Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
aratron

Как да разпространим Словото

Recommended Posts

Какво можем да направим за разпространието на Словото. Как смятате, че е разумно да се постъпи по този важен въпрос? Имате ли вече преживян опит или бъдещи планове, които да споделите. Аз например използвам Интернет като средство между приятели и непознати.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди всичко е нужно да проявим това Слово в живота си. Нужно е да се свържем с неговия източник. Ако поставим къс метал до магнит, металът ще приеме от свойствата на магнита и сам ще се превърне в център на привличане. Словото е магнетизма, а не неговия носител.

Що се отнася до чисто информационното разпространение на различните учения, то в момента е лесно осъществимо. Дори бих казал, че твърде лесния достъп до информацията създава едно безотговорно отношение към нея. Създаваме си илюзията, че едва ли не човечеството е толкова напред в развитието си, че знанията с които разполагаме са плод на нашата духовност и пропускаме факта, че сме приложили в живота си едва нищожна част от това което знаем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично мисля, че е много по заразно от който и да било "грип" или "вирус", стига хората да са дори съвсем мъничко мъдри и веднага биват завладяни, аз поне виждам какво става като подарявам книжки на някои близки....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично мисля, че е много по заразно от който и да било "грип" или "вирус", стига хората да са дори съвсем мъничко мъдри и веднага биват завладяни, аз поне виждам какво става като подарявам книжки на някои близки....

Аз винаги използвам и цитирам словото, когато ми се иска съвет и това е възможно да го направя чрез него. В начолото приятелите ми се чудеха от къде зная тези мъдрости. подле започнаха сами да си купуват беседите и да се стремят да изпълняват според възможностите си. С много от тези приятели , въпреки че не са се обявили като последователи, обсъждаме теми , търсим литература или сайтове в интернет.

Най важното е да не сме крайно настоятелни, а да осетим момента в който събеседника ни сам започне да проявява интерес и желание към развитие. Да го оставим, знаейки много неща сам да вземе решение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди всичко е нужно да проявим това Слово в живота си... да се свържем с неговия Източник

:feel happy:

"Добрият от доброто си съкровище на сърцето изважда добри неща" Господ

стига хората да са дори съвсем мъничко мъдри... подарявам книжки на някои близки.

Много добър метод :thumbsup2:

винаги използвам и цитирам словото, когато ми се иска съвет

:thumbsup2::sorcerer:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги съм мислила, че Словото е заложено в нас при раждането ни.Чудесата , с които се сблъскваме ни напомнят ,че То е в нас и около нас.Едни тръгват да го търсят, а други да докажат ,че не съществува...

За да се разпространява Словото ,мисля че човек първо трябва да е много мъдър, духовен,опитен в тази област,та дори обучен за това.Това си е едно от най-отговорните неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Как да разпространим Словото, Какви са вашите начини и опитности за това.

Физическото разпространение на беседи с времето става все по-лесно и може би не е никакъв проблем човек решил да чете Словото да си намери материали.

Истинското "разпространение" обаче става само с ЛИЧЕН ПРИМЕР!Ако ти имаш резултати в твоят живот вследствие прилагането на Словото,...т.е. намерил си баланса и смисъла си на живот,решил си проблемите си,...излъчваш здраве,енергия и благоразположение,...чувстваш се окрилен и щастлив,...това неминуемо се долавя от хората около теб и поражда желания и стремежи и те да търсят,да Работят,да четат и да прилагат!

Принцип в т.нар. "разпространение" е никога да не говориш за неща,които не си "опитал". Учителя дава сравнение с това да посадиш една семка,да се грижиш за нея,да израсте дърво,да се сдобиеш с плодове и след това вече можеш да раздаваш т.е. "разпространяваш"! :)

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_137: НиколаДамянов

Така е, опитностите, за които Учителя ни говори придобиваме в самия живот, а не като стоим гледаме отстрани и съдим другите. ;)

Приложени думите на Б. Дуно имат смисъл и постепенно ние ставаме част от Духа, като го пуснем в себе си.

Словото като проводник на Божественото навлиза в живота ни посредством творчеството, личните проверки, любовта и изучаването на Природата...

