Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

За „съденето” …

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Доста често ни се налага да даваме мнение относно ситуации, хора или някакви събития…В много от случаите се налага да казваме „истини”, които в голяма степен могат да накърнят нечие егото или самочувствие…Сигурно доста от нас са чували по свой адрес думи от ядосан събеседник в насока: „Кой си ти за да съдиш, А ? ”

Погледнато в духовен план, изразяване на такива лични мнения са си един вид съдене и за това кавичките от заглавието можем и да ги спестим… Друг е въпроса, че навсякъде в духовните общности е широко разпространена познатата ни на всички фраза „…има кой да го съди!!!” и изричащият тези думи гледа благосклонно към Небито – ясен знак, че присъдите са дават само с Висше!... Това наистина ли е така?

Принципно възникват и следните допълнителни въпросите върху, които можем да се замислим и предлагам да дискутираме :

Имаме ли право човек да съди в горният смисъл на думата ?

Има ли случаи, в които на човек е позволено да съди ?

С какво трябва да се съобразява човек,…с какви правила,...ако все пак смятаме, че на човек му е разрешено да съди?

Надявам се, че ще се оформи интересна и задълбочена дискусия …

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доста често ни се налага да даваме мнение относно ситуации, хора или някакви събития…В много от случаите се налага да казваме „истини”, които в голяма степен могат да накърнят нечие егото или самочувствие…Сигурно доста от нас са чували по свой адрес думи от ядосан събеседник в насока: „Кой си ти за да съдиш, А ? ”

Погледнато в духовен план, изразяване на такива лични мнения са си един вид съдене и за това кавичките от заглавието можем и да ги спестим… Друг е въпроса, че навсякъде в духовните общности е широко разпространена познатата ни на всички фраза „…има кой да го съди!!!” и изричащият тези думи гледа благосклонно към Небито – ясен знак, че присъдите са дават само с Висше!... Това наистина ли е така?

Принципно възникват и следните допълнителни въпросите върху, които можем да се замислим и предлагам да дискутираме :

Имаме ли право човек да съди в горният смисъл на думата ?

Има ли случаи, в които на човек е позволено да съди ?

С какво трябва да се съобразява човек,…с какви правила,...ако все пак смятаме, че на човек му е разрешено да съди?

На човек всичко му е разрешено, НО за всичко си поема последствията - затова Христос казва "Не съдете, ЗА ДА не бъдете съдени".

Моята професия предполага доста често ситуации, в които да казвам на някого "истината", която да звучи като осъждане. И точно защото съм изложена на това изкушение всеки ден и всеки час, смея да бъда сигурна, в това което пиша.

Желанието, импулсът да "казваме „истини”, които в голяма степен могат да накърнят нечие егото или самочувствие…" всъщност са плод на още по-силно развито и накърнимо его, което е иззело правото да определя кое е Истина и кое Грешка - не само за себе си, но и за другите.

Когато хората казват - има кой да съди, имат предвид ситуациите, опитностите, които ще покажат дали нещо е било грешка или не. Един човек за себе си дори не може да предвиди точно дали ще бъде грешка една стъпка или не, какво остава за друг.

И тук не говоря за някаква моя самозабрана да съдя или да казвам неудобни истини, защото трябва да се съобразявам с нещо... Съвсем не. Просто дългият опит в позиция на по-знаещ и водещ в ситуация на овладяване на конкретно знание и умение, ме е убедил да наблюдавам, да изчаквам, да давам свобода за опити и грешки и да помагам да се извлича поуката. При това тя да не звучи като осъждане на опита, а кото благодарност за шанса да се научи нещо, да се видят последствията....

А принципът наистина е само Свише - той се знае - безусловна Любов, но всеки път се проявява по различни начини. Ролята на ума и личността е да изучава тези прояви, не да формулира принципи, които да налага на себе си и най-вече на околните като Доброто и Истината.

Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него.

