Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Ивета

Как да се борим със скуката?

Recommended Posts

Guest Мона

Дали е възможно т. нар. "нищоправене" или dolce fare niente да ни донесе удовлетворение?

Скуката неспособност ли е да се радваме или всичко ни е омръзнало вече. Къде е границата между радостта от случващото се и липсата на интерес...

Кога ви е скучно и как преодолявате Скуката?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами скуката е ситуацията, от която никой не може да избяга, ако й се отдадем. Въпросът е да не се. Като усетя границата, за която говориш, намирам си занимание - най-често книжле или срещи с приятели навън или по нета. Това са обичайните ми бягства, но предпочитам и по-нестандартни - вечер разходка по плажната ивица сама, боса и после да изпратя слънцето седнала на пясъка в размисъл или в немислене на нищо, ей така, само в съзерцание на красотата на залеза. Друго спасение е да вървя безцелно по улиците накъдето ми видят очите и бавно да се движа, да гледам лицата и особено очите на всички минаващи хора, да виждам тревогите им, вълненията им, радостите им, да им подарявам по една неангажираща усмивка с очи, да се закачам с дечурлигата, да им се плезя и да ги разсмивам, да нахраня гълъбите по площадите. Има и други варианти - да хвана лист хартия и да напиша нещо, което излиза от вътрето ми, да хвана четката и боите и да рисувам или просто да си пусна любима музика и да си попея с нея, да потичам или нещо друго да поспортувам. Но най-сполучливото спасение от скуката е, когато чета нещо информативно, нещо ново, което ме поглъща и така...

И тъй неусетно от dolce fare niente се получава dolce vita. :)

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Скука?...

Чудя се понякога как е възможно да има хора, които скучаят...

Само презадоволеният откъм свободно време, или мързеливия могат да скучаят- скуката сама по себе си е вид скъпо разхищение...

Скуката е приоритет на богатите- и буквално, и в преносен смисъл...Който може да управлява ресурсите си не скучае.

Редактирано от Кристиян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Скуката е следствие от разочарованието и последвалата апатия след поредната глуха, фалшива пътека. Но търсещият се отръсква и за пореден път тръгва да търси Пътя...

УСПЕХ, търсещи приятели! :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Скучно и досадно ми е понякога сред хора, когато се налага да изтърпявам "блондински" разговори

- от къде какво е купено, новинки, клюки и коментари на т. нар. V.I.P. персони, самосъжалителни оплаквания.

Никога не изпитвам скука със себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Да, много хубава тема която ни навежда на размисъл.Всъщност, и аз доста често съм се замисляла над този въпрос.

На кой не му е доскучавало? Кой не е изпитвал досада от "сивото" ежедневие и рутината?

Обаче има един много тънък момент в цялата работа! Всичко е въпрос на гледна точка! Ако съумеем да погледнем на нещата от малко по-различен ъгъл, ако навлезем в себе си (в своята тишина и дълбочина) и успеем да усетим красотата и неповторимостта на всеки миг! Ако успеем да се слеем и да усетим ритъма на работата. Тогава никога не бихме почувствали и следа от скука. Това вече означава да действаш с "недеяние", което всъщност не е отпускане или заспиване, а означава -"будност" на 100%. Това означава да допуснеш Дао да се проявява свободно в теб, без да пречиш излишно.В Християнството това е наречено - "Да влезеш във Вечната Божествена почивка".

Всъщност кой работи в действителност? Бог е този, който винаги работи, и този Бог е в нас, той не е някъде... Той е в нас и в същото време извън нас - "Каквото горе, такова и долу" , "каквото в нас, това и извън нас". Бог е този който работи, а човека може единствено да блъска, да се мъчи, да изпитва досада и никога да не е доволен. Всъщност Аорхама в една друга тема го е казал много по-добре от мен:

"Има една английска дума "тайминг". Аз я превеждам: усещане за момент, усет за такт - да съумееш да напуснеш неизбежната рутина и да влезеш в себе си, за да се завърнеш обновен. И така - цял живот. " - Източник* http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry42001

Това е!

