Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Човек на изкуството


Recommended Posts

За мен човекът на инкуството е преди всичко човек, който се впечатлява от всичко и всички и умее да претвори впечатленията си в нещо съвсем ново, хем носещо заряда на оригиналните обекти на впечатленията му, хем и нещо от самия творец, било то желание, мечта или страх. Има голяма спекулация с това, че изкуство може да е всичко - от манджа, до картина. Аз лично не мога да приема един коафор например, който прави страхотни прически за човек на изкуството, занаятчия - да, но ... да създаваш изкуство за мен е преосмисляйки реалноста да създаваш различен свят, който представя различна гледна точка - дали по-красива или по-грозна от действителността е въпрос на избор, но със сигурност този нов свят трябва да е магнетичен, т.е. произведението трябва не да внушава или да предава послания, а преди всичко да привлича, да кара зрителя/слушателя/читалеля да не го подминат, дори и да не са наясно защо.

Колкото до Бах и математиката, това съвсем не доказва, че Бах е математик, а че в някакъв момент хора намиращи се на два различни Пътя са стигнали до една и съща истина. Много други хора на изкуството чакат да бъде открита "тяхната" математика, а може би не случайно именно във времената когато изкуството е най-абстрактно, смесено и до голяма степен освободено от форма се появяват подобни теории в науката (теорията на Струните например)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 61
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Има спекулация , така е .Малко като в "Криворазбрaната цивилизация", хах.

Но естествено ,че има послания в изкуството ,те са толкова видими ,колкото самия автор пожелае да бъдат .

Преживяванията му ,/на автора/ , също носят своите послания , които са от един различен надземен порядък ,както вече казах. Дори ,когато едно дете рисува трудно разбираемата си картина ,там има лично творческо преживяване, има и послание в цвета ,във формите .

Да не говорим колко са директни посланията в модерното, концептуално изкуство. Понякога дори са в твърде суров ,твърде буквален вид. Изобщо няма трябва и не трябва в изкуството ,няма грешки и някакви рамки или условия . Има само опитности . И те са най- ценното .

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

Като казвам

Има голяма спекулация с това, че изкуство може да е всичко - от манджа, до картина. Аз лично не мога да приема един коафор например, който прави страхотни прически за човек на изкуството, занаятчия - да, но ...

нямам предвид, че изкуството, респективно хората на изкуството са нещо по- от другите, просто имат различен тип отговорност. Да накараш някой да приеме, че има "нещо друго" в живота освен непосредствената реалност не е лесна работа, освен това е доста неблагодарна. Как така се оказва , че един филм да кажем може да ни развълнува - ами, че това си е откровенна лъжа или картина - защо казваме: "като жива" като виждаме, че си е метър на метър платно с боя, ако нещо толкова очевидно НЕреално може да ни трогне и да ни изкара извън коловоза на ежедневието, то логически може да ни помогне да възприемем други също толкова абстратни неща като Бог, Душа, Любов, Истина ... едно е просто да се раздваш на нещо красиво или вкусно, друго е да поглеждаш чрез инъче несъвършенните си сетива в нещо мистично и неосезаемо през едно произведание на изкуството.

Линк към коментар
Share on other sites

Керамиката е изобразително изкуство, не мисля, че нещо се изключва :) . Иначе критерийте за изкуство не включват това, дали правиш изложби или дали някой го признава за изкуство. Всеки истински творец знае, в себе си, дали това, което прави е изкуство.

Темата живо ме интересува. Нека погледнем, какво е съвременният музикант? Всеки има начертано дневниче -план с участията му за близките няколко месеца. Иска или не, той отива,свири, пее, каквото там ще прави, го върши надеждно. Да ама, дали това е вдъхновение? Едва ли...В Индия до ден днешен музиканта бива поканен на концерт, той пристига, вади вина или вана ( различно се транскрибира) и се "влива" ментално в атмосферата, която го обгражда. Той може да стане, да си опакова инструмента и да си отиде и никой не му се обижда, защото МУЗИКАНТА е усетил дисонанс в публиката. Това не го инспирира и той отказва да се превърне в занаятчия. Просто си отива...Това за мен е музиката-вдъхновение, уловен момент. А не занаятчийство.