Дали може

Да съдя някого би означавало да се опитвам да накарам другия да мисли с моя ум и да гледа с моите очи....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка е много права, че когато постоянно някой има тенденцията "да стоварва 'истината' в очите на другия" това говори за една заитна нападателна реакция, идваща всъщност от комплексите на "съдията".

Погледнато когнитивно, всяка мисъл е съдене, защото мисленето е рамкиране, определяне. Но то може да бъде гъвкаво такова, водено от емоционална интелигентност, от сърдечна хармония и баланс, свобода от комплекси и несигурност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според моите скромни наблюдения над живота знам,че зад всяко нещо стои причина и никой няма право да съди понеже всеки има своят път,който да следва(живота е сцена и всеки има своята роля в него)

Има разлика от това да съдиш и да казваш истината и най-вече начина по който е казано каквото и да е било(което човек смята за правилно)

Няма да обвиня приятел,че ми е дал съвет понеже ми мисли доброто,а мой избор ще бъде дали да го послушам,а той е длъжен като мой приятел да ми каже истината в очите и да приеме изборът ми в последствие!

Да съдиш означава да знаеш всичко за живота и причините и да знаеш наистина дали нещо трябва да стане или не и за това мисля и че хората не трябва да съдят още повече,че всеки се учи и никой не може да обвинява някой,че тепърва осъзнава кое е редно или не и изживява за да осъзнае,че нещо не е редно или не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

"Не съдете, ЗА ДА не бъдете съдени" (цитат от по-горе)- библейска истина!

Добре!

В началото на темата, обаче се опитах да сложа рамка на "съденето" - "мнение относно ситуации, хора или някакви събития"... Това предполага, че съдещия не произнася присъда и не се предприемат действия за изпълнението на някаква присъда.

Дали прави Христос разлика между съдене и издаване (изпълнение) на присъда и съденето, като мнение и становище, което аз имах предвид?

Ако се върнем във времето назад, ми се струва, че ще намерим доста основания за изричане на такива думи..."Не съдете, ЗА ДА не бъдете съдени" , което на мен ми звучи по скоро като "Не осакатявайте, не убивайте, за да не ви осакатят и убият и вас" ...Та тогава могат да те убият с камъни и за толкова дребни и незначителни дела (от съвременна гледна точка!) като женският флирт, например.

Значи аз предлагам на разискване "съденето" като становище, което е своего рода "на първа съдебна инстанция"... :) Не може ли да има такова "съдене" като се има предвид, че присъдата на всяка "по горна" инстанция е единствена и меродавна, а лошите "съдии" от първата инстанция са наказват строго?

Добре! Да предприемем, че "съденето" не е позволено ... Как Бог например ще каже на един човек, че е сгрешил ? Ще му говори ? Чрез ясновидец ? Ще му се яви лично да му каже ? - все възможни варианти, но за тях се иска много енергия, а като се има предвид,че хората са милиарди и непрекъснато грешат, А БОГ Е ЕДИН, ... май проблемите трябва да се решават по друг начин... :)

Да съдиш (в смисъла който определих) е много тежко и отговорно нещо ... Жалкото е това, че много хора (съзнато или неосъзнато!) съдят, но никой не иска да носи отговорност за своите "отсъждания" ...Тук е проблема според мен !

В този ред на мисли, аз много харесвам някой да ме "осъжда"... Това винаги ми е давало допълнителни поводи за размисъл относно мои действия...Правя си ретроспекции, търся пропуснати грешки и се стремя да ги отстранявам или да не ги повтарям. С една дума "съдиите" много ми помагат с мненията и становищата си... Те са направо Божествена благодат, ако ги има! :)

Какво става, ако съм "осъден" неправилно ? - Това е още по голяма благодат!

В такъв случай съдията иска или НЕиска, ...знае или НЕзнае,...ще носи отговорност за действията си, което е своего рода пак МНОГО ценен урок.