То е кодирано навсякъде около нас и е нужно само да настроим сетивата си, за да го усетим, за да оживее всичко...

Мир, Любов, Истина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy::feel happy:

Ученичес­твото се състои в непрестанна размисъл, в прилагане на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни.

Истинското знание е само приложеното знание.

Теменужките

Учениците на Бялото Братство произхождат от всички класи, слоеве, религии и националности на човечеството. Като се почне от селяните с бозовите потури и червените пояси, с белите забрадки на селските жени у нас, и се стигне до учени, професори и хора на изкус­твата, до дами и момичета от различни възрасти тук и в чужбина, живели в атмосферата на градския живот - всичко това се обединя­ва върху великите неизменни, божествени принципи на любовта, мъдростта и истината.

Учениците на Бялото Братство не са за някакъв хаотичен анар­хизъм. Те ценят със съответна цена нацията си, както и всички дру­ги определености на човека, необходими и все още валидни за живо­та на земята. Сам Учителят е давал няколко пъти неповторимо мъд­ри указания на някои български управници, без обаче всякога да е бил послушан. Само фаталните последици от това непослушание са доказвали правотата на неговата мисъл.

Но когато същите тези ученици слушаха Неговото Слово, пото­пени в атмосферата на неговата аура, тогава изчезваха всички отли­ки на земната координация. В салона на Братството можеше да има друговерци и хора от други народности, от други класи, от друго със­ловие. Тези определености съвсем избледняваха и дори се стопяваха съвсем, защото могъщите вибрации на Божественото начало се на­лагаха над всичко със своята сила. В такива минути, когато всеки отделен индивид е в съзвучие с частица поне от величието на Все­мирния Творчески Дух, хората недоумяват как е възможно за таки­ва дребни, незначителни и изкуствено създадени отлики да се про­лива кръв и да се нанасят такива адски страдания.

В обществото на Бялото Братство можеше да влезе всеки без ни­какви церемонии и специални проверки. Проверката извършва са­мият живот, който изяснява всичко и то така, че онези елементи, които не са резултат на свещената жажда за знание и духовен въз­ход, сами по себе си отпадат.

Учителят на Бялото Братство не обичаше агитация с идеите на Божественото учение. Той считаше такъв вид проповядване на лю­де, у които не е пробудена свещената жажда, за недостойно. Хората, които идваха при него, не бяха събрани от стъгдите с агитационни речи. Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината.

Един показателен пример за това е разговорът на брат М. 3. -възторжен и предан брат, с Учителя. Това стана на Изгрева през един хубав ден през лятото.

Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3. по­чукал на вратата на скромната приемна стая на Учителя.

- Какво те вълнува сега? - запитал Учителят своя посетител след недълго мълчание.

- Учителю, - започнал М. 3. - желая да ида в провинцията да върша работа.

- Какво ще правиш в провинцията?

- Ще нося Вашето Слово. Ще нося благата вест за любовта. Позамислил се Учителят за няколко секунди и запитал:

- А как смяташ да работиш?

- Ще издигна трибуна...

- Не, не така! - казал сериозно Учителят. - Това са стари отживяли методи. Те са опитани и не дадоха никакви резултати. Има други методи.

М. 3. гледал Учителя със свещен трепет и все пак недоумявал защо пропадна неговият план.

- Тогава кажете как да работим? - обадил се М. 3.

- Ти нали ходиш по планината? Вярвам, че си се спирал по ня­кои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теме­нужки.

- Да, Учителю.

- Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужки­те. Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат то­зи аромат. Ето така, както теменужките ще работим. Нашите свет­ли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките.

- Този ли е единственият метод? - запитал М. 3.

- Има и други методи. Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави.

- Не е ли това много малко?

- Не е малко, дори е много, защото тази душа е свързана с други души, които също ще се просветят. Такъв е законът.

- Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3.

Учителят го гледал с усмивка и бащинска любов. Когато М. 3. се връщал с преизпълнена от ликуване душа, той повтарял полугласно:

- Като цветята, като теменужките, скрити зад храстите, които изпълват въздуха с аромат!

------------------------------------------

Учителят Беинса Дуно, Георги Томалевски

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако решим да прецизираме темата, можем да стигнем до две сравнително самостоятелни под-теми:

(1) "Как да разпространим текста на Словото?"

