Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Кристиян

Енергиен вампиризъм / Психовампиризъм

Recommended Posts

.........

....Сънищата ми ме обърнаха към Бог, един малък жест на Ванга и желание "да се поправя". А от целия този негативизъм, който описах се получи нещо хубаво по едно време. Примерно "таткото" ми крещеше в лицето и държеше нож в ръка, а на мен не ми пукаше. Оперира ме от такъв страх, бих казал.А "обидните думи" започнаха да ми се струват като добри пожелания "Добър ден" , "Дал ти Бог добро".

Също успях да простя за всичко това, и когато някой ми каже "не мога ,това е непростимо" ставам "безчувствена статуя" и не му подарявам съчувствието си. Защото смятам, че всеки си заслужава живота и не харесвам тези, които ми се оплакват, карайки ме да ги съжалявам, защото се изправих сам от "помията". И всъщност , човек избира дали да бъде наранен от хората , а е много егоистично да смята, че може да контролира поведението им. Така, че за мен "духовен" е този, който работи със себе си а тези , които говорят на хората, че са сатани, не са срещали просто сатаната,и няма на какво да ме научат. И тука искам да почета паметта на Ванга, която беше изпратила по един нечакан гост (от родното село село на майка ми), една престилка. Майка ми да я носи, за да я "пази". И това беше, когато бях изгубил всякаква надежда при "таткото". И това, което е Ванга за мен се съдържа в този клип:

http://www.youtube.com/watch?v=9yDqsFFA2lU...feature=related

Това,което не ни убива ни прави по-силни, mecholari. И ти си доказателството. Много харесвам тази песен :feel happy: .

Изобщо това е страхотна тема и съм впечатлена от добрите постинги тук.

Беше ми много интересно,а и полезно да ги чета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Първо искам да благодаря на хората,създали този сайт!Благодаря-много хора имаме необходимост от такъв.

А сега по темата.Моят въпрос е малко по-различен.Истината е ,че аз смятам себе си за енергиен вампир към 1 човек ,а може би той не е единствен.Не искам да виня само себе си,все пак отношенията ни са се развивали доста време ,за да се стигне до тук,но определено постоянно улавям себе си в неща ,мисли,които никак не ми харесват,а трябва задължително да се променя,защото усещам,че душата ми загива.Теоритично не искам отмъщение,зло ,но на практика го правя-завиждам и постъпвам егоистично.Пренасям негативизма си и на другите ми близки.Целият ми начин на мислене и живот се върти около това.Преди обичах,радвах се,желаех добро и го правех,но сега няма и помен от това.Знам,че отговорът е в мен,но вероятно нещо не ми достига.Може би смелост.Дали трябва да се отдалеча от другите и да ги оттърва от себе си,докато се оправя?Може би звучи лигаво-мисля си ,че ако ги обичам ще се справя и без това,но немога.Изобщо от доста време съм доста зле духом и се надявам на съвет.Благодаря ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали трябва да се отдалеча от другите и да ги оттърва от себе си,докато се оправя?Може би звучи лигаво-мисля си ,че ако ги обичам ще се справя и без това,но немога.Изобщо от доста време съм доста зле духом и се надявам на съвет.Благодаря ви!

Да отървеш другите от себе си - не можеш и не трябва. Остави те да решат. Който не е искал да бъде с теб, вече се е отдалечил сам.

Аз мисля, че всеки има такива моменти и те са нормални - нали сме хора, все пак. Понякога моментите се превръщат в периоди, продължаващи месеци и години. Но лошите периоди не могат да продължават вечно, както и добрите. Излизайки от най-тежкия период в живота си, мога да споделя на мен какво ми помогна - книгите и йогата, много добри водачи към отговора, който е в теб :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, chadeli :)

Ще ти споделя нещо преживяно. Имаше период в живота ми, в който само ужасни мисли ми се въртяха в главата, все търсех вината си, чувствах се отговорна за какво ли не. Но постепенно осъзнах, че другите не се интересуват от мен, от моите проблеми. За това започнах да лекувам себе си. Стараех се да правя това, което ми е приятно и ме зарежда с положителни емоции.

Така постепенно започнах да се превръщам във ведър и усмихнат човек. Ние сме отговорни само към себе си. Ако не обичаме себе си, ако не се познаваме, то и другите не можем да познаваме и обичаме. Отговора се крие в самия ти въпрос-

Знам, че отговорът е в мен, но вероятно нещо не ми достига. Може би смелост. Дали трябва да се отдалеча от другите и да ги оттърва от себе си, докато се оправя?

Понякога е нужно да се откъснем от останалите, за да подредим своя свят, да разберем първо себе си.

:3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Първо искам да благодаря на хората,създали този сайт!Благодаря-много хора имаме необходимост от такъв.

А сега по темата.Моят въпрос е малко по-различен.Истината е ,че аз смятам себе си за енергиен вампир към 1 човек ,а може би той не е единствен.Не искам да виня само себе си,все пак отношенията ни са се развивали доста време ,за да се стигне до тук,но определено постоянно улавям себе си в неща ,мисли,които никак не ми харесват,а трябва задължително да се променя,защото усещам,че душата ми загива.Теоритично не искам отмъщение,зло ,но на практика го правя-завиждам и постъпвам егоистично.Пренасям негативизма си и на другите ми близки.Целият ми начин на мислене и живот се върти около това.Преди обичах,радвах се,желаех добро и го правех,но сега няма и помен от това.Знам,че отговорът е в мен,но вероятно нещо не ми достига.Може би смелост.Дали трябва да се отдалеча от другите и да ги оттърва от себе си,докато се оправя?Може би звучи лигаво-мисля си ,че ако ги обичам ще се справя и без това,но немога.Изобщо от доста време съм доста зле духом и се надявам на съвет.Благодаря ви!