Забелязва се и една закономерност - ако "осъденият", въпреки че е убеден в правотата си, не възрази и не се защитава, то "съдиите" много бързо научават уроците си и Невидимият свят ги "преквалифицира". :)

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Получавам си редовно в пощата разни мисли на един мнгоо известен кабалист. Последните три дни получих ето тези неща:

Wonder Making

If you see someone's faults hanging out and you truly want to help--whether it be a friend, a spouse, your child or even your nemesis--don't say a word about what you have found wrong. Find something wondrous about that person, perhaps something that nobody ever mentions, and talk about it--to yourself, to those who will listen and sympathize.

In very little time, you will see such a new person, you will believe you are a maker of wonders.

Indeed, we all are.

Чудотворство

Ако виждате грешките на някой друг и наистина искате да помогнете - дали на приятел, дали на партньор, на детето си или дори на непримиримия си опонент - не казвайте и дума за това, което не е наред.

Намерете нещо чудесно в този човек, може би нещо, което никой не споменава, и говорете за него - на себе си, на тези, които ще чуят и ще съчувстват.

За много малко време ще видите един съвсем нов човек и ще повярвате, че сте чудотворци.

В действителност всички сме.

Real Gain Nothing you have acquired is real unless you worked for it. If you were born a nice guy, the niceness isn't yours. If you started off not so nice, and now you do a little better, that's Divine.

Истинска печалба

Нищо, което си постигнал, не е реално, освен ако не си работил за него. Ако си се родил добро момче, добротата не е твоя. Ако си започнал като не толкова добър и сега се справяш по=добре, това е Божествено.

Tolerance As the world came into being, so did tolerance. It may be the most amazing thing about our world--that it can carry on ever so loosely tied, enduring so perfectly in its imperfection. Without tolerance, the sages say, our world could not stand. A world of perfection--a world that follows precisely every dictate from Above--is not a world. It is a fetus that has never left its womb, for it presents nothing of its own. A real world is one whose creatures can pass or fail, can blunder about until they eventually beat their path to the truth. Only a world that is allowed to stumble can learn to stand on its own feet.

"And such a world," G–d said, "is worth My tolerance."

Толерантност

Както възникнал светът, така и толерантността. Може би тя е най-удивителното нещо в нашия свят - че той може да си върви напред дори и така хлабаво завързан, понасяйки така съвършено своето несъвършенство.

Без толерантност, казват мъдреците, светът ни не би могъл да стои. Един свят на съвършенството - свят, котйо следва с точност всеки диктат Отгоре - не е свят. Това е един ембрион, който никога не е напуснал утробата, защото той не представлява нищо сам по себе си. Един истински свят е такъв, в който създанията могат да успяват и да се провалят, да правят груби грешки, докато най-накрая си извоюват пътеката към истината. Само един свят, на който е позволено да се препъва, може да се научи да стои на краката си.

"И такъв един свят," казва Б-г, "заслужава Моята толерантност."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е съденето?-Чувство за правота или аз осъждам някого защото аз съм прав,а щом съм аз правия то съм нещо повече от него.Както казва-в света трябва да се върви с чувство на любов,а осъжданията и др. да изчезнат.Това е наистина трудно впредвид човешката ни природа,но война е...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съдника в нас е безкрайната поредица от морални норми и правила ,които са ни насадени от раждането.

Неприемането на различноста.

И неуважение на личността.

Когато започнем да преодоляваме Съдника сваляме доста товар от гърба си.

Това означава ,че сме започнали да се връщаме към същността си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека сме внимателни и разграничаваме ясно

право на лично мнение,

обратна връзка,

споделяне на мнение,

критика и

съдене.

Да се клюкари и критикарства е губене на време. Макар всеки да има и по-емоционални моменти....Но всеки има право на лично мнение, и нека намери подходящо време и начин да го каже.

Забелязвам как хора, които не искат да чуят нищо различно от собственото си мнение обвиняват другите в "критика" и "съдене" и посочват съответните цитати...

Мен понякога близки приятели са ме критикували жестоко, и дори в началото егото ми да е страдало, съм размисляла относно забележките им.

