Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Еси

Дуел

Recommended Posts

Никакво спокойствие няма в твоите думи ,освен огромна доза раздразнение /от духовните успехи на другите /и липса на собствен път . Дори липса на собствена градивна философия . Може би оттам идва негативизма ти ?

Никой не иска от теб да бъдеш "гуру" или духовен учител /макар че аз вярвам в това ,че всеки човек има и това заложено в себе си/ ,а просто да не бъдеш "вреден " за останалите с негативната си енергия и липса на вътрешно спокойствие .

Ценна мисъл за деня:

Пред този, който не е ограничен в себе си, формите на нещата се разкриват такива, каквито са. Той се движи като вода, отразява като огледало, откликва като ехо. Лекотата му го прави почти незабележим. Спокоен като чисто езеро, той е хармоничен в своите отношения с околните и остава такъв при печалби и загуби. Не предшества другите, а вместо това ги следва. (Чуан Дзъ)

Струва ми се, че се отразих в теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам човек да има позиция, а не да се тръшка, че не е разбран; искам човек да не се крие зад правото на гледна точка, щом гледната му точка вече от нищо не се поддържа; искам когато някой каже нещо да не бяга след това, за да не чува нищо друго, освен себе си.

Хората (и аз включително) са си в правото да отхвърлят всичко това което искаш. Едва ли можеш да премахнеш самозаблудите пред някой друг. Това той сам трябва да поиска и после да направи. Самозаблудите си имат и добра страна, най-вече за неподготвените да прозрат отвъд тях. Аз по принцип предпочитам вместо да показвам грешките на хората, да ги насоча към тази част от истината която смятам че им убягва и са в състояние да приемат. Казвайки "истина" имам предвид така както аз я виждам. Това на практика означава, че се опитвам да приближа тяхната позиция до моята (но само частично, никога изцяло). Защо да разбивам чуждата позиция? Ами ако се окаже че тя е била вярна (а тя винаги е частично вярна)? Ако се окаже че грешката е в мене? Не е ли това многократно по-лошо и от най-голямата лъжа? Предпочитам да споделя истината и да оставя другия свободен да я приеме.

Освен това има разлика между позицията която има един човек и начина по който я изразява. Аз например не очаквам да бъда напълно разбран, просто защото това което мога да изразя с думи е само една част от моята позиция. Ако тръгна да я обличам с точни думи в множеството думи ще загубя същността. Затова предпочитем да използвам символи, отчитайки че тези символи ще бъдат разтълкувани в различна степен от различните хора. Според мене думите никога не могат да предадат задоволително идеите и мотивите стоящи зад тях. Те наистина улесняват конкретното логическо мислене, но придържането към точното им значение се превръща в ограничение, когато искаме да се докоснем до синтезиращото мислене и будхи (може би думата чувствознание изразява идеята най-точно).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никакво спокойствие няма в твоите думи ,освен огромна доза раздразнение /от духовните успехи на другите /и липса на собствен път . Дори липса на собствена градивна философия . Може би оттам идва негативизма ти ?

Никой не иска от теб да бъдеш "гуру" или духовен учител /макар че аз вярвам в това ,че всеки човек има и това заложено в себе си/ ,а просто да не бъдеш "вреден " за останалите с негативната си енергия и липса на вътрешно спокойствие .

Ценна мисъл за деня:

Пред този, който не е ограничен в себе си, формите на нещата се разкриват такива, каквито са. Той се движи като вода, отразява като огледало, откликва като ехо. Лекотата му го прави почти незабележим. Спокоен като чисто езеро, той е хармоничен в своите отношения с околните и остава такъв при печалби и загуби. Не предшества другите, а вместо това ги следва. (Чуан Дзъ)

Струва ми се, че се отразих в теб.

Здравей , mecholari !

Ако ти приемеш тези думи на Чуан Дзъ са собствена вътрешна убеденост и станат и твоя философия съм сигурна ,че ще се пребориш с раздразнението си от "добрите хора " и тяхната безплатна любов ,от тези ,които са уверени ,че знаят как да постъпват "правилно " в дадена ситуация ,от хората с дипломи и висшата им математика ,от тези ,които по всяка вероятност се чувстват над спора и които не намират полезния за тях смисъл в него или пък от тези ,които имат своя вътрешна философия .Ако ти се чувстваш неограничен от "формите "на другите и техните претенции за това или онова ,то не би се дразнил от тях . Би бил спокоен като езерна повърхност ,би бил вглъбен и доволен от себе си .

