Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

България. Ще я бъде ли?

Recommended Posts

Напротив, напротив :)

Работя в международна фирма с високи изисквания и там случайни хора няма. И няма и как да е иначе.

Това обаче изобщо не ми пречи да виждам грозната действителност, мириса на кебапчета и то идващ от душите, не от тази храна.

И за много неща, времето едва ли ще дойде с това отношение към живота, който имаме в България.

Хайде да оставим духовното в тази му форма на една безкрайна логорея и слагане на "духовни" или "недуховни" етикети. Това, междувпорчем е отново, компенсаторен механизъм, заместващ вътрешни дефицити.

Но това е една друга тема.

Ивета, значи си противоречиш?! Разбираш ли се сама? Един път казваш, че България пълна с мързеливци и неспециалисти, а ти самата си заобиколена от специалсти ?!? Твоята дейтвителност е друга. Тогава на какво се основава мнението, на нещо което не си видяла? На чутото? На разказаното? На насаденото?

Та как да разбираме подобни думи?

От друга стрна делиш "специалисти" и "неспециалисти" и "мързеливи" и "работливи", а искаш да не делим "духовни" и "недуховни"?

Много противоречиво изказване за мен? Дано ти поне да се разбираш! Ако искаш можеш да обясниш повече!

ПП И все пак половината истина/която виждаш, външната/ си е чиста лъжа!

Истината се вижда само през Божият поглед, тоест цялата истина!

И щом държиш да си казваме истината, няма как да не ти кажа за духовните и недуховните., защото едните виждат половината истина, а другите цялата!

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим, да очакваме ли скоро да ни разказваш как и преживяванията ти в банята са много по-задоволителни от тези в банята ти в България :) Дори и в най-малките детайли :)

Доста глупаво изречение, не мислиш ли?...Това, което написах беше по темата, и показва разликата в начина на отношение към работата тук и там и беше във връзка с мнението на Ивета.:hypocrite:

Максиме, защо винаги трябва да слагаш определения на събеседниците си? Не е много приятно/макар че на хора като Божидар изобщо им е все тая, доколкото съм го познала от малкото писано в нета/.

Та не се чуди, когато ти се връща посятото в двойна мяра! Това си е Божи закон!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета и си мисля, че тази тема е доста точно отражение на отношенията между българите, нашите мисли и чувства - всякакви.

А българската култура ще я бъде - ние живеем на древна земя и един ден ще узреем да си уважаваме корените и да се чувстваме отговрни за наследството, което небето ни е дало даром. Ако не го направим доброволно и съзнателно, ще стане зорноволно или с "кът - кът".

За държавата ни - те границите са измислени и ще си отпаднат един ден сами. Казвам го като човек, който цял живот прекарва в граничен район.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В България много хора работят повече, отколкото е нормално и здравословно.

Да, и аз познавам такива, съседи. Работят по на две смени и кога спят, не знам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно от важните неща, на които ме е научил живота с цената на доста болка - да не привеждам души и хора под общ знаменател.

Да, така е.

И аз с цената на доста болка, разбрах и установих, че много хора се привеждат под общ знаменател. А мислех, че са различни, но те не бяха и не са :)

Има две природи в човека. Една стара, егоистична, която по принцип е обречена на смърт и умира и друга нова, която може да се развие и може да спре на някакво стъпало в развитието си.

Старата и егоистичната природа е обща, свързана с душата навярно. Когато един човек страда и предава това чувство на околните, също така се предават мисли по този начин. Но другата природа, която е Христос в нас може да каже "Аз Съм".

Нея не можеш да я сложиш под общ знаменател!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хайде да поговорим и споделим относно някои реални ситуации и факти - визирам конкретния "принос" в работата ни ( да се разбира - призвание) за и в България.

Моят любим човек е учен. Той не работи в България. Ето, ако той желае да даде най-доброто от себе си, да се посвети на призванието си, първо, заплатата от 320лв., които след евентуално избиране чрез конкурс, би взел ще му стигнат само за...?

Брат ми е талантлив художник. Това не го твърдя, защото ми е брат - така го оценяват и хората. Знаем на какво равнище е изкуството тук в България. Аз съм изкуствовед и ако са ви нужни детайли, мога да ги опиша. Той няма възможност да прояви таланта си и да "нахрани" огладнелите български души с творчеството си, защото за да издържа семейството си работи като графичен дизайнер.