И съм им била благодарна за това, че обективно разглеждат нещата и имат смелост и доблест да ми кажат истината в очите.

Да са живи и здрави истинските ни приятели!!! Понякога мненията им може да са като остър скалпел, който е нужен, за да отстрани някое нежелателно образувание ( в характера ни)..

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Вики, благодаря ти за този пост.

И на мен ми се е случвало да усетя дискомфорт от нечие мнение или от приятелска, открита критика. Но след размисъл, осъзнаване резбирам правотата им и, че проблемът е бил в мен.

Лошото е, че често хората, като чуят истината и не им отърва, смятат, че е критика, съдене. Крият се зад тези думи. Но дори и да е било това намерението отсреща е добре да се вглеждаме в себе си и ако е нужно да се променяме. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

като чуят истината и не им отърва

Коя истина ?Твоята ли ?Как прецени ,че не им отърва ? И още нещо ... как прецени,че това което чуват е истина ?

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И щом е пред и извън времето ти как стигна до нея .... Нещо изпревари времето ли какво стана ?

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мен понякога близки приятели са ме критикували жестоко, и дори в началото егото ми да е страдало, съм размисляла относно забележките им.

А с елексира на любовта ефекта може да е и по-голям. Няма нужда да къртим леда с глето ако можем към него да насочим нашето слънце. Колко е лесна критиката, макар и градивна - много по-трудно е да говорим и мед да ни капе от устата.

Не си ли готов да умреш за някой, по добре не го поучавай.

П.П. Ех, мечтии....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

braman то пак е Любов, ако приемем, че всичко е между мен и Бога. Бог ни учи чрез ближните. Нека сме благодарни, защото израстваме. Няма добро и лошо, учим се, в училището, наречено Земя.

Е, ако има под езика едно специално камъче, което омекотява думите ни, ще е прекрасно :wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Не съдете, ЗА ДА не бъдете съдени" (цитат от по-горе)- библейска истина!

Добре!

В началото на темата, обаче се опитах да сложа рамка на "съденето" - "мнение относно ситуации, хора или някакви събития"... Това предполага, че съдещия не произнася присъда и не се предприемат действия за изпълнението на някаква присъда.

В християнски контекст може би се има пред вид човек с ограничените си възприятия да не отсъжда, да не се налага, да не мисли, да не се възгордява, че има право да каже крайната истина и да я наложи.

Бог предполага една крайна справедливост, но в рамките на много прераждания, невидими за обикновените човешки очи...

Няколко примера: (по спомен)

" .....По време на 2 световна война много хора са били потресени от една филмирана жестокост - немски танк премазва на заден ход малко дете и го размазва за една стена.

Всички на Изгрева са били потресени. Но Учителят е казал да не съдят, защото това дете в предишна война е бил жесток военачалник..."

Много хора на изгрева са обсъждали какъв е бил Наполеон - гений или престъпник. Един брат много се е палил. И един ден Учителят на разходка го е запитал какъв е бил Наполеон. Човекът разпалено отговорил, че е престъпним, масов убиец. А Учителят е казал, че той е бил посланик на Бялото Братство да пренахне феодализма и да започне развитие на науката и производството..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

[quote name='НиколаДамянов'

Добре! Да предприемем, че "съденето" не е позволено ... Как Бог например ще каже на един човек, че е сгрешил ? Ще му говори ? Чрез ясновидец ? Ще му се яви лично да му каже ? - все възможни варианти, но за тях се иска много енергия, а като се има предвид,че хората са милиарди и непрекъснато грешат, А БОГ Е ЕДИН, ... май проблемите трябва да се решават по друг начин... :)

Кой каза, че Никола няма чувство за хумор? Кой?! :D:D:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мен понякога близки приятели са ме критикували жестоко, и дори в началото егото ми да е страдало, съм размисляла относно забележките им.

А с елексира на любовта ефекта може да е и по-голям.

