Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ася_И

Мисли от Учителя за Любовта

Recommended Posts

„Мнозина говорят за любовта, искат да я възприемат и приложат в живота си. Добро е тяхното желание, но трябва да знаят, че любовта е мощна сила, с която може да работи само онзи, който е готов за нея. Казано е в Писанието, че Бог е огън всепояждащ. Това значи: Любовта е огън, който изгаря всичко. Пипнеш ли я, ръцете ти ще изгорят. Видиш ли я, ще ослепееш. Чуеш ли я да ти проговори, ще оглушееш. Ще се запитате, как ще познаете тогава Бога, т. е. любовта? – Постепенно ще Го познаете. Ще започнете от най-малката любов и ще вървите към голямата. Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нужна на онзи, който съзнателно търси Бога и любовта. Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така човек възприема капка по капка любовта докато дойде денят, когато я възприеме в нейната пълнота. Чрез какво ще я възприеме? – Чрез тялото си. – Кое тяло? – Духовното тяло. Докато живее само физически, той я възприема чрез физическото си тяло. Докато живее астрално, той я приема чрез астралното си тяло; като живее умствено, той я приема чрез умственото си тяло; когато живее в причинния свят, той я приема чрез причинното си тяло. За да приеме изцяло любовта, човек трябва да събуди висшето аз, т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави ясна представа за любовта и ще познае Бога.“

„Хората не познават Бога, не познават любовта и, въпреки това, я делят. Любовта не се дели. Няколко моми се влюбват в един момък и го делят. Няколко момци се влюбват в една мома и я делят. Какво делят, и те не знаят. Такова деление съществува и в религиозния живот на хората. Те се карат помежду си за първенство. Всеки иска Бог да мисли за него повече, отколкото за другите. Това е все едно мравките да спорят помежду си, за коя от тях повече мисли човек.“

„Апостол Павел говори за възкресението на Христа и, според степента на своето съзнание, той го приема и го проповядва. Той казва: За да възкръсне, човек трябва да възприеме Божията Любов. Без любов няма възкресение. „Ако няма възкресение на мъртвите, нито Христос е възкръснал.“ – Как ще възкръснат мъртвите? – Чрез Божията Любов. Докато носи обикновената любов в сърцето си, човек всякога ще умира. За да стане безсмъртен, временното трябва да мине във вечно. Това значи, да се облече човек в дрехата на любовта. Облечеш ли тази дреха, светът придобива друг образ за тебе, страданията ти се осмислят, и ти си готов да помагаш на страдащите и на слабите. С любовта и в ада е приятно; без любовта и раят става ад. Адът и раят са места за работа. Който е духовно силен, и в ада работи, както в рая. Той е свободен от връзките на греха, затова съзнателно влиза и излиза от ада. Никой не е в състояние да ограничи свободния човек – човекът на любовта.

Често хората преживяват тежки състояния, които ги измъчват, и по цели нощи не могат да спят. Причината на това е все любовта. Те се измъчват от мисълта, дали еди-кой си ги обича. Колкото и да си задават този въпрос, той остава неразрешен. За да го разрешите, трябва да се запитате: Обичам ли аз, или не? Важно е вие да обичате. Що се отнася до въпроса, обичат ли ви хората, това е тяхна работа. Като си отговорите на въпроса, обичате ли хората, или не, ще се запитате, коя любов проявявате – Божията или човешката. Само така можете да възстановите своя вътрешен мир и спокойствие. Как могат хората да ви обичат, ако не обичат Бога? Това е невъзможно. После, запитайте се, какво сте дали на хората, за да ви обичат. За да те обича някой, трябва да му дадеш нещо ценно. Дето е любовта, там има светлина. Тъй щото, не се заблуждавайте от думите на хората. Каже ли някой, че ви обича, че е готов на всякакви жертви за вас, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любов. Който много обещава, малко дава. Любещият е свободен човек. Той проявява любовта си в дeла, а не в празни думи.“

„Помнете: Без Бога, т. е. без любовта, няма живот. Докато не се свържат с нея, хората живеят в мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. И при любовта има противоречия, но те лесно се разрешават. Любовта е светлина, която прониква в човешките умове и сърца и помага при разрешаване на задачите им. Изгубят ли любовта, те тичат подир запалената свещ, поне тя да ги спаси. И това не е лошо, но е временно положение. Щом изгрее слънцето, напусни запалената свещ. ... Който носи любовта в сърцето си, може да помага на всички.“

Из „Абсолютна справедливост“ – УС, 8 март 1936 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Любовта е вечен и непреривен процес. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно място. Любовта се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Като влезе в един дом, тя оставя това, което носи за него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно в този дом, тя го изпълва със светлина. По това се познава присътствието на любовта. След време светлината се изгубва, и в дома отново настава тъмнина. Човек започва да плаче, че изгубил любовта си. Сама по себе си, любовта не се губи, но човек е така устроен, че не може да задържа дълго време любовта. Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си; майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че изгубил любовта на слугата си; слугата пък изгубил любовта на господаря си и т. н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият, като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви. След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувства изпразнен, отегчен. Всеки се пита, къде отиде любовта, защо го изостави. Това е предисловието на любовта. Който разбере предисловието и го използва разумно, той е готов за непреривната любов.

Какво значи да използваш разумно любовта? – При всяко нейно посещение да се повдигнеш поне с милиметър от първото си положение. Когато любовта те посети и остави светлината си, не стой на едно място. Използвай светлината й да се повдигнеш едно стъпало по-горе. Като те посети втори път и види, че не си на същото място, тя пак оставя светлината си. И този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всякога ще се ползваш от благословението на любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същ път. Следователно, вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига. В това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне някоя круша право в устата му. Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре някак да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод.“

„Гледайте на живота през очите на любовта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновеният човек не може да ви даде. Който гледа с очите на любовта, ще приеме онази светлина, която не може да мине през обикновените човешки очи. Ако се нуждаете от очила, идете във фабриките на любовта, дето произвеждат стъкла, през които минава Божествената светлина. Който възприема Божествената светлина през очите си, той вижда света, който Бог е създал, разбира го и лесно разрешава задачите си.

Желая на всички да гледат през очите на любовта и да приемат нещата в тяхната същина.“

Из „Възприемане на Словото“ – УС, 29 март 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Човек остарява без да иска, без да забележи това и се чуди, как стават промени с него. Сърцето му е младо, а като се види в огледалото, намира, че много се е променил. После забелязва, че и вътрешно се е изменил. Като млад, любовта често го посещавала; като стар, любовта го напуща, и той става кисел, недоволен от живота. Причината за това е неразбирането на нещата. И като млад, и като стар, човек всякога трябва да обича. Така той ще избегне света на недоволството и няма да се вкисва. Дето любовта присъства, старост не съществува.“

„Ще кажете, че искате и вие да виждате нещата. Не е въпрос до външното виждане. Човек може да вижда нещато външно, без да ги разбира. Виждаш някого външно, но не го разбираш. Виждаш ли го вътрешно, ти усещаш едно топло, меко чувство в себе си, което те сближава с душата му и започваш да го обичаш. Да обичаш ближния като себе си, това значи, да живееш в реалността. Щом ти изгубиш любовта си, ти влизаш в сянката на реалността, дето мирът и спокойствието изчезват.“

„И тъй, който иска да подобри живота си, трябва да спазва правилата на любовта. Тогава всеки ден ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е далеч от любовта. А вън от любовта, животът е в застой. – Каква любов имах едно време! – Каква беше любовта ти? Ката тази на животните. Тя е отживяла времето си. Днес ще приложиш човешката любов и, колкото по-горе се качваш, толкова повече ще се разширяваш. Така ще минаваш през любовта на по-възвишени същества от човека, докато един ден тя се разкрие в пълнотата си и я разбереш. Каже ли някой, че иска да обича хората, трябва да ги държи в ума си, като същества равни на себе си. Ако искаш да се свържеш с ангелите и да ги обикнеш, трябва да ги държиш в ума си като ангели. И най-после, ако искаш да се свържеш с Бога, трябва да мислиш постоянно за Него.“

Из „Вътрешна връзка“ – УС, 13 септември 1936 г.