Да продължа. Аз съм изкуствовед и след успешната защита на дипломната работа, ръководителят на катедрата вдъхновено ми предложи място за докторантура в академията (в България освен че няма специалисти по ислямско изкуство, в научните среди често и отричат съществуването му). Разбира се, не се получи, защото няма кой да ми назначат за ръководител. Т.е. продължава да няма такова лице, а мен лично от катедрата ми казаха да бягам някъде на Запад. Аз продължих, намерих своето призвание, което не е задължително свързано с докторантурата, има приложен характер и би се оказало ценно за децата...ДА, но за да го изпълнявам, аз трябва да работя нещо съвсем друго, което ще отнема моята енергия (за да се издържам все пак), а в някой друг свободен час да го изпълнявам като хоби. Насочих се към медицината, но се сблъсках си чистия факт, че повечето хора не желаят промяна и лечение. Силна съпротива към промяна...

Е, какво излиза? Благоприятни условия тук няма. Миналата година се опитах да съчетая нещата - работех и учих по 7 дни в седмицата без почивка. Как мислите, резултатите с разклатеното здраве (защото, да си кажем, това не е нормално, както я карах, а реално нямах избор, за да мога хем да се издържам, хем да продължа с това, което евентуално ще бъде добро и за останалите..), психическото претоварване и т.н. - СТРУВАТ ЛИ СИ?

В България няма условия, които да спомогнат за разцъфтяването на талантите и възможност да живееш чрез тях и да следваш призванието, с което АВТОМАТИЧНО се подобрява състоянието на самото общество като такова.

И знаете ли, тук не опирам до негативизъм, а реализъм. Аз не тая нищо против хората, обичам ги. Но когато имаш съвсем различни вибрации от средата (в която аз всеки ден вдъхвам миризмата на кебапчета, под звуците на чалга), по един естествен начин настъпва отблъскване.

Хубаво е всеки да намери своето място по сърце.

Няма нужда от насилие, а насилие е да живееш там, където се налага да изневеряваш на самия себе си (поне при мен) и дълги години да се убеждаваш, че така духът ти се калява и че "така трябва".

Някъде по-горе имаше въпрос: Защо ли Учителя е избрал нашата страна. О, а какво би било без Учението тук....... В една такава ситуация, това е Светлина в тунела!

Но да се заробваме сами, кому е нужно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е всеки да намери своето място по сърце.

Няма нужда от насилие, а насилие е да живееш там, където се налага да изневеряваш на самия себе си (поне при мен) и дълги години да се убеждаваш, че така духът ти се калява и че "така трябва".

Някъде по-горе имаше въпрос: Защо ли Учителя е избрал нашата страна. О, а какво би било без Учението тук....... В една такава ситуация, това е Светлина в тунела!

Но да се заробваме сами, кому е нужно?

И аз съм на туй мнение. Да, за съжаление българите не си ценят талантите, а Бай-ганьовщината е на почит и в този форум същото се забелязва. Всички се мислят за таланти, което говори за неправилна, нереална оценка, субективна и пристрастна. Както в онова състезание Мюзик Айдъл/показателно беше, колко хора без никакъв певчевски талант се явяват и с претенциите за такъв. Така е и в останалите области и в работата./

И нормално е ако един талант е ценен навън, да се чувства там като у дома си, а тук нагости. Напълно разбираемо. А после нека се гордеят българите с успехите на емигриралите такива навън.

Успех пожелавам, независимо къде ще успеете да се реализирате, най-вероятно навън! thumbsup.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Модераторска бележка; Следващите мнения са преместени тук по очевидни причини. Моля, приидържайте се към темата. При отклонения, търсете си мненията в подфорум - Разговорки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хайде да поговорим и споделим относно някои реални ситуации и факти - визирам конкретния "принос" в работата ни ( да се разбира - призвание) за и в България.

Моят любим човек е учен. Той не работи в България. Ето, ако той желае да даде най-доброто от себе си, да се посвети на призванието си, първо, заплатата от 320лв., които след евентуално избиране чрез конкурс, би взел ще му стигнат само за...?

Брат ми е талантлив художник. Това не го твърдя, защото ми е брат - така го оценяват и хората. Знаем на какво равнище е изкуството тук в България. Аз съм изкуствовед и ако са ви нужни детайли, мога да ги опиша. Той няма възможност да прояви таланта си и да "нахрани" огладнелите български души с творчеството си, защото за да издържа семейството си работи като графичен дизайнер.