(2) "Как да разпространим Духа на Словото в човешките сърца, умове, души?"

И двете под-теми са изключително интересни и актуални. Като че ли все пак първата се поддава доста по-добре на анализ и е осъществена практически много по-пълно от втората. Затова ще се спра на нея (1).

Съществува мнение, че текстовете на това Слово са лесно, даже прекалено лесно достъпни и че като цяло намирането на определена лекция не е проблем. И наистина, болшинството лекции са издадени някога - от 1920г. до днес включително. Който е изпадал обаче в ситуация да търси точно определен клас и година лекции и те да са били издавани преди повече от 10 год. знае, че работата не е толкова проста... Всъщност в момента на книжния пазар може свободно да се закупи един сравнително малък процент от пълния обем на Словото. И това е нормално предвид параметрите на ползваната технология - издаване на хартия - скоростта с която това физически може да се извърша, цената, броят потребители на тези книги и т.н. Понеже броят на книгите е някъде над 300, а на лекциите - над 3800.

Някой ще каже, че това е нормално и полезно, и сигурно ще има право. Ако си поставим за цел обаче все пак да осигурим свободен достъп до близо 100% от текстовете на Словото, то единствената адекватна за целта технология е публикуването в Интернет в един или няколко уеб-сайта. И тук има най-различни позиции и аргументи. Позиция е лесно да имаш, когато не е нужно да даваш от себе си нищо, за да я защитиш... И повечето позиции са такива.

Стигнем ли до публикуване, независимо в каква среда точно, опираме и до приемане на определени стандарти за "чистота и автентичност" на текстовете. Също много възгледи има по това от различните издателства.

Накрая можем да споменем и това, че авторските права са откупени на времето от ученици на Учителя с немалка сума пари и в момента са притежание на Издателство Бяло Братство.

От опита ми натрупан по времето на различни по сериозност и мащаби начинания в тази насока мога да кажа, че задачата е по силите или на сериозно обединение от издателства (т.е. юридически лица) или на сериозен отворен проект. Ентусиазмът в случая не е достатъчен, нито за количеството, нито за качеството на работата, която трябва да бъде извършена.

Един сериозен успех в това отношение е сайта библиотека Триъгълник, създаден за продължителен период от време от Огнян Кулев със съдействието на издателство Жануа. За момента това е най-пълната (близо 50% от обема) електронна библиотека текстове на Словото. С помощта на издателство Бяло Братство, която вече е налице в тази посока, библиотеката ще продължава да расте.

Има и множество препятствия в процеса на реализация на подобен проект от организационен и друг характер. Лесно се казва "трябва да се направи", но само човек който наистина е вложил достатъчно усилия в дадената посока има моралното право на това. Блестящите идеи обикновено всеки ги знае, но малцина работя по тяхното реализиране.

Например - Портала също притежава сбствена електронна библиотека, която бавно, но сигурно се попълва с текстове. Обявен е и проект за нейното попълване. Но по една или друга причина, за момента проекта е в етап на изчакване. Ако общественото мнение създаде достатъчно голямо налягане - под формата на организация, екип специалисти, компетенции, финансиране ако е нужно - току - виж нещата тръгнали... B)

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Разпространение на Словото не е нещо, което човек може да прави ей така, когато поиска, нито пък както поиска, или пък където иска. Разпространението на Словото е апостолско призвание, и когато човек има нужните качества в себе си, които е проявил в живота си, Бог му поверява задачата да разпространи Словото с нужните указания.

Иначе, в друг смисъл, Словото е разпространено в нужната степен, и няма нужда от "доброволци- глашатаи"- Словото е изречено и е навсякъде както вън, така и вътре в нас.

