Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е Истина?

Recommended Posts

Ценна мисъл за деня:

Защо се правят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? - Над големите реки. Защо? - Защото през големите мостове минават тежки товари. Колкото по-здрав е мостът, толкова по-големи тежести се пренасят през него. Колкото един човек е по-здрав, по-силен и по-учен, Бог го поставя на по-тежка и отговорна работа. Казваш: "Аз няма да стана мост!" Ако можеш да станеш мост от Бога към хората, да минават по гърба ти ангели, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим. Ако станем мостове на Божественото, ще се новородим. Думата мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото. (Беинса Дуно)

:) 0

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търсачът е свободен от цел, той нарича своите цели, свои заблуди, свои съблазни. Търсенето е изпитание насред огън, който прогаря и превръща в пепел всяка истина и цел, търсачът се възправя и лети от пепелищата на сринати истини. Търсачът знае, естествена съдба на всяка истина е нейното снемане. Търсенето е превъзмогване! Превъзмогване на спирки, истини и цели, търсенето е чистата свобода на полета.

На пръв прочит звучи достоверно, дори повече!

Но позволете да не съм съгласен с тези(а и с останалите) размисли!

Имам си го един такъв търсач, един "гражданин на света"! Страхът от ЖИВОТА постоянно го държи в ТЪРСАЧЕСКО състояние! Мерси, моля! Предпочитам "ИСТИНОЛОГИЯТА", пред ПОСТОЯННОТО търсене!;...а според мен...ПОСТОЯННОТО бягство!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво есе за търсача и истинолога, мерси

От него си превеждам че

1. Търсачът търси да не е в състояние на нетърсене [намиране, удовлетворение от намереното].

2. Търсачът търси търсача.

3. Търсачът търси търсенето.

4. Търсачът търси стремежа към търсене.

5. Търсачът търси да утвърждава в апотеоз търсенето.

6. Търсачът търси причините за стремежа към търсене.

7. Търсачът търси възможността да търси.

8. Търсачът търси възможните ограничения на търсенето.

9. Търсачът търси да събаря истини ограничаващи търсенето :)

:) доста се събраха май

:D

сега направи вариация и обърни подлогът да стане обект на действието, а обектът - подлог

Някои стават не особено смислени, други са ~ коани

Вземи за пример 1

%1. Състоянието на нетърсене търси да не е в търсача.

%2. е еднакво с 2.

...

??

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Вчера прочетох беседата на Учителя "Добро и Зло" в нея той казва, че като направим нещо лошотрябва да кажем на хората, за да ни помогнат да го поправим. А когато направим добро да не се хвалим, да си остане между нас с Бога.

Когато съм се опитвала да си признавам грешките хората ми се смеят и ме смятат за :whistling::harhar:

Но това е истината, аз греша и не мога да живея с тази тежест. За това я споделям.

Винаги ми се е искало да си казвам. След една лъжа идва угризение, страх друга лъжа... А така си казваш и ти олеква.

Проблема е, че не всеки може да приеме истината т. е. фактите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато съм се опитвала да си признавам грешките хората ми се смеят

Когато това се случи, благодаря на Бог, че ми подсказа на кого не мога да споделя усещането си, че съм сгрешила...

Не ги признавам и пред тези, които ми ги показват и ме обвиняват или се опитват да ме засрамят и променят. Това, което те смятат за моя грешка е тяхна лична преценка според техните усещания и критерии. Аз вярвам само на моите усещания.

Най-лесно ми е да си кажа,че съм сбъркала нещо пред децата - дори понякога го правя умишлено. Те винаги ме разбират и така самите те не се страхуват, че ще сбъркат и работим заедно спокойно. Казваме - благодаря че сбъркахме, разбрахме истината за това какво още не владеем добре, какво сме забравили, къде да внимаваме повече.... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Аз доскоро сляпо се доверявах на всички, но получих житейски шамари. Още ми се иска да вярвам, че когато съм откровена и открита с хората и те ще са такива, но за съжаление повече се възползват от това. А най-лошо е, че и да усетя продължавам да си мълча, надявам се да се прояви добринката у всеки.

