Jump to content
Порталът към съзнателен живот

В гората пада дърво, но няма свидетели, паднало ли е дърво в гората?


selsal

Recommended Posts

Guest Кристиян

Всъщност..като се замисля, въпреки че съм нямал предвид точно грешкса в условието, угодно е да си нацелиш грешки в условията като ексквизиторски метод за качествен и количествен контрол върху "верните отговори"...:)

Някои видове въглища, които се добиват и ползват, са си свидетелства, че в гората винаги падат дървета, едно или повече, та може и всички дървета в гората да са паднали...

Стана ми интересно, дали за да падне дървоо в гората е нужно преди това да се разклати, и ако е да, колко пъти- за всички дървета ли е едно и също, или за всяко си има "волна програма" в клатенето и падането...отиде ми съботата в размисли, че може и момент и половина или два от неделята...нали съм младши екс_квизитор, и имам свидетели на всяко мое действие или бездействие, а трябва да отчета 14 часа седмично инквизиторска активност, така че...свободата иска жертви- няма почивни дни, и едно ядене по-малко...но, както кьорав карти не играе, така и глупав с робство не се захваща...

Линк към коментар
Share on other sites

Хубаво развитие на темата :)

Въпросът за информацията може да се разглежда в три посоки - възникване, съдържание и интерпретация.

Че падат в гората дървета е научен факт.

Нека първото твърдение в подписа е в нестатистически смисъл.

Това предполага, че въпреки неналичието в момента на хора (testis uno - testis nuno), които да свидетелстват за събитието, по някакъв начин знаем за събитието което се е случило с конкретно дърво.

Тоест няма "свидетели" в обичайния, сетивен смисъл.

Според мен създалият коана си задава въпроса доколко ясновиждането и яснослушането могат да бъдат достоверни и верифицируеми и надеждни що се отнася до събития във физическата 3-мерна материална действителност.

Феноменологичният подход в науката би изисквал да се подлага на проверка всеки факт от постъпваща информация през неконвенционалните сетива, да се търсят условията, при които има съвпадение, и в които няма, докато се намерят принципи и закономерности с по-универсална валидност.

Остава открит по-глобалният въпрос за синхронизиране на информация от различни източници, с различна точност, надеждност и пр. Например, дори да идем в гората на същото място където сме разбрали по друг начин за падането на дървото, и намерим прясно паднало дърво, въпросът за точното време остава. Веднага ли сме разбрали за падането? Или със скоростта на светлината. Въпросът за причината да обърнем внимание на точно това събитие? И други :)

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност сега ми просветна

нещо се е случило, но не може да се докаже поради липса на свидетели(доказателства)

остава вярата - Bee_bg

Вярата най-често не е вяра, а оправдание за заблудата; и отказът да се приеме тая заблуда (иначе отпращам те към последните абзаци на 47 пост).

Някои видове въглища, които се добиват и ползват, са си свидетелства, че в гората винаги падат дървета, едно или повече, та може и всички дървета в гората да са паднали... - Кристиян

А някои видове отговори, които се предлагат и убедено поддържат, са свидетелства, че в живота така или иначе се срещат въпроси; та може, докато се сипят всякакви отговори, без да искаме да нацелим съответните им въпроси. Но може пък и да не може!

Това предполага, че въпреки неналичието в момента на хора (testis uno - testis nuno), които да свидетелстват за събитието, по някакъв начин знаем за събитието което се е случило с конкретно дърво - Валентин Петров

Единият свидетел е никакъв свидетел, защото не само фактът се нуждае от потвърждаващо свидетелство, а самото свидетелство се нуждае от споделянето му с друго свидетелство. Чудесата, извършени от Христос, винаги се свидетелстват от мнозина.

Що за неща са тия неща, що за събития са тия събития, които знаем, но не сме узнавали?

Редактирано от selsal
Линк към коментар
Share on other sites

На въпроса в подписа на Implsa отговорът е: Не.

На въпроса, озаглавяващ темата, поставена от selsal, отговорът е: Да. - Силвия

Нали не бързахме за отговора? А ти предлагаш точно него, само него.

Чела съм, че повече от "Да" и "Не" е от лукавога.

Много студено ми стана в тази гора, схванах се нещо и набързо се изнасям. Такава гора, в която никой нищо не е чул, нищо не е видял, нищо не е съпреживял, независимо падане или никнене, по-мъртва и от гроб е.