Въпрос на желание и воля е, да осезаем Словото, да го доведем до съзнанието си, и да го предадем в такъв вид, както сме го приели, без промяна, без профанизация, без подправки и без претенции за "авторски права"...И понеже общуването е нещо, което за разлика например от секса, който е до време, е нещо което до сетния си дъх използваме, то е най-подходящия намин за разпространяване на Словото, но не по своя преценка, нито по сво инициатива- нашето желание и инициатива за разпространение постигат един единствен ефект- пропаганда....Когато Бог даде задача на някой да разпространи Словото Му, този някой не се притеснява как, кога и какво ще предава- той знае, че когато, където, и каквото е нужно, ще му бъде представено така, че да изпълни задачата си- от него се иска само да преодолее самия себе си- има писание, в него е описан примера с пророка Йона, освен това Христос избра и даде задача на апостолите си да разпространят Словото из цялата вселена...а не да седнат и да пишат евангелия и послания...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да поясня:стана ми интересно,защото ми прозвуча"Пешо държи авторските права на Библията" или " Националното богатство на България "Х" е собственост на Дончо",които са били откупени.

Почитания към настоящите притежатели на авторските права осигуряващи възможно най-голяма достъпност до Словото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако решим да прецизираме темата, можем да стигнем до две сравнително самостоятелни под-теми:

(1) "Как да разпространим текста на Словото?"

(2) "Как да разпространим Духа на Словото в човешките сърца, умове, души?"

Напълно съм съгласна! :thumbsup2:

Твърдо вярвам, че ще се намери кой да реши технически т.1. По един, или друг начин. Повече, или по- малко автентично. Повече, или по- малко колективно. По- рано, или по- късно. Това не е лесно, но съвсем не е толкова трудно, колкото т.2. Тя не е от вида "Хайде да тръгваме да работите". Не, тя е от вида "Я да тръгвам да работя!" Сега. Веднага. Аз. И, ако съм вярна на собствените си схващания, направо ... колкото се може повече ... не- аз!

Не мога да разпространявам нещо, което нямам! Първо трябва това Слово да оживее в мен! И тук стигам до нещо много любопитно! Сред явленията, на които сме призвани да дадем път в себе си, е възможно да няма първо и второ! Възможно е да има една едновременност, защото те не са линейни! Та ще оживява Словото в мен и едновременно с това- в една група хора, във всеки от които то ще оживява както по различен начин от моя, така и по съвсем един и същ- в основата си. И във взаимодействието на всички от тази група, както помежду им, но най- вече с Изначалната Творческа сила, може да оживее Словото... Което бе в Началото...

Даже считам, че последното линейно действие на една такава група би било преместването на т. 2 като т. 1.

Както казват братя Стругацки: " Но това е една съвсем друга история."

Дано да можем да я "прочетем"!

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Кое Слово искаме да разпространяваме? И защо това е проблем?

Иначе, в друг смисъл, Словото е разпространено в нужната степен, и няма нужда от "доброволци- глашатаи"- Словото е изречено и е навсякъде както вън, така и вътре в нас.

C'est vrai.

Истинското знание е само приложеното знание.

:thumbsup:

Не е знание това, което човек държи някъде в прашните книги (със съответните авторски права), но не е разбрал със сърцето си.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все пак - какъвто въпросът, такива и отговорите... :) Да се пита кое е това Слово и какъв е проблема (т.е.задачата към която се стремим) означава, че най-вероятно съответния човек не е в час с темата и всъщност най-вероятно не се интересува въобще от въпроса по същество... От друга страна означава недобре поставена тема - без въведения, общи информации, за тези на които те са нужни и т.н.

Въпросът от една страна засяга специфични въпроси, касаещи Общество / Издателство Бяло Братство, и като такъв съответно не е съвсем подходящ за подобен отворен за широка аудитория сайт. От друга страна, това Слово представлява и широк обществен интерес и всъщност това е много по-важно от частния интерес на съответните оранизации (общества и издателства). Следователно темата е и актуална и донякъде подходяща за широко обсъждане в този формат. Аз лично не очаквам нищо сериозно като рзултат от това - в смисъл че няма от утре да почнем да разпространяваме Словото прочитайки темата.

Обаче: по-важното в случая е, че има обществена потребност от получаване на информация по този въпрос и тази потребност започва да бъде задоволявана. Важно е, понеже обществените механизми от неформален характер ще почват да играят все по-голямо значение в бъдеще...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Все пак - какъвто въпросът, такива и отговорите... :) Да се пита кое е това Слово и какъв е проблема (т.е.задачата към която се стремим) означава, че най-вероятно съответния човек не е в час с темата и всъщност най-вероятно не се интересува въобще от въпроса по същество... От друга страна означава недобре поставена тема - без въведения, общи информации, за тези на които те са нужни и т.н.