По въпроса за математиката. Да не забравяме, че древните гърци, както и "Дар Ал Хакма"или "Дома на мъдроста", както го познаваме, са базирали учението си на квадриум от науки: математика, философия, астрономия,музика и всеки учен е бил длъжен да се обучава паралелно по всяка от тях.

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

В подкрепа на казаното в последните мнения ще си позволя да цитирам(с лека перефраза,за да спестя онова,което не се отнася до темата) още веднъж един истински Човек на Изкуството,а не,както много точно sonja отбелязва - "занаятчия",Ерик Клептън:

Повечето от музикантите,с които през годините съм имал честта и удоволствието да свиря на сцената или в студиото бяха и негласни философи.Изглежда има едно неизказано признание сред повечето изпълнители,че носим определени отговорности като учители и лечители,и макар по различен начин да изпълняваме това си задължение,всички ние сме наясно с него.

...

Музиката винаги ще намира начин да достига до нас,с или без бизнес,политика,религия или каквато и да е друга идиотщина.Музиката винаги оцелява и както Бог,тя винаги ще бъде с нас.Тя не се нуждае от помощ и не знае пречки.Тя винаги ме е намирала и с Божията благословия това винаги ще бъде така.

(Клептън - Автобиография)

Човекът на Изкуството носи послания от и за други светове,различни от злободневието,служи си с различна,често абстрактна система от образи и символи,за да ни предаде тези послания и е абсолютно независим от битовизма и социума,което често го прави безпомощен и беззащитен в очите на "другите".Езикът на Изкуството всъщност ни говори така,както Природата - с внушения,събужда интуицията ни,кара ни да "прогледнем" за невидими и неосезаеми неща.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

И в науката има изкуство и творчески процес. Ученият също може да бъде наречен човек на изкуството. Но, само ученият от най-високо ниво. Този, който е автоматизирал изключително тромавия процес на научната методология и дори други му вършат лаззещия рисърч, а той само мисли. Мисли вече наистина творчески, като пуска стрелата на мисълта в сублиминалния интуитивен процес!

За разлика от науката обаче, в рисуването, музиката. пеенето, скулптурата и т.н., творчеството е от началото до края - поне възможността за такова! :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 years later...

Човекът на изкуството не може да влезе в калъпа на масовия човек, винаги ще бъде неразбран, понякога подценяван и запращан в ъгъла на аутсайдерите, странниците и непознатите.

Не знам защо в България продължава да битува това нескопосано отношение към изкуството и неговите автори и последователи. Кога ще се отворим към света на изкуството, кога ще има потребността от света на идеите и мисловния живот на стремящата се към духа на времето душа?

Защото изкуството е пряко обвързано с цайтгайста на една цивилизация, независимо в коя точка на планетата се намира. 

Всичко онова, което знам остава неприложимо за България и нейното сосиете, всичко онова, което съм добила като опитност и творчески експеримент продължава да бъде извън представите и разбиранията на масовия човек по тези земи.:)

Много бих искала да се скъси тази дистанция, съвременния дизайн, концепцията в един творчески процес се стремя да бъде достъпна, разбираема за всеки, дори рискувам да направя нещата семпли, само и само да достигнат до повече хора. Каква е съдбата на художника у нас, къде е неговото място в съвременна България?

Това са въпроси, които не спират да ме тревожат и да търся техните пълноценни с реални измерения отговори. Ще се радвам да чуя и вашите мнения по тези въпроси, ще се радвам да направим дискусия! :)))

Линк към коментар
Share on other sites

Изкуството ще стане толкова познаваемо, колкото е било за бюргера от "Чумата" на Камю.