Може би обръщаш твърде голямо внимание на отрицателните страни на характера си, на отрицателните следтвия от твоето поведение. Това, че си ги забелязал и желаеш да ги промениш е хубаво, но то може да стане само когато откриеш и подсилиш положителните страни в себе си. Приеми това което си - и доброто и лошото. Първото за да го проявиш, а второто за да го трансформираш. Без да си приел лошото като част от себе си и да поемеш отговорността си за него (имам предвид отговорността пред себе си), няма как да се промениш. В действията си (думите, мислите, желанията) изхождай от това, което искаш да бъдеш, а не от това което смяташ че си (защото това което си в действителност - добрите и отрицателните качества, които притежаваш - много малка част от хората могат с точност да определят). Замени "не искам да бъда....." с "искам да бъда ......." и се опитвай колкото се може по-рядко да забравяш да постъпваш според това си намерение. Казвам "да не забравяш", защото един от основните проблеми идва точно от невниманието, което те връща към старото ти "аз", това което искаш да промениш. Сигурно ще ти се случва да забравяш какъв искаш да бъдеш и сигурно след това ще съжаляваш, но това е в реда на нещата стига всеки път да опитваш отново, без да се притесняваш, че опитите са станали твърде много. Човек е такъв, какъвто се чувства. Използвай миговете когато усещаш доброто в себе си и си ги спомняй, когато чувстваш безсилие, защото те са светлинката в мрака.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да ви благодаря за съпричастността и за това ,че не ме съдите,а също и за вниманието,което ми отделихте.Бих искала да попитам Станимир,как да приема лошите си черти ,а и тези на околните ,без да ги критикувам,макар че ,като се замисля,днес успях да се справя с това и вие също ми помогнахте.Знаете ли как стана?Виждам човек на улицата,в който нещо не ми допада,но си спомням ,че и у мен има несъвършенства (доста)и вероятно това е причината да ги забелязвам и извън себе си.Но погледнах с малко повече разбиране и дори състрадание,което мисля ,че е ключово в решаването на този проблем.Това да знаем,че не сме застраховани да бъдем добри или красиви и т.н. през цялото време,че е добре да използваме моментите,в които можем да бъдем такива и да държим на тях.Така ги стимулираме и те се увеличават.Това на теория го знам и дано имам сили да го защитя!Сега поне знам,че ако някой ми се стори лош и аз бих могла да бъда,била съм и вероятно не за последно.Затова по-добре да погледна с разбиране.Така е по-лесно и на себе си да простя.Ако не мога,то тогава да се съсредоточа над себе си,докато успея.Много ви благодаря! Дори само интересът ви много ме стопли и обнадежди!Дано още някой с този проблем чете и дано се справи!Успех на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Първо искам да благодаря на хората,създали този сайт!Благодаря-много хора имаме необходимост от такъв.

А сега по темата.Моят въпрос е малко по-различен.Истината е ,че аз смятам себе си за енергиен вампир към 1 човек ,а може би той не е единствен.Не искам да виня само себе си,все пак отношенията ни са се развивали доста време ,за да се стигне до тук,но определено постоянно улавям себе си в неща ,мисли,които никак не ми харесват,а трябва задължително да се променя,защото усещам,че душата ми загива.Теоритично не искам отмъщение,зло ,но на практика го правя-завиждам и постъпвам егоистично.Пренасям негативизма си и на другите ми близки.Целият ми начин на мислене и живот се върти около това.Преди обичах,радвах се,желаех добро и го правех,но сега няма и помен от това.Знам,че отговорът е в мен,но вероятно нещо не ми достига.Може би смелост.Дали трябва да се отдалеча от другите и да ги оттърва от себе си,докато се оправя?Може би звучи лигаво-мисля си ,че ако ги обичам ще се справя и без това,но немога.Изобщо от доста време съм доста зле духом и се надявам на съвет.Благодаря ви!

Как така ще си вампир, глупости! Та ти си човек. И от поста ти личи колко много обичаш хората. Нормално е не винаги да сме в кондиция. Аз не познавам никой в перманентна такава.

Като ти се случи да ти падне нещо тонуса, рецептата е една простичка усмивка. :harhar:

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

днес успях да се справя с това и вие също ми помогнахте.Знаете ли как стана?Виждам човек на улицата,в който нещо не ми допада,но си спомням ,че и у мен има несъвършенства (доста)и вероятно това е причината да ги забелязвам и извън себе си.Но погледнах с малко повече разбиране и дори състрадание... имам сили да го защитя!...Така е по-лесно и на себе си да простя.

Много ви благодаря! Дори само интересът ви много ме стопли и обнадежди!Дано още някой с този проблем чете и дано се справи!Успех на всички!

:thumbsup::feel happy:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За пръв път пиша,защото търся помощ а не мнения по въпроса.До 18г. си възраст бях неосъзнат енергиен крадец.Тогава никъде не се срещаше"психовампиризъм".Проф.Р.потвърди състоянието-много рядко срещан вид доброкач.анемия.Изпълних всички негови препоръки.Дотук беше той.До там беше учил човека.После ясновидката А.../предпочете да си пишем/Да не мислите че в далените1993-1997г.всеки имаше Интернет.ми обясни всичко-че трябва да се контролирам сама.В днешния стресов живот все по-рядко го правя.Но полагам неимоверни усилия.Но като ми причернее...Като ме хване един бяс от живота въобще.Куче,котка,хора и други мърдащи-всичко под ножа.Смуча и съжалявам.Само скитниците/не знам защо/се усещат веднага.Почти невъзможно е да им застана в гръб.Моля хора,които ги изнервям да не се мъчат по-нататък!Знам,че си утежнявам кармата,сама си провалям съществуването.Всичко знам!!!Спирам да се занимавам с хора,защото някои са ми много близки.Започва другия проблем-ел.уредите се повреждат,спират часовниците,всичките ми домашни животни умряха...Тъпо ми е да съм в омагьосан кръг.Ако при вас е временно при мен е за цял живот.Трябва да сложа край на това.Но как?В този случай Лазарев казва,,Включила си програмата за самоунищожение.Веднага я изключи"Правя го и всичко край мен е розово.Киприяни,молитви,трънки...Всичко отново се повтаря.Докога?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

nikolet7 Публикувано на Днес, 13:23

"Трябва да сложа край на това.Но как?В този случай Лазарев казва,,Включила си програмата за самоунищожение.Веднага я изключи"Правя го и всичко край мен е розово.Киприяни,молитви,трънки...Всичко отново се повтаря.Докога?!"

"Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителя по този въпрос дава следните разяснения (21): "Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях; то се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Или стомахът не е свършил работата си както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчните системи, неразположението веднага изчезва. Забелязано е хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесие".

Дишането усилва волята. Това е много понятно, защото за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употреби силна воля, постоянство; така той я калява. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейност и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля.

Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно и от друга страна, те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва. Всяка нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителя по този въпрос казва така (19): "Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите".

Източник: Акордиране на човешката душа / Нещо от учението на Учителя за дишането, изд.2000 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

nikolet7, основното което трябва да разбереш е, че от твоето собствено психическо състояние зависи какви енергии ще се обменят между тебе и останалите хора. Ако както твърдиш, "смучеш" енергия от хората около себе си, бъди сигурна, че едновременно с това и отдаваш такава. Ако самата ти си с положителна психична нагласа, на мястото на енергията която "вземаш" от другите хора ще отдадеш част от своята и ако тази енергия е положителна, тя не само че няма да предизвика отрицателна карма, а напротив. Изгради си нагласата, че ти също отдаваш енергия на останалите, не се страхувай, че по този начин няма да остане за теб, създай една положителна атмосфера около себе си, създай я от самата себе си; Законът ще ти възвърне точно според това което си отдала. Ако видиш, че някой се чувства неудобно в присъствието ти, просто го остави, но в никакъв случай не се обвинявай. Причините могат да бъдат най-различни. Твоята отговорност (наречи я кармична ако искаш) се свежда до качеството на собствените ти чувства, мисли, намерения, светоглед, отношение към останалите. Ако те носят положителна вибрация от духовна гледна точка, значи всичко е наред. Силната ти психична енергия може да предизвиква смущения в тези с които си в близост и дори в електроуредите, което безспорно създава трудност и за теб самата, но главното е ти самата да останеш спокойна, да не се страхуваш, да не се обвиняваш, да не съжаляваш/отричаш позицията в която се намираш. Потърси начин да използваш целесъобразно енергията която се е натрупала в тебе. Всъщност говориш за психовампиризъм, но аз имам чувството, че проблема идва от енергията която ти самата отдаваш на другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

nikolet7 Здравей!

.Трябва да сложа край на това.Но как?В този случай Лазарев казва,,Включила си програмата за самоунищожение.Веднага я изключи"Правя го и всичко край мен е розово.Киприяни,молитви,трънки...Всичко отново се повтаря.Докога?!

Всичко наистина от теб зависи. Просто повярвай, че си светло същество и целенасочено прави добринки, без отплата. Усмихвай се на живота, за да ти се усмихва и той. А за хора, които ти се ядосват, ами техен проблем, не го взимай навътре. Може би и те трябва да променят нещо в себе си... Всички си имаме бясчета, но като ги опознаем те започват да ни служат... Преди да се ядосаш на някого вдишай и издишай дълбоко и помисли-Струва ли си да наказваш себе си, за грешките на другите?... :thumbsup::P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата. Буквата не е знание. Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма. А правилният живот не седи във формата, но в постъпките. Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин. Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.

Или да вземем пеенето. Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, че нещо не е станало по неговото желание и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се появява желание да пее.

Всъщност хората не знаят как някой път сами създават своите неприятности. Например, един мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее. Мъжът си казва:»Какво се е разпяла?» Веднага му идва в ума една лоша мисъл. Кое е по-хубаво – да пее или да не пее? Той й казва: «Трябва да работиш.» Но работата иде след пеенето. А понякога човек може да работи и да пее. Мъжът трябваше да каже: «Слава Богу, че тя свири на пианото и пее!» Като стане от пианото, тя ще го посрещне по-весело и разговорът им ще бъде по-разумен. "

Източник: Към Извора/ Срещата на Любовта, изд.ББ,2002 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Незнам дали има ''вампири''...едва ли, енегии можеби.

Дали дишането ,позитивизма, спокойствието...

са достатъчни за предпазване от такива негативни енергии ?

Ще кажете любовта ;)) според мен малко вероятно

мисля си че човек трябва да е силен психически и да не му пука много много.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, силата е от значение. Ако любовта е слаба, а злината отсреща - силна, защитата се пробива.

Много хора се мислят за добри и справедливи, но в дълбоката си същност съвсем не са такива. Има подтиснати неща - гняв, страх, вина, комплекси, които макар неосъзнати, съвсем реално пречат. Възможно е подсъзнателно такъв човек да иска да бъде раняван и наказван, чувствайки се виновен. А Кумчо Вълчовците, зад маската на заслужено раздадената справедливост само това и чакат, те инстинктивно добре се ориентират и се възползват.

Възможно е този човек да е страдал и по тази причина той самият да се е превърнал в Кумчо Вълчо. Нали този свят е за тези, които са по-силни и могат да оцеляват.

Човек, който не е нахранен с Любов - а Любовта е нужна от утробата до смъртта, той намира заместител - под формата на чужда енергия. Да, ние имаме нужда да обменяме енергия с другите и когато не ни дават доброволно от сладката енергия на Любовта, може да си вземем насила каквото можем... А безкористната Любов извиква добри чувства. Ако ние храним другите с Любов, ние самите също ще бъдем нахранени. Тогава енергиите между нас ще се обменят доброволно и никой няма да е ощетен, а ще спечели.