Ориентирай се към второто. Тези, които са "в час" не винаги имат желание да говорят за нещата, които се случват/правят. Цитатът от Кристиян трябва достатъчно добре да е очертал посоката на изказването ми.

Словото= Издателство Бяло братство? Не знаех, че Йоан България е имал предвид в Евангелието. Човек всеки ден открива нещо ново. :D

Променете си темата най-добре, ако не искате да получавате странни въпроси. Става дума очевидно за учението на Беинса Дуно. (Точка)

Хората имат и винаги са имали достъп до Словото. Със ли без издателство Бяло Брятство, да е живо и здраво. Което само по себе си е хубаво. Ако падне бомба в издателството, пак ще се спасим. B)

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да Азбуки, благодаря за съвета. Все пак въпросът за адекватността остава твърде актуален.... Забележи кой е автор на темата например и кой съм аз.. :) По подобен начин стои и въпроса с реалцията между мен и другите обекти / субекти касаещи темата. Мислене, мислене ... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че кой каквото и да е решил да прави, нека го прави по своя воля и на своя отговорност. Зная, че Словото на Учителя е доста променяно. Имало е време, в което е било укривано, за да се съхрани и да достигне до нас. Благодарна съм, че мога да чета и да се уча от беседите, както и на хората, които са направили това възможно.

Как да го разпространим? -

Смятам, че постовете на Валентин Петров /9/ и Кристиян /12/ дават отговорите!

Това учение трябва да се прилага и който е постигнал резултати може да привлече със смирение и с добра дума.

Достъп има, както на свободния пазар, така в Нет-а, а ето и тук има хора, които работят в тази посока.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ценна тема, и навременна, според мен! Много добър, точен въпрос, мисля! Благодаря, аратрон!

Доколкото разбирам простичкият въпрос на аратрон беше към всеки от нас - лично - не толкова за издателства, права и т.п....

И за да не разводнявам - ще се опитам да отговоря от скромния си опит.

През часовете ми на ден минават много хора - повечето деца. Непрекъснато възникват ситуации, в които децата ,а и аз се учим на безусловна любов и търпение и много други качества. Отначало се улавях,че неволно от устата ми излизат думи, които съм прочела или превеждала - от Учителя - но дори вече не помня откъде точно. Забелязах,че децата а и възрастните силно се впечатляваха от тях, защото даваха мъдрото решение на ситуацията, в която бяхме попаднали.

След известно време забелязах,че децата започнаха да споделят с мен неща, които са се случили с тях, и очакваха какво ще бъде мнението ми. Това беше много задължаващо и тогава започнах да казвам - "мъдри хора са казали за това.... " и по памет предавах нещо, което е останало в паметта ми от Учителя. На десктопа ми стои винаги заредена страницата на портала, а там често има портрет на Учителя. Когато ме попитат кой е този дядо - казвам един български учител и мъдър човек, но когато пораснете ще ви кажа кой е. "Много е добър сигурно, защото така гледа...." (Ели - 2 клас)

Много се впечатляват от поучителните истории от беседите на Учителя - те са живи и съвсем разбираеми за съвременен човек, особено за децата.

Само един проблем имах и имам - не винаги успявам да си спомня точно каквото ми е необходимо в точния момент. Сега като чета се опитвам да си спомня минала ситуация, в която е било подходящо да кажа мисълта или историята, която ми харесва.... събирам си ги...

Затова и решихме да отворим тук теми за Поучителните истории и Мисли от учителя по теми Благодаря на валентин, Ася, Бина, Ла Горда, Станимир, Иво и всички останали, които влагат времето и сърцето си в тях. :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Да Азбуки, благодаря за съвета. Все пак въпросът за адекватността остава твърде актуален.... Забележи кой е автор на темата например и кой съм аз.. :) По подобен начин стои и въпроса с реалцията между мен и другите обекти / субекти касаещи темата. Мислене, мислене ... :)

Това е написано на малко неясен български и объркано, но се опитвам да го схвана. Какво значение има кой си ти за това, което е написано? Ако некоректно прилагаш определени понятия с общочовешки смисъл, ще те питат, разбира се. Ако се сърдиш на това и то те притеснява, то говори само за твърде тясната ориентация на собствената ти мисъл, както и за неувереност в собствените ти понятия.