„Мнозина търсят любовта, но малцина я намират. Къде се намира тя? Който иска да намери любовта, да отиде при някой малък, чист извор; при някоя малка мушичка, която има полет нагоре; при някое цвете или дръвче, което прави големи усилия да израстне нагоре, да цъфне и даде сладък плод, от който да се ползват и други същества. Не търсете любовта при големите извори, при големите дървета, при силните животни и хора. Дето любовта присъства, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиите неща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. С една клечка кибрит можете да запалите толкова огньове, колкото и с цялата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъж огъня. Щом го запалите, можете да го пренасяте дето искате. Силата на любовта е в малката кибритена клечка, а не във всичките клечки. Задръж една клечка за себе си, а останалите раздай на своите ближни. Задръж само един лъч от любовта за себе си, а от останалите нека се ползват твоите ближни. Радвай се, когато всички хора възприемат любовта и се ползват от нея. Любовта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Бог е навсякъде.“

Из „Четирите качества“ – УС, 3 май 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да се домогне до великата наука на любовта. Да се домогне до тази наука, това значи, да я изучава в нейното последователно развиване, в проява на силите, които се крият в нея. Става ли въпрос за приложението й, тя може да се приложи в своето максимално и минимално проявление. Тя действа в мислите, в чувствата и в постъпките на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието му.“

„Като говорим за любовта, ние имаме предвид всички нейни прояви: към личността на човека, към семейството, към обществото, към народа и към цялото човечество. Велико нещо е любовта! Няма човек в света, който да не се поддава на любовта. Обикнете ли някого, колкото да е индиферентен към вас, в края на краищата, все ще ви обърне внимание. Можете ли да поставите едно тяло на 20,000° топлина и да не го стопите? – Невъзможно е. Каквато и твърдост да притежава, в края на краищата, това тяло не само че ще се стопи, но и на пара ще се превърне. Какво ще стане с човека, ако го поставят не на 20,000° топлина, но на 35 милиона градуса? Той ще се запали от всички страни и ще тръгне по света да търси лицето, което го е обикнало. – Не е ли детинско това нещо? – Не е детинско. Детинска любов не съществува. Любовта е любов, но проявите й са много. Каквито да са проявите й, любовта е в състояние да утешава, да възкресява, да повдига падналия, страдащия, слабия. Любовта посещава човека в момента, когато е сам, от всички изоставен и забравен. Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава, именно, човек ще чуе тихия глас на Великия, Който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртъв, той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, човек става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т.н.“

Из „Имам власт“ – НБ, 22 декември 1929 г.

„Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта. Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.“

Из „От сърцето“ – НБ, 5 януари 1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи, да се свърже със закона на любовта. Наистина, само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човекът на любовта наричали „маг“, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с Него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа й, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш.“

„Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни-други се съветват, да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо „игра на любов“. Двама актьори, мома и момък се влюбват, излизат на сцената, да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения Дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да й се подчини. Обаче, бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да й се подчините – нищо повече.“

„Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я е изпущал. За оправдание, човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек, или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т. е. образа на своя Създател? Ако някога, по известни причини, човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.“

„Естествено е състоянието на човека да люби, независимо от това, дали е стар или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби. Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и на място. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него. Като не разбират проявите на любовта, хората й приписват неестествени качества. Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората й приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. 3адачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.

Следователно, една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер, при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче, животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината.“

„Отсъства ли Духът в човека, той е пещ, в която свещеният огън на любовта не гори. – Защо този огън не гори? – Има нещо неправилно: или пещта има някакъв недостатък, или въглищата не са доброкачествени, или пък съвсем отсъстват. Дето свещеният огън гори, там е любовта. Изгасне ли той, и любовта изчезва. Какво представя човек без любовта? Да любиш, значи да живееш. Щом не любиш, ти си лишен от живота, от Божествения принцип, който работи във всеки човек. Щом изгуби любовта, човек започва да я търси там, дето не съществува. Като не я намери, той започва да отпада духом, докато един ден се види остарял, измъчен, без никаква светла мисъл за живот. Време е човек да се върне към първичната любов, към първичното верую, което е било достояние на всички вярващи, на всички чисти хора по ум и сърце.“

„Любовта е предмет, който и мъдреците в древността са изучавали, но и днес още я изучават. Като изучава любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейните прояви. Той различава проявите на любовта в обикновения човек от тия на високо напредналия по ум и по сърце. Това различие се вижда в погледа, в усмивката, във всички движения. Всяка мисъл, която минава през човешките очи, храни самите очи. Колкото по-възвишени мисли минават през човешката глава, толкова по-фина храна представят те за човека. Затова е казано в Писанието, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Бога. Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека така, както и хлябът. Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата и на надеждата, той и с сухи корички хляб може да бъде здрав и весел.“

Из „Аз живея, и вие ще живеете“ – НБ, 29 декември 1929 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И тъй, любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае в работата си, заедно с това той губи любовта си. Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, няма никакво отношение, статуята няма да излезе както трябва. Това значи: скулпторът предварително трябва да е опитал камъка, да знае, с каква материя му предстои да работи. Истинската любов се проявява само там, дето има правилни, разумни отношения. Каква любов може да съществува между две неоформени, неорганизирани същества? – Ама ще порастем. – Това е друг въпрос.“

„Човек трябва да бъде свещ, която гори, без да изгасва. Човешкият ум е свещ, на която трябва да се дадат условия вечно да свети. Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излязъл. Всеки търси любовта, защото тя внася живот, тя подмладява човека. Без любов не може да се живее. Придобиете ли любовта, животът ви става приказен. Дето е любовта, там е изобилието. При любовта човек лесно се справя и със сиромашията, и с глада, и с мъчнотиите. Като се намери в пустинята, с еврейския народ, жадни и гладни, Мойсей удари с тоягата, и вода потече от канарата, хляб слезе от небето. Тоягата, с която Мойсей си служеше, представя магическата тояжка на любовта, на мъдростта и на истината. Който разполага с магическата тояжка, той може да превърне живота си в рай.“

Из „Да се радват наедно“ – НБ, 12 януари 1930 г.

„Днес всички хора търсят любовта. Защо? За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в живота. В желанието си да намери любовта, човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, която го поставя пред ред противоречия. Вместо да намери идейната любов, т.е. същината на живота, човек се натъква на временни състояния на човека, вследствие на което страда. Едно от качествата на любовта е, че тя дава подтик на човека да върви напред. Искате ли да следвате нейния път, вървете с нея – никога не оставайте зад гърба й. Който върви пред любовта, и мъртъв да падне, пак ще оживее и възкръсне. Остане ли зад нея, никога няма да я стигне. ... Съвременните хора, колкото повече се обичат, толкова по-големи страдания си причиняват. Защо? Защото живеят в неразбраната любов. Колкото повече се обичат, толкова повече се ревнуват, толкова повече се съмняват едни в други. Да се съмнява човeк в ближния си, това значи, да не познава себе си. Като не познава себе си, човек не познава и законите на живота.“

„Любовта е мярка, с която човек определя всички неща. Тя е магическата пръчка в живота на всеки човек. Който е придобил тази пръчка, той всичко може да постигне. Той може да бъде и духовник, и управник, и учител, и майка, и баща. Без любов човек едва ли може да извърши наполовина своите задължения.“

