Силвия СД Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Как да ти кажа - всяка една ситуация в живота, ситуира нивото на човека. Аз обичам хем агнето да е цяло, хем вълка да е сит и хем и да не спират да се движат. Много искам, нали?! Това се постига, обаче, изключително лесно. Необходимо условие е само едно - да не се вземаш прекалено сериозно и да умееш да играеш ва банк - което ще рече - да умееш и да губиш. Та в твоята интересна ситуация, аз бих заложила на най-губещата карта. Познай коя е тя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Как да ти кажа - всяка една ситуация в живота, ситуира нивото на човека. Аз обичам хем агнето да е цяло, хем вълка да е сит и хем и да не спират да се движат. Много искам, нали?! Това се постига, обаче, изключително лесно. Необходимо условие е само едно - да не се вземаш прекалено сериозно и да умееш да играеш ва банк - което ще рече - да умееш и да губиш. Та в твоята интересна ситуация, аз бих заложила на най-губещата карта. Познай коя е тя! Не мога да позная! Сигурно е въпрос на интелигентността ми,...но последните ти постове от тук и от другата тема нещо ми убягнаха. А да пишеш ти небивалици ?!? - просто не искам да го приема,защото чета бунтарските ти постове с интерес. Ще бъдеш ли по благосклонна към мен и да караш по-директно,...че доста ме затрудняваш вече! Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Е как?! Та аз бях благосклонна - точно когато те апелирах да познаеш. Сега ме молиш да бъда снизходителна. Не е въпрос до интелигентност, а до склонност човек да се задоволява с лесните победи, с връченото му наготово. Напрегни се малко, де, ти нали не си консуматор. Сигурна съм - ще се сетиш. Жокер - имаш работа с полицаи - кое е това, което е най-далече от тях - то е и губещата ти карта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Е как?! Та аз бях благосклонна - точно когато те апелирах да познаеш. Сега ме молиш да бъда снизходителна. Не е въпрос до интелигентност, а до склонност човек да се задоволява с лесните победи, с връченото му наготово. Напрегни се малко, де, ти нали не си консуматор. Сигурна съм - ще се сетиш. Жокер - имаш работа с полицаи - кое е това, което е най-далече от тях - то е и губещата ти карта. О... благосклонна Силвия,...кажи, Ако трябва снизходителна бъди! Мозъка ми с Жокер - не мъти.... Кат на консуматор - простичко ми разкажи. /моля!/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 (edited) Ахахахааааааааааааа. Ето видя ли - не съм се лъгала за теб - ти реши проблема си в една безизходна ситуация - както с последния си пост, така и с полицията ще го сториш. Сега остава да видиш как го направи. Днес това ти се случи. Редактирано Февруари 9, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Ахахахааааааааааааа. Ето видя ли - не съм се лъгала за теб - ти реши проблема си в една безизходна ситуация - както с последния си пост, така и с полицията ще го сториш. Сега остава да видиш как го направи. Днес това ти се случи. Надеждица - последната угасна! За "изхода" от теб да проумея... С интелекта си така ме плясна - О, Господи! Ще мога ли да оживея ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Какво ми се случи ДНЕС ? ...а дали някой иска да знае? ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Да разкажа и аз една случка преди около седмица! .......... От скоро сложили знак ограничение 40 км. и моя "автопилот" нали пътува често по този маршрут не съм му задал новите координати и така карайки с остаряла база данни ме направи закононарушител. Дежурни въпроси: "Еми сега... ?!?" , "Имам ли други актове","Какво работя?" ,"Знам ли колко са високи глобете и колко точки губя?" - полицейски въпроси които въртяха около това да се досетя,че има и друго разрешение на въпроса........ Остана ми възможността да платя "почерпката" ,за която ми намекнаха като "разумен" вариант ...- ПЛАТИХ ! .............. Набих спирачки.Обратен завой - отивам да си оправям грешката още днес,докато е "прясна" ! ............... Примирих се и си тръгнах...Беше ми все пак по леко! Поне направих опит да се поправя,...макар и неуспешен да беше! Та ...