Концентриран в своята философия ,концентриран в своята значимост и действия .

Благодаря на Еси ,че вижда в мен префинена чувствителност и творец. ХАхахха :3d_124::3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубав пример е изневярата (в любовта или приятелството). Онзи, който е предаден, се чувства малоценен, независимо дали е бил искрен в любовта си, или само честолюбив. Неговата малоценност иде не поради неспособността да промени нещата (не “не мога” го мъчи), а щото не разбира причините за изневярата, още повече, не разбира смисъла на това, че са му изневерили (мъчи го “не знам”).

Отдавна не се мъча, нито се чувствам малоценна, когато ме предадат или ми изневерят. Тези неща ги надмогнах. Сега разсъждавам филосовски и си казвам :"Щом ме е предал, значи не е бил достоен да ми бъде приятел. По-добре е станало, защото съм се отървала от един лицемерен и нечестен човек до себе си"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

МВМ:Все тая, не държа да бъда непременно разбрана

Я, недей да шикалкавиш пред себе си - на първо място!

Няма такива хора, дето не щат да са разбрани и приети, такива каквито са.

Кой е тъй смел, че да бъде само и единствено себе си - този, който е.

Не става с кютек - уверявям те!

П.П. Човек, разбира кога е истински смел, когато изгуби (и по-точно - когато, силом му отнемат) опората на личната си любов и му се наложи или да умре или да се опре на неизвестното, което винаги е било с него и което никой не може да му отнеме. Страстта ти няма да те спаси - ще те спаси любовта ти. Рано е още, за теб. Споко. Смисълът на Христианството е спасението на всеки човек - после идва развитието.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Мечо, моят отговор е - дразни ме това от което имам комплекс - 100% лакмус. :)

Някой спомена за борбеност, ми тази борбеност (в приказките във форума) е също показател, че не се чувстваш комфортно в себе си.

Еси: дразни ме това от което имам комплекс - 100% лакмус.

Изглежда, понякога е трудно човек сам да се харесва заедно с всичките си слабости, а не само заради силните си качества. Всяка осъзната слабост, пораждаща личен дискомфорт, ако бъде приета и пренасочена, може да се окаже едно от най-големите ни лични достойнства. Да се дуелира с други всеки може - но да се дуелираш със себе си, за да си цялостен и пълноценен, това е наистина трудно.

Ти си дръж фехтовката...

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

aorhama, аз бих казала така - всяка осъзната слабост се преодолява, всяка неосъзната слабост ме дразни. :)

не се харесваме защото егото ни определя какви да сме.

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм този, който се отегчава от "признанията" на ония, които им се свива сърцето, щом някой каже нещо за думите им.

Но съм и този, който се забавлява от неспособността на "признаващите" и честолюбиви хора да говорят по същество (да вникват в повдиганите въпроси), щото дълбоко в тия въпроси, те ще изгубят представата за собственото си същество.

----

Да се отегчавам и забавлявам е добър начин да се уча.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напротив - в това се съдържа целия смисъл.

Аз наистина исках да видя другия начин. На който ти в няколко поста преди отказа живот.

Знаеш ли какво направи ти сега? Досущ като един Тантал, уби надеждата си - уби детето в себе си.

Осъждайки мен, осъди и себе си на несъществуване, прибързано решавайки, че няма да те разбера.

А аз наистина исках.

Жалко. Защото те харесвам. Харесвам хъса в теб. Порива. Живота в теб.

И за мен има огромно значение каква е твоята надежда. За другите не зная...

Силвия, за втори път в този форум някой ми казва, че в мен имало, порив и хъс, искрица и подобни. Може така да изглежда за някой отстрани, за мене не така, за мене това е начина ми на живот: "да бъда". Други пък виждат в мен не искрица живот, а самонадеяност и самозаблуждаване.

Като се появя някъде сред непознати и си отворя устата, веднага хората се разделят на два лагера, "за" и "против". А най-лошото е, че аз се оказвам в центъра и трябва да се обяснявам като ученик и на двата лагера.