Всеки разпространява Словото (не в тясно национал(истич)ния му или свързан с определени школи смисъл) - както може, където може, на езиците, на които може, при различните хора по техния си начин, според културата и разбиранията им. Това е правил например и Буда. Но най-вече става дума за това, че езиците и културите са много, а Словото е едно. Който това не го разбира, не знам за какво мислене ми говори - то с мислене не става. Аристотел прави едно разграничение между παθειν и μαθειν при описанието на духовните опитности. παθειν означава нещо като "преживявам", но и "страдам" - двете значения не могат да бъдат разделени едно от друго. Това е реалната опитност на много равнища едновременно - ментално, емоционално и физическо. μαθειν е нормалната логическа преработка на данни, за която ти говориш. Оттам идва и думата математика - всъщност "наука за ученето". Истинското духовно израстване според Аристотел (а и според мен) идва от παθειν. Когато си преминал през παθειν, не ти трябва да учиш по гореописания начин, защото вече знаеш. Съответно нямаш нужда всичко да го анализираш (тоест разглобяваш на части), за да схванеш цялото, защото си разбрал (преживял, възприел, παθειν), че цялото е повече от сумата от частите. Словото се отнася към Божиите Творения, които винаги са отвъд сумата на частите си и следователно не подлежат на μαθειν (макар че човек спокойно може да си почопли зъбите с анализи). Човешките творения, особено тези на логиката, а не вдъхновените от Духа, имат качеството на машините - те могат да смятат, но не могат да творят. Божието творение за разлика от това, в основата на което е залегнало Словото, се разпростира във всички посоки следвайки един и същи творчески принцип. По това то се отличава от всички опити за копия - безбройни в днешния свят, или за узурпация или претенции за притежание от страна на разни хора или групи от хора.

Тоест Живото Слово е едно и то е едно за всички хора, отвъд нашата проста логика. За един малко по-широк поглед върху нещата, думата Слово няма никаква връзка с Братството или други човешки формирования, макар и те да си го въобразяват. Това не го знам от книгите, а го чета от Книгата, която е написана за всички и винаги ще я има, без авторски права.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

"Тоест Живото Слово е едно и то е едно за всички хора, отвъд нашата проста логика. За един малко по-широк поглед върху нещата, думата Слово няма никаква връзка с Братството или други човешки формирования, макар и те да си го въобразяват. Това не го знам от книгите, а го чета от Книгата, която е написана за всички и винаги ще я има, без авторски права."

:thumbsup2:

Освен това, човешко, твърде човешко е да се подхожда с нагласата за това, че Словото и Знанието по принцип са нещо скрито, покрито, тайно, и недостъпно...

Тези неща са непрекъснато около нас и вътре в нас, че дори и в пряк смисъл "избождат очите", но очите виждат само това, което съзнанието селективно си избира като обект на внимание, същото се отнася и за другите ни сетива, а това, че в човека има и друго съзнание, което някои наричат сърдечно съзнание, и при който това съзнание по някакъв начин е активирано в някаква степен, разбират много добре значението на това "...защото няма нищо скрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не стане явно"- цитирам свободно...

"Права"- имат значение за смотаняците и умниците...Сред основните "параметри" на Словото е този, че то не може да бъде приватизирано, приматизирано, профанизирано, деформирано и изопачено...друг е въпроса кой какво е чул, видял, записал и т.н....

Проведох експеримент със себе си- бил съм и студент, и съм си водил записки на лекции, но съвсем наскоро направих един опит- да запиша максимално точно това, което виждам и чувам - записах си някои неща- емисии новини, хирургични конгреси и др. Изумих се от това, че считах себе си за човек, който има добра памет...а се оказа, че не е така...В проведения от мен опит, повече от 30% неправилно, неточно или деформирано се оказа съдържанието на това, което съм записал...

