Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

По подаръците ще ги познаете!

Recommended Posts

Guest Мона   
Guest Мона

С повод или без, от любов или без любов, ние си подаряваме подаръци открай време.

Има жестове, има цветя, предмети и вещи, картички и какви ли не още начини да изразим чувствата си, привързаността си, благодарността си или .... безразличието си.

Много хора неумело избират подаръци, дълго се колебаят в избора си и накрая не успяват да зарадват нито онзи, на когото подаряват, нито себе си.

Животът предоставя хиляди възможности да донесем радост на някого, за да бъдем зарадвани и ние. Но, много често бъркаме и вместо да изпишем вежди, избождаме очи...

Какви подаръци обичате да подарявате и да получавате, по какъв начин поднасяте своя дар и на кого най-често?

Има ли и невеществени подаръци, такива, които нямат материална форма, но са скъпи за сърцето?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Избирам подаръци дълго и внимателно, според човека, за който е предназначен.

Най-хубавия подарък, който съм получавал, е сърце нарисувано на салфетка докато празнувах рожденния си ден.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поводът, обстановката и подаръкът не струват нищо ако не са обгърнати от душевността на подаряващия и получаващия. Това присъствие за мен е повече от всичко.

Редактирано от dina_qneva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като познаваш човека,ще знаеш и какъв подарък да му направиш.Аз гледам като правя подарък да зарадвам получателят му,а и да му влези в употреба.Важно също е и да е от сърце,щом го обичаш човека значи и подарика ти е от сърце :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доставя ми удоволствие да подарявам, но не обичам на мен да ми подаряват. Не зная защо така, но не ми е сладко нещо, когато ми е подарено, предпочитам да си го заслужа, каквото и да било. Най-красивият подарък, който са ми дарявали е една прегръдка, в която времето спря, а пространството изчезна. И сякаш и мен ме нямаше там, разтворих се в небитието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama   
Guest aorhama

Има ли и невеществени подаръци, такива, които нямат материална форма, но са скъпи за сърцето?

Да, разбира се, че има. Какво друго ако не невеществен подарък е творческото вдъхновение за един поет, музикант, художник и въобще творец? А би могло да бъде и най-семпло добро настроение - без видима причина. Желание за среща с приятел. Или пък безпричинното желание да дадеш някому нещо без feedback. Животът може да бъде страшен, когато тази "струя in and out на невеществените подаръци " пресъхне и започнем да се опитваме да компенсираме сушата, т.е. липсата на самите себе си с познание без любов, амбиции, вещи, кариера, life style, конюнктурно поведение и какво ли не още. Има ли жив човек на света, който да не изпитва страх от именно това прекъсване и да не се опитва всячески да го съхрани? Не вярвам. Освен ако сам не се е предал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичам да опаковам подаръци ,превръщам ги в склуптури от хартия . Отделям около една трета от парите за опаковката . Просто , за да доставя удоволствие още при самото подаряване. Правя си всякакви чудати склуптурки. Обичам дори да направя самата хартия , която ще използвам за опаковане. Правя си ръчна хартия и после си добавям всякакви панделки и шнурчета.

А иначе самия подарък ,обикновено е ароматен ,семпъл и много елегантен .

Много внимавам с интелектуалните подаръци като книги ,албуми или някаква друга забежка ,защото няма да забравя как веднъж подарих на майка ми ,която е филолог един речник /доста скъп / ,който тя никак не хареса и ме накара да го върна .

Може би това е единствения ми неуспех , който съм претърпяла досега .

А и веднъж подарих една книга на Николай Рьорих на баба ми , който тя каза ,че и звучи прекалено странно и неразбираемо .

Но брат ми и много мои приятели са изпадали в екстаз от подаръците , които съм им правила . И аз естествено много се гордея . Обичам да подарявам и някои от нещата , които правя на приятели ,но само на много , много близки .

Веднъж подарих една доста голяма ръчна хартия на едно съвсем непознато момиче и тя ми подари в замяна една страхотна индийска пола , която това лято скъсвам от носене .