Линк към коментар
Share on other sites

Вярата най-често не е вяра, а оправдание за заблудата; и отказът да се приеме тая заблуда (иначе отпращам те към последните абзаци на 47 пост).

Добре остава да не е вяра а вярване(предполагане) в нещо си.

''В гората пада дърво, но няма свидетели, паднало ли е дърво в гората?''

Отговор-> проверява се

при невъзможност за проверка всякакви предположения са възможни.

Хрумна ми че може да се съставят и други подобни изречения:

'' Бог сътвори света,но няма свидетели,сътворил ли е Бог света?''

или

''В галактика угасна звезда,но няма свидетели, угаснала ли е звезда''

при положение че галактиката е далече ,незнайно къде и в друго измерение т.е не може да се провери на място

тогава всякакви отговори(предположения) са възможни.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес имаше две сватби и десет погребения.

На сватбата присъствах, щото беше първата за тази година и трябваше да бъде отразена...

А дали е паднало дърво в гората, а?

Само елфите го знаят...

Линк към коментар
Share on other sites

Моето желание да поставя тая задача като въпрос пред повече хора имаше зад себе си една - по моему - интересна идея.

Коанът, и въобще всяка комплицирана задача или форма на изразяване, имат особено сходство с онова, което се нарича откровение. Откровението, което достига човешката душа в един или друг момент от живота, никога не е еднозначно, не е ясно, не е просто, то винаги е особено, различно, мъчно за осмисляне. Откровението е ословена интуиция, откровението е връхната гласност на интуицията изобщо.

Ала истината е, че интуицията не е наше притежание; тя може и да ни спохожда, но когато остане неразчетена, интуицията - такова е естеството й - си отива. Нашият разум, или по-скоро нашият дух, е онова, което е обичано от интуицията, и той е този който може да откликне на нейната обич; разбира се, ако е способен.

Всеки втори мисли себе си като интуитивен човек, взимайки всяка щуротия, споходила ума му, за откровение. Но щом човек бъде споходен от интуицията, а не то дивотиите си, той се сблъсква с нещо наистина чуждо, далечно, непонятно. Силата на духа се проявява в тоя сблъсък. Същинският дух приема цялата специфика на откровението, което се сговаря от интуицията, опитва се да вникне в нея и никога няма нагласата да вменява вина, слабости и агресивност на низпосланото, което го пресрещнало.

Въпросът, който е поставен в тая тема, е истинско предизвикателство, той е изпитание за духа; за неговата способност да се измъкне от шаблоните на интерпретация, да прояви новаторство в подхода, гъвкавост, способност да съчетава противоположностите. Коанът не е безсмислица, тъй както откровението не е безсмислица, напротив, лишена от дух е безсмислеността, която му се вменява.

Аз не съм съдник на това, кой как реагира на сложността в тая задача; но имах грижата да поддържам тая сложност, да не позволя чак дотам лековати отговори и его-съобразни емоционални коментари.

----

Искам да поздравя Станимир. Той съчета знанията си и оригиналността на личността си в желанието да търси отговор; не вмъкна "аза" си в отговорите, които даде, затова и пролича как не пропуска съдържанието на самата задача.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир :thumbsup::sorcerer: Аз му се възхищавам, както и на много хора от този форум, по принцип се уча от всичко и от всички :feel happy: радвам се и на теб selsal :thumbsup: . Това което исках да кажа е, че тези неща не е дадено да бъдат разбрани от ума който по принцип усложнява всичко, те се откриват на душата и т.н...

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир :thumbsup::sorcerer: Аз му се възхищавам, както и на много хора от този форум, по принцип се уча от всичко и от всички :feel happy: радвам се и на теб selsal :thumbsup: . Това което исках да кажа е, че тези неща не е дадено да бъдат разбрани от ума който по принцип усложнява всичко, те се откриват на душата и т.н...

Поздрави!

Така е.Колкото повече мисля върху въпроса усещам,че целта е не отговора му,че той самия е отговор и въпросът е на какво и какъв отговор е всъщност.Всичко би могло да бъде,но не и простичкото"Да" и "Не" :thumbsup2: защото реално няма доказателство нито на едното нито на другото.

Спомням си за един мой учител по математика,който казваше,че сутрин веднага щом отворим очи трябва да си поставяме въпрос на който не можем да отговорим и през деня освен за всичко друго да мислим и за отговора му.