Да продължа. Аз съм изкуствовед и след успешната защита на дипломната работа, ръководителят на катедрата вдъхновено ми предложи място за докторантура в академията (в България освен че няма специалисти по ислямско изкуство, в научните среди често и отричат съществуването му). Разбира се, не се получи, защото няма кой да ми назначат за ръководител. Т.е. продължава да няма такова лице, а мен лично от катедрата ми казаха да бягам някъде на Запад. Аз продължих, намерих своето призвание, което не е задължително свързано с докторантурата, има приложен характер и би се оказало ценно за децата...ДА, но за да го изпълнявам, аз трябва да работя нещо съвсем друго, което ще отнема моята енергия (за да се издържам все пак), а в някой друг свободен час да го изпълнявам като хоби. Насочих се към медицината, но се сблъсках си чистия факт, че повечето хора не желаят промяна и лечение. Силна съпротива към промяна...

Е, какво излиза? Благоприятни условия тук няма. Миналата година се опитах да съчетая нещата - работех и учих по 7 дни в седмицата без почивка. Как мислите, резултатите с разклатеното здраве (защото, да си кажем, това не е нормално, както я карах, а реално нямах избор, за да мога хем да се издържам, хем да продължа с това, което евентуално ще бъде добро и за останалите..), психическото претоварване и т.н. - СТРУВАТ ЛИ СИ?

В България няма условия, които да спомогнат за разцъфтяването на талантите и възможност да живееш чрез тях и да следваш призванието, с което АВТОМАТИЧНО се подобрява състоянието на самото общество като такова.

И знаете ли, тук не опирам до негативизъм, а реализъм. Аз не тая нищо против хората, обичам ги. Но когато имаш съвсем различни вибрации от средата (в която аз всеки ден вдъхвам миризмата на кебапчета, под звуците на чалга), по един естествен начин настъпва отблъскване.

Хубаво е всеки да намери своето място по сърце.

Няма нужда от насилие, а насилие е да живееш там, където се налага да изневеряваш на самия себе си (поне при мен) и дълги години да се убеждаваш, че така духът ти се калява и че "така трябва".

Някъде по-горе имаше въпрос: Защо ли Учителя е избрал нашата страна. О, а какво би било без Учението тук....... В една такава ситуация, това е Светлина в тунела!

Но да се заробваме сами, кому е нужно?

Атмосферата в България е такава, каквато я правим ние, хората, живеещи тук.

Ако "мирише" на кебапчета и чалга, то просто по-голямата част хора ги предпочитат.

Хубаво е всеки да си намери своето място по сърце, обаче какъв е шанса да се промени атмосферата в България (примерно къмто броколи и джаз ;) ), ако хора като jul, Максим, Валентин са или искат да бъдат другаде, а не в България?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Eй, айде стига скимтене и жалване!!!

Tук няма ли да някой да каже нещо добро за нашата родина???

На никого ли не му хрумва една различна гледна точка?

Я ми кажете - как се калява стоманата? В огъня разбира се! При този процес от метала остава само най- доброто всичката шлака пада!

Всичко което изживяваме досага и сега е просто поготовка за нашата велика мисия! Небето проверява кой са достойните който няма да се огънат, да захленчат и заскимтят!

И още една мисъл за размисъл - смятате ли че тъмните сили не знаят за плановете на господ за българия? И какво смятате че те ще направят? Разбира се че ще се се опитат да ни смажат - както психически така и морално! И едни от най- масовите им оръжия са ..... отчаянието и обезверението! Помислете мрънкайки тук кому служите...... и един цитат накрая /извинете ме ако не е абсолютно точен/ "божието царство се взема, а не се дава"

Модераторска бележка: Моля пишете с малки букви (lowercase). Главните букви в нета се смятат за повишен тон към останалите участници, а тук той не се допуска от правилата ни.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще пусна пак цитати от беседа. Защото смятам, че има много отговори в Словото на Учителя и с малко приложение и най-вече желание да променим себе си, ще променим и условията около нас.

Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората.

... И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света.

...И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш! И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога! Христос казва: „Аз дойдох не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“. В днешния век всички казват: „Християнин мога да бъда, ще изпълня волята на Онзи, Който ме е пратил“. А тази воля е воля любовна!

Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям. Някой път никак не мисля за последствията. Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе.

Волята на Отца

Прекрасен, усмихнат ден на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...онзи, който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всичките отношения между братя и сестри, която е развратила и бащи, и майки. И съвременният свят се е сплул. Разврат навсякъде – и в църквата, и в училището, и в управлението. И тия хора искат да живеят! Не. Едно велико наказание иде от невидимия свят и всички ще познаят, че праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Ние няма да ги изпъдим тези хора, а ще напуснем земята, ще си вдигнем багажа,... Ние ще напуснем тази земя на неправдите. Тъй сме решили и ще го свършим! А тия, които останат, да му мислят! Сега вие седите и казвате: „Чакайте, да си помислим, да се осигурим, да станем малко праведни, че да влезем в Царството“. То е едно учение на лукаваго. Праведен да станеш ти, който си излязъл от Бога! Ти трябва да осветиш името на Бога и да съзнаеш, че Бог се е жертвал, жертвал, жертвал с милиарди пъти във всички същества. Да дойдеш в тази светлина и да разбереш, че не живееш, както трябва. Ти трябва да съзнаваш това.