Важни са поуките и прошката. Към себе си и към онзи, който ни е огорчил.

"Любовта има отношение към душата на човека, а не към неговата личност. Който обича, той е по-силен от онзи, когото обичат... да бъдеш добър е личен закон, който се отнася до човешката душа. Тя разбира доброто..."-Б. Дуно

Всички грешим, важни са наистина поуките. Важно е да си признаем и да поискаме извинение.

Цената на доверието

от Дамян Дамянов

"Така съм създаден, че предпочитам да се усмихна, вместо да се намръщя, да погаля, вместо да ударя. Да повярвам щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали. Дори най-близките, най-скъпите. Обичта ми са тъпкали, с думи са ме оплитали ипак ме гледат в очите.

Може сто пъти да ме излъжат. Нека! Едно не искам. Заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които винаги са били искрени..."

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Аз доскоро сляпо се доверявах на всички, но получих житейски шамари. Още ми се иска да вярвам, че когато съм откровена и открита с хората и те ще са такива, но за съжаление повече се възползват от това.

И с мен беше така докато не осъзнах, че доверявайки се на всички сляпо, аз проявявам агресивност. :( Натоварвам другите с доверие, което те може би не са в състояние да понесат. Доверявайки се, ние подсъзнателно очакваме от другите лоялност и затова ни боли, когато ни отговорят с "шамар".

Сега не се "доверявам", сега само вярвам в доброто у другите, но ги пазя от доверие, което би ги задължило с нещо или би ги поставило в ситуация на "нелоялност" към мен. На всички казвам всичко каквото чувствам и мисля, та свободно да го казват навсякъде. Ако усетя, че ще ме заболи, ако някой ме използва или предаде, не му давам този повод или възможност.

Не се чувствам използвана, защото давам от себе си само толкова и това, което съм в състояние да забравя, че съм дала още в момента на даването му. Това никак не е малко...мисля. Така разбирам:

"Дясната ръка не трябва да знае какво прави (дава) лявата" :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:hmmmmm: Така е, но не съм го отработила още. Разбирам, че понякога моята откровеност ги потиска. Още малко се обърквам в това овладяване, надявам се да се получи с времето. Важното е да не натрупваме обиди и страхове. :thumbsup2::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво есе за търсача и истинолога, мерси

От него си превеждам че

1. Търсачът търси да не е в състояние на нетърсене [намиране, удовлетворение от намереното].

2. Търсачът търси търсача.

3. Търсачът търси търсенето.

4. Търсачът търси стремежа към търсене.

5. Търсачът търси да утвърждава в апотеоз търсенето.

6. Търсачът търси причините за стремежа към търсене.

7. Търсачът търси възможността да търси.

8. Търсачът търси възможните ограничения на търсенето.

9. Търсачът търси да събаря истини ограничаващи търсенето :)

:) доста се събраха май

Харесва ми това подредено изброяване! :)

Въпреки "доста"-то, се сещам и за още едно качество на немалко търсачи :

10. Всъщност съвсем не иска да намери, защото подозира, че с това ще приключи търсенето му (то не е така, но страхът е реален и достатъчно голям)!

Естествено, не е задължително Валентин да е съгласен с тази добавка, тя е за моя списък на качества! :dancing yes: А може и да се съгласи! :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

10 ~ (1 + страх :) )

"защо търсим" е тежест, която е понесима, но тежест, с която ако се нагърбим, няма да летим високо. Мотивите за моето търсене разсейват самото търсене. Това е като в оная будистка притча, в която простреляният с лък е намерил сили, наместо да изучава посоката и източника на нападение, да се заеме със задачата да извади стрелата от тялото си и да се лекува.

все пак

дали знаем защо търсим?

откъде идва силата за търсенето?