Незнам как се получава, аз по принцип не съм конфликтен човек. Поне така се възприемам, защото дори и когато говоря по-грубо на някой, аз не го мразя. Но явно острани хората възприемат грубите и острите думи като признак за скандали. А то не е така, просто аз съм себе си, когато се ядосвам, се ядосвам, в следващия момент ми минава и започвам да говоря съвсем нормално, а оня отсреща се чуди...какво се е случило. Еми какво, нищо особено, казала съм си мнението по въпроса и минавам нататък. Вие тука говорихте за мекота в отношенията, вероятно ми липсва, или пък може да се разсъждава, че мекотата ми понякога е груба, но все пак е мекота. Незнам

По въпроса "това ли е моята обич?" Да, това е...Когато обичам някой...или да го кажем в общия случай...По принцип съм благоразположена към хората, нямам злоба, дори и към тези, които не ме харесват, това си е тяхно право. Аз горе долу го обясних по-напред, обясних и поведението си.

То е нещо като отношението ни към децата ни. Ние ги обичаме, но им се караме и сме по-груби с тях, когато не слушат. Това обаче не значи, че сме спряли да ги обичаме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един добър психолог, особено с опит и голям стаж, един психолог по призвание, би трябвало да може да гледа в душата на човека зад думите, обноските и маниера му на поведение/писане. Защото често поведението ни е изменчиво, понякога пишем ясно, понякога не толкова.....но същността на човека си остава една и съща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Би/!/ трябвало/!/"поставяш като изискване в началото.

Но в края, твърдиш - "същността на човека си остава една и съща".

Като да излиза, че добрият психолог по същност е човек, който се ражда такъв и затова/поради тази причина/ бива призван, да вижда какво крие другият един и същ "зад думите, обноските и маниера на поведение/писане".

Аз имам психотерапията като разкриване, в игра на криеница, само дето след нея/играта/ нито психологът, нито доверилият му се, остават съвсем същите. За мен тя е процес. А за теб, какво е или какво "би трябвало" да бъде ?

Не психологът отива при пациента си, а пациентът отива при психолога, защото не може да реши сам проблемите си, и очаква помощ. Може и да е процес, не споря, не съм ходила на психолог или психотерапевт. Само смятам, че добрия психолог не може да излиза извън нерви.

Редактирано от maggee

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Толкова е трудно да променяш себе си...- mecholari

Когато чуя "Работя отдавна върху себе си и много съм се променил/а", започвам да заобикалям този човек.

Не защото не му вярвам, а защото се е "втвърдил" от усилия и е загубил радостта.

За себе си съм избрала да се старая да съм гъвкава и подвижна само 5 градуса встрани и всичко е по различно.

Стремежа някой да променя друг е висша форма на егоцентризъм и неуважение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, защо се палиш толкова?! Споко бе, човеко! Мислиш ли, че ако не съм открила нещо стойностно в теб, щях изобщо да ти обърна внимание на меко казано недостойния ти пост. Ами нямаше, щях да си те подмина повдигайки рамене, че за нищо не ставаш. Но ти си умно, будно и съвестно момче и човек с високи идеали. Поне това виждах до този момент аз в теб. Не веднъж в твоите постове съм откривала честност и много искреност. Затова ти обърнах внимание, че поведението и отношението ти спрямо selsal и всеки друг, който засегне егото ти, е, най-малкото, неадекватно за човек като теб, отправил взора си към такиви висини. Защо ли? Ами ето - сам казваш, че не го познаваш. С кого го объркваш тогава? И кой излива тор сега, а?... Психология учиш - сам си отговори. Но след всичко, което си изписал днес, започвам да се съмнявам в истинността на идеалите, които изповядваш. Какви са тези груби нападки и тази ярост, която излиза от теб, насочена към човек, с нищо невиновен ти? Прекрасно знаеш как се нарича това в психологията.