„Що е живот? Животът е река, която тече. Що е любовта? Начало, глава на извора, отдето реката изтича. Следователно, ако човек може да даде път на любовта в душата си, да блика като извор, да напоява всичко живо, той е развил Божественото в себе си, той е дошъл до прага на Царството Божие.“

Из „Изпитай и виж“ – НБ, 16 февруари 1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Като ви говоря за любовта, имам предвид следното нейно качество: любовта търпи, но не извинява нещата. Тя е крайно мека, но и крайно взискателна. Казваш за някого: Тоя човек не ме обича. – Не те обича, защото ти злоупотребяваш с неговата любов. Чистият живот излиза само от любовта. Ти направиш една погрешка, макар и на крайчеца, и така хвърляш петно на любовта. Плюеш в един кладенец и казваш: Няма нищо, ще се очисти водата. Водата ще се очисти, но ти не постъпваш добре. Помнете: Пътят, по който вървите, не води към подмладяване. И сто години да живеете, не можете да се подмладите. Подмладяването става по съвсем други закони. Човек може да се подмлади, но ако живее по закона на любовта. Вие още не разбирате тоя закон, нямате ясна представа за него.“

„Какво носи любовта? – Живот. – Какво носи безлюбието? – Смърт. Който обича смъртните хора, смъртен става. Баща, който обича само синовете си, става като тях. Ако искаш да станеш безсмъртен, трябва да обичаш Бога. Затова е казано да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Христос обичаше Бога и, в името на тая любов, възлюби и хората. За тая любов Той се пожертва за човечеството и пое неговите грехове. Най-после Той възкръсна, с което показа на хората, че, като обичаше Безсмъртния, и Той стана безсмъртен. Вие мислите, че ако обикнете света, ще се повдигнете. Не е било и няма да бъде, да обичаш света, и той да не те изяде. Това не е закон, но наредба. Следователно, ако искаш да станеш безсмъртен, обичай Бога, обичай светиите, добрите и безсмъртните хора.

„Обичаш някого, но не си спокоен. – Защо? – Защото първо не обичаш Бога. В Него всичко е тихо и спокойна. Обикни Бога в човека, ако искаш да му помогнеш. Не обичаш ли първо Бога в човека, а после самия човек, ти не можеш да бъдеш образец. В любовта си хората са крайно взискателни. Обикнеш някого, той иска само него да обичаш. После те пита, защо го обичаш, какви са намеренията ти. Знайте, че любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на любовта си – нищо не очаква. Като пея, първо пея за себе си, а после за хората. Певец, който не се вслушва в пеенето си, не е добър певец. Първо певецът да се радва на пеенето си, а после другите да се радват. Иска ли първо хората да му се радват, той е обикновен певец, Ако направиш едно добро, мисли първо да задоволиш Бога, а после хората.“

„В любовта няма никаква лъжа – ни бяла, ни черна. Любовта изключва всякакво користолюбие. Користта е астрално чувство. То представя течно състояние, т. е. нещо неорганизирано. В користолюбието няма закон, който да регулира нещата. Користолюбивият върви по наклон, както водата. Като слезе до дъното, той се намира в трудно положение и пожелава да се издигне. Ако човек слезе и не може да се повдигне, т. е. да се качи, нищо не е научил.“

Из „Любов и безсмъртие“ – ООК, 17 ноември 1943 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Кога живее човек в рая? – Когато обича, когато е разположен. Щом изгуби разположението си, той губи любовта си и напуща рая. Докато е в рая, човек трябва да има еднакви отношения към всички хора. Когато чета, аз имам нужда от всички букви, не мога да кажа, че едни букви ми са потребни, а други непотребни. Ако едни букви ми са приятни, а други неприятни, аз не разбирам закона на четенето. В това отношение, всички хора са букви от дадена азбука. Да обичаш само един човек, или да казваш, че едното обичаш повече, а другиго по-малко, това са човешки работи. Казваш: Не обичам тоя човек. – Защо не го обичаш? Защото виждаш само недостатъците му. Като се срещате, вие виждате само погрешките и недъзите си и казвате: Тоя човек има крив нос, дебели устни, малки уши, или изкривен гръбнак. Така не се гледа на хората.“

„Често питате: Трябва ли да обичам даден човек? – Такъв въпрос не се задава. – Как да го обичам? – И това не се пита. Какво значи да обичаш? Казвате, че обичта подразбира да прегърнеш човека, да го нахраниш и облечеш. Това са само фази на любовта. Да обичаш човека, това значи да му дадеш всичко каквото ти имаш: да му дадеш всички права, без да го ограничаваш; да го оставиш да живее свободно, дето и ти живееш. Ако ти се ползваш от свобода, а него ограничаваш, вършиш престъпление; или ако себе си ограничаваш, а на него даваш свобода, пак вършиш престъпление. Бог ни обича, затова ни е създал по свой образ и подобие. Той ни е дал свобода да мислим и действаме като Него. Когато грешим, Той ни обръща внимание да се изправим, но пак ни остава свободни.“

„Какво носи любовта? – Пълен живот, истинско знание и абсолютна свобода. Като направиш едно добро, бъди доволен от това, което си направил. Никога не съжалявай, че си обичал някого и си му услужил. Ако ти не съжаляваш, и той няма да съжалява. Съжалява ли един от двамата, има нещо неестествено в тяхната любов. Двама души казват, че се обичат, а не искат да се срещат, не искат да си говорят. Това е толкова неестествено, колкото да пиете вода от нечиста река. При такива отношения няма движение. Това е все едно единият да се движи по тангентата на кръга, а другият по окръжността.“

„Любовта се усилва, когато движението на двама души става в една посока. Срещате човек с известен стремеж към нещо добро. Ако го спрете, ще знаете, че вие се движите в посока, обратна на неговото движение. Вие не сте в хармония с него. За да се хармонизирате, трябва да измените посоката на своето движение, да се съвпадне с неговото. Това значи, да обичате ближния си.“

„Има нещо естествено – и за растенията, и за животните, и за хората, което всички могат да направят. Това е да обичаме, да любим. Любовта е обща за всички същества. Знанието е общо за всички същества. Свободата е обща за всички същества. Всяко живо същество има стремеж към любовта, към знанието и към свободата. Какво се иска от вас? Да поощрявате тоя стремеж. Изведнъж няма да станете свободни, но поощрявайте в себе си стремежа към свобода. Поощрявайте в себе си стремежа към знанието. Поощрявайте в себе си стремежа към любовта.“

Из „Еднакви отношения“ – ООК, 3 ноември 1943 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„„Потърсете ме с всичкото си сърце и ще ме намерите.“ Въпреки това, човек търси Бога във време на нужда. Това не е любов, това е необходимост, неволя. Когато е здрав, човек не търси лекар. Новият ред на нещата изисква точно обратното: да търсиш лекар, когато са здрав. Какво ще допринесе лекарят на здравия? Той все ще му предаде нещо. Под „лекар“ в тоя смисъл, разбирам човек, който те обича. Който обича, той всякога дава нещо от себе си. Той е пръв проводник на Господа.“

„– Кое е най-доброто състояние за човека? – Да дава, да се радва, че дава, и никой да не знае това. Също така, да няма от никого да взима. Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Прави добро, без да знае някой. Обичай, без да се изказваш. Това са плодовете на любовта. Истинска любов е тая, която дава плод. Ако не можеш да опиташ любовта по нейния плод, нищо не си разбрал. Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“ Същото се отнася и до човека. Не можеш да познаеш човека, ако не го опиташ.“

