Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мъжът


Аделаида

Recommended Posts

Тези безкрайни цитати, черно-бели дефиниции, фиксирани рамки и модели, наизустени формули и поучения, поднесени без никаква връзка с реалността и историческите дадености, затлачват една тема, която изисква много повече смелост, искреност, отговорност, осъзнаване, инвентивност и творчески дух, за да прогресира.

:feel happy:

Когато някои от тези цитати са проверени в самия живот и сме ги усетили със сърцето си, те са истина. Опитвам се да виждам красотата в живота, неговото единство, а различията са за цвят...

:rolleyes:

:yinyang:

Ти знаеш истината, но си я забравил.

Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка.

Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вътре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина.

Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият начин е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина.

Вторият начин е напълно различен. Той не представлява логично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргумент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и.

Бхагаван Шри Раджниш (Ошо)

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 257
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

....

Изобщо страданието и мъките на жените са следствие единствено на проявена

глупост съчетана с неразбиране на своята божествената същност и призвание.

:thumbsup: :thumbsup: и за целия пост!

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля,че мъжете са много различни като поколения. Изобщо хората. А и да не говорим за хората в България.

Всяко поколение мъже си носи своите положителни черти ,както и недостатъци.

Не харесвам това в младите мъже ,такива каквито ги познавам във възрастта до 30 години ,че

повечето са много уплашени ,много неориентирани ,без почва под краката си .

Живеят с родителите си ,изцяло са под влияние на майките си . Изобщо все още не могат да се нарекат мъже. Младите жени ми се струват по- зрели , имат ясна представа какво искат за себе си от живота и как да го постигнат. Просто по- оформени мозъци ми се струват. Въпреки ,че имам много приятели ,мъже в тази възраст.

Много малко от тях са независими от родителите си и с ясна представа какво точно искат да правят с живота си .

Иначе са големи сладури ,но какво от това.

Тези ,които са във възрастовата група 30-40 и не са женени са толкова страхливи и неспособни на истински отношения.

Не им е много лесно да имат връзка с жена на същата възраст ,обикновено се впускат в разни авантюри с непълнолетни

момичета. От младите жени изпитват истински ужас. От съвместнен живот и отговорности бягат през девета земя в десета.

Тези ,които са женени като че ли повече са уравновесени и имат някаква идея за живота си . Има и опасност да се превърнат в истински чичковци на 35 ,примерно ,но зависи как ще се стекат нещата.

Имам приятели и в тази възраст и женени и неженени.

Мисля ,че семейството и социалния статус са много определящи и за мъжете и за жените.

Работата и начина по който си изкарва парите човек ,социалния му кръг ,от колеги,приятели и познати също са много важни за неговото развитие.

Но най- много не мога да намеря начин за общуване и въобще за разбиране с мъжете около 40-50.

Тези хора от прехода.Такова балканско отношение към жената и света,трагедия.

Толкова ограничено и подтиснато въображение, ужас.

Значи тези мъже между 40- 50 ,ми приличат на ядосани бикове ,обикновено с коремчета ,пиещи ,пушещи ,в не много добра кондиция.

Те изобщо не знаят как да комуникират с една жена . Говорят си единствено с други мъже ,пълна дескриминация ,дори и към собствените си жени ,с които също не комуникират .

Общуват единствено с майките си .Абе балканска история.

Навън не е така. А и все пак има интелигентни ,образовани мъже и в България.

Но в момента е такава стегнация ,че това се отразява изключително на мъжката половина .

Изобщо на смейните и любовните отношения между хората.

Смазани в едно икономическо менгеме и скоро няма да се оправят нещата.

Колкото и да е чудесен един човек ,когато е подтиснат по всякакъв начин ,просто настъпва колапс и пълно ограничение на развитието му .

Има и един нов тип ,много добре отгледани в София мъже , типични юпита , здраво потопени в матрицата от работа,работа и пари,пари и работа ,които се интересуват единствено от този аспект на живота си . Възрастовата граница е 25-35.

Това е положението в България. Животът е труден за всички . Жените не са по - добре. За всички е трудно .

Но това е друга тема.

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

Това е положението, както ти го виждаш, Ина! До 30 според теб мъжете в Б-я видяни през твоята си призма, са уплашени и неориентирани, сгушени до мама. След 30 - женените са чичкоподобни, а неженените презглава бягащи от всяка отговорност и обвързване милите. Тези пък в четиридесетте според теб са направо трагдия - повсеместно - едни такива шкембелии всичките, пушат тютюн, гледат като темерути и всички групом реват: "За родину, за Сталину" и "Ех, колко евтин беше саламът при бай Тошо...". А към жените те се отнасят като към перални и съдомиячни машини, нещо като към био-роботи, прислужници... А пък майките на всичките тези мъже от всичките възрастови групи - ами те все едни обсебващо-ревниви, като стиснали синчетата си и не пускат. Единствено към юпитата до 25 проявяваш известна прокрадваща се милост!

Според мен - донякъде си права разбира се. Но си има и доста негативна субективност и преувеличение във виждането ти - поне така ми се струва. А в края на краищата дори по-важно от умението да виждаме реалността такава каквато е стои умението как именно я виждаме. реалността сама по себе си наистина е нелека икономически и морално. Дали обаче действително повечето мъже в двадесетте са толкова здраво хванали се за майчините си полии неориентирани? Моите наблюдения с адруги. Виждам едни много добре знаещи какво искат и как да го получат млади мъже - добре информирани и добре насочили се. И много по-духовни от мъжете на същата възраст само преди няколко поколения - с едн амного по-интелигентна духовност. тези в тридесетте - моите наблюдени яговорят, че огромната част от тях са семейни. карат си нелошите коли и с еоправят както могат. не им е лесно, но се оправят и не мънкат много. между другото съвсем не съм сигурен, че на запад мъжете са по-качествени от тук. Това, което съм видял в щатите и канада ми говори за едни много много по-слаби енмоционално и по-меки (в недобрия смисъл) мъже там като цяло! Мъжете в тридесетте, които са необвързани - ами може би икономиката на държавата ни ги плаши. А тя има с какво да ги уплаши. Може би в световен мащаб позициите н абрака като социална институци явече съвсем не са толкова стабилни и изключителни и вс еповече отслабват с годините. факт е, че има много несемейни мъже в тридесетте,. Но и жени също така. Просто това е свободен избор в резултат от променящите се социални ценности - на запад положението с брака е ощ епо-несигурно. там (в щатите) 90% от браковете приключват с развод до три години...