Редактирано от Инатари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA   
Guest BENITA

Доставя ми удоволствие да подарявам, но не обичам на мен да ми подаряват. Не зная защо така, но не ми е сладко нещо, когато ми е подарено, предпочитам да си го заслужа, каквото и да било. Най-красивият подарък, който са ми дарявали е една прегръдка, в която времето спря, а пространството изчезна. И сякаш и мен ме нямаше там, разтворих се в небитието.

Е по това си приличаме напълно :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За..материалните подаръци е ясно, те варират според вкуса на подаряващия и способността му да усети интуитивно това, което ще донесе радост и вдъхновения на другия.

Най-красивите подаръци, които са ми подарявали са били миговете на проявена любов, сърдечност и споделено вдъхновение. Е как да ги купиш? :) Най-безценни са.

Не бих заменила с нищо часовете, които са свирили наживо и споделяли с мен. Музиката е гласа на Душата.

Или подарявали стихотворение..И няколко кристални сълзи на очи, които знаех, че скоро няма да видя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като съм романтична натура :rolleyes: подаръкът, който ме впечетли най-много беше на един рожден ден, когато любимият ме заведе на една поляна, обсипана с малки цветчета и каза - Ето, твои са :)

Което всъщност показва, че смисълът на подаръците не е в тяхната употреба, а в идеята, която се влага в самия жест.

Е, .. и хубава книга или хубаво бельо няма да откажа :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много обичам да получавам и да давам подаръци.С повод и без повод.Най-често правя на приятеля си или на приятелките си.Подарявам им картички и плюшени играчици.Понякога ,когато изпитвам силна любов към някой и не мога да реша какво да му подаря ,измайсторявам нещо сама.Правила съм ключудържател в форма на сърце с наша снимка отпред,а вътре съм оставила любовно послание ,когато някога се скъса да го прочете.:)Важното е човек да има въображение и да мисли по-нестандартни подаръци.Ако ми подарят нещо ,което ми трябва не се радвам,защото и сама мога да си ги купя.Харесвам неща,който никога не бих си купила сама-например луксозна писалка и др.

Подаръка трябва да е от сърце и да се получи от сърце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ах, подаръците! Обожавам ги! Както да ми подаряват, или сама да си подарявам, така и да подарявам другиму. Все ми казват, че съм подбрала подходящия подарък - за човека и случая. Избирането на подарък за мен е цял щастлив ритуал, свързан с усещания, проверка на интуицията, търсене и намиране на верния избор. Влагам изключително много в един такъв наглед простичък и рутинен акт. Но за мен не е така. най-много се радвам, когато зарадвам някого с нещо, направено от мен: бижу, моливник, бродирана картина... Събирам си материали и в определения момент от тях става нещо неповторимо и лично. Ако нямам време или достатъчно творчески импулс, държа поне опаковката да е "от мен" - разбира се, съобразена по цвят, стил, форма със съдържанието. Дори понякога изпитвам нужда и аз да съм облечена в съответния стил и цвят на подаръка и опаковката. Няма как да избягам от себе си - импулсът за Съзвучие е част от природата ми и в акта на подаряване виждам реализацията му.

Как реагирате, когато ви поднесат дар не по ваш вкус?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами на мен ми се е случвало ,много пъти и винаги съм гледала да не го покажа по никакъв начин. Че подаръка никак не отговаря на мен . Просто подарък за някакъв различен човек. Но винаги се усмихвам ,казвам "Благодаря " и се усмихвам вътрешно на този човек.

Все пак ми подарява подарък ,а той все пак е вложил любов в него . Така ,че мислено приемам неговата любов като подарък . И всъщност това е много по- важно . Отказвала съм неща , които много ми харесват ,защото те ми се подаряват с умисъл,аз да свърша определени неща ,срещу тези подаръци. Независимо колко ловко са подбрани ,знам че те имат за цел да ме манипулират и просто не ги приемам .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бродя си , чета си ... я каква хубава тема :3d_064: а забравена милата на плажа- малко след джулай!