Да, поправката ти е правилна и на място - проекция правиш, но и ситуационен пренос, а това вижда и моето непрофесионално в тази област око. Нали знаеш преноса и проекцията какво, всъщност, показват за тези, които ги осъществяват. И защо така болезнено реагираш? По-спокойно, никой с нищо не застрашава съществуването ти. Как смяташ - по-добро ли е ласкателството... Сигурна съм, че не мислиш така. Ти нали харесваш градивната критика - вслушай се в това, което ти казва selsal, аз го правя, защото има много какво да науча от него. Невероятно много. За което му благодаря!

И друго искам да ти кажа - да! - частица истина има във всеки пост, във всяко мнение тук написано. Аз тях търся. А ти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

не, просто това

..Words are trivial

Pleasures remain

So does the pain

Words are meaningless

And forgettable..

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_146: Вие двамата, Еси и Мечо, как ме развеселихте. Мечо, на теб тори ли те си сега пък. Няма лошо, отивай в тема Цветята, тогава, знаеш ли к`ви готини китки има там, ахаха.

... аз бих казала така - всяка осъзната слабост се преодолява, всяка неосъзната слабост ме дразни.

не се харесваме защото егото ни определя какви да сме.

Ето тези думи на Еси са си точно на място. Само не егото ни, а свръхАз-ът определя какви трябва да сме. Той е създателят на моделите и нормите за това кое как трябва. И подхлъзванията са там, където Аз-ът трудно удовлетворява неговите претенции.

mvm, на всеки се случва да избухне. И това не е никак лошо. Напротив - начало е на едно болезнено осъзнаване. А психолозите и те са хора, не мислиш ли, като всеки един човек.

Скоро имах следната ситуация - един колега ми се фукаше как изпраскал един токат на един от онези - мутрягите, който не стига че бил предизвикал катастрофа поради употреба на алкохол, ами и нападал и удрял невинно дете, ранено от него. В началото изкритикувах колегата, защото смятах, че не е сдържал емоциите си и е постъпил непрофесионално. Но, знаеш ли, когато се поставих на неговото място, съвсем честно си признах пред себе си, че ако аз бях там, вместо колегата, този пиян мутряга нямаше да се размине само с един токат.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm

Силвия, ти смесваш двете случки. Да, твоя колега е избухнал, защото е имало защо.

Надявам се поне ти да разбираш

Не, нищо не смесвам. Само дадох пример как осъдих набързо един човек, без да се сложа на негово място. А когато се поставих там, видях, че той е много по-добър от мен, защото се е задоволил само с един удар.

Да, разбирам. Но не разбирам нуждата от идеализацията на живи хора. Нали разбираш ти сега?

п.п. Между другото, винаги е за предпочитане едно избухване пред подтискането му.

А Орлин не е "избухването" си - той е едно много добро и съвестно момче. Всеки има подобни моменти и ако не сме съгласни с това, лъжем себе си.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.............................

"За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче ако помислите малко, ще си кажете: „Аз съм ученик и трябва да мисля право“. Какво означават думите „ти нямаш никакво разбиране“? Направете превод на тия думи. Този човек иска да ви каже, че не разбирате нещата, както той ги разбира. Това е вярно, но и той не разбира нещата като тебе. Следователно ще кажеш на този човек: „Прав си. Колкото си мъдър ти, толкова съм мъдър и аз; колкото си глупав ти, толкова съм глупав и аз“. В един случай човек може да бъде мъдър, а в друг – глупав. Коя е причината, човек да бъде някога мъдър, а някога – глупав? Когато попадне в ръцете на дявола, човек става глупав. Когато попадне в ръцете на Бога, той става мъдър. Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“ Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата. Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н. Това са думи, които ангелите говорят. Слушайте тия думи, защото те подигат човешкия дух. За предпочитане е, ако сте жаден, да срещнете човек, който може да ви даде вода, отколкото да срещнете такъв, който не е готов да ви даде капка вода."

.................................................

източник: Права мисъл, ООК, 1.10.1930 г

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хехехе, хареса ми да ме отъждествяваш с дявола. Но да ти кажа аз съм по-дявол и от дявола.

Имам си една любима мисъл : "Не е чест да попаднеш в Рая, чест е да те изгонят от Ада":)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хехехе, хареса ми да ме отъждествяваш с дявола. Но да ти кажа аз съм по-дявол и от дявола.