Колко важно е човек да не бяга от истинската си същност, да я разбере и приеме, да си прости, да се обича. Тогава ще е готов да разбира и прощава, да приема и обича другите.

Нужно е също да развива и усилва добродетелите си, тогава ще бъде приеман и обичан и ще има защита. У всеки човек има Добро и то ще бъде привлечено от Доброто у другия. Но нека това Добро да е наистина силно и чисто.

Не става за ден-два работа. Предполагам, че такъв човек може да лекува разкъсаната аура на другите, да ги научи да се хранят правилно с енергия.

Чела съм и това е съвсем логично, че в енергийни вампири се превръщат хора, които са били жертви на енергиен вампиризъм. От тях енергията изтича и те на свой ред, често несъзнателно и спонтанно, зареждат батериите от други. Предполагам, че всеки нормален човек, довел се до крайно изтощение и липса на енергия, временно е възможно да се окаже в ролята на енергиен вампир, просто енергията спонтанно потича от източника към приемника поради разликата в налягането, концентрацията или както искате го наречете.

Смятам, че би било уместно да посочим другите естествени източници на енергия. Възможно е да са споменати по-горе, но нямам възможност да проследя темата.

Започвам от най-елементарните: сън, чиста и пълноценна храна, положително мислене, медитация или молитва, дишане. Дали средата е добра в енергийно отношение, имам предвид хората от близкото обкръжение дали не ни изтощават по някакъв начин и дали енергетиката вкъщи и на работното място е добра?

Ще бъде от полза да допълним този списък. Смятам, че тази информация би била много полезна за хора, които се страхуват и им е съвестно, че са стигнали дотам да черпят енергия от други. Ако енергията се набавя по чист начин, ще отпадне нуждата от директното й изсмукване от други хора.

Е, чела съм и за такива енергийни вампири, които просто се опияняват от излишъка на енергия, от чувството за сила и превъзходство. Такива не зная как може да се вразумят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Който пие - плаща."

Да си припомним, че за употребата на енергиите се държи строга сметка. Тези, които злоупотребяват с чужда енергия независимо под каква форма - може дори да е храна, пари, чувства, време... и т.н. нека се запитат дали са готови да платят принудително в даден момент за употребеното, което не е дадено даром и от сърце. Плащането може да е с жизнена енергия, пари, време, болести, разбити отношения... по какви ли не начини, все неприятни и все нежелани. Народът е казал:

"На чужд гръб и сто тояги са малко."

Когато ние държим тоягата в ръката си, нека си представим, че налагат нас или някое от скъпите ни същества. Ще посегнем ли за удар тогава?

Пациентка преди време сподели с мене мъдрост, която е научила от майка си:

"Сложи ножа първо на себе си!"

Тези думи просто ме поразиха със силата си. Ние не бива да съдим никого, защото ако сме на негово място, може и по-зле да постъпваме. Ние не бива да раняваме никого, защото ако сме на негово място, много ще ни заболи. Ние сме ЕДНО. И:

"Кой каквото прави, на себе си го прави!"

Нека бъдем разумни и добри. В злото няма разум, няма печалба, няма щастие, няма нищо хубаво. Живот, изживян без добрина, е напразен.

Ето решение. Има думи на Беинса Дуно, които преди много години отвориха сърцето ми за Учението на Бялото Братство:

"Доброто е магия, която превръща отрицателните сили в положителни!"

Бог е едно колективно произведение на всичките разумни в света. В най-разумното Бог ще се прояви. Бог е колективно проявление. В сърцето, онова, което можете да почувствувате, то е пак Бог. В постъпките пак е едно колективно проявление. И в колективната мисъл, която се проявява, то е Бог, и в колективните чувства, то е пак Бог в тебе, ти и Той се проявявате. Колективните постъпки, в които ти се проявяваш, то е пак Бог, и там Бог се проявява. Ако ти в мислите не може да видиш Бога, никъде не може да Го видиш. Ако и в колективните чувства и постъпки не може да Го видиш, никъде не може да Го познаеш. Затова Сократ е казал: „Познай себе си, за да познаеш света!“

Никакво оръжие няма осигуровка. Каквото и оръжие да употребиш против мене, когато Бог се проявява, туй оръжие няма да успее, защото колективните мисли, колективните чувства и колективните постъпки, това е Божественото, там е великият закон, на който всички велики същества еднакво мислят, еднакво се подчиняват и всичко вършат от любов, не от насилие.

"Идете при чистите извори"

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Паразитната същност се проявява на всички нива: физическо, енергийно и ментално. Самият факт, че говорим за паразитна същност на монадата, означава, че нейният духовен аспект все още не е проявен. В зависимост от типа на жертвата може да преобладава една или друга форма на паразитизъм.

1.

ФИЗИЧЕСКИЯТ (БИТОВ) ПАРАЗИТИЗЪМ се проявява като устрояване на собствения бит и набавяне на различни жизнени блага за сметка на другите – родители, „приятели”, съпруг/а. Той се проявява в чувство на дискомфорт при извършване на нещо с цел пряка или косвена лична изгода. Битовата форма на паразитизъм е най-често срещана, особено при използването на „приятели”. Идеалната маскировка предразполага човек да предложи сам помощта си, без излишни молби. Наблюдавал съм няколко подхода за маскировка.

* Умело използване на думите „ние”: това, което се прави, се прави за нас. Впоследствие се оказва, че направеното е за Витя А и за никого другиго.

* Пресметливо дозиране на театрални жестове на безкористност, оставящи сигурна следа в паметта на жертвата: „Но как да не помогнеш на такъв човек?”