„Кога една работа върви? – Когато хората се обичат. Да обичаш, това е цяла наука. Да обичаш, това подразбира прави отношения към Бога. Да обичаш, това е най-благородната, най-великата, най-свещената работа в живота. Който не разбира любовта, той се срамува от нея и съжалява, че обичал някого. Това е непознаване на законите на любовта. Съжаляването, обаче, не разрешава въпросите. Ще кажете, че като отидете на оня свят, там ще разрешите всичко. Не можеш да отидеш в оня свят, ако няма кой да те обича. Както не можеш да бъдеш гражданин на една държава, ако не знаеш нейния език, така не можеш да отидеш на оня свят, ако не обичаш и ако не те обичат. ... Ако отидеш на оня свят, трябва да знаеш езика на любовта. Оня свят е свят на любовта.“

„Изучавайте любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране. Никой няма право да казва, че тоя или оня не го обича. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората.“

Из „Най-мъчната работа“ – ООК, 15 декември 1943 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Същественото, което може да оправи човешкия живот, е работата на ума и на сърцето. Това значи, човек да прояви любов към Бога, за която е нужно най-малкото усилие. Както слънцето, в своята малка форма, дава идея за истинската му големина, така и най-малката любов, проявена чрез човешката душа, дава идея за любовта на човека към Бога. Бог не се нуждае от тая любов, но ние се нуждаем. Като се говори за любов към Бога, някои казват, че не е време още за тая любов. Не е време, защото човешкото сърце е користно. Младият момък не е привикнал още да се радва на красотата. Като види младо, красиво момиче, той веднага го пожелава за себе си. Защо не се зарадва на Бога, Който живее в това момиче? Да обикне Бога в момичето. Той казва, че е възлюбил момичето. Всъщност, той сам се заблуждава. Каква любов е тая, която след две-три години изчезва? Докато Бог е в нас, всички ни обичат. Щом Бог ни напусне, и хората ни напущат. Дето е Бог, там мястото е населено и плодородно: и плодове има, и цветя има; там извори текат, и птички пеят. Дето любовта царува, там е животът.“

„Помнете: Всяка добра мисъл иде от Бога. Тя е в състояние да изправи десет лоши мисли. Божията Любов знае, как да посажда. Пазете се от отлагане. Не казвайте, че не е дошло още времето за любовта към Бога. – Кога ще дойде това време? – В другото прераждане. – Колко пъти сте отлагали за друго прераждане! ... Не може да отлагаш нещата, да не свършваш работата си и да казваш, че е добро.“

„Как ще служите на Бога? – Като внесете любовта в сърцата и в душите си, а изнесете страха навън. И без страх не може, но вложете любовта вътре в себе си, а страха изнесете отвън. Недоволен си, страхът е вътре, любовта – вън; доволен си – страхът е вън, любовта – вътре. Несправедлив си – страхът е вътре, любовта – вън; справедлив си – страхът е вън, любовта – вътре.“

„Кое е най-безопасното място? – Любовта. Да носиш любов към Бога в сърцето си, това е най-безопасното място, дето можеш да се скриеш. С любовта и в палат да влезеш, и в изба да се скриеш, ти си в рая – на най-безопасното място. Ти искаш да бъдеш в рая. Щом любиш, ще бъдеш в рая. Раят е място на любовта. Ако любиш Бога, ти си в рая; ако не Го любиш, ти си в ада. Любовта не е проява на физичния живот. Често философствате: Де е вратата, през която се влиза в рая? – Отвсякъде можеш да влезеш в рая, а не само от едно място. Безразлично е, дали ученият, простият, или детето може да ти каже истината. Любовта прави нещата ценни. Тя не се влияе от външните условия, от външната обстановка. Единствената сила, която не се влияе от нищо, е любовта.

И тъй, единственото безопасно място е любовта към Бога. Щом влезете там, всичко се превръща на добро: противоречията изчезват, смъртта отстъпва на живота, лошите хора стават добри, и слънцето изгрява, без да залязва. Щом любовта напусне това място, противоречията идат едно след друго. Дето е недоимъкът, сушата, там са противоречията. Дето са разрушенията, там са противоречията. Единствената сила, която води от съвършенство в съвършенство, е любовта.“

Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.

„Казвам: За да обичаш един човек, ти трябва да се нагодиш спрямо слънцето така, че да снемеш от неговата енергия. Първо ще възприемеш енергия от периферията на слънцето, т. е. от неговата аура, а после ще проникнеш навътре, да вземеш от енергията на неговия център. Знаете ли как се взима енергия от периферията и от центъра на слънцето? За това е нужен специален апарат. Лъчите, които излизат от периферията на слънцето, произвеждат един ефект; лъчите, които идат от центъра на слънцето, произвеждат друг ефект. Получените лъчи се превръщат в мисли и чувства. Да обичаш, това значи да влезеш във връзка със слънцето и да приемеш лъчи от него. Някой ми иска портокал. Портокалите растат в топлите, в тропическите страни. Аз живея в умерения пояс, не мога да му доставя портокал. Ако обичам тоя човек, трябва да пиша в тропическите места, оттам да ми изпратят портокали. Друг иска банан. Казва ми: Покажи, че ме обичаш. И за банани ще пиша в тропическите страни. Както виждате, не е лесно да изявя чувствата си към човека. Трябва да вляза във връзка с ония възвишени места, дето виреят тия чувства. Вие мислите, че хубавите мисли и чувства идат от земята. Не е така, те идат от слънцето. Всеки човек има в центъра на мозъка си едно слънце, което отговаря на нашето физическо слънце. Между тия две слънца има известно отношение. Малкото слънце, което е в човешкия мозък, приема енергия от голямото слънце и я предава на човека във вид на мисли и чувства. – Отде иде физичната сила? – Тя иде от земята.“

Из „Малкото добро“ – ООК, 29 декември 1943 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Някой се оплаква, че хората не го обичат. Как познава това? Каква е неговата мярка за любовта? Любовта не е нещо материално, да се тегли на везни. Тогава, как познавате, че ви обичат много, или малко? Има три начина, по които познавате, обича ли ви човек, или не ви обича. Който ви обича, внася светлина, топлина и сила във вас. Като влезе в стаята ви, светлината на лампата ви се увеличава. Обичате ли някого, вие трябва да внесете поне едно от трите блага в него: или светлина, или топлина, или сила. Ако внесете светлина в него, небето му ще се проясни; ако внесете топлина, растенията му ще се развиват добре; ако внесете сила, здравето му ще се увеличи.“

Из „Послушание“ – ООК, 20 октомври 1943 г.

„Хората не разбират мерките на природата, не разбират нейните закони, поради което изпадат в заблуждения. Казвам: Любовта не е човешка проява. За да те привлече някой, причината се крие в Божественото Начало в него. Казваш, че има нещо особено в тоя човек. Какво е особеното? Той е огледало и, според това, дали по-ясно или по-мътно представя нещата, толкова те са по-приятни, по-приветливи, или по-неприятни и неприветливи. Ако огледалото те представя добре, ти го наричаш приятел. Ако не те представя добре, не го считаш за приятел. Ето защо, като се срещнат две огледала, т.е. двама души, те трябва да имат ясна представа един за друг, взаимно да се стимулират. Не се ли стимулират, отношенията им не са правилни. Любовта подразбира правилно отношение между души, които се отправят към Бога. Той привлича хората един към друг. Така те се отправят към Него. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му посоча пътя.“

Кой път сочи Христос на хората? – Пътят на любовта. По тоя път те придобиват знание и се подмладяват. Значи, любовта е подмладяване, мъдростта е остаряване, а истината – обикаляне кръговете на любовта и на мъдростта. Като обиколите тия кръгове, ще разберете, какво представя младият и какво старият, както и отношенията им към Бога. Старият е проявен млад, а младият още не е проявен.