Когато предимно вечер мисля за коана напоследък мисълта ми се отнася в някакви абстрактни усещания от сорта на "що е реалност и т.н.",които дори е невъзможно да формулирам с думи.Мисля,че това всъщност е смъсъла на коана - да провокира,оголва и открива Истината. :feel happy:

Редактирано от Impulsa
Линк към коментар
Share on other sites

въпреки неналичието в момента на хора ... които да свидетелстват за събитието, по някакъв начин знаем за събитието което се е случило с конкретно дърво

Единият свидетел е никакъв свидетел, защото не само фактът се нуждае от потвърждаващо свидетелство, а самото свидетелство се нуждае от споделянето му с друго свидетелство. Чудесата, извършени от Христос, винаги се свидетелстват от мнозина.

Що за неща са тия неща, що за събития са тия събития, които знаем, но не сме узнавали?

Свето евангелие от Йоана:

1.7. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.

3.11. Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.

3.32-33. И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.

Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.

5.31-36. Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.

Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.

Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.

Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.

Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.

Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото.

8.13-18. Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.

Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.

Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.

А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.

Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

Марко, 14

55. А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.

56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.

57. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:

58. чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.

59. Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.

Къде е разликата?

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Да вярваш означава едно-единствено нещо - да вярваш в Христос. Всичко останало - да вярваш, че гората я има, че дървото е паднало, да вярваш в доброто, да вярваш в себе си, да вярваш в извънземни не е вяра. Всяко едно от тия неща може да добие стойност единствено в контекста на вярата в Христос. Това е християнството.

----

Единствен Христос може да свидетелства сам за себе си! Няма основание силата на Христовото свидетелство да се прехвърля върху всичко друго, само Той е Пътят, Истината и Животът.

Докато Христос е на земята той свидетелства чрез себе си божията благодат. След разпването и възнесението свидетелството преминава в Светото писание и благата вест, която апостолите разпространяват по света.

Линк към коментар
Share on other sites

Ала истината е, че интуицията не е наше притежание; тя може и да ни спохожда, но когато остане неразчетена, интуицията - такова е естеството й - си отива. Нашият разум, или по-скоро нашият дух, е онова, което е обичано от интуицията, и той е този който може да откликне на нейната обич; разбира се, ако е способен.

Всеки втори мисли себе си като интуитивен човек, взимайки всяка щуротия, споходила ума му, за откровение. Но щом човек бъде споходен от интуицията, а не то дивотиите си, той се сблъсква с нещо наистина чуждо, далечно, непонятно.

Точно така е - непонятно, неанализируемо.

Но не и чуждо и далечно.

Интуицията е най-близкото и родно нещо на човека, ала той се бои от нея повече от смъртта и я държи далеч от него.

Защото тя го обърква, обръща света му наопаки, взривява му стереотипите и му съсипва спокойствието. Обяснява го на един друг език, който го осмисля, но това обезсмисля всичките му действия до този момент, в които той се е влагал и барикадирал и го смущава силно, защото вижда, че са погрешни и предпочита тя да му е чужда.

А истината е, че ние цял живот се стремим към тази интуиция, но докоснем ли се за мъничко до нея, бягаме като изплашени деца в порочния си кръг на познатото страдание. То поне носи аромата на нашия парфюм и не ни изобличава.

Истината е, че човекът още не е готов за нея. Още не е пораснал. Не може да я понесе.

Да вярваш означава едно-единствено нещо - да вярваш в Христос. Всичко останало - да вярваш, че гората я има, че дървото е паднало, да вярваш в доброто, да вярваш в себе си, да вярваш в извънземни не е вяра. Всяко едно от тия неща може да добие стойност единствено в контекста на вярата в Христос. Това е християнството.

----

Единствен Христос може да свидетелства сам за себе си! Няма основание силата на Христовото свидетелство да се прехвърля върху всичко друго, само Той е Пътят, Истината и Животът.

Докато Христос е на земята той свидетелства чрез себе си божията благодат. След разпването и възнесението свидетелството преминава в Светото писание и благата вест, която апостолите разпространяват по света.

Езичници сме още, затова и вярата ни е такава - ритуална.

Не сме се кръстили в Христа още, а въжделеем Възкресение.

А Той ни мие краката всеки божи ден и час, и миг. Това е свидетелството за който има очи.