такива ми ти работи ... Извинявам се, че ще взема отношение, но имам въпроси: Кой ти каза, че си закононарушител? От колко време е този знак за 40 км и какво точно го е наложило в този участък? Какви да наречем полицаите, които те подсещат за "почерпката"? Ако не си се поправил, защо ти е станало по-леко? Според кои закони(човешките или божествените) се съдиш сам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 (edited) От моя гледна точка е просто. Изборът да подкупя някого не съществува. Не защото ще ме е срам от това с какви важни дела се занимавам иначе и "какво ще си помислят хората" (това е една външна мотивация), а защото аз не мога да си представя, вътре в себе си, как ще покупя някой човек (вътрешна убеденост). Божествените закони се изразяват на практика - във всички детайли, от най-големия до най-дребния. Но и в големите и в дребните неща силата на тези закони и последствията от тяхното нарушаване са аналогични, макар и да имат реално погледнато различен магнитуд в различни ситуации. Била съм в хиляди безизходни ситуации с немските институции, докато бяхме немили-недраги и ни гонеха като луди за тъпите визи преди години (има лека промяна). Но аз съм минавала през тези ситуации със съзнанието, че съм тук точно толкова дълго, колкото Господ е рекъл, и че ще бъде Неговата Воля. Като по чудо минавах незасегната от сума ти иначе съществуващи правила по отношение на чужденците в Германия. Дори немски служители са ми помагали, виждайки че просто съм честна, да заобиколя безумните правила. Апелирала съм явно по някакъв начин към човешкото у тях. Веднъж обаче ми се случи да си имам работа с една истинка.... Годзила в службата за чужденците при подновяването на визата ми. Там макар и човек да има всички документи, никога не знае на кого е попадне, какво отношение ще му се наложи да търпи и какво ще му се случи. Та една служителка изведнъж ми се разкрещя за нещо, което не беше разбрала по специалността ми (чисто университетски подробности, които няма нужда да знае). Обясних й, но тя беше толкова убедена, че лъжа, че все едно не чуваше, разкрещя ми се, стовари един юмрук на масата и рече "Ich lasse mir das Wort nicht in dem Mund drehen!!!" ("Не се оставям да ми се извъртат думите в устата"). Ей, имах чувството, че съм в някакъв офис на Третия Райх и съм оставена на произвола на Негово Величество Немския Чиновник (който по правило винаги е безгрешен) да реши моята съдба. Но при сблъсъка с тази агресия, аз преминах на друг режим. Не отговорих. Не казах нищо. Не изпитах никакъв страх. Останах си на място и само я гледах без да помръдна. Обхвана ме едно огромно спокойствие. Тя, като че ли отрезвена от погледа ми, рече малко по-меко, но все още грубо: Излезте и изчакайте! Излязох и седнах. И казах в себе си: Господи, да бъде Волята ти. Аз мога да остана, но мога и да си тръгна, както е Твоята Воля. Бях изпълнена с Любов и Мир. Не мислех за никакви тривиалности като например за проблемите, които ми се създават, ако ми се откаже виза и се наложи да си прекъсна обучението. Знаех, че това Решение, не е мое и няма какво да го мисля. Просто в съзнанието си бях приела смирено всяка възможна развръзка. След малко ме повика същата тази. Беше неузнаваема. Каза ми много любезно: Ако обичате, отидете с ето тази бележка да платите таксата и елате да си вземете визата. Така и стана. Бях на път да изляза от сградата, но видях, че съм забравила да й дам един документ, което не беше задължително, но беше хубаво да й го дам за нейна собствена информация (не ми се обяснява точно). Поколебах се дали да се върна при този Цербер. Но си казах, е, тя как ще се научи да уважава чужденците, ако никой не говори с нея като с човек. Отидох, почуках, влязох и рекох: Ето, заповядайте, забравих това, но мислех, че ви е необходимо. Нямаше и намек от злоба вече в тая жена. Дори долавях някакво смирение, все ендо някакъв бяс я беше напуснал. Много меко ми каза благодаря. Има само един начин да се излезе от критична ситуация. Да се смириш, да изключиш мислите за дреболии и да излъчиш Любов. Не за своя изгода да го правиш това, а за доброто на всички. Това не е израз на подчинение, а на дълбока убеденост в правотата на това, което се случва и в смисъла му като израз на Божествената Воля за всички участващи страни. Положително се излиза от такава ситуация, ако човек реагира, и емоционално и на дело, водейки се от Божествените принципи. Този Път никога не е губещ. Yatra dharmas tatra jayah. Редактирано Февруари 9, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 (edited) От моя гледна точка е просто. Изборът да подкупя някого не съществува. Не защото ще ме е