ако наистина търсим, защо да не търсим и в тази посока?

или e като Духът да закачи за тавана яйцето на Птицата Рух?

?

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търсачът търси търсача.
И как преминава животът на този търсач?

Валентине, Синева, считате, че според мен търсачът самоцелно търси? Но аз вече писах за това, но нейсе, пак:

Търсача и истинолога се отличават качествено. Ако се опитаме да приложим правилото “всеки има своя истина”, което явно е мото на Синева и Донка, както и разбирането, че “никой не греши, просто е прав сам за себе си”, което е уточнение на Донка, то можем да стигнем до заключението, че истините са много. Що се отнася до конкретната истина, то истинолозите се различават един от друг, но си приличат по това, че в крайна сметка тяхното “търсене” цели истината. Тоест разликите между истинолозите има, но принципно и качествено истинолозите са еднакви.

Качествената разлика между истинолога и търсача е тая, че търсачът търси без цел. Така че твърденията на Валентин, че “търсачът търси търсача” и че въобще търси нещо определено, са погрешни. Те просто са вменяване на едно истиноложко разбиране на място, където него го няма – в автентичния търсач. Колкото до въпроса на Синева “как преминава животът на един търсач”, той крие в себе си обвинението в безсмислие, което по моему звучи така: ако търсачът търси без цел, що за търсене е това търсене, как да си го представим?

Нека идем при труженика в отходната яма. Той има избор, да е истинолог или търсач, как вижда той своя избор?

Ако избере да е истинолог, той ще направи няколко неща, които са ви добре познати. Ще си зададе въпроса, струва ли си да търся в отходната яма? За един търсач този въпрос е несъстоятелен, та такъв въпрос предпоставя истини. Истинологът ще си каже, аз предполагам какво ще открия в отходната яма. А желая ли това, което ще открия? Определено, не! Затова истинологът ще пренебрегне отходната яма и ще започне да търси другаде, в някое неотходно място. Тук Донка предлага нещо находчиво, според мен то е находчиво само в истиноложки смисъл, не и в търсачески. Донка има самочувствието, че притежава ноу хау-то как да включи в симбиотичен ред всички неща, дори отходните такива. Но това е само привидно. Всъщност, ако на нея е предоставен избора между нейната истина и твоята(Синева или Валентине), тя ще ги отблъсне. Или по-хитроумно, Донка ще се опита да съчетае истините ви в обща истина. Но ще успее ли? Та ако тя успее, всъщност ще наложи “своята истина” – симбиозата. Докато тази на Синева е по-скоро от опозиционен характер, а на Валентин е от философски характер от източен и руски тип. Ще ви кажа какво ще се получи, едно споразумение, един хибрид, зад който ще се крият индивидуалните ви истини и ще чакат сгоден момент, за да се наложат. Истинологът е винаги предпоставен от своите истини, той не ги е търсил, той не ги е избрал, той им се е подчинил. И ще им служи въпреки всички други хора. Истинологът е алтруист, доколкото истината му го шепне, но ако се противопоставят алтруизма и истината, то е ясно какво ще избере истинологът.

Ето и другия вариант: ако труженикът избере да е търсач и е изправен пред отходната яма, той ще действа по съвсем друг начин. Инстинктът му да търси ще го въвлече в отходната яма, табелите “това е отходна яма” и “безсмислено е да влизаш тук”, които всеки истинолог веднага вижда, за търсача са без значение, те са една незначителност. Както свободните криле благоприятстват летежа, така и свободното от истини сърце спомага същинското търсене. Ако насилим истинолога да влезе в отходната яма, той все ще открива лайна. И то не защото толкова в действителност има лайна, а колкото поради това, че истинологът е приел написаното на табелите около отходната яма. Търсачът не е обременен от истините си. И затова той не открива лайна, а света. Само и единствено търсачът има пряка и същинска среща със света. Истинологът е възпрепятстван от своите истини, те слепят очите му.