* Демонстративност. Всяко обществено-полезно действие се изпълнява с такъв вид, че да бъде оценено по достойнство и да достигне до възможно повече хора.

* Ласкателство. „Колко прекрасно, блестящо, великолепноти стои това!” (Следващият път това трябва да направиш ти).

* Изнудване или депресивен шантаж. Ако жертвата откаже да се подчини на молбите-заповеди, Витя А придобива такъв нещастен вид, сякаш е умряла майка му. Съвестта не позволява да се причини на човека подобно страдание заради такава дреболия.

* Симулация. Когато Витя А се окаже принуден да свърши неприятна работа, при него започва пристъп на прословутата мигрена или му се разтуптява сърцето, така че той се оказва очевидно неработоспособен.

* Самонараняване. Например когато трябва да работи в градината, случайно порязва дланта си с ножа. Ако трябва да работи с чук, случайно ще удали палеца си. „Ах, толкова съм непохватен...”

Форма на маскировка, е играта на Витя А да обявява сам себе си, например, за Генерален Секретар и да събира около себе си (в условията на провинциалната общност) група от „приятели”, които (като сомнамбули) да осигуряват комфортното съществуване на своя духовно-политически лидер, официално освободен от каквито и да е обществени ангажименти.

Физическата плоскост е не по-малко пълноценно ниво на проявление от всяко друго. И тенденциите, проявяващи дадена монада на физическо ниво, се проявяват и на другите плоскости. Казано по друг начин: „По делата им ще ги познаете”.

2.

ЕНЕРГИЙНАТА ФОРМА НА ПАРАЗИТИЗМА (ВАМПИРИЗМА) се проявява в целенасочено и насилствено превключване на съзнанието на човека към личността на мага, запълване на съзнанието на човека с личността на мага. Това превключване може да произлиза от сферата на съзнанието и да работи на нивото на подсъзнанието. Забележка. Насилието, а така също и широко използваните лъжи за целите на манипулацията на съзнанието на жертвата, са характерни признаци, отличамащи енергийния и менталния вампиризъм от естествено-йерархичните включвания.

Особености на енергийния вампиризъм

При минимално количество лица, използвани за довнори, Рационално е използването на индивиди със силна енергетика. Като правило, те винаги имат по-силна енергетика от тази на приемателя. Поради това Витя А не може да играе ролята на воин, който идва и открито „взима своето”; той прилича на плесен, която неусетно обгръща жертвата и тихо се грани с жизнените й сокове. Несъвършенството на този тип енергообмен се състои в бедните му компенсаторни възможности: внезапното и самоволно отключване на донора предизвиква пълно „обезкръвяване” у Витя А, която се проявява на психическо ниво под формата на дълбок стрес, депресия и т.н.

Превключването на съзнанието на човека върху собствената личност Витя А постига с помощта на изпълнени със страсти удивителни разкази за СЕБЕ СИ – своите юношески похождения, своите духовни преживявания, своя жизнен опит, своите пътешествия, накратко – за себе си под всякаква форма. Благодарение на това слушателят осъзнава с какъв „невероятно добър приятел” го е срещнал животът. Непосредствена задача, към които Витя А пристъпва при първия подходящ случай и без такъв, е „магическата хипноза” на жертвата.

Магическата хипноза осигурява повишение на ценностния потенциал (оценка) на приемателя в съзнанието на жертвата при свеждане на „непроизводителните разходи” до минимум. Този процес се определя като хипнотичен, когато постига без каквито и да било практически (невербални) усилия от страна на Витя А, потвърждение на неговата „забележителност”. Същността на магическата хипноза се състоя в това да се накара жертвата „да забрави”, „ да не помни” нещо очевидно: че реалната ценност на човека се определя не от неговия рекламен образ за „себе си”, а от неговите ежедневни действия. С помощта на такъв изкуствено създаден авторитет се постига една или друга степен на постоянен контрол над входа в съзнанието на жертвата.

Хипнотичният сеанс се съпровожда с мощна емоционално-енергийна поддръжка. Тя не представлява усилие за Витя А, тай като, както ще видим по-нататък, разказите за „СЕБЕ СИ” му служат не само като средство за въвеждане в транс, но представляват и връх в неговия духовен живот. За кратък период от време Витя А влага всичко от себе си. Може да се окаже, че подобен енергетичен обмен е несъвместим с енергийния паразитизъм. В областта на магическите взаимодействия от слабия се отнема, а към силния се прибавя: по-силната енергетика „добавя” слабата към себе си. Поради това по време на атаката магът поставя всичко на една карта: ако се окаже, че силата му в този момент отстъпва на силата на противника, тя просто ще се прибави към последната.

Постигнал тази задача, хипнотизирането на жертвата, Витя А пристъпва към ескалацаия на фантастичния образ за „СЕБЕ СИ”: изкуствена любов към себе си, изкуствена дружба, изкуствена привързаност, изкуствена съпричастност към своите действия. Витя А включва в човека матрица с емоционална насоченост, заставяйки го да му отдава „най-хубавите цветове на душата си”. Така самият Витя А заема постоянно, обезпечено с положителни емоции, място в съзнанието на човека; на човека му става приятно да прави Витя А обект на своето съзнание. С други думи, човек се превръща в негов постоянен „донор”. Така, концентрирайки върху себе си енергийния, менталиня и духовния потенциал, мъртвецът превръща хората в мъртъвци, в специализирани „роботи”.

По-нататъшната енергийна обработка, на която Витя А подлага своята жертва, се състои в ограничение на контактите й с други хора. Жертвата трябва да храни само Витя А. Това става чрез планомерно промиване на мозъка на жертвата с „програмата НИЕ”. Съществуваме само ние, две големи фигури с египетски релеф, наоколо – незначителни хора. Те са нищо и не заслужават сериозно отношение към себе си. А ние да плуваме в бушуващото от страсти море... А накъде? Това изцяло зависи от типа на жертвата – ще отидем, където пожелаете...