Мъжете в 40-сетте: честно, аз в тази възрастова граница виждам все изискани господа със сребро в косите, злато в джобовете и стомана в панталоните. Това е израз на един мой бивш колега, но си е приложим към българските мъже съвсем реално :) . В тази възраст виждам едни много добре адаптирали се без никакви проблеми между режимите и системите мъже, запазили спокойствието си и въпреки всички абсурди много вътрешно стабилни. А дори и физически поддържащи се.

Това е за мен реалността. Българските мъже са далеч по-стабилни от мъжете в много други нации. По-волеви и по-уравновесени. като цяло, разбира се.

Но най-важното е КАК ние виждаме нещата. Това е по-важно дори и от реалното положение на нещата! Ако собственият ни вътрешен мъжки образ, като психична структура е обагрен със слабост, плашливост, безотговорност, грубост, темерутщина..., тогава такива ще виждаме и мъжете около нас. Разбира се, ти си прекрасно момиче. Аз винаги в последните две години, дори без да съм те виждал, съм изпитвал едно много силно уважение. Ти си човек артист, човек на изкуството, талантива си, интелигентна и точно момиче. Затова се учудих при постинга ти. Може би си в негативен период спрямно мъжете - откъде да знам... Хайде кажи две хубави думи за слабия пол - мъжкия, моля те! Направо го срина този нежен мъжки пол горкия.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Мъжката природа в своя автентичен корен е воинска природа. Мирът винаги е палиатив /нещо временно/ в душата на мъжа; и най-вече мирът в съзнанието на мъжа е производна на войната. Дори източният мъж намира истината за своя свят на въздържание и медитация в контекста на един път от огън – нирвана /угасването/ е безпредметна, щом я лишим от основата й: непредсказуемите пламъци на тоя свят.

Моя сравнително силна убеденост е, че увереният, и доколкото е възможно, завършен мъж е по начало сексист. Тук нямам предвид едно пренебрежително отношение към жената, което най-често компенсира страха от неовладения респект към майката. Сексизмът, за който говоря, е мъжката увереност, че чисто психологически жената многократно по-слабо от самия мъж е способна да прави онова, което иска. Душата на жената е подвластна на съдбата и за да се разкрият истинските богатства на тази душа, жената има нужда от подкрепа. В тоя смисъл мъжът е много по-самостоен. Когато се каже, че една жена е мъжко момиче, се има предвид, че тя е вдъхната от мъжкото съзнание да се изправи срещу съдбата, стига това да е нужно. А когато се каже, че една жена е омъжествена, то означава, че въпросната жена просто има мъжки претенции, но не и мъжко вдъхновение. Глупаво е да се твърди, че мъжете са по-слабият пол. Има слаби мъже, но то е щото някои майки решават с майчино възпитание да изтръгнат воинската природа на мъжа и един вид да го цивилизоват /а само го обезкосмяват/.

Забелязал съм, че не малко жени търсят в истинския мъж просто една добра приятелка с фалично обаяние. В същото време никак не са малко жените, които имат женската сила, търпение и разбиране да приемат войните, които мъжете разгарят около тях и в тях.

Редактирано от selsal
Линк към коментар
Share on other sites

Мъжката природа в своя автентичен корен е воинска природа. Мирът винаги е палиатив /нещо временно/ в душата на мъжа; и най-вече мирът в съзнанието на мъжа е производна на войната. Дори източният мъж намира истината за своя свят на въздържание и медитация в контекста на един път от огън – нирвана /угасването/ е безпредметна, щом я лишим от основата й: непредсказуемите пламъци на тоя свят.

Моя сравнително силна убеденост е, че увереният, и доколкото е възможно, завършен мъж е по начало сексист. Тук нямам предвид едно пренебрежително отношение към жената, което най-често компенсира страха от неовладения респект към майката. Сексизмът, за който говоря, е мъжката увереност, че чисто психологически жената многократно по-слабо от самия мъж е способна да прави онова, което иска. Душата на жената е подвластна на съдбата и за да се разкрият истинските богатства на тази душа, жената има нужда от подкрепа. В тоя смисъл мъжът е много по-самостоен. Когато се каже, че една жена е мъжко момиче, се има предвид, че тя е вдъхната от мъжкото съзнание да се изправи срещу съдбата, стига това да е нужно. А когато се каже, че една жена е омъжествена, то означава, че въпросната жена просто има мъжки претенции, но не и мъжко вдъхновение. Глупаво е да се твърди, че мъжете са по-слабият пол. Има слаби мъже, но то е щото някои майки решават с майчино възпитание да изтръгнат воинската природа на мъжа и един вид да го цивилизоват /а само го обезкосмяват/.

Забелязал съм, че не малко жени търсят в истинския мъж просто една добра приятелка с фалично обаяние. В същото време никак не са малко жените, които имат женската сила, търпение и разбиране да приемат войните, които мъжете разгарят около тях и в тях.

илюстрация

Линк към коментар
Share on other sites

'Мъжете взимат на ръце,

мъжете дават уют,

мъжете плачат тайно,

мъжете се нуждаят от много нежност

и са толкова раними,

мъжете са на тоя свят просто незаменими.

Мъжете купуват жени,

мъжете стоят под напрежение постоянно,

мъжете флиртуват като безумни,

мъжете лъжат по телефона,

мъжете са на всичко готови,

мъжете подкупват с парите и лежерността си.

На мъжете е трудно, но я карат леко,

отвън е твърдо а вътре съвсем меко,

още като деца са подготвени за мъже.

Кога един мъж е мъж ?

Мъжете имат мускули,

мъжете са страшно силни,

мъжете могат всичко,

мъжете получават сърдечен инфаркт и

мъжете са самотни борци,

трябва да минат през всяка стена, трябва все напред да са.