Подарявам - Прощавам ,за мене сякаш имат един корен /извор /.Не граматически ,а душевен.

Щастлива съм, когато правя подаръци . :3d_050:

Влагам много мисъл ,емоция и пожелания да си служат с него /когато е материален/ в много добри дни.

Дали съм успяла за всички -незнам :sorcerer: и не е възможно.

Знам само ,че милия ми татко/светла му памет/ дълги години носеше с любов , едно сиво пуловерче , което му бях подарила , от първата си заплата.

И по същия начин съм щастлива когато ги получавам.

Когато получаваш ,сякаш по-имаш възможност да прецениш ,кои са направени по задължени /да се отчете случая /,кои от сърце.

Подаръците от сърце,които съм получавала.

Бяха години ,когато съвсем обяснимо беше да нямаш пари .

Но да станеш с изгрева и да набереш полски цветя с роса , какво по хубаво от това.

Камъчета извадени от морското дъно.

Най скъпия ми подарък-камък ,голям е колкот човешка длан, бял и върху него сиво-синкав -зеленикъв рисунък- Майка Богородица прегърнала Младенеца.

Моята икона и пазителка на дома и децата ми ,закрилница на всички хора които познавам и почитам.

Благодаря ти Господи.!

Бъдете здрави и благословини .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бродя си , чета си ... я каква хубава тема :3d_064: а забравена милата на плажа- малко след джулай!

:3d_105:

И припомнена от настоящите празници. От усещането, че си обичан и обичаш...има те...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз обичам да подарявам.Най-хубавите подаръци според мен,които съм подарявала са една изненада-купон :3d_115: за рожден ден както по филмите - без човека да знае за това,с гости,конфети,балони,торта и всичко необходимо и подарък влакче(увлечение на рожденика)което беше от всички и върху опаковката всеки беше написал по нещо.Беше толкова шокирано-изненадан.Няма да забрава радостта в очите му никога.А не беше много лесно,до последно се притеснявах дали някой няма да издаде тайната.

Другият подарък за любим човек беше час по конна езда.Той много харесваше коне и всичко свързано с тях,но никога не се бе качвал на кон.Обадих се,резервирах час и на рождения му ден го качих в едно такси без да подозира къде отиваме и право във конефермата.Още като видя табелката загуби ума и дума :3d_152: и се просълзи от щастие.Беше незабравимо и страхотно.

Най-хубавите подаръци които съм получавала са лично направени от човека-рисунка,послание,радвам се на книга за която съм мечтала,на екскурзия,на малко камъче дори.Но най-хубавия подарък може би е бил разходка сред еделвайси :3d_063: - те са невероятно приказни,пухкави и блестящи,когато не са откъснати...просто извънземни.

Редактирано от Impulsa

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имало едно време един невероятен пияница. Като бил млад бил весел човек, и нали си бил хубавец, като идвали момите от друго село често питали за него:

-Много хубаво момче, игрохорец весел с усмивка на лицето. Какъв е, като не е пиян?

-Не знаем, още не сме го виждали трезвен-отговаряли селяните.

Но дошла веднъж една мома, влюбила се много у него...И дигнали сватба. А нашия юнак от радост се донапил както никога преди това, качил се на трапезата и... се съблекал гол.

-Какво правиш бе , мъжо?-питала го момата.

-Е па те... да си видиш подаръко!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов   
Guest НиколаДамянов

Подаръкът и подаряването – смисъл, значение, размисли…

Идеята за тази тема е едно мнение на Донка , което определено навежда на размисли в тази насока…Не вярвам да има човек, на който да не му е приятно да получава подаръци, но съм сигурен, че почти всеки е изпитвал големи трудности, когато трябва да избере нещо „подходящо” за подарък …Да помислим в този насока и да споделим опит…Ще предложа примерни въпроси, на които всеки може да отговори като основа и да разшири размислите си в тази насока.

Какъв е смисъла (окултния) на подаряването ?