Тогаз те ще просветнат! Братя и сестри на Христа, НБ Сила и живот.

Петър Дънов, Учителя

На всички форумци пожелавам да намерят Любовта и Свободата вътре в Себе си и тогава ще я видят и отвън!

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кога не е имало разврат? Щом преди 100 години е било така, и днес е така, а дали преди това е имало време, когато светът е бил идеален? Май не. Бил е още по-лош. Толкова толерантен и свободен и справедлив не е бил светът никога, както е днес. Колкото и да е относително това, то е факт. Няма роби, няма робски държави, държавите с диктатори стават все по-малко една по една. И има все повече стремеж към обединение. Дори и да е не много успешно в момента с ЕС. Но е стремеж...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Вчера пътувах за пръв път от доста години с автобус до Братислава. Автобусът - нов и лъскав, но доста от индивидите не се бяха къпали през последните дни ... бяха по чехли, мобифони и златни ланци, а уханията нежно се разливаха по околните. Изумен съм, че това е България? Бяха си сложили краката кой къде свари - и се оформи една гледка на нечистоплътни крака с нездравословен тен /нездравословен тен, понеже при една евентуална баня част от този тен би отпаднала и би се трансформирала в един по-розов цвят на кожата/ плюс едно възтлъсто телосложение на самия стопанин на краката?

И сега аз би трябвало да кажа - ааа, аз винаги ще пътувам с автобус, за да мога да се хармонизирам и да стана силен!!! Ние сме родени, за да се возим в такива автобуси - като илюстрация на България този автобус е доста илюстративен. И ако аз реша да се водя с лек автомобил - бягам от средата. Ако пътувам със самолет на австрийските авиолинии, ставам национален предател?

Тези хора ядяха точно след края на почивката, в автобуса - и успяха за часове да превърнат чистия автобус в нещо, наподобяващо естествената им среда - свинска кочина? Гледах и не вярвах на очите си! Аз дори храна не си взех, за да не се вмирисва в жегата, а хората бяха помъкнали сакове с храна...

Уханието от неизядената храна се преплиташе нежно, деликатно и почти неусетно с аромата на изядената вече веднъж храна, с уханието на пот и крака по един нов начин, за да даде като резултат - "Миризмата на България"...

Ще кажете - много си критичен - обаче - ще ви попитам нещо:

Ето, някои казват, че като се махат от България кадърните хора, България няма шанс да се оправи. Възниква въпрос - а като останат в България, има ли шанс да се оправи? Тези хора в други условия /извън България/ се проявяват като добри специалисти, като оригинално мислещи творци и прочие - все хубави неща. В България дали тези хора биха могли по някакъв начин дори да успеят да намекнат за себе си?

Ето, аз познавам доста фотографи-любители, които живеят извън България, но самите те почти всичко са научили в чужбина. Ако те бяха останали в България - нямаше да са на това високо ниво днес - и не България щеше да спечели от тях, ако бяха останали в България, а СВЕТЪТ щеше да загуби, ако бяха останали в България.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донякъде съм съгласна с последните две мнения. Средното ниво на хората ако е ниско /в Бг е!/, то не може да се очаква развитие. Защото, колкото и да се старая да съм позитивна, да се стремя към хармония и естетика /както вън, така и вътре/, то външното винаги притиска, за жалост. Лошото е, че тук липсва средна класа, която винаги е била балансьор и двигател. Светлото бъдеще се изгражда днес и сега, но това, което виждам наоколо води към калта. Дано съм лош пророк и да греша....

Факт е, че в Европа е по-лесно да се постигне хармония, поне някои проблеми са решени.