Мъжете водят войни,

мъжете са още като бебета пияни,

мъжете пушат лула,

мъжете са страхотно умни,

мъжете строят ракети,

мъжете правят всичко, да съвсем точно.

Кога един мъж е мъж ?

Мъжете нямат бебета,

мъжете имат рядка коса,

мъжете са нещо особено, и

мъжете са толкова раними,

мъжете са на тоя свят просто незаменими.`

Х. Грюнемайер

Редактирано от Любо
Линк към коментар
Share on other sites

Бре, какво движение по темата само.

Харесвам последното мнение на Любо. Не исках да разграничавам и разделям Мъжете и Жените. Пуснах две теми за да може просто в тях да се говори по отделно за двата пола, е не като "По, по - най".

Светът има нужда от мъжа толкова колкото и от жената!

Ех, мъже, мъже, колко хубаво е да сте " :3d_042: мъже" в очите на жените!

Линк към коментар
Share on other sites

Любо :thumbsup1: Мъжете са самотни ловци, както пее Херберт Грюнемайер, песента е хубава и казва почти всичко по темата. За съжаление при превода губи част от чара си. Ето едно ранно негово изпълнение:

http://uk.youtube.com/watch?v=5G6gYd2aGqA&...feature=related

Редактирано от Атлантида
Линк към коментар
Share on other sites

Цялата човешка раса са жени. На земята няма мъже. Тепърва има да дойдат. Сега някои минават за жени, някои минават за мъже. Мъжът разбира нещо възвишено, благородно. Ние учим сега закона на Любовта. Под думата жена, разбираме да изучаваме живота. Вземете жените в тази форма. Формата на една жена, която служи за слугиня, ни най-малко не е жена. Божественият живот, който е излязъл от Бога, той е жена. Тази жена, която е излязла, това е животът.

Път на доброто - път на Любовта

В сегашния свят няма мъже, всички са жени. Когато жената видяла, че е сама, пожелала да има и мъже, да се проектира. Ето защо днес една част от хората са жени, а другата част – мъже. Сегашният свят не върви добре, защото само жената управлява, а мъжът не е дошъл още на земята. Това, което наричаме мъж, е само отражение на истинския мъж. Сегашната жена играе ролята и на мъж. В бъдеще, когато дойде истинският мъж, тогава светът ще се оправи. Казвате: „Да ги няма мъжете!“ – Вие не сте видели още мъжа. И мъжът е недоволен от жената и казва: „Тая жена!“ И ти си жена като нея. – „Формата ми е друга.“ – Каквато и да е формата, мъжът и жената си приличат.

Да ги изпита

Особено препоръчвам втората беседа.

Линк към коментар
Share on other sites

Цялата човешка раса са жени. На земята няма мъже. Тепърва има да дойдат. Сега някои минават за жени, някои минават за мъже. Мъжът разбира нещо възвишено, благородно. Ние учим сега закона на Любовта. Под думата жена, разбираме да изучаваме живота. Вземете жените в тази форма. Формата на една жена, която служи за слугиня, ни най-малко не е жена. Божественият живот, който е излязъл от Бога, той е жена. Тази жена, която е излязла, това е животът.

Път на доброто - път на Любовта

В сегашния свят няма мъже, всички са жени. Когато жената видяла, че е сама, пожелала да има и мъже, да се проектира. Ето защо днес една част от хората са жени, а другата част – мъже. Сегашният свят не върви добре, защото само жената управлява, а мъжът не е дошъл още на земята. Това, което наричаме мъж, е само отражение на истинския мъж. Сегашната жена играе ролята и на мъж. В бъдеще, когато дойде истинският мъж, тогава светът ще се оправи. Казвате: „Да ги няма мъжете!“ – Вие не сте видели още мъжа. И мъжът е недоволен от жената и казва: „Тая жена!“ И ти си жена като нея. – „Формата ми е друга.“ – Каквато и да е формата, мъжът и жената си приличат.

Да ги изпита

Особено препоръчвам втората беседа.

Именно! Няма мъже или ако има, то те са рядкост.

Що е то мъж и що е то жена?

В Библията и не само там е пълно с алегории за мъжа и жената. Мъжът отдясно, жената от ляво, мъжът - близко до Бога, жената - делеч от Него... Някой ще рекат: "Библията е сбор от патриархални писания!". Да, ама не. Това е символика. Ето:

Битие 1

27. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Битие 5

1. Ето списъкът на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

2. създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.

Притчи 12

4. Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

І Коринтяни 7

14. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

І Коринтяни 11

3. Искам пак да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът; глава пък на Христа е Бог.

4. Всеки мъж кога се моли, или кога пророчествува, ако има главата си покрита, засрамва главата си.

5. А всека жена която се моли или пророчествува с непокрита глава засрамва главата си; защото е все еднакво като да е с бръсната глава.

6. Защото жена ако се не покрива, нека остриже и космите си. Но ако е срамотно на жена да си стриже космите или да си бръсне главата, то нека се покрива.

7. Защото мъжът не требва да си покрива главата, понеже е образ и слава Божия; а жената е слава на мъжа.

8. Защото мъжът не е от жената, но жената от мъжа;

9. понеже не бе създаден мъжът за жената, но жената за мъжа.

10. За това жената е длъжна заради ангелите да има на главата си белег на власт.

11. Ни мъж обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа;

12. защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.

І Коринтяни 14

34. Жените ви да мълчат в църквите, защото не им е простено да говорят, но да се покоряват както и законът казва.

35. Ако ли искат да научат нещо, да питат мъжете си у дома си; защото е срамотно на жени да говорят в църква.

Ефесяни 5

25. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде себе си за нея,

26. да я освети и очисти с омиването с вода чрез словото,

27. да я представи на себе си църква славна, без да има петно, или бръчка, или друго нещо такова, но да е света и непорочна.

28. Така са длъжни мъжете да любят жените си както своите си тела. Който люби жена си себе си люби;

29. Защото никой никога не е възненавидел своята си плът, но храни я и се грижи за нея, както и Господ църквата.

І Тимотей 2

8. И тъй, искам мъжете да се молят Богу на всеко место, и да въздигат ръце чисти без гнев и съмнение.