"Дечица, още малко съм с вас."

Иоан 13:33

Линк към коментар
Share on other sites

Селсал, така е, както казваш.

Истини и свидетелства от много по-висш порядък не можем да ги сравняваме с ежедневните сетивни твърдения.

Както казва Даниил Андреев в "Роза мира" обаче,

«Бытие определяет сознание»... «Сознание определяет бытие»... Чьё бытие? чьё сознание? Отдельной конкретной личности? человечества? мира? живой сознающей материи? Как всё спутано, как нечётко.

Сознание отдельной конкретной личности (для простоты будем говорить только о человеке) определяется не чьим-либо сознанием и не вообще бытием, но суммою факторов. А именно:

а) её собственным физическим бытием;

б) бытием природной и культурной её среды;

в) сознаниями множества людей, живущих и живших, ибо эти сознания в значительной мере определили своими усилиями культурную среду, в которой личность живёт и которая воздействует на её бытие и сознание;

г) сознанием n-ного числа других существ, влиявших на природную среду и её трансформировавших;

д) бытием и сознанием миротворящих иерархий;

е) сверхсознательным, но индивидуальным содержанием, кое врождённо монаде данной личности;

ж) бытием-сознанием Единого, в Котором бытие и сознание суть одно, а не различные, противостоящие друг другу, категории.

Если вопрос ставится не об отдельной личности с её бытием и сознанием, но о Вселенной, точнее – о появлении сознания в органической природе каких-либо миров, то ясно, что поскольку Вселенная определяется Единым, постольку это противопоставление бытия и сознания снимается по только что указанной причине. Поскольку же Вселенная определяется творчеством богосотворённых монад, постольку вопрос о каком-то моменте появления в ней сознания после периода существования бессознательности лишается смысла. Ибо если бы не было богосотворённых монад с их сознанием и бытием, не могла бы возникнуть и никакая материя, ни органическая, ни неорганическая.

Бытие и сознание

и още

Высоко поднявшаяся монада может быть там, здесь, во многих точках мироздания одновременно, но она не вездесуща. Дух же Божий воистину вездесущ – Он пребывает даже там, где нет никаких монад, например, в покинутых всеми монадами руинах брамфатур. Без Него не может существовать ничто, даже то, что мы называем мёртвой физической материей. И если бы Дух Божий покинул её, она перестала бы быть – не в смысле перехода в другую форму материи или в энергию, но совершенно.

Многослойност.

...синхронизация на информация от различни източници
Ако отидете в някой голям селски двор, ще видите там един петел, гордо се разхожда... Този професор е първокласен певец, голям специалист по метеорология, няма подобен на него. Той така хубаво предсказва времето, че с никой инструмент не може да се мери. През всичките годишни времена той познава кога ще се развали времето. Учен човек е той. И като учен човек, всякога пее. Изкачва се отгоре на плета и пее: „Кукуригу! Знаете ли де съм свършил? Аз имам един инструмент, който с години съм създавал“.

Действително, аз съм съгласен с този професор. Една вечер го слушам да държи реч от своята катедра. Качил се там, кукурига и казва: „Утре в толкова часа времето ще се развали“. Влизам след това в стаята си, дето имам друг професор – барометър с осем барабана, който също така предсказва времето, и го питам: Ти какво ще ми кажеш за времето, ще се развали ли скоро, или не? – „Още нямам никакви сведения, телефонът не ми е съобщил.“ Казвам му: Онзи професор на двора ми съобщи вече от своята катедра, че утре от 8 часа сутринта времето ще се развали. След два часа виждам, барабаните предсказват същото. Моят професор ми съобщава вече, че времето ще се развали. Значи прав е инструментът на професора в двора на земеделеца.

Едва този професор напуща катедрата си, и земеделецът го хваща, осъжда го на смъртно наказание, че не учил добре своите ученички. Наказанието му седи в следното: отрязва му главата с нож и го туря в котел с вряла вода. Тъй се наказват учените професори, когато грешат. Той му снима всичките одежди и го оставя гол-голеничък. Не стига това, но дохожда жената на земеделеца с нож, разпорва го, изважда му всичките вътрешности и най-после го опичат. След това го слагат на масата, купуват и малко винце, повикват децата и сядат всички наоколо му, направят богато угощение с професора. Питам: Какво зло е направил този професор, та такава съдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: „Така е наредил Господ, такива са законите на природата, това сме видели от деди и прадеди – тъй трябва да бъде“.