Единствено не съм убедена, че Любовта обединява, по-скоро още интересите обединяват хората, но все пак, като има по-високо ниво на съзнание промяната ще е по-лесна... там...:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така си пътувам винаги. И търпя. Нямам друг избор. За щастие пътувам предимно през зимата-за нова година. Тогава миризмите поради студа се усещат по-малко. :) Единствения път, когато се връщах през лятото, беше ужасно. Тълпа от 20 български работника се качиха в Хановер и напълниха задната половина на автобуса. Някои от тях започнаха да пият алкохол и да приказват на висок глас. На отсрещната седалка пътуваше един млад африканец, до него седеше най-големият бабаит на групата. Започна да се закача с него, направи го на луд, започна да го обижда на маймуна. Африканчето не издържа и избяга на по-предни седалки. След това на Берлин се качиха две момичета, приятелки. Но нямаше двойка свободни седалки за тях, та едната седна до мен, а другата до бабаита, откъдето беше избягал африканеца. По едно време на онова момиче му писна от бабаита и поиска да се разменят с приятелката й, като тя седне при нея, а той при мен...:3d_161:Аз бях против, направих разправия, че ако съм искал, щял съм да седна с него, когато е било свободно. Но нищо не помогна. Бабаитът седна при мен-толкова посредствен и първосигнален, вече беше на градус. Направих му забележка да спре да пие и да приказва на висок глас, и че не е сам в автобуса. Той ми отвърна "ти ли ще ми кажеш бе, инженерче такова, радвам се, че се прибирам в България и това трябва да се полее." Стиснах зъби половин час, през това време той започна да пее, извади мазни сандвичи с масло и салам, и понеже вече беше пиян ги разсипа върху краката ми, панталоните ми станаха мазни. А той заспа. Никой от колегите му не реагира през цялото време, не му направи забележка, вместо това те се хилеха на простотиите му. По това време стигнахме Лайпциг, и въпреки че автобусът беше пълен-се измъкнах и намерих празна седалка в предната част на автобуса. Оттам нататък нямаше проблеми отпред, а отзад продължи да има такива...И шофьорите с малки изключения са едни бай ганьовци, съжалявам, че няма немски превозвач, а само български...А паузите които правят от 20 минути, отиват редовно на над 30 минути, което дразни при такъв дълъг път. А понякога и по 45 минути, защото те задължително всеки път имат ядене на маса в някое крайпътно заведение, през което време ние трябва да ги чакаме, не могат да ядат суха храна като нас за 5 минути...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера пътувах за пръв път от доста години с автобус до Братислава. Автобусът - нов и лъскав, но доста от индивидите не се бяха къпали през последните дни ... бяха по чехли, мобифони и златни ланци, а уханията нежно се разливаха по околните. Изумен съм, че това е България? Бяха си сложили краката кой къде свари - и се оформи една гледка на нечистоплътни крака с нездравословен тен /нездравословен тен, понеже при една евентуална баня част от този тен би отпаднала и би се трансформирала в един по-розов цвят на кожата/ плюс едно възтлъсто телосложение на самия стопанин на краката?

И сега аз би трябвало да кажа - ааа, аз винаги ще пътувам с автобус, за да мога да се хармонизирам и да стана силен!!! Ние сме родени, за да се возим в такива автобуси - като илюстрация на България този автобус е доста илюстративен. И ако аз реша да се водя с лек автомобил - бягам от средата. Ако пътувам със самолет на австрийските авиолинии, ставам национален предател?

Тези хора ядяха точно след края на почивката, в автобуса - и успяха за часове да превърнат чистия автобус в нещо, наподобяващо естествената им среда - свинска кочина? Гледах и не вярвах на очите си! Аз дори храна не си взех, за да не се вмирисва в жегата, а хората бяха помъкнали сакове с храна...

Уханието от неизядената храна се преплиташе нежно, деликатно и почти неусетно с аромата на изядената вече веднъж храна, с уханието на пот и крака по един нов начин, за да даде като резултат - "Миризмата на България"...

Ще кажете - много си критичен - обаче - ще ви попитам нещо:

Ето, някои казват, че като се махат от България кадърните хора, България няма шанс да се оправи. Възниква въпрос - а като останат в България, има ли шанс да се оправи? Тези хора в други условия /извън България/ се проявяват като добри специалисти, като оригинално мислещи творци и прочие - все хубави неща. В България дали тези хора биха могли по някакъв начин дори да успеят да намекнат за себе си?

Ето, аз познавам доста фотографи-любители, които живеят извън България, но самите те почти всичко са научили в чужбина. Ако те бяха останали в България - нямаше да са на това високо ниво днес - и не България щеше да спечели от тях, ако бяха останали в България, а СВЕТЪТ щеше да загуби, ако бяха останали в България.

Според мен - има :feel happy:

Ако продължа с примера с автобуса - казваш "доста от индивидите"; ако обаче стане "малка част от индивидите", или направо "един индивид" (както Бай Ганьо във влака не съумява да отрови цялата му атмосфера, а по-скоро е като някаква екзотика там).