9. Така и жените с прилична премена, със срамежливост и целомъдрие да украсяват себе си, не с плетения на космите или със злато или с бисери или с многоценни дрехи;

10. но с добри дела както подобава на жени които са се предали на благочестието.

11. Жената да се учи мълчаливо с всеко покорство.

12. А жена да поучава не дозволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание.

13. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.

14. И Адам се не излъга; но жената се излъга та падна в престъпление;

15. но пак ще се спаси чрез чадородието ако пребъдат във верата и любовта и в светост с целомъдрие.

Библия, мъж жена (превод от 1940 г.)

Библия, мъж жена (превод от 1885 г.)

Алегориите са закодирани в кабалистичното Дърво на Живота/Познанието. Ако някой няма познание върху Кабала, той не би могъл да вникне в дълбочината на библейските писания. Такъв не би достигнал по далеч от буквализма и фанатизма, демек книжник, фарисейн..

Първата картинка е напречен разрез на храм (еднокорабна църква), правен по образец на древноеврейския храм.

Всъщност това е и тялото на човека. "Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас?!"

452160_orig.jpg

Този ти ми напречен разрез на храм напълно се припокрива с Кабалистичното Дърво на Живота и като структура и като функционалност на отделните му части.

998658_orig.jpg

Което пък е ендокринната система у човека (чакрите)

998446_orig.jpg

889641_orig.jpg

Тук става дума не само за жената - логическата, лява химисфера на мозъка, прагматизма, интелекта, рационалността и за мъжа - алогичната, дясна химисфера на мозъка, интуитивността, а от части също и за "ин" и "ян", за "Ида Нади" и "Пингала Нади", също и за симпатиковият дял и за парасимпатиковият дял от вегетативната нервна система и т.н.

452206_orig.jpg

Това са те мъжът и жената:

1136976_orig.jpg

Кришна пък имал сексуални !?! отношения (енергообмен) с хиляди жени! Демек сигурно е въвел в посвещение множество заспали умове, събудил е хиляди прагматици, логици, философи, показал им е какво е отвъд рационалността, а това се постига само ако минеш, ако те преведат през тясната врата, пътя е тесен, а и там пресвяткват мълнии.

Мъж и Жена:

brain_hem.gif

brain-left-right.jpg

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

@Атлантида: с втренчения, пресметлив поглед, типичен за повечето бебета, прецених песента за добра, та мерси за която :)

@Ники_: Много интереснo... в Кабала - Гебура и Хесед (като посоки встрани от Тифарет)... кое е мъжкото, кое женското... интересно е също че в различни култури има различни критерии за женско и мъжко (напр. в Китай и в Европа)...

Редактирано от Любо
Линк към коментар
Share on other sites

@Атлантида: с втренчения, пресметлив поглед, типичен за повечето бебета, прецених песента за добра, та мерси за която :)

@Ники_: Много интереснo... в Кабала - Гебура и Хесед (като посоки встрани от Тифарет)... кое е мъжкото, кое женското... интересно е също че в различни култури има различни критерии за женско и мъжко (напр. в Китай и в Европа)...

Правосъдието отговаря на Гебура и то е женския аспект, т.е. свързано е с логическата химисфера на мозъка. На хората им е по лесно да раздадат правосъдие, според окото си, да действат импулсивно, реактивно, инстинктивно, да защитават, по животински, първосигнално, рефлексно ("Такава реакция на организма, която е отговор на дразнене и се осъществява чрез нервната система, се нарича рефлекс. Рефлексът е основната функционална проява на нервната система, а анатомичният път, по който се осъществява, се нарича рефлексна дъга."), от колкото до проявят милосърдие - мъжкия аспект, принадлежащ на Хесед.

Във връзка с функцията, която изпълнява, нервната система се разделя на:

а).соматична

б).вегетативна

- Соматичната нервна система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волевите движения на скелетните мускули.

- Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи и допринася за поддържането на хомеостазата – относително постоянство на вътрешната течна среда на организма.

Между соматичния и вегетативния дял на нервната система съществуват както анатомични, така и функционални връзки.

Тя (рефлексна дъга) е изградена от следните елементи:

1. Възприемащ апарат /рецептор/.Състои се от специализирани по устройство и функция клетки, разпръснати в целия организъм или събрани в обособени органи. Чрез тях се възприемат промените във външната и във вътрешната среда на организма: вкусови, светлинни, химични и механични /допир, натиск, разтягане/ дразнения.

2. Сетивен неврон. Провежда възприетата от рецепторите информация до различни участъци на централната нервна система.

3. Нервен център. Изграден е от струпвания на нервни клетки в различни части на централната нервна система. В него става подреждане и преработка на сетивната информация и се изготвя „стратегия” за действие от страна на изпълнителния орган.

4. Изпълнителен неврон. Чрез него се предават „нарежданията” до изпълнителния орган за една или за друга дейност /движение, секреция на жлезите, работа на сърцето и др./.

5. Изпълнителен орган. Тъканите, които участват в структурата на изпълнителния орган, са мускулна /гладка, напречнонобраздена, сърцева/ и жлезист епител.

Всички Учители и Просветени, Будни (Буди) съветват хората да загърбят света, твърдейки, че той е илюзия, мая, сън, съновидение...

Всъщност това е чудесно ударение!

Абстрахирайки се от сетивността си, практикуващия прекъсва връзката между соматичната и вегетативната нервна система, т.е. отстранява се дразнителя и този, който го анализира (умът). Това дава възможност на вегетативната нервна система да работи без конвулсии, пречки, бариери, препятствия, което пък носи здраве, изменяйки дори качеството на кръвта и на костния мозък, а т.е. на съзнанието у индивида.

Дори в Библията е написано, само да може у четящия да се отвори зрението за тези неща.

Буда казва, че всичко е илюзия и дава редица техники, чрез който да бъде отстранен анализиращия, разсъждаващия ум, интелектът, аз-а.

Например "Няма нито минало, нито бъдеще. Реалността е само в сегашния миг." Това е техника за отстраняване на мислите и за концентрация в мига. При нея умът остава безработен, ненужен, спира да мисли и тогава изгрява истинския живот.