Днес всички хора говорят за любов, но нямат успех в живота си. Искат да се проявят като писатели, но не могат да пишат, искат да проявят любовта си, но не могат; искат да свирят, казват, че обичат цигулката, но не могат да свирят. Каква любов е тая, при която нищо не могат да направят? Ако имаш любов, трябва да покажеш, че с нея всичко можеш да постигнеш. Обичаш някого, но не можеш да го освободиш. Това показва, че любовта ти е слаба. Любовта освобождава; тя къса връзките, които ограничават човека. Любовта прави разумни връзки, а къса неразумните.“

„Често се говори за духовната и физическата любов, но ги смесват, не ги различават. Тая е причината, дето хората се провалят в любовта си. Някой казва, че има любов, а търси правото си. Каква любов е тая, която търси своето право? Любовта между двама души е истинска, ако Бог присъства между тях. Така се образува равностранен триъгълник. С други думи казано: в любовта трябва да взимат участие и умът, и сърцето, и душата. Само така любовта е вечна. Кажете ли, че някой човек е изстинал от сърцето ви, ще знаете, че огънят ви е слаб. Любовта подмладява хората. Пита ме някои как ще се подмлади. Казвам: Ще се подмладиш, като се върнеш при Бога. Първо ще възприемеш любовта; после ще тръгнеш по пътя на мъдростта, ще обиколиш кръга на истината и най-после ще се върнеш при Бога. Само така ще се подмладиш. Много пъти ще влизаш и ще излизаш от Бога. При всяко влизане и излизане ще научиш нещо. И Бог ще дохожда при тебе много пъти, а не само веднъж. Един път ли изгрява слънцето? То изгрява 365 пъти през годината. Колко светлинни лъчи е изпратило то на земята! Колко светлина е внесло в човешките умове! Всичко това трябва да се превърне на знание. Ония, които очакват Господа, ще се обновят и подмладят, както ония, които очакват слънцето.“

Из „Средство за подобряване“ – ООК, 27 октомври 1943 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Като турите желязото в огъня, то се нагорещява, става червено, а може и да се стопи – това зависи от температурата. Като го извадите от огъня, то изстива. Ако турите дървото в огъня, то изгаря и се превръща на пепел. Кое е по-добре: да имате чувства, подобни на желязото, да се нагорещяват и изстиват, или да имате чувства, подобни на дървото, да изгарят и да се превръщат на пепел? Човек не трябва да бъде нито като желязото, нито като дървото. Значи, сърцето му не трябва лесно да се нагорещява и лесно да изстива, нито пък да изгаря от огъня на своите чувства. ... Ако твоята любов изгуби цената си, знай, че тя не е била Божествена. – В бъдеще ще имам по-голяма любов. – Бъдещето се определя от сегашното. Важно е, какъв си днес – желязо, или дърво. Ако си като желязото, и в бъдеще ще си желязо; ако си като дървото, и в бъдеще ще изгаряш и ще се превръщаш на пепел. Друг е въпросът, ако не си нито желязо, нито дърво. Тогава ще се нагорещяваш, без да изстиваш; ще гориш, без да изгаряш. При това положение, ще устояваш на всички условия и няма да губиш цената си. Само Божествените неща никога не губят цената си.“

Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г.

„Казвате: Да се обичаме! – По какъв начин: по човешки или по Божествен? Ако обичаш по човешки, ти можеш всеки момент да напакостиш на своя възлюбен; ако обичаш по Божествен начин, ти ще повдигнеш своя възлюбен, ще му създадеш условия за развитие. В Божията Любов няма противоречия. Тя е чиста, като химически чистата вода, без никакви примеси и утайки. Следователно, като изявяваш Божията Любов, ти си чист като кристал. Ще любиш, без да говориш и коментираш върху любовта. Казвате, че има светска и духовна любов, човешка, ангелска и Божествена любов. Според мене, една любов съществува, но от човека зависи, как ще я прояви. Човек е проводник на любовта. От чистотата на този проводник зависи, каква ще бъде любовта. От разбирането на човека зависи, каква ще бъде неговата любов. Отчасти човек разбира любовта, отчасти я проявява. И ангелът не разбира абсолютно любовта. И в ангелската любов има някакви примеси. – Разбрах, какво нещо е любовта. – Щом си я разбрал, приложи я. Това е все едно, да каже детето, че е разбрало, какво нещо е художеството. Щом го е разбрало, нека нарисува нещо, да покаже, какво е научило и разбрало. Ако разбираш любовта, ще я прилагаш правилно; ако разбираш художеството, ще рисуваш добре; ако разбираш писането, ще пишеш правилно.“

„Ако умът и сърцето ти не са отворени, нищо не можеш да видиш. Ти живееш на земята и не разбираш, кой човек те обича, и кой не те обича. Не е достатъчно да знаеш, кой те обича, но трябва да знаеш, защо те обича.“

„Така, някои казват, че имат любов към Бога. Щом работите им не се нареждат по тяхно желание, те казват, че Бог не ги слуша, не влиза в положението им. Обичаш някого, докато върши твоята воля; щом не задоволява желанията ти, любовта ти към него изчезва. Казваш: Това не е любов. – Кое те кара да мислиш така? Представи си, че някой те обича и изисква да вършиш неговата воля. Какво ще излезе тогава? Ти искаш твоят възлюбен да изпълнява твоите желания; друг изисква от тебе, ти да изпълняваш неговите желания. Ако искаш да бъдеш справедлив, един път ще изпълняваш волята на онзи, който те обича, и един път твоят възлюбен ще изпълнява твоята воля. Ако два пъти се изпълнява твоята воля, и един път волята на този, който те обича, ти нарушаваш закона на справедливостта. Освен това, и времето, определено за изпълняване волята на единия, или на другия, трябва да бъде еднакво; пет минути ти ще дадеш от времето си, и пет минути – твоят възлюбен. Ще работиш по часовник.“

Из „Основа на знанието“ – ООК, 26 юли 1933 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Често говоря за любовта, и някои от вас си представят, че имат любов. – Да, но любовта се изявява външно. Тя е сила, която действа отвътре-навън. Любовта прощава греховете на хората. Тя вижда всичко, но се прави, че не вижда. Като говоря за любовта, мнозина мислят, че не виждам грешките им. Всичко виждам, но съжалявам, че досега не можахте да приемете Божията Любов. Питам се: Ако сега не приемете любовта, кога ще я приемете? Ако чакате да дойдат страданията и тогава да я приемете, вие сте на крив път. Някой иска да го обичат, без той да обича. – Това е заблуждение. Пръв ти ще обичаш. Ако не обичаш, не можеш да се повдигнеш; ако не обичаш, не можеш да станеш силен. Ще обичаш, за да те обичат. Ще почиташ, за да те почитат. Любовта трябва да върви с вас. Мъдростта трябва да върви с вас. Истината трябва да върви с вас.“

„Човек греши, когато не разбира правилно любовта. Любовта на бащата към децата го заставя някога да краде, за да ги отхрани. И любовта на вълка към малките вълчета го заставя да дави овцете. Любовта към малките орлета кара орела да граби пилците. Всички бащи и майки се грижат за отхранването на малките си и, от любов към тях, често правят престъпления. – Какво трябва да се прави тогава? – Не раждайте такива деца, които могат да ви изкушават. И вие правите грешки за много от мислите и чувствата, които се раждат във вас. – Какво да правим тогава? – Оставете ги сами да се хранят, сами да се справят с грешките си. Бъдете внимателни към всяка мисъл и чувство, които се раждат във вас.“

