Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Що е Щастие?

Recommended Posts

да :)

почти непрекъснато изпитвам щастие , независимо от ситуациите , които ми поднася живота:))

даже и когато ми е много тежко, достатъчно е да погледна цвете или пееруда или дърво и всичко се балансира:))

спомням си като ученичка в гимназията как години наред живях в необяснимо и безпричинно щастие:))

и причината не беше във поредното влюбване, просто в всичко ми харесваше:)

спомням си как вървях по морския бряг или в някой град и се усмихвах на всичко около мен:)))

не зная дали не са ме мислили за луда :)))

мисля, че не :)))защото и хората ми се усмихваха:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз открих че щастието е пряко свързано с това да се чувстваш обичан и да обичаш - в такъв момент се чувстваш много щастлив, окрилен за повдигане на цели " планини". Мисля също че и правенето на добро също те кара да се чувстваш щастлив. Децата ти или внучетата ти също те правят щастлив и горд, че си отгледал достойно поколение.

Но най - пълно щастие съм открила, когато срещнах сродна душа - не мога да го опиша с думи, но се чувствах като че ли това което съм търсила цял живот вече е при мен и мога спокойно да споделя с другия това, което ми се е случило междувременно, защото някак си знаех че не се запознавам за първи път сега с този човек - аз съм била с него цяла вечност, нещо дребно ни е разделило за малко / 20-30 години/ и сега пак сме заедно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има различни видове щастие, но според мен най-голямото щастие е да видиш сълзи от радост в очите на хората, които си огорчявал най-силно и на които дължиш най-много, тоест на твоите родители, дори целия свят да затъваше до безпределност в тиня, да не съществуваше любовта на Твореца, да нямаше отвъден свят, да не носехме души и да бях лишен от всякакво друго щастие, пак бих останал на този свят за да видя тази гледка..защото съм бил в подобно състояние, макар и в резултат на болезненото ми въображение и недостатъчна просветеност, останах заради това! Това усещане е по-силно от всякаква дрога, секс или безпирен смях, дори да немога да го докажа, просто съм убеден, че е така, самата ми душа ми го нашепва. Дори да нямаше Бог, щях да го създам с мислите и желанието си, за да вярвам, че има Един, който ме разбира и който на всяка цена ще ми помогне да реализирам мечтите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастлива съм, когато успея да открия красотата в нвщо дребно и ежедневно, което не съм забелязвала до момента.

Щастлива съм, когато срещна човек със сродна душа и усетя, че се разбираме без думи.

Щастлива съм, когато успея с търпение, вяра и любов да премина през някакво страдание и да разбера неговия смисъл.

Щастлива съм, когато погледна в очичките на моите малки ученици и открия любов и доверие.

Вярвам, че ние носим щастието си в самите себе си. Трябва само да повярваме в това... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастлив, когато - според мен е неправилен израз. Щастието не е просто радост - то е характеристика, която е или не - присъща някому. Най-истинският начин за достигането му е любовта, но не да олучаваш, а да даваш - с една важна подробност! Чувството на обич трябва да е насочено към Бог, а чрез него - към всичко останало. Не трябва да се допуска чувство с друга насоченост да бъде по-силно, а това е и лесно. Ако усетите, че нещо мощно привлича любовта ви - просто засилвате и тази към Бог и осъзнавате, че вие обичате чрез него. Аз не мога да се сетя за причина, отделяща човека от Бог, тъй като трябва да сме му благодарни за всичко - от земното щастие, дадено ни по заслуги вероятно - до земните несгоди, помагащи ни да изчистваме душите си. :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали щастието не е баланса между вътрешното и външното, между земното и небесното? В притчата за Тайната на Щастието се разказва за това как един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Какво мислите му казал той?

А дали не е най-правилно да сме щастливи, доволни и благодарни всеки ден - за въздуха, водата, храната, съня, приятелите, любовта, здравето... просто за това, че сме...? Може би не трябва да изпускаме нито миг, за да бъдем щастливи тук и сега. Дан Милман, философ от 21 век, добре го е казал:

"Събудете се! Ако знаехте, че сте болни от смъртоносна болест, ако знаехте, че ви остава малко време, вие не бихте загубили и най-малката част от него! Казвам ви... вие наистина сте болни от смъртоносна болест: тя се нарича раждане. Вие нямате повече от няколко години живот. Всъщност никой няма! Ето защо бъдете щастливи сега и то без причина или просто никога няма да сте щастливи."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Урок за живот от едно дете

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “как си”

Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”

И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне

Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.