Също има техники за ходене, при която се подчертава концентрацията на погледа в пътя, на не повече от три крачки пред тялото.

Също и дихатилните техники - да наблюдаваш вдишването и издишването, динамиката, въздушния поток.

Всички тези техники целят да те вкарат в мига, да отстранят мислите на ума.

Ако себенаблюдаваш ума си ще установиш, че той непрекъснато или почти непрекъснато е или в миналото или в бъдещето, т.е. или в спомените или в мечтите (бъдещите намерения, планове). Тогава се запитай: "В реалността ли съм или в номерата, илюзиите на собствения ми ум, в умствените си представи?"

В Дао и в Дао-иската вътрешна алхимия стои първична и първостепенна идеята за Пустотата на микрото (Не-Ум) и макрото (Не-Битието), като родител на Всичкото. От Нищо - Нещо, както се казва. Само в Пустотата на ума може да се роди Елексира на Живота - Светлината.

"Великият Предел Тай-Дзи, се ражда от Безпредалното У-Дзи и е майка на Ин и Ян - в движение те се разделят, в покой стават едно."

В Йога се говори за Саматхи, което при Буда е Нирвана. Разлики няма.

Но да всичко това се достига, чрез средния път - детето. Нито чрез Мъжа, самостоятелно, нито само чрез Жената. И ако проследим годините си назад до първите си спомени, ще открием точно това - Без-Умът на детето - това е чистотата, белите дрехи, споменавани в Библията, Празнотата и Чистотата в Дао-истката алхимия..., т.е. хем да присъстваш, хем да отсъстваш, да те няма, да не вършиш или както е казано в БхагавадГита-та: Да действаш, без да действаш, т.е. да си простото съществувание.

:)

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Това е за мен реалността. Българските мъже са далеч по-стабилни от мъжете в много други нации. По-волеви и по-уравновесени. като цяло, разбира се.

Но най-важното е КАК ние виждаме нещата. Това е по-важно дори и от реалното положение на нещата! Ако собственият ни вътрешен мъжки образ, като психична структура е обагрен със слабост, плашливост, безотговорност, грубост, темерутщина..., тогава такива ще виждаме и мъжете около нас. Разбира се, ти си прекрасно момиче. Аз винаги в последните две години, дори без да съм те виждал, съм изпитвал едно много силно уважение. Ти си човек артист, човек на изкуството, талантива си, интелигентна и точно момиче. Затова се учудих при постинга ти. Може би си в негативен период спрямно мъжете - откъде да знам... Хайде кажи две хубави думи за слабия пол - мъжкия, моля те! Направо го срина този нежен мъжки пол горкия.

Орлине,не ме разбирай погрешно .

Аз обичам мъжете ,обичам цялата им природа.Дори тъжа за нея, мъчно ми е .Дори тежко ми е ,че мъжете са толкова подтиснати .

Обичам и собствената си мъжка половина , която ме прави дейна, креативна и динамична.

Въпросът е ,че в момента това е някакво масово явление в България. Не мога да видя тази воля,стабилност и ориентираност за която ми говориш ти .

Може би се отнасям цинично към ситуацията . Но някакси липсва каквата и да било устойчивост и бъдеще в отношенията между хората. Направо се плаша.

Мои приятели си имат вече деца ,/хора ,които аз много обичам и мъжът и жената,млади хора / ,но все-още не се чувстват сигурни за да пристъпят към брак .

Други мои приятели са заедно вече 12 ,13 години ,но също се чувстват зависими от родителите си и не се решават на подобна стъпка . Дори не живеят заедно ,защото не могат да си го позволят.

Като именно мъжът в тази ситуация се чувства слаб и категорично отказва да поеме каквата и да било отговорност ,първо за себе си ,а какво да говорим за семейството си .

И още хиляди такива половинчати и нерешителни отношения съм виждала между хората .

Други живеят заедно 2,3,4 години ,но също не се решават на подобна стъпка , просто заради стегнацията ,за работа ,за издръжка , за храна . Изобщо живеят на ръба на екзистенциалния мимимум .

И никой не е виновен за това. Просто това е животът в България.

Иначе обожавам мъжете ,чудесни са , вдъхновяват ме да живея и изобщо ме вдъхновяват.:))) Но като че ли всичко това е подтиснато до ниво имагинерност и подсъзнание . Цялата мъжественост е натикана в някакви ъгли на съзнанието на мъжката половина. Много окована и влачеща се по периферията на човешката природа.

Повечето ми приятели са мъже и изобщо не ги възприемам като приятелка с фалическо обаяние :3d_139: ,хах.

Напротив ,това са хора ,с които имам много силна духовна връзка , с които обменям идеи и взаимно откриваме нови неща.

За приятелките си дори нямам толкова идеи и заряд в общуването . Просто прекалената сантименталност и разводненост ме изтощават , обездвижват . И лиспата на потребност от търсене ,от философско някакво размишление ,от абстрактни и не така битови предмети на обсъждане ми лисват и то умопомрачително .

Просто не издържам повече от веднъж или два пъти в седмицата да се виждам с такива приятелки .

Изпитвам единствено емоционална някаква потребност ,съвсем егоистично погледнато .

Но и женската хармонична и интуитивна природа , ме е спасявала много пъти от психологически колапси и неблагоприятни взаимоотношения .

Изобщо ,благодарна съм на всички хора около мен . Благодаря им ,че ги има.

Всеки е оставил следа в мен ,което е чудесно .

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

Нима има такива наивници,които смятат,че Твореца ще допусне тази фатална грешка ...
Не! :thumbsup: Но е оставил на хората свободата да правят грешки. Свободният избор, който изгражда нашата еволюция, и ни прави съ-Творци. :) Благодаря ви за интересната забележка. :)

Изобщо страданието и мъките на жените са следствие единствено на проявена

глупост съчетана с неразбиране на своята божествената същност и призвание.

Аха, значи за страданията и мъките на мъжете са виновни жените и за страданията и мъките на жените са виновни пак жените! Ще рече, че мъжете са дебили, неносещи никаква отговорност за деянията си. В законодателството хората с психични разстройства са освободени от гражданска отговорност.