3

МЕНТАЛНИЯТ ПАРАЗИТИЗЪМ се проявява в две форми: действителен паразитизъм и вампиризъм.

МЕНТАЛНИЯТ ПАРАЗИТИЗЪМ се характеризира с отсъствието на концептуално направление на съзнанието, позволяващо на човека да остава самия себе си, в безкраен кръговрат от мнения. Менталният паразит приема подобен хамелеон за тактическо изгодна ментална окраска. Неговите възгледи, убеждения, идеали отразяват точно всички изменения в течението на жизнените ситуации. Това е концептуално-безпринципно същество.

МЕНТАЛНИЯТ ВАМПИРИЗЪМ, обратно, се състои в насилствено натрапване на жертвата на своя стил на мислене, на своя „тип вибрация”: по този начин самата жертва усилва вибрацията на мага. Възниква мини-егрегор, начело на който стои магът.

Изглежда, че менталният паразитизъм и менталният вампиризъм са несъвместими. Това не пречи на Витя А прекрасно да съчетава в себе си и давта типа качества. Това положение на монадата в еволюционния спектър има две последствия, които определят особеностите на нейната ментална активност.

Първо, едва открил за себе си тайнствата на менталната сфера на съзнанието, за Витя А те са висши и той приема това за духовност. Второ, като същество, едва получаващо достъп до тази сфера, той все още не я възприема достатъчно дълбоко и сериозно. Поради това висшата форма на съзнателните действия за него представлява игра. От първото следствие произтича нездравата страст към Самиздат: Витя А счита, че от книгите може да се извлече пълноценно „духовно знание”. Още повече, разказвайки прочетеното, той смята, че „изпълва със Знание” слушателя. Поради това умението да чете създава у него истински „комплекс за пълноценност”. Така, прочитайки "Путешествие сознания" на Сатпрем, а след това и "Приказки за силата" на Кастанеда, той буквално е готов да поеме обучението на ученици.

Както и може да се очаква, всички книжовни духовни прозрения (които могат да създават изключително положително впечатление у хората) от близък поглед се оказват безмислено преувеличени баналности; но тази ментална недостатъчност не пречи на Витя А да бъде най-добрият маг и дори превъзходен ментален вампир.

Всъщност магията е преди всичко енергетика, а менталното ниво, и в частност менталният вампиризъм, е едно от средствата за достигане на енергийните цели.

Менталният вампиризъм има две форми: остра и хронична.

Острата форма представлява пряка ментална агресия, съпровождаща се с мощна емоционално-енергийна поддръжка. Целта на този „блицкриг” е да произведе максимално разрушение в концептуалната организация на противника и да се задържи в превзетия участък, от който след това чрез планомерна агресия да превземе и останалата „ментална територия” (чрез хроничен ментален вампиризъм).

Острият ментален вампиризъм може да бъде ефективен в случай, че жертвата не се противопостави ментално на мага или е по-слаба в ментално отношение от мага. За да се използва като основен метод, острият ментален вампиризъм има нужда от оригинално структурирана концепция с висока степен на неуязвимост.

Тъй като Витя А не разполага с такава, острият ментален вампиризъм му служи само като спомагателно средство, повишаващо неговия ценностен потенциал в съзнанието на жертвата, освен това този метод може да се използва само при жертви с „висша степен на посвещение”.

Техниката на хроничния ментален вампиризъм не се нуждае от специален концептуален апарат и поради това Витя А я прилага към всички жертви без изключение. Трябва да се отбележи, че тази техника той владее виртуозно.

Хроничният ментален вампиризъм, така нареченото „промиване на мозъка”, е планомерна промяна на менталните програми на жертвата – на нейните възгледи за живота, за хората, за събитията и т.н., и последващата им замяна с менталните програми на мага.

За разлика от острата ментална агресия, отправена към съзнанието на жертвата, хроничното препрограмиране е значително по-фин процес, който може изобщо да не засегне съзнанието, действайки, например, чрез „неотнасящи се до въпроса” лирични отклонения, „случайно” припомняне, разяснения, умело поставен на леки акценти и т.н., тоест формиране на необходимия образ директно на ниво подсъзнание, извън съзнателния контрол.

Ефективното пълно промиване на мозъка е възможно само в условията на относителна интелектуална изолация на жертвата ("нямам с кой да си кажа една дума"). Такива условия магът получава чрез: а) избор на подходяща жертва; б) усилен контакт с нея; в) програма НИЕ.

Преди започване на „работа”, към всички жертви се прилата остър вампиротест", в хода на който се изясняват менталните характеристики на „партньора”: общо ниво, концептуална ориентация, вкусове, слаби страни и т.н. Резултатите от този тест определят по-нататъшните форми на ментален контакт с жертвата – вампиризъм или паразитизъм. Ако жертвата няма концептуална основа или има слаба такава и се поддаде на вампиро-теста, Витя А постига успех по направление на вампиризма.

Ако концептуалната основа на жертвата е по-силна от структурата на вампиро-теста, възниква въпросът: Как Витя А може да привлече към себе си чуждата концептуална основа, без да стане при това жертва на менталния вампиризъм на неговия притежател?

Работата е там, че менталният (както и енергийният) вампиризъм е напълно невъзможен, ако магът не го приема на сериозно. Това е една от най-добрите форми на магическа защита. Витя А притежава такава естествена защита. Той играе. Играе с думите така, както играе с хората, и концептуалната насоченост на неговото съзнание е изцяло обусловена от изискванията на настоящия тактически момент; възприемайки своята концептуална основа като средство, той се и отнася към нея като към средство. Средствата се променят в зависимост от обстоятелствата, тоест – от типа на жертвата.