Ще направя сега паралела. Тук имаме един човек от най-добрите хора, които някога са посещавали нашата земя, дошъл да свидетелства Истината. Този човек бил абсолютно безкористен и чистосърдечен, подобен на него историята не знае. Той искал да говори на хората за Истината и да им покаже пътя към нея. Най-после хващат Го евреите, тези, които трябваше да Го обичат, и Го предават на Пилата, като му казват: „Този човек говори, че е пратен от Бога, че имал да изпълни някаква мисия на земята, но ние не Му вярваме“. Хващат Исуса и Го осъждат като обикновен човек. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му няколко плесници. Питам: Защо невидимият свят позволи един от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-после разпнат? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано – нищо повече. Не се знаят дълбоките причини, защо и за какво става това нещо.

Явно говорих

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Моето желание да поставя тая задача като въпрос пред повече хора имаше зад себе си една - по моему - интересна идея.

Коанът, и въобще всяка комплицирана задача или форма на изразяване, имат особено сходство с онова, което се нарича откровение. Откровението, което достига човешката душа в един или друг момент от живота, никога не е еднозначно, не е ясно, не е просто, то винаги е особено, различно, мъчно за осмисляне. Откровението е ословена интуиция, откровението е връхната гласност на интуицията изобщо.

Ок наистина :thumbsup: ''гатанката''

беше интересна,но все пак твоето откровение спрямо нея, а то е?

Или да се смята, че се припокрива

с това на Станимир.

Линк към коментар
Share on other sites

Най-просто - "дзен" се състои в способността да се снемат стереотипите на възприятие и интерпретации. Всички условности, които човек прилага без да усеща, които смята за самоясни и естествени, но всъщност са нагодени и скалъпени от нас, за дзен се превръщат в предмет на откриване и унищожение.

По начало дзен-будизмът е апофатичен; това значи отрицаващ. Но това отрицание не е нихилизъм; апофатичността е такова отрицание, което освобождава поле за непосредственото вникване в нещата, а тази непосредственост е Просветлението в дзен-будизма.

----

"В гората пада дърво" е тезисното изречение в задачата. Отнасяйки се дзен-будистки към тезата, ние ще разберем какъв е смисълът на второто, антитезисното изречение в задачата. Антитезата "но няма свидетели" има за цел да насочи вниманието ни към условностите в тезата, тази антитеза ни помага да разпознаем стереотипа на мислене, който се крие в разбирането, в посланието "в гората пада дърво".

Коя е условността, която по начало обикновеният човек няма умението да рефлектира в тезисни позиции, подобни на "в гората пада дърво"? Условността е свидетелството! Макар в тезата "в гората пада дърво" да няма пряк израз на свидетелство от типа "видях в гората да пада дърво", човек по саморефлекс внася това свидетелство. Нещо повече - именно защото не е посочено кой е видял да пада в гората дърво, условното човешко мислене прескача субективността в тезата и я разпознава като обективна; или - в гората пада дърво, просто факт! Безличното свидетелство за нещо случило се бива използвано от стереотипа и превърнато в безспорност.

(Източният начин на мислене в основата си е апофатичен (отрицаващ). За разлика от западния, който е потвърдителен. Аз съм срещал много хора, които имат силно влечение към източната философия, но които никак не си дават сметка колко много от потвърдителния си западен начин на мислене внасят в уж възприетите източни учения. Ние, на Запад, обикновено разбираме отрицанието като нихилизъм, като безцеремонен бунт. На Изток отрицанието е спокойно, то е освобождаващо, в него има вътрешен мир и много сила.)

Условността в горната задача е несъзнаваната склонност на човек да фактологизира, да търси неоспоримото. Някои мнения в тая тема отчаяно довнасяха в задачата собствена фактология, за да потвърдят фактологията от самата задача. Имаше пан-анимистични тези (цветчетата свидетелстват, гората свидетелства), все примери за откровена проекция, която се опитва да мине за духовност.