Няма нужда да къртим леда с глето ако можем към него да насочим нашето слънце. Колко е лесна критиката, макар и градивна - много по-трудно е да говорим и мед да ни капе от устата.

Не си ли готов да умреш за някой, по добре не го поучавай.

:) замислих се...

И аз, като много други хора (особено тук във форума) съм толерантна и коспомолитна.

Но има принципи и становища, които явно ги отстоявам разпалено.

И ако човек се превърне в "снежен/леден човек", то само само "длето" помага. :rolleyes:

То еликсирът на любовта е прекрасен, и всички сме ангели.... само че в развитие... :):D

Понякога критиката е полезна да разбера кое е по-важно за мен и дали съм докачлива, добра тренировка на фалшивото его.

когато постоянно някой има тенденцията "да стоварва 'истината' в очите на другия" това говори за една защитна нападателна реакция, идваща всъщност от комплексите на "съдията".

Всеки "изтърсващ" истината (=неговата гледна точка) би трябвало да се научи да е по-фин и деликатен.

А тези, които бързо слагат "етикети за комплекси" могат да се замислят дали не ревнуват, че някой иззема ролята им на ""по-горна инстанция" съдии.

А тези, който се интересуват само от себе си и трябва да им се напомнят истини и социални норми, би трябвало да се научат да се оглеждат около себе си и да се съобразяват.

.. :) А всеки от нас май е бил и в трите горецитирани роли... ;)

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Не си ли готов да умреш за някой, по добре не го поучавай.

...

Този израз много ми хареса на braman ... :)

Струва ми се, че е много точен и изчерпва до голяма степен темата за критериите, когато човек може да поучава.

Има много теми за размисъл в тези думи!

...

Забелязвам как хора, които не искат да чуят нищо различно от собственото си мнение обвиняват другите в "критика" и "съдене" и посочват съответните цитати...

Мен понякога близки приятели са ме критикували жестоко, и дори в началото егото ми да е страдало, съм размисляла относно забележките им.

И съм им била благодарна за това, че обективно разглеждат нещата и имат смелост и доблест да ми кажат истината в очите.

Да са живи и здрави истинските ни приятели!!! Понякога мненията им може да са като остър скалпел, който е нужен, за да отстрани някое нежелателно образувание ( в характера ни)..

Не знам дали е "случайно" попадение ( Viki3 пише доста интензивно :) ) , но и това мнение ми много харесва...

Харесва ми от гледна точка на темите на размисъл, които създава...

Можем ли да считаме, че близък наш човек (истински "брат, сестра" в контекста на Учението на Учителя), може с думите си, да ни критикува ? Можем ли да упрекнем такъв човек, че ни съди ?

Не е ли по-добре да се вслушаме в дадени "критики" (отправени с отговорност и сериозност!) или е по-добре да отречем и охулим "духовно" самозванеца, дръзнал "да се изживява в ролята си на Бог" ?!? Всичко може да се оправдае от приземеното Его, за което "критики и съдене" са най-лошите неща, та допри и те да са казани и от близък, ...та дори и те да са казани с нужната отговорност...

Замислите се... Дори и "съдещият" и "критикуващият" да не е прав, не изземваме ли неговото наказание, възмездие и отговорност, като отвръщаме на "лошото с лошо" ? На "критиката с критика" ? На "съденето със съдене" ? На "обидата с обида", плюс - ВИНАГИ достойна порция "духовни" оправдания за всяко наше действие ?!?

Кой има полза от това ? Кому е нужно подобно поведение ? ...Въпроси... Въпроси.... Много теми за размисъл.

Благодаря ти Viki3 за мнението!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каква е разликата между, критика, съдене, поучаване и обвинение?

Не са ли това думи описващи един и същи тип поведение, което води до негативни емоции в слушащия?

Тези думи се използват главно, когато става въпрос за разговор очи в очи , а иначе стигаме до одумването.Същите тези неща, но използвани при отсъствието на човека към когото са насочени.

Това е поведение, което не е препоръчително, но е неизбежно на този етап от човешкото общуване.