Това прилича на думите на Сахаров, които Синева цитира, а “чистата дъска” е елемент от философията на Джон Лок. Що се отнася до сократовите думи: “аз знам, че нищо не знам”, те са поразяващ удар върху вижданията на истинолозите. Да знаеш, че нищо не знаеш, значи да си дълбоко проникнат от незнанието си, от липсата на “свои истини”. Но тук истинологът, нали е истинолог, спира окото си не на незнанието, а на “знанието, което нищо не се знае”. Той го върти, сучи го и все истини изцежда. Сократовите думи не са истина, те са подход, те са точно инстинктът на търсача – да превъзмогва всяка новопоявила се в него истина.

Изгрев, точно истинологът бяга от живота. В своите истини. Истинологът не познава любимия или любимата си, той познава истината за тях, той не знае какво е животът, той се е сгушил в истината за живота. Постоянното търсене е постоянно биване в средата на живота. А достигането до истината, която човек няма сили да превъзмогне, е признак за умора от биването при живота и бягството от него. Истината е евфемизъм на смъртта, тя е страх от живота. Истинологът е един проповедник на смъртта, под лукавото име “истина”. Истинологията е заразата, истината е вирусът.

Разбра ли, Синева, как преминава живота на търсача? В биване с живота, в слятост с него, в непрестанно въодушевление от новостите му. Търсачът е животът.

А как преминава живота на истинолога? Във вкопчване в “своите истини”, в четене на истинни табели, които предпоставят предстоящото. Истинологът никога не пресреща нови неща, защото пропилява живота си да пресреща самовнушените си истини.

Догмите на истинолога:

- така и си знаех, ох…

- виждаш ли, аз прогнозирах правилно, знаех си, всичко ще се провали, ах…

- ето пак същото, всичко се повтаря, ех…

Истинологът не търси Бог, той търси своята удобна истина за Бог. Когато го иска милостив, му се случва истината за милостивия Бог, когато го иска възмездяващ, точно тая истина се пръква пред очите му.

Търсачът търси без цел, затова среща нещата такива каквито са – богати, пълнокръвни и винаги животодаряващи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Cryptophore, от мнението ти е видно, че не познаваш същността на истинския истинолог! :D

Познаваш една част от хората наречени от теб - "Истинолози", но това са само малка част от Истинолозите. Изказваш доста предубедено мнение! Може би, като търсач, какъвто се описваш, би трябвало и по обстойно да проучиш истинолозите? :P

Но, търси! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Синева!

И защо търсачът Криптофор си присвои правото само той да разбира Бог като :

нещата такива каквито са – богати, пълнокръвни и винаги животодаряващи.
а на така "опасните" истинолози лепна презрително разбирането:

Когато го иска милостив, му се случва истината за милостивия Бог, когато го иска възмездяващ, точно тая истина се пръква пред очите му.

:D

И защо направи предположението, че ние ще се избием да отхвърляме истините на другите, при положение, че ние завяваме, че ги приемаме като стъкълце от голямата холографска плака на Истината? Ами защото последното май никак не се вписва в неговата истина за "истинолозите", както не ние наричаме себе си, а той - нас! :D А сега да видим кой отчаяно си затваря очите и лепи етикети, за да докаже на себе си, че истината е такава каквато само той я вижда!!! :D

Ами ако нещо е " богато, пълнокръвно и винаги животодаряващо" това не означава ли, че то се състои от "много различни елементи, свързани в една огромна система, която им дава смисъл на съществуването, т.е дава им живот" ? Е, ако ние приемаме, че (не търсим) всеки този елемент да има своята истина и тя да е част от голямата истина на системата, това не означава ли, че приемаме

нещата такива каквито са – богати, пълнокръвни и винаги животодаряващи.
Оказа се, че мислим за едно и също нещо - казваме го с различни думи. Разликата, обаче, между нас е, че ние - набедените "истинолози" (аз не се определям като такава - по-скоро съм приемаща-истината) приемаме търсачеството на Криптофор като елемент от Истината на Бог, но той не желае да приеме, че е възможно (или че съм способна) да се включат нещата в симбиоза!