И въпреки хилядолетната кървава история и днешното катастрофално състояние на природата и обществото , следствие на управлението на патриархата, след като векове наред жената е била частна собственост на мъжа без никакви права, мъжкото съсловие си измива ръцете от всякаква отговорност, и още се кичи със суперлативи и пр. шарени пера и бойни краски?

Редактирано от Теодора Андреева
Линк към коментар
Share on other sites

При всички случаи, ако мъжът страда или пък нещо го измъчва, той сам носи отговорност за това. Няма независещи от мъжа обстоятелства, които да могат да го оправдаят. В тоя смисъл мъжът носи всяка отговорност: от една страна конкретно-ситуационната отговорност, а от друга, той носи и една метафизична отговорност. Жената също носи отговорност за съдбата си, но пък за жената има оправдания от обективен характер - онова, което не може да го бъде, просто не може да го бъде, и невъзможността му не бива да се вменява на жената като отговорност, а още по-малко като вина.

И въпреки тая в своеобразен смисъл по-голяма отговорност на мъжа в сравнение с отговорността на жената, на мъжът му е много по-лесно в живота. Мъжът е устроен да създава отбори, приятелства и ако е нужно даже войски. Жената много мъчно се справя със създаването и особено с поддържането на истински съюзи. Тя е склонна да издига в култ съюза, но да загърби неговото естество - идеите и съмишленичеството. Като цяло жената отблъсква най-силните си страни, търпението, смирението, милостта, за да се отдаде на мъжки нагласи, като бунта, решителността и намесата в чужди съдби.

Линк към коментар
Share on other sites

При всички случаи, ако мъжът страда или пък нещо го измъчва, той сам носи отговорност за това. Няма независещи от мъжа обстоятелства, които да могат да го оправдаят. В тоя смисъл мъжът носи всяка отговорност: от една страна конкретно-ситуационната отговорност, а от друга, той носи и една метафизична отговорност. Жената също носи отговорност за съдбата си, но пък за жената има оправдания от обективен характер - онова, което не може да го бъде, просто не може да го бъде, и невъзможността му не бива да се вменява на жената като отговорност, а още по-малко като вина.

И въпреки тая в своеобразен смисъл по-голяма отговорност на мъжа в сравнение с отговорността на жената, на мъжът му е много по-лесно в живота. Мъжът е устроен да създава отбори, приятелства и ако е нужно даже войски. Жената много мъчно се справя със създаването и особено с поддържането на истински съюзи. Тя е склонна да издига в култ съюза, но да загърби неговото естество - идеите и съмишленичеството. Като цяло жената отблъсква най-силните си страни, търпението, смирението, милостта, за да се отдаде на мъжки нагласи, като бунта, решителността и намесата в чужди съдби.

И каква е връзката на подобни твърдения с реалната действителност и конкретните резултати? Би било много по-ясно и убедително, ако теориите се подкрепят с конкретни аргументи и примери - не от личния живот на този или онзи събеседник, а с по-значителни примери от общопознатата история.

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,не ме разбирай погрешно .

Аз обичам мъжете ,обичам цялата им природа.Дори тъжа за нея, мъчно ми е .Дори тежко ми е ,че мъжете са толкова подтиснати .

Обичам и собствената си мъжка половина , която ме прави дейна, креативна и динамична.

Въпросът е ,че в момента това е някакво масово явление в България. Не мога да видя тази воля,стабилност и ориентираност за която ми говориш ти .

Може би се отнасям цинично към ситуацията . Но някакси липсва каквата и да било устойчивост и бъдеще в отношенията между хората. Направо се плаша.

Аз продължавам да съм на мнение, че виждаме нещата така, както вътрешната ни призма ни ги показва. Ти едновременно си динамична, вдъхновяваща се от собствения си мъжки образ и по-мъжко момиче, приятно ти е да поддържаш приятелски отношения по-скоро с мъжете и в същото време се плашиш от поведението, характерите и целите на мъжете около теб. А нима техните цели непременно трябва да съвпадат с твоите и нима реалното поведение на мъжете е показател за слабост - може би е просто свободната им воля, изборът им! Аз не виждам слабост в българските мъже - сравнявайки ги с много други нации - виждам по-скоро обратното.

Мои приятели си имат вече деца ,/хора ,които аз много обичам и мъжът и жената,млади хора / ,но все-още не се чувстват сигурни за да пристъпят към брак .

Други мои приятели са заедно вече 12 ,13 години ,но също се чувстват зависими от родителите си и не се решават на подобна стъпка . Дори не живеят заедно ,защото не могат да си го позволят.

Като именно мъжът в тази ситуация се чувства слаб и категорично отказва да поеме каквата и да било отговорност ,първо за себе си ,а какво да говорим за семейството си .

И още хиляди такива половинчати и нерешителни отношения съм виждала между хората .

Други живеят заедно 2,3,4 години ,но също не се решават на подобна стъпка , просто заради стегнацията ,за работа ,за издръжка , за храна . Изобщо живеят на ръба на екзистенциалния мимимум .

И никой не е виновен за това. Просто това е животът в България.

За животът на ръба някой е виновен а това е именно българинът с прословутия му индивидуализъм, живот на дребно, за себе си. Този българин излъчва от себе си такива управници. Виновна са и характерните черти на българина - кражбата, която масово се проявява от най-високо ниво до най-ниско.

В нормалните държави един човек работещ една единствена работа може да си позволи семейство с поне три деца с всичко което върво с него като например ежгодн апочивка в дестинация по избор по цялата планета и още една двуседмична екскурзия (на година) също някъде по глобуса. Една нормална работа покрива рзходите за наеми, данъци, превозни средства, деца, образование, храна и т.н. и т.н. Така ли е тук? Знаеш ли колко получава научен сътрудник в БАН - при положение че ученът фактически е цветът на обществото!? А знаеш ли колко получава един търгаш - строителен предприемач, завършил тригодишен техникум? Или колко открадва един политик, съзнателно стремял се към такава професия, знаещ какви изгоди му носи? Но все пак не всеки мъж е толкова примитивен, че да се занимава с "великотърговски" спекулации. И не всеки е склонен буквално да продаде душата си, за да краде на едро под приктритието на политическата си реторика. Някои си позволяват да послушат жизнените си мисии и дори да ги следват - а те незадължително са именно в печелившите социално бизнеси. И още нещо - семейството само по себе си все по-малко играе роля на неотменно задължителна и по подразбиране желана социална институция. За това причините са не само икономически, но просто човечеството преминава през известни етапи, фази в социокултурните си и междуполови отношения.

