вас ,че човек проектира отношението към себе си и като отношение и към другите хора около него ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно е!

Ако някой е свръхвзискателен към другите, това е сигурен симптом, че има проблем с прекалено високи изисквания към себе си.

Успеем ли да простим за нещо на себе си и да допуснем само за момент, че по някаква случайност сме направили това, което осъждаме и не приемаме у другите, ще успеем да надскочим предразсъдъците си.

Спомням си - имах проблем с едно от децата ми - искаше да вложи малкото свои спечелени пари в някакви акции - ей така да се опита само какво е. Всичко в мен се обърна - бях като болна - губех любовта си към него, осъждах го, осъждах себе си, че съм го "изпуснала", представях си какви ли не катастрофи! Казах няколко остри думи и затворих телефона.

След няколко часа случайно на мобилния ми пристигна една от онези реклами - играйте за... винаги ги триех дотогава. Сега си казах - е какво пък 50 ст. - ще пусна ей така, да разбера какво преживяват хазартните натури... Пуснах го... и разбира се не спечелих.

Но изведнъж усетих, че онова напрежение-болест се смъкна като камък от гърба ми, оздравях за минути. Звъннах на детето си да му кажа, че съм си променила мнението и ако наистина му е интересно нека опита - парите си са негови... Той ми каза, че вече се отказал, защото намислил нещо по-добро за тях... :thumbsup: Лазарев май се оказа прав тогава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да уважаме себе си , да обичаме себе си , да разбираме себе си , да се грижим за себе си , да защитаваме себе си, да се намираме за красиви , за талантливи , за изумителни , за необикновени , за уникални ..................................

Докато смъртта ни угаси . :3d_138::3d_046:

Трудна работа .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали първо трябва да сме се опознали!

Ама който ми каже, че е завършил процеса ще бъде само едно заблудено кутре, а по-напредналите в него губят представа за това "себе си".

И приятел със себе си можеш да бъдеш само когато си приятел с Логоса и всяка една част от него, а този вид приятелство е сливане...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как наистина се сприятелявате със себе си ?

Как постигате вътрешна хармония със себе си, за да бъдем положително настроени и полезни и за другите ?

Вярно ли е според вас ,че човек проектира отношението към себе си и като отношение и към другите хора около него ?

Като знаем какво правим, какво мислим и какво чувстваме. Тогава ние сме себе си, а не роби на средата в която живеем. Тогава имаме нужното самочувствие и акумулираме необходимите вътрешни сили за да изразим това самочувствие (мъдрост, любов ...) в отношенията си с околните. Тук имаме изразяване на качества, а не на личностни характеристики.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Човек може да "се сприятели" със себе си, само когато опознае Сянката си и я интегрира в цялостната си личност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с мненията ви,приятели, особено с мнението на Мона, че "Човек може да "се сприятели" със себе си, само когато опознае Сянката си и я интегрира в цялостната си личност."

Опознаването на "Сянката" ни и интегрирането й в цялостната ни личност е един много труден и дълъг процес, особено за по-обикновените хора, тези които все още са съвсем в началото на Пътя, а и за тези, които си мислят, че с многото си знания за духовността и духовните светове, са в Пътя. За тях е може би най-трудно да осъзнаят влиянието на своята "Сянка"... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да стана приятел със себе си, го разбирам да чуя вътрешният си глас като за начало и после да почна да го слушам.

Лошото идва когато се започне разделяне на вниманието което изисква вътрешния глас от една страна и от друга вниманието което искат външните гласове.

Много е важен баланса между двата вида гласове.

Който оцели баланса е постигнал хармонията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не означава това.

Означава , че другите си правят погрешни изводи следствие на хитроумна манипулация.

Да му мисли този който изобщо не чува вътрешния си глас. :))))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали първо трябва да сме се опознали!

Де да беше така лесно... Нали това, което ще видим, не е хич за харесване!

И приятел със себе си можеш да бъдеш само когато си приятел с Логоса и всяка една част от него, а този вид приятелство е сливане...

Само така може да издържим на нерадостната гледка и даже да и се зарадваме!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Аз мисля, че гледката е много радостна. Човекът е единственият начин за изкупление.

Единственият преход за превъплътената Душа. И Изход.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радостта е на един по- късен етап. Първата среща не е радостна. Иначе, ако е радостна по принцип, от какво да излизаме? Да стоим и да и се радваме!

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че гледката е много радостна. Човекът е единственият начин за изкупление.

Единственият преход за превъплътената Душа. И Изход.

:thumbsup: :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубав въпрос зададе Ина!