 

Все едно, картината "Селяни ядат картофи" на Ван Гог да бъде рефлексивна на селяните - напротив, те ще отричат фактологията на консумацияата на картофи, пред очевидния факт на овеществявването на идеала си, който осмисля живота им, сиреч, оправдава повтарящото се битие.

 

А именно яденето на картофи.

Линк към коментар
Share on other sites

Човекът на изкуството не може да влезе в калъпа на масовия човек, винаги ще бъде неразбран, понякога подценяван и запращан в ъгъла на аутсайдерите, странниците и непознатите.

Не знам защо в България продължава да битува това нескопосано отношение към изкуството и неговите автори и последователи. Кога ще се отворим към света на изкуството, кога ще има потребността от света на идеите и мисловния живот на стремящата се към духа на времето душа?

Защото изкуството е пряко обвързано с цайтгайста на една цивилизация, независимо в коя точка на планетата се намира. 

Всичко онова, което знам остава неприложимо за България и нейното сосиете, всичко онова, което съм добила като опитност и творчески експеримент продължава да бъде извън представите и разбиранията на масовия човек по тези земи. :)

Много бих искала да се скъси тази дистанция, съвременния дизайн, концепцията в един творчески процес се стремя да бъде достъпна, разбираема за всеки, дори рискувам да направя нещата семпли, само и само да достигнат до повече хора. Каква е съдбата на художника у нас, къде е неговото място в съвременна България?

Това са въпроси, които не спират да ме тревожат и да търся техните пълноценни с реални измерения отговори. Ще се радвам да чуя и вашите мнения по тези въпроси, ще се радвам да направим дискусия! :)))

 

За подчертаното - поздравления и благодарности. 

През годините, в които не сме писали в тази тема, доста наблюдавах и размишлявах над това....

Човекът на изкуството, ако силно иска да се самоопредели като такъв като че ли има нужда от своята противоположност, за да осъзнае - това не съм аз. Увлечен в това самоопределяне, той започва да забелязва в своя свят само своите противоположности и заживява с усещането за полярността. 

Сякаш другите хора, които носят изкуството в душата, в сърцето си, в ума си, които му се възхищават, спират да бъдат значими за него. И сега щях да напиша сигнификантни и се спрях.... Може би в това самовъзпиране от "сигнифициране" и избора да бъдем сигнификантни или да създадем нещо значимо за тези, които ще му се възхищават, там е някъде пътеводителя.... 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, Донка и Ивета,

 

добър пример с картината на Ван Гог  -  "Селяни ядат картофи", въпреки, че тя е от ранния му период, още преди да се запише в академията в Париж, рисувал я е в Холандия, от същия период има и маслена картина с един тъкачен стан. Въпреки, че това са първите стъпки на Ван Гог в света на изкуството и маслената живопис, на преден план е способността на Ван Гог да бъде философ и да извлече най-същественото за света, който го заобикаля в дадения момент. Едва по-късно след като заминава да учи и работи в Париж Ван Гог попива от цялата му цветност и най-вече от актуалните за времето течения в изкуството. Въпреки, че не завършва академията и не успява да се наложи като художник приживе в Париж той остава гений на съвремието си и един от художниците с най-оригинално лице и до днес. Тази картина е много тъжна като тематика, както и землисто - кафявата гама, в която Ван Гог рисува в този си период говори за нерадостната действителност и аскетизма на средата, която го заобикаля. Едва по-късно той ще започне да колекционира японски традиционни дърворезби и калиграфски рисунки, ще посещава кафенетата на художниците тогава и ще изучава всичко онова, до което има достъп от света на изкуството. Толкова за Ван Гог и тази негова картина.

    

А сега към Донка:

 

Тази полярност за която говориш не е продукт на порасналото его на дадения художник. Напротив тези с раздуто его се врат сред хората, ораторстват, търсят си публика и съмишленици, даже съмишленици не  е точната дума, а по-скоро последователи.