Имам си една любима мисъл : "Не е чест да попаднеш в Рая, чест е да те изгонят от Ада":)

Интересно ми е как логически стигна до това твърдение, че те отъждествявам с дявола. Защото можеше да предположиш, че сам се отъждествявам с него. Аз казах, че се чувствам глупав, а според цитата когато попадне човек в ръцете на дявола , тогава става глупав. Освен това, може би не си прочела темата внимателно. В един от постовете в нея ми се каза, че с отрицателната си енергия преча на другите. Това е нещо като да съм станал "проводник на отрицателни сили в природата".

Та бих те "изслушал" с интерес.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В един от постовете в нея ми се каза, че с отрицателната си енергия преча на другите.

:hmmmmm::hmmmmm:

Къде какво съм била казала? :hmmmmm::hmmmmm:

Такова нещо не помня да съм ти казвала,

ПП. Чакай, че се притесних, но на тебе това не съм казвала, нито на някой друг от форума?

Защото аз не мисля, че хората носят отрицателна енергия и не бих използвала такъв израз. Би ли се доуточнил, плиййз

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В един от постовете в нея ми се каза, че с отрицателната си енергия преча на другите.

:hmmmmm::hmmmmm:

Къде какво съм била казала? :hmmmmm::hmmmmm:

Такова нещо не помня да съм ти казвала,

ПП. Чакай, че се притесних, но на тебе това не съм казвала, нито на някой друг от форума?

Защото аз не мисля, че хората носят отрицателна енергия и не бих използвала такъв израз. Би ли се доуточнил, плиййз

Всъщност, не искам да се притесняваш. Не всичко, което съм написал се отнася само за теб. Когато пиша в една тема, прочитам всички постове в нея защото те са повод за размисъл поне за мен. В цялата тема има някаква логическа последователност, постовете са свързани. Естествено в тази вече логиката е "осакатена", разрушена е от някого, който не вижда смисъл да се замисля. Та струва ми се, че за ето този пост ме питаш:

Никакво спокойствие няма в твоите думи ,освен огромна доза раздразнение /от духовните успехи на другите /и липса на собствен път . Дори липса на собствена градивна философия . Може би оттам идва негативизма ти ?

Никой не иска от теб да бъдеш "гуру" или духовен учител /макар че аз вярвам в това ,че всеки човек има и това заложено в себе си/ ,а просто да не бъдеш "вреден " за останалите с негативната си енергия и липса на вътрешно спокойствие .

Та аз обичам да се замислям, и примерно сега може да си помисля, че не четеш всичко в темата. А след като изяснихме това, което искаше, би ли се върнала на въпроса от предишния ми пост. Как реши, че те отъждествявам с дявола?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, прав си, не съм чела цялата тема и не мисля, че е нужно да го правя, защото темата е "дуел" и в нея има спорове на различни хора, които мене не ме интересуват и не ме засягат.

.............................

"За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Какво означават думите „ти нямаш никакво разбиране“? Направете превод на тия думи. Този човек иска да ви каже, че не разбирате нещата, както той ги разбира. Това е вярно, но и той не разбира нещата като тебе.

Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“

.................................................

Еми от тези две изречения си направих извода, защото ти казах, че нищо не си разбрал, а това може да се хиперболизира още и да се види и в думите на дявола, нали, все едно освен , че нищо не си разбрал, съм ти казала и че си невежа, от тебе нищо няма да излезе и там другите от цитата.

Просто реших, че ти така си изтълкувал моите думи и затова даваш такъв цитат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, аз не виждам в тебе дявола. Според цитата би трябвало да съм обиден, обезсърчен, отчаян. Това е "лакмуса" да познаеш, че ти говори дявола. Пък ти не ми носиш тези емоции.