----

Отговорът - според мен и то само в дзен-будистки смисъл - е: липсата на свидетели е липса на опосредствано възприятие; напомни ли ни се, че липсват свидетели, ние се сещаме, че по начало възприемаме чрез свидетелство. А най-яркото свидетелство ние търсим - съвсем условно - във факта. Фактът е така подкрепен от свидетелства, че вече не се нуждае от тях. Тезата "в гората пада дърво" има такова безспорно свидетелство, което е опора за нашето мислене, без това свидетелство, ние изгубваме опората си. Без тази опора ние не можем да мислим, а още по-малко да осмислим падащото дърво. А самата задача ни издърпва тази опора...

И дърво в гората никога не е падало. (дзен-будизмът е апофатичен, отрицаващ).

А щом приемем в себе си, че дърво никога не е падало в гората, с нас ще се случи нещо странно - едно Просветление - ще можем да видим истински как дърво пада в гората. Ето я целта на дзен.

Линк към коментар
Share on other sites

Най-просто - "дзен" се състои в способността да се снемат стереотипите на възприятие и интерпретации...

... Ето я целта на дзен.

Човеко трудни ''гатанки'' поставяш и нямаше никакви джокери. Горкия аз :rolleyes: трудно разбиращ и не чел

никакви учения, как да отговоря?

Все пак поздравления беше интригуващо поне за мен . :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят Сън-Нь - Най-голямото достойнство на ученика -

Далеч от града, през ширината и отвъд планината, там, където никой няма работа, а и работата никаква я няма, се намира загадъчното училище Нь. Учениците в това училище едва ли са повече от пръстите на двете ръце, ала по-силно от глъчта им няма. Дали е сутрин, обед или вечер, учениците имат една единствена задача, един вездесъщ урок – да научат мисълта си да бъде свободна. А настане ли нощ, склопи ли се слънцето, иде не друг, а учителя от училището Нь. Учителят Сън.

- Наставниче – рекли в една полунощ учениците, – кажи ни, напъти ни, кое е ученикът, какво е ученикът? Питах ме се, чудих ме се, но денят така и не превърна мисълта ни в свободна. Без отговор сме, затова при теб сме, що е най-голямото достойнство на ученика?

Учителят Сън имаше плещи от ефир и очи от жива плът, но устната му така и не продума.

В училището Нь, в средата му, има очертан кръг, а в кръга – Житница. Широка купа пълна със зърна. Всяка сутрин всеки ученик отива до Житницата бръква в нея с шепи и взема храната си за деня. Така стана и онази сутрин след онази мълчалива полунощ. Но този път в Житницата измежду зърната проличало, макар с мъчно доловение, отпечатък; а отпечатъкът бил слово: униние.

В него ден никой от учениците не се хранил. Те предполагали, но не постигнали съгласие в предположенията си; сетне гласували и така се разбрали; ала с гласуване истината не се постига; затова накрая се замислили, всеки в самота се отделил. И посърнал.

Дошла нощта.

- Наставниче – рекли учениците в средата на най-черния мрак, – оттам, дето се храним, дойде при нас отговор, а отговорът ни пръсна и сломи. Ако това е ученичеството, ние стоим в центъра на нашето най-дълбоко объркване. Помогни ни, наставниче, вечно ли е унинието на ученика?

Учителят Сън вдигнал ръка и посочил Житницата, а учениците към нея се завтекли. Пристигнали и видели, че купата с дневната храна била празна. Дъното й сляпо ги гледало. Сърцата им, без да разберат защо, поискали да изскочат през гърлата. И тогава иззад гърбовете им се чул глас. Не, не глас, а призрачен шепот:

- “Нь”!

Всички се извърнали, но учителят Сън го нямало.

На сутринта след онази тайнствена среднощ учениците си припомнили какво означава “Нь”, какво значи името на тяхното училище. Някога, преди да го бъде времето и когато съществувала единствено пъпката на пространството, нямало нищо и не можело да има нищо. Освен един трепет. Трепет, който така и не се скончавал. Това бил звукът “Нь”. Пространството не можело да се разпъпи, а времето нямало как да потече, защото звукът “Нь” бил всеначален. И имало ли как – а и трябвало ли въобще – трепетът да достигне своя конец?

Внезапно от всеначалието и въпреки нескончаемостта на звука “Нь” се появил Светът. Макар тогава, в онова преддревно битие, Светът все още да притежавал своето друго име, истинското си име – Ученикът. Веднага щом се появил Ученикът, той срязал нескончаемия звук “Нь”. Така пространството изскочило от себе си, а времето се втурнало напред.