срам от това с какви важни дела се занимавам иначе и "какво ще си помислят хората" (това е една външна мотивация), а защото аз не мога да си представя, вътре в себе си, как ще покупя някой човек (вътрешна убеденост). Божествените закони се изразяват на практика - във всички детайли, от най-големия до най-дребния. Но и в големите и в дребните неща силата на тези закони и последствията от тяхното нарушаване са аналогични, макар и да имат реално погледнато различен магнитуд в различни ситуации. Била съм в хиляди безизходни ситуации с немските институции, докато бяхме немили-недраги и ни гонеха като луди за /........../ визи преди години (има лека промяна). Но аз съм минавала през тези ситуации със съзнанието, че съм тук точно толкова дълго, колкото Господ е рекъл, и че ще бъде Неговата Воля. Като по чудо минавах незасегната от сума ти иначе съществуващи правила по отношение на чужденците в Германия. Дори немски служители са ми помагали, виждайки че просто съм честна, да заобиколя безумните правила. Апелирала съм явно по някакъв начин към човешкото у тях. Веднъж обаче ми се случи да си имам работа с една истинка.... Годзила в службата за чужденците при подновяването на визата ми. Там макар и човек да има всички документи, никога не знае на кого е попадне, какво отношение ще му се наложи да търпи и какво ще му се случи. Та една служителка изведнъж ми се разкрещя за нещо, което не беше разбрала по специалността ми (чисто университетски подробности, които няма нужда да знае). Обясних й, но тя беше толкова убедена, че лъжа, че все едно не чуваше, разкрещя ми се, стовари един юмрук на масата и рече "Ich lasse mir das Wort nicht in dem Mund drehen!!!" ("Не се оставям да ми се извъртат думите в устата"). Ей, имах чувството, че съм в някакъв офис на Третия Райх и съм оставена на произвола на Негово Величество Немския Чиновник (който по правило винаги е безгрешен) да реши моята съдба. Но при сблъсъка с тази агресия, аз преминах на друг режим. Не отговорих. Не казах нищо. Не изпитах никакъв страх. Останах си на място и само я гледах без да помръдна. Обхвана ме едно огромно спокойствие. Тя, като че ли отревена от погледа ми, рече малко по-меко, но все още грубо: Излезте и изчакайте! Излязох и седнах. И казах в себе си: Господи, да бъде Волята ти. Аз мога да остана, но мога и да си тръгна, както е Твоята Воля. Бях изпълнена с Любов и Мир. Не мислех за никакви тривиалности като например за проблемите, които ми се създават, ако ми се откаже виза и се наложи да си прекъсна обучението. Знаех, че това Решение, не е мое и няма какво да го мисля. Просто в съзнанието си бях приела смирено всяка възможна развръзка. След малко ме повика същата тази. Беше неузнаваема. Каза ми много любезно: Ако обичате, отидете с ето тази бележка да платите таксата и елате да си вземете визата. Така и стана. Бях на път да изляза от сградата, но видях, че съм забравила да й дам един документ, което не беше задължително, но беше хубаво да й го дам за нейна собствена информация (не ми се обяснява точно). Поколебах се дали да се върна при този Цербер. Но си казах, е, тя как ще се научи да уважава чужденците, ако никой не говори с нея като с човек. Отидох, почуках, влязох и рекох: Ето, заповядайте, забравих това, но мислех, че ви е необходимо. Нямаше и намек от злоба вече в тая жена. Дори долавях някакво смирение, все ендо някакъв бяс я беше напуснал. Много меко ми каза благодаря. Има само един начин да се излезе от критична ситуация. Да се смириш, да изключиш мислите за дреболии и да излъчиш Любов. Не за своя изгода да го правиш това, а за доброто на всички. Това не е израз на подчинение, а на дълбока убеденост в правотата на това, което се случва и в смисъла му като израз на Божествената Воля за всички участващи страни. Положително се излиза от такава ситуация, ако човек реагира, и емоционално и на дело, водейки се от Божествените принципи. Този Път никога не е губещ. Yatra dharmas tatra jayah. Прекрасно написано, меко и приятно енергийно. Поздравления, азбуки! Редактирано Февруари 9, 2008 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Явно всеки човек има нужда от споделяне макар и виртуално Та нека и аз да се включа чувствам вина, че ДНЕС си забравих телефона. Против телефоните съм някак ограничават свободата и спокойствието но пък и помагат доста... мой близък ми е звънял за помощ а аз не съм вдигнал тъжно