Цитата е свързан много дълбоко с темата, но ми трябва повече време да ти опиша как. Затова ако ти е интересно ще прочетеш след като намеря време да пиша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ako взема изреченията, на които си обърнала внимание в цитата, първото е ясно, каза ми, че нищо не разбирам. А за „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“, възможно е за момент вътрешно да си помислила „Абе, нищо не става от тебе”. Иначе не знам защо би избрала това изречение. Та искам да те питам, дали си го помислила? Но всъщност аз не виждам нищо лошо в това, просто за момент си помислила , че си нещо повече от мен. Така, че смятам тези думи не са били излишни :„Да, такава си, не си "ограничена", разбираш по-добре от мен нещата. По-добра си от мен. Извисила си се над глупостта.” . Възможно е да се досещам, че има такъв момент у хората, когато се сблъскат с моето неразбиране. Лично обаче се чудя защо ако съществува го крият. Какви са мотивите да бъдеш(да не бъдеш) искрен? Възможно е да е една игра на тайнственост, когато изграждаш образът за себе си пред хората. Това е нещо като „чакай мъничко да опозная другите за да мога да си избера каква роля да играя пред тях”. След това започва „аз съм това, аз съм онова” и има един стремеж на „доказване” на образа пред хората и пред себе си. Това е нещо като да искаш хората да ти вярват, че си това. Но ако прочитайки последното изречение някой ми каже „Аз не съм такъв”, „това не е вярно”, за мен е възможно да опитва да докаже някакъв образ за себе си , защото в „не съм” се включва „съм”.

Та в разкриването на образа има известна степен на тайнственост на това, което си. Защото хората сами ми споделят, че се държат различно в зависимост от това пред кой стоят. Това е нещо като да си имаш маска за различен случай. Като да преценяваш хората на „умни” и „глупави”, ”добри и лоши”, „честни” и „лицемерни” и т.н. Т.е. мозъкът постоянно преценява, анализира, сравнява и накрая избира коя маска да си сложи. Зад моите маски стои мотивът, че искам да бъда харесан... Това е нещо като да се впишеш в обществото, защото човек не живее сам, а пък в обществото получава различно „отношение” ако те „харесват” и ако не те „харесват”. Така, че възможно е ако си „умен” да бъдеш харесван, ако ли не си „глупак” и е възможно да ти бъде отказано харесването. И е възможно хората да започват да се стренят да бъдат умни, даже и аз съм го правил, „да се преструвам”, но дойде един момент, когато осъзнах че съм си глупак. Може би „осъзнах”, че не мога да се харесам на хората, и единствено аз да си се харесам е важното. Това е нещо като да се обикнеш такъв какъвто си.

Но за образите за себе си , изградих си една теория. Осъзнавайки, че са фалшиви, хората чувстват необходимостта да ги „доказват”. И много от тях реагират остро, когато им кажеш нещо неотговарящо на техният образ за себе си, който им се върти в главата. Започват да ти казват, че си сляп глупак. Но знаейки това, започнах на хората да повтарям думите им , които сами са изрекли за себе си. Но ми се стори, че повечето пак се разтройват. Защо? Ясно ми е, че на мен така ми се струва, защото съм глупав, но ако те вътрешно „наистина” се разтройват защо е така? Дали не си вярват достатъно? Защото само ако не си вярваш достатъчно е възможно да се разстроиш( „Блажени са вярващите”). Иначе защо ще ти пука някой какво ще ти говори за теб?

Та тука с Орлин в тая тема си поговорихме и той ми казваше „Аз съм това, аз съм онова” и аз се съгласявах с него доверявайки му се. Но не знам какви чувства му носеха думите ми, нали съм глупав. А пък той не ми каза. Не е длъжен а и глупаците няма да го разберат. Излишно е. А след това аз казах какво мисля за себе си и не се съгласиха с мен. Съгласявах се и му се доверявах на Орлин, а образът който имам за себе си беше подритнат. Нещо като да е фалшив и аз да съм лъжец. Та чудя се, имам ли нужда от игра на образи?

Но моите постове беха изтрити, защото може би нямаше никаква истина у тях. Поне 5-10% истина да имаше и тема за размисъл.

Да мушна образа, който ми „приляга” сега:

............................

Цитат(Ина Трифонова @ May 4 2008, 16:18)

Никакво спокойствие няма в твоите думи ,освен огромна доза раздразнение /от духовните успехи на другите /и липса на собствен път . Дори липса на собствена градивна философия . Може би оттам идва негативизма ти ?

Никой не иска от теб да бъдеш "гуру" или духовен учител /макар че аз вярвам в това ,че всеки човек има и това заложено в себе си/ ,а просто да не бъдеш "вреден " за останалите с негативната си енергия и липса на вътрешно спокойствие .

...........................