Когато тичаш като луд

Губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.

Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката

Преди да спре песента.

Скъпи приятели,

Желанието на едно момиченце, което умира от рак е да изпратите стиховете на свои познати, за да им кажете да живеят по-добре, тъй като самата тя няма да може да живее. Защото тя няма да завърши училище, няма да се омъжи и няма да направи семейство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЩО Е ЩАСТИЕ?

Да бяхте попитали по- рано, вече да съм Ви отговорил!

СПОКОЙСТВИЕ...........ето какво е щастие! :)))))

Толкова е просто, а е толкова трудно за постигане!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастлив съм когато се отдам напълно на нещо, когато изцяло се концентрирам в него, когато вложа целият си устрем в него, когато следвам посоката която съм избрал и преодолявам всичко, когато следвам гласа на Душата си, когато я храня със силата, която и е нужна, с Устрем, отдаване и Любов - защото Любовта е в пълното отдаване на нещо, на дело, идея, жена - каквото и да е - но не пасивно, а активно, действено, стремящо се отдаване. Всъщност щастието е до ниво и баланс на вътрешната сила - тя е силата на Любовта - когато тази сила е на ниво и достатъчно, когато е в хармония с тихият глас отвътре, тогава каквото и да правиш, където и да си, с пари или без, дори на улицата да си(е, по-добре да не си, разбира се), си спокоен и щастлив. Тогава имаш силата да застанеш отстрани(по-точно отвътре някъде) и да наблюдаваш живота и себе си, дори собствените си слабости и недъзи от една вътрешна неизменна позиция, от позицията на Истинското Аз в себе си - и тогава то се храни с опитностите на поредният ни смешен живот и се радва - тогава има радост и за личността - тази малката, смъртната, за еднократна употреба, за един живот... ! Светъл ден, Ом мани падме хум!!! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

4овек може да е 6тастлив постояно, стига да иска, ако ги гледа само хубавите не6та винаги 6те баде 6таслив.

ако иска6 да си 6таслив пропускай ги гадните, и грозни работи които са навсякаде, потрудното е да немери6 красивите не6та... но НАМИРАТ СЕ!!! и те, те правят 6таслив 4овек.

6ТАСТИЕТО

Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Добро здраве + добри постижения за всички съФорумци!

:smarty: Малко по темата от "Сидхарта" на Херман Хесе , част 2 "Камала" след Пробуждането :

ЩАСТИЕТО не те изоставя - каза му тя на прощаване. -Врата след врата се отварят пред теб. На какво се дължи това? Да не си магьосник?

Сидхарта каза:

- Вчера ти споделих, че умея да мисля, да чакам, да постя, а ти намери, че тези неща не помагат за нищо. Но от тях има голяма полза, ще видиш. Камала. Ще видиш, че глупавите самани, които живеят в гората, научават много добри, неща, кои¬то вие не умеете. Завчера все още бях чорлав просяк, вчера це¬лунах Камала, скоро ще стана търговец и ще имам пари и всич¬ки онези неща, които ти цениш.

- Така е - съгласи се тя. - Но какво можеш да направиш без мен? Какъв щеше да бъдещ, ако Камала не ги помагаше?

- Скъпа Камала - каза Сидхарта и се надигна, - когато дойдох в горичката при теб, направих първата крачка. Желаех да се уча на любов от най-прекрасната жена. От мига, който взех това решение, знаех, че ще го изпълня. Знаех, че ще ми помогнеш, усетих го от първия ти поглед при входа на горичката.?

- А ако не бях го пожелала?

- Но ти го пожела. Чуй, Камала, когато хвърлиш камък във водата, той по-най прекия път се насочва към дъното.

Така е, когато Сидхарта има някаква цел, някакво желание. Сидхарта не върши нищо, той само чака, мисли, пости, но минава през всички неща по света, както камъкът през водата, без да върши нещо, без да се помръдне, той се чувства привлечен, той се оставя да пада.

Неговата цел го привлича към себе си, защото той не допуска нищо в душата си, което би могло да противостои на целта му. Ето това Сидхарта е научил при саманите. Това е същото, което глупаците наричат магьосничество и което смятат, че го причиняват демоните. Демоните нищо не причиняват, няма никакви демон.

Всеки може да чародейства, всеки може да постигне целта си, ако умее да мисли, ако умее да чака, ако умее да пости.