Всеки от нас постоянно е и от двете страни.

Но този тип отношение не е особено ползотворен и правилен, ако се цели промяна в човека отсреща.

Не е и проява на любов или загриженост, а само показва силно изявено его и желание за подчинение.

При мен този тип поведение насочен към мен има обратен ефект, за хубаво или за лошо така е.

Първата ми мисъл е:"Това съм аз.Каквато съм такава."

Но скоро ми се наложи да опровергая точно това изречение, казано от друг човек.

Когато усетя неудобството на собственото си поведение(в определени ситуации) , приложено върху мен от друг човек.Това "аз" започва да слуша.

За да стигне смисъла на съденето до съзнанието на човека, то трябва да се поднесе по определен за човека начин, да се достигне до мястото на чуваемост.Без това да засяга егото му , без да се чувства застрашен или поставен в оправдателна позиция.На преден план да се изнесе хубавото и на неговата оснава да се гради желанието за промяна.

Тогава съденето вече не е това ,което масово се разбира под тази дума и може и да има благотворен ефект.

Подобно нещо са притчите.

Нищо лично и целенасочено, но всеки открива себе си или човек край себе си в тях и мисълта за промяна е градивна.

Притчата е също начин за поучение, критика и съдене, но никой не е засегнат от тях те имат само благотворно действие върху читателя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...какво разбираш под "научи"?

Да използва моралната деградация в обществото за да ускори духовното си развитие.

Според мен е неправилно да се оправдава съществуващото състояние на ценностната система в хората с някакъв висш замисъл. Та хората в своето безумие са в състояние дори да унищожат планетата. Това ли е висшата воля? Какво израства не ще имат повечето хора в този случай?

...може би ще е странно, но ще го повторя отново ~ възможно е да се подхожда и без осъждане, квалифициране и/или оправдаване...

Без слагане на етикет "правилно" и "неправилно"...

За даден човек "да се научи" може да е именно това "да се провали" от гледна точка на обществото, родители и т.н.

Защо мислиш, че хората са безумни :) ...това е, което могат и са в състояние към момента...

Няма никакво осъждане, а изразяване на лично мнение. Не успях да намеря друг начин да изразя мнението си освен използвайки думата „неправилно“.

Защо мислиш, че мисля хората за безумни? Това, което мисля със сигурност е, че хората са способни на безумни действия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, ами Стан, ти самия така си се изказал "хората в своето безумие" - защо се чудиш на реакциите.

На мен много ми харесаха мненията на Милена, дори съм й сложила плюсчета, макар че не съм им фен:) , точно защото не исках да пускам мнение с идентично съдържание и така темата да започне да изглежда като някаква кампания срещу теб.

Но думите й са много, много важни. Може би ги оценям толкова високо, защото съм ги изпитала (да не кажа изстрадала) в собствения си живот и непрекъснато виждам подобни ситуации около себе си. Затова ще си позволя да ги цитирам отново:

...какво разбираш под "научи"?

...напоследък си мисля, че на едно определено ниво всички решения/избори са "правилни", напр. даденият човек е постъпил по начин, който му е бил възможен към момента; и точно към този момент в себе си е имал сила, воля, топлина в сърцето си и Любов да постъпи именно по този начин...

И е много облекчаващо да се освободиш от необходимостта от оценка на дадено поведение и мисля, че точно от "тук" е ~ началото на пътеката на смирението...

---------------------------------------

...може би ще е странно, но ще го повторя отново ~ възможно е да се подхожда и без осъждане, квалифициране и/или оправдаване...

Без слагане на етикет "правилно" и "неправилно"...

За даден човек "да се научи" може да е именно това "да се провали" от гледна точка на обществото, родители и т.н.

Защо мислиш, че хората са безумни :) ...това е, което могат и са в състояние към момента...