И понеже съм изследовател да потърся изворът на това твърдение, уповавайки се на мъглата в съзнанието ми сестрицата на глупостта.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=2575

Орлин Баев

Инка е изключите� �но момиче - съчетава красота, интелекта и творчески� � си полет с ясното небе на чистата си душа!

26 Apr 2007 - 15:02”."

И ако взема думите на Учителя „Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н. Това са думи, които ангелите говорят. Слушайте тия думи, защото те подигат човешкия дух.”. Ако взема тези думи ,Орлин е ангел за Инка. А аз си говоря с ангела й и повтарям думите, които сам е изрекъл за себе си. А за Инка това са заяждания и нападки... Тя е чела Учителя и знае, че „Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата”. Да Учителя е прав. Кой е отчаян и обезсърчен обаче се питам?

Това нещо като да си „негативно” настроен ли е? Тука искам също да попитам , къде съм казал, че от някого нищо няма да излезе? „Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“”.

Но постовете ми ги няма. Удобно е за някого да вижда в мене дявола може би. Тази роля ми приляга. НО ако хората смятат, че имат по-вярна преценка от самия мен, възможно е да са си помислили, че са нещо повече от мен. Ето какво е казал учителя в същата лекция:

” Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нещо по-особено от другите. Всички ще бъдете затваряни в килера, дето ще ви налагат на общо основание. Като се намери в затвора, човек обикаля от едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворят. После, търси ключа, сам да си отвори, но ключът е скрит, не може да го намери. Така минават 2–3 дена. Той ходи с наведена глава, неразположен, не дава да го пипне някой, да му каже дума. Най-после, като огладнее, той поглежда през ключалката, да види, не минава ли някой пред вратата му. Щом чуе стъпки, веднага започва да се моли, да иска извинение за погрешката си. Той казва: „Моля ви се, освободете ме, съзнах вече погрешката си, ще се изправя“. Като чуят, че се моли, че иска извинение, веднага дохожда някой да го освободи.”

„Като ученици, вие трябва да се стремите към правата мисъл. Какво става отвън, това да не ви смущава. Това, което съди човек, е специфично състояние. То не е естествена проява на човека.”

Ще кажете: „Достатъчно е човек да си въобрази, че има огън в огнището, и ще се стопли“. Не, с въображение само нещата не стават. Светът е пълен с въображаеми неща. На всяка стъпка срещате въображаеми поети, писатели, музиканти, художници, учени, философи, християни. Ще дойде някой да ви пита, вярвате ли, че той е християнин, или не вярвате. Няма защо да отговаряте на този въпрос. Достатъчно е да видите гори ли свещта на този човек и каква светлина издава. Светлината подразбира знание. Който знае нещата, той има светлина, той мисли право. Щом мисли право, той вярва във всичко, което Бог е направил и продължава да прави. Какво може човек да направи, какво знае и какви възможности крие в себе си, това всеки знае. Щом го знае, той вярва. Не, това още не е истинска вяра. Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното.

И Христос замина преждевременно, затова се моли, ако е възможно, да Го отмине тази чаша. Евреите искаха Христос да умре. Те казваха: „Да изгасим тази свещ!“ За евреите Христос беше голяма запалена свещ, която осветяваше делата им. Като не искаха да знаят хората какво правят, те хванаха Христа и Го предадоха на смърт, за да изгасне запалената свещ, която Той носеше. Наистина, докато има един човек, който е буден, престъпления не се вършат.

...........

Моля простете ми за това, че съм глупак и шизофренично Учителя ми „говори”. Опитвам се да го разбирам пък той и ми „помага”. След деня, когато ми изтриха постовете от дадената лекция беше ценната мисъл за деня. До колкото мога ви разбирам свещичките.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани

Но ако сме създадени по образ Божий, ако нашето истинско Аз съдържа Неговите качества, то откъде се е взело лошото?

Понятията добро и зло са понятия за лениви мозъци. Такива, които се страхуват от истинска промяна. Щото да си изправи човек кривите крака вероятно много боли. Но не ги ли изправи, в каквато ще и да дреха да ги пъхне, вървенето му пак ще е накриво.

--------------------------------------------

Модераторска бележка: Мненията от #50 до #61, са преместени от темата Промяната

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×