Приемането на чужда концептуална основа за него не представлява особен труд, тъй като той, подобно на амеба, няма свое Аз. Сложните ментални построения, заявления за каквито и да било окултни и духовни цели и т.н., служат на черния маг само като методи за въздействие върху съзнанието на хората, поради което тези средства изцяло се определят от типа на жертвата. Слаб тип? Прекрасно! Силен тип? Още по-добре!

Приемането на чужда концептуална основа представлява класически пример за уловка от страна на мага, отвличащ вниманието на силната жертва: последното се нарича псевдолидерство. Под прикритието на пдевдолидерството магът се прокрадва към жертвата и пристъпва към бързо и деловито оплитане на жертвата в паяжината на магическата хипноза. Така той получава власт над нея и придобива нейната сила.

Да се запитаме: защо Витя А се стреми към сила? Съвършено ясно е, че той не може да има каквито и да е неизменни идеали от ментален, а още повече от духовен порядък, за осъществяването на които да тази сила би могла да бъде изплозвана.

Силата му е необходима, за да увеличи способността си за самонаслаждение. Това, за което в крайна сметка служи цялата тази игра на думи и което за него има реално, живо и трепетно съдържание – това е самонаслаждението.

***

"Блеск и нищета магов", Владимир Данченко

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако както твърдиш, "смучеш" енергия от хората около себе си, бъди сигурна, че едновременно с това и отдаваш такава. Ако самата ти си с положителна психична нагласа, на мястото на енергията която "вземаш" от другите хора ще отдадеш част от своята и ако тази енергия е положителна, тя не само че няма да предизвика отрицателна карма, а напротив. Изгради си нагласата, че ти също отдаваш енергия на останалите, не се страхувай, че по този начин няма да остане за теб, създай една положителна атмосфера около себе си, създай я от самата себе си; Законът ще ти възвърне точно според това което си отдала. Ако видиш, че някой се чувства неудобно в присъствието ти, просто го остави, но в никакъв случай не се обвинявай. Причините могат да бъдат най-различни. Твоята отговорност (наречи я кармична ако искаш) се свежда до качеството на собствените ти чувства, мисли, намерения, светоглед, отношение към останалите. Ако те носят положителна вибрация от духовна гледна точка, значи всичко е наред. Силната ти психична енергия може да предизвиква смущения в тези с които си в близост и дори в електроуредите, което безспорно създава трудност и за теб самата, но главното е ти самата да останеш спокойна, да не се страхуваш, да не се обвиняваш, да не съжаляваш/отричаш позицията в която се намираш. Потърси начин да използваш целесъобразно енергията която се е натрупала в тебе. Всъщност говориш за психовампиризъм, но аз имам чувството, че проблема идва от енергията която ти самата отдаваш на другите.

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата по принцип е интересна за мен, въпреки това не си направих труда да прочета всичко, но донякъде нямам и време да го сторя. Но ми направиха впечатления някои неща, за които искам да узная повече.

Казвате, че енергийните вампири изглеждат добре, привличат те, и те карат да се чувстваш виновен(донякъде), да обвиняваш себе си, че не си прав, изцеждат ти силите и прочее. Как се наричат хората, които имат хипердостиг на енергия и им е кеф енергийните вампири да пият от тях? Защото съм срещала такива хора, имат супер много енергия и им е по-добре някой или с по-слаба енергия или енергиен вампир да изтиска известна доза енергия от тях, която по принцип те не използват.

Друго, което ме интересува е ако попаднеш на такъв човек, който по този начин те изсмуква, как да преодолееш 'зависимостта' от него. В смисъл такъв познаваш някой такъв и колкото повече се срещате толкова повече ти свикваш с него, с изстискването, с обаянието, с играта му с теб и донякъде се чувстваш зависим. Какво следва.. Как се отдръпваш, без това да има поражения върху психиката ти или върху душата ти?

Благодаря предварително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Енергията е с различно качество, с различна честота на вибрация. Това качество е взаимообвързано с нашето настроение или емоционално състояние. Дори и да имаме много енергия „в наличност“, енергийния вампир не може да се ползва от нея, ако тя е с високо качество, затова той трябва да понижи нашия тонус, да повлияе на настроението ни. Изпитването на определена емоция е отдаване на енергия. Разликата между различните емоции е, че при положителните човек отдава енергия без да се съпротивлява и отдадената енергия бързо се възстановява. Това е така за всяко доброволното даване, въпреки че в същото време отдаващия енергията (изпитващия по-възвишени емоции) може и да не го осъзнава, т.е. думата „доброволно“ в случая не е съвсем точна. При отрицателните емоции имаме съпротивление от страна на изпитващия ги, той не желае настроението в което е изпаднал. Решението е човек да не се поддава на отрицателни емоции или да не влиза в контакт, доколкото е възможно с хора в присъствието на които чувства, че емоционалния му баланс силно се нарушава.

Като се замисля ми идва наум следното: От гледна точка на „вампира“, той може да предизвиква състоянието в жертвата си съзнателно или несъзнателно. Когато имаме съзнателно предизвикване на отрицателни чувства в жертвата, в тези случаи „вампирът“ изпитва положителни (за самия него емоции), примерно задоволство, гордост, чувство за власт и контрол. При несъзнателния „вампиризъм“ и двамата изпитват отрицателни емоции. В този случай „вампирът“, самият той изпитвайки примерно тъга, отчаяние или песимизъм, предава емоционалното си състояние на жертвата и в резултат на обединяването на двете емоционалното чувството се усилва. Това е често срещано. Значи при съзнателния „вампиризъм“, извършителят е в по-високо емоционално състояние от това на жертвата. Той всъщност не използва енергията на жертвата, както в случая с несъзнателния „вампиризъм“, енергиите им не съответстват. Насищането идва от чувствата за власт, за превъзходство, а не точно от енергията на жертвата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това ми напомня на 'садизъм'. Причиняваш съзнателно болка(психическа или физическа) някому и ти е кеф от това. Говоря за съзнателен вампиризъм... Един вид излиза, че садистите са енергийни вампири, а мазохистите, търсят енергийни вампири :o