Учениците ахнали, ръцете им плеснали, а сърцата им се върнали по местата си. Били разбрали!

Унинието е празнотата на незнаещия, безизходицата на неговото всеобемно невежество. Само човек, който приеме своето незнание без съпротива, е готов да стане ученик. Унинието е смелостта да се изправиш срещу всички безлични звуци, които те залъгват, че знаеш. В своето най-дълбоко униние човек застава пред дверите единствено на нечутия звук “Нь”.

Унил, ученикът открива учителя си. Ония, които не униват, цял живот са обречени да не срещнат своя учител; да не дочуят звука “Нь”. Само нечутото е нескончаемо, единствено унилият чува гласа на своя учител.

Била нощ, дошъл изгрев, а учителят Сън сам дошъл при своите ученици. Гребнал с шепи от Житницата, обърнал се към тях и казал право в очите на изненадата им:

- Най-голямото достойнство на ученика е да стане учител, който ще бъде надминат от своите ученици.

И протегнал ръце.

(авторът не е дзен-будист и не е много известен)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Брей, колко локуми сте разтегнали тука. :lol:

А отговорът е доста елементарен и се нарича „реализъм“. Т.е. вярата/разбирането, че светът съществува независимо от нас.

Днес съм тук, утре ако гушна букета значи ли че светът ще свърши? Разбира се, че не. :v:

Линк към коментар
Share on other sites

Пък аз ти отговорих в другата тема 3d_146.gif. Канел thumbup2.gif да, отговорът на такъв въпрос би следвало да е много простичък, точно това си мислех тази сутрин, за което ти благодаряhypocrite.gif. При все че може да се интерпретира едва ли не безкрайно отговорът/те изтичат от и се връщат в пустотата... Поздрави! Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

При все че може да се интерпретира едва ли не безкрайно отговорът/те изтичат от и се връщат в пустотата...

Да, монетата си има и обратна страна. По същата логика може да се правят твърдения за реалността на субективните светове. Всъщност точно това и прави всяка метафизична система с претенциите да описва „падналите дървета“ в отвъдното, които ние (обикновените хора) не можем да чуем поради липса на сетива (така както слепият не може да види светлината в нашия свят поради липса на изправни очи, например). :whistling:

Дотук добре, но когато тия описания се разминат, започват религиозните войни. :(

Апропо, колко дявола могат да се съберат на върха на една игла? :P

Линк към коментар
Share on other sites

Отговорът на въпроса не е толкова прост, защото думите доста ограничават възможността да се даде отговор обхващаш множество гледни точки. Отговорът на въпроса: Ако в гората пада дърво, но няма свидетели, паднало ли е дърво в гората?, може да е всякакъв, в зависимост от гледната точка от която го разглеждаме. От една определена гледна точка, самото понятие "дърво" е невъзможно без съзнание, което да определи дървото като дърво. Същото е по отношение на "падане". В действителност се случва нещо, но то е отвъд имената и формите; съзнанието е това, което го ограничава с име и форма. От абсолютна гледна точка, може би трябва да говорим единствено за съществуването на движение (въпреки че и това е име, но да избягаме от понятията напълно е невъзможно). Значи извън възприемащото съзнание за падане и за дърво не може да се говори, защото това са само имена с които съзнанието си служи за да дефинира неназовимото и по този начин да го опознае.

Линк към коментар
Share on other sites

Апропо, колко дявола могат да се съберат на върха на една игла? :P

Не знам, питай Ян Бибиян beastie.png

...

Стан, точно за това отговорих така както отговорих в другата тема към която съм пуснала линк.

И понеже включих на Фют -

Матей 5:37

Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия. :)yinyang.gifhypocrite.gif

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност не, всичко е доста просто. 2+2=4 и толкоз. Не е 3, не е и 5.

Фактът си е факт - имаме паднало дърво. Това как различните съзнания ще го възприемат и интерпретират е отделен въпрос. За мен ще е дърво, за лесничея ще е 100 годишна мура, за мравуняка върху който се стоварва дървото може и края на света да се окаже, за отделните мравки само те си знаят, за по-висшите същества може да се окаже, че още една от милиардите кибритени клечки се е счупила и т.н.

Матей 5:37

Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

Недей да изкарваш извън контекста. Това е по отношения на клетвите, а не че трябва да пляскаш да да, не не под път и над път. :)

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...