Редактирано от Лагорда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, има много хора, които не скучаят и то по много прости и тривиални причини - много далеч от "будността", "Дао" и т.н. :P Например работохолиците - на тях просто в буквалния смисъл не им остава време да скучаят (и аз съм с единия крак в тяхната партия :D )

Вече сериозно - споделям мнението на valentinus:

Скуката е следствие от разочарованието и последвалата апатия след поредната глуха, фалшива пътека.

Като само мога да добавя, че повечето хора не правят и кой знае колко опити да намерят вярната пътека. Обикновено още на млади години опитват да осмислят по някакъв начин живота си, но след като не се е получило, оглеждат се наоколо и виждат, че и другите се щурат като тях в ежедневните битовизми, затова решават че нищо не може да се направи и ... следва това, което е казал той.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

А, има много хора, които не скучаят и то по много прости и тривиални причини - много далеч от "будността", "Дао" и т.н. :P Например работохолиците - на тях просто в буквалния смисъл не им остава време да скучаят (и аз съм с единия крак в тяхната партия :D )

Вече сериозно - споделям мнението на valentinus:

Скуката е следствие от разочарованието и последвалата апатия след поредната глуха, фалшива пътека.

Като само мога да добавя, че повечето хора не правят и кой знае колко опити да намерят вярната пътека. Обикновено още на млади години опитват да осмислят по някакъв начин живота си, но след като не се е получило, оглеждат се наоколо и виждат, че и другите се щурат като тях в ежедневните битовизми, затова решават че нищо не може да се направи и ... следва това, което е казал той.

Аз изхождам от личния си опит :feel happy: .Само спделям естествено, без да се опитвам да натрапвам мнението си :). Всъщност, няма нищо лошо в това човек да бъде работохолик, но по начина който описвам може да се свърши неподозирано много работа. Човек дори не може да предположи, какви способности, какъв огромен потенциал се крие в него.Мисля си че ще е много по-добре, след като се свърши някаква работа да се чувстваме щастливи и обогатени от това, а не крайно изтощени и останали без капчица енергия :). Всъщност, нищо не ни коства да опитваме нали?

А, за мечтите и разочарованията ако започнем да говорим, по-добре е да си отворим отделна тема, мисля, че много ще се разисква по този въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Ако скуката е на единия полюс, то забавлението е в другия, а условията в полюсите са сурови и неблагоприятни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене скуката е липса на цел към която да се стремим. Каква е целта няма значение. Може да е добра, може и да не е. Но и в двата случая не сме застинали в настоящето, а погледа ни е отправен към бъдещето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене скуката е липса на цел към която да се стремим. Каква е целта няма значение. Може да е добра, може и да не е. Но и в двата случая не сме застинали в настоящето, а погледа ни е отправен към бъдещето.

По-скоро скуката е неумение да се живее в Настоящето и респективно сравняването му с нещо от миналото или въображаемото бъдеще, което изглежда е било или ще бъде по-интересно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можем да мечтаем за целите си, а можем и да се стремим да ги постигнем. Именно второто имам предвид под гледане към бъдещето, а не бягство от реалността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup1: Важно уточнение! Бъдещето не като блян, а като вече сътворяващо се в Настоящето. Миналото също може да е важен ориентир, ако не се зацикля човек в него. За съжаление, при повечето хора и мналото, и бъдещето не са само координационни точки, а и локуси на привързаността. Така се изпуска водещата роля на Настоящето и се явяват състояния - в зависимост от нивото на енергетиката и насочеността на вниманието - като скука, мързел, носталгия, бягство в мечтите, недоволство, враждебност към хората и обстоятелствата и т.н. Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Имаше една мисъл на Учителя, в която миналото е обект на занимания на глупавия човек, с бъдещето се занимават талантливите, а гениалните живеят в настоящето...нещо такова като смисъл. Скуката е все едно да имаш дворец, в който да живееш, но да продължаваш да живееш като скитник навън, защото си си създал този навик, защото си забравил коя улица води до твоят царски дворец, защото не знаеш къде е ключът от входната врата..или те мързи да потърсиш достатъчно голям чук...оправдания- много...Това, че някога си излязъл навън от двореца си, и сега по някаква причина не можеш да се върнеш само по себе си не е причина за скуката- докато ти отварят другите вратите си и те подслоняват, докато ти пускат монети в шепата- няма да скучаеш, докато разполагаш с кредитна карта, с която можеш да си осигуриш житейски забалвения и т.н. неща- до тогава скуката може да не ти е позната...Но ако ти затворят врата под носа, ако не ти пуснат нито стотинка в шепата през деня, ако на касата на забавленията ти съобщят, че кредитната ти карта е без покритие..тогава първоначално идва афектът, а след него може да дойде и скуката...