Изобщо ,благодарна съм на всички хора около мен . Благодаря им ,че ги има.

Всеки е оставил следа в мен ,което е чудесно .

Именно - всеки е уникален. И сме и мъже и жени едновременно като външно проявяваме повече от едното или другото. Мъжът се ражда и възпитава от жена. Жената освен от майка си, се възпитава и формира и от баща си.

някой горе е постнал думи от Учителя, че всички на тази земя са жени, а истинските мъже още не съществуват. Науката също казва, че женският пол е основният, а мъжкият е просто една негова придатка. Мъжете сме по-чувствителни на болести, болка. Но същевременно всички човешки постижения - духовни и научни - са все мъжко дело - мъжкият сексуален нагон тласка не само към сексуални изяви, но и към знание и развитие във всяко едно отношение! Аз се радвам на мъжкото си тяло и съзнавам, че ми дава по-големи възможности като духовни прозрения и визия за нещата. И по-големи възможности за падения обаче.

Учителят е казвал следното: "Ученикът съчетава в себе си мъжкото и женското!"

Интересното е, че съвременната жена като цяло никак не перфектното цвете за мирисане, но в темата "жената" общо взето мъжете са твърде толерантни и благородни кавалери в мненията си. Това само ни прави чест!

Инка, да не вземеш да се засегнеш нещо - пиша с много обич! Приятелски виртуални поздрави!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

И каква е връзката на подобни твърдения с реалната действителност и конкретните резултати? - Теодора Андреева

Сещам се за двама автори (учени), които поддържат ценностите, изграждани в матриархата - Робърт Грейвз и Джоузеф Камбъл. Те твърдят, че в общество, водено от жени, липсват най-ярките недъзи на патерналистичното общество - ксенофобията и враждебността. Сещам се и за други двама учени, но те изграждат разбиранията си в контекста на един подчертан мъжки светоглед - Ницше и Фройд. Тяхното разбиране е, че в женската психология ксенофобията и враждебността съществуват, но в подтиснато състояние. И точно защото са в подтиснато състояние се проявяват като ксенофобия и враждебност, тоест като действителни недъзи.

Би било много по-ясно и убедително, ако теориите се подкрепят с конкретни аргументи и примери - не от личния живот на този или онзи събеседник, а с по-значителни примери от общопознатата история. - Теодора Андреева

Има ужасни патриархални решения и действия. Те се случват когато мъжете откажат да впишат женското в света, а го държат настрана. Така то се вписва несъзнавано. Църквата е пример за изроден образ на Великата Майка, неусетно взел връх в патерналистичния свят. Партията е друг такъв образ. Демокрацията е трети такъв образ. Свободата най-често също добива такива измерения. Всеки един език намира някоя абстрактна дума в женски род и тя бива издигана от мъжете в култ. Матриархатът винаги ще е жив, но или крив, какъвто е днес, или отмиращ, каквото е действителното му естество.

Но истината е, че всички злини сторени от мъже биват премахнати отново от мъже; вярно е, че има жени, които помагат много, но най-често има жени, които само хленчат. Тогава истина ли е твърдението, че ако ги нямаше мъжете, или ако ги имаше, но малко по-пасивни (малко като госпожици), то не би имало злини, които да бъдат премахвани? Може би така щеше да бъде. Но ако го нямаше злото, нямаше да го има Христос, нито щеше да го има Буда и никога нямаше да я има Античността и великата й култура. Последните двеста години, колкото и ужасни да са, а и именно, защото ужасни са, разкриват най-силно човешките възможности - и мъжки, и женски - и в материалния, и в духовния свят. От матриархалното общество има оскъдни данни. А то е така, защото самата матриархалност не носи в себе си приемствеността, приемствеността е бащина функция. Женското има своето място не толкова в подчинение, колкото в съответствие с водещата позиция на мъжа. Така както митът (историите, проникнати от фантазията - женското) имат място в контекста на историята (мощта на мъжа да поддържа идеята за света и самия свят).

Най-голямото зло е да негодуваме срещу злото, вместо да акушираме от него всичко добро. Без грях, няма благодат.

Линк към коментар
Share on other sites

водещата позиция на мъжа
Именно това е проблемът - мъжът държи водеща позиция единствено благодарение на агресивността си, но без други качества. Затова познатата човешка история е непрекъснат поток от войни, жестокости, грабежи престъпления - се една дума, мракобесие. Малко по-нагоре вече съм направила един малък исторически преговор. Престъплението, жестокостта и перверзността са присъщи на мъжа и статистиката на полицията и затворите го доказва.

Слава Богу, тази епоха вече отминава и идва Нова Епоха, пред която "великата антична култура" ще изглежда по-нищожна от детска игра на кубчета.

Редактирано от Теодора Андреева
Линк към коментар
Share on other sites

Мъжът - ако не развива мъжествеността си - бива агресивен в негативен план, като жестокостта и престъплението са израз на тая патологична агресия.

Жената - ако не акцентира на своята женственост - проявява не по-малко агресия в сравнение с негативната мъжка агресия. Женската агресия е черната й неудовлетвореност и тежкото пристрастие към това все да негодува от настоящата си съдба.

Физическата сила на мъжа не е превъзходство над жената. Много физически по-слаби мъже и много неагресивни в първичен смисъл мъже съвсем добре и съвсем в правилна посока властват на силните физически и пряко агресивни мъже.

Мъжете престъпници са лошо нещо и затворите са пълни предимно с тях. Но много по-мъчна съдба имат самотните в духовен план жени, които така и няма да излязат от самоизградения затвор на своя тъжен свят.