Така че, ако под Слово се има предвид записки- ок, правата върху записките са полагат за тези да речем 30% деформации и грешки- те са си авторски по принцип...

Когато се ползва израза "Учителят е казал..." уместно е да се попита- "На теб ли го е казал, или си прочел това, което някой е чул и е записал?"...

В това отношение, нямам против да си има авторски права върху разните му записки...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!

4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.

5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

6. Не убивай!

7. Не прелюбодействай!

8. Не кради!

9. Не лъжесвидетелствай против ближния си!

10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния.

Матей 5 глава

3 Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно.

4 Блажени нажалените, защото те ще се утешат.

5 Блажени кротките; защото те ще наследят земята.

6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят.

7 Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат.

8 Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога.

9 Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат.

10 Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно.

11 Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене.

Матей 22 глава

36 Учителю! Коя заповед е голяма в закона?

37 А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.

38 Тази е първа и голяма заповед.

39 А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си.

40 На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят

.

Матей 28 глава

19 Идете прочее научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Дух;

20 и учете ги да пазят всичко що съм ви заповедал; и ето, аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века. Амин.

Да разпрастраняваш Словото, значи да го изпълниш и то да изпълни теб!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако решим да прецизираме темата, можем да стигнем до две сравнително самостоятелни под-теми:

(1) "Как да разпространим текста на Словото?"

(2) "Как да разпространим Духа на Словото в човешките сърца, умове, души?"

...ще се спра на нея (1)....Позиция е лесно да имаш, когато не е нужно да даваш от себе си нищо, за да я защитиш... И повечето позиции са такива... Блестящите идеи обикновено всеки ги знае, но малцина работя по тяхното реализиране....

От друга страна, това Слово представлява и широк обществен интерес и всъщност това е много по-важно от частния интерес на съответните оранизации (общества и издателства).

Схващането, че Духът на Словото всъщност е наситил дори и въздуха и се разпространява извън всякакви човешки закони, не ми е никак чуждо - въпреки че не съм засегнал този въпрос в постовете си. Да не говорим пък за абсурдността да има авторски права върху духовното мляко, хранещо душите ни... Та нали Духът властва над всяка плът!

@Азбуки, Кристиян:

За да пишем съдържателно и смислено, е нужно да четем написаното преди това и то с достатъчно концентрирано внимание... Понякога може да се окаже, че там е вложена определана важна мисъл, и пропускането на нейното възприемане да ни доведе до неловко положение в собствените ни очи по-късно... В случая се обсъжда нещо специфично и техниката за подкрепяне на егото не чрез разбиране и мислене, а чрез отрицание и ползване на общи положения, води именно до това...

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Така че, ако под Слово се има предвид записки- ок, правата върху записките са полагат за тези да речем 30% деформации и грешки- те са си авторски по принцип...

Благодаря на Кристиян за прекрасния пример!

Когато се ползва израза "Учителят е казал..." уместно е да се попита- "На теб ли го е казал, или си прочел това, което някой е чул и е записал?"...

В това отношение, нямам против да си има авторски права върху разните му записки...

Напълно съм съгласна!

@Азбуки, Кристиян:

За да пишем съдържателно и смислено, е нужно да четем написаното преди това и то с достатъчно концентрирано внимание... Понякога може да се окаже, че там е вложена определана важна мисъл, и пропускането на нейното възприемане да ни доведе до неловко положение в собствените ни очи по-късно... В случая се обсъжда нещо специфично и техниката за подкрепяне на егото не чрез разбиране и мислене, а чрез отрицание и ползване на общи положения, води именно до това...

Боже каква липса на логика (и правопис), но какво самомнение. Ще оставя този бисер да говори за себе си!

П.П. То и в науката е така. Най-объркани и неразбираеми са докладите на тези, които сами не знаят за какво говорят и се страхуват някой да не забележи. Целта на неясните им формулировки е да не се задават въпроси. На повечето нормални хора не им достига време да тръгнат да опровергават всичките им твърдения едно по едно, затова и ги оставят така да си блестят - ненужни, каквито са. Друга отличителна черта на тези "докладчици" е, че имат високо самомнение и много бързо посягат към личните нападки, когато нямат отговор на въпроса. Всички симптоми са налице!

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×