Навремето, преди повече от 17 години, имаше една радиореклама "Скука...или "Хоризонт на вълните на младежта"..."- следователно скуката е признак и на старост...

Понякога гледам как в къщи едно хлапе на 9 години скучае...и докато скуката се е спуснала като мъгла над иначе все още детски слънчевата му натура..ми прилича на старче...Но, добре че съвсем рядко му се случват на човечето подобни скучни "епизоди"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Всеки ден да правиш нещо ново е крайно нереалистично, както и е невъзможно всеки миг да бъде осмислен и пълноценен. Перпетуум мобиле е утопия. А човешката психика е така устроена, че безкрайна еуфория и безкрайно униние, не съществуват, освен в поетичните представи.

Дори и многочасовата ангажираност в съвременния свят е отново лице на скуката на модерния човек, бягството на градския човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори и многочасовата ангажираност в съвременния свят е отново лице на скуката на модерния човек, бягството на градския човек.

Така е. Но това е неизбежно, след като човек решава проблемите си на парче, един вид- отвън навътре, а проблемът му всъщност е вътре. Къде? Да погледнем:

Станимир:

Според мене скуката е липса на цел към която да се стремим. Каква е целта няма значение. Може да е добра, може и да не е. Но и в двата случая не сме застинали в настоящето, а погледа ни е отправен към бъдещето.

Добромир:

По-скоро скуката е неумение да се живее в Настоящето и респективно сравняването му с нещо от миналото или въображаемото бъдеще, което изглежда е било или ще бъде по-интересно...

Според мен и липсата на цел и това неумене са дълбоко вътрешно обусловено от сегашното състояние на човека. Той е загубил врьзката с една своя много важна вътрешна частичка, за която Иисус казва, че е по-близо от ръцете и краката. Оттук- каквото и да прави- все не е това. И напред да бяга, и назад, и в много работа и в хич - тя не е там. А в настоящето не умее, пак по същата причина.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Дали е възможно т. нар. "нищоправене" или dolce fare niente да ни донесе удовлетворение?

Скуката неспособност ли е да се радваме или всичко ни е омръзнало вече. Къде е границата между радостта от случващото се и липсата на интерес...

Кога ви е скучно и как преодолявате Скуката?

Едно от смисловите разнообразия на красотата на живота е и целта на нейното постоянно преоткриване. Творческата криза е период на отричане на очевидното и изграждане на нови последователности в съществуването. Тя е придружена с въпроси и терзания (обикновено дискретни, поради наличие на добър вкус) и изисква пълна концентрация до изместване на очевидното и вникване в по-дълбоки нива. Когато е целенасочена и осъзната, творческата криза може да бъде най-плодотворния период в светоусещането на всяка пълноценна личност - с нея (кризата) започва един градивен акт със задаването на съществено важни въпроси. А те край нямат. Абе, трудна работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

"Сега помисли за смъртта си — каза изведнъж дон Хуан. — Тя е на метър от теб. Всеки миг може да те потупа по рамото, затова наистина нямаш време за глупави мисли и настроения. Никой от нас няма време за такива неща."

"В един свят, където смъртта е ловец, няма малки и големи решения. Има само решения, които взимаме, изправени пред лицето на нашата неизбежна смърт." - Пътуване към Икстлан* К.Кастанеда

Ако погледнем на живота от този ъгъл, ще установим, че няма никакво място за скука, няма "време" за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз май не го познавам това що е скука ? Ще го търся на промоция някъде.

И аз не познавам това усещане. Сигурно е много тежко за понасяне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищоправенето ми носи удовлетворение само когато имам нужда да почивам, говоря за буквалното нищоправене, явно така съм устроена, че винаги има какво да правя и когато дълго ми се случи нищо да не правя, чак лудите ме хващат...подивявам. Иначе да си поскучаеш от време на време и когато си сдухан добре ми идва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×