търсят те имат ти доверие а не вдигаш виновен виновен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Днес цял ден бях на изпит. Една съм от новоизлюпените деветнадесет масажисти. Дано да е от полза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Днес се събрахме в 13 ч. у един приятел от групата по йога и цял следобед изрязвахме и лепихме брошурки за предстоящия курс "Шри Шри йога", на фона на приятна музика с леко източно-релаксиращи мотиви. После направихме къса Крия от касетка за релакс и медитация след добре и усърдно свършената работа. След това заслужено пийнахме по един чай и хапнахме сушени плодове и орехи. Вече се беше спуснал мракът, когато тръгнахме из града да пускаме по пощенските кутии готовите вече брошурки. Направихме едно добро дело, изпратихме благата вест до всички хора ненатрапчиво, може да има хора чиято душа копнее да опита съкровищата на йога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Днес се събрахме в 13 ч. у един приятел от групата по йога и цял следобед изрязвахме и лепихме брошурки за предстоящия курс "Шри Шри йога", на фона на приятна музика с леко източно-релаксиращи мотиви. После направихме къса Крия от касетка за релакс и медитация след добре и усърдно свършената работа. След това заслужено пийнахме по един чай и хапнахме сушени плодове и орехи. Вече се беше спуснал мракът, когато тръгнахме из града да пускаме по пощенските кутии готовите вече брошурки. Направихме едно добро дело, изпратихме благата вест до всички хора ненатрапчиво, може да има хора чиято душа копнее да опита съкровищата на йога. Здравей, Максим! Кой ще води курса? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Направихме едно добро дело, изпратихме благата вест до всички хора ненатрапчиво, може да има хора чиято душа копнее да опита съкровищата на йога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Кой ще води курса? Индиецът Бавеш Толани. Същият, който вече ни гостува през януари за друг курс. Визата му изтича в началото на март, така че още съвсем малко ще е тук и се връща в Индия. снимка с Бавеш: http://www.tsarevets.com/img/yoga/sec_11/1.jpg Той е компютърен инженер по професия, но от 9 години е свързан с организацията, а от 2001-ва година провежда курсовете “Изкуството на живота” по цял свят. “Това е много древно знание, но методът е доста модерен за този век, в който живеем; това е много красиво и същевременно много могъщо знание”, така започна разказа си за това как е избрал да се отдаде изцяло на това да помага на хората да са щастливи Бавеш Толани. “Ние сме научили много неща от съвремието, но не сме се научили да контролираме ума си. Всеки ни казва да се усмихваме, да бъдем лъчезарни, приветливи, но никой не ни е казал как”, продължи Толани. Оказва се, че дишането е в основата на всичко. "Когато умът е спокоен, ние действаме разумно”, обясни Бавеш и допълни, че този курс увеличава твоето възприятие, твоето усещане за живота. “Това, което ме прави щастлив е да мога да направя друг човек щастлив. Искам да виждам радостта и спокойствието в очите на хората. Искам те да се чувстват наистина щастливи”, с усмивка сподели Бавеш. На въпрос какво е да си самотен, учителят от “Изкуството на живота” отговори недвусмислено: “Да си самотен, значи да мислиш за себе си. Ако дори половин час от времето си ти прекараш в мисли за това какво ще се случи с теб, с парите ти, със семейството ти… то тогава ти си самотен. И си нещастен”. Бавеш Толани е радетел на доброто. Духовната храна за него е да вижда хората щастливи. Затова и решава да изостави професията си на компютърен специалист, от която е печелил доста добре и да се отдаде изцяло на служба на хората чрез Международната организация “Изкуството на живота”. След като посещава преди години техен курс, той решава да бъде един от учителите, да пътува по света и да накара все повече хора буквално да се преродят, преоткривайки хубавите страни на живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Кой ще води курса? Индиецът Бавеш Толани. Същият, който вече ни гостува през януари за друг курс. Визата му изтича в началото на март, така че още съвсем малко ще е тук и се връща в Индия. снимка с Бавеш: http://www.tsarevets.com/img/yoga/sec_11/1.jpg Той е компютърен инженер по професия, но от 9 години е свързан с организацията, а от 2001-ва година провежда курсовете “Изкуството на живота” по цял свят. “Това