Сега ми се струва, че ако не станем приятели със себе си, няма да имаме никога шанса да се опознаем. Все ще прилагаме към себе си някакви тестове и мерки от някого написани в някакви умни книги...

И подзаглавието на Ина има хубав подтекст!

"Да бъдем полезни на себе си, за да можем да сме полезни на другите."

Когато се научим да сме полезни на себе си, ние постигаме вътрешната си самодостатъчност. Тогава ползата, която допринасяме на другите не представлява размяна на ползи или полза срещу благодарност.

Когато се научим, че човек може да бъде полезен на себе си, оставяме и другите да се научат и сами да решат как точно могат да си бъдат полезни. Ние просто сме с тях, до тях, заедно.

Тогава с какво ще сме полезни на другите? Може би точно с хармонията, за която говори Ина. Хармонията вътре в нас и хармонията с всичко и всички около нас...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек да се спрятели със себеси?

Прятелите са тези които ни познават - знаят кои сме, от къде сме, какво вършим и прощават гршките, които допускаме и се молят за нашето благополучие и спасение и биха положили душите си за нас.

Който от Нас знае това и положи душата си за своя приятел и Бог, ще се сприятели със себеси и своя ближен, а това ще го накара да обича.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да е доволен човек от себе си - това е едно. Развитието предполага преосмисляне на старите модели и неизбежно в някои отношения ще ставаме недоволни от себе си. Как да е в мир със себе си човек - това е друго. Тук може би помага по-широкото схващане за живота. Взаимната обусловеност на нещата води до последствия, над които ние нямаме еднолично власт. Не бива да се терзаем от вини - именно по тази причина. Същевременно това, което зависи или поне изглежда, че зависи от нас, следва да е направено прецизно, тъй като недоволството от себе си, освен поради погрешни претенции за влияние върху света, често възниква и поради непоследователност в собствените дела. Ако човек, без да е импулсивен, внимателно прецени възможностите, консултира се при нужда със сведущи хора и накрая стигне до извод относно някаква насока в живота или нещо по-дребно какво ще прави, следва да даде повече от себе си, отколкото обикновено сме свикнали да даваме. Така при успех ще има заслужено висока самооценка, а даже при неуспех ще е научил повече, отколкото ако е стоял настрана и умозрително си е представял възможните варианти... Разбира се, действеността тук може да означава най-различни неща, вкл. изчистеност от външна активност, ако се касае за практикуване на тихи медитации. :sorcerer:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Че аз, ако не съм приятел на/със себе си ... на кого да бъда? После следват и другите. Ако можеш да бъдеш на себе си приятел, ти ще бъдеш и на другите и ще помагаш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да обикнем себе си, не трябва да се сравняваме с другите.Да бъдем меки,търпеливи и честни със себе си.Да се приемем с качествата и недостатъците си.Все пак недостатъците ни ни правят различни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Анелия! Станимир! :thumbsup2: :thumbsup2:

da si v mir sas sebe si bi bilo 4udesno no nakoi da mi obesni kak se postiga pone az sam taka ystroena 4e vinagi ne sam dovolna ot sebe si i vinagi sam kriti4na kam vsi4ko postignato i napraveno ot men . kak da sam dovolna ot sebe si

Интересен въпрос!

За себе си мога да кажа, че в моментите, когато се налага да сменям рамка или модел на мислене и отношение (Добромир! :thumbsup: ), първо им благодаря, че са ми осигурявали някакви решения и хармония до промяната на обстоятелствата - не ги критикувам. От себе си съм доволна, че съм успяла да забележа нуждата от смяна и се опитвам да намеря хармонията в новите условия. За да избегна критичността към направеното от мен (тя веднага се прехвърля и върху направеното от другите), си казвам, че на това съм била способна в предишния момент, сега съм способна на друго, утре ще съм научила повече - казвам си браво за успехите, на грешките и болките благодаря - те са ценни уроци...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да стана приятел със себе си?

Когато бях по-зелена, бях перфекционист. Няма лошо в стремежа да правиш всичко идеално. Всичко да изучиш, всичко да приложиш перфектно... Човешкото същество не е идеално, идеалите то си ги носи като зародиш. Но в живота не всичко може да се реализира по идеалния начин. И когато това понякога не го постигах, ми носеше разочарование от себе си, терзания, неспокойство, многобройни себеобвинения.

Станах приятел на себе си, когато проумях, че не съм идеална. Когато осъзнах, че макар и носеща божествена частица в себе си, не всичко в мен е божествено и че дори и несъзнателно, правя грешки и че именно те ме учат и имам право на тях.

Когато си простих за това, тогава станах приятел със себе си. Когато се приех с грешките, а не каквато исках да бъда, от тогава съм си приятел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×