За художникът няма нищо по-хубаво от това, някой да изкаже адекватно мнение във връзка с неговото изкуство или даже изкуството въобще. Така, че не мога да се съглася, така изглеждат нещата от страни за масовия човек или човекът, който няма сред близките си човек на изкуството. В момента, в който обикновения човек попадне сред художници или се опита да се сприятели с някой, да размени няколко думи, да се порадва на изкуството му нещата се променят, слизат на стъпалото на общочовешки разговор и разбиране. Получава се така, заради огромните празнини, които съществуват между обикновения човек и човекът на изкуството, който е посветил живота си на изкуството. А тези празнини идват от липсата на елементарна обща култура у масовия човек, такъв какъвто се е родил и развил през последните 10 години в България. Разберете децата нямат елементарни познания по български език, камо ли по история на изкуството.

А какво да говорим за масовия човек, още Ортега Игасет пише за него, толкова точно и непреднамерено, спокойно, аналитично, рационално. Ами ще трябва да се прочете и този негов труд "Бунтът на масите", за да се разбере какво точно имам пред вид.

Изпитвам раздразнение от пълната тъмнина, която цари в душата на масовия човек, на средностатистическия ум, защото цяла една индустрия се занимава с него и го гони като таргетна група, като възможен клиент и потребител.

Но има и добри неща, които се случват и те не идват от масовите хора, а от онези с искра в душата си, с огън в сърцето си, с идеи в главата си. И те са следните, вече няколко години подред, НХА организира лятна академия за деца, музеят за модерно изкуство също не спира инициативите си, свързани с деца и уъркшопове по модерно изкуство, специалност текстил изнесоха изкуството си по парковете, направиха го монументално и в екстериорна среда, за да може масовият човек да види високо изкуство буквално на улицата, без да ходи на специализирано място, каквото е една галерия. И още много други инициативи, които идват от нас, художниците, ние правим крачката, а не масовия човек, не този който само знае да консумира. Още много мога да пиша с огорчение и омерзение от масовия консуматор, но ще ви спестя това за сега.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм, Ина! 

За художникът няма нищо по-хубаво от това, някой да изкаже адекватно мнение във връзка с неговото изкуство или даже изкуството въобще.

 

А отде да дойде това адекватно мнение като, както сама отбелязваш, децата израстват с тотална неграмотност в изобразителното изкуство, както и в музиката, физическото възпитание и не само. Да, консуматорът - но той е такъв, защото така го възпитават.... Поздравления за детските форуми! Правете колкото се може повече и по-масови - не само за деца, които проявяват талант, за всички...  Ще имате разбиращи почитатели на изкуството, а не консуматори, ако вие си ги създадете, ако вие ги научите на вашия език и ценности! 

От учениците ми чувам понякога мимоходом - "оффф имаме тест по музика/изобразително/ физическо(!!!!!!????) - има да уча цял ден!" А преди да започнат тези тестове децата се надпреварват да ми носят рисунките си! За съжаление напоследък все по-често носят прекопирани или отказват да рисуват и пеят с думите "оо ама аз не мога". Аз има давам кураж, както ти на мен даваше, но не мога нищо да им покажа и обясня, както ти на мен..... Не е моя тази работа.... 

Линк към коментар
Share on other sites

През последните години сме се заели именно с това, да образоваме масовия човек, да оцветим сивата действителност на множеството, но с най-голямо внимание сме към децата, опитваме се да им дадем свобода и широта за изразяване, както и да ги запознаем с големите художници на нашето съвремие.

      Колеги от всякакви институции, частни организации и галерии са принудени да възпитават публиката си, именно защото сме неграмотни масово. Трябва веднъж за винаги да си го признаем и да го аксептираме. 