Из „Радостни и весели“ – УС, 23 януари 1938 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„По какво се отличава човекът, в когото любовта живее? Той гори, без да изгаря – такъв е огънят на любовта. Който гори и изгаря, не живее в любовта. Този огън се отличава от свещения огън на любовта. Всички противоречия в живота се дължат на огъня, който всичко изгаря. Добрият живот, който търсите, ще дойде от огъня на любовта. В него се крие истинският живот. В този огън хората се познават помежду си. Как ще познаеш човека на бал с маски? Познаваш ли лицето му под маската?“

„Всеки стои нащрек и казва: Внимавай, да не ме обидиш. – Ако те обичам, няма да те обидя; ако не те обичам, ще те обидя. В любовта всичко става по най-добър начин. Дето има обиди, там любовта не присъства. Някой казва: Не ми харесва този брат. – Онзи харесва ли ти? – И той не ми харесва. – Изобщо, никого не харесвам. – Значи, само себе си харесваш. Питате ме: Харесваш ли ни? – Какво да ви харесвам? Аз харесвам себе си повече от вас. – Вие харесвате ли ме? – Харесваме те. – Страх ме е, че ме харесвате. Желал бих да не ме харесвате. Да обичам някого, това значи, да не го подозирам в нищо, да съм готов на всички жертви за него. – Обичаш ли ме? – Първо обичам Бога с всичкото си сърце и, като изляза от тази любов, аз я отправям към всички живи същества. Да гледаме на всичко, както Бог гледа. Това значи, че съм излязъл от Бога. – Защо не трябва да подозираме и да се съмняваме? – Защото сам Бог не подозира и не се съмнява в това, което е направил. Ако има нещо у нас за харесване, то не е наше. Бог обича в нас своето си, т.е. това, което Той сам е направил. Човешкото е направено по човешки, а Божественото – по Божествен начин. Като наблюдавам човешкото, някога виждам, че е добре направено; някога виждам нещо лошо в него. Доброто в човека е Божественото, а лошото – човешкото.“

„Ако любовта ви към Бога е правилна и към другите ще бъде правилна и устойчива. В правилната любов на човека се крие щастието на човешката душа. – Защо свекърва и снаха се карат? – От страх. Свекървата се страхува, да не би снахата да задържи сина й само за себе си. И снахата се страхува, да не би свекървата да отнеме любовта на сина си от нея. Снахата трябва да обича свекървата, защото тя е майка на онзи, когото снахата обича. По степен на любовта, майката стои по-високо от онзи, когото родила. Ако някой каже, че те обича, първо го попитай, обича ли той майка си и баща си. Ако ти, човекът, си толкова умен, колко по-умен ще е този, който те е родил. Така гледам аз на нещата; така трябва да гледате и вие. Трябва да обичаме Бога, защото Той стои над всичко. Каквото имаме, всичко Той ни е дал. След всичко това ще дойдат да ми доказват, съществува ли Бог или не. Щом Го обичам, аз вече Го познавам. Аз зная де е Той, какво прави – навсякъде Го виждам. Щом не Го обичам, светът пред мене потъмнява.“

Из „С ключ и без ключ“ – УС, 19 декември 1937 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Казано е, че любовта изключва всички противоречия и страдания. Въпреки това, хората страдат, защото любовта им е слаба. – Защо любовта ни не се е развила? – Защото странични неща отвличат вниманието ви. Ако искате да имате правилно отношение към любовта, трябва да се определите към нея. Тогава вие ще давате цена на всичко. Любовта има определен център, който трябва да се развива. Докато едни хора ви са приятни, а други – неприятни, вие разглеждате нещата вън от любовта. И любовта има свое око. Днес малко хора гледат през окото на любовта. Човек има много очи, важно е, през кои очи гледа.“

„Който разбира законите, казва, че злото се превръща в добро. Злото, използвано чрез любовта, се превръща на добро; злото, неизползвано чрез любовта, си остава зло. Всяко добро, използвано чрез любовта, се превръща във велико благо на живота. Като знаете това, лесно можете да си помагате. – Аз искам да бъда добър, да обичам. – Как ще обичаш? С коя любов: с минималната, или с максималната? При минималната любов, човек се занимава с малки, дребни неща, които никой не вижда. При максималната любов, той се занимава с велики работи. Изучавайте и двата вида любов. Като изучавате малката любов, ще имате малки постижения; като изучавате голямата любов, ще имате големи постижения. И в малката, и в голямата любов може да се заблудиш. – Кога? – Когато проявяваш малка любов, а очакваш големи постижения. И обратно, когато проявяваш голямата любов, а очакваш малки постижения.“

„Истинската любов всеки я разбира. Силният знае, как да се постави, как да прояви любовта си. Като срещне човек, той пръв му отдава нужното почитание и уважение. Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал. Бъди искрен към ближния си. Кажи му: Има нещо в тебе, което всякога обичам – то е Божественото. Има нещо в тебе, което не обичам – то е човешкото. Ще дойде ден, когато ще обичам и човешкото. Христос дойде на земята и се пожертва за човечеството. Той пое греховете на хората. Това нещо човешкият ум не може да разбере. Човек не може да си представи, как е възможно да умреш за грешния. Затова, именно, човешката любов е ограничена и несъвършена.

– Как да обичаме грешните хора? – Там е философията. Ти си грешен човек. Въпреки това, Бог те обича. Кажи си тогава: Както Бог ме обича, така и аз мога да обичам грешния.“

„Дойде някой при мене и ми казва: Много те обичам, но ти не ме обичаш. Какво означават думите „много те обичам“? Щом в мое присъствие казва, че ме обича, това значи, че той възприема моята любов към него. Понеже аз го обичам, и той ме обича. Обаче, той не подозира, че е възприел моята любов. Аз наклаждам огъня, и той се грее на моя огън. Като не схваща това, той мисли, че топлината, която е възприел от моя огън, е негова. Затова казва, че ме обича. Друг е въпросът, ако се е грял на свой огън. Един ден, когато той запали своя огън, аз ще се грея на огъня и ще кажа, че го обичам. Като кажеш, че не обичаш някого, това показва, че нищо не си му дал, не си запалил огъня си да се грее той. Щом не го обичаш ти, аз ще го обикна. – Как? – Ще запаля огъня си и ще го повикам да се грее на моя огън. Тази е новата мисъл за любовта.“

„Ако нямаш любов, казваш: Едно време обичах един човек, но сега не го обичам. – Никога не си го обичал. Невъзможно е да си обичал един човек и после да го разлюбиш. Ако, наистина, си го обичал и после го разлюбиш, ти ще изпитваш голямо мъчение. Любовта е огън. Запали ли се веднъж, никога не изгаря. Никаква сила не е в състояние да изгаси този огън. Той може само да тлее, но никога няма да изгасне.“