е много древно знание, но методът е доста модерен за този век, в който живеем; това е много красиво и същевременно много могъщо знание”, така започна разказа си за това как е избрал да се отдаде изцяло на това да помага на хората да са щастливи Бавеш Толани. “Ние сме научили много неща от съвремието, но не сме се научили да контролираме ума си. Всеки ни казва да се усмихваме, да бъдем лъчезарни, приветливи, но никой не ни е казал как”, продължи Толани. Оказва се, че дишането е в основата на всичко. "Когато умът е спокоен, ние действаме разумно”, обясни Бавеш и допълни, че този курс увеличава твоето възприятие, твоето усещане за живота. “Това, което ме прави щастлив е да мога да направя друг човек щастлив. Искам да виждам радостта и спокойствието в очите на хората. Искам те да се чувстват наистина щастливи”, с усмивка сподели Бавеш. На въпрос какво е да си самотен, учителят от “Изкуството на живота” отговори недвусмислено: “Да си самотен, значи да мислиш за себе си. Ако дори половин час от времето си ти прекараш в мисли за това какво ще се случи с теб, с парите ти, със семейството ти… то тогава ти си самотен. И си нещастен”. Бавеш Толани е радетел на доброто. Духовната храна за него е да вижда хората щастливи. Затова и решава да изостави професията си на компютърен специалист, от която е печелил доста добре и да се отдаде изцяло на служба на хората чрез Международната организация “Изкуството на живота”. След като посещава преди години техен курс, той решава да бъде един от учителите, да пътува по света и да накара все повече хора буквално да се преродят, преоткривайки хубавите страни на живота. Благодаря! Прати ми дати на "лични съобщения" и при удобно време и добро разположение на Духа, ще наминем да /се/ видим. Бог да благослови и помилва! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Днес пях с мойта учителка. От няколко седмици пак се върнах към това и съм много щастлива. Сработваме се страхотно. Днес открих нови... хммм, отвори в главата си. Тя ми каза един трик и после надувах главите на съквартирантките си. Едната получи вдъхновение да чисти след дъъълга пауза - имало полза от пеенето!!! Оказа се, че почти нищо не съм забравила, но имам нужда да правя дихателни упражнения. Не си издържам дъхово фразите Даде ми да пея и малко репертоар, макар че аз исках първо да си възстановя постановката след 6 години непеене, да не се втурвам веднага на някакви арии. Давам си сметка напоследък каква грешка е било че изобщо съм спряла. Всъщност спрях, защото вкъщи се водеше ежедневна война за това, че искам да пея, а като се махнах в Германия... ехх, беден емигрантски живот. Сега вече певица няма да ставам, ама такъв кеф ми прави това ейййй. Бих си изливала всичките пари само в уроци по пеене. Не в ядене, не в пиене, не в дрехи, не в нищо друго! Луда съм и тва е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Супер Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 10, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2008 Днес завърших нещо хубаво, заедно с двайсетина много хубави хора. А то дава начало на още по-хубаво, ако запазя вибрацията. Пожелайте вятър в платната и Голям Късмет на късметчето, пък този късмет може да се окаже и общ. Като се сбъдне , ще разкажа, а засега - благодаря предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Отивам да си изпразня тоалетното казанче. Имам предвид принципа на действие на студентския мозък: пълниш, празниш. Пак пълниш, пак празниш. И т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Отивам да си изпразня тоалетното казанче. Имам предвид принципа на действие на студентския мозък: пълниш, празниш. Пак пълниш, пак празниш. И т.н. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Бях си прочистил организма и постих ...решавахме важни и ключове въпроси за един човек. Дежурни въпроси: "Еми сега... ?!?" ...около това да се досетя,че има и друго разрешение на въпроса...Като си спомних,че миналият ми акт за една изгоряла крушка на фар, с доста голяма трудност ми го написаха /питаха и дежурния на Софийско РПУ /,а после чаках талона си 4-5 месеца ми стана много неприятно. Попитах може ли да ми напишат нещо в момента и да платя веднага,но разбрах,че такива опции се предвиждат в близкото бъдеще. Ужас! Остана ми възможността да платя "почерпката" ,за която ми намекнаха като "разумен" вариант ...- ПЛАТИХ ! Взех си документите,продължих ...