Камала го слушаше. Тя обикна гласа му. обикна пламъка в очите му.

- Може би е така, както казваш, приятелю - каза му тя тихо.

- Но може да е така, защото Сидхарта е красив младеж, защото погледът му се харесва на жените и затова щастието му се усмихва.

Сидхарта се раздели с целувка.

- Дано да е така, учителко моя! Нека погледът ми винаги ти харесва, нека винаги ми носиш ЩАСТИЕ!

Могъщо е да УМЕЕШ да МИСЛИШ + да ЧАКАШ спокойно с търпение+ да ПОСТИШ :thumbsup2::hypocrite::angel:

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само шегичка - от филма "Конан Варварина" ! Конан(Арнолд Шварценегер) - огромен млад боец, пълен с дух и сила, победител в битките на живота и смъртта, е седнал върху една маса и неговият Учител го пита: "Какво най-много обичаш в живота? Какво те прави най-щастлив?" Отговорът гласи:

" Обичам да унищожавам враговете си и да се опиянявам от плача на жените им ! "

Е, да, максимално варварско наистина - обаче варваринът си живее във всеки един от нас - дали винаги е под контрол?!?!?!?!? :):D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

обожавам да помагам на себе си и на хората, без да наранявам (по възможност), и да се опиянявам от вдъхновението и величието на Ахимса....

а най-обичам да изобличавам варварското :):P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Здравейте приятели,

За мен най- голямото щастие е да виждам щастието в очите, в душите на хората, които обичам. Когато те са щастливи и аз съм щастлива.

Бъдете здрави и винаги щастливи!!! :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте!

обожавам да помагам на себе си и на хората, без да наранявам (по възможност), и да се опиянявам от вдъхновението и величието на Ахимса....

:) Щастлив съм когато съм полезен на другите и на себе си.

А какво е това Ахимса ?:unsure:

Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек е щастлив само когато....................., може доста да почака.

Не е ли по-добре щастлив съм и затова.....................помагам, обичам, живея.?

:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастлива съм, когато мога да бъда Себе си. Защото да бъда Себе си , означава да давам на другите това, което не знаят. И да научавам онова, което другите могат да ми дадат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте всички!

Рядко пиша тук, нещо не го чувствам като свое място още. Мисля, че Венцислав най-точно го е казал. Според мен щаствието е качество на личността, което може да се дължи на вътрешна хармония, търсене и намиране на истината и т.н. Ако чакаме да се случи нещо определено и тогава да сме щастливи..ще бъде доста жалко, защото животът ни е даден да се радваме. В Нешънъл Джеографик, първия брой на български - има статия за Вриндаван, Индия. Там почитат радвашия се Кришна, когато е бил пастир и е ухажвал девойките :)

Просто да видим децата - толкова са магнетични и радостни, очаровани от всичко ново, прелестни създания.

Аз още се усмихвам по улиците и сутрин си тананикъм винаги...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек непрестанно търси щастието.Само че в голямата си част поетите пътища са неподходящи, за да се увенчае търсенето с успех.Разни неща от външния свят се идентифицират с чувството за щастие и човек си мисли, че когато ги притежава, ще бъде щастлив.

Грешката се дължи на убеждението, че щастието зависи от външни неща.Ние пропускаме да забележим, че нещата са привлекателни, само докато не ги притежаваме.Щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава.Можем само да бъдем щастливи.Щастието е състояние на съзнанието, на душата.То е напълно независимо от външния свят.Щастието расте там, където човек е в хармония със света.

Страданието е противоположният полюс на щастието и затова в края на краищата е същото."За щастие на човека" страданието има грижата той да не се лута вечно по грешни пътища.Страданието се грижи човек да не се отказва от търсенето, пречи на покоя.Страданието винаги е обиколен път, но това не го прави по-малко път.

Човек не се ражда на този свят, за да се наслаждава лениво на светлината, а за да се развива и да служи според възможностите си на света.Който прави това съзнателно, ще намери щастието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Страданието винаги е обиколен път, но това не го прави по-малко път.
В контекста на словата ти е така, но неразделна част от обективността е и това, че страданието е най-прекия път до истината. Страданието е символа разрушението, което е абсолютно необходимо. Сещам се за свободните зидари сега - Масоните де... Нали за да съградим нещо ново, трябва да срутим старото - не може да градим на вехтите основи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

Sign in to follow this  

×