Иначе - разбира се, че не съм против човек да се реализира навън. Има включително определени професии, НО подплътени и от определени данни (като талант, трудолюбие и т.н.) при които човек, независимо къде е роден, той е призван да живее и работи в много държави - например певец от класата на Гена Димитрова или Н. Гюзелев. Обаче - колко са тези хора?

А мога да дам и обратни примери с някои много талантливи мои съученици, със златни и сребърни медали от няколко международни ученически олимпиади по математика (бяха толкова умни, че единия от тях беше в отбора още от 9 клас, та до 11 клас се яви на три олимпиади). Е, точно тези момчета, кой знае защо, въпреки че са в чужбина (САЩ, Канада), не могат да се похвалят с някаква кой знае какви резултати сега, на 44 години вече; нито за себе си, нито за света; а за съжаление нищо и за България.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.............

Ехх, а едно време във влака имаше първа, втора класа, вагон-ресторант, спални вагони... Като чета описанието, въпросните каубои трябва не само да стоят далече от джентълмените в първа класа, но и от по-скромната 2 класа. Направо са си за вагоните с добитък, там да кльопат и мучат на воля.

Жалко, че ЖП транспортът западна толкова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета и не разбирам защо пак се делим - на "вътре" и "вънка", на умни и глупави, на успели и средна ръка. Докато се делим, България ще боледува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз искам да попитам, хората, които толкова емоционално се възмущават от сънародниците си, какво предлагат да се направи???????

Защото вече разбрахме, колко сме мръсни, прости, мързеливи, агресивни и..... много други качествени характеристики ни се показаха. Та какво предлагате????? Защото аз тези неща ги знам и съм тук и правя разни нещица в обратна посока ...... и има ефект. Какво предлагате и какво сте готови вие да направите и да дадете. Защото много е лесно да каляш калния, по - трудно е да го измиеш.

И в този дух да продължа с цитат от една много хубава българска книга - "Приказка за Стоедин" на Никола Русев.

В нея прекрасно са описани типичната българщина и всеки може да се открие в нея, като приказен герой. Цитата, който пускам отразява събирателния образ на типичния български характер, който за съжаление в момента властва.

В следващия откъс нека си представим, че Магьосникът е трудолюбивия народ, а Сипаничавият отразява властващите.

... в това време от полето към гората приближавали човек и магаре, натоварено с два коша хума. Магьосникът се дръпнал от невидимата стена, седнал под храста край пътеката, извадил от торбата царевичен мамули зачакал да приближат. Вече се виждало, че човекът е млад селянин с миши очички сипаничаво лице.

Магьосникът отронил зрънце от мамула....

......и там, в краката на Сипаничавия, меко иззвъняло. Блеснала златица. Сипаничавия се втрещил изумен и невярващ......па се хвърлил отгоре и по корем, сякаш ловял нещо живо. Мушнал я в пазвата и забързал да настигне магарето.

Магьосникът, присвил очи, отронил второ зрънце.

Този път Сипаничавия, съзрял златицата, мигом я настъпил, огледал се и макар че нямало жива душа, крадливо пъхнал и нея в пазвата. Веднага се разтревожил, преместил ги в пояса - още повече се разтревожил, върнал ги в пазвата и като осъзнал най- сетне, че са негови, изревал облещено, диво и безсловесно, хвърлил се върху товара, разсипал го, разтрошил кошовете, зло ритнал магарето и го пропъдил с камъни. Отдъхнал, пристегнал пояс и поел към гората. Бре, ама това същия човек ли е?... Вече стъпвал като тежък чорбаджия.

Магьосникът го изчакал да се изравни с храста и заплакал. Сипаничавия настръхнало отскочил, но като видял безпомощния старец, сърдито плюл, ядосан на напразния си страх.

- Брей! Дърто! Защо ревеш.... тука така.....внезапно и .....Няма да ревеш така! аааааа

- Що да чиня, момченце. И ти да си, и ти ще заревеш.

- А, ядец. Моето реване свърши. Дойде ред други да реват, па аз да се смея. - и щастливо се почесал през ризата. - Е, я речи, защо цивриш?

- Голяма пакост направих, момченце. Вчера синовете ме проводиха с 3 златици, да им избера волове от чаршията ...... И когато седнах е тамо, да посбера душа, че се уморих - що да видя! У пазухата, леле, сал 1 останала, лелел, двете съм ги изронил, леле.....

- Шт, трай! Трай!..... Що рече? - лакомо се огледал Сипаничавия и умилено приклекнал. - Лъжеш. Не е харно така, стар човек пък лъжеш.