ама нещо ми свито,гузно,гадно отвътре...Такова свинско състояние не си спомням от кога не съм имал! Сигурно от поста и пречистването,но със всеки километър съвестта ми все повече ме гризеше...Въпроси...въпроси... Как мога да ги корумпирам? Защо не съм си понесъл отговорността? Може ли да решавам такива кардинални въпроси за познатите си,а да се подавам на такива дребни изкушения? Има ли значение - шофьорска книжка,акт,пари,наказание...- важното е човек да е чест! Започне ли да ми говори така съвестта аз много много не чакам ... Ясно е,че може да намеря хиляди оправдания и в закона и в неуредиците и съвестта на полицаите,НО не го правя! Набих спирачки.Обратен завой - отивам да си оправям грешката още днес,докато е "прясна" ! Върнах се двайсетина километра,а полицаите като ме видяха май свят им се зави! /трима бяха/ Дадох на шефа им пак документите с думите: "Почерпката си остава като приятели,но съвестта ми проработи и искам да ми напишат акт,защото си го заслужавам!" Тези щяха да припаднат! Та то луди по пътищата много,но чак пък такъв като мен най не бяха срещали... Казах,че не съм поставено лице...,увериха се,...уточнихме нещата и че просто искам да си понеса отговорността,за което,ако трябва пак ще ги почерпя... Голям майтап - нарушителя да се натиска да го глобят,а полицаят да се дърпа и да не иска ...Бях готов и на втори "рушвет" дето се казва,само да изпълнят задълженията си ...а те "НЕ та НЕ!!!" Били си ме "отчели" вече някъде по документите и връщане назад нямало... ОК! Еххх ...трудно се изправят погрешки,... Примирих се и си тръгнах...Беше ми все пак по леко! Поне направих опит да се поправя,...макар и неуспешен да беше! Мисля че ти е станало леко не напразно. Първо идва мисълта да постъпим вярно. После идва опитът да постъпим право и усилията да постъпваме право. Следващия път остава просто да направим необходимото. То ни е ясно. "Състоянието става стабилно в непрестанни опити за достигане на целта." Хари Кришна Накрая ставаме просто разумни. Пример с мен отпреди няколко седмици. Паркирах на място което беше посред паркомати, но без да е пред нито един от тях. Беше се образувало по-широко място между спрелите коли. Когато излязох видях че имам тикет за глоба (42 долара). Мина ми "балканската" мисъл че ако изчакам шофьора на някоя кола, който вече е платил за паркинга си, мога да му искам фактурата която е получил като е платил за паркинга и като я представя на градските служби, ще ми опростят тикета. Съобразих че при последващото развитие щеше да се наложи да лъжа че съм си платил. Реших да не го правя. Затова ще пледирам по обичайния ред за невиновност, и в случай че тикетът не бъде опростен, ще си го платя. Съгласен съм че в България в момента е трудно да останем честни. В Канада е немислимо да се даде рушвет на полицай защото рискът от глоба за опит за корупция на длъжностно лице е няколко хиляди долара, а за полицая при корупция - уволнение. Кой ще рискува стабилен доход от 60.000 на година и очернено досие за цял живот? "Бейският" менталитет на някои сънародници, в Канада се нарича злоупотреба със служебното положение и се преследва от закона. Законността се базира на справедливостта на всеки член на обществото. Затова темата отворена от брат Станимир Мисли за справедливостта е важна за бъдещето на България. сега всичкото възпитание на хората седи в това да развият в себе си съзнание за справедливост. Ние имаме съзнание, но засега нашето съзнание определя само отношенията ни към физическия свят. Ние считаме справедливи само тия неща, които законът е определил. Някой е честен, справедлив само докато има закон. Щом няма закон, той счита, че може да прави каквото иска. Да направим човека по образа и подобието Нашему Където характерът е истински, там човек може да помогне и на другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Приветствия за добрите постъпки.Аз силно уважавам постъпки от това естество.Щом някой го прави значи не е само страшно и безмислено.А когато тези постъпки започнат да се приемат за нещо естествено и добронамерено без насмешка. . .След време, когато това стане ще се радвам,че съм имала възможността дори виртуално да познавам едни от примерите на началото.Света ще стане по-добър,ако и ние малко помогнем.Всичко започва от някаде и обикновенно от нещо малко,и от някого. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.