Линк към коментар
Share on other sites

Мъжът - ако не развива мъжествеността си - бива агресивен в негативен план, като жестокостта и престъплението са израз на тая патологична агресия.

Жената - ако не акцентира на своята женственост - проявява не по-малко агресия в сравнение с негативната мъжка агресия. Женската агресия е черната й неудовлетвореност и тежкото пристрастие към това все да негодува от настоящата си съдба.

Физическата сила на мъжа не е превъзходство над жената. Много физически по-слаби мъже и много неагресивни в първичен смисъл мъже съвсем добре и съвсем в правилна посока властват на силните физически и пряко агресивни мъже.

Мъжете престъпници са лошо нещо и затворите са пълни предимно с тях. Но много по-мъчна съдба имат самотните в духовен план жени, които така и няма да излязат от самоизградения затвор на своя тъжен свят.

Затворите са пълни предимно с мъже. Войните се водят от мъже. Грабежите се извършват от мъже. Престъпленията се извършват от мъже. Както и да го извъртате, това е неоспорим факт, който е в тотално разминаване с всички сапунени теории за превъзходството на мъжа. Наистина живеем в тъжен свят.

А за кои са характерни ударите под кръста и нападките на опонента в личен план? За подлеците. Намеквате за някакъв предполагаем затвор и страдания, мислейки си, че по този начин ще засегнете моята свободна мисъл? :D :D :D:P Не е по силите ви. :thumb down: Може би не го съзнавате, но в момента вие не нито дискутирате, нито се аргументирате, а се биете виртуално с мене. На мене ми е малко трудно да разговарям и да се браня в същото време, като едновременно с това трябва да внимавам да не ви нараня, бранейки се. Нараняването на друго същество, особено ако то показва признаци на слабост, не е част от ценностната ми система.

Редактирано от Теодора Андреева
Линк към коментар
Share on other sites

Учителят е казвал следното: "Ученикът съчетава в себе си мъжкото и женското!"

Интересното е, че съвременната жена като цяло никак не перфектното цвете за мирисане, но в темата "жената" общо взето мъжете са твърде толерантни и благородни кавалери в мненията си. Това само ни прави чест!

Инка, да не вземеш да се засегнеш нещо - пиша с много обич! Приятелски виртуални поздрави!

Здравей , Орлине !

Няма как да се засегна от твоето мнение , защото всеки е свободен да каже това ,което мисли.

Но в никакъв случай не съм съгласна с извода ,който си си извадил за мен ,че се плаша от мъжете и техните цели.Напротив ,факта че комуникирам с толкова хора от мъжкия пол ,че имам приятели и чисто професионално съм в тандем дори най- вече с мъже,означава ,че явно имам доста наблюдения в тази посока,просто аз не говоря от позицията на човек,който няма допирни точки ,отношения и изхожда единствено от психиката си ,а напротив говоря от позицията на собствения си житейски опит .

Съвременната жена ,казваш ,че не е цвете за мирисане. Ами ,ако намираш смисъл да кажеш ,защо мислиш така,напиши го в темата за жената. За мен би било интересно да чуя твоето истинско мнение по въпроса, не само кавалерското отношение.

Макар ,че дори и в тази тема жената беше споменавана и квалифицирана неколкократно .

Аз споделих собствените си опасения. Не само за мъжа ,а и изобщо за отношенията , между мъжа и жената.

Това е което съм видяла в живота и съдбите на много хора.

Неща ,които не са благоприятни нито за мъжа ,нито за жената.

Разбира се всичко има негативна и позитивна страна.

Това е само едната страна на нещата . Тази ,която е продиктувана ,просто от реалната ситуация и обстановка в България. Последиците са големи за младите хора ,мен за това ме боли. Аз съм на 27 и съм решила да не живея в България ,защото семейният ми живот ,както и професионалният ми живот би бил невъзможен , поне засега.

Линк към коментар
Share on other sites

А за кои са характерни ударите под кръста и нападките на опонента в личен план? За подлеците. Намеквате за някакъв предполагаем затвор и страдания, мислейки си, че по този начин ще засегнете моята свободна мисъл? - Теодора Андреева

Когато говоря за затворите с жени, нямам предвид вашата лична свободна мисъл (у мен го има опасението да не би вие да приемате лично всичко, с което не сте съгласна, и да смятате, че става дума за вас, винаги когато се каже нещо не дотам добро за каквото и да било). Говорейки за жената-затворник, аз имам предвид многото жени в заобикалящия ни емпиричен свят, които търсят оправдание за личната си съдба в мъжете. Както мъжът-престъпник винаги има оправдание и прехвърля своята вина извън себе си, така и жената, която е надмогната от неудовлетворенията си, търси причините навсякъде другаде, но не и в душата си.

Аз не говоря за превъзходство на мъжа над жената. Всъщност самият начин на мислене, който търси да прецени и съобрази "кой кого превъзхожда" е мъжки начин на мислене в основата, на който лежи съревнователното начало. Мое желание е нещо друго - да извлека сравнително вярна пропорция, която съотнася мъжа и жената.

Редактирано от selsal
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, ние никога не сме излизали от Матриархата. Човечеството е създадено от жена и няма как да излезе от тази Матрица. Светът е създаден от Жена!

Историята се прави от комплексирани мъже, така както модата от грозни жени.

Историята се прави от мъже, които искат да докажат колко са велики ... пред Майка си.

Историята се прави от мъже, които искат да излязат напред в стремежа си да заглушат огромното влияние на Майката върху себе си.

Ние все още сме в Матриархат и никога не е било друго. Патриархат още няма, така мисля.

И ако обвинявате мъжете за всичко, което виждате като резултат, търсете Жената зад тях и оня техен писък да отдели гърба си от нея, за да се обърне и да се слее с нея с лице.

Французите са го казали с две думи само - цялата оная тревога под небето, се побира в тези две думи: Cherche la femme!. Дори думата за семейство идва от там - ла фам - фамилия. За какъв Патриархат говорим тогава?.. И за какво обвиняваме мъжете, а не погледнем себе си... И затова онзи, който е истински мъж, трудно намира място в този свят. Затова онзи, който е истински мъж, винаги ще е чужденец тук.

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...