„Подарък от сърце” – ясно, но как го избирате …Мислите ли предварително за тематиката или обикаляте магазините и чакате да ви „проговори” сърцето?

Има ли разлика в подаръците „с повод” и такива „без повод” според Вас ?

Подарък ли е поръчана желана вещ, поднесена по някакъв повод? - сложна тематика…!

Когато сте получите подарък „от сърце”, но той не ви е необходим или не ви харесва, какво правите с него след време …? Допустимо ли е да го преподарите на някой друг?

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-хубавите подаръци които съм получавала са лично направени от човека-рисунка,послание,радвам се на книга за която съм мечтала,на екскурзия,на малко камъче дори.Но най-хубавия подарък може би е бил разходка сред еделвайси :3d_063: - те са невероятно приказни,пухкави и блестящи,когато не са откъснати...просто извънземни.

:feel happy:

Децата, с които учим английски обичат да ми подаряват себе си - това са ми любимите подаръци. Така разбирам какво означава за тях красиво и интересно. Едно момченце на 8 год. ми подари красива раковина, която беше донесъл за мен специално от почивката си на морето. Развълнуван ми разказва къде и как я е намерил и как морето се чувало в нея.

Имам цяла колекция от мечета и пухкави животинки, един дядо коледа, на който краката внезапно падат, щом го извадиш от кутийката - голям смях падна, защото се стреснах наистина малко, когато го извадих пред тях.

Съпругът ми много обича да ми подарява украшения - каквито той иска да вижда по мен, за да ми се радва. Първото беше една изящна женска фигурка от сребро за моята зодия - което ми подсказа, че той обича женствеността, нежността... Сега е на вълна кехлибарени висулки - капки, скътали в себе си слънцето и топлината, обвити в нежни сребърни листенца, и в едно сърчице. Когато ги нося, усещам как неговото сърце прелива от топлина и светлина....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв е смисъла (окултния) на подаряването ?

„Подарък от сърце” – ясно, но как го избирате …Мислите ли предварително за тематиката или обикаляте магазините и чакате да ви „проговори” сърцето?

Децата, с които учим английски обичат да ми подаряват себе си - това са ми любимите подаръци. Така разбирам какво означава за тях красиво и интересно.

Съпругът ми много обича да ми подарява украшения - каквито той иска да вижда по мен, за да ми се радва. Първото беше една изящна женска фигурка от сребро за моята зодия - което ми подсказа, че той обича женствеността, нежността... Сега е на вълна кехлибарени висулки - капки, скътали в себе си слънцето и топлината, обвити в нежни сребърни листенца, и в едно сърчице. Когато ги нося, усещам как неговото сърце прелива от топлина и светлина....

Понякога отговорите не са точно във вида, в който сме ги очаквали.... но точно тогава са най-интересни... за мен поне. Това още повече важи за подаръците....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подаръкът носи радост.Обичам да правя подаръци и ми е особено приятно да подаря това,което знам че се харесва на човека на когото подарявам.

Не обичам така наречените "символични подаръци".Какво означава да подариш на диабетик кутия луксозни бонбони?!:angry:

Обичам да получавам подаръци от много близки хора,но се чувствам неловко ако ми направи подарък не толкова близък човек.Това ме кара да се чувствам длъжна за този подарък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подаръкът носи радост.Обичам да правя подаръци и ми е особено приятно да подаря това,което знам че се харесва на човека на когото подарявам.

Не обичам така наречените "символични подаръци".Какво означава да подариш на диабетик кутия луксозни бонбони?!:angry:

Обичам да получавам подаръци от много близки хора,но се чувствам неловко ако ми направи подарък не толкова близък човек.Това ме кара да се чувствам длъжна за този подарък.

:thumbsup1:

И аз имах много притеснения, когато някой правеше нещо за мен. Но осъзнах, че това е нехаресване и неприемане на себе си, дори егоизъм. Само аз ли съм добра и мога да правя добри жестове и защо да не заслужавам такива?

Разбира се, будна съм за причините-дали ме "купуват" с жеста...;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×