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това ми напомня на 'садизъм'. Причиняваш съзнателно болка(психическа или физическа) някому и ти е кеф от това. Говоря за съзнателен вампиризъм... Един вид излиза, че садистите са енергийни вампири, а мазохистите, търсят енергийни вампири :o

Друго, което ме интересува е ако попаднеш на такъв човек, който по този начин те изсмуква, как да преодолееш 'зависимостта' от него. В смисъл такъв познаваш някой такъв и колкото повече се срещате толкова повече ти свикваш с него, с изстискването, с обаянието, с играта му с теб и донякъде се чувстваш зависим. Какво следва.. Как се отдръпваш, без това да има поражения върху психиката ти или върху душата ти?

Всяко физическо действие има енергийната си основа и да, садистите са енергийни вампири. Мазохистите вероятно също са в някакъв смисъл - те се хранят с енергията, която отдава садистът. Садо-мазо отношенията не са от най-хармоничните и вероятно са въпрос на надмощие - енергията отива при по-силния. Това са си само мои размисли.

Важно е обаче, че вампирите по правило са несъзнателни. Всеки човек е изпадал в състояние на енергиен недостиг, за кратко или по-дълго време, усещането е крайно неприятно и сигурен показател за него е, че всичките ни роднини, приятели, познати изчезват от хоризонта - спасяват се бързо от нас. С това намерих отговор на въпроса си защо в най-тежките си моменти съм оставала най-сама - хората действат изключително интуитивно и не им е необходимо да знаят принципите на вампиризма, за да го практикуват или да се предпазват от него.

Другото, което ми е направило впечатление, е, че хората, които най-активно практикуват вампиризма - да ги наречем хронични вампири, изобщо отказват да приемат тази идея. Опитай да обясниш на един вампир какво прави - нямаш никакъв шанс да стигнеш до него, с каквито и да било доводи. За хората, които страдат от енергиен дефицит, вампиризмът е някаква форма на живот и да признаят това пред себе си означава да се изправят пред много по-сериозните проблеми, които са довели до възникването на това състояние. А те са стигнали до това положение именно защото не желаят да си решават проблемите.

Как преодоляваш зависимостта... много лесно. Като осъзнаеш, че общуването с даден човек те изцежда, че поради унифицирането на емоционалното състояние (това, което Станимир много добре е обяснил в горния пост) проблемите на другия човек започват да настъпват в твоя живот, това действа доста отрезвяващо. Проблем може да бъде чувството на вина - да оставиш човека в беда. Дълго време съм мислела така, имам приятели в такова положение от години. Видях, че комуникацията с тях е просто преливане от пусто в празно - безкрайно предъвкване на едни и същи неща, човекът не желае да промени нищо в себе си, но желае безкрайно да ме занимава с проблема си. И това не води до нищо добро нито за мен, нито за него - защото разрешението на всички проблеми е в самия човек, а той най-добре може да го разбере, когато остане насаме със себе си. Не можем да помогнем на някой, който не желае сам да си помогне, и не сме отговорни за проблемите му - това е отправната точка. Откъсването от такъв човек действа доста освежаващо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Проблем може да бъде чувството на вина - да оставиш човека в беда. Дълго време съм мислела така, имам приятели в такова положение от години. Видях, че комуникацията с тях е просто преливане от пусто в празно - безкрайно предъвкване на едни и същи неща, човекът не желае да промени нищо в себе си, но желае безкрайно да ме занимава с проблема си. И това не води до нищо добро нито за мен, нито за него - защото разрешението на всички проблеми е в самия човек, а той най-добре може да го разбере, когато остане насаме със себе си. Не можем да помогнем на някой, който не желае сам да си помогне, и не сме отговорни за проблемите му - това е отправната точка. Откъсването от такъв човек действа доста освежаващо.

Да, и аз имам подобен опит. И е някак неловко и неестествено да се пазиш и да се ограждаш от приятел, докато ... не ти светне окончателно, че това не е приятел, а пиявица :(

Друго, което ме интересува е ако попаднеш на такъв човек, който по този начин те изсмуква, как да преодолееш 'зависимостта' от него. В смисъл такъв познаваш някой такъв и колкото повече се срещате толкова повече ти свикваш с него, с изстискването, с обаянието, с играта му с теб и донякъде се чувстваш зависим. Какво следва.. Как се отдръпваш, без това да има поражения върху психиката ти или върху душата ти?

...

Другото, което ми е направило впечатление, е, че хората, които най-активно практикуват вампиризма - да ги наречем хронични вампири, изобщо отказват да приемат тази идея. Опитай да обясниш на един вампир какво прави - нямаш никакъв шанс да стигнеш до него, с каквито и да било доводи. За хората, които страдат от енергиен дефицит, вампиризмът е някаква форма на живот и да признаят това пред себе си означава да се изправят пред много по-сериозните проблеми, които са довели до възникването на това състояние. А те са стигнали до това положение именно защото не желаят да си решават проблемите.

Как преодоляваш зависимостта... много лесно. Като осъзнаеш, че общуването с даден човек те изцежда...

Да, абсолютно съм съгласна.

Аз по-скоро се притеснявам не толкова от зависимостта, колкото от това, че тези, както ги нарича maggee, "хронични" вампири, са много изкусни, успяват много бързо да си дръпнат една (че и повече) дози енергия. Забелязала съм, че още като те срещнат се опитват да те докоснат и веднага пускат шлагерната си реплика, защото и те интуитивно са разбрали, че това е много удачно за тях :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има един въпрос, който е хубаво да си зададем когато усетим, че някой ни смуче. А той е: С какво съм привлякъл този енергиен вампир?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×