Из „Окото на любовта“ – УС, 9 януари 1938 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега заключението какво ще бъде? – Нищо в света не е произволно. Любовта изисква пълна свобода, за да се прояви. Любовта изисква пълен живот, за да се прояви. Когато дойде Любовта, ти няма да питаш откъде иде и къде отива. Ти ще я приемеш тъй, както приемаш слънцето. Като приемеш слънцето, ти не го питаш откъде иде. Отникъде не иде. Земята се върти около него, пък и то се върти. То има предназначение, някъде отива. За слънцето казват, че слънцето изгря у нас. То е лъжлива идея. Слънцето досега никога не е изгрявало и никога не е залязвало. Земята като се върти около себе си, тя прави слънцето да изгрява и да залязва. Ние сами ставаме причина и изгубваме Любовта. Изгубването на Любовта, то е залязване. И ние правим някой път да дойде Любовта. Ние го правим това. Някой път вие казвате: „Не ме обича Господ“. Не ви обича Господ? – Вие сте се обърнали и вие мислите, че Господ не ви обича. Господ не може да се измени. Той не е човек, който за някоя твоя погрешка да мисли. Ако съгрешиш пред Господа, Той ще те прати да изучаваш добродетелите. Като съгрешиш, Господ ще те прати между лошите хора те ще те възпитат. И като направиш добри постъпки, ще те прати между добрите хора. При тях ще живееш. Някои от вас живяли ли сте при Господа? – Кажете ми? Вие понякой път си давате по-голяма тяжест, че Господ живее във вас, то е много казано. Значи, Той толкоз закъсал, че дошъл в твоята колиба да живее. Като че няма друго място. Като кажеш, че Господ дошъл да живее във вас, като че няма място. Ти си даваш в себе си мнение, че у тебе Господ живее. Казвам: Толкоз колиби, толкоз къщи, че у тебе ще дойде да живее. Няма философия. Сега не съм за отричането на нещата. В онази същина, в която Бог живее между нас, трябва да схванем философията: има 9 иерархии, една от друга по-напреднали. Числото 9 е Божествения свят. Показва, че има 9 степени. Ти трябва да минеш през 9 степени, докато дойдеш до числото 10. Числото 10, това е Бог. Едното си ти. Нали казват, че всичките хора от човека са излязли. Нали от един човек се създадоха всичките хора? – Всичките тия хора, които съществуват от един човек излязоха.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви: Ако Бог живее в тебе, ти ще имаш един свещен трепет. Ти само веднъж да видиш Господа, не ти трябва втори път да го видиш. Ако веднъж Го видиш, ти няма да Го забравиш. Ти си спасен. И ако веднъж Го видиш, ще се зароди желание и втори път. Да не Го виждаш, ти си загубен човек. Човек, който не иска да вижда Господа, той е изгубен. Но когато иска да Го види и когато някой Го види, той е спасен човек. Да видиш Господа, това е спасение, да не искаш да Го видиш, че да те е страх от Господа, ти си от изгубените хора. Сега вие може да не ме разберете. Аз ви представям две думи, изгубен и спасен.

Някой казва: „Учителят все за Любовта говори, има някого предвид“. Аз бих желал ония, които се обичат да нямат никакво противоречие. Така седи в моя ум. Аз съм говорил досега за безлюбието. Ние си представяме, че се обичаме. Вие когато обичате човека той за тебе е добър и за него е добър. Любовта носи здраве. Любовта носи свобода. Любовта носи живот. И мъртъв да си като дойде Любовта, ще те оживи. Казвате, че тази Любов сега не могла. Любовта е от една категория. Любовта възкресява мъртвите. Любовта повдига болните. Любовта обогатява сиромасите. Любовта просвещава невежите. Всичко прави тя. Ами че нека дойде онази Любов, която нас ще ни повдигне.

Свободният човек от томчето Запалена свещ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Искаш хората да те обичат. – Много искаш. Това е взимане пари назаем. Не мисли, че пари се взимат само на физическия свят. Щом искаш хората да те обичат, ти трябва да платиш за тази любов. Ще кажете, че любовта не се продава. – Много хора продават любовта и с това си създават карма. Всичко, което се продава, създава карма. Нещастията на хората се дължат на това, че продават нещата. Някога хората искат да обсебват, да си създават собственост. Не желайте хората да ви обичат, нито вие да ги обичате. Каква е целта ви, да обичате хората? Каква е задачата на нажежения метал? – Да обича хората, с цел да им предаде част от своята топлина. Ако, като човек, не можеш да предадеш топлина на другите, ще се пръснеш. Ето защо, за предпочитане е да обичаш хората, отколкото да се пръснеш. Ако не отворите клапата на парния котел, да излезе парата навън, котелът непременно ще се пръсне. Там е спасението. Само любовта може да спаси човека от пръсване. – Как? – Като го застави да работи.“

Из „Доброто и светлината“ – УС, 2 януари 1938 г.

„Някой те обича, но ти не си доволен. Обичаш някого, пак си недоволен. Защо си недоволен? – Намираш, че си прекалил в любовта си. Всъщност, недоволството се дължи на това, че не оценявате любовта. Обичат те, благодари на Господа, Който се проявява чрез тях. Любовта не е тяхна. Благодари за нея. Ако не те обичат, пак благодари. Казваш, че тези хора са изопачили нещо, искаш да се освободиш от тях. И на мене са казвали, че хората, които ме обикалят, са много опакави. – Как ги търпиш! — Това е за мене изпитание, което трябва да реша правилно. Ако ги съдя, значи Господа съдя. – Каква е тази тяхна любов към тебе? – Да ме обичат, това е тяхна задача. Дали мене обичат, или другиго, има причина за това.“

Из „Малките неща“ – УС, 26 декември 1937 г.

„На български думата „любов“ е като английската „bear“ с няколко значения. Затова, именно, като говоря за любовта, не ме разбират. Казвате: Той говори за любовта, но си има свое разбиране. Неистина, много години говоря за любовта, но отчасти съм успял да изправя и изчистя тази дума. Тя е силна дума, искам да възстановя гражданското право на любовта, та като говоря за любовта, всеки момент да разбирате нейния първичен смисъл. – Какъв е нейният първичен смисъл? – Като произнеса думата „любов“, съзнанието ми се просветлява, става ми приятно, весело; разбирам растенията, животните, всички живи същества. Ако не я изговоря правилно, всичко се обърква в мене. Съзнанието ми се помрачава и животът ми се обезсмисля. Не е лесно да обичаш хората. Всички стават взискателни към тебе; всеки желае да постъпиш към него така, както той разбира. Откак говоря на хората за любовта, много бели си създадох. Малко да повиша гласа си, веднага ми казват: Нали говориш за любов? Така ли се говори? Дойде някой беден, иска да му помогна. Ако не го задоволя, както той иска, казва ми: Нали говориш за любов, трябва да бъдеш щедър. Дойде друг, иска да влезе в стаята ми, да види как живея. Ако го пусна, започне да разглежда какво има вътре и казва: И аз бих желал да бъда Учител! Какво има в стаята ми? – Барометър, часовник, книги. Колко време се мъча да регулирам часовника, но той или излиза напред, или остава назад. Влияе се от външните условия.“

„Сега искам да остане у вас следната мисъл: Мъжете да обичат земята, от която са направени; жените да обичат мъжете, от които са излезли. Преди това, обаче, мъжете и жените да обичат Бога, от Когото са излезли. Тялото на мъжа е направено от пръст; тялото на жената е направено от тялото на мъжа. Но душата и на двамата е излязла от Бога. Първото нещо е – всички да имаме любов към Бога. Щом имаме любов, всичко останало ще се нареди. Любовта осмисля всичко. При любовта всяка мисъл е добра. Дето е любовта, там няма никакво престъпление. Само при безлюбието се вършат престъпления. Дал си на някого 20 хиляди лева, а после вземеш нож и го прободеш, защото не ги върнал навреме. На място ли си дал тези пари? Ако направиш едно голямо добро, а после го нараниш, доброто се намалява. Ако му дадеш само един лев, а излекуваш раната му, малкото добро се увеличава. Любовта добива цена, когато заздравява раните на човека.“

Из „Двете жени“ – УС, 16 януари 1938 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Любовта се дава на тези, които я заслужават. Следователно, щом обичате някого, той заслужава вашата любов, той има нужда от Любовта. На кого дават пари? - На сиромасите. На банкерите, на милиардерите, давате ли пари? И на тях може да дадете пари, но те не се нуждаят. Значи, Любовта е за бедните, за страдащите, за немощните, за слабите, за грешните."

"Учителя Петър Дънов за мистичните учения", изд. "Бяло Братство", стр. 55 -56.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В Любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка Любов, която повдига човека е от Бога".

"В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си".

"Когато обичате някого, с това вие му помагате, като това и на вас съдейства да се издигнете".