- Тебе лъжа, мене истина, момченце. Втори ден как троша нозе, та я шетам и повтарям тая пътека - ега ги найда, ама ....Очи пусти - кьорави, нали не виждат вече.... Дали щеш ми помогна, а, момченце?

- Дадено, бре! - чак заплакал от щастие Сипаничавия. - Само я покажи третата - като диря, да знам що да диря!

- Ей такива бяха, момченце - разтворил длан със златица Магьосника, - досущ като близнета...

Но преди да довърши, Сипаничавия плеснал отдолу дланта му, златицата литнала и той ловко я хванал.

- Опалаа! ... Тая - най- палава- пуснал я в пазвата и станал. - Сега както я гледам работата, докъм пладне съм втасал на чаршията. Хайде капа над вежди.

- Зер ще ми я вземеш и последната, а , момченце?

- Па как инак?

- Немой така, момченце - примолил се Магьосника. - синовете ще ме пропъдят.

- Ох, то ако минеш с едно пъдене - харно, ами дано се друго не сетят, деденце, че като те гледам, отдавна си за оня свят -- и съчувствено заплакал. - Няма да им се сърдиш, три златици са това, как се сбират? Сигур цял живот от залък са делели. - и като изхлипал, пребъркал торбата му и задигнал и краишника, и глава лук. - Хайде ще поемам, че мене ме сега грижи чакат. Мене ме вече еднаж купуване, триж продаване чака. Лесна е твоята.

И поел към гората. Умилено попипал златиците през ризата, изкискал се през сълзи, сякаш от гъдел.... Внезапно смехът секнал, ококорил се и спрял като вкопан. Бръкнал в пазвата, ужасено облещен изхвърлил змията, бръкнал пак, задърпал, завъртял се- още 2 змии засъскали в шепата му. И изревал, захвърлил ги напреде си и хукнал сляпо към полето, тичал като подпален, докато се спънал и се проснал в цял ръст.

Магьосникът го гледал неподвижен и спокоен.

Сипаничавия се изправил, огледал разсипаната хума, разтрошените кошове, магарето, което си пасяло в страни.... вдигнал камък и тръгнал към Магьосника, навел глава като бивол.

- Мммм, магьосник с магьосник. Твоето тегло, та ничие.

- Стой !...- властно вдигнал ръка Магьосника.- На три стъпки пред тебе има преграда! Невидима!Няма да я минеш!

Сипаничавия яростно се втурнал и като хласнал глава в невидимата стена, друснал на камънака. Опомнил се, ударил с юмрук, зашарил за пролука и вместо да се уплаши, съвсем озверял.

- Махни я!....Веднага!

- Де да можех, момченце!...- тъжно се усмихнал магьосника.

- Гавротиш ли се?... Ти я направи - ти я махни, живо! Аааа ще те изям с брадата барабар...Броя до три! Еднооо...

- Бъркаш, момченце. Не я направих аз. Имаше я.

- Кому ги брътвиш? Нали одеве минах! На два пъти дори!

- Мина, защото не знаеше за нея, глупако - изправил се магьосника.

- Безчет неща не помагат на човека, само защото не знаят за тях. И безчет прегради му не пречат, докато не узнае за тях....- И тръгнал към гората.

- Чакай!...Деденце!...Ей, магьосник, не си отивай!- свлякъл се на колене сипаничавия. - за къде съм сега с тая съсипана стока! Ти си виновен! Недей ме така оставя! Дай баре 1 златица, само 1, а, можеш ли?

- Мога - спрял магьосника

- Ама да не стават на змии, можеш ли?

- Мога...

-Тогава дай баре 2? Дай да се подхвана и аз веднъж, бре, магьосник! До гуша ми е вече тая канска беднотия, бре!...Дай да живна и аз най- сетне, бре!....Не съм ли човек и аз?

- Не знам.... ще ли ти е за добро, момченце....- замислил се Магьосника,- че с 2 златици магарето пъдиш, а с 3 - сиромашка торба обираш,а?....

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Гледах репортаж за едно циганче, осиновено преди 20години от една шведка. Гледам го - шведче! Маниери, поведение - швед!

Веднага в мен се появи едно предложение към Българската държава - да сключим договор с Швеция за 50 години /две поколения/ циганите ни - 300 хил души - срещу 20 милиарда евро - да бъдат "осиновени" от Швеция.

След 50 години да ни върнат обратно 300 хиляди потомци на тия наши цигани /тоест внуциге/.