      Отчитам като полезни дейността на много алтернативни пространства, които са насочени към "ограмотяване" на масовия, но също така непредубеден човек, който с малко любов и внимание би могъл да се отвори към практики от съвременното изкуство и да съпреживее даден пърформанс, инсталация или изложба на художествени обекти. Откривам, че има много млади, а и не само, хора, които са готови да посетят подобно събитие, ей така за разнообразие, вместо да се затворят в поредната кръчма или кафене.

      Но болката ми идва от пълното безхаберие на по-голямата част от обществото, което продължава да неглижира факта, че българинът е неграмотен както в културно отношение, така и в коя ли не област от битието на съвременното общество. Живеем извън времето си, затворени между четири стени с един телевизор. Това е жалка картина. Няколко поколения вече израснаха с кича и масовата култура и това си личи по всичко. От начина по който изглеждат до липсата на смисъл и идеи в живота им. 

      Според мен е недопустимо един средноинтелигентен човек да не ходи поне веднъж месечно на изложба, театър, кино и да не познава големите имена и умове на съвремието си, да не познава световните тенденции в модата, графичния дизайн, архитектурата, живописта, да не знае за иновациите в технологиите и новостите на световната културна сцена.

Даже, ако гледа новините всеки ден и сутрешния блок на канал 1 неминуемо ще се сблъска с проблемите и проектите, стремежите и изобщо света на хората на изкуството и културата. Осъзнавам колко наивно звуча, но не е ли така, от немай къде все ще чуе за някоя изложба или нова книга или нетрадиционна съвременна форма на изкуство.

    Осъзнавам и че това е резултат и от политиката на държавата, да неглижира целия културен живот и битие на един народ, но все пак апелирам за осъзнаване, за нуждата от осъзнаване на големи липси, които проектират сив свят без никакъв духовен живот.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Не, Ина, не звучиш наивно! Звучиш обнадеждаващо! Има светлина в края на тунела и това не е влакът - той вече ни мина и попрегази доста от нас. Залагайте на децата! Те са бъдещето и те ще водят и образоват родителите си. На свой ред осъзнавам, че на много ще им прозвучи смешно и нелогично, но всъщност, който се вари в тази среда и проблем, отлично знае, че това е истината и единственото решение на задачата... 

Линк към коментар
Share on other sites

Мерси, Донка! Надявам се  други да се изкажат по темата, да дат предложения или просто да вземат отношение по проблема.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Може да бъде само човек като Ван Гог или Гоген, защото изкуството не е цел. То е просто живота.

Да бъдеш счетоводител и после художник, Гоген не е знаел какво е концептуално, той е намерил себе си сред далечните брегове на Таити, сред Атуона, покрай момичето с портокаловите устни ...

Че иначе какъв художник си.

И когато ти е най-жежко, да рисуваш собствената си зима.

Линк към коментар
Share on other sites

Може да бъде само човек като Ван Гог или Гоген, защото изкуството не е цел. То е просто живота.

Да бъдеш счетоводител и после художник, Гоген не е знаел какво е концептуално, той е намерил себе си сред далечните брегове на Таити, сред Атуона, покрай момичето с портокаловите устни ...

Че иначе какъв художник си.

И когато ти е най-жежко, да рисуваш собствената си зима.

 

Нужно е да уточня - когато идват меценати и други хора, след смъртта на Гоген в Атуона, сред платната с тропически пейзаж, намират една последна картина - Зима в Арл ...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Боя се, че съвременният художник изглежда и говори по-скоро като инженер, от колкото като бохем. Технологиите го наложиха, колаборациите с различни специалисти, учени, компютърни инженери отдавна заместиха романтиката и бохемският начин на живот. Концепцията, интелектът и идеята са част от инструментариума и бунта на съвременния художник, който все-още се вълнува от проблемите на съвременното сосиете, от дълбоко социалните теми и спецификата на културния климат в съвременността. Дискусията на заложени концепции са все по-често срещани, лекциите, обсъждането, презентирането на изкуство и културни идеи са характерни за откриването на една изложба или пърформанс днес, всичко това предполага богата култура и познаване на световните автори, стилови направления и теми от съвременното изкуство, тези неща дават възможността за разкодиране на препратки, които съвременните художници правят, способност за актуалност и проследяване на смисловата натовареност или по-просто казано концепцията на съвременния художествен обект. Това е духът на времето, това се прави сега. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

.......