Ами тогава кой има предвзето отношение и

вкопчване в “своите истини”, в четене на истинни табели, които предпоставят предстоящото.
?

ОК! Според мен аз наричам с думата приемане това, което криптофор нарича търсене - разликата е, че аз го приемам, а той не. :D:D (Май защото не му изнася :D:D )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Crypto,

Изявявайки се като метаистинолог, ти ни класифицираш

като истинолози и се чувстваш удобно.

Красноречие имаш, но

Знаем ли и двамата че не ми отговори? :(

Може би имаме нужда от малко повече търсене.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да! Cryptophore, сам доказа, че чете табелките и им вярва! Табелката - "Истинолозите". Тоест тя е табелка, защото е прочетена, а не се основава на личния му опит с хората - прочетена информация, заучена теория.

Но какво да се прави, всеки е на своето място в пътя на познанието.

Умът отново доказа, че за него е подходящо сравнението – палава маймунка!

Сам си създава задачи, за да има какво да разрешава, да се намира на работа. А пък самовнушението и влизането в реална роля на ума, е любима задача! Умът никога не мирясва сам в своята игра! Понякога дори играе игра в играта. :1eye::1eye::1eye:

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Истината може да бъде субективна, в зависимост от гледната точка и нивото на осъзнаване. Познавам много хора, които бягат от истината или я представят от своя гледна точка. Според мен има факти, а Бог /божествената частица у всеки/ може да бъде обективен.

"Любовта ражда Истината и Мъдростта" /цитата е по памет/, Б. Дуно :hypocrite:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

търся, искать, рус.

търся ~ искам

Всички животни -

търсят храна и вода

търсят оптимални условия за живот

търсят да създадат поколение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички хора са способни на любов , съответно и да открият истината !

Истината е една парабола на движение или не парабола , не мога да кажа . че съм много на ти с математиката , /геометрията да , но алгебрата дори и в графичен вид все още ми се струва абсурдна , макар че е нещо като код на геометрията :D , това са ми разбиранията за математиката , отчайващи . :D /

Движение от решения , открития , водещи до други открития , може и да бъде във формата на кръг истината , може да е спирала , може да е куб и какво ли още не , малко абстрактно започна да става , но.... Може да е някакъв неправилен участък с формата на континент , но никога не може да е просто права , трябва да е най- малко две успоредни прави . :D Които някога някъде ще кривнат и ще се пресекат . Ня :hmmmmm: какси идеалните прави сме си ги измислили ние , никъде в природата не съществуват . Абсолютно са антиживот . Ако някога ми се наложи да изобразя смъртта абстрактно , ще нарисувам една права . :o

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако някога ми се наложи да изобразя смъртта абстрактно , ще нарисувам една права

:thumbsup::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"търсачът търси търсача"

"чистия", идеалния търсач

не се плаши от помийната яма :):)

само че дали познава себе си?

?

"Това, което човек не си дава труд да намери вътре

в себе си не може да бъде намерено чрез преместване на тялото

в различни направления" Лахири Махасая

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:D Вальо , този път нещо не те разбрах . Обясни се моля те ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Исках да кажа следното

Cryptophore иска да прокара разделение между различните видове истинолози

и себе си, който търси

не се знае какво, защото така бихме предопределили резултата

дотук добре

но затова той по необходимост трябва да намери идеалния търсач -

зад границите очертани от труповете на истинолозите

затова той, както на времето един гръцки философ тръгнал да търси човека със свещ посред бял ден -

трябва да търси търсача!

той оспорва, т.е. той оспорва експерименталния факт че отвратен от истинолозите, той се превръща от младия мъж XYZ в Cryptophore, The Seeker, антитеза на който и да е вид истинолог

хе хе хе

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×