И тези цигани ... ще оправят България и ще я превърнат в една Швеция на Балканите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото и да не ми се иска да деля, има деление, много бедни хора, на ръба на оцеляването и други-богати, за жалост обаче и в двата полюса са малко тези, дето следват идеята, "любовната". Говоря за обществото, за държавата. Средствата, парите са само резултат или условие за развитие. Стремежа иде отвътре. НО ако се абстрахирам от това къде живея и нося вътрешната си усмивка.... Става магийката.

Правила съм опити, за себе си - като тръгна нещо с вяра и воля да върша, става, но вкарам ли малко дори мисъл какво ще спечеля, провалям се...:feel happy: Щом почна да оценявам, нищо не се получава, но утихне ли умът и няма за и против, всяка цел следва естествения си ход. Важното е да се откажа от контрола, от оценката добро/лошо... Трудно е, особено, когато видиш онези хора, в другите страни как са си направили държавите, условията....

И за това ми се иска да спрем да гледаме, а да започнем да виждаме... Красотата на мига.... Щото иначе себе си затриваме.

Благодаря на didi_ts за приказката. Ако не виждаме пречките, то тях няма да ги има.... Ако спрем да сравняваме.... ако его-то спре да шепне този е мръсен, онзи чист /съжалявам, че и моето го прави/ то ще променим нещата...:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз се запознах с един турчин, който е заминал с родителите си в Германия, когато е бил на 3 годишна възраст. Сега е на 42 г. и всичко в него беше като германец. Възпитание, отношение, уважение, интелигентност. Изобщо не можеше да се разбере, че не е германец, ако външният му-южноевропейски гетогип не го отличаваше от германския генотип. Значи средата е тази, която играе решаваща роля. А в България средата не подпомага израстването на такива качества. Това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, това е.

Но нека да продължим - как да направим така, че средата в България да се промени, също да подпомага израстването на индивида.

Средата ще се промени, когато в нея има все повече хора възпитани, толерантни, интелигентни ... И няма да стане хоп и веднага, а постепенно, поколение след поколение.

Ако обаче тези хора отиват и остават навън, ще се промени ли средата в България? Да, но в обратната посока. Това ли искаме?

Тази цивилизованост и в другите държави не е станала от само себе си и от днес за вчера.

Аз като Диди се опитвам и правя каквото мога. В началото се чудеха, не ми вярваха, понякога се чувствах като мисионер в джунглата, но ... постепенно взех да виждам резултати. :feel happy: Дори и никой да не последва моя пример, то само това че публично правя нещо по-различно (например в работата си), дава на другите опцията, че и в нашата държава може по друг, по-цивилизован начин, че и в нашата държава има и друг тип хора, не само типа Бай Ганьо. И включително като отидат другаде, казват: а, не, ние искаме ето така, и в България вече може така, не само в чужбина, виждали сме вече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

]Вчера пътувах за пръв път от доста години с автобус до Братислава. Автобусът - нов и лъскав, но доста от индивидите не се бяха къпали през последните дни ... бяха по чехли, мобифони и златни ланци, а уханията нежно се разливаха по околните. Изумен съм, че това е България? Бяха си сложили краката кой къде свари - и се оформи една гледка на нечистоплътни крака с нездравословен тен /нездравословен тен, понеже при една евентуална баня част от този тен би отпаднала и би се трансформирала в един по-розов цвят на кожата/ плюс едно възтлъсто телосложение на самия стопанин на краката?

И сега аз би трябвало да кажа - ааа, аз винаги ще пътувам с автобус, за да мога да се хармонизирам и да стана силен!!! Ние сме родени, за да се возим в такива автобуси - като илюстрация на България този автобус е доста илюстративен. И ако аз реша да се водя с лек автомобил - бягам от средата. Ако пътувам със самолет на австрийските авиолинии, ставам национален предател?

Тези хора ядяха точно след края на почивката, в автобуса - и успяха за часове да превърнат чистия автобус в нещо, наподобяващо естествената им среда - свинска кочина? Гледах и не вярвах на очите си! Аз дори храна не си взех, за да не се вмирисва в жегата, а хората бяха помъкнали сакове с храна...

Уханието от неизядената храна се преплиташе нежно, деликатно и почти неусетно с аромата на изядената вече веднъж храна, с уханието на пот и крака по един нов начин, за да даде като резултат - "Миризмата на България"..

Интересно,как сте в Европа,пък само такива неща виждате.....

аз съм си в Бг, такива хора не срещам,не казвам,че ги няма,но не само,ами се запознавам с невероятни открити души,изпълнени с доброта и стремеж за усъвършенстване,визирам отминалата среща на портала... Каквото вътре,това и отвън....

http://www.youtube.com/watch?v=WuG-9e_5bwU

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×