из "Няма престъпна любов"

Редактирано от Елена123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Някой те обича, но ти не си доволен. Обичаш някого, пак си недоволен. Защо си недоволен? – Намираш, че си прекалил в любовта си. Всъщност, недоволството се дължи на това, че не оценявате любовта. Обичат те, благодари на Господа, Който се проявява чрез тях. Любовта не е тяхна. Благодари за нея. Ако не те обичат, пак благодари. Казваш, че тези хора са изопачили нещо, искаш да се освободиш от тях. И на мене са казвали, че хората, които ме обикалят, са много опакави. – Как ги търпиш! — Това е за мене изпитание, което трябва да реша правилно. Ако ги съдя, значи Господа съдя. – Каква е тази тяхна любов към тебе? – Да ме обичат, това е тяхна задача. Дали мене обичат, или другиго, има причина за това.“

Из „Малките неща“ – УС, 26 декември 1937 г.

„Казваш: Едно време се обичахме с жената. – Вашата любов е била търговска сделка. Любов, при която хората се карат, е търговска сделка. Когато хората се обичат, те никога не се карат. Да обичаш някого и да му се караш, това не е любов. За мене това е правило. Невъзможно е да се караш на този, когото обичаш. За да се наруши законът на любовта, трябва да има сила, по-голяма от нея. Ако наистина се намери такава сила, тя не е вече любов. Опитайте се да хванете тази сила и вижте, може ли тя да оправи света. Всъщност, никаква външна сила не може да се противопостави на любовта. Ако намираш, че една работа не е направена както трябва, причина е безлюбието.“

„Да воюваш, това значи, да имаш знание. Сърцето трябва да е свършило учението си, да знае как да служи. Ще воюваш според закона на любовта. Под „любов“ не разбирам размекналите човешки чувства, нито материални интереси. Казваш, че обичаш някого, а зад твоята любов се крие нещо материално. Любовта изключва материалните интереси, защото те заблуждават човека. Без материални блага не може, но те не трябва да влияят на любовта. Ще кажете, че това е противоречие. Всъщност, противоречията са в човека. Любовта изключва всички противоречия. Разсъждавайте правилно. Колко хора са ми казвали, че няма любов в света. – Ако това е истина, тогава и мъдрост няма, и истина няма. Те вървят заедно. Дето няма любов, мъдрост и истина, въпросите не се разрешават правилно.“

Из „Учение и служене“ – УС, 30 януари 1938 г.

„Отде произтича животът? – От Любовта. Единствената сила, която може да ни научи да живеем правилно, е Любовта. Божията Любов носи изобилие. Тя изключва всички противоречия; тя изключва всички обиди; тя изключва сиромашията, болестите, невежеството. Може ли да живееш в Божествената любов и да се обиждаш?

Докато живееш в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при тебе. Първо ти ще обичаш хората, а после те ще те обичат. Ако живееш в човешката любов, хората ще дохождат при тебе. Следователно, ако чакаш хората да те обичат, ти живееш в човешката любов; ако живееш в Божествената любов, ти обичаш хората. Казваш, че обичаш някого, а пък му туряш юлар на врата. Това е човешката любов.“

Какво нещо е любовта? – Наука за музиката. Сама по себе си, любовта е неуловима. Тя се чувства и възприема само чрез душата. Само музикалният може да разбере любовта. Дето влезе любовта, всичко преобразява: нечистото става чисто, а старото обновява. При това, тя никого не съди, а на всички дава: въздух, вода, светлина, храна. Ако някой се нуждае от книги, и книги дава. Тя дава всички условия за развиване на човека. Любовта не търпи никакви оплаквания. Не разказвай за патилата си, но се учи. От всички твои изпитания трябва да остане само думата „търпение“.

Из „Първата песен“ – УС, 14 ноември 1937 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов.“

„Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него.“

Из „Едно стадо“ – НБ, 23 януари 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят. Любовта ще бъде основа на този нов свят. Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта. Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе. Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.“

„Казвам: Тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота. Съвременните хора търсят начини за поправяне на света. Светът всякога може да се оправи. Как? – Чрез закона на Любовта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш. Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа. Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.

Така е, без Божията Любов, животът няма смисъл, няма никаква основа. Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл. Кое е това лице, което трябва да обичате? Някое лице на земята ли? Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре.“

„И сегашният свят е на мястото си, но само едно качество още му липсва, за да се изправи. Ще кажете: Кое е това качество? Питам: Каква е разликата между мъртвия и живия човек? – Мъртвият няма топлина. Внесете топлина в мъртвия човек, и той ще възкръсне и ще почне да се движи и да говори. Що е топлината? – Божествената Любов. Следователно, душите се различават една от друга по степента на Божествената Любов, т.е. по степента на своята топлина. Значи, дето Божията Любов цари, хората са живи.“

Из „Новата земя“ – НБ, 13 февруари 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ако говорът не е посолен с любов, от човешки и от ангелски език да излиза, пак ще бъде без съдържание. Какъв човек си, ако нямаш любов? Ще приличаш на кимвал, що дрънка. Казвате, че човек трябва да бъде красноречив. Любовта прави хората красноречиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовта. – Това, което дотяга на човека, не е любов. Любовта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постъпки. Мисълта е сложен процес. С любовта, обаче, и мисълта става лек процес. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби."

"Някой мисли, че има големи знания, че може да прави чудеса. Питам: Имаш ли любов? Ако нямаш любов, знанието ти нищо не представя. – Мога да лекувам болни. – Имаш ли любов? Ако нямаш любов, изкуството да лекуваш болни пропада. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им."

"Същественото качество на любовта е, че в нея не става никаква промяна. Единствената сила, която не губи равновесието си, е любовта. Единствената сила, която разрешава противоречията и внася мир и хармония в живота, е любовта. Противоречията, злините в областта на любовта се превръщат в симфония."

"Пророчество без любов не е истинско. Говор без любов не е истински. Всяко нещо, направено без любов, няма съдържание и смисъл. За такова нещо се казва, че е мед, що звънти, и кимвал, що дрънка."

"Като не разбират смисъла на любовта във всичките ѝ прояви, хората я делят на нисша и висша. Любовта е единна и неделима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислите, и постъпките. Турена на едното блюдо на везните, тя се уравновесява с всички сили на света."

"И в любовта има страдания, но лесно се носят. В безлюбието страданията осакатяват, съсипват човека. Любовта иде да освободи човека от ненужните страдания, от сиромашията, от болестите и противоречията. Тя може да направи за човека всичко, каквото той пожелае. И въпреки това, човек ходи тук-там да се моли да му помогнат. Пише любовни писма на един, на друг, но не получава отговор на писмата си. – Защо? – Моли се без любов. Молитва без любов не се приема. Работа без любов не е производителна. Мисъл без любов не дава плодове."

"Любовта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората от заблужденията им и ще ги задоволи. Светът ще се оправи, когато слънцето на човешката душа изгрее. Днес има условия за това. Няма по-лесно нещо за човека от това, да намери любовта в себе си и да я прояви. Но и по-мъчно нещо от това няма. За знаещия нещата лесно се постигат, за невежия – мъчно."

Из беседата "Пътят към Изток", СБ, 1943 г., том: "Вечното благо"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сега, ние не можем да отделим любовта от живота, не можем да кажем, че любовта е глупава, както казват някои. Не, не смесвайте любовта с глупостта. Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос. И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска.“

Из „Настанало е царството Божие“ – НБ, 19 октомври 1924 г.

„Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята.“

„Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10–15–20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5–10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: Аз мога ли да дам всичко?“

„В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви.“

„Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той и казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си.“

Из „Раздай всичко!“ – НБ, 26 октомври 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме. В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава. Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души.

Правилно приемане от томчето Запалена свещ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×