Точно неосъзнаването на тези думи на Милена вгорчаваха живота ми години наред. Все ми се струваше, че хората не са научени, че постъпват лошо/неправилно, спрямо мен, спрямо други хора, спрямо самите себе си дори. Мислех си - големи хора, умни, образовани, не е възможно да са толкова глупави, че да правят такива неща; не осъзнават ли поне, че с подобни постъпки вредят включително и на себе си?!?

И още, и още като се сблъскам с нещо много безобразно, пак се шокирам, поне в първия момент, после ... успявам някак да го приема, рядко се възмущавам и някак така по-кротко, неемоционално ... И това, не защото съм някаква мнооого добра и израснала духом, а просто защото в един момент моето осъждане, особено ако е подплътено със силни чувства, започна моментално да се връща като болка при мен.

Просто с времето и с шамарите, които получих, се понаучих да вниквам, донякъде поне да разбирам, че и най-безумната на вид постъпка си има своето обяснение. Сега дори съм убедена, че 99% от т.нар. "лоши" или "безумни" постъпки са извършени с най-добри намерения.

Нещо повече. Ако поставят мен на местото на човека, който е извършил нещо такова, имайки неговите предпоставки в живота (род, родители, физическо тяло, възпитание, образование, среда, начин на живот, преживени събития ... и т.н., дори без да отчитаме карма), то сигурно аз бих постъпила точно по същия ужасен, или неадекватен, или какъвто и да е начин.

И съм постъпвала.

И продължавам да постъпвам, особено когато не се усещам какво точно правя (или по-скоро, когато не разбирам какви ще са последиците, резултата). Затова от време на време чак изпитвам благодарност към звънчето-болка:lol:, макар най-често вътрешната ми реакция да е - Ей, пак сгафих, пусти емоции( или нетактичност, или каквото и да е там)! .

Всички тези ужасни родители (и аз включително), които обсъждаме в подфорум Психология, възпитавайки децата си или авторитарно, или разглезващо, или лишаващи ги от внимание, грижи, любов ... просто правят най-доброто, на което са способни в момента. Не могат повече. Не го правят нарочно, умишлено и съзнателно. Вярно, нанасят вреди на децата си, но е по-добре за всички, когато децата пораснат, да не ги обвиняват, а да се постараят да се отърсят от наложените комплекси, страхове и т.н. и да простят на родителите си.

Всички тези ужасни работодатели, колеги или подчинени (включително аз) - същото се отнася и за тях - правят и дават каквото и колкото могат. Дори уж съзнателно направеното зло: примерно писане на донос, подливане на вода, несправедливи обвинения ..., е направено най-често от страх, със защитна цел и т.н.

Терористите дори, ако ги питате защо убиват невинни хора, ще отговорят, че така защитават децата си, родината си, убежденията си. По-добре 60 убити пред лишаване от бъдеще на 60 000 техни деца?!?

И не ме разбирайте погрешно. Аз разбирам, че има по-адекватни начини да защитят децата си от този да се взривят в кола, заедно с още 60 човека около тях, но те не виждат и не знаят по-подходящ начин, поне на този етап.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно казано Диана, аз правя един такъв извод от всичко казано до тук:

На етапа на който се намираме, ние все още не познаваме Истината за нещата, гадаем за последствията, не познаваме напълно взаимо-връзките на Битието с Небитието, начина по който се проявява Духа в нас.

Да не говорим че нямаме пълна власт над нисшата си природа, сега се учим да проявяваме Разумното в себе си.

Аз не зная какво точно съдим и критикуваме ... Бог е "създал, сътворил" Доброто (тук разбирам Живота, и по-скоро не сътворил, а изявил), а след това е допуснал човека със своята примитивност да окаля Божественното!!.

Човек осъжда и критикува другия, поддавайки се на чувствата и по>малко на разума, и въпреки че знаем, че критикувания от нас човек проявява своята специфична природа, която го кара да взема едно или друго решение, не успяваме да укротим бурята в нас и се поддаваме на инерцията. Така че не ни остава друго освен да се учим на правилните реакции, а те за мен са: не одобрявам ставащото, но го приемам като част от живота който проявяваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×