По необясними за мен причини много хора възприемат добрия композитор/художник/артист като нещо много по-голямо/важно/престижно/необичайно (и още много "по") от добрия готвач/строител/шивач/секретар. Нещо повече - склонни са да ценят един съвсем посредствен композитор много повече от един средно ниво готвач. :thumb down: ......

А какво ще кажете за хората, които се занимават в свободното си време с изкуство? Като свое хоби. Някои рисуват, други пишат стихове, трети ...... Повечето от тях си имат друга професия.

Всъщност си мисля, че човек твори, ако има желание и възможности, където и да се труди. ......

Случайно прочетох началото на темата :)

 

Всеки човек твори по някакъв начин.

 

Но има една илюзия, че всеки твори наистина, само ако се заеме професионално с това. И една мания да си "посветен" на искуството, да "успееш" с искуство и да покажеш това, което правиш. 

 

Нима да комерсиализираш хобито носи повече удовлетворение?!

Е, ако е вид професия е разбираемо. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Между човек-творец и човек на изкуството има огромна разлика. 

Между човек, който се занимава с изкуство и човек на изкуството разликата е съществена. Мисля че няма нужда да я обяснявам на потребителите на този форум.

Линк към коментар
Share on other sites

Илюзията и дълбокото неразбиране на хората на изкуството от масовите хора е кръст, който художникът си носи цял живот. На скоро попаднах на един въпрос от тест в учебник по английски, който гласеше следното: Мислите ли, че абстрактното изкуство е за най-не талантливите сред художниците?

Мисля, че същността и отговорите, които всеки би си дал на този въпрос изясняват до голяма степен пропастта, която дели  живота на професионалния художник и този на обикновения човек. Особено в България, където се тъне в масово непознаване културната история на човечеството, в това число и явлението на абстракционизма.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Пропастта се създава и от двете страни

Линк към коментар
Share on other sites

Отговарях на мнението на Ина за "Илюзията и дълбокото неразбиране на хората на изкуството от масовите хора". Това е наш с нея отдавнашен дебат - за това кои са тези безименни масови хора и защо хората, които не се занимават с изкуство, и хората, които не творят, непременно трябва да тънат в масово непознаване и незачитане на изкуството. Кой е отговорен за това потъване или по-скоро неумение да плуват?

 

Разликите:

- човек - творец има във всички професии и занимания, но не мога да се съглася (за съжаление), че всички СА  творци. По-скоро могат да бъдат. 

- човек, който се занимава с изкуство е човек, който има някакви интереси към различните видове изкуства - класификация (не е моя). Възможно е, но не е задължително да практикува някое от тях, нито да си вади хляба с него и т.н.

- човек на изкуството - подмножество на хората, които се занимават с изкуство. Т.е. Всички хора на изкуството са хора, които се занимават с изкуство, но не всички, които се занимават с изкуство са хора на изкуството. Разделителната граница е мястото на изкуството в живота на човека. Хората на изкуството са посветили всичко в себе си и живота си на сътворяването на някакви произведения на изкуството. Те нямат други занимания и средства за препитание, освен ако не им се дават от меценати или роднини. 

 

(лично мнение)

Линк към коментар
Share on other sites

Ами не й виждам писанията ясно ти е защо.

 

Това за неразбирането не го има само свързано с изкуството. Все ще се намери човек, който да каже, че не го разбират заради .......... Сложи на точките, каквото искаш и все ще е вярно.

 